НАРЕДБА № 46 от 26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична алергология"

НАРЕДБА № 46 от 26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична алергология"

Издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 68 от 31.08.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г., изм., бр. 32 от 8.04.2014 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 63 от 30.07.2021 г.

Чл. 1. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт "Клинична алергология" съгласно приложението.

(2) С медицинския стандарт се определят:

1. основните характеристики на специалността "Клинична алергология" и изискванията към медицинските специалисти, които извършват дейности по тази специалност;

2. изискванията към лечебните заведения за упражняване на медицинската специалност "Клинична алергология" - материално-техническа база, инсталационни съоръжения, организация на работа, човешки ресурси, апаратура, минимален обем дейност;

3. нива на компетентност на клиниките и отделенията, осъществяващи дейност по специалността "Клинична алергология";

4. професионални взаимоотношения между лекаря, специалист по алергология и общопрактикуващ лекар;

5. интердисциплинарните консултации и дейности при лечение на пациенти с алергично заболяване;

6. правата и задълженията на пациента с алергично заболяване.

Чл. 2. Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по клинична алергология от установеното с изискванията на тази наредба.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2021 г.) Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински надзор", регионалните здравни инспекции и органите на управление на лечебните заведения.

§ 3. За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и чл. 80 от Закона за здравето и отменя Наредба № 8 от 2003 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Алергология и клинична имунология".

§ 5. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2010 г., отм., бр. 32 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г.).

§ 6. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2021 г.) В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на необходимите за дейността по клинична алергология дейности по клинична лаборатория, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория - структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена на адреса, на който се осъществява дейността по клинична алергология. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична алергология.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2021 г.).

Приложениекъм чл. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.,изм., бр. 32 от 2014 г.,в сила от 1.01.2014 г., бр. 63 от 2021 г.)

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "КЛИНИЧНА АЛЕРГОЛОГИЯ"

Раздел I

Общи положения

1. Дефиниция на специалността: Медицинската специалност "Клиничнаалергология" изучава етиологията, патогенезата, клиничната изява наалергичните реакции и болести и разработва методи за тяхната диагноза,лечение и профилактика.

2. Професионална квалификация. Лечебна дейност по отношение на пациентис алергични реакции и заболявания се осъществява от лекари със следнатапрофесионална квалификация: 2.1. лекар, специализиращ "Клинична алергология"; 2.2. лекар с призната специалност по "Клинична алергология"; 2.3. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.).

3. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2021 г.) Медицинската специалност "Клиничнаалергология" се придобива от специалисти с висше образование "Медицина" (магистърска образователна степен) съгласно наредбата по чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето. Повишаване на квалификацията (допълнителна квалификация)се осъществява чрез формите на продължаващото медицинско обучение по реда начл. 182 от Закона за здравето.

Раздел II

Изисквания към осъществяване на лечебна дейност "Клинична алергология"от лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ

1. Кабинет по алергология (КА) - структура, материално-техническа база,инсталационни съоръжения, апаратура. 1.1. Кабинет по алергология е самостоятелно звено или част отструктурата на лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ. 1.2. Кабинетът по алергология се състои от две функционално обособениработни помещения: кабинет за прегледи и манипулационна. 1.2.1. Кабинетът се използва за преглед на пациента - снемане наанамнеза, физикален статус, издаване на медицинските документи ипровеждане на обучението на болния. 1.2.2. Манипулационната служи за извършване на специфичнитедиагностични дейности - кожно-алергични проби, функционално изследванена дишането, и за провеждане на кардиопулмоналната ресусцитация.Манипулационната може да се обособи като функционална част от кабинетаили да се помещава в отделна стая. 1.3. Оборудване на кабинет по алергология. 1.3.1. Кабинет: лекарско бюро, стол, шкаф за документи, медицинскакушетка, мивка с течаща топла и студена вода, минимум два ел. контактатип "шуко", телефон, компютър и принтер, медицинска документация:рецепти, бланки за назначаване на лабораторни и рентгенови изследвания,бланки за извършване на кожно-алергични проби. 1.3.2. Манипулационна: хладилник за съхранение на алергени, масичка заизвършване на кожно-алергичните проби, стол за извършващия пробите,стол за пациента, масичка за апарата за изследване на дишането, спешеншкаф с медикаменти, кислородна бутилка, АМБУ, есмарх, ластични бинтове,масичка за поставяне на спринцовки с алергени, шкаф, мивка с течащатопла и студена вода, медицинска кушетка.

