Начало Справочник Нормативни актове МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ”

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ”

Медицински стандарти

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ”

I. Въведение

Инфекциозните болести са раздел от кли­ничната медицина, който изучава етиологията, патогенезата, клиничните прояви, усложненията и методите за диагноза, лечение и профилактика на заразните болести.

Инфекциозните болести са самостоятелна медицинска специалност и научна дисциплина, чиято основна цел е:

1. осигуряване на квалифицирана ранна ди­агностика;

2. адекватно специфично терапевтично пове­дение и интензивно лечение;

3. прогнозиране изхода на заболяването;

4. експертна оценка на работоспособността на пациента;

5. ефективна първична и вторична профилак­тика и изолация на заразно болни;

6. диспансеризация на заразните заболявания.

Посочените цели могат да бъдат постигнати чрез адекватен обем медицински дейности, осъ­ществявани в амбулаториите за специализирана медицинска помощ по инфекциозни болести и чрез диагностично-лечебна, консултативна, експертна, учебна и научна дейност в инфекциозните клиники и отделения на лечебните заведения за болнична помощ. От съществено значение са и дейностите в областта на общественото здравеопазване и промоцията на здравето.

Основна характеристика на инфекциозните бо­лести е социалната им значимост. Това произтича от тяхната заразност с потенциал да обхващат в кратки срокове значителни групи от населението, с което предизвикват огромни обществени загуби. Значителна част от причинителите на инфекциоз­ните болести могат да бъдат използвани и като агенти за биологична агресия.

Медицинската специалност „Инфекциозни болести“ третира следните по-големи раздели инфекциозни заболявания:

1. инфекции на дихателната система;

2. инфекции на стомашно-чревния тракт;

3. вирусни хепатити;

4. инфекции на кожата и меките тъкани;

5. вирусни екзантеми и локализирани вирусни инфекции на кожата;

6. синдроми, свързани с лимфните възли;

7. зоонози, рикетсиози, борелиози;

8. вирусни хеморагични трески;

9. инфекции на нервната система;

10. сепсис и сепсис свързани синдроми;

11. HIV инфекция и СПИН;

12. нови и нововъзникващи инфекциозни бо­лести.

Предмет на стандарта по инфекциозни боле­сти са някои специфични проблеми, свързани с инфекциозната патология, като:

1. температурно състояние от неясен произход;

2. бременност и инфекциозни болести;

3. инфекции при имунокомпрометирани и неутропенични пациенти;

4. нови и нововъзникнали инфекциозни болести;

5. профилактика и лечение на инфекциозни заболявания при болни, пътуващи и завръщащи се от различни географски райони;

6. контрол на инфекциите, свързани с меди­цинското обслужване и придобитите в обществото инфекции;

7. инфекциозните болести като биологична заплаха.

Стандартът включва изисквания за действие при професионална експозиция на медицинския персонал на кръв и други телесни течности, които могат да съдържат причинителите на трансмисивни инфекции – HBV, HCV, HIV и др., както и про­фесионална експозиция съобразно специфичните механизми на предаване на различни инфекциозни заболявания.

Инфекциозните клиники/отделения се раз­криват в лечебни заведения за болнична помощ. Разграничават се две нива на компетентност на структурите в лечебни заведения за болнична по­мощ, в които се упражнява различна по обем и сложност дейност по инфекциозни болести.

II. Устройство

1. Извънболнична медицинска помощ

1.1. Устройство на помещенията:

1.1.1. Кабинетът по инфекциозни болести има две функционално свързани помещения – кабинет за прегледи с минимална площ 12 m2 и манипу­лационна с минимална площ 9 m2. Манипула­ционната се използва за извършване на венозни и интрамускулни манипулации, превръзки и др. Манипулационната може да е обща за няколко кабинета.

1.1.2. Към кабинета по инфекциозни болести има спомагателни задължителни помещения – ча­калня и санитарен възел, които може да са общи за няколко кабинета.

1.1.3. В зависимост от спецификата на дейност може да има и допълнителни работни помеще­ния – регистратура, стерилизационна, складове, сервизни помещения и др.

1.1.4. Специфични изисквания, на които трябва да отговарят помещенията, в които са разположени кабинетите по инфекциозни болести:

1.1.4.1. Подовата настилка и стените да са от материали, позволяващи ежедневно влажно по­чистване и дезинфекция. Не се допускат релефни мазилки.

1.1.4.2. Осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС. Допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, складове, сервизни помещения и други неработни помещения.

1.1.4.3. В помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатична инсталация.

1.1.4.4. Отоплителните, вентилационните, кли­матичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрически­те уредби отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

1.1.4.5. Препоръчва се постелъчният материал и работното облекло на персонала да бъдат за еднократна употреба, а при невъзможност – из­пирането на постелъчния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта.

1.1.4.6. Събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност задължително се извършва разделно, на определени за целта места. Отпадъците от медицинската дейност задължително се обезза­разяват с общоприетите дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях. Опасните отпадъци от медицинска дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.

2. Инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност

2.1. Инфекциозните клиники/отделения се разкриват в самостоятелни сгради с осигурено пречистване на отпадъчните води преди заустване в общата канализационна мрежа.

2.2. При невъзможност за осигуряване на са­мостоятелна сграда и при доказана необходимост с разрешение на главния държавен здравен инспектор се допуска разкриване на инфекциозна клиника/ отделение в обща сграда с други отделения при спазване на следните условия:

2.2.1. Осигуряване на самостоятелен подход и отделни входове за приемане и изписване на инфекциозно болните.

