Начало Справочник Клинични пътеки КП № 138

КП № 138 ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА УШИТЕ, НОСА И ГЪРЛОТО СЪС СРЕДЕН ОБЕМ И СЛОЖНОСТ

КП №138

КП № 138 ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА УШИТЕ, НОСА И ГЪРЛОТО СЪС СРЕДЕН ОБЕМ И СЛОЖНОСТ

Минимален болничен престой – 2 дни

КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ

ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ВЪНШНО УХО
**18.11 ОТОСКОПИЯ

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА НОСА
**21.21 РИНОСКОПИЯ

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ФАРИНКСА
**29.11 ФАРИНГОСКОПИЯ

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ЛАРИНКС И ТРАХЕЯ
**31.42 ЛАРИНГОСКОПИЯ И ДРУГА ТРАХЕОСКОПИЯ

МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕ, ГЛАВА И ШИЯ
Изключва:
ангиография - 88.40-88.68
**87.03 КАТ НА ГЛАВА
КАТ - скениране на глава
**87.04 ДРУГА ТОМОГРАФИЯ НА ГЛАВА
**87.08 ЦЕРВИКАЛНА ЛИМФОГРАФИЯ
**87.09 ДРУГО МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕ, ГЛАВА И ШИЯ
неконтрастно рентгеново изследване на:
аденоиди
ларинкс
назолакримален дуктус
назофаринкс
слюнчени жлезди
тиреоидна област
увула
Изключва:
рентгеново изследване на око - 95.14

ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕ, ГЛАВА И ШИЯ
Изключва:
ангиография - 88.40-88.68
**87.12 ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗЪБИ
ортодонтска цефалография или цефалометрия
панорамно изследване на мандибула
рентгеново изследване на коренов канал
**87.13 КОНТРАСТНА ТЕМПОРОМАНДИБУЛАРНА АРТРОГРАФИЯ
**87.15 КОНТРАСТНА РЕНТГЕНОГРАФИЯ НА СИНУС
**87.16 ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕВИ КОСТИ
рентгеново изследване на:
фронтална област
мандибула
максила
назални синуси
нос
орбита
супраорбитална област
симфиза на ментум
зигомаксиларен комплекс
**87.17 ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЧЕРЕП (РЕНТГЕНОГРАФИЯ НА СИНУСИ)
латерална проекция на череп
сагитална проекция на череп
тангенциална проекция на череп

РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪБНАК
**87.22 ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА НА ШИЙНАТА ЧАСТ НА ГРЪБНАКА
рентгенография по Колие на шийни прешлени

РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪДЕН КОШ
**87.44 РУТИННА РЕНТГЕНОГРАФИЯ НА ГРЪДЕН КОШ
рентгеново изследване на гръден кош БДУ

ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)
Включва: ехография
ултразвукова ангиография
ултрасонография
Изключва:
терапевтичен ултразвук- 00.01 –00.09
**88.71 ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК НА ГЛАВА И ШИЯ
определяне на изместване на средната линия на мозък
ехоенцефалография
Изключва: око - 95.13

АНАТОМИЧНИ И ФИЗИОЛОГИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ И МАНУАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - НЕРВНА СИСТЕМА И СЕТИВНИ ОРГАНИ
Изключва:
изследване на ухо - 95.41-95.49
изследване на око - 95.01-95.26
изброените процедури, когато са част от общо физическо изследване - 89.7
**89.12 НАЗАЛНО ФУНКЦИОНАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ
Риноманометрия или акустична ринометрия
или
Назални провокациоинни проби при деца над 8 години
**89.14 ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАМА
Изключва:
такава с полисомнография - 89.17
**89.15 ДРУГИ НЕОПЕРАТИВНИ НЕВРОЛОГИЧНИ ФУНКЦИОНАЛНИ ТЕСТОВЕ
слухови провокирани потенциали
соматосензорни провокирани потенциали

ДРУГИ АНАТОМИЧНИ И ФИЗИОЛОГИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ И МАНУАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
**89.37 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИТАЛЕН КАПАЦИТЕТ –
Спирометрия
ВЕД вариабилитет
**89.38 ДРУГИ НЕОПЕРАТИВНИ РЕСПИРАТОРНИ ИЗМЕРВАНИЯ
Индиректна ларингоскоскопия

ДРУГИ НЕОПЕРАТИВНИ СЪРДЕЧНИ И СЪДОВИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
Изключва:
ЕКГ на плод - 75.32
**89.52 ЕЛЕКТРОКАРДИОГРАМА
ЕКГ БДУ
ЕКГ (с 12 и повече отвеждания

ЦИРКУЛАТОРНО МОНИТОРИРАНЕ
**89.65 ИЗМЕРВАНЕ НА АРТЕРИАЛНИ КРЪВНИ ГАЗОВЕ (АКР)
**89.66 ИЗМЕРВАНЕ НА ГАЗОВЕ НА СМЕСЕНА ВЕНОЗНА КРЪВ (АКР)

МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ
**90.33 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ УХО, НОС, ГЪРЛО И ЛАРИНКС – КУЛТУРА И ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
**90.39 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ УХО, НОС, ГЪРЛО И ЛАРИНКС – ДРУГО МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ
изследване за клетките на алергичното възпаление – Eo
**90.53 ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ – КУЛТУРА И ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
**90.59 ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ – ДРУГО МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

ДИАГНОСТИЧНА ФИЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ
**93.08 ЕЛЕКТРОМИОГРАФИЯ
Изключва:
ЕМГ на око - 95.25
такава с полисомнография - 89.17
ЕМГ на уретрален сфинктер - 89.23

ОБЕКТИВНИ ФУНКЦИОНАЛНИ ТЕСТОВЕ
Изключва:
такива с полисомнография – 89.17
**95.23 ЕВОКИРАНИ ПОТЕНЦИАЛИ
(евокирани потенциали на ухо)

ОБЕКТИВНИ ФУНКЦИОНАЛНИ ТЕСТОВЕ НА ОКО
Изключва:
такива с полисомнография – 89.17
**95.24 ЕЛЕКТРОНИСТАГМОГРАМА

НЕОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ СВЪРЗАНИ С ЧУВАНЕТО
**95.41 АУДИОМЕТРИЯ
5 - тонална аудиометрия по Békésy субективна аудиометрия
импедансна аудиометрия
рефлекторен отговор на стремето
тимпанограма
**95.42 КЛИНИЧЕН ТЕСТ НА СЛУХА
камертонов тест
тест с шепотна реч
**95.43 АУДИОЛОГИЧНА ОЦЕНКА
Аудологична оценка чрез:
апарат на Bárány за шум
тест със закрити очи
отложена обратна връзка
маскоиране
латерализация по
**95.44 КЛИНИЧНИ ВЕСТИБУЛАРНИ ФУНКЦИОНАЛНИ ТЕСТОВЕ
термичен тест на вестибуларна функция с отчитане нистагъм с електронистагмограф
**95.45 РОТАЦИОННИ ТЕСТОВЕ
стол на Barany с отчитане нистагъм с електронистагмограф
Екпериментално изследване на вестибуларния анализатор /при липса на противопоказания/
**95.46 ДРУГИ СЛУХОВИ И ВЕСТИБУЛАРНИ ФУНКЦИОНАЛНИ ТЕСТОВЕ
Отоневрологично изследване
Спонтанна вестибуларна симптоматика:
Нистагъм:
- спонтанен нистагъм,
- латентен нистагъм,
- позиционен нистагъм
Кординационни проби:
- показалечна,
- носопоказалечна
Статокинетични проби:
- Ромберг,
- проба на Бабински-Вайл,
- степинг тест на Фукуда
Фистулна проба
Стабилография

ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ

ИНЦИЗИЯ, ПРЕРЯЗВАНЕ И ЕКСЦИЗИЯ НА ЧЕРЕПНИ И ПЕРИФЕРНИ НЕРВИ
Изключва:
оптикоцилиарна невректомия - 12.79
симпатикусова ганглиектомия - 05.21-05.29
04.03 РАЗСИЧАНЕ НА ДРУГИ ЧЕРЕПНИ ИЛИ ПЕРИФЕРНИ НЕРВИ
Изключва:
глософарингеус - 29.92
ларингеус - 31.91
нерви на надбъбречната жлеза - 07.42
френикус за колапс на белия дроб - 33.31
вагус - 44.00-44.03
04.04 ДРУГА ИНЦИЗИЯ НА ЧЕРЕПНИ И ПЕРИФЕРНИ НЕРВИ
04.07 ДРУГА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ АВУЛЗИЯ НА ЧЕРЕПНИ ИЛИ ПЕРИФЕРНИ НЕРВИ
кюретаж на периферен нерв
дебридмен на периферен нерв
резекция на периферен нерв
ексцизия на периферен невром (на Мортън)
Изключва: биопсия на черепни и периферен нерв - 04.11-04.12

04.2 ДЕСТРУКЦИЯ НА ЧЕРЕПНИ ИЛИ ПЕРИФЕРНИ НЕРВИ
чрез инжекция на невролитично вещество
радиологично
криотерапия
радиофреквентна аблация

РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КЛЕПАЧА С ЛАМБО ИЛИ ТРАНСПЛАНТАТ
Изключва: свързаните с възстановяване при ентропион и ектропион - 08.44
08.61 РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КЛЕПАЧ С КОЖНО ЛАМБО ИЛИ ТРАНСПЛАНТАТ
08.62 РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КЛЕПАЧ С ЛИГАВИЧНО ЛАМБО ИЛИ ТРАНСПЛАНТАНТ

ДРУГА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КЛЕПАЧ
Изключва: свързаните с възстановяване при ентропион и ектропион - 08.44
08.70 РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КЛЕПАЧ, НЕУТОЧНЕНА

ФИСТУЛИЗИРАНЕ НА СЛЪЗЕН ТРАКТ КЪМ НОСНАТА КУХИНА
09.81 ДАКРИОЦИСТОРИНОСТОМИЯ (DCR)

ЕКСЦИЗИЯ И ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИЯ НА ВЪНШНО УХО
18.21 ЕКСЦИЗИЯ НА ПРЕАУРИКУЛАРНА ФИСТУЛА ИЛИ КИСТА
Радикална ексцизия на преаурикуларна фистула или киста
Изключва: ексцизия на преаурикуларен остатък (придатък) (18.29)
18.29 ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ДРУГИ ЛЕЗИИ НА ВЪНШНО УХО
Каутеризация на външно ухо
Коагулация на външно ухо
Криохирургия на външно ухо
Кюретаж на външно ухо
Електрокоагулация на външно ухо
Енуклеация на външно ухо
Ексцизия на:
екзостози на външен слухов проход
преаурикуларни остатъци (придатъци)
Частична ексцизия на ухо
Изключва:
биопсия на външно ухо - 18.12
радикална ексцизия на лезия - 18.31
почистване на церумен - 96.52

ДРУГА ЕКСЦИЗИЯ НА ВЪНШНО УХО
Изключва: биопсия на външно ухо (18.12)
18.31 РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ЛЕЗИЯ НА ВЪНШНО УХО
Изключва: радикална ексциция на преаурикуларен синус (18.21)
18.39 ДРУГА ЕКСЦИЗИЯ НА ВЪНШНО УХО
Ампутация на външно ухо
Изключва: резекция на лезии (18.21-18.29, 18.31)

18.5 ХИРУРГИЧЕСКА КОРЕКЦИЯ НА ПРОМИНИРАЩО УХО

ДРУГИ ПЛАСТИЧНИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ НА ВЪНШНО УХО
18.72 ПРИКРЕПВАНЕ НА АМПУТИРАНО УХО
18.79 ДРУГО ПЛАСТИЧНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪНШНО УХО
Отопластика БДУ
Постаурикуларен кожен трансплантат
Възстановяване на лобулус

18.9 ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ВЪНШНО УХО
Изключва:
иригация (промивка) на ухо - 96.52
тампонада на външен слухов проход - 96.11
отстраняване на:
церумен - 96.52
чуждо тяло (без инцизия) - 98.11

19.4 МИРИНГОПЛАСТИКА - ТИМПАНОПЛАСТИКА - I ТИП
Епитимпанична-I тип
Мирингопластика чрез:
трансплантация
каутеризация
Тимпанопластика (тип І)

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА СРЕДНО И ВЪТРЕШНО УХО
20.32 БИОПСИЯ НА СРЕДНО И ВЪТРЕШНО УХО

ДРУГА ЕКСЦИЗИЯ НА СРЕДНО УХО
Изключва: такава с едновременна мастоидектомия (20.41-20.49)
20.51 ЕКСЦИЗИЯ НА ЛЕЗИЯ НА СРЕДНО УХО
Изключва: биопсия на средното ухо (20.32)

21.5 СУБМУКОЗНА РЕЗЕКЦИЯ НА НАЗАЛНИЯ СЕПТУМ

ТУРБИНЕКТОМИЯ (РЕЗЕКЦИЯ НА КОНХИ)
21.69 ДРУГА ТУРБИНЕКТОМИЯ
Изключва:
Турбинектомия свързана със синусектомия (22.31-22.39, 22.42, 22.60-22.64)
Турбинектомия чрез диатермия или криохирургия (21.61)

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА НОСА
21.82 ЗАТВАРЯНЕ НА НОСНА ФИСТУЛА
Фистулектомия:
назолабиална
назофарингеална
ороназална
21.84 РЕВИЗИЯ НА РИНОПЛАСТИКА
Риносептопластика
Ринопластика на изкривен нос
21.85 УГОЛЕМЯВАЩА РИНОПЛАСТИКА
уголемяваща ринопластика с:
трансплантат
синтетичен имплантант
21.86 ОГРАНИЧЕНА РИНОПЛАСТИКА
Пластично възстановяване:
На ноздри
На върха на носа
21.87 ДРУГА РИНОПЛАСТИКА
Ринопластика БДУ
21.89 ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА НОСА
Прикрепване на ампутиран нос

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА НОСА
21.99 ДРУГИ ОПЕРАЦИИ
Изключва:
дилатация на фронтоназален дукт - 96.21
промивка на носни ходове - 96.53
отстраняване на:
- вътрелуменно чуждо тяло без инцизия - 98.12
- тампонада на носа - 97.32
смяна на тампонада - 97.21