2. Основни изисквания към дейността. 2.1. Медицински дейности, които се осъществяват в кабинета поалергология на лечебното заведение за специализирана извънболничнамедицинска помощ: 2.1.1. Прегледи: 2.1.1.1. Първичен преглед с описание на анамнеза и статус и изработванена индивидуална лечебна схема; 2.1.1.2. Вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем; 2.1.1.3. Консултация с друг специалист в амбулаторни условия; 2.1.1.4. Експертиза на временна неработоспособност; 2.1.1.5. Консултация при експертиза на трайна неработоспособност; 2.1.2. Общомедицински дейности: 2.1.2.1. Инжекции; 2.1.2.2. Парентерални инфузии; 2.1.2.3. Кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации). 2.1.3. Специфични дейности: 2.1.3.1. Извършване на функционално изследване на дишането и ЕКГ; 2.1.3.2. Бронходилататорен тест с бета-агонисти; 2.1.3.3. Кожно-алергични проби - скарификация; 2.1.3.4. Кожно-алергични проби - убождане ("прик" тест); 2.1.3.5. Кожно-алергични проби - епикутанни; 2.1.3.6. Кожно-алергични проби - интракутанни; 2.1.3.7. Обучение на пациента и близките му, включително тренировка заизползване на инхалаторно устройство; 2.1.3.8. Обучение на пациента за мониторирането на върхов експираторендебит в домашни условия; 2.1.3.9. Предоперативна подготовка на рискови пациенти; 2.1.3.10. Подготовка за специализирани изследвания - йод-контрастнивещества; 2.1.3.11. Алерген-специфична имунотерапия (АСИТ); 2.1.3.12. Консултация за имунизации при алергично болни деца; 2.1.3.13. Обучение за самопомощ при анафилаксия. 2.2. Задължителен обем дейност на лекар с придобита специалност"Клинична алергология" от кабинета по алергология на лечебнотозаведение за специализирана извънболнична медицинска помощ. 2.2.1. Анамнеза съгласно специфичните за специалността изисквания(приложения № 1 и 2); 2.2.2. Обстоен физикален статус (преглед по системи); 2.2.3. Кожно-алергично тестуване - извършване, отчитане иинтерпретация; 2.2.4. Инструментални изследвания - спирометрия със съответнаинтерпретация, бронходилататорен тест; 2.2.5. Назначаване на допълнителни изследвания - кръв, урина,рентгенови изследвания, ЕКГ и др. и тяхната интерпретация; 2.2.6. Поставяне на вероятна диагноза; 2.2.7. Изграждане на диференциално-диагностичен план; 2.2.8. Интерпретация на инструментални специализирани изследвания -метахолинов тест, кашличен праг, клетъчен състав в храчка, назаленпровокационен тест с алергени; 2.2.9. Интерпретация на лабораторни специализирани изследвания - общи испецифични: Иг E, фракции на комплемента, антинуклеарни антитела,анти-ДНК антитела, антитела срещу екстрахируеми ядрени антигени, АНЦА идр. имунологични изследвания; 2.2.10. Поставяне на диагноза като резултат от проведенатадиференциална диагноза; 2.2.11. Изготвяне на индивидуален лечебен план и обучение на болния ичленовете на семейството му; 2.2.12. Назначаване, започване и контролиране на провежданатаалерген-специфична имунотерапия (АСИТ) при подходящи болни; 2.2.13. Изготвяне на индивидуален профилактичен план и обучение наболния и членовете на семейството му; 2.2.14. Периодичен контрол на състоянието на пациента и корекции налечебния план; 2.2.15. Оказване на спешна медицинска помощ при необходимост; 2.2.16. Преценка за диспансерно наблюдение по нозологични единици напациенти, които имат нужда и желаят да продължат лечението си вкабинета; 2.2.17. Извършване на експертна дейност и освидетелстване на деца ивъзрастни с алергични проблеми; 2.2.18. Консултиране на пациентите при необходимост с необходимитепрофилни специалисти.

3. Основни изисквания към персонала. 3.1. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2021 г.) Минимална кадрова обезпеченост на кабинета по алергология - съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения; препоръчително - медицинска сестра; по преценка - санитар. 3.2. Компетентност на лекаря-специалист. Специалистът-алерголог носипълна отговорност за пациента от момента на първия преглед, катопровежда изследванията, поставя диагнозата, изготвя лечението и следиефекта му чрез контролни прегледи до момента, в който лечението напациента се продължи от общопрактикуващия лекар или пациентът бъдехоспитализиран. 3.3. Компетентност на медицинската сестра. Медицинската сестра работипод контрола на специалиста-алерголог и извършва следните дейности:води медицинска документация, регулира потока от пациенти и следи законсумативите (памук, спирт, спринцовки и игли, алергени и т.н.). Тяизвършва кожно-алергични проби и спирометрия само ако е обучена даправи това.

Раздел III

Изисквания към осъществяване на лечебна дейност "Клинична алергология" от лечебни заведения за болнична помощ

