Framar.bg 0
0
Е-аптека Промоции
Здравна библиотека
Здравни проблеми Медицинска енциклопедия Заболявания Симптоми и признаци Алтернативна медицина Анатомия Медицински изследвания Лечения Физиология Патология Ботаника Микробиология Фармакологични групи Медицински журнал Взаимодействия История на медицината и фармацията Здравето А-Я
Диагностик
Здравна помощ
Здравен справочник Специалисти Здравни заведения Аптеки Институции и организации Образование Спорт и туризъм Клинични пътеки Нормативни актове Бизнес Социални грижи Форум Консултации
Здравна медия
Здравни новини Любопитно Интервюта Видео Презентации Научни публикации Анкети Бъди активен Кампании
Здраве и начин на живот
Хранене Хранене при... Рецепти Диети Групи храни и ястия Съставки Е-тата в храните Спорт Съвети Психология Лайфстайл Интерактивни
За нас
За Фрамар За реклама Статистика Общи условия Екип Кариера Адреси на аптеки Фрамар Блог Важно Автори Програма за лоялни клиенти Промоционална брошура
Контакти
Назад | Начало Справочник Нормативни актове МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ“

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ“

Медицински стандарти

от 24 авг 2010г.
  • Инфо
  • Продукти
  • Коментари
  • Свързаност
Инфо
Инфо
Продукти
Коментари
Свързаност

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ“

Раздел I

Общи положения

1. Дефиниция на специалността: клиничната лаборатория е самостоятелна медицинска специ­алност и научна дисциплина, която чрез количест­вени и качествени методи на изследване осигурява необходимата информация за ранна диагноза, контрол на динамиката на болестния процес и на ефекта на лечението, ефективна профилактика, както и на оценка на степента на възстановяване на здравето и трудоспособността.

2. Медицинският стандарт „Клинична лабора­тория“ регламентира:

2.1. общите изисквания за организацията и дейността на клиничните лаборатории;

2.2. задължителния (минималния) обем пока­затели и апаратура за структурите по клинична лаборатория;

2.3. препоръчваните аналитични принципи за осъществяването на дейността на структурите по клинична лаборатория в Република България;

2.4. задължителните изисквания за осигуряване на качеството на лабораторните изследвания.

Раздел II

Общи изисквания

1.1. Структура на помещенията. Безопасна практика.

1.1.1. Помещенията в структурите по клинична лаборатория отговарят на действащите в страната хигиенни норми и изисквания, доказано със за­ключения на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).

1.1.2. Наличие най-малко на следните функци­онално обособени сектори: чакалня; регистратура; манипулационна; химично и цитологично изследва­не на урина; клинична химия; хематология; хемо­коагулация; специализирани изследвания (хормони, туморни маркери, лекарства, олигоелементи и др.); миялна; складови помещения, санитарен възел. Медико-диагностичните лаборатории могат да имат самостоятелни манипулационни, разположени извън сградата на лабораторията. В случай че към структура по клинична лаборатория бъде разкрита манипулационна извън сградата на лабораторията, тя трябва да разполага задължително със:

а) хладилник;

б) центрофуга;

в) собствен или на куриерска организация транспорт;

г) транспортна/и чанта/и.

1.1.3. Структурата по клинична лаборатория е разположена в помещения, площта на които позволява специфичните лабораторни дейности да бъдат извършвани без компромиси с качеството, с процедурите за управление на качеството, с безопасността на персонала и грижите за здравето на пациента.

1.1.4. Структурата по клинична лаборатория притежава план за безопасна практика и осигу­рява извършването на специфичните лабораторни дейности.

1.1.5. Структурата по клинична лаборатория прилага правила за дезинфекция, стерилизация и деструкция на биологичните материали, съобразени с изискванията на РИОКОЗ.

1.1.6. Устройството и дейността на структурата по клинична лаборатория са регламентирани в правилника за устройството, дейността и вътреш­ния ред, с който са запознати всички работещи в структурата по клинична лаборатория.

1.2. Апаратура и консумативи.

1.2.1. Структурата по клинична лаборатория е оборудвана с апаратура и спомагателни техниче­ски средства съгласно изискванията, определени в този стандарт.

1.2.2. Препоръчително е в структурата по клинична лаборатория да има информационна система, отговаряща на изискванията на БДС/ EN/ISO 15189.

1.2.3. Поддръжката и проверката на лаборатор­ните технически средства се извършва от отори­зирано от производителя лице и се документира с протоколи от извършените профилактични и други сервизни дейности.

1.2.4. Структурата по клинична лаборатория използва калибратори, реактиви и контролни материали съгласно изискванията на Европейска­та директива за „in vitro“ медицински изделия и разполага с документация за пригодност на тези средства, включително: данни за производител, пар­тиден номер, сериен номер, аналитичен сертификат за състав и приложение за клинична диагностика, срок на годност преди отваряне, дата на доставка, дата на отваряне и годност след отваряне.

1.3. Изисквания към квалификацията на специ­алистите и професионалните дейности в областта на клиничната лаборатория.

1.3.1. Структурата по клинична лаборатория се ръководи от лекар, който притежава специалност по клинична лаборатория. Основните му профе­сионални дейности са:

1.3.1.1.Организира и ръководи диагностично- лечебната работа на лабораторията.

1.3.1.1.1. Контролира трудовата и техноло­гичната дисциплина и следи за спазването на Правилника за вътрешния ред и правилата за безопасност на труда.

1.3.1.1.2. Организира и подпомага повишаването на квалификацията и специализацията на кадрите с висше медицинско и немедицинско образование и друг персонал на лабораторията.

1.3.1.1.3. Организира и подпомага внедряването на нови високи технологии – автоматизация, ро­ботизация, лабораторни информационни системи (ЛИС) – тесноспециализирани и общолабораторни.

1.3.1.1.4. Организира и контролира провеж­дането на системен вътрелабораторен качествен контрол и участието в система за външна оценка на качеството.

1.3.1.1.5. Организира и контролира връзките на лабораторията с обслужваните клинични звена или структури на доболничната помощ.

1.3.1.1.6. Ръководи, организира и контролира стопанската дейност на лабораторията.

1.3.1.1.7. Организира и провежда мероприятия за реализиране на икономии и за непрекъснато повишаване на медицинската ефективност на лабораторната дейност.

1.3.1.1.8. Оказва консултативна и методична помощ на специалисти от практиката.

1.3.2. В структурата по клинична лаборатория могат да работят следните специалисти: лекар/и със и без специалност по клинична лаборатория; специалисти с висше медицинско и немедицинско образование (химици, фармацевти, биолози, био­химици, инженер-химици, медицински лаборанти, специалисти по информационни технологии) и санитари.

1.3.2.1. Професионални дейности на лекари, работещи в клинична лаборатория (със или без специалност, специализанти):

1.3.2.1.1. Работи (отговаря) за работата на определен профилиран сектор в лабораторията.

1.3.2.1.2. Контролира (извършва) провеждането и документирането на ежедневния вътрешен ка­чествен контрол (ВКК). Контролира извършването на контролни изследвания във връзка с участието в системи за ВОК.

1.3.2.1.3. Ежедневно проверява резултатите на пациентите.

1.3.2.1.4. Спазва(контролира) технологичната дисциплина на лабораторията.

1.3.2.1.5. Отговаря за специализираната под­дръжка и ремонт на лабораторната апаратура в съответствие със съществуващите разпоредби в лабораторията.

1.3.2.1.6. Участва в изготвянето на ежегодни планови заявки за диагностични набори, реактиви, химикали, консумативи, резервни части, контролни материали, калибратори.

1.3.2.1.7. Отговаря за поддържането на текущата учетна и отчетна документация на лабораторията в съответствие със съществуващите разпоредби.

1.3.2.1.8. Отговаря за непрекъснатата връзка с обслужваните клинични звена или общопракти­куващи лекари.

1.3.2.1.9. Отговаря за поддържането и актуализи­рането на методичния наръчник на лабораторията.

1.3.2.1.10. Участвува в дежурствата за спешни и неотложни изследвания.

1.3.2.1.11. Спазва (контролира) изпълнението на Правилника за вътрешния ред и безопасността на труда.

1.3.2.1.12. Следи за поддържането на висока култура на междуличностните отношения на пер­сонала в лабораторията.

1.3.2.2. Професионални дейности на химици, фармацевти, биолози, биохимици и инженер-хи­мици:

1.3.2.2.1. Контролира (извършва) провеждането и документирането на ежедневния вътрешен ка­чествен контрол (ВКК). Контролира извършването на контролни изследвания във връзка с участието в системи за ВОК.

1.3.2.2.2. Притежаващите специалност „кли­нична химия“ ежедневно проверяват резултатите на пациентите.

1.3.2.2.3. Спазва (контролира) технологичната дисциплина на лабораторията.

1.3.2.2.4. Отговаря за специализираната под­дръжка и ремонт на лабораторната апаратура в съответствие със съществуващите разпоредби в лабораторията.

1.3.2.2.5. Подпомага изготвянето на ежегодни планови заявки за диагностични набори, реактиви, химикали, консумативи, резервни части, контролни материали, калибратори.

1.3.2.2.6. Вярно и точно попълва и навреме представя медицинската документация.

1.3.2.2.7. Участва в извършването на клинични изпитвания на аналитични методи и лабораторна техника.

1.3.2.2.8. Участва в дежурствата за спешни и неотложни изследвания.

1.3.2.2.9. Спазва (контролира) изпълнението на Правилника за вътрешния ред и безопасността на труда.