2.2.2. Пълна изолация на стълбища, асансьори, вентилационни и канализационни инсталации, складове и спомагателни помещения от остана­лите отделения.

2.2.3. Осигуряване на самостоятелни помещения за хранене и детска млечна кухня с измиване и дезинфекция на съдовете на мястo.

2.2.4. Осигуряване на отделен санитарен про­пусник за персонала.

2.2.5. Осигуряване на самостоятелно изпиране и химиотермодезинфекция на бельо и постелъчен инвентар в отделението.

2.2.6. Осигуряване изгаряне на всички твърди болнични отпадъци от отделението.

2.2.7. Осигуряване пречистване на отпадъчните води.

2.3. Клиниката/отделението по инфекциозни болести се състои от болнични стаи, диагностич­ни кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.

2.3.1. Броят на болничните легла не може да бъде по-малък от 20. Оптималният брой легла в една болнична стая е 2 до 3.

2.3.2. Работните помещения отговарят на строителни изисквания и отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обза­веждане на нормативните изисквания съгласно Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дей­ността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 108 от 1999 г.).

2.3.3. Стаи за почивка на персонала.

3. Инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност – за това ниво се отнасят изискванията, посочени в т. 2, за инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетент­ност (с изключение на т. 2.3.1), като:

3.1. Броят на болничните легла не може да бъде по-малък от 45. Оптималният брой легла в една болнична стая е 2 до 3.

3.2. В инфекциозна клиника/отделение броят на интензивните легла е до 6% от общия брой на леглата.

3.3. В инфекциозна клиника/отделение задъл­жително трябва да има минимум два Мелцерови боксове, позволяващи изолиране на пациентите с висок контагиозен индекс и особено опасни инфекции (ООИ).

ІІІ. Оборудване

1. Извънболнична медицинска помощ

1.1. Кабинетът по инфекциозни болести е обо­рудван с медицинска кушетка, стол, сфигмомано­метър, термометър, чукче за рефлекси, шпатула, негативоскоп, теглилка, спешен шкаф с животоспасяващи лекарствени продукти, лекарско бюро, стол, шкаф за документи, мивка с течаща топла и студена вода, средства за дезинфекция на ръце, минимум два ел. контакта, телефон, компютър и принтер. Мебелите и медицинското оборудване е необходимо да бъдат изработени от материали, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.

1.2. Манипулационната е оборудвана с плот за извършване на манипулации, стол за извършващия манипулациите, стол за пациента, медицинска ку­шетка, мивка с течеща вода, теглилка, спешен шкаф с лекарствени продукти от спешна необходимост, медицински консумативи (еднократни спринцовки, игли, инфузионни системи, затворени системи за кръв), есмарх, шпатули, инструментариум за първична обработка на рани, стерилни тампони и контейнери за бактериологично изследване на материали, консумативи за обработка на рани, маски, еднократни ръкавици, средства за дезин­фекция на ръце.

2. Инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност

2.1. Мебелите и медицинското оборудване в инфекциозна клиника/отделение трябва да поз­воляват влажно почистване.

2.2. Наличие на сигнализираща система за осигуряване на бърз контакт с медицински специа­листи и лекари при възникнали спешни състояния.

2.3. Инфекциозната клиника/отделение тряб­ва да разполага със следното оборудване за диагностика и лечение на пациенти с различни инфекциозни заболявания, както и за овладяване критични нарушения в жизненоважните функции на пациентите:

2.3.1. Инфузионни помпи – 5 броя.

2.3.2. ЕКГ монитори с измерване на неинва­зивно артериално налягане, SpO2, температура, с регистриращо устройство за основните показате­ли – 3 броя.

2.3.3. Бактерицидни лампи в болничните стаи и манипулационната.

2.3.4. Игли, абокати и спринцовки за едно­кратна употреба, инфузионни системи, системи за хемотрансфузи, венозни катетри.

2.3.5. Затворени системи за вземане на кръв, стерилни тампони, контейнери и транспортни среди за биологичен материал.

2.3.6. Еднократни игли за извършване на спи­нална пункция.

2.3.7. Термометри, шпатули, стетоскоп, сфигмо­маноменър, чукче за рефлекси, теглилка.

2.3.8. Маски, ръкавици, изолационни престилки, калцуни, лични предпазни средства за обслужване на болни с ООИ.

2.3.9. Превързочни материали и консумативи за обработка на лигавични и кожни повърхности при покривни инфекции.

2.3.10. Уринарни катетри, назогастрални сонди, катетри за извършване на чревен лаваж.

2.3.11. Хладилник за съхранение на биопродукти.

2.3.12. Спешен шкаф с животоспасяващи ле­карствени продукти.

2.3.13. Стерилизатор.

2.3.14. Теглилки за деца и възрастни.

2.4. Лечебното заведение за болнична помощ, в което има разкрита инфекциозна клиника/от­деление от второ ниво на компетентност, трябва да разполага със:

2.4.1. Клинична лаборатория от второ ниво на компетентност.

2.4.2. Микробиологична лаборатория на тери­торията на болницата.

2.4.3. Рентгенов апарат за скопия и графия.

2.4.4. КАТ или МРТ на територията на насе­леното място.

2.4.5. Клинична патология на територията на населеното място.

3. Инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност

3.1. Инфекциозната клиника/отделение на това ниво трябва да разполага със:

3.1.1. Инфузионни помпи – 10 броя.

3.1.2. ЕКГ монитори с измерване на неинва­зивно артериално налягане, SpO2, температура, с регистриращо устройство за основните показате­ли – 6 броя.

3.1.3. Кислородни маски, Амбу, кислородна бутилка, чанта с набор от лекарствени продукти и пособия за интубация, помпа за аспирация.

3.1.4. Система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес при спонтанно дишане.

3.1.5. Дефибрилатор.

3.1.6. Портативен рентгенов апарат.

3.1.7. Ехографски апарат.

3.2. Лечебното заведение за болнична помощ, в което има разкрита инфекциозна клиника/от­деление от трето ниво на компетентност, трябва да разполага със:

3.2.1. Клинична лаборатория от трето ниво на компетентност (вкл. кръвногазов анализ, хемостазеология).

3.2.2. Имунохистохимична лаборатория и микробиологична лаборатория на територията на болницата.

3.2.3. Рентгенов апарат за скопия и графия.

3.2.4. КАТ или МРТ на територията на насе­леното място.

3.2.5. Вирусологична, патоморфологична и имунологична лаборатория на територията на населеното място.

ІV. Квалификация на персонала

1. Извънболнична медицинска помощ

1.1. В кабинетите по инфекциозни болести работят лекари с придобита специалност по ин­фекциозни болести.

1.2. В кабинетите по инфекциозни болести работят медицински специалисти с образовател­но-квалификационна степен „специалист“ или „бакалавър“ по здравни грижи.

1.3. Всеки лекар и „специалист“ или „бака­лавър“ по здравни грижи е длъжен да повишава квалификацията си чрез самостоятелна подготовка и чрез участие в курсово или индивидуално обуче­ние по линия на следдипломно обучение (СДО).

2. Инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност

2.1. Инфекциозната клиника се ръководи от началник – хабилитирано лице с призната специ­алност по инфекциозни болести, а инфекциозното отделение се ръководи от началник – лекар с призната специалност по инфекциозни болести и стаж по специалността не по-малко от 5 години.

2.2. Лицата по т. 2.1 могат да бъдат и ръково­дители на катедри в медицинските университети.

2.3. В инфекциозната клиника/отделение ра­ботят лекари със или без придобита специалност.

2.3.1. Минимален брой специалисти – един.

2.3.2. Минимален брой лекари – двама.

2.4. Управлението на дейностите в инфек­циозната клиника/отделение се осъществява от началника на клиниката/отделението и старшата медицинска сестра.

2.5. Началникът на клиниката/отделението планира, организира, контролира и отговаря за: цялостната медицинска дейност и изправността на медицинската документация; икономическата ефективност; информационното осигуряване; взаи­модействието с други сходни медицински структури и РИОКОЗ; кадровата политика в клиниката или отделението; мотивира, планира и осъществява повишаването на професионалната компетентност на персонала. Началникът на клиниката минава главна визитация минимум един път седмично, а началникът на отделението минава главна визи­тация ежедневно.

2.6. Старшата медицинска сестра е с обра­зователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“ и стаж в инфекциозната клиника/отделение над 5 години.

2.7. Старшата медицинска сестра планира, организира, координира, контролира и отговаря за качеството на здравните грижи за пациентите. Организира, провежда и контролира профилак­тиката на персонала в клиниката/отделението; организира правилното провеждане на противо­епидемичния режим съгласно изискванията на РИОКОЗ; членува в Съвета по здравни грижи към лечебното заведение. Старшата медицинска сестра подготвя главната визитация.

2.8. В инфекциозната клиника/отделение може да се извършва учебно-преподавателска дейност на студенти по медицина и дентална медицина, стажант-лекари и обучение на специализиращи лекари, докторанти и медицински сестри в рам­ките на СДО.

2.9. Обучаващите се специализанти по инфек­циозни болести при инфекциозна клиника, които са в трудовоправни отношения със съответното висше медицинско училище, участват пряко в лечебно-диагностичния процес на клиниката.

2.10. Специализиращият лекар работи в рамките на своята компетентност под ръководството, пря­кото наблюдение и контрола на лекар специалист с призната специалност по инфекциозни болести и/или на началника на инфекциозната клиника.

3. Инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност – за това ниво се отнасят изискванията, посочени в т. 2, за инфекциозна кли­ника/отделение от второ ниво на компетентност (с изключение на т. 2.3.1 и 2.3.2), както и следното:

3.1. Минимален брой специалисти – шест.

3.2. Минимален брой лекари – шест.

3.3. В инфекциозната клиника/отделение може да се извършва научноизследователска работа в областта на нови диагностични и терапевтични методи и на предстоящи за регистриране лекар­ствени продукти от фази ІІ, ІІІ и ІV (съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина); научни изследвания в областта на етиологията, епидемиологията, патогенезата, кли­никата, диагностиката, профилактиката и терапията на заразните болести.

3.4. Инфекциозните отделения при инфекциозна клиника се ръководят от началник – хабилитира­но лице или лекар с придобита специалност по инфекциозни болести и стаж по специалността не по-малко от 5 години.

3.5. Лицата по т. 3.4 могат да бъдат и ръково­дители на катедри в медицинските университети.