1. Лечебната дейност по алергология в лечебни заведения за болничнапомощ се осъществява от клиники/отделения по клинична алергология отIII ниво, които отговорят на следните изисквания: 1.1. В отделение/клиника по клинична алергология от III ниво сеосъществява лечение на всички остри, обострени и хронични алергичнизаболявания, с комплицирано протичане и при които се предполагатинтензивни диагностични и терапевтични процедури. Лечебно-диагностичнадейност се извършва в максимален размер, съобразен с актуалнитесветовни достижения в алергологичната наука. 1.2. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клиниката по клинична алергологияIII ниво извършва и: 1.2.1. учебно-преподавателска дейност на студенти и стажант-лекари иобучение на специализиращи лекари, докторанти и медицински сестри врамките на следдипломното обучение; 1.2.2. научно-изследователска работа в областта на нови диагностични итерапевтични методи и на предстоящи за регистриране медикаменти от фазаII, III и IV; 1.3. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2021 г.) в структурата работят лекар/и съсспециалност по клинична алергология, като могат да работят и лекар/и с другаспециалност или без специалност, които осигуряват оказване на пълноценни грижи за изпълнявания обем и сложност на дейността; 1.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) минимален обем дейност: минимум 380 преминали пациенти годишно на 10 легла; 1.5. материално-техническа база и инсталационни съоръжения наклиника/отделение от ниво III: 1.5.1. Болнични стаи - с мивка, кислородна инсталация на всяко легло,естествено осветление, общо и локално изкуствено осветление, 3 - 5легла в стая с тристранен достъп, нощно шкафче за всяко легло, спешеншкаф, бюро (масичка) за лекаря и сестрата при визитация; 1.5.2. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Стаи с легла за интензивно наблюдение и лечение - препоръчително - 2 - 4 легла; 1.5.3. Стая за функционална диагностика на дишането иелектрокардиография (ЕКГ); 1.5.4. Стая за провеждане на бронхопровокационни проби; 1.5.5. Стая за диагностика на алергията на горните дихателни пътища(ГДП) и провеждане на назални провокационни тестове; 1.5.6. Препоръчва се обособяването на лабораторно звено. 1.5.7. Кабинети и манипулационни (диагностични лаборатории) задиагностика и консултации на лежащо болни: за възрастни пациенти, запациенти в детско-юношеска възраст и пациенти с ушно-носно-гърленизаболявания; 1.5.8. Регистратура; 1.5.9. Лекарски кабинети в съотношение един лекар/кабинет; 1.5.10. Кабинет за началника на клиниката (отделението) - базов кабинети приемна със секретар; 1.5.11. Кабинет на дежурния лекар с легло, бюро, телефон и мивка; 1.5.12. Сестринска стая, която се използва и за стая на дежурнатасестра; 1.5.13. Манипулационна за стационара с работни плотове, шкафове,централен спешен шкаф и хладилник; 1.5.14. Столова; 1.5.15. Кухненски бокс; 1.5.16. Склад; 1.5.17. Помещение за свиждане на болните с техни близки; 1.5.18. Гардероб за болни; 1.5.19. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) За обучение на студенти и специализанти трябва да има и: 1.5.19.1. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Учебна зала (минимум една) със седящи места, маса, екран и учебна дъска; 1.5.19.2. Гардероб за студенти и за обучаващи се лекари и сестри; 1.6. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Апаратура и оборудване на лечебно заведение, в което има клиника/отделение по клинична алергология от III ниво, използвана за нуждите на лечебно-диагностичния процес: 1.6.1. Кислородна инсталация, електроинсталация; 1.6.2. Общо луминесцентно осветление със 150 Вт източници ииндивидуално (за легло) нелуминесцентно осветление - 60 - 75 вата; 1.6.3. Минимум 2 апарата за функционално изследване на дишането (ФИД); 1.6.4. Апарат за ЕКГ; 1.6.5. Небулизатори за бронхопровокационни тестове; 1.6.6. Небулизатори за терапевтични цели; 1.6.7. Апарат за ултразвукова диагностика на околоносните кухини; 1.6.8. Риноманометър; 1.6.9. Дефибрилатор; 1.6.10. Кислородни бутилки в манипулационните и стационара; 1.6.11. АМБУ; 1.6.12. Носилка; 1.6.13. Седяща инвалидна количка; 1.6.14. Персонални компютри, свързани в мрежа; 1.6.15. Хладилници - минимум по 1 във всяка манипулационна, встационара и лабораторията. 1.7. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Болницата, в която е разположенаструктурата, трябва да разполага със: 1.7.1. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г., бр. 63 от 2021 г.) Клинична лаборатория за осъществяване на необходимите за дейността изследвания (вкл.кръвно-газов анализ, хемостазеология и др.) на адреса, на който се осъществявадейността по клинична алергология; 1.7.2. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г., в сила от 1.01.2014 г. относноизискването за наличие на микробиологична лаборатория на територията наболницата, бр. 32 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г.) Микробиологичналаборатория като част от структурата си или осигурена по договор; 1.7.3. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Рентгенов апарат за скопия и графия. 1.7.4. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Апаратура за КАТ или МРТ, собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния. 1.8. Медицински дейности, които се осъществяват в отделение/клиника поклинична алергология. 1.8.1. Прегледи: 1.8.1.1. Първичен преглед с описание на анамнеза и локален статус;изготвяне на писмен индивидуален лечебен план; 1.8.1.2. Вторичен преглед; 1.8.1.3. Консултация с друг специалист в стационарни условия; 1.8.1.4. Експертиза на временна неработоспособност; 1.8.1.5. Консултация при експертиза за трайно намаленанеработоспособност. 1.8.2. Общомедицински дейности: 1.8.2.1. Инжекция - подкожна, мускулна, венозна; 1.8.2.2. Парентерални инфузии; 1.8.2.3. Кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации); 1.8.3. Специфични дейности: 1.8.3.1. Извършване на функционално изследване на дишането; 1.8.3.2. Бронходилататорен тест с бета-агонисти; 1.8.3.3. Кожно-алергични проби - скарификация; 1.8.3.4. Кожно-алергични проби - убождане ("прик" тест); 1.8.3.5. Кожно-алергични проби - епикутанни; 1.8.3.6. Кожно-алергични проби - интракутанни; 1.8.3.7. Обучение на пациента и близките му, включително тренировка заизползване на инхалаторно устройство; 1.8.3.8. Мониторирането на върхов експираторен дебит в домашни условия; 1.8.3.9. Предоперативна подготовка на рискови пациенти; 1.8.3.10. Подготовка за специализирани изследвания - йод-контрастниизследвания; 1.8.3.11. Алерген-специфична имунотерапия (АСИТ); 1.8.3.12. Консултация за имунизации при алергично болни деца; 1.8.3.13. Обучение за самопомощ при анафилаксия; 1.8.3.14. ЕКГ с разчитане; 1.8.3.15. Назален провокационен тест с алергени; 1.8.3.16. Конюнктивален провокационен тест с алергени; 1.8.3.17. Бронхопровокационен тест с медиатори; 1.8.3.18. Орален провокационен тест с храни; 1.8.3.19. Орален провокационен тест с медикаменти; 1.8.3.20. Определяне на рестриктивна диета; 1.8.3.21. Индуциране на храчка и обработка; 1.8.3.22. Назален лаваж и обработка; 1.8.3.23. Бронхопровокационен тест (БПТ) с алергени и 24-часовонаблюдение на болния; 1.8.3.24. БПТ с физическо усилие; 1.8.3.25. Назален провокационен тест с медиатори; 1.8.3.26. Интерпретиране на общите Иг Е; 1.8.3.27. Интерпретиране на специфичните Иг Е; 1.8.3.28. Интерпретиране на имуноглобулини Г, А и М; 1.8.3.29. Интерпретиране на хемолитичната активност на комплемента; 1.8.3.30. Интерпретиране фракциите на комплемента (С3, С4, С1 инх. идр.). 