1.3.2.3. Професионални дейности на медицин­ски лаборант:

1.3.2.3.1. Познава и спазва изискванията за подготовка на пациентите за изследване съгласно утвърден протокол.

1.3.2.3.2. Спазва правилата за вземане на ве­нозна и капилярна кръв по съответна стандартна работна процедура.

1.3.2.3.3. Познава и спазва изискванията за транспорт и съхранение на биологичните матери­али за анализ по съответна стандартна процедура.

1.3.2.3.4. Познава и спазва стандартна работна процедура за идентификация на биологичните проби.

1.3.2.3.5. Владее техниката на лабораторните методи за анализ на съответните лабораторни пока­затели, спазвайки стандартните работни процедури.

1.3.2.3.6. Познава източниците на грешки в преданалитичния, аналитичния и следаналитичния етап на лабораторно-диагностичния процес.

1.3.2.3.7. Познава и точно прилага работните инструкции за експлоатация на лабораторната апаратуура.

1.3.2.3.8. Води отговорно и безпогрешно съ­ответната медицинска документация от негова компетентност и спазва изискванията за работа с всички модули на ЛИС.

1.3.2.3.9. Познава референтните стойности на клинично-лабораторните показатели.

1.3.2.3.10. Познава и извършва определянето на всички спешни клинично-лабораторни показатели със съответния анализатор, спазвайки съответните работни процедури.

1.3.2.4. Професионални дейности на санитара:

1.3.2.4.1. Познава и спазва Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ла­бораторията.

1.3.2.4.2. Познава и спазва правилата за охрана на труда и техническата безопасност и работи с предпазни средства.

1.3.2.4.3. Познава и спазва правилата за раз­делно събиране на болнични отпадъци съгласно утвърдена инструкция.

1.3.2.4.4. Почиства и дезинфекцира сакодържа­телите за отпадъци ежедневно и при всяко видимо замърсяване.

1.3.2.4.5. Регистрира в съответния журнал ко­личеството на изхвърлените отпадъци по вид и кодове съгласно утвърдена програма за управление на болничните отпадъци.

1.3.2.4.6. Почиства и дезинфекцира лаборато­риите (под, мивки, санитарен фаянс, прозорци), спазвайки съответен режим на дезинфекция и указания за работа с дезинфекционни препарати.

1.3.3. Структурата по клинична лаборатория отговаря на следните изисквания за минимален брой лекари и минимален брой специалисти с висше образование (химици, фармацевти, биолози, биохимици и др.):

1.3.3.1. Структура по клинична лаборатория към медицински център, диагностично-консултативен център, самостоятелна медико-диагностична ла­боратория и І ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ – 1 лекар със спе­циалност по клинична лаборатория.

1.3.3.2. Структура по клинична лаборатория от ІІ ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ – 1 лекар със специалност по клинична лаборатория, 1 лекар със или без при­добита специалност (лекар специализант) и 1 спе­циалист с висше медицинско или немедицинско образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ (химик, биохимик, магистър- фармацевт, биолог и др.).

1.3.3.3. Структура по клинична лаборатория от ІІІ ниво на компетентност в лечебно заведение за болнична помощ – 1 лекар със специалност по клинична лаборатория, 1 лекар със или без придобита специалност (лекар специализант) и 1 специалист с висше медицинско или немедицинско образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ (химик, биохимик, магистър- фармацевт, биолог и др.).

1.3.4. Наличие на актуално щатно разписание на лабораторията.

1.3.5. Структурата по клинична лаборатория има програма за квалификация на персонала, включи­телно за специфично обучение за осигуряване на качеството на лабораторните дейности.

1.4. Дейности.

1.4.1. Преданалитичен етап.

1.4.1.1. Структурата по клинична лаборатория трябва да има работни процедури за подготовка на пациентите за изследване, идентификация и взема­не (събиране) на първичните биологични проби, за подготовка на пробите, подлежащи на анализ.

1.4.1.2. Структурата по клинична лаборатория с манипулационна, намираща се извън сградата, в която се помещава, трябва да има работни инструк­ции за транспорт и съхранение на биологичните проби, изпълнението на които документира с про­токоли, попълнени и подписани от упълномощени лица, с регистрирани: часа и датата на вземане на биологичния материал (с точност до 15 мин.); часа и датата на получаване на биологичния материал; часа на извършване на анализа.

1.4.1.3. Структурата по клинична лаборатория има работни инструкции за регистрация и иден­тификация на първичните проби.

1.4.1.4. Структурата по клинична лаборатория има разписани и утвърдени от ръководителя на лабораторията документирани критерии за прие­мане или отхвърляне на първични проби, както и процедури за предаване на резултатите в случай на несъответствие (пример: вид на вакуумирания съд, недостатъчен обем, видима хемолиза, вида на аналитичната проба – пример: плазма вместо серум, неспазване на срока за транспортиране, неподходящ съд или опаковка, удължен престой преди транспортиране и др.). Структурата по клинична лаборатория носи отговорност за от­разяването на тези несъответствия със забележка във фиша с резултати или за неизвършването на анализа. Ако несъответстващи първични проби бъдат приети за анализ, в окончателния документ с резултатите трябва да бъде отбелязано естест­вото на проблема, което е предупреждение при тълкуването на резултатите.

1.4.1.5. Лабораториите могат да възлагат изпъл­нението на лабораторни изследвания, невлизащи в задължителния минимален обем за съответното ниво, определен с този стандарт, на лаборатории подизпълнители, с които са сключили съответен договор. Лабораторията подизпълнител трябва да изпълнява изискванията за осигуряване на качест­вото, определени с този стандарт.

1.4.1.6. Лабораториите могат да възлагат взема­нето на биологичен материал на лечебни и здрав­ни заведения, след като представят изчерпателна писменна инструкция за целта и сключат договор с тях. Лечебните и здравните заведения трябва да изпълняват изискванията на този стандарт за манипулационна, намираща се извън сградата, в която се помещава лабораторията, и за предана­литичен етап на съответните изследвания.

1.4.2. Аналитични процедури.

1.4.2.1. Лабораторията прилага писмени ин­струкции за работа с лабораторните апарати и спомагателните технически средства, които са съобразени с инструкциите на производителя.

1.4.2.2. Лабораторията прилага писмените ана­литични процедури на производителя, преведени на български език, или работи със собствени работни процедури, съдържащи следната информация: индикации за изследване, аналитичен принцип, изисквания към биологичната проба, необходими реактиви, необходима апаратура и допълнителни технически средства, етапи на анализа (програма), изчисляване на резултатите, линейност, качествен контрол, референтни интервали, интерференция, клинично значение, литературни източници.

1.4.3. Следаналитичен етап.

1.4.3.1. Лабораторията има референтни граници, които предоставя на клиницистите.

1.4.3.2. Лабораторията има разработена проце­дура за предаване на резултатите от извършените изследвания, както и готовност за интерпретиране на резултата при изискване от възложителя.

1.4.3.3. Лабораторията има процедура за реги­стриране, съхранение и управление на докумен­тацията (включително може и с информационна система). Лабораторията съхранява първичната лабораторна документация, в т.ч. оригиналните апаратни данни (на хартиен или електронен носи­тел), с които се документира реалното извършване на съответното лабораторно изследване.

Раздел III

Задължителен (минимален) обем показатели и апаратура за структурите по клинична лаборатория от различните нива на компетентност

1. Задължителен (минимален) обем лабораторни показатели за структура по клинична лаборатория към медицински център, диагностично-консулта­тивен център, самостоятелна медико-диагностична лаборатория и структура по клинична лаборатория от І ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ.

1.1. Задължителен (минимален) спектър ла­бораторни показатели за структура по клинична лаборатория към медицински център, диагностич­но-консултативен център, самостоятелна медико- диагностична лаборатория и структура по клинична лаборатория от І ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ:

1.1.1. изследване на урина: pH, специфично тегло, полуколичествено изследване на белтък, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген, билирубин, кръв и ориентировъчно изследване на „седимент“; микроалбуминурия; тест за бременност;

1.1.2. кръвна картина: определяне на хемо­глобин, хематокрит, изброяване на еритроцити, левкоцити и тромбоцити, СУЕ, ДКК, морфология на кръвни клетки;

1.1.3. хемостазни показатели: време на кървене, PT, aPTT и фибриноген;

1.1.4. клинично-химични изследвания: глюкоза, хемоглобин А1С, креатинин, урея, общ белтък, албумин, общ билирубин, глюкурониран билиру­бин (директен), желязо, ЖСК, АсАТ, АлАТ, КК, АФ, ГГТ, амилаза; пикочна киселина, холестерол, триглицериди, холестерол в HDL, холестерол в LDL; калий, натрий, калций, неорганичен фосфат;

1.1.5. изпражнения: окултни кръвоизливи.

1.2. Структурата по клинична лаборатория към медицински център, диагностично-консултативен център, самостоятелна медико-диагностична ла­боратория трябва да извършва минимум 15 000 лабораторни изследвания годишно, а тази от I ниво на компетентност в лечебните зеведения – 300 изследвания годишно, на едно болнично легло.

2. Задължителна лабораторна апаратура за структура по клинична лаборатория към медицин­ски център, диагностично-консултативен център, самостоятелна медико-диагностична лаборатория и І ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ:

2.1. затворена система за вземане на биологични материали: кръв, урина, пунктати;

2.2. микроскоп/и;

2.3. хематологичен анализатор със 7 или 8 показателя;

2.4. автоматичен селективен клинично-химичен анализатор;

2.5. йонселективен анализатор или пламъков фотометър;

2.6. полуавтоматичен коагулометър.