3.6. Началникът на клиника отговаря за дей­ностите по учебния процес; създава условия за изпълнение на научни програми; осигурява усло­вия за провеждане на клинични изпитвания на лекарствени продукти в различни фази; участва в Медицинския съвет на лечебното заведение, както и в състава на различни комисии.

V. Обем на дейностите

1. Извънболнична медицинска помощ

1.1. В кабинетите по инфекциозни болести лекарят специалист осъществява първичен пре­глед на пациентите – снема анамнеза, епидеми­ологична анамнеза, статус – общ соматичен и неврологичен, провежда диагностично уточняване на заболяването и предписва адекватно лечение. Извършва наблюдение и консултации, дава екс­пертна оценка за временна неработоспособност и изпълнява дейности по здравна промоция и профилактика.

1.2. При спешни инфекциозни заболявания, ако състоянието позволява, се извършват необходимият лабораторен минимум и инструментални изслед­вания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което с максимална спешност пациентът се насочва към инфекциозното от­деление или клиника на лечебно заведение за болнична помощ.

1.3. При неспешни състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, соматичен и неврологичен преглед, хематологично и биохимично изследване, вземане на биологични материали за етиологична диагноза, диференцирани лабораторни и инстру­ментални изследвания, образни, при необходимост специализирани консултации.

1.4. В кабинетите по инфекциозни болести лека­рят специалист осъществява интердисциплинарни консултации по показания при инфекциозно болни със специалисти по: микробиология, вирусология, образна диагностика, очни болести, ушно-носно- гърлени болести, клинична лаборатория, кардиоло­гия, детски болести, нервни болести, неврохирургия, ендокринология и болести на обмяната, гастроен­терология, нефрология, урология, пневмология и фтизиатрия, хематология, гинекология, хирургия, и с други специалисти по преценка.

1.5. При необходимост пациентът се насочва за хоспитализация в инфекциозна клиника или отделение на лечебно заведение за болнична по­мощ за по-нататъшно диагностично уточняване и за провеждане на съответно специфично лечение, което не би могло да се извършва в амбулаторни условия.

1.6. Провежда диспансерно наблюдение на инфекциозно болни и преболедували от инфек­циозни болести.

1.7. В кабинетите по инфекциозни болести медицинските специалисти посрещат пациента, изискват наличната медицинска документация, настаняват пациента в кабинета, вписват данните за пациента в амбулаторните журнали, оказват съдействие на лекаря при прегледа. При необхо­димост извършват назначените от лекаря спешни манипулации, извършват вземане на биологи­чен материал за микробиологично изследване, провеждат текуща и крайна дезинфекция. При липса на медицински специалист тази дейност се извършва от лекар.

1.8. В кабинета по инфекциозни болести лека­рят специалист извършва алгоритъм от действия за профилактика на професионална експозиция на здравния персонал с кръв и други биологични материали, които могат да съдържат причините­ли на трансмисивни инфекции, както и мерки за неспецифична профилактика срещу други заразни заболявания съобразно съответните механизми на предаване на инфекцията.

1.9. Лекарят регистрира заразните болести в лабораторен журнал, съобщава ги в съответната РИОКОЗ с бързо известие, по телефон, факс или електронна поща в срок от 24 часа.

2. Инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност

2.1. Компетентност:

2.1.1. Лечение на инфекции на дихателната система, стомашно-чревния тракт, кожата и меките тъкани, нервната система.

2.1.2. Лечение на вирусни хепатити без хепа­тална кома.

2.1.3. Лечение на вирусни екзантеми и локали­зирани вирусни инфекции на кожата без вариола.

2.1.4. Лечение на инфекции, свързани с лимф­ните възли.

2.1.5. Лечение на зоонози (туларемия, бруце­лоза), рикетсиози (марсилска треска, Ку-треска), борелиози (лаймска борелиоза).

2.1.6. Лечение на вирусни хеморагични трески.

2.2. Обем на медицинските дейности – в ин­фекциозната клиника/отделение се извършват лечебно-диагностична и профилактична дейност в оптимален размер, съобразени с актуалните све­товни достижения в областта на инфектологията и съобразно правилата за добра медицинска практика.

2.2.1. В инфекциозната клиника/отделение се работи в условията на спешност. В тях не се до­пуска планов прием на пациенти. Всички болни с инфекциозни заболявания се хоспитализират по спешност.

2.2.2. В инфекциозната клиника/отделение специалистите по инфекциозни болести осъщест­вяват спешна изолация на болни с инфекциозни заболявания, възникнали като спорадични случаи или при епидемични взривове.

2.2.3. В инфекциозната клиника/отделение спе­циалистите по инфекциозни болести осъществяват изолация на болни с инфекциозни заболявания, извършват диагностично уточняване и провеждат специфично лечение на същите.

2.2.3.1. Задължителна изолация на заразоно­сители и болни от болести извън посочените в т. 3.2.1 за инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност се осъществява в инфекциозната клиника/отделение от второ ниво на компетентност и когато съществува заплаха за здравето на гражданите, след разпореждане на министъра на здравеопазването.

2.2.3.2. Изолация и лечение на болни от заразни болести извън посочените в т. 3.2.1 за инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност при всички заразни болести, при които съществуват клинични индикации за хоспитализация.

2.2.4. В инфекциозната клиника/отделение ле­карят специалист осъществява диагностично уточняване на инфекциозното заболяване с помощтана: клинични методи – анамнеза, епидемиологична анамнеза, статус, текущо наблюдение, диагностични методи, микробиологични, вирусологични и серо­логични изследвания за поставяне на етиологична диагноза. Провежда специфично лечение.