1.8.3.31. Интерпретиране на еозинофилия; 1.8.3.32. Интерпретиране на циркулиращи имунни комплекси; 1.8.3.33. Интерпретиране на криоглобулини; 1.8.3.34. Интерпретиране на антинуклеарни антитела (ANA, анти-ДНК(н,е),Sm, RNP, Ro, La) и на ANCA; 1.8.3.35.Интерпретиране на серологични изследвания за хелминти приангиоедеми и уртикария (токсокароза, токсоплазмоза, ехинококоза,трихинелоза); 1.8.3.36. Интерпретиране на антистрептолизинов титър (AST); 1.8.3.37. Интерпретиране на ревматоиден фактор; 1.8.3.38. Интерпретиране на кардиолипинови антитела (Ig G, Ig M); 1.8.3.39. Интерпретиране на интрадермален тест с автоложен серум прихронична уртикария и ангиоедеми и извършване на теста; 1.8.3.40. Интерпретиране на ТАТ и МАТ при хронична уртикария иангиоедеми; 1.8.3.41. Интерпретиране на TSH, FT3, FT4 при хронична уртикария иангиоедеми; 1.8.3.42. Интерпретиране на нивата на IgG срещу H.Pylori при хроничнауртикария и ангиоедеми; 1.8.3.43. Интерпретиране на теста за H.pylori антиген в изпражнения прихронична уртикария и ангиоедеми; 1.9. Задължителен обем дейност на лекар с придобита специалност"Клинична алергология" от клиника/отделение по алергология. 1.9.1.Алергологът лекуващ лекар е длъжен да информира пациента илинеговите близки за неговото състояние, за характера на заболяването му,за предстоящите изследвания и методи на лечение (вид медикаменти,клинична ефективност и безопасност на прилаганите медикаменти). Акоболният или неговите близки дадат писмено съгласие, започва лечебниятпроцес. 1.9.1.1. Снемане на алергологична анамнеза според изискванията иправилата на специалността (приложения № 1 и 2); 1.9.1.2. Клиничен преглед - снемане на физикален статус по системи,назначаване необходимите лабораторни, функционални и инструменталниизследвания; 1.9.1.3. След извършването им интерпретират резултатите от тях; 1.9.1.4. Назначават необходимите консултации със съответни специалисти; 1.9.1.5. Назначават съответни лечебни процедури под ръководството насъответния ръководител - началник-отделение; 1.9.1.6. Ежедневно минават на визитация с медицинската сестра и даватясни назначения за поведението, изследванията и лечението на болните; 1.9.1.7. Контролират изпълнението на назначенията от медицинскатасестра и друг помощен персонал; 1.9.1.8. Подготвят и докладват болните на визитация на началника наотделението; 1.9.1.9. Осъществяват 24-часово наблюдение на алергично болния чрездневни и нощни дежурства; 1.9.1.10. Алергологът лекуващ лекар носи цялата отговорност за пациентаот приемането до момента на изписването му. В деня на изписването муиздава епикриза; 1.9.1.11. Преподавателска дейност и научно-приложна дейност - научнаразработка на теми, клинични проучвания и изследване на новимедикаменти в различна фаза на проучването им; 1.9.2. В отделение/клиника по алергология могат да работят и лекари безпризната специалност по клинична алергология в хода на тяхното обучение(специализиция) по съответната програма за следдипломно обучение. Темогат да извършват дейностите по т. 1.9.1 под ръководството иотговорността на лекар-специалист от отделението. 1.10. Задължителен обем дейност на алергологичната сестра вотделението/клиниката: 1.10.1. Приема новоприетите болни, извършва санитарната им обработка иги подпомага в настаняването им в болничната стая. 1.10.2. Запознава болните с правилника за вътрешния ред, дневния режим,разположението на лекарските кабинети, кабинетите за изследване,лабораториите, манипулационните, предклиничните звена, трапезарията исанитарните възли. Подпомага адаптацията му в болничната среда. 1.10.3. Поддържа постоянен контакт с болните и проявява внимание къмнуждите им. 1.10.4. Следи за спазване на правилника за вътрешния ред и дневниярежим. Следи за добрия ред в стационара по време на свиждане. 1.10.5. Организира, ръководи и контролира работата на санитаря. 1.10.6. Отговаря за реда и чистотата в поверените й болнични стаи. 1.10.7. Подготвя болните и болничните стаи за визитация и участва в неяс лекуващия лекар. 1.10.8. Организира и осигурява болничните грижи за тежко болни налегло. 1.10.9. При екзитус организира процедурите по своевременното изнасянена трупа. Описва и съхранява ценностите на починалия и ги предава настаршата медицинска сестра или близките на болния по установения ред. 1.10.10. Функции в лечебно-диагностичния процес: 1.10.10.1. изпълнява всички назначения и инструкции на лекуващия лекар,касаещи болните, като своевременно го информира за извършеното иевентуални затруднения; 1.10.10.2. подпомага лекуващия лекар при провеждане на изследванията иповикване на консултанти; 1.10.10.3. измерва температура, пулс, артериално налягане (АН), дишане,диуреза; 1.10.10.4. прави подкожни, мускулни и венозни инжекции и вливания; 1.10.10.5. изписва, получава, разпределя, раздава и заприходявапредписаните лекарства; поставя капки в ушите, очите, носа; правипревръзки след назначение; дава кислород на болни по назначение, следиза изправността на подаващата кислород система, следи за наличието накислород; 1.10.10.6. подготвя болните за различни изследвания и ги придружава досъответното звено; 1.10.10.7. прави кожно-алергични проби при нужда; 1.10.10.8. прави очистителни клизми по назначение, поставяйки грейки,лед, компреси, влажни обтривания, масажи срещу декубитус, редовентоалет и обслужване на легло на тежко болни; 1.10.10.9. поддържа хигиена на работното място; 1.10.10.10. техническо участие в научната дейност; 1.10.10.11. участва в обучението на специализиращи колеги; 1.10.11. води медицинска документация - рапортна книга, тетрадка завизитации, тетрадка за назначения, табели за изписани лекарства исанитарни материали; 1.10.12. поръчва, разпределя и раздава храната на болните споредназначените диети; следи за изрядна хигиена в кухненския офис; 1.10.13. следи за опазване на болничното имущество; 1.10.14. изпълнява работния график (редовен работен ден, следобедни илинощни дежурства), съставен от старшата медицинска сестра и одобрен отначалника на отделението; 1.10.15. в края на работния ден предава работното си място с рапорт наследващата смяна, а тежко болните - до леглото на болния; 1.10.16. при нужда замества отсъстващи медицински сестри; 1.10.17. задължена е да не разгласява лични данни и здравна информацияза болния, като съблюдава човешките му права; 1.11. Задължителен обем дейност на алерголога в приемно-консултативниякабинет: 1.11.1. Снема алергологична анамнеза; 1.11.2.Снема подробен физикален статус по системи; 1.11.3.Назначава специфични изследвания - кожно-алергични проби,функционално изследване на дишането; 1.11.4. Извършва алергологични консултации, поискани от другиспециалисти; 1.11.5. Изпраща болни за консултации при други специалисти; 1.11.6. Приема болни за хоспитализация; 1.11.7. Назначава лечение на болните, които не се хоспитализират; 1.12. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2010 г., изм., бр. 63 от 2021 г.) При спешнисъстояния и липса на алерголог в лечебно заведение за болнична помощ, при необходимост от алергологична консултация, същата може да се проведе от лекар - специалист по анестезиология и интензивно лечение или специалист по вътрешни болести при наличие на структура (отделение/клиника) по анестезиология и интензивно лечение, осъществяваща интензивно лечение/съответно структура по вътрешни болести.