3. Задължителен (минимален) обем лабораторни показатели за структура по клинична лаборатория от ІІ ниво на компетентност към лечебни заведения за болнична помощ.

3.1. Задължителен (минимален) спектър ла­бораторни показатели за структура по клинична лаборатория от ІІ ниво на компетентност към лечебни заведения за болнична помощ:

3.1.1. задължителният (минимален) спектър лабораторни показатели за структура по клинич­на лаборатория от I ниво на компетентност към лечебни заведения за болнична помощ;

3.1.2. изследване на урина и течни пунктати: количествено изброяване на клетки, количествено определяне на общ белтък;

3.1.3. кръвна картина: броене на ретикулоцити;

3.1.4. морфология на костен мозък (при из­пълнение на клинични пътеки, изискващи това изследване);

3.1.5. хемостазни показатели: D-димери;

3.1.6.клинично-химични изследвания – магне­зий, ЛДХ, КК-МВ;

3.1.7. имуноглобулини (Г, А и М) и други инди­видуални белтъци (при изпълнение на клинични пътеки, изискващи тези изследвания);

3.1.8. С-реактивен протеин, хемоглобин А1С, тропонин, анализ на рН и газове в кръвта (при изпълнение на клинични пътеки, изискващи тези изследвания);

3.1.9. ликвор – албумин, глюкоза, хлор, АСАТ, ЛДХ и КК, диференциране на левкоцитите след оцветяване по Папенхайм.

3.2. Структурата по клинична лаборатория от II ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ трябва да извършва минимум 350 лабораторни изследвания годишно на едно болнично легло.

4. Задължителна лабораторна апаратура за структура по клинична лаборатория от ІІ ниво на компентност в лечебни заведения за болнична помощ:

4.1. задължителната лабораторна апаратура за структура по клинична лаборатория от I ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ;

4.2. кръвно-газов анализатор (при заболявания, изискващи изследване на КАО);

4.3. автоматичен коагулометър;

4.4. автоматичен селективен клинично-химичен анализатор;

4.5. имунохимичен анализатор (при заболявания, изискващи имунохимични изследвания).

5. Задължителен (минимален) обем лабора­торни показатели и задължителна лабораторна апаратура за структура по клинична лаборатория от ІІІ ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ.

5.1. Задължителният (минимален) спектър лабо­раторни показатели и задължителната лабораторна апаратура за структура по клинична лаборатория от II ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ.

5.2. Допълнителни показатели и апаратура за високоспециализирани изследвания, необходими за структура по клинична лаборатория от ІІІ ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ:

5.2.1. микроелементи;

5.2.2. хомоцистеин, CRP, прокалцитонин;

5.2.3. хормони;

5.2.4. туморни маркери;

5.2.5. лекарствени и токсични вещества;

5.2.6. диагностичен ДНК анализ;

5.2.7. клетъчен имунитет и имунофенотипи­зиране;

5.2.8. цитокини;

5.2.9. витамини;

5.2.10. биомаркери на остеопорозата;

5.2.11. автоантитела – клетъчни, тъканни, органни;

5.2.12. имуноглобулини (Д и Е) и субкласове;

5.2.13. тромбоцитна функция (агрегация, ад­хезия);

5.2.14. тромбеластография;

5.2.15. биомаркери за тромбоза;

5.2.16. осмолалилет.

5.3. Структурата по клинична лаборатория от III ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ трябва да извършва минимум 400 лабораторни изследвания годишно на едно болнично легло.

6. Задължителният (минимален) обем показате­ли и апаратура за всеки тип структура по клинична лаборатория, от всички нива на компетентност, при необходимост може да бъде разширен при спазване на изискванията за качество. Това може да става и с помощта на лаборатория подизпъл­нител, с който е сключен договор.

7. За структура по клинична лаборатория от всички нива на компетентност, която извършва само определен вид изследвания в рамките на специалността, от минималния обем лаборатор­ни изследвания и апаратура за лаборатория от съответното ниво, са задължителни само тези изисквания, които са необходими за извършване на съответните изследвания.

Раздел IV

Препоръчителни аналитични принципи за осъ­ществяване на дейността

1. Използват се аналитичните принципи, въз­приети от Международната федерация по клинична химия и лабораторна медицина (IFCC), Института за клинични и лабораторни стандарти (CLSI), Международния комитет по стандартизация в хематологията (ICSH).

2. Аналитични принципи на клинично-химич­ните методи.

2.1. Субстрати и метаболити:

2.1.1. глюкоза:

а) ензимно определяне с глюкозооксидаза:

– с пероксидаза и колориметрия на хромоген;

– с измерване скоростта на кислородна кон­сумация (глюкоанализатор);

б) ензимно определяне с хексокиназа;

2.1.2. урея: уреазен метод:

а) с колориметрия;

б) UV-спектрофотометрия (с глутаматдехидро­геназа);

2.1.3. креатинин:

а) колориметрия на креатинин-пикратния ком­плекс в алкална среда, без депротеинизиране, с кинетично отчитане;

б) ензимен метод;

2.1.4. пикочна киселина:

а) ензимно определяне с уриказа, пероксидаза и колориметрия (Trinder);

б) ензимно определяне с уриказа, каталаза, алдехиддехидрогеназа и директнa спектрофото­метрия (UV метод);

2.1.5. амоняк: UV-спектрофотометрия с глута­матдехидрогеназа;

2.1.6. общ холестерол: ензимно определяне с холестеролестераза, холестеролоксидаза, перокси­даза и колориметрия (Trinder);

2.1.7. холестерол в HDL:

а) преципитация на LDL и VLDL (с хепарин, декстран сулфат или волфрамова киселина и магнезиеви йони) и определяне на холестерола в надутаечната течност;

б) директно – имуносепарация на LDL и VLDL частици и последващо определяне на HDL-холес­терола в надутаечната течност;

2.1.8. холестерол в LDL:

а) изчисление по формулата на Friedewald;

б) преципитация на LDL с хепарин и опре­деляне на холестерола в надутаечната течност: LDL-холестерол = общ холестерол – холестерол в надутаечната течност;

в) директно, с имуносепарация на HDL и VLDL частици и последващо определяне на LDL-холес­терола в надутаечната течност;

2.1.9. триглицериди:

а) ензимна хидролиза с липаза и колориме­трично определяне на глицерола с глицеролкиназа, глицерофосфатоксидаза и пероксидаза (Trinder);

б) ензимна хидролиза с липаза и спектрофотоме­трично определяне на глицерола с глицеролкиназа, фосфокиназа и лактатдехидрогеназа (UV метод);

2.1.10. билирубин – общ:

а) колориметрия на цветния продукт, получен с диазотирана сулфанилова киселина, след прибавя­не на акцелератор (кофеин, бензоат или ацетат);

б) DPD (2,5-дихлор-фенолдиазо-тетрафлуоро­борат метод);

в) колориметрия въз основа на намаляване на оптичната плътност след окисление на билирубина с ванадат;

2.1.11. билирубин – директен (глюкурониран):

а) колориметрия, както по-горе, без прибавяне на акцелератор;

б) DPD (2,5-дихлор-фенолдиазо-тетрафлуоро­борат метод);

в) DCA (дихлоранилин) метод;

г) колориметрия въз основа на намаляване на оптичната плътност след окисление на билирубина с ванадат.

2.2. Белтъци:

2.2.1. общ белтък: колориметрия на биуретовия комплекс с медни йони в алкална среда;

2.2.2. албумин: колориметрия със селективни багрила (бром крезолово зелено);

2.2.3. белтъчни фракции:

а) електрофореза на целулозоацетатни или други синтетични носители;

б) високоефективна електрофореза и имуно­електрофореза в гел на агароза;

2.2.4. индивидуални белтъци:

а) количествена имунотурбидиметрия или имунонефелометрия със специфични антитела;

б) електроимунодифузия и имунопреципитация;

2.2.5. хемоглобин А1С – използват се серти­фицирани методи с проследимост до референтен метод:

а) имунотурбидиметрия;

б) ръчна или автоматична колонна хрома­тография;

в) високоефективна течна хроматография (HPLC);

2.2.6. фруктозамин: колориметрия на формазан, образуван от нитроблутетразолиева сол.

2.3. Електролити:

2.3.1. калий:

а) емисионна пламъкова фотометрия;

б) директно измерване с йонселективен елек­трод;

2.3.2. натрий:

а) емисионна пламъкова фотометрия;

б) директно измерване с йонселективен елек­трод;

2.3.3. хлориди:

а) колориметрия;

б) кулонометрия с хлориден титратор;

в) директно измерване с йонселективен елек­трод;

2.3.4. калций:

а) колориметрия (с о-крезолфталеин ком­плексон, Арсеназо III или метил-тимолово синьо) без депротеинизация;

б) директно измерване на йонизиран калций с йонселективен електрод;

2.3.5. магнезий:

а) колориметрия;

б) ААС;

в) измерване активността на магнезиевия йон с йонселективен електрод;

2.3.6. неорганичен фосфат:

а) колориметрия (на редуциран фосфо-молиб­денов комплекс или комплекс с алкални багрила);

б) UV-спектрофотометрия на нередуциран фосфо-молибденов комплекс;

2.3.7. желязо: колориметрия на комплекси с различни хромогени (ферозин, ферен);

2.3.8. общ ЖСК, определяне на серумното желязо след насищане с железен трихлорид;

2.3.9. осмолалитет:

а) измерен – с осмометър, по понижение тем­пературата на замръзване (криоскопски), или по увеличение на температурата на изпарение;

б) изчислен – по формула;

2.3.10. микроелементи (Al, Cu, Zn, As, Cd, Co, Cr, Hg, Mn, Ni, Pb, Se и др.): пламъчна или електротермична атомноабсорбционна спектро­фотометрия.