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА НОСЕН СИНУС
22.12 ОТВОРЕНА БИОПСИЯ НА НОСЕН СИНУС

ВЪНШНА МАКСИЛАРНА АНТРОТОМИЯ
22.31 РАДИКАЛНА МАКСИЛАРНА АНТРОТОМИЯ
Отстраняване на покривната мембрана на синуса с достъпа на Caldwell-Luc
22.39 ДРУГА ВЪНШНА МАКСИЛАРНА АНТРОТОМИЯ
Експлорация на максиларен антрум с достъпа на Caldwell-Luc

ФРОНТАЛНА СИНУСОТОМИЯ И СИНУСЕКТОМИЯ
22.41 ФРОНТАЛНА СИНУСОТОМИЯ
22.42 ФРОНТАЛНА СИНУСЕКТОМИЯ
Резекция на лезия на фронтален синус
Облитерация на фронтален синус (с мастна тъкан)
Изключва: биопсия на назален синус (22.11-22.12)

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАЗАЛЕН СИНУС
22.71 ЗАТВАРЯНЕ НА ФИСТУЛА НА НАЗАЛЕН СИНУС
Затваряне на оро-антрална фистула
22.79 ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАЗАЛЕН СИНУС
Реконструкция на фронтоназален дуктус
Възстановяване на кост на акцесорен синус

22.9 ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА НАЗАЛЕН СИНУС
Екстериоризация на максиларен синус
фистулизация на синус
Изключва: дилатация на фронтоназален дуктус (96.21)

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ЕЗИКА
25.94 ДРУГА ГЛОСОТОМИЯ

СИАЛОАДЕНЕКТОМИЯ
26.30 СИАЛОАДЕНЕКТОМИЯ, НЕУТОЧНЕНА
26.31 ЧАСТИЧНА СИАЛОАДЕНЕКТОМИЯ
26.32 ПЪЛНА СИАЛОАДЕНЕКТОМИЯ
Ексцизия „En bloc” на лезия на слюнчена жлеза
Радикална сиалоаденектомия

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СЛЮНЧЕНА ЖЛЕЗА ИЛИ ПРОТОК
26.42 ЗАТВАРЯНЕ НА СЛЮНЧЕНА ФИСТУЛА
26.49 ДРУГИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА СЛЮНЧЕНА ЖЛЕЗА ИЛИ ПЪТ
Фистулизация на слюнчена жлеза
Пластично възстановяване на слюнчена жлеза или проток БДУ
Трансплантация на отвора на слюнчения проток

27.0 ДРЕНАЖ НА ЛИЦЕТО И ПОДА НА УСТАТА
Дренаж на:
Лицевата област (абсцес)
Фасциалните компартименти на лицето
Ангина на Ludwig
Изключва: дренаж на дуктус тиреоглосус (06.09)

ПЛАСТИЧНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА УСТА
Изключва: палатопластика - 27.61-27.69
27.53 ЗАТВАРЯНЕ НА ФИСТУЛА В УСТАТА
Изключва: фистулектомия:
назолабиална - 21.82
ороантрална - 22.71
ороназална - 21.82
27.54 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЦЕПНАТА УСТНА
27.55 ЦЯЛОСТНА КОЖНА ПЛАСТИКА НА УСТНА И УСТА
27.56 ДРУГИ КОЖНИ ПЛАСТИКИ НА УСТНА И УСТА
27.57 ЗАШИВАНЕ НА ТРАНСПЛАНТАТ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО ЗА УСТНА И УСТА
27.59 ДРУГИ ПЛАСТИЧНИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ НА УСТА

ПАЛАТОПЛАСТИКА
27.69 ДРУГО ПЛАСТИЧНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЕБЦЕТО
Кодирай също всяка инсерция на палатален имплант (27.64)
Изключва: фистулектомия в устата (27.53)

ОПЕРАЦИИ НА УВУЛА
27.71 ИНЦИЗИЯ НА УВУЛА
27.72 ЕКСЦИЗИЯ НА УВУЛА
Изключва: биопсия на увула (27.22)
*27.73 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА УВУЛА
Изключва:
с едновременно възстановяване на цепнато небце - 27.62
ураностафилорафия - 27.62
27.79 ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА УВУЛА

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА УСТАТА И ЛИЦЕТО
27.92 ИНЦИЗИИ НА УСТАТА ( В УСТНАТА КУХИНА)
Екстраорални и интраорални инцизии
Изключва: инцизии на:
венци - 24.0
небце - 27.1
слюнчена жлеза или дуктус - 26.0
език - 25.94
увула - 27.71

28.0 ИНЦИЗИЯ И ДРЕНАЖ НА ТОНЗИЛАРНИ И ПЕРИТОНЗИЛАРНИ СТРУКТУРИ
Дренаж (орален) (трансцервикален) на:
ретрофарингеален абсцес
Изключва:
перитонзиларен абсцес
тонзиларен абсцес
парафарингеален абсцес
28.2 ТОНЗИЛЕКТОМИЯ БЕЗ АДЕНОИДЕКТОМИЯ
28.3 ТОНЗИЛЕКТОМИЯ С АДЕНОИДЕКТОМИЯ
28.4 ЕКСЦИЗИЯ НА ТОНЗИЛАРЕН ПРИДАТЪК
28.5 ЕКСЦИЗИЯ НА ЛИНГВАЛНА ТОНЗИЛА
28.6 АДЕНОИДЕКТОМИЯ БЕЗ ТОНЗИЛЕКТОМИЯ
Ексцизия на аденоиден придатък
28.7 СПИРАНЕ НА ХЕМОРАГИЯ СЛЕД ТОНЗИЛЕКТОМИЯ И АДЕНОИДЕКТОМИЯ

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ТОНЗИЛИ И АДЕНОИДИ
28.91 ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЧУЖДО ТЯЛО ОТ ТОНЗИЛА И АДЕНОИД ЧРЕЗ ИНЦИЗИЯ
Изключва: същото без инцизия (98.13)
28.92 ЕКСЦИЗИЯ НА ЛЕЗИЯ ОТ ТОНЗИЛА И АДЕНОИД
Изключва: биопсия на тонзила и аденоид (28.11)
28.99 ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ТОНЗИЛИ И АДЕНОИДИ

ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪКАН НА ЛАРИНКСА
30.01 МАРСУПИАЛИЗАЦИЯ НА ЛАРИНГЕАЛНА КИСТА
30.09 ДРУГА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪКАН НА ЛАРИНКСА
Стрипинг (декортикация) на гласни връзки
Изключва: биопсия на ларинкс (31.43)
ларингеална фистулектомия (31.62)
ларинготрахеална фистулектомия (31.62)

ДРУГА ПАРЦИАЛНА ЛАРИНГЕКТОМИЯ
30.21 ЕПИГЛОТИДЕКТОМИЯ
30.22 ВОКАЛНА ХОРДЕКТОМИЯ
Ексцизия на гласни връзки