2.2.5. В диагностично-консултативните кабинети на инфекциозната клиника/отделение се извършва оценка на здравословното състояние и поставяне на индикации за спешно състояние на пациенти, които не са хоспитализирани, но са били насоче­ни поради съмнение за инфекциозно заболяване.

2.2.6. Инфекциозната клиника/отделение изпра­ща ежедневно сведение на РИОКОЗ за постъпилите и изписаните болни.

2.2.7. Лекарите от инфекциозна клиника/отде­ление осъществяват междуболнични и вътребол­нични консултации при съмнение за инфекциозно заболяване на пациент, хоспитализиран в друго лечебно заведение за болнична помощ/отделение.

2.3. Обем на диагностични изследвания – ин­фекциозните клиники/отделения използват всички лабораторни, инструментални и апаратни въз­можности за диагностика на съответното лечебно заведение за болнична помощ:

2.3.1. Пълно изследване на урина.

2.3.2. Изследване на пълна кръвна картина, диференциално броене на левкоцити, скорост на утаяване на еритроцитите.

2.3.3. Биохимични изследвания – кръвна захар, общ билирубин, трансаминази, чернодробни ензими, други ензими, алфа-амилаза, общ белтък, проте­инограма, урея, креатинин, С реактивен протеин.

2.3.4. Изследване на киселинно-алкално рав­новесие и електролити.

2.3.5. Изследване на време на кървене и съ­сирване и хемостазни фактори.

2.3.6. Изследване на ликвор с качествено и количествено определяне на белтък, общ брой на клетки, морфология на левкоцити, електролити, ликворна захар, наличие на специфични антитела.

2.3.7. Изследване на биологични материали за търсене на различни етиологични агенти – бак­терии, вируси, гъби и паразити: носен секрет, назофарингеален секрет, гърлен секрет, очен се­крет, храчка, фекална проба, урина, хемокултура, серум, кръвна плазма, ликвор, плеврален пунктат, асцитна течност, кожни ефлоресценции и други.

2.3.8. Поставяне на назогастрална сонда: из­вършване на стомашна промивка и провеждане на изкуствено хранене през нея.

2.3.9. Извършване на дълбока сифонна клизма и чревен лаваж.

2.3.10. Поставяне на уретрален катетър.

2.3.11. Аспирация на горни дихателни пътища.

2.3.12. Рентгенови изследвания на белия дроб.

2.3.13. Оглед на очни дъна.

2.3.14. Спинална пункция.

2.4. Обем на терапевтичните процедури:

2.4.1. Осигуряване на съдов източник – пери­ферен или централен венозен път.

2.4.2. Мониториране на съзнанието, сърдечна­та дейност, дишането и артериалното налягане, мониториране на алкално-киселинно състояние, кръвни показатели и обем на диуреза, мониториране (измерване и изчисляване) на баланс на приети/ отделени течности и нутритивен и енергиен баланс.

2.4.3. Прилагане на лекарствена терапия – ети­ологична и патогенетична.

2.4.4. Прилагане на специфични серуми и хи­перимунни гама-глобулини.

2.4.5. Извършване на десенсибилизация по Безредка.

2.4.6. Кислородотерапия.

2.4.7. Частично парентерално хранене.

2.4.8. Инхалаторни процедури.

2.4.9. Преливане на кръв и кръвни съставки.

3. Инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност

3.1. Компетентност:

3.1.1. Лечение на всички остри, обострени и хронични инфекциозни заболявания с комплици­рано протичане и при които се прилагат инва­зивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури.

3.2. Обем на медицинските дейности – на това ниво се извършва обемът на медицинските дей­ности, посочени в т. 2.2, за инфекциозна клиника/ отделение от трето ниво на компетентност, както и:

3.2.1. На задължителна изолация в инфекци­озната клиника/отделение и болнично лечение подлежат лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагич­ни трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респи­раторен синдром.

3.2.2. В инфекциозната клиника се осъществяват консултативна и експертна дейност в областта на инфекциозните заболявания.

3.2.3. В инфекциозната клиника се осъществяват научна дейност (клинична и клинично-приложна) в областта на инфекциозните болести и интердис­циплинарните профили и клинично изпитване на лекарствени продукти.

3.2.4. В инфекциозните клиники, в които има разкрити със заповед на министъра на здравеопазването отделения за лечение на пациенти с придобита имунна недостатъчност, се извършва: регистрация на новооткрити НIV(+) пациенти; първичен преглед на новооткрит HIV(+) пациент с извършване на задължителен обем на първични лабораторни изследвания; проследяване на кли­ничното състояние на регистрираните пациенти и мониториране на имунния им статус през 4 или 6 месеца; определяне началото на започване на антиретровирусна терапия при всеки НIV(+) пациент; ежемесечен клиничен преглед и изпис­ване на лекарствени продукти на пациенти, при които е започната терапия; болнично лечение на НIV(+) пациенти и болни от СПИН; извършване на експертна оценка на болни от СПИН паци­енти; профилактика на новородени от НIV(+) пациенти и болни от СПИН майки; постекспо­зиционна профилактика; психологична подкрепа на пациентите и техните семейства; обучение на пациентите и техните партньори за извършване на безопасен секс.