2.4. Ензими:

2.4.1. АсАТ: оптимиран кинетичен двустъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с малатдехидро­геназа в трис-буфер;

2.4.2. АлАТ: оптимиран кинетичен двустъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с лактатдехидро­геназа в трис-буфер;

2.4.3. КК: оптимиран кинетичен тристъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с имидазолов буфер, активатор N-ацетилцистеин (NAC) и ин­хибитор на миокиназа;

2.4.4. КК-MB изоензим:

а) имунотурбидиметрия (определяне на „маса“);

б) имуноинхибиране (определяне на активност);

2.4.5. ЛДХ: оптимиран кинетичен оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с пируват като субстрат, в трис – или фосфатен буфер;

2.4.6. алкална фосфатаза: кинетична колориме­трия на освободения p-нитрофенол при 37 °С, в глицин-NaOH или амино-алкохолен буфер;

2.4.7. кисела фосфатаза:

а) кинетична колориметрия на освободения хромоген (р-нитрофенол) при 37 °С, в цитратен буфер;

б) кинетична колориметрия на освободения хромоген (1-нафтол с Фаст ред TR) при 37 °С, в цитратен буфер;

в) простатно специфичен изоензим (PAP) чрез имунологичен анализ (виж туморни маркери).

2.4.8. гама ГТ: кинетична колориметрия на освободения хромоген (p-нитроанилид или ами­но-нитро-бензоат) при 37 °С с глицил-глицинов буфер/акцептор;

2.4.9. алфа-амилаза: кинетична колориметрия на освободения хромоген (2-хлоро-нитрофенол, при субстрат хлоро-нитрофенил-малтохептаозид), при 37 °С;

2.4.10. серумна холинестераза: кинетична ко­лориметрия на освободения хромоген (ацетил или бутирил тиохолинйодид) при 37 °С и дитиобис- нитробензоена киселина.

2.5. Хормони:

2.5.1. хипофизни хормони в кръвен серум или плазма (адренокортикотропен хормон, тиреоид- стимулиращ хормон, соматотропен хормон, пролактин, фоликулостимулиращ хормон, лутеинизиращ хормон и пролактин): имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антитела (индиректен имунохимичен анализ с неизотопно маркиране);

2.5.2. тиреоидни хормони в кръвен серум и плазма (общ Т3 и Т4, свободни Т3 и Т4, Т3-обратен, тиреоглобулин):

– имунологичен анализ с неизотопно марки­ране на антигени или антитела;

– високоефективна течна хроматография с тандем масспектрометрия;

2.5.3. стероидни хормони:

а) кортикостероиди (кортизол, алдостерон) и техни метаболити в кръвен серум, плазма и в урина;

– имунологичен анализ с неизотопно мар­киране;

– газова хроматография с конвенционална и масспектрометрична детекция;

– високоефективна течна хроматография с тандем масспектрометрия;

б) репродуктивни (естрогени, прогестерон, андрогени – тестостерон, андростерон и техни метаболити) в кръвен серум, плазма или урина:

– имунологичен анализ с неизотопно мар­киране;

– газова хроматография с конвенционална и масспектрометрична детекция;

в) биогенни амини – в кръвен серум и ури­на (адреналин, норадреналин, ванилбадемова киселина, допамин, хомованилинова киселина, серотонин, 5-ХИОК):

– колориметричен или флуорометричен анализ, след екстракция;

– високоефективна течна хроматография с електрохимична или флуоресцентна детекция;

– високоефективна течна хроматография с тандем масспектрометрия.

2.6. Лекарствени и токсични вещества в кръвен серум и урина:

2.6.1. автоматизиран имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

2.6.2. високоефективна течна хроматография (HPLC) с конвенционална, масспектрометрична и тандем масспектрометрична детекция;

2.6.3. газова хроматография с масспектрометрия;

2.6.4. качествени методи: имунохроматограф­ски принцип на тест-ленти – при използване за скрининг всички положителни разултати преди предаване следва да се потвърдят с един от горе­посочените методи.

2.7. Туморни маркери (в зависимост от хими­ческата природа на конкретния маркер):

2.7.1. автоматизиран имунологичен анализ с неизотопно маркирани антитела или антигени;

2.7.2. високоефективна течна хроматография (HPLC);

2.7.3. ДНК анализ на специфични мутации.

2.8. Показатели на киселинно-алкално състояние (кръвни газове): само автоматично (съобразно вида и възможностите на наличната апаратура в артериална или артериализирана кръв).

2.9. Съединително-тъканни маркери (остеокалцин, С-терминален пропептид на колаген I): имунологичен анализ с неизотопно маркирани антитела или антигени.

3. Аналитични принципи на хематологичните методи:

3.1. хемоглобин в пълна кръв:

3.1.1. колориметрия на хемиглобинцианиден комплекс;

3.1.2. колориметрия на комплекс с неутрални или анийонни детергенти при работа с хематоло­гични анализатори;

3.2. хемоглобин в плазма – директна спектро­фотометрия;

3.3. хематокрит:

3.3.1. центрофужен микрохематокритен метод;

3.3.2. изчислен хематокрит при работа с хема­тологични анализатори;

3.4. еритроцити:

3.4.1. автоматично определяне с хематологични анализатори;

3.4.2. изчислени показатели на еритроцитите: MCV, MCH, MCHC, RDW. Хистограми;

3.5. ретикулоцити:

3.5.1. микроскопски метод на Heilmeyer;

3.5.2. автоматично, с флоуцитометър и флуо­ресцентно или суправитално оцветяване;

3.6. левкоцити:

3.6.1. камерно изброяване;

3.6.2. автоматично определяне с хематологични анализатори на общ брой, хистограми и други изчислени показатели;

3.7. левкоцити – диференциално броене:

3.7.1. микроскопско диференциално брое­не – диференциране на 100 левкоцита;

3.7.2. автоматични методи с хематологиични анализатори (пресяващ метод);

3.8. еозинофилни и базофилни клетки:

3.8.1. камерно изброяване и представяне като „абсолютен брой“;

3.8.2. автоматичното диференциално броене (виж „левкоцити“);

3.9. тромбоцити:

3.9.1. камерно изброяване с фазово контрастна микроскопия, с кокаинов, прокаинов или оксала­тен разтвор;

3.9.2. автоматично определяне с хематологични анализатори на общ брой, хистограми и други изчислени показатели;

3.10. СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите):

3.10.1. по Westergren със стъклени пипети (ре­ферентен метод);

3.10.2. „затворена система“ (при валидирана сравнимост на резултатите с референтния метод);

3.10.3. автоматичен метод (ако производите­лят е валидирал сравнимостта на резултатите с референтния метод);

3.11. морфология на кръвни клетки:

3.11.1. светлинна микроскопия на натривка от кръв без антикоагулант или венозна кръв с К2 ЕДТА, оцветена по Романовский-Giemsa или по Pappenheim;

3.11.2. еритроцити – оценяват се по: форма, оцветка и включвания;

3.11.3. левкоцити – оценяват се по: големина, форма, съотношение ядро/цитоплазма, структура на ядрото, наличие, брой и размер на нуклеоли, граница на ядрото, структура на цитоплазма, гра­нулации, граница на цитоплазма;

3.11.4. тромбоцити – оценяват се по: размер, форма, цвят, гранулираност, групиране (ако не е използвана EDTA), евентуален сателитизъм;

3.11.5. резултатът се съпровожда с кратък слове­сен коментар на клинично значимата информация;

3.12. микроскопско изследване на материал от костен мозък и лимфен възел: светлинна микроско­пия на натривка, оцветена по Романовский-Giemsa или по Pappenheim; резултатът да се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация;

3.13. цитохимични изследвания:

3.13.1. пероксидазна активност (метод на Graham и Knoll);

3.13.2. алкална фосфатаза (метод на H. Merker и L. Heilmeyer);

3.13.3. неспецифични естерази;

3.13.4. алфа-нафтил ацетат естераза (метод на Loffler);

3.13.5. нафтол-AS ацетат естераза (метод на Wachstein и Wolf);

3.13.6. нафтол-ASD-хлороацетат естераза (метод на Руденс и Буйкис);

3.13.7. гликоген с PAS реакция (метод на McManus и Hotchkiss);

3.13.8. масти (метод на Scheehan Storey);

3.13.9. дезоксирибонуклеопротеини (ДНП), рибонуклеопротеини (РНП) и катийонни проте­ини (КП);

3.13.10. нехемоглобиново желязо, сидероцити и сидеробласти (реакция с Берлинско синьо);

3.13.11. резултатът да се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата ин­формация.

4. Аналитични принципи при изследване кръ­восъсирване и фибринолиза:

4.1. измерване активността на факторите;

4.1.1. коагулометрично (хронометрия – електро­механична или фотооптична – измерване времето за поява на фибринов съсирек) – автоматично, с крайноточков метод;

4.1.2. колориметрично (хромометрия, измерва­не концентрацията на освободения хромоген при хидролиза на синтетични субстрати):

– двуточково измерване;

– кинетично измерване.