2. Препоръчителна структура на клиника по клинична алергология: 2.1. Отделение по респираторна алергия и атопия. В отделението селекуват следните болести: бронхиална астма, ХОББ, развит следбронхиална астма, алергични риносинуити, атопичен дерматит,медикаментозна алергия, алергия към инсекти, хранителна алергия, острауртикария, едем на Квинке, остра анафилаксия. Към такова отделение епрепоръчително да се изгради интензивно звено 2 - 4 легла, в което дасе лекуват спешните състояния в специалността: тежки астматичнипристъпи, застрашаващ живота оток на Квинке, анафилактичен шок,ужилване от насекоми, и др. спешни състояния. 2.2. Отделение по имунопатология. В отделението се лекуват следнитеболести: имунокомплексна патология - серумна болест, хроничнауртикария, наследствен ангиоедем, уртикария-васкулит, особени форми наинсект-алергията (с нефрозен синдром, артралгии и артрити и т.н.),хиперсензитивен пневмонит, нарушения на клетъчния имунитет - контактендерматит. 2.3. Функционално звено за изследване на дишането, провокационнитестове и специфични проби за оценка на кашлицата и възпалението вдихателните пътища. 2.4. Лабораторно звено, извършващо специфични алергологични иимунологични изследвания.

3. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2010 г., изм., бр. 63 от 2021 г.) Лечебнадейност по клинична алергология при остри животозатрашаващи състояния (анафилактичен шок) се осъществява, при липса на алерголог, в отделения/клиники по анестезиология и интензивно лечение, осъществяващи интензивно лечение.

Раздел IV

Професионални взаимоотношения между специалист по алергология иобщопрактикуващ лекар по нозологични единици

1. Бронхиална астма (БА). 1.1. Бронхиалната астма е алергично заболяване с голяма социалназначимост по следните причини: 1.1.1. Значителна честота за страната - над 500 000 болни в България; 1.1.2. Засяга всички възрастови групи, но по-често подрастващи и хора вактивна творческа възраст; 1.1.3. Ранно инвалидизиране при късно и неадекватно лечение; 1.1.4. При неадекватно лечение е налице влошено качество на живот,често отсъствие от учебни занимания и работа, чести посещения прилекар, чести хоспитализации, неоптимално разходване на финансовиресурси от здравно-осигурителните фондове; 1.1.5. Световно призната тенденция за повишена смъртност от астмавъпреки новите постижения на клиничната фармакология и фармацевтичнатаиндустрия; 1.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 1.2.1. При поява на новооткрит болен с оплаквания, характерни забронхиална астма, или когато бронхиалната астма влиза в диференциалнатадиагноза, общопрактикуващият лекар извършва диагностични процедури отнегова компетентност съгласно медицинския стандарт по обща медицинскапрактика и изпраща болния за консултация със специалиста-алерголог. 1.2.2. При потвърдена диагноза бронхиална астма по-нататъшният контролсе извършва изключително от специалиста-алерголог или пулмолог; 1.2.3. Контролира и насърчава болния за провеждане на лечебнитепланове, назначени от специалиста. Справя се с нововъзникнал медицинскипроблем. При необходимост консултира с алерголог или пулмолог. 1.3. Задължения на специалиста-алерголог: 1.3.1. Отхвърля или потвърждава диагнозата бронхиална астма. Припотвърждаване на диагнозата изяснява типа (по възможност откриваактуалния алерген чрез кожно-алергично тестуване или RAST) и уточнявастадия (тежестта) на протичане на БА (извършва спирометрия). 1.3.2. Съвместно с болния изгражда писмен индивидуален лечебен план. 1.3.3. Изгражда писмен индивидуален план за действие при пристъп отзадух. 1.3.4. Запознава болния и неговите близки с основните данни за БА ипринципите на лечение и го обучава как да си служи с различнитеустройства - инхалатори и апарат за измерване на върховия експираторендебит (ВЕД). Изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния. 1.3.5. Експертиза за временна неработоспособност. 1.3.6. Назначава следващата визита и следи клиничния отговор допоставяне под контрол на БА. 1.3.7. Назначава алерген - специфична имунотерапия, ако има показанияза това, и контролира провеждането й.