3.2.5. В клиниките по инфекциозни болести, съответстващи на нормативните изисквания за обучение на специализанти, се осъществяват обуче­ние и подготовка на специалисти по инфекциозни болести; обучение по инфекциозни болести на специалисти по детски болести, нервни болести, обща медицина, микробиология, вирусология и епидемиология, в чиито програми за специали­зация влиза задължително модулно обучение по инфекциозни болести.

3.3. Обем на диагностични изследвания – на това ниво се извършва обемът на диагностичните изследвания, посочени в т. 2.3, за инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетент­ност, както и:

3.3.1. Ехография на коремни органи.

3.3.2. Компютърна томография на главен и гръбначен мозък или магнитно-резонансна то­мография (нативно изследване или с контраст).

3.3.3. Необходими интердисциплинарни консул­тации за извършване на определени диагностични процедури и интерпретация на получени резултати от изследвания, извършени от специалисти по: анестезиология и интензивно лечение, микробио­логия, вирусология, имунология, нервни болести, образна диагностика, клинична лаборатория.

3.3.4. При пациенти, хоспитализирани със съм­нение за инфекциозно заболяване, при наличие на придружаващи заболявания, както и ако по време на диагностичния процес се установят клинични и параклинични критерии за друго неинфекциозно заболяване, се осъществяват интердисциплинарни консултации със специалисти по: акушерство и гинекология, гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната, кардиология, нервни бо­лести, неврохирургия, нефрология, очни болести, ушно-носно-гърлени болести, детски болести, пневмология и фтизиатрия, ревматология, съдо­ва хирургия, хематология и други профилирани хирургични специалисти.

3.3.5. Извършване на имунологични изслед­вания.

3.3.6. Мониториране на вирусен товар при болни на антиретровирусна терапия.

3.4. Обем на терапевтичните процедури – на това ниво се извършва обемът на терапевтичните процедури, посочени в т. 2.4, за инфекциозна кли­ника/отделение от второ ниво на компетентност, както и:

3.4.1. Провеждане на HAART терапия при HIV(+) пациенти.

3.5. Минимален обем дейност – 30 пациенти с невроинфекции годишно и 30 с HIV/СПИН.

VІ. Документация

1. Извънболнична медицинска помощ – специа­листът по инфекциозни болести попълва:

1.1. Първични медицински документи: амбула­торен лист за преглед при специалист, направление за консултация или провеждане на съвместно лечение, направление за медико-диагностична дейност, талон за медицинска експертиза, на­правление за хоспитализация, болничен лист за временна неработоспособност, бързо известие за регистриране, съобщаване и отчет на заразни заболявания, бланки за лабораторни/клинични, микробиологични, вирусологични, инструментални и образни изследвания, рецепти за предписване на медикаментозно лечение.

1.2. Води амбулаторен журнал за вписване на извършените прегледи, журнал за изпратените бър­зи известия на регистрирани заразни заболявания, журнал за провежданите диспансерни прегледи.

2. Инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност – на това ниво се води следната документация:

2.1. История на заболяването, съдържаща всички задължителни елементи, съгласно изис­кванията на МЗ и НЗОК. В нея задължително се вписват анамнезата, епидемиологичната анамнеза, статусът при приемането и ежедневно се отразя­ват динамичните промени в статуса (декурзус) и почасово за пациентите, при които се провежда интензивно лечение, извършените консултации и проведените инвазивни диагностични манипулации. В пациентското досие се отразяват и данните от контролните прегледи.

2.2. Лист за интензивно наблюдение за пациен­тите, при които се провежда интензивно лечение, с отразяване на следните показатели: температура, сърдечна дейност, дихателна честота, стойности на артериалното кръвно налягане и обема на диурезата. В листа за интензивно наблюдение се нанасят и всички прилагани лекарствени продукти по часове.

2.3. Фиш за микробилогично изследване, в който задължително се вписват трите имена на пациента, ЕГН, № на ИЗ, диагнозата, видът на биологичния материал, изпратен за изследване, наличие или липса на предварително приложено антибиотично лечение.

2.4. Фиш за вирусологично изследване, в който задължително се вписват трите имена на пациента, ЕГН, № на ИЗ, диагнозата, вида на биологичния материал, изпратен за изследване.

2.5. Фиш за серологично изследване, в който задължително се вписват трите имена на пациента, ЕГН, № на ИЗ, диагнозата, видът на биологичния материал, изпратен за изследване, класът на специ­фичните антитела, които се търсят, и поредността на изследването.

2.6. Фиш за информирано съгласие при из­вършване на инвазивни диагностични процедури.

2.7. Бързо известие – учетна форма Б.58, което се попълва съгласно нормативните изисквания.

2.8. Журнал за регистрация на изпратените в РИОКОЗ бързи известия.

2.9. Журнал за регистрация на изследвания на биологичен материал за наличие на етиологични агенти и/или специфични антитела, изпратени във външни лаборатории.

2.10. Журнал за регистрация на инфекциите, свързани с медицинското обслужване.

2.11. Журнал за регистрация на извършените контролни прегледи.

3. Инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност – на това ниво се води документацията, посочена по т. 2, за инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност.

VІІ. Права и задължения на пациента

1. Извънболнична медицинска помощ

1.1. Права:

1.1.1. Всеки пациент, потърсил медицинска помощ в кабинета по инфекциозни болести, има право да получи своевременна, достатъчна и качест­вена медицинска помощ, независимо от неговата възраст и етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище, увреждане, вид и причина на заболяването.