4.2. измерване концентрацията на фактори­те – имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела;

4.3. молекулни методи – за окончателна ди­агноза при някои заболявания на хемостазата;

4.4. материал:

4.4.1. капилярна кръв – само за време на кървене;

4.4.2. цитратна кръв – венозна кръв, взета с ан­тикоагулант, за изследване на рекалцификационно време, активирано рекалцификационно време и агрегация на тромбоцити;

4.4.3. цитратна плазма, бедна на тромбоцити, за най-често изследваните показатели;

4.4.4. цитратна плазма, бедна на тромбоцити, за замразяване;

4.4.5. цитратна плазма, богата на тромбоцити, за функционално изследване на тромбоцити (аг­регометрия);

4.5. пресяващи показатели:

4.5.1. брой тромбоцити (виж по-горе;);

4.5.2. време на кървене – метод на Duke;

4.5.3. протромбиново време (PT) – едностъпа­лен тест на Quick (коагулометрия на активност);

4.5.4. да се използват стандартизирани тромбо­пластини с ISI между 0,9 и 1,4, за предпочитане тези с ISI близо до 1;

4.5.5. активирано парциално тромбопластиново време (аAPTT) – коагулометрия на активност по Rodman et al., с активатори микросиликонизирани частици;

4.5.6. фибриноген – коагулометрично опреде­ляне на концентрация по Clauss;

4.5.7. тромбиново време (TT) – коагулометрия на активност.

4.6. Специфични показатели:

4.6.1. морфология на тромбоцитите (виж по- горе);

4.6.2. тромбоцитна функция:

а) адхезия на тромбоцитите;

б) агрегация на тромбоцитите – автоматично с агрегометър;

в) ретракция на съсирека – мануално;

4.6.3. тромбоцитен фактор 3 – имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

4.6.4. тромбоцитен фактор 4 – имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

4.6.5. β-тромбоглобулин – имунологичен анализ с неизотопно маркиране.

4.7. Плазмени фактори – чрез измерване на:

4.7.1. активност на фактора – коагулометрично или с хромогенен метод;

4.7.2. концентрация на фактора – имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела.

4.8. Показатели на активирано кръвосъсирване:

4.8.1. фибринови мономери (FM) чрез еритро­цитна аглутинация или имунологично (измерване на концентрация);

4.8.2. фибринопептиди (имунологично измер­ване на концентрация);

4.8.3. тромбофилия – генетични фактори – ДНК анализ:

а) АPRC (F V Leiden – R 506Q) – мутации;

б) протромбин (G 202010A);

в) 5,10 метилентетрахидрофолатредуктаза (MTHFR-C677 T мутация – при хиперхомоцисте­немия).

4.9. Естествени инхибитори на кръвосъсир­ването:

4.9.1. антитромбин III:

а) хромогенен или коагулометричен метод (измерване активност); или

б) имунологичен (измерване на концентрация);

4.9.2. протеин С:

а) коагулометричен или хромогенен метод (определя се активност);

б) имунологичен – концентрация;

4.9.3. протеин S, НС II (хепаринов кофактор), TFPI (инхибитор на пътя на тъканния фактор):

а) хромогенен или коагулометричен метод (измерване активност);

б) имунологичен (измерване концентрация).

4.10. Патологични инхибитори на кръвосъ­сирването:

4.10.1. лупусни антикоагуланти:

а) имунологично измерване на концентрация;

б) функционален тест – DVV, DRVVT;

4.10.2. фактор V Leiden – APC resistance V:

а) активност (пресяващ);

б) PCR (дефинитивен метод).

4.11. Специфични (единични) фактори на фи­бринолизата:

4.11.1. плазминоген:

а) хромогенен, определя се активност;

б) имунологичен – концентрация;

4.11.2. тъканен плазминоген активатор (t- PA) – имунологичен, определя се концентрация.

4.12. Показатели на фибринолитична активност:

4.12.1. D-димер:

а) имунологични: латексова аглутинация – по­луколичествено и количествено;

б) имунологичен анализ с неизотопно марки­ране на антигени или антитела;

4.12.2. плазмин – α2-антиплазмин комплекс: имунологичен – определя се концентрация.

4.13. Инхибитори на фибринолизата:

4.13.1. α2-антиплазмин – хромогенен метод (определя се активност);

4.13.2. инхибитор на плазминогеновия активатор (PAI): хромогенен метод (определя се активност), имунологичен метод (определя се концентрация);

4.13.3. С1 – инхибитор:

а) хромогенен метод (определя се активност);

б) имунологичен метод (определя се концен­трация).

5. Аналитични принципи при изследване на ликвор:

5.1. преди центрофугиране:

5.1.1. оценка на макроскопския вид – цвят, прозрачност, фибринова мрежа;

5.1.2. изброяване на еритроцити и левкоцити в нативен ликвор, без консерванти в камера на Fushs-Rosenthal, Nageotte или Jensen с обикновена светлинна микроскопия;

5.2. цитологично изследване:

5.2.1. диференциране на типа клетки в обогатен ликвор (чрез активна седиментация, центрофу­гиране или филтрация) на препарат, оцветен по Giemsa или по Pappenheim;

5.2.2. цитохимични реакции за диференциране на типа клетки;

5.3. клинично-химични показатели (изследват се не по-късно от 6-ия час в надстоящата течност, получена след центрофугиране на ликвора), както в серум;

5.4. общ белтък:

5.4.1. проба на Pandy – ориентировъчно;

5.4.2. със сух тест за урина – ориентировъчно;

5.4.3. количествена турбидиметрия;

5.4.4. количествена колориметрия със селек­тивни багрила (Coomassie brillant blue, Ponceau red или Рyrogalol red);

5.5. албумин – имунотурбидиметрия и/или електроимунодифузия;

5.6. имуноглобулини (ИгГ, ИгА, ИгМ):

5.6.1. крайна имунодифузия с поне три стандарта;

5.6.2. отчитане на олиго- или поликлонал­ност – оптимизирана агарозна електрофореза и/ или изоелектрофокусиране;

5.7. глюкоза – хексокиназен метод с три стан­дарта (от 0,5 до 4,0 mmol/l);

5.8. лактат – UV метод;

5.9. CRP – нефелометрия;

5.10. CK-NAС активирана: с двоен обем ликвор, вместо серум;

5.11. LDH: субстрат пируват, трис-буфер и двоен обем ликвор, вместо серум;

5.12. аденозиндезаминаза – UV метод;

5.13. спектрофотометрия – на 405, 415 (или 410, 418), 420, 430, 460, 540 и 630 нм.;

5.14. диференциране на левкоцитите – след оцветяване по Pappenheim;

5.15. електролити, анализ на кръвни газове, адреналин, норадреналин, лекарствени средства и други – както за серум.

6. Аналитични принципи при изследване на урина:

6.1. За клинично-химични и цитологични из­следвания се препоръчва средна порция от втора сутрешна урина.

6.2. Пресяващо изследване:

6.2.1. оценка на макроскопския вид – цвят, мирис и други общи свойства на урината;

6.2.2. изследване на диуреза;

6.2.3. експресни (сухи) проби за полуколичест­вено определяне.

6.3. Относителна плътност:

6.3.1. рефрактометрично;

6.3.2. сухи проби (ориентировъчно); осмолали­тет: с осмометър, както в серума.

6.4. Цитологично изследване:

6.4.1. формени елементи на урина при спазване на стандартни условия – препоръчва се микроско­пия с фазов контраст;

6.4.2. клинично-химични показатели (количест­вено определяне):

а) общ белтък:

– нефелометрия или турбиметрия на преци­питацията с трихлороцетна киселина или бензе­тониев хлорид;

– ръчна или автоматична колориметрия на белтъчен комплекс със свързващи бои (Coomassie brillant blue, Ponceau red, Pyrogalol red);

б) албумин: имунонефелометрично, имуно­турбиметрично или друг имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

в) α1-микроглобулин – имунологичен анализ;

г) креатинин – както в серум (виж), но след разреждане 1:100;

д) деоксипиридин – имунологичен с неизотопно маркирани антигени и антитела;

е) глюкоза, ензими, метаболити, електролити, хормони и други: съгласно принципите, използвани при определяне в серум.

Раздел V

Задължителни изисквания за осигуряване качест­вото на лабораторните изследвания

1. Преданалитичен етап.

1.1. Лабораторията извършва дейността си по работни процедури за подготовка на пациентите за изследване, идентификация и вземане (събиране) на първичните биологични проби, за подготовка на пробите, подлежащи на анализ.

1.2. Лабораторията има работни инструкции за регистрация и идентификация на първичните проби.

1.3. Лабораторията има документирани критерии за приемане или отхвърляне на първични проби, както и процедури за предаване на резултатите в случай на несъответствие (напр. вид на вакууми­рания съд, недостатъчен обем, видима хемолиза, вида на аналитичната проба – плазма вм. серум, неспазване на температурния режим, неподходящ съд или опаковка, неспазване срока за транспорт, удължен престой преди транспорт и др.). Лабо­раторията носи отговорност да отрази тези несъ­ответствия със забележка във фиша с резултати или да не извършва анализа. Ако компрометирани първични проби бъдат приети и изследвани, в окончателния документ с резултатите се отбелязва естеството на проблема, което е предупреждение при тълкуването на резултатите.

1.4. Допълнителни изисквания за манипулацион­ни, разположени извън сградата на лабораторията:

1.4.1. изисквания за транспорт на биологичните проби: консерванти, опаковка, контейнер;

1.4.2. протоколи (работен лист или др. форма) с регистрирани дата, час на вземане, дата и час на получаване на биологичния материал с подписи на упълномощените лица.