2. Алергични риносинузити 2.1. Алергичните риносинузити са социално значими по следните причини: 2.1.1. Голямо разпространение - до 30 % от населението. 2.1.2. Съвременното разбиране е, че алергичните риносинузити ибронхиалната астма са единно алергично заболяване на дихателнитепътища. Алергичните риносинузити се схващат като прекурсор набронхиалната астма. 2.1.3. Стабилизирането на бронхиалната астма е невъзможно без адекватнолечение на алергичните риносинузити; 2.1.4. Значително влошава качеството на живот, намаляваработоспособността и активността на болните. 2.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 2.2.1. Всички болни със съмнение за алергичен риносинузит следконсултация с УНГ специалист за изключване на неалергична патология(инфекции, тумори и др.) се консултират със специалист-алерголог запотвърждаване на диагнозата. 2.2.2. След консултацията общопрактикуващият лекар поема по-нататъшнияконтрол, като консултира болния със специалист-алерголог. 2.2.3. Общопрактикуващият лекар насочва всички болни със сезоненалергичен риноконюнктивит към специалист-алерголог за предсезоннокожно-алергично тестуване (през м. Х - ХII). 2.3. Задължения на специалиста-алерголог: 2.3.1. Потвърждава или отхвърля диагнозата алергичен риносинуит. 2.3.2. Провежда специалните алергологични изследвания за доказване наспецифичния алерген. 2.3.3. Назначава адекватно лечение, изгражда съвместно с болнияиндивидуален лечебен план. 2.3.4. Назначава следващия контролен преглед, за да прецени клиничнияотговор, да преоцени назначената терапия по вид и дози, като целта еопределяне на минималните ефективни лекарствени дозировки. 2.3.5. Насочва болния към общопрактикуващ лекар с подробно писменомедицинско заключение и писмен индивидуален лечебен план. 2.3.6. При индикации специалистът-алерголог назначава специфичнаимунотерапия с алергени и контролира провеждането й. 2.3.7. Запознава болния и близките му с основните данни за алергичнитериносинуити и принципите на лечение, като изгражда и поддържа доверие ипартньорство с болния.

3. Алергични конюнктивити. 3.1. Болните с конюнктивити са 35 - 40% от болните, посещаващи очнитекабинети, като над половината от тях са алергични конюнктивити. Едначаст от алергичните конюнктивити застрашават зрението и сапрогресиращи. Други са незаплашващи зрението, но неправилното лечениеможе да го увреди. 3.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 3.2.1. Насочва болния със съмнение за алергичен конюнктивит къмспециалист-алерголог за потвърждаване на диагнозата и назначаване наадекватно лечение, след което го контролира. 3.2.2. При недостатъчен контрол на алергичния конюнктивит задължителноконсултира болния със специалист-алерголог. 3.2.3. Насочва болните със сезонни алергични конюнктивити къмспециалист-алерголог за предсезонно кожно-алергично тестуване. 3.3. Задължения на специалиста-алерголог: 3.3.1. Консултира болния, провежда необходимите алергологичниизследвания и при потвърдена диагноза алергичен конюнктивит назначаваадекватна терапия. 3.3.2. Назначава контролен преглед за преоценка на клиничния отговор иизграждане на контролираща адекватна терапия. 3.3.3. При необходимост консултира болния със специалист по очниболести за изключване на неалергична патология. 3.3.4. Насочва болния към общопрактикуващ лекар с подробно медицинскозаключение и индивидуален писмен лечебен план за по-нататъшен контрол. 3.3.5. Специфичната имунотерапия с алергени се назначава и контролирасамо от специалист-алерголог. 3.3.6. Болните с вернален кератоконюнктивит и атопиченкератоконюнктивит, асоцииран с атопичен дерматит, се лекуват в тясносътрудничество между специалист-алерголог, специалист по очни болести иобщопрактикуващ лекар.

4. Медикаментозна алергия и псевдоалергия 4.1. Медикаментозната алергия и псевдоалергия са чести алергичниреакции. В някои случаи диференциалната диагноза между истинскатамедикаментозна алергия и медикаментозна псевдоалергия е много трудна.Клиничните манифестации на медикаментозната алергия санай-разнообразни. Могат да засегнат всяка система или орган. Болните смедикаментозната алергия са голям терапевтичен проблем, когато трябвада се провежда лечение на някакво друго основно или придружаващозаболяване или при предстояща операция или йод-контрастно рентгеновоизследване. Всички остри алергични медикаментозни реакции сапотенциално опасни за фатален изход, а някои завършват фатално въпрекипровежданото лечение. 4.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 4.2.1. Спира медикаментозното лечение и по спешност консултира всекиболен с медикаментозна алергична реакция със специалист-алерголог. 4.2.2. При остра алергична реакция от медикаменти спира медикамента,провежда адекватна медикация и по спешност го транспортира внай-подходящото лечебно заведение за болнична помощ. 4.2.3. След консултацията контролира болния. 4.2.4. Болните с анамнеза за атопия и/или алергични реакции в миналотозадължително се консултират със специалист-алерголог преди започване намедикаментозно лечение по какъвто и да е повод. 4.2.5. Болни, претърпели две и повече общи анестезии, или с анамнеза заатопия и/или алергични реакции в миналото, задължително се консултиратсъс специалист-алерголог преди оперативни интервенции с огледпрофилактиране на евентуални алергични реакции. 4.2.6. Бременни жени с медикаментозна алергия задължително секонсултират със специалист-алерголог 2 месеца преди термина, а ако сеприлага оперативно родоразрешение - и до 20 дни преди планиранатаоперативна интервенция. 4.2.7. Болни с анамнеза за медикаментозна алергия задължително секонсултират със специалист-алерголог преди йод-контрастни изследвания. 4.3. Задължения на специалиста-алерголог: 4.3.1. Консултира болния; 4.3.2. Провежда необходимите алергологични изследвания; 4.3.3. Конкретизира проблема, назначава адекватно лечение; 4.3.4. Вписва на видно място в личната амбулаторна карта на болниядиагнозата и назначава поведението; 4.3.5. Изготвя документ на болния с кратки данни за медикаментознатаалергия (кои медикаменти болният не понася). Болният прикрепва тозидокумент към личната си карта; 4.3.6. Връща болния с подробно писмено медицинско становище засъстоянието на болния, проведените изследвания и необходимитетерапевтични мероприятия.

5. Хранителна алергия и псевдоалергия: 5.1. Хранителна алергия и псевдоалергия са честа патология. Клиничнитеманифестации най-често са от страна на кожата, храносмилателния тракт,а при деца - и от страна на дихателната система. 5.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 5.2.1. При съмнение за хранителна алергия изпраща пациента законсултация при специалист-алерголог. 5.2.2. При потвърдена диагноза следи пациента и при влошаване насъстоянието му го насочва за нови консултации. 5.3. Задължения на специалиста-алерголог: 5.3.1. Отхвърля или потвърждава диагнозата. Диагнозата се поставя следорални провокационни проби по протокол на двойно сляп плацебоконтролиран опит. Той може да бъде проведен само отспециалист-алерголог. 5.3.2. След поставена диагноза специалистът-алерголог изготвя лечебенплан. 5.3.3. Връща пациента на общопрактикуващ лекар за по-нататъшно лечениеи наблюдение съгласно изготвения план.