1.1.2. Има право да знае името на лекаря, който отговаря за неговото лечение.

1.1.3. Има право да бъде информиран за ди­агнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично- лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно повли­яване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

Когато пациентът е в състояние, ограничаващо възможностите му за разбиране на тази инфор­мация, или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да се даде такава информация, тя се предоставя на негов родител, настойник или попечител, на лицето по чл. 87, ал. 5, на дирек­цията по чл. 87, ал. 6 или на лицето по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.

1.1.4. Има право да приеме или отхвърли предло­жените изследвания и лечение, да бъде информиран за съществуващите алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях.

1.1.5. Правото на отказ от предложените из­следвания и лечение пациентът може да упражни в рамките на действащите в страната закони. Пациентът има право да се гарантира тайната на данните за здравословното му състояние.

1.2. Задължения:

1.2.1. Длъжен е да съдейства на лекарите и другия медицински персонал за своевременно провеждане на изследванията, лечението и съ­пътстващите грижи.

1.2.2. Длъжен е да се отнася с необходимото внимание и уважение към персонала на кабинета.

1.2.3. Длъжен е да съблюдава правата на дру­гите пациенти.

1.2.4. Пациентът подписва информирано съ­гласие, след като се запознава с всички етапи на диагностичния и лечебния процес.

2. Инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност

2.1. Права:

2.1.1. Всеки пациент на инфекциозна клиника/ отделение има право да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа при­надлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.

2.1.2. Има право да знае името на лекаря, който отговаря за неговото лечение.

2.1.3. Има право да бъде информиран за ди­агнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично- лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно повли­яване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. Когато пациентът е в състояние, ограничаващо възможностите му за разбиране на тази инфор­мация, или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да се даде такава информация, тя се предоставя на неговия родител, настойник или попечител, на лицето по чл. 87, ал. 5, на дирек­цията по чл. 87, ал. 6 или на лицето по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.

2.1.4. Има право да приеме или отхвърли предло­жените изследвания и лечение, да бъде информиран за съществуващите алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях.

2.1.5. Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

2.1.6. Има право да се гарантира тайната на данните за здравословното му състояние.

2.1.7. Има право да дава писмено своето ин­формирано съгласие след подробна информация от лекар и медицинска сестра относно:

2.1.7.1. Изпълнение на лабораторни тестове и инструментални изследвания след разясняване на необходимостта и ползата от тях, рисковете за усложнения, приноса им за диагнозата или за определяне на лечебното поведение.

2.1.8. Има право да бъде запознат с правилника за вътрешния ред на клиниката/отделението.

2.1.9. Има право да бъде своевременно изслед­ван и лекуван със съвременни методи и средства.

2.1.10. Има право да получи добро болнично обслужване през целия период на лечение.

2.2. Задължения:

2.2.1. Длъжен е да съдейства на лекуващите лекари и на останалия персонал на лечебното заведение за своевременно провеждане на изслед­ванията и лечението.

2.2.2. Длъжен е да спазва лекарските препоръки за режим и диета.

2.2.3. Длъжен е да спазва добра лична хигиена.

2.2.4. Длъжен е да се отнася с нужното вни­мание и уважение към персонала на лечебното заведение.

2.2.5. Длъжен е да спазва реда, дисциплината, хигиената и тишината в клиниката/отделението, както и правилника за вътрешния ред на лечеб­ното заведение.

2.2.6. Длъжен е да провежда назначените му процедури.

2.2.7. Длъжен е да съблюдава правата на дру­гите пациенти.

3. Инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност – за това ниво се отнасят правата и задълженията на пациента, посочени в т. 2, за инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност.

VІІІ. Качество на инфекциозната помощ

1. Извънболнична медицинска помощ – качест­вото на медицинската помощ в инфекциозните кабинети за специализирана медицинска помощ се обуславя от:

1.1. Висока професионална квалификация на персонала.

1.2. Ефикасна и ефективна диагностична дейност.

1.3. Провеждане на адекватно етиологично и патогенетично медикаментозно лечение.

1.4. Високо ниво на оказваните грижи за паци­ента от страна на специалистите по здравни грижи.

1.5. Спазване на противоепидемичния режим в съответствие с нормативната уредба и изисква­нията на РИОКОЗ.

1.6. Контрол на инфекциите, свързани с меди­цинското обслужване.

2. Инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност – качеството на медицинската помощ в инфекциозните клиники/отделения се обуславя от:

2.1. Висока професионална квалификация на персонала.

2.2. Ефикасна и ефективна диагностична дейност и висок процент на етиологично потвърдените диагнози.

2.3. Провеждане на адекватно етиологично и патогенетично медикаментозно лечение, свеждащо до минимум възможността за поява на решути и рецидиви.

2.4. Постигане на оптимален среден престой на пациент с инфекциозно заболяване в случаите, когато пациентите са хоспитализирани извън слу­чаите по чл. 61, ал. 1 и 2 от Закона за здравето.

2.5. Спазване на сроковете за изолация и лечение на пациенти, хоспитализирани по реда на чл. 61, ал. 1 и 2 от Закона за здравето, в съответствие с инструкциите за борба със заразните заболявания.

2.6. Съвпадение на амбулаторната, стационар­ната и патологоанатомичната диагноза.

2.7. Високо ниво на оказваните грижи за паци­ента от страна на специалистите по здравни грижи.