Специфичните изисквания за транспорт и съхранение на различни биологични материали са посочени в приложение № 1:

Приложение № 1

Специфични изисквания за преданалитичния етап

1. Подготовка за транспорт:

а) епруветката с биологичната проба се опакова в абсорбираща тъкан;

б) поставя се в добре затворен пластмасов съд;

в) опакова се с хартия или с найлон, непро­пускащи светлина;

г) размерът на поне една от страните на пакета да бъде най-малко 10/10 см;

д) надписване на пакета с данни за изпращач и получател и вида на биологичния материал, дата и час на изпращане.

Таблица 1

Стабилност на биологичните проби за най- честите лабораторни изследвания

Биологична проба за

Съхране­ние при

20 – 25 °С

Съхране­ние при

4 – 8 °С

Комен­тар

 

1

2

3

4

 

Хематоло­гични из­следвания

 

RBC

48 h

72 h

 

Hb

72 h

72 h

 

Hct

6 h

24 h

 

MCV

48 h

48 h

 

WBC

24 h

24 h

 

ThR

24 h

24 h

 

Диф. бро­ене

Автома- тично

до 4 h

до 4 h

Натривка

7 дни

K3 – K2 EDTA:

Пригот­вя се не­оцветена

кръвна натривка до 2 часа след ве­непунк­цията.

Ретикуло­цити

до 10 h

48 h

СУЕ

до 2 h

Коагула­ционни из­следвания

Протром­биново време

•пълна кръв

24 h

не се пре­поръчва

АРТТ

•пълна кръв

•при ле­чение с нефрак­циониран хепарин

до 4 h

до 1 h

не се пре­поръчва

не се пре­поръчва

Фибрино­ген

– Clauss

– имунохи­мично

1 ден

7 дни

1 ден

7 дни

стабил­ността е в

зависи­мост от метода

D-Dimer

до 8 h

4 дни

*Клинич­но-химич­ни изслед­вания

(серум от­делен до 2 часа от взе­мането на кръвта)

Центро­фугиран серум или плазма до 2 часа след вене­пункци­ята

20 – 25 °С

Центро­фугиран серум или плазма до 2 часа след вене­пункцията

4 – 8 °С

1

2

3

4

Ензими

amylase

7 дни

ASAT

56 h

7 дни

ALAT

40 h

7 дни

GT

4 h

7 дни

ALP

56 h

7 дни

LDH

4 h

4 дни

CK

56 h

1 м.

СК-МВ

7 дни

Липаза

7 дни

3 седмици

Субстрати, метаболи­ти, елек­тролити

Албумин

8 h

5 месеца

Общ бел­тък

16 h

4 седмици

*Билиру­бин, общ

56 h

7 дни

* съх­рява се на тъм­но при престой >8 h

*Билиру­бин, дирек­тен

56 h

7 мес.

Холестерол

4 h

7 дни

Триглице­риди

56 h

7 дни

Креатинин

8 h

7 дни

Урея

56 h

7 дни

Пикочна киселина

8 h

7 дни

*Глюкоза

-

*7 дни

* със стаби­лизатор флуорид, монойодацетат, маноза

Калций, общ

8 h

3 седмици

Неорг.

фосфор

8 h

4 дни

Калий

4 h

6 седмици

Натрий

56 h

2 седмици

Желязо

3 седмици

Магнезий

4 h

7 дни

                       

2. Аналитичен етап.

2.1. Всяка лаборатория е задължена да провежда системен вътрешен контрол на качеството.

2.1.1. Основни положения:

2.1.1.1. вътрешният контрол на качеството е статистически и се провежда чрез използване на контролни проби. Оценяват се:

а) отклонението на лабораторния резултат от „прицелната стойност“ при еднократно определя­не на контролната проба като мярка за общата грешка (неточността);

б) случайното разсейване на резултатите от определянето на контролни проби като мярка за невъзпроизводимостта (случайни грешки);

в) системното отклонение на резултатите от определянето на контролни проби (средна арит­метична стойност) от „прицелната стойност“ като мярка за недостоверността (системни грешки);

2.1.1.2. при определяне на единични контролни проби се използват такива със стойности в кли­нично значимите области;

2.1.1.3. за определяне на стандартното и сис­темното отклонение на резултатите се използва една контролна проба в една аналитична серия;

2.1.1.4. статистическият вътрешен контрол на качеството се извършва с контролен материал с известни прицелни стойности; във всяка аналитич­на серия се изследва контролна проба; резултатът за контролната проба се оценява и документира, преди резултатите от пробите на пациенти да бъдат пуснати.

2.1.2. Вътрешен контрол на качеството с една контролна проба – начин на извършване и оценка.

2.1.2.1. Във всяка аналитична серия се изследва най-малко една контролна проба. За различни аналитични серии се използват контролни проби със стойности в различни клинично значими концентрационни области.

2.1.2.2. Изчисляване на контролните граници. Контролните граници се определят от резултатите на 20 контролни проби, получени в 20 последо­вателни серии (20 календарни дни). Изчисляват се средната аритметична стойност, стандартното отклонение (SD) и вариационният коефициент (СV), като:

а) отклонението на средната аритметична стой­ност от „прицелната стойност“ трябва да е по-малко или равно на посоченото (в приложението към този раздел) максимално допустимо отклонение;

б) вариационният коефициент трябва да е по- малък или равен на посочения в приложението към този раздел максимално допустим вариационен коефициент (СV).

2.1.2.3. На контролната карта се нанасят:

а) определената средна аритметична стойност;

б) контролните граници (средната аритметична стойност ± 1 SD, ± 2 SD и ± 3 SD).

2.1.2.4. Получените резултати от определянето на контролните проби в различните аналитични серии (календарни дни) се нанасят на контрол­ната карта.

2.1.2.5. Документацията на вътрелабораторния качествен контрол съдържа:

а) обозначение на лабораторията;

б) обозначение на работното място;

в) дата и час на определянето;

г) лабораторен показател, материал за изслед­ване, мерни единици;

д) използван аналитичен метод;

е) получен резултат от определянето на кон­тролната проба;

ж) „прицелна“ стойност (посочената от про­изводителя стойност за използвания от лаборато­рията аналитичен метод или стойност, получена с референтен метод);

з) относително (d %) и абсолютно отклонение (разлика) от „прицелната“ стойност;

и) наименование, производител и сериен номер на контролния материал;

й) име и подпис на извършилия изследването;

к) стандартна работна процедура за действие в случай на констатиране на несъответствия по т. 1.2, 1.3 и 1.4.

2.1.2.6. При резултат за контролната проба извън контролните граници (х ср. ±3 SD) или по- голямо отклонение от максимално допустимото, посочено в приложение № 2 към този раздел, първо се търсят причините, като се проследява основно цялата аналитична процедура. Взема се отговорно решение дали цялата серия, включително контролната проба, да се повторят или след като се оцени медицинското значение и последствията, да се пусне цялата или част от аналитичната серия с резултати от проби на пациенти.

2.1.3. Оценка на невъзпроизводимостта.

2.1.3.1. Получените резултати от определянето на контролни проби във всяка серия проби на па­циенти в края на контролния цикъл се използват за изчисляване на стандартно отклонение (SD), респ. вариационен коефициент (CV).

2.1.3.2. Ако SD, респ. CV, надхвърлят допус­тимите стойности (по приложение № 2 към този раздел), задължително се търсят и отстраняват причините за нарастването на случайните греш­ки. Всички извършени коригиращи действия се протоколират.

2.1.3.3. Ако в следващия контролен цикъл CV отново надхвърли допустимите граници, анали­тичният метод не се използва за изследване на проби на пациенти, докато причините не бъдат установени и отстранени. Всички предприети ко­ригиращи действия се протоколират.

2.1.4. Оценка на недостоверността.

2.1.4.1. В края на всеки контролен цикъл от стойностите на използваните контролни проби във всяка серия проби на пациенти се изчислява системното отклонение на резултатите. Като мярка за системното отклонение служи разликата меж­ду средната аритметична и прицелната стойност (bias, d %).

2.1.4.2. Системното отклонение не трябва да надвишава максимално допустимото системно отклонение (по приложение № 2 към този раздел).

Ако това не е така, се търсят и отстраняват при­чините. Всички предприети коригиращи действия се протоколират.

2.1.4.3. Ако в следващия контролен цикъл сис­темното отклонение отново надвишава максимално допустимото, се преустановява използването на дадения метод за изследване проби на пациенти, докато не се установят и отстранят причините. Всички предприети коригиращи действия се до­кументират.

2.1.4.4. Всички резултати от вътрешния ка­чествен контрол се документират. Резултатите от ВКК се съхраняват 5 години заедно със съответ­ните изчисления (средна аритметична стойност, стандартно отклонение, разлика между средната аритметична и прицелната стойност). За същия период от време се съхраняват и протоколите за предприети коригиращи действия.

2.2. Външна оценка на качеството:

2.2.1. Всяка клинична лаборатория е задължена да участва в национална или чуждестранна нетър­говска система за външна оценка на качеството.

2.2.2. Оценката на резултатите се основава на прицелна стойност, определена като „съгласувана“ стойност и максимално допустимите отклонения от нея. За участниците в националната система за външна оценка на качеството оценъчните критерии са посочени в приложение № 2 към този раздел.

2.2.3. Задължения на участниците в система за външна оценка на качеството (СВОК).

2.2.3.1. Лабораторията изследва получените контролни материали при рутинни условия (както се изследват пробите на пациенти). Получените резултати се нанасят в предназначения за това формуляр, като се кодират използваните метод, апарат, реактиви, калибратори и контролни мате­риали. За участниците в националната система за външна оценка на качеството ръководителят на лабораторията удостоверява със своя подпис, че изследването на контролния материал е направено в неговата лаборатория под негов контрол, и удос­товерява това чрез съхранение на оригиналните резултати от анализаторите.