31.0 ИНЖЕКЦИЯ В ЛАРИНКСА
Инжекция на интертен материал в ларинкса или гласните връзки
31.1 ВРЕМЕННА ТРАХЕОСТОМИЯ
Временна перкутанна дилатационна трахеостомия [PDT]
Трахеостомия за подпомагане на дишането
Кодирай също всяка едновременна бронхоскопия, ако е извършена (33.21-33.24, 33.27)

ПОСТОЯННА ТРАХЕОСТОМИЯ
31.21 МЕДИАСТИНАЛНА ТРАХЕОСТОМИЯ
31.29 ДРУГА ПОСТОЯННА ТРАХЕОСТОМИЯ
Постоянна перкутанна дилатационна трахеостомия [PDT]
Кодирай също всяка едновременна бронхоскопия, ако е извършена (33.21-33.24, 33.27)
Изключва: такава при ларингектомия (30.3-30.4)

31.3 ДРУГА ИНЦИЗИЯ НА ЛАРИНКС ИЛИ ТРАХЕЯ
Изключва: такава за подпомагане на дишането (31.1-31.29)

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ЛАРИНКС И ТРАХЕЯ
31.43 ЗАТВОРЕНА (ЕНДОСКОПСКА) БИОПСИЯ НА ЛАРИНКС
31.44 ЗАТВОРЕНА (ЕНДОСКОПСКА) БИОПСИЯ НА ТРАХЕЯ

31.5 ЛОКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪКАН НА ТРАХЕЯ
Изключва:
Биопсия на трахея (31.44-31.45)
Ларинготрахеална фистулектомия (31.62)
Трахеозеофагеална фистулектомия (31.73)

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЛАРИНКС
31.69 ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЛАРИНКСА
Аритеноидопексия
Поставяне на трансплантат в ларинкса
Транспозиция на гласни връзки
Изключва: конструкция на изкуствен ларинкс (31.75)

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА ТРАХЕЯТА И ЛАРИНКСА
31.72 ЗАТВАРЯНЕ НА ВЪНШНА ФИСТУЛА НА ТРАХЕЯ
затваряне на трахеотомия
31.74 РЕВИЗИЯ НА ТРАХЕОСТОМИЯ
31.79 ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА ТРАХЕЯ

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ЛАРИНКС И ТРАХЕЯ
31.91 РАЗСИЧАНЕ НА ЛАРИНГЕАЛЕН НЕРВ
31.92 ЛИЗА НА АДХЕЗИИ НА ТРАХЕЯ ИЛИ ЛАРИНКС
31.93 СМЯНА НА ЛАРИНГЕАЛЕН ИЛИ ТРАХЕАЛЕН СТЕНТ
31.95 ТРАХЕОЕЗОФАГЕАЛНА ФИСТУЛИЗАЦИЯ
31.98 ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ЛАРИНКС
Дилатация на ларинкс
Отделяне на вродена тъкан от ларинкса
Изключва: Изваждане на протеза или стент
Изваждане на чуждо тяло без инцизия (98.14)

ДРУГИ ХИРУРГИЧЕСКИ ОКЛУЗИИ НА СЪДОВЕ
Клампиране на кръвоносен съд
Разрязване на кръвоносен съд
Лигатура на кръвоносен съд
Оклузия на кръвоносен съд
38.82  ДРУГИ СЪДОВЕ НА ГЛАВАТА И ШИЯТА
Артерия каротис (комунис) (екстерна) (интерна

ОБИКНОВЕНА ЕКСЦИЗИЯ НА ЛИМФНИ СТРУКТУРИ
Изключва: биопсия на лимфна структура - 40.11
40.29 ОБИКНОВЕНА ЕКСЦИЗИЯ НА ДРУГА ЛИМФНА СТРУКТУРА
Ексцизия на:
Кистичен хигром
Лимфангиом
Обикновена лимфаденектомия

ИНЦИЗИИ НА КОЖАТА И ПОДКОЖНАТА ТЪКАН
86.09 ДРУГА ИНЦИЗИЯ НА КОЖА И ПОДКОЖНА ТЪКАН – ПОСОЧВА СЕ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОЦЕДУРА И ОБЛАСТТА НА ШИЯТА(ЛИЦЕТО)

86.4 РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА КОЖНА ЛЕЗИЯ
Широка ексцизия на кожна лезия, включваща подлежащи и прилежащи структури
Кодирай също всяка дисекция на лимфни възли - 40.3-40.5

СВОБОДНА КОЖНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
Включва: ексцизия на кожа за автогенна трансплантация
Изключва: създаване или реконструкция на:
пенис – 64.43 – 64.44
трахея – 31.75
влагалище – 70.61 – 70.62
86.60 СВОБОДНА КОЖНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ, НЕУТОЧНЕНА
86.63 ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ЦЯЛА КОЖА НА ДРУГИ МЕСТА
Изключва:
Хетеротрансплантат – 86.65
Хомотрансплантат – 86.66
*86.67 КОЖЕН РЕГЕНЕРИРАЩ ТРАНСПЛАНТАТ
изкуствена кожа, БДУ
създаване на “неодерма”
децелулиран алодермис
покриващи матрикса имплантанти
протезен имплантант от дермална подложка на кожа
регенерираща дермална подложка на кожа
Изключва:
хетеротрансплантат на кожа – 86.65
хомотрансплантат на кожа – 86.66
86.69 ДРУГА КОЖНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ДРУГИ МЕСТА
Изключва:
хетеротрансплантат - 86.65
хомотрансплантат - 86.66

ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО
Изключва:
Създаване или реконструкция на:
пенис - 64.43-64.44
трахея - 31.75
влагалище - 70.61-70.62
86.70 ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО, НЕУТОЧНЕНА
86.71 ИЗРЯЗВАНЕ И ПОДГОТОВКА НА ТРАНСПЛАНТАТ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО
Повдигане на краче от леглото му
Оформяне и повдигане на ламбо
Частично изрязване на краче или стъбло
Отлагане на краче
Изключва:
полицизация или преместване на пръст - 82.61-82.81
ревизия на краче - 86.75
86.74 ПРИКРЕПВАНЕ НА ТРАНСПЛАНТАТ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО НА ДРУГО МЯСТО
прикрепване чрез:
удължено ламбо
ротиране на ламбо
двойно краче на ламбо
плъзгане на ламбо
стволов трансплантат
трансплантат на краче
86.75 РЕВИЗИЯ НА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО
Дебридмен на краче или ламбо
Обезмастяване на краче или ламбо

ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЖА И ПОДКОЖНА ТЪКАН
*86.81 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЛИЦЕВА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
*86.84 ОСВОБОЖДАВАНЕ НА КОЖНА КОНТРАКТУРА ОТ ЦИКАТРИКС
Z-пластика на кожа
Изключва:
Z-пластика с екцизия на лезия - 86.3
*86.89 ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЖА И ПОДКОЖНА ТЪКАН
Изключва:
ментопластика – 76.67-76.68

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА КОЖА И ПОДКОЖНА ТЪКАН
86.93 ИНСЕРЦИЯ НА ТЪКАНЕН ЕКСПАНДЕР
Инсерция (подкожна) (мека тъкан) на експандер, (един или повече), на скалпа (субгалеално), лице, шия, трупа освен гърда и горния и долния крайник за развитие на кожни ламба за донорско ползване
Изключва: приготвяне на трансплантатно ламбо - 86.71
тъканен експандер на гърда - 85.95

Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум две диагностични процедури, посочени в частта основни диагностични кодове. Диагностичните процедури трябва да са насочени към заболяването, което е основна диагноза.