2.8. Спазване на противоепидемичния режим в съответствие с нормативната уредба и изисква­нията на РИОКОЗ.

2.9. Контрол на инфекциите, свързани с меди­цинското обслужване.

2.10. Свеждане на леталитета от инфекциозни заболявания до нивото на това в останалите ев­ропейски държави.

3. Инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност – за това ниво се отнася качеството на медицинската помощ, посочено по т. 2, за инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност, като качеството на медицинската помощ в инфекциозните клиники/ отделения на това ниво се обуславя и от:

3.1. Ефективността на провежданата HAART терапия при HIV(+) пациенти.

ІХ. Контрол на нозокомиалните инфекции

1. Инфекциозна клиника/отделение от второ ниво на компетентност

1.1. Всеки пациент – обект на лечение в ин­фекциозна клиника/отделение, трябва да се раз­глежда и третира като потенциален източник на нозокомиални инфекции. Самият той е с висок риск от развитие на нозокомиална инфекция, поради което:

1.1.1. На всеки пациент от постъпването му до изписването му от инфекциозна клиника/от­деление се осигуряват възможности за изолация в болнична стая за лечение на заболявания със същия механизъм на предаване на инфекцията.

1.1.2. На всеки пациент от постъпването му до изписването му от инфекциозна клиника/ отделение се осигуряват възможности за ранна диагностика на инфекции на дихателната система, свързани с медицинското обслужване, инфекции на стомашно-чревния тракт, вирусни хепатити и други инфекции с трансмисивен механизъм на заразяване, вирусни екзантеми и др.

1.1.3. На всеки пациент от постъпването му до изписването му от инфекциозна клиника/отделе­ние със съмнение за възникнал сепсис и сепсис свързани синдроми се осигурявят условия за мо­ниториране индикативните за септично състояние признаци: хипотермия, хипертермия, тахикардия, тахипнея, хипокапнея, левкопения, левкоцитоза, хипоперфузия/оксигенация на тъканите, органна дисфункция и системна артериална хипотензия.

1.1.4. При всеки пациент на лечение в ин­фекциозна клиника/отделение задължително се прилагат стандартните процедури за профилактика на нозокомиалните инфекции, което задължително включва следното поведение на персонала:

1.1.4.1. Работа с ръкавици при директен контакт с пациента или биологични течности и контами­нирани материали, лигавични мембрани и кожа с нарушена цялост.

1.1.4.2. При грижи за пациентите да не се поз­волява контакт със замърсени материали както на пациента, така и на медицинския персонал или на трети лица.

1.1.4.3. Замърсените материали се обработват по подходящ начин, така че да не се позволява пренасяне на микроорганизми в околната среда.

1.1.4.4. Използват се стерилни консумативни материали.

1.2. Специфичните процедури за профилактика на нозокомиалните инфекции се прилагат в зави­симост от начина на предаване на инфекциозните причинители, както следва:

1.2.1. При инфекциозни заболявания с въздушно- капков механизъм на предаване, когато заразените частички се отделят при кихане, кашляне, говорене (грип и остри респираторни заболявания, морбили, варицела, дисиминирана форма на херпес зостер, хеморагична треска и др.), пациентите се изолират в отделни помещения.

1.2.2. При инфекциозни болести, пренасяни по въздушно-капков път, персоналът използва лицеви маски при работа с пациента.

1.3. Всяка инфекциозна клиника/отделение задължително и постоянно осъществява микро­биологичен мониторинг:

1.3.1. По индикации на пациентите – при съм­нение за възникване на назокомиална инфекция.

1.3.2. На персонала в инфекциозната клиника/ отделение не по-рядко от 2 пъти годишно.

1.3.3. На околната среда (помещения, апарату­ра, консумативи и пр.) в инфекциозната клиника/ отделение не по-рядко от 4 пъти годишно.

1.4. Всяка инфекциозна клиника/отделение задължително води на отчет пациентите с инфек­ции, свързани с медицинското обслужване, и ги диагностицира и третира съобразно изискванията на Наредба № 2 от 2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 8 от 2005 г.).

2. Инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност – за това ниво се отнасят изискванията за контрол на нозокомиалните ин­фекции, посочени в т. 1 за инфекциозна клиника/ отделение от второ ниво на компетентност, както и:

2.1. Пациентите с тежък имунен дефицит, ка­квито са пациентите със СПИН и тези с тежка неутропения, се изолират в отделни помещения.

Х. Изписване на пациенти от клиника/отделение по инфекциозни болести

1. Оздравяване или приключване на лечението с възможност за продължаването му в амбула­торни условия.

2. Волеизява на пациента, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето и когато липсват епидемиологични противопоказания според РИОКОЗ.

3. След груби нарушения на задълженията на пациента, посочени в правилника за вътрешния ред на лечебното заведение.

3.6, 7 гласа

СВЪРЗАНИ ПРОДУКТИ

КОМЕНТАРИ КЪМ НОРМАТИВНИЯТ АКТ

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

СпециалистиЛеченияОрганизацииИсторияЛюбопитноНовиниМедицински изследванияЗаведенияЛайфстайлНаправления в медицинатаАлтернативна медицинаДиетиЗдравни съветиХранене при...СнимкиКлинични пътекиТестовеБотаникаПсихологияИнтервютаСпортСоциални грижиОбразованиеПроизводителиОткритияЛичностиГеография