Лабораторията е длъжна да съхранява в срок от 5 години оригиналните апаратни резултати от изследването на контролните материали (на хартиен или електронен носител).

2.2.3.2. СВОК издава сертификат на всяка участ­ваща лаборатория след приключване на съответен контролен цикъл. В сертификата на НСВОК са посочени: програмата, за която се издава серти­фикатът, и включените в нея лабораторни показа­тели, датата на провеждане на контролния цикъл и срокът на валидност на сертификата.

2.2.3.3. Получената оценка задължително се обсъжда. Ако има показатели, отклоняващи се от съгласуваната стойност повече от максимално допустимото (по приложението към този раз­дел), се търсят и отстраняват причините. Всички предприети коригиращи действия се извършват съгласно предварително утвърдена стандартна работна процедура и се документират.

Изследване на серум/плазма

№

по

ред

Показател

Мерна

единица

Максимално

допустима

невъзпроизво-

димост (СV)

Максимално

допустимо

процентно

отклонение на

средна арит­метична стой­ност

от „прицел­ната

стойност“

(d %)

Максимално

допустимо

процентно

отклонение от

„съгласувана

стойност“

(НСВОК)

Област на

измерване

1

2

3

4

5

6

7

1.

Албумин

g/l

6 %

11 %

23 %

2.

Алдостерон

pmol/l

10 %

25 %

45 %

> 300 pmol/l

30 pmol/l

75 pmol/l

135 pmol/l

< 300 pmol/l

3.

Алкална фосфатаза

IU/l 37 °C

7 %

7 %

21 %

ЕС 3.1.3.1

4.

Алфа-амилаза

IU/l 37 °C

10 %

10 %

30 %

5.

Билирубин (общ)

μmol/l

7 %

12 %

26 %

> 26 μmol/l

1,7 μmol/l

3,5 μmol/l

7,0 μmol/l

< 26 μmol/l

6.

Калций (общ)

mmol/l

3 %

5 %

11 %

7.

Карбамазепин

Маскон­цент-

рация

7 %

7 %

21 %

8.

Хлорид

mmol/l

2 %

4 %

8 %

 

9.

Холестерол (общ)

mmol/l

3 %

7 %

13 %

10.

Холинестераза

IU/l 37 °C

6 %

6 %

18 %

ЕС 3.1.1.8

11.

Кортизол

nmol/l

8 %

18 %

34 %

> 200 nmol/l

< 200 nmol/l

12.

Креатинкиназа

IU/l 37 °C

5 %

10 %

20 %

> 50 IU/l

ЕС 2.7.3.2

2,5 IU/l

5 IU/l

10 IU/l

< 50 IU/l

13.

CRP (C-реактивен

mg/l

5 %

5 %

15 %

протеин)

14.

Дигитоксин

nmol/l

8 %

12 %

28 %

>

<

15.

Дигоксин

nmol/l

8 %

18 %

34 %

>

<

16.

Желязо

μmol/l

4 %

4 %

12 %

17.

Белтъчни фракции

(електрофореза)

g/l

– албумин

3,3 %

3,3 %

10 %

– гама-globulin

8 %

8 %

11 24 %

18.

Естрадиол, 17-бета

pmol/l

12 %

22 %

46 %

> 300 pmol/l

< 300 pmol/l

19.

Феритин

μg/l

8 %

8 %

24 %

20.

алфа-Fetoprotein (AFP)

8 %

8 %

24 %

21.

гама-глутамил-транс-

IU/l 37 °C

6 %

11 %

23 %

> 40 IU/l

 

фераза (гама-GT)

2,4 IU/l

4,4 IU/l

9,2 IU/l

< 40 IU/l

 

EC 2.3.2.2

 

22.

Общ белтък

g/l

3 %

5 %

11 %

 

23.

Глюкоза

mmol/l

4 %

7 %

15 %

> 3,3 mmol/l

 

0,13 mmol/l

0,23 mmol/l

0,50 mmol/l

< 3,3 mmol/l

 

24.

Aspartat-Amino-

IU/l 37 °C

6 %

11 %

23 %

> 40 IU/l

 

transferasa (ASAT)

2,4 IU/l

4,4 IU/l

9,0 IU/l

< 40 IU/l

 

EC 2.6.1.1

 

25.

Alanin-Аmino-

IU/l 37 °C

6 %

11 %

23 %

> 40 IU/l

 

transferasa (ALAT)

2,4 IU/l

4,4 IU/l

9 IU/l

< 40 IU/l

 

EC 2.6.1.2

 

26.

Пикочна киселина

μmol/l

4 %

6 %

14 %

 

27.

Урея

mmol/l

7 %

12 %

26 %

 

28.

Човешки

 

Хорионгонадотропин

mU/ml

12 %

12 %

36 %

> 5 mU/ml

 

(hCG)

< 5 mU/ml

 

29.

Имуноглобулин А

g/l

7 %

12 %

26 %

 

30.

Имуноглобулин Г

g/l

5 %

8 %

18 %

 

31.

Имуноглобулин М

g/l

7 %

12 %

26 %

 

32.

Калий

mmol/l

2,7

3,7

9,1

 

33.

Креатинин

μmol/l

5 %

9 %

19 %

> 106 μmol/l

 

5,3 μmol/l

9,7 μmol/l

17,7 μmol/l

< 106 μmol/l

 

34.

Лактат

mmol/l

6 %

6 %

18 %

 

35.

Лактат-дехидро-

IU/l 37 °C

5 %

10 %

20 %

 

геназа

 

(LDH) EC 1.1.1.27

 

36.

Литий

mmol/l

3 %

6 %

12 %

> 1,0 mmol/l

 

0,03 mmol/l

0,06 mmol/l

0,12 mmol/l

< 1,0 mmol/l

 

37.

Магнезий

mmol/l

4 %

7 %

15 %

> 0,8 mmol/l

 

0,032 mmol/l

0,056 mmol/l

0,12 mmol/l

< 0,8 mmol/l

 

38.

Натрий

mmol/l

1,5 %

2,0 %

5 %

 

39.

Активирано

s

6 %

6 %

18 %

 

парциално тром-

 

бопластиново

 

време (aPTT)

 

40.

Фенобарбитал

μmol/l

7 %

7 %

21 %

 

41.

Фенитоин

μmol/l

8 %

8 %

24 %

 

42.

Фосфат

mmol/l

5 %

8 %

18 %

 

(неорганичен)

 

43.

Примидон

μmol/l

8 %

8 %

24 %

 

44.

Прогестерон

nmol/l

12 %

21 %

45 %

> 4 nmol/l

 

0,48 nmol/l

0,84 nmol/l

1,8 nmol/l

< 4 nmol/l

 

45.

Простатно-специфи-

μg/l

10 %

10 %

30 %

 

чен антиген (PSA)

 

46.

Тестостерон

nmol/l

10 %

0,5 nmol/l

20 %

1,0 nmol/l

40 %

2,0 nmol/l

> 5,0 nmol/l

< 5,0 nmol/l

 

47.

Тироксин (общ,Т4)

nmol/l

8 %

14 %

30 %

> 80 nmol/l

 

6,4 nmol/l

11,2 nmol/l

24 nmol/l

< 80 nmol/l

 

48.

Тиреотропен хормон

mIU/l

6 %

6 %

18 %

 

(TSH)

 

49.

Трийодтиронин

nmol/l

8 %

8 %

24 %

 

(общ, Т3)

 

50.

Триглицериди

mmol/l

4 %

10 %

18 %

 

51.

Тромбопластиново

S

8 %

8 %

24 %

 

време

INR

 

52.

Валпроева киселина

μmol/l

8 %

8 %

24 %

 

53.

Тропонин Т/І

mg/ml

10 %

10 %

33 %

 

                                                                           

Таблица 2б

Изследване на ликвор

№

по

ред

Показател

Мерна

единица

Максимално

допустима

невъзпроизво-

димост (СV)

Максимално

допустимо

процентно

отклонение на

средна аритме-

тична (n=10)

от „прицел­ната

стойност“

(d %)

Максимално

допустимо

процентно

отклонение от

„съгласувана

стойност“

(НСВОК)

Област на

измерване

1.

Албумин

g/l

8 %

0,0024 g/l

8 %

0,0024 g/l

24 %

0,0072 g/l

> 0,03 g/l

< 0,03 g/l

2.

Общ белтък

g/l

10 %

0,01 g/l

10 %

0,01 g/l

30 %

0,03 g/l

> 0,01 g/l

< 0,01 g/l

3.

Глюкоза

mmol/l

5 %

0,28 mmol/l

5 %

0,28 mmol/l

15 %

0,83 mmol/l

> 5,5 mmol/l

< 5,5 mmol/l

4.

Имуноглобулин А

g/l

15 %

15 %

45 %

5.

Имуноглобулин Г

g/l

10 %

10 %

30 %

6.

Имуноглобулин М

g/l

15 %

15 %

45 %

7.

Лактат

6 %

6 %

18 %

4.

Общ белтък

g/l

8 %

8 %

24 %

> 1 g/l

 

0,08 g/l

0,08 g/l

0,24 g/l

< 1 g/l

 

5.

Глюкоза

mmol/l

6 %

10 %

22 %

> 5,5 mmol/l

 

0,33 mmol/l

0,55 mmol/l

1,22 mmol/l

< 5,5 mmol/l

 

6.