6. Инсект алергия (алергична реакция след ужилване от насекомо). 6.1. Това е една от най-острите алергични реакции, понякога с фаталенизход. Състоянието се диагностицира и лекува изключително отспециалист-алерголог. Средство на избор е специфичната имунотерапия салерген в период на ремисия. 6.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 6.2.1. Незабавно насочва болния към специалист-алерголог запотвърждаване на диагнозата и назначаване на адекватно лечение. 6.2.2. При остра алергична реакция или анафилактичен шок действа поправилата за лечението му. 6.3. Задължения на специалиста-алерголог: 6.3.1. Преглед и кожно-алергично тестуване. 6.3.2. При подходящи болни назначава и провежда специфична имунотерапияс алерген, която е средство на избор при липса на противопоказания. 6.3.3. Обучава болния за самопомощ при ужилване. 6.3.4. Предписва му пакет от медикаменти за самопомощ. 6.3.5. Вписва на видно място в личната амбулаторна карта на болниядиагнозата "инсект алергия". 6.3.6. Изготвя документ на пациента с кратки данни за болестта иинструкции за първа помощ. Болният го закрепва към личната си карта. 6.3.7. Специфичната имунотерапия при тези болни е изключително откомпетентността на специалиста-алерголог.

7. Атопичен дерматит: 7.1. Задължения на общопрактикуващия лекар: 7.1.1. Насочва всеки болен с характерен обрив по предилекционни заатопичен дерматит места, за консултация със специалист-алерголог. 7.1.2. След консултацията поема лечението на болния. 7.1.3. При влошаване на доказания атопичен дерматит консултира повторноболния със специалист-алерголог. 7.2. Задължения на специалиста-алерголог: 7.2.1. Преглежда болния. 7.2.2. По възможност извършва кожно-алергично тестуване. 7.2.3. Изследва общи и специфични IgE aнтитела. 7.2.4. Според резултатите от прегледа и изследванията потвърждава илиотхвърля диагнозата атопичен дерматит. 7.2.5. Назначава адекватна терапия, изготвя индивидуален лечебен план. 7.2.6. Назначава контролен преглед за преоценка на състоянието иклиничния отговор за актуализиране на индивидуалния лечебен план. 7.2.7. Назначава адекватен диетичен и двигателен режим. 7.2.8. Експертиза за временна неработоспособност. 7.2.9. При необходимост назначава консултация с дерматолог при болни симпетигинизации. 7.2.10. Връща болния на общопрактикуващ лекар с подробно медицинскозаключение.

8. Остра хронична уртикария и ангионевротичен едем. Около 20 % отуртикариите са алергични. Друга част са автоимунни. Най-големиятпроцент са идиопатични. 8.1. Задължения на общопрактикуващия лекар: 8.1.1. Насочва болния към специалист-алерголог за уточняване надиагнозата и типа уртикария 8.1.2. Поема контрола и лечението на болния след консултацията 8.1.3. Болни с ангиоедем на ларинкса се насочват по спешност къмУНГ-отделения/клиники. 8.2. Задължения на специалиста-алерголог: 8.2.1. Уточнява типа уртикария със специални алергологични изследвания. 8.2.2. Назначава адекватно лечение. 8.2.3. Назначава следващата визита за оценка на клиничния отговор ипоследващи контролни прегледи до стабилизиране на състоянието. Следтова изгражда индивидуален лечебен план.

9. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г., бр. 63 от 2021 г.) Анафилактичен (алергичен) шок. Анафилактичният шок е най-животозастрашаващата алергична реакция, която изисква неотложни и компетентни медицински действия. Те трябва да бъдат предприети от най-близкия медицински специалист (общопрактикуващ лекар, екип на център за спешна медицинска помощ). По време на неотложната медикация или непосредствено след нея болният трябва да бъде транспортиран донай-близката структура по анестезиология и интензивно лечение, осъществяващаинтензивно лечение. След стабилизиране на състоянието болният се превежда вклиника/отделение по алергология, където специалистът-алерголог провеждапо-нататъшно лечение, изяснява етиологията на анафилактичния шок и изграждабъдещото поведение.

10. Серумна болест. Серумната болест (системна алергична реакция отимунокомплексен тип) се развива след сенсибилизация с медикаменти,серуми и ваксини. Основните симптоми са температура, кожни обриви,артралгия, лимфаденопатия, протеинурия. Общопрактикуващият лекар следвада насочи такъв болен към специалист-алерголог. Специалистът-алергологтрябва да отхвърли или потвърди диагнозата и да спре подозираниямедикамент. Заболяването изисква стационарно лечение в алергологичнаклиника/отделение.

11. Наследствен ангионевротичен оток: 11.1. Наследствен ангионевротичен оток представлява вроден дефицит наС1 естеразния инхибитор на комплементната система. Налице е подчертанафамилност. Протича с периодични кризи от отоци, ангажиращи различниоргани и системи. При благоприятен изход отоците отзвучават за 3 - 4дни. Недиагностицирани и нелекувани, част от болните загиват от оток наГДП с асфиксия. 11.2. Задължения на общопрактикуващия лекар. 11.2.1. При съмнение за наследствен ангионевротичен оток болният сенасочва към Клиниката по клинична алергология и астма на Александровскаболница - София, където има база данни за тази рядка болест, запотвърждаване или отхвърляне на диагнозата. Диагнозата, лечението инаблюдението на болния от наследствен ангионевротичен оток саизключителен приоритет на специалиста-алерголог. 11.2.2. При диагностицирани болни със започващи кризи незабавно гинасочва към най-близкото лечебно заведение за болнична помощ. 11.2.3. Болни с начеващ оток на горните дихателни пътища спешно сетранспортират към УНГ-отделение или клиника на най-близкото лечебнозаведение за болнична помощ за лечение и готовност за евентуалнатрахеостомия. 11.3. Задължения на специалиста-алерголог: 11.3.1. Преглежда болния и изследва количествено и функционално С1инхибитора и С4 и С3 фракции на комплемента. 11.3.2. Отхвърля или потвърждава диагнозата. 11.3.3. При потвърдена диагноза прилага лечение при болния. 11.3.4. При потвърдена диагноза изготвя документ на болния с краткоописание на болестта и мерки за първа помощ при спешност.