Забележка: По тази клинична пътека код 27.69 (41786-00, 41786-01, 90142-01) се отчита само ако е извършена резекция на тъкани.
27.69 ДРУГО ПЛАСТИЧНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЕБЦЕТО
Код 28.0 по тази клинична пътека се отчита само при инцизия и дренаж на ретрофарингеален абсцес.
28.0 ИНЦИЗИЯ И ДРЕНАЖ НА ТОНЗИЛАРНИ И ПЕРИТОНЗИЛАРНИ СТРУКТУРИ

Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика”.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
- трите имена и възрастта на пациента;
- датата на изследването;
- вида на изследването;
- получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
- подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.

І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека включва дейности и услуги от обхвата на медицинската специалност „Ушно-носно-гърлени болести“, осъществявана най-малко на първо ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт „Ушно-носно-гърлени болести”, от обхвата на медицинската специалност „Лицево-челюстна хирургия“, осъществявана най-малко на второ ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт „Лицево-челюстна хирургия“ – за процедури с кодове: 04.03, 04.04, 04.07; 04.2; 21.82, 21.84, 21.85, 21.86, 21.87, 21.89; 26.30, 26.31, 26.32; 26.42, 26.49; 27.0; 27.69; 27.72, 27.79; 40.29, от обхвата на медицинската специалност „Пластично-възстановителна хирургия“, осъществявана най-малко на второ ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт „Пластично-възстановителна хирургия“ – за процедури с кодове: 08.61, 08.62; 08.70; 18.72; 21.82, 21.84, 21.85, 21.86, 21.87, 21.89; 27.55, 27.56; 86.60, 86.63, 86.69; 86.70, 86.71, 86.74, 86.75.

1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК и изискванията в съответните медицински стандарти.

Задължително звено/медицинска апаратура
1. Клиника/отделение по УНГ болести I, II и ІІІ ниво на компетентност съгласно медицински стандарт „УНГ“
или,
2. Клиника/отделение по ЛЧХ II ниво на компетентност съгласно медицински стандарт „ЛЧХ”
или
3. Клиника/отделение по ПВЕХ ІІ ниво на компетентност съгласно общ медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия”
4. Операционен блок/зали
5. Структура по Анестезиология I ниво според медицински стандарт по Анестезиология и интензивно лечение
6. Клинична лаборатория, собствена или по договор на територията на лечебното заведение

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК и изискванията в съответните медицински стандарти.

Задължително звено/медицинска апаратура
1. КТ/МРТ
2. Лаборатория (отделение) по клинична патология
3. Микробиологична лаборатория

Скъпоструващи медицински изделия за провеждане на лечение
Носни сплинтове - НЗОК не заплаща посочените изделия
Биологично тъканно лепило - НЗОК не заплаща посочените изделия
Еднократни накрайници за високотехнологична апаратрура - НЗОК не заплаща посочените изделия
Сет за интубация на слъзни пътища - НЗОК не заплаща посочените изделия
Балони и катетри за дилатация на синусни отвори - НЗОК не заплаща посочените изделия
ПВА и гелфоам тампонади - НЗОК не заплаща посочените изделия
Изкуствена дура и кост - НЗОК не заплаща посочените изделия
Медицински изделия за фиксиращи процедури - НЗОК не заплаща посочените изделия

Пациентите трябва да бъдат информирани, че по тази КП се осигуряват дейности които служат за решаване на определен здравен проблем. Ползването на еднократни накрайници за високотехнологична апаратура и/или останалите медицински изделия от таблицата е алтернатива на осигуреното по тази пътека базисно лечение.

3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
За изпълнението на КП се изискват брой специалисти, съгласно нивата в съответните медицински стандарти.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– Специалисти по УНГ болести от клиники/отделения/структури I, II, III нива на компетентност съгласно медицински стандарт „УНГ“;
– Специалисти по ЛЧХ с медицинско образование от клиники/отделения II ниво на компетентност съгласно медицински стандарт „ЛЧХ”;
– Специалисти по пластично-възстановителна и естетична хирургия от клиники/отделения ІІ ниво на компетентност съгласно общ медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия”.
– лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;

Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– Специалисти по УНГ болести от клиники/отделения I, II, III нива на компетентност съгласно медицински стандарт „УНГ“;
– Специалисти по ЛЧХ с медицинско образование от клиники/отделения II ниво на компетентност съгласно медицински стандарт „ЛЧХ”;
– Специалисти по пластично-възстановителна и естетична хирургия от клиники/отделения ІІ ниво на компетентност съгласно общ медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия”.
– Лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– Лекар със специалност по детски болести.

ЗАБЕЛЕЖКА:
Специалисти по ЛЧХ могат да изпълняват процедури с кодове:
04.03, 04.04, 04.07; 04.2; 21.82, 21.84, 21.85, 21.86, 21.87, 21.89; 26.30, 26.31, 26.32; 26.42, 26.49; 27.0; 27.69; 27.72, 27.79; 40.29.
04.03 РАЗСИЧАНЕ НА ДРУГИ ЧЕРЕПНИ ИЛИ ПЕРИФЕРНИ НЕРВИ
04.04 ДРУГА ИНЦИЗИЯ НА ЧЕРЕПНИ И ПЕРИФЕРНИ НЕРВИ
04.07 ДРУГА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ АВУЛЗИЯ НА ЧЕРЕПНИ ИЛИ ПЕРИФЕРНИ НЕРВИ
04.2 ДЕСТРУКЦИЯ НА ЧЕРЕПНИ ИЛИ ПЕРИФЕРНИ НЕРВИ
21.82 ЗАТВАРЯНЕ НА НОСНА ФИСТУЛА
21.84 РЕВИЗИЯ НА РИНОПЛАСТИКА
21.85 УГОЛЕМЯВАЩА РИНОПЛАСТИКА
21.86 ОГРАНИЧЕНА РИНОПЛАСТИКА-
21.87 ДРУГА РИНОПЛАСТИКА
21.89 ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА НОСА
26.30 СИАЛОАДЕНЕКТОМИЯ, НЕУТОЧНЕНА
26.31 ЧАСТИЧНА СИАЛОАДЕНЕКТОМИЯ
26.32 ПЪЛНА СИАЛОАДЕНЕКТОМИЯ
26.42 ЗАТВАРЯНЕ НА СЛЮНЧЕНА ФИСТУЛА
26.49 ДРУГИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА СЛЮНЧЕНА ЖЛЕЗА ИЛИ ПЪТ
27.0 ДРЕНАЖ НА ЛИЦЕТО И ПОДА НА УСТАТА
27.69 ДРУГО ПЛАСТИЧНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЕБЦЕТО
27.72 ЕКСЦИЗИЯ НА УВУЛА
27.79 ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА УВУЛА
40.29 ОБИКНОВЕНА ЕКСЦИЗИЯ НА ДРУГА ЛИМФНА СТРУКТУРА

Специалисти по Пластично-възстановителна и естетична хирургия могат да изпълняват процедури с кодове:
08.61, 08.62; 08.70; 18.72; 21.82, 21.84, 21.85, 21.86, 21.87, 21.89; 27.55, 27.56, 86.60, 86.63, 86.69; 86.70, 86.71, 86.74, 86.75.
08.61 РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КЛЕПАЧ С КОЖНО ЛАМБО ИЛИ ТРАНСПЛАНТАТ
08.62 РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КЛЕПАЧ С ЛИГАВИЧНО ЛАМБО ИЛИ ТРАНСПЛАНТАНТ
08.70 РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КЛЕПАЧ, НЕУТОЧНЕНА
18.72 ПРИКРЕПВАНЕ НА АМПУТИРАНО УХО
21.82 ЗАТВАРЯНЕ НА НОСНА ФИСТУЛА
21.84 РЕВИЗИЯ НА РИНОПЛАСТИКА
21.85 УГОЛЕМЯВАЩА РИНОПЛАСТИКА
21.86 ОГРАНИЧЕНА РИНОПЛАСТИКА-
21.87 ДРУГА РИНОПЛАСТИКА
21.89 ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА НОСА
27.55 ЦЯЛОСТНА КОЖНА ПЛАСТИКА НА УСТНА И УСТА
27.56 ДРУГИ КОЖНИ ПЛАСТИКИ НА УСТНА И УСТА
86.60 СВОБОДНА КОЖНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ, НЕУТОЧНЕНА
86.63 ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ЦЯЛА КОЖА НА ДРУГИ МЕСТА
86.69 ДРУГА КОЖНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ДРУГИ МЕСТА
86.70 ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО, НЕУТОЧНЕНА
86.71 ИЗРЯЗВАНЕ И ПОДГОТОВКА НА ТРАНСПЛАНТАТ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО
86.74 ПРИКРЕПВАНЕ НА ТРАНСПЛАНТАТ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО НА ДРУГО МЯСТО
86.75 РЕВИЗИЯ НА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО

ЗАБЕЛЕЖКА: При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се консултира от Клинична онкологична комисия (съгласно медицински стандарт "Медицинска онкология") на лечебно заведение или обединение с възможности за комплексно лечение в случаите на доказано онкологично заболяване. Копие от протокола следва да се приложи към ИЗ.
При анамнеза от страна на пациента за алергия, се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология или клинична алергология.

ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ:
• туморни и тумороподобни процеси и други заболявания на меките тъкани и кости в лицево-челюстната област и шията и неизяснени увеличени лимфни възли на шията;
• кръвотечение от носа, неовладяно в амбулаторни условия;
• авансирани тумори в носа и околоносните кухини;
• травми на носа;
• травматична руптура;
• травма на ушна мида и външен слухов проход;
• остро гнойно възпаление на средно ухо;
• диспнея - цианоза, стридор, изпотяване, безпокойство, стягане в гръдната област;
• дисфагия - затруднения при преглъщане (в началото към твърди храни, а по-късно към течности).
• сънна апнея;
• затруднено носно дишане;
• продължителна постоянна хрема;
• рецидивиращи остри отити;
• стичане на гноевиден секрет от назофаринкса;
• повтарящ се остър катар на горните дихателни пътища (ОКГДП);
• чести епистаксиси;
• хронични възпаления на тонзилите;
• нарушение на дишането по време на сън;
• дисфония - дрезгав глас;
• болки и подутина в областта на шията;
• болки в областта на ларинкса, усещане за "чуждо тяло";
• ирадиираща болка към ушите;
• сиалолитиаза.
Дейностите и услугите по тази КП се осъществяват незабавно или се планират за изпълнение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване и определения диагностично-лечебен план.

2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Прием и изготвяне на диагностично-терапевтичен план.
1. Оториноларингологичен преглед се извършва в момента на хоспитализацията на пациента.
2. Биологичен материал (кръв) за медико-диагностични изследвания се взема до 24 часа от хоспитализацията на пациента.
3. Рентгенография на сърце и бял дроб; рентгенография/КАТ/МРТ на нос и околоносни кухини, мастоиден израстък се извършва до 12 – 24 час от началото на хоспитализацията на пациента.
4. ЕКГ се извършва до 24 часа от началото на хоспитализацията на пациента.
5. Аудиометрия и/или тимпанометрия (при намален слух) се извършва до 24 часа от началото на хоспитализацията на пациента.
Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването.

Здравни грижи

ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.

3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза при туморните процеси се поставя след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза с определяне на степен на малигненост и стадий на тумора по TNM класификация. При всички останали случаи поставянето на окончателна диагноза се извършва на основата на общохирургичните принципи.

4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
Контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и:
• отзвучаване на ранните следоперативни симптоми - болки и невъзможност за преглъщане, хранене поне с течно-кашава храна;
• липса фебрилитет;
• нормален оздравителен процес на оперативната рана.

Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредбата.
Насочване към Клинична онкологична комисия (съгласно медицински стандарт "Медицинска онкология") на лечебно заведение или обединение с възможности за комплексно лечение в случаите на доказано онкологично заболяване.

5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.

ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в “История на заболяването” (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ - НЗОК № 7).

2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти “Анестезия и интензивно лечение” и “Хирургия”.

3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни в “История на заболяването” (ИЗ).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти “Хирургия”).
3.3. Документиране на следоперативните дни в “История на заболяването” (ИЗ).

4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
- “История на заболяването”;
- част ІІІ на „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ - НЗОК № 7);
- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.

5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.

ОПЕРАТИВНИЯТ ПРОТОКОЛ И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПВАТ КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.

ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (РОДИТЕЛЯ /НАСТОЙНИКА/ПОПЕЧИТЕЛЯ)
Затрудненото носно дишане представлява нарушаване на физиологията на носа и околоносните кухини. Изразява се в нарушаване на носният цикъл, състоящ се от дишане през лявата и дясната носна половина. Най-често затрудненото дишане е през нощта, като болният се събужда многократно с главоболие, компресия в сърдечната област, умора, отпадналост, но понякога тези оплаквания са постоянни. Често пъти тези симптоми са придружени от носна секреция, намалено обоняние, нарушение на слуха. Поради външната деформация на носа, пациента е с изразен естетичен дискомфорт.
След неуспех от определено медикаментозно и консервативно лечение, на пациента се предлага оперативно лечение на носната преграда, околоносните кухини и външния нос.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА  – СЕПТОПЛАСТИКА И ТУРБИНОПЛАСТИКА
Когато носът е счупен при травма или при раждане и имате затруднено дишане е необходима оперативна корекция. Септопластиката и турбинопластиката са хирургични процедури, с които се коригира посочения проблем. Много често, ако няма външна деформация на носа, септопластиката и турбинопластиката са достатъчни за отстраняване на носната обструкция. Възможно е затруднено носно дишане да се получи и при прекомерна употреба на капки за нос. Септопластиката и турбинопластиката са операции за подобряване на носното дишане, въпреки че те могат да бъдат и част от козметична операция на носа.
Оперативните интервенции се извършват обичайно под обща анестезия. Хрущялната и костната част на носната преграда се подравняват или реконструират в зависимост от деформацията на септума. Реконструираната носна преграда се фиксира в срединно положение със силиконови плаки и шевове. В повечето случаи за корекция на носното дишане се налага и извършване на турбинопластика – намаляване на обема на долните носни конхи чрез частично субмукозно изрязване с шейвър, субмукозна каутеризация с радиочестотен каутер или диоден лазер.
Възможните усложнения включват перфорация на носната преграда, която може да се появи в резултат на отслабване или некроза на хрущяла при следоперативна инфекция или при разкъсване на лигавицата при силно изкривена носна преграда. Кървене от носа и образуване на гъсти съсиреци могат също да бъдат усложнение на операцията. Най-често те са резултат от изрязване на носните конхи или при проблеми с високо артериално налягане или със състоянието на коагулацията. Много рядко, след операцията може да има преходно намаление или загуба на обонянието или да се усеща тежест или болка във фронталната област.

Информация за пациента при риносептопластика
Риносептопластиката е сложна хирургична процедура и има за цел да промени външния вид на носа, неговите структури и функция. Тя може да намали или увеличи носа, да промени формата или очертанията на гърба на носа и носния връх, ноздрите и да промени ъгъла между носа и горната устна.
Операцията се извършва под обща анестезия. Операцията може да бъде извършена с еднодневен или двудневен болничен престой. Обикновено се препоръчва 10-20 дневно отсъствие от работа, поради наличието на фиксираща външна превръзка, отоци и кръвонасядания около очите, носна тампонада и силиконови плаки в носа.
Достъпите за риносептопластика могат да бъдат външен или вътрешен (ендоназален). Едновременно с ринопластичните процедури се извършва и септопластика при затруднено носно дишане, вследствие изкривена носна преграда и с цел редукция на външния нос.
Риск от ринопластика
Ринопластиката е операция, която се извършва върху живи тъкани, които биха могли да реагират по различен начин на хирургическата травма – възпаление, фиброза, цикатризация, което означава, че не винаги реалните резултати биха могли да са идентични с желаните. Необходимо е всеки риск и всяка потенциална компликация да бъдат обсъдени с Вашия хирург.
Окончателният резултат от риносептопластиката може да се очаква от шест месеца до една година след операцията.

Информация за пациента при операции на външно ухо и тъпънчевата мембрана
Какво представлява глухотата?
Глухотата е загуба на слуха, дължаща се на увреда на различните части на слуховия анализатор. При наличие на намаление на слуха, настъпило преди развитие на говора, се наблюдава невъзможност за развитие на речта и изоставане в нервнопсихичното развитие, поради нарушената възможност за комуникация и невъзприемане на слухова информация чрез слуховия анализатор. При частично намаление на слуха се наблюдават определени говорни дефекти, засягащи главно високочестотната област на речта. В различна степен се наблюдава социална изолация и изоставане при възприемането на училищния материал.
Функция на нормалното ухо
Ухото се разделя на три части: външно, средно и вътрешно ухо. Външното ухо събира и насочва звука, механизмът в средното ухо трансформира звука, а вътрешното ухо приема звука.
Звуковите вълни предизвикват вибрации на тъпанчето, които се предават посредством слуховите костици на средното ухо към течността във вътрешното ухо. Костиците на средното ухо (чукче, наковалня и стреме) превръщат звуковите вибрации на въздуха във вибрации на течността във вътрешното ухо. Вълните на тази течност стимулират много фини нервни окончания на слуховия нерв и електричните импулси в нерва се предават на мозъка, където се интерпретират като разбираем звук.
Видове увреждане на слуха
Външното и средното ухо провеждат звука, а вътрешното го приема. Ако има някакво увреждане на външното или средното ухо се развива проводно намаление на слуха, а ако проблема е във вътрешното ухо глухотата е приемна.
При патология в ушния канал (атрезии, остеоми), звуковите вълни са възпрепятствани да достигнат структурите на средното ухо, което води до проводно намаление на слуха.
При наличието на перфорация на тъпанчевата мембрана или прекъсване на костната верига в средното ухо, звуковите вълни са възпрепятствани да бъдат доведени до овалното прозорче на средното ухо, което довежда до проводно намаление на слуха.

Информация за пациента при операции на тонзилите
Какво представляват тонзилите?
Тонзилите (сливиците) представляват струпвания на лимфна тъкан в определени места на гълтача (фаринкса). Компактно оформени са двете небни сливици, назофарингеалната тонзила (т.е. трета сливица) и езичната сливица в корена на езика.
За какво служат тонзилите?
Тонзилите са важен имунологичен орган. Не случайно те се намират в началото на дихателния и храносмилателен път, където се осъществява първият контакт на човешкия организъм с външните дразнители (вкл. вируси и бактерии), който отключва сложните процеси на имунния (защитен) отговор. За осъществяване на по–продължителен контакт между външните частици (антигени) и имунните (защитни) клетки на третата сливица има 3 - 6 дълбоки бразди, а по небните тонзили 12-15 нагънати каналчета, чиито отвори се виждат на повърхността. В тези дупчици често се задържат остатъци от храна, олющени клетки от лигавицата (т.н. тапички), които могат да се объркат с гнойни налепи.
Най-голямо е значението на тонзилите до навършване на 7-годишна възраст, когато се изгражда имунитета - т.нар. ”имунологично училище”. Повишената им активност през този период може да обясни и по-големия им размер, което се счита за физиологично.
Третата сливица нормално е най-голяма около 3-4 - годишна възраст, след което постепенно намалява и напълно изчезва около пубертета.

От какво боледуват тонзилите?
Най-честото заболяване на тонзилите е тяхното остро възпаление, причинено от вируси или бактерии. При често повтарящи се остри възпаления (ангини) може да се развие хроничен тонзилит (хронично възпаление на небните тонзили) или хроничен аденоидит (хронично възпаление на третата сливица). Последният се наблюдава само у деца. В някои случаи хроничният тонзилит може да се развие и без предшестващи остри ангини.
По правило хроничният адено-/тонзилит води до увеличаване размера на сливиците и по-рядко до атрофия.

Какви са признаците на хроничният аденоидит?
От хроничния аденоидит боледуват само децата. Водещ симптом е продължителното (над 20 дни) затруднение на носното дишане от уголемената трета сливица. Дишане през носа е шумно, децата спят с отворена уста и хъркат.
Нарушеният сън причинява отпадналост и сънливост през деня, апатичност, отслабено внимание, лоша концентрация.
Запушеният нос води до задръжка на секрета, поява на рагади по ноздрите, продължителни хреми и дори появата на синуит. Обонянието е намалено, а оттам идва и липсата на апетит.
Постоянното дишане през устата причинява изсъхване на лигавицата, която става податлива на инфекции. Появяват се суха, дразнеща кашлица, чести ангини, трахеити и бронхити. По-късно се развиват деформации на лицето, небцето и зъбите, които допълнително влошават дишането.
От хроничното възпаление шийните лимфни възли се увеличават, а в гърлото и дихателните пътища постоянно се стича секрет, който причинява дълбока влажна кашлица нощем и сутрин. Тази кашлица обикновено не се влияе от обичайните противокашлични средства.
Затрудненото носно дишане при възрастните може да бъде резултат от развитие на тумор.
Кои деца са склонни към заболяването?
По-често боледуват деца с намалени защитни сили, деца посещаващи детски ясли и градини както и често лекуваните с антибиотици по повод на възпаление на ГДП.
Кой и как поставя диагнозата?
Точна диагноза може да постави само УНГ специалист, който разполага с необходимите знания, опитност и инструментариум. Той ще определи най - подходящия метод на лечение.
Огледът на третата сливица се извършва посредством малко, кръгло огледалце, което се вкарва зад мекото небце. Тази манипулация е неболезнена, но неприятна и не винаги възможна поради малката възраст на детето, неспокойствие, плач, нежелание за съдействие и др.
В такива случаи трябва да се направи рентгенова снимка за уточняване големината на третата сливица.
Как се лекува хроничния аденоидит?
• в началото се прилагат неоперативни методи на лечение;
• основна предпоставка за успех от това лечение е редовното изчистване на носа от задържаните секрети; при по-големите деца това става чрез активно издухване на носа, а при малките деца е необходима аспирация със специалните за целта балончета;
• промивки на носа с физиологичен разтвор (солена вода) - по 2 - 4 мл. във всяка ноздра многократно през деня;
• влажни инхалации (особено през зимата);
• отбъбващи капки за нос, но не по - дълго от 5 - 6 дни;
• антибиотични капки за нос, но само при доказан бактериален причинител чрез изследване на гърлен секрет;
• общо антибиотично лечение след бактериограма;
• при неуспех от медикаментозното лечение трябва да се извърши операция, която се нарича аденотомия. Операцията може да се извърши под местна или обща упойка.
За местна упойка се използват различни средства във вид на спрей или дълги памучни тампони, поставени през носа. Това води обаче само до повърхностно обезболяване на лигавицата.
При общата упойка се постига пълно обезболяване, а самата операция се извършва много по-прецизно на спящото дете.
Третата сливица се отстранява през устата чрез специален инструмент, извит във вид на кюрета, с който сливицата се “остъргва” и изважда. На мястото на отстранената сливица се поставят марлени тампони за няколко минути, което улеснява кръвоспирането, а самата операция трае 2 до 5 минути.
Какви усложнения могат да възникнат след операцията?
Най-честото усложнение е кръвоизливът, който се наблюдава при 2-4% при оперираните болни. Той може да се появи както непосредствено след операцията, така и по-късно (до 10 ия ден) при неспазване на предписаните режим и диета.
При много голяма трета сливица, след отстраняването може да се появи носов говор поради едновременно излизане на въздуха през носа и устата. Това смущение обикновено отзвучава спонтанно с течение на времето.
Ако по време на операцията детето не е било здраво, инфекцията може да проникне през оперативната рана и да доведе до гълтачен абсцес или друго по - тежко усложнение (сепсис).
Какъв режим и диета трябва да спазва оперираното от трета сливица дете?
Режим - да се избягват физически натоварвания до петия ден след операцията. Да не се излага на пряка слънчева топлина през лятото и претоплена стая през зимата.
Диета - първите два дни храната може да бъде обща, но по-кашава. Да не се консумират горещи, студени и газирани течности.
При болки се дават обезболяващи средства (без аспирин).
Контролният преглед при оператора се препоръчва между трети и десети следоперативен ден.

Какви са признаците на хроничният тонзилит?
От хроничен тонзилит боледуват най-често деца от 4 до 15 години, но се наблюдава и у възрастни. Това е една от най-честите, но и най-трудни диагнози, тъй като не съществуват ясни и сигурни белези на заболяването. Най-честите оплаквания са от страна на гърлото - постоянни или периодични болки, чувство на сухота, на залепнала храчка, лош дъх от устата. При силно увеличение на сливиците се появява затруднено дишане, хъркане, както и затруднено преглъщане. По-рядко се наблюдават краткотрайни спирания на дишане по време на сън. По шията се появяват постоянно увеличени лимфни възли.
Една от най-честите причини за търсене на лекарска помощ са честите ангини, които могат да доведат до хроничен тонзилит, а оттам да засегнат сърцето или бъбреците.
Прието е че до 4 гнойни ангини годишно е нормално за едно дете до 7 годишна възраст. Трябва да се знае също, че в детска възраст преобладават острите вирусни инфекции, които неправилно се таксуват като ангина и при които няма опасност от увреждане на сърцето или бъбреците.
От друга страна много родители установяват “бели налепи” по сливиците на децата, които определят като гнойна ангина, докато всъщност се касае за т.нар. тапички, които са нормална находка.
В по-редки случаи хроничният тонзилит може да се появи без предшестващи чести гнойни ангини, да протече безсимптомно и да доведе до сериозни усложнения от страна на други органи и системи.
Кой и как поставя диагнозата?
Общопрактикуващият лекар може да се насочи към диагнозата хроничен тонзилит, но точна диагноза и особено решението за операция може да постави само УНГ специалистът. Затова са нужни редица допълнителни изследвания и консултации.
Диагнозата се поставя въз основа на съвкупността от резултатите и тогава УНГ специалистът взема решение за най-правилното лечение.
Как се лекува хроничният тонзилит?
Консервативното лечение включва антибиотици, гаргара с антисептични разтвори, пастили за смучене и средства за стимулиране на имунната система. Радикалното лечение е операцията - тонзилектомията.
Какво представлява операцията на сливиците?
Операцията може да бъде извършена под обща или местна упойка. Задължително е постъпване в болница за три дни. Сливиците се отстраняват през устата.
Те се отделят от околните тъкани и се прерязват със специална примка, оглежда се мястото на отстранените сливици за кървене и при нужда се поставят тампони или кървящият съд се зашива. Самата операция трае от 15 до 30 минути.
Какви усложнения могат да настъпят след операцията?
Най-честото усложнение е кръвотечението, което може да настъпи както непосредствено след операцията (до третия ден), така и по-късно към 10 – 15-ия ден.
Усложнения от страна на упойката (местна или обща) могат да настъпят както по време на операцията, така и след нея. Именно поради това е задължително писменото съгласие на пациента (неговите родители или настойници) както за самата операция, така и за вида на упойката.
Кои са етапите, през които трябва да премине болният, за да стигне до операция?
При оплаквания (описани по-горе) съмнителни за хроничен аденоидит или тонзилит, болният или неговият родител трябва да се обърнат първо към семейния лекар.
Ако при прегледа той намери данни за хронично възпаление на сливиците, ще го насочи към УНГ специалиста от извънболничната помощ. Последният ще извърши основен преглед на сливиците, носа и ушите и ще назначи подходящи изследвания и консултации с други специалисти. Ако диагнозата бъде потвърдена, по преценка ще предпише медикаментозно лечение или ще Ви насочи към УНГ клиника/отделение/структура за операция.

Кървене след операция на сливиците
Както всички други оперативни интервенции и операциите на сливици (тонзилектомия и аденоидектомия) носят риск от постоперативно кървене Кървенето представлява и едно и най-честите усложнения след подобни интервенции. То може да се ранно (до 48 часа след операцията) и късно (до 45 дни след нея).
В повечето случаи такова кървене налага нов прием в болница и предприемане на различни диагностични и терапевтични мерки