Пикочна киселина

μmol/l

7 %

12 %

26 %

 

7.

Урея

mmol/l

7 %

12 %

26 %

 

8.

Калий

mmol/l

5 %

7 %

17 %

 

9.

Креатинин

μmol/l

7 %

10 %

24 %

 

10.

Магнезий

mmol/l

6 %

8 %

20 %

> 1 mmol/l

 

0,06 mmol/l

0,08 mmol/l

0,2 mmol/l

< 1 mmol/l

 

11.

Натрий

mmol/l

3 %

5 %

11 %

> 80 mmol/l

 

2,4 mmol/l

4 mmol/l

8,8 mmol/l

< 80 mmol/l

 

12.

Фосфат

mmol/l

6 %

6 %

18 %

 

(неорганичен)

 

                                                           

Таблица 2г

Изследване на пълна кръв

№

по

ред

Показател

Мерна

единица

Максимално

допустима

невъзпроизво-

димост (СV)

Максимално

допустимо

процентно

отклонение

на средна аритметична

(n=10)

от „прицел­ната

стойност“

(d %)

Максимално

допустимо

процентно

отклонение от

„съгласувана

стойност“

(НСВОК)

Област на

измерване

 

1.

рН и кръвни га­зове

-log mol

0,02

0,02

0,06

1а.

рН

1б.

рО2

kPa

4 %

4 %

12 %

> 100 mm Hg

 

< 100 mm Hg

1в.

рСО2

kPa

4 %

4 %

12 %

2.

Йонизиран кал­ций

mmol/l

5 %

5 %

15 %

> 1 mmol/l

 

0,05 mmol/l

0,05 mmol/l

0,15 mmol/l

< 1 mmol/l

3.

Еритроцити

1012/l

3 %

4 %

10 %

4.

Глюкоза

mmol/l

4 %

7 %

15 %

> 3,33 mmol/l

 

0,13 mmol/l

0,23 mmol/l

0,50 mmol/l

< 3,33 mmol/l

5.

Хематокрит

3 %

3 %

9 %

 

6.

Хемоглобин

g/l

2 %

2 %

6 %

7.

Хемоглобин А1

%

7 %

7 %

21 %

8.

Хемоглобин А1с

%

6 %

12 %

24 %

9.

Левкоцити

109/l

6 %

6 %

18 %

10.

Тромбоцити

109/l

7 %

7 %

109/l

>40. 109/l

 

2,8. 109/l

2,8. 109/l

109/l

<40. 109/l

                                     

 

Още по темата:
  • Медицински стандарт Клинична лаборатория
  • МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА"
  • Наредба за изменение на Наредба № 2 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт
  • МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „НУКЛЕАРНА МЕДИЦИНА“
2.4/5 5 оценки

Свързани продукти

ЛИТЕРАТУРНИЯТ ПЕРСОНАЛИЗЪМ - проф. МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ - СИЕЛА
25.00лв.

ЛИТЕРАТУРНИЯТ ПЕРСОНАЛИЗЪМ - проф. МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ - СИЕЛА

Нов
ПСЕВДОЕКСФОЛИАТИВЕН СИНДРОМ И ГЛАУКОМА
10.00лв.

ПСЕВДОЕКСФОЛИАТИВЕН СИНДРОМ И ГЛАУКОМА

ЧАНТА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ ELITE BAGS EM - 13.003 ЧЕРВЕНА
223.00лв.

ЧАНТА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ ELITE BAGS EM - 13.003 ЧЕРВЕНА

Безплатна доставка за България!
РЕИМБУРСНА ЛЕКАРСТВЕНА ПОЛИТИКА - Д-Р АЛБЕНА ЗЛАТАРЕВА
18.00лв.

РЕИМБУРСНА ЛЕКАРСТВЕНА ПОЛИТИКА - Д-Р АЛБЕНА ЗЛАТАРЕВА

НЕЩО ПО БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МЕДИЦИНА - ЦАНИ ГИНЧЕВ - ШАМБАЛА
15.00лв.

НЕЩО ПО БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МЕДИЦИНА - ЦАНИ ГИНЧЕВ - ШАМБАЛА

ЛЕКАРСКА ЧАНТА GP ELITE BAGS EB - 06.010
181.00лв.

ЛЕКАРСКА ЧАНТА GP ELITE BAGS EB - 06.010

Безплатна доставка за България!

Коментари към МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ“

От сайта
Напиши коментар 0 коментара
  1. Коментирайте МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ“
    www.framar.bg 
    на 17 May 2025 в 15:54
    Коментирайте "МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ“"

Свързани статии

  • Анализ на урина
  • Проба на Манту (Туберкулинов кожен тест)
  • Рентгеново изследване на бял дроб
  • Цитонамазка (ПАП-тест) и течно-базирана цитология
  • Фекален тест
  • Компютърна томография (КТ) на корем
  • Тромбоцити (PLT)
  • Изследване на вагинален секрет
  • Рентгеново изследване (рентгенография) на стомах
  • Електрокардиограма (ЕКГ)
googletag.pubads().definePassback('/21812339056/Baner300600', [300, 600]).display();

ЗДРАВЕН ФОРУМ ПО ТЕМАТА

Микробиологично изследване на влагалищен секрет на бебе

преди 1253 дни, 4 часа и 33 мин.

Факултета за дентална медицина търси деца за стоматологично лечение - безплатно

преди 2263 дни, 4 часа и 36 мин.
Всички

НАЙ-НОВОТО ВЪВ ФОРУМА

Услуги в България на speedybook.pro

преди 1 дни, 3 часа и 58 мин.

Какво представлява прозяването

преди 5 дни, 18 часа и 58 мин.

Кои са летните фестивали, които ще посетите?

преди 5 дни, 19 часа и 10 мин.

Шалгам - сок от виолетов морков за детоксикация

преди 5 дни, 19 часа и 17 мин.
Всички

АНКЕТА

Прозрачна ли е благотворителността в България?

Виж резултатите
Още интересни публикации
Лабораторно отгледано месо – възможен тласък в развитието на медицината Лабораторно отгледано месо – възможен тласък в развитието на медицината

Лабораторно отгледано месо – възможен тласък в развитието на медицината

от 16 май 2025г. Прочети повече
Може ли да се пие вода преди кръвни изследвания? Може ли да се пие вода преди кръвни изследвания?

Може ли да се пие вода преди кръвни изследвания?

от 18 дек 2024г. Прочети повече
Папирус Папирус

Папирус

от 24 апр 2024г. Прочети повече
Основи на Китайската медицина Основи на Китайската медицина

Основи на Китайската медицина

от 12 дек 2022г. Прочети повече

Е-АПТЕКА ПОСЛЕДНО ОБНОВЕНИ

ПОУМОН ХИСТАМИН 30 СН

РУУФ РАТ КАПАН ЗА МИШКИ И ПЛЪХОВЕ С ЛЕПИЛО 18 / 13 см CATCHMASTER

НИВЕА СЪН PROTECT & MOISTURE ХИДРАТИРАЩ СЛЪНЦЕЗАЩИТЕН СПРЕЙ ПОМПА SPF50+ 270 мл

СОЛИНГЕН МАГНУМ КЛЕЩИ ЗА НОКТИ 003

ОРТОТЕХ ОРТО СОФТ РАЗДЕЛИТЕЛИ ЗА ПРЪСТИ ХАЛУКС ПРОТЕКТ

ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

V08BA рентгеноконтрастни средства, съдържащи бариев сулфат

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 16 май 2025г. в 16:39:11

МАГНЕЗИЕВ БИСГЛИЦИНАТ капсули 200 мг * 120 НАТУРАЛ ФАКТОРС

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 16 май 2025г. в 16:27:52

V08BA рентгеноконтрастни средства, съдържащи бариев сулфат

Коментар на: Десислава Петрова от 16 май 2025г. в 16:20:59

МАГНЕЗИЕВ БИСГЛИЦИНАТ капсули 200 мг * 120 НАТУРАЛ ФАКТОРС

Коментар на: Петя Петкова от 16 май 2025г. в 15:53:33

НИЛАЦИД ГАСТРОГЕЛ саше * 20

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 16 май 2025г. в 15:24:57
При възникнало съмнение за здравословен проблем или нужда от лечение, моля винаги се обръщайте за медицинска консултация към квалифициран и правоспособен лекар или фармацевт. В никакъв случай не възприемайте дадената Ви чрез сайта информация като абсолютно достоверна и правилна, дори и същата да се окаже такава.
Данни на Фрамар ООД:
  • Фрамар ООД, ЕИК: 123732525, Стара Загора, ул. Петър Парчевич № 26, телефон: 0875 / 322 000, e-mail: office@framar.bg
  • За контакт
  • Borika
  • MasterCard
  • mastercard securecode
  • Visa
  • verified by visa
Информация:
  • Общи условия
  • Политика за поверителност
  • Политика за използване на бисквитки
  • Право на отказ от договора
  • Рекламации
  • Доставка
  • Плащания
  • Отстъпки за регистрирани клиенти
  • Промоции и безплатна доставка
  • Често задавани въпроси
  • Карта на сайта
  • При възникване на спор, свързан с покупка онлайн, можете да ползвате сайта ОРС
  • Български Фармацевтичен съюз
  • Изпълнителна агенция по лекарствата
  • Комисия за защита на потребителите
  • Министерство на здравеопазването
БДА NextGenerationEU DMCA.com Protection Status
© 2007 - 2025 Аптеки Фрамар. Всички права запазени! Framar.bg във Facebook
Изработка на уеб сайт от Valival