12. Алергични васкулити. 12.1. Алергичните васкулити са системни антитяло-медиираниимунокомплексни заболявания с хронично прогресивен ход. Изискват раннадиагноза и своевременно адекватно лечение. При такъв подход прогнозатае благоприятна. 12.2. Задължения на общопрактикуващия лекар - при съмнение за алергичниваскулити (фебрилитет, неповлияващ се от антибиотици, кожни обриви поскулите, уртикария, фоточувствителност, серозит, ставен синдром,адинамия, главоболие, тахикардия, промени в сърдечния статус,протеинурия, прояви на антифосфолипиден синдром, анемия,тромбоцитопения, лимфопения, левкопения, силно ускорена СУЕ,хипергамаглобулинемия, еозинофилия и др.) насочва болния за консултациясъс специалист-алерголог. 12.3. Задължения на специалиста-алерголог: 12.3.1. След консултацията при потвърждаване на диагнозата алергиченваскулит болният се стационира в клиниката по алергология. 12.3.2. Провежда се клинично наблюдение за маркиране на клиничнитекритерии за диагноза на алергичния васкулит. В някои случаинаблюдението продължава с месеци. 12.3.3. Извършват се специализирани имунологични изследвания запотвърждаване или отхвърляне на диагнозата системен еритематоден лупусили алергични васкулити - биопсични изследвания, LE клетъчен тест,антитела към нативна DNA, към Sm антиген, към RNP, към фосфолипиди(антикардиолипини), към нуклеозоми, хроматин, DNA-хистонни комплекси,ANA. 12.3.4. Според клиничното протичане болният се консултира с други тесниспециалисти (дерматолог, нефролог, невролог). 12.3.5. Провежда се адекватно, активно лечение до нормализиране наклиничните прояви, имунните и лабораторни нарушения. 12.3.6. Болният се насочва към общопрактикуващ лекар с подробнаепикриза и лечебен план за поддържащо лечение и наблюдение.

13. Провеждане на алерген-специфична имунотерапия (АСИТ) при алергичноболни. 13.1. Специфичната имунотерапия (алергенна имунотерапия, специфичнахипосенсибилизация) e имунологичен метод за лечение на атопичнитеалергични заболявания, който цели алерген-специфично модулиране наимунния отговор и в резултат на това - създаване на имунен толеранс къмалергена. Назначена и проведена според правилата, тя е с висок процентна ефективност. АСИТ е от изключителната компетентност наспециалиста-алерголог. Само специалист-алерголог може да изписваалергенни ваксини за специфичната имунотерапия. Той започва ипо-нататък контролира провеждането на специфичната имунотерапия. 13.2. Задължения на специалиста-алерголог: 13.2.1. Назначава алерген-специфична имунотерапия след клиниченпреглед, кожно-алергично тестуване, провокационни тестове, поставяне надиагноза и преценка на индикациите и контраиндикациите за лечебнияметод. 13.2.2. Обяснява подробно на пациента възможностите наалерген-специфичната имунотерапия, начина на провеждане,продължителността и евентуалните рискове. При специфична имунотерапия еот изключително значение изграждането на доверие и сътрудничество междуболния и лекаря, тъй като лечението е продължително. 13.2.3. Контролира изцяло лечението, ако се касае за сублингвалнаимунотерапия. 13.2.4. Започва специфичната имунотерапия, като провежда първите 3 - 4апликации на алергенната ваксина, ако се касае за подкожни инжекции. 13.2.5. Насочва пациента към общопрактикуващ лекар за продължаване наспецифичната имунотерапия, като прилага подробно медицинско указание,ако се касае за подкожни инжекции. 13.2.6. Контролира провеждането на специфичната имунотерапия чрезконтролни прегледи на всеки 2 - 3 месеца, като изписва поддържащитедози на алергенната ваксина. 13.2.7. Мониторира имунния отговор към алергена след 6-ия месец чрезизвършване на кожно-алергични проби, изследване на специфични Ig E,блокиращи Ig G и т.н. 13.3. Задължения на общопрактикуващия лекар: насочва болни спредполагаеми респираторни атопични алергични заболявания (алергиченринит и астма) към специалист-алерголог, особено млади хора в началенстадий на болестта.

Раздел VII

?????Раздел VI

Права и задължения на пациент с алергично заболяване

1. Пациентът с алергично заболяване има право да бъде запознат подробнос всички етапи от диагнозата и лечението си.

2. Пациентът с алергично заболяване дава писмено своето информираносъгласие след подробна информация от лекар относно: 2.1. Изпълнение на лабораторни (биохимични) тестове и инструменталниизследвания след разясняване на необходимостта и ползата от тях,рискове за усложнения, приноса им за диагнозата или за определяне налечебното поведение; 2.2. Естеството на заболяването, от което боледува пациентът, настъпилиили очаквани усложнения в развитието на болестта, рисковете отболестта, необходимостта от лечение, вида на това лечение и очакванияизход от лечението в различни варианти, ако такива са възможни.

3. Пациентът с алергично заболяване е длъжен: 3.1. Да спазва добра лична хигиена 3.2. Да спазва лекарските препоръки за режим и диета 3.3. Да осведомява лекуващия лекар и медицинския персонал за болестнисъстояния, представляващи риск за екипа (СПИН, хепатит B и C) 3.4. Да спазва реда, дисциплината, хигиената и тишината в клиниката,както и правилника за вътрешния ред на болницата 3.5. Да провежда назначените му процедури.

Приложение № 1към т. 2.2.1 от раздел IIи т. 1.9.1.1 от раздел III

Приложение № 2към т. 2.2.1 от раздел IIи т. 1.9.1.1 от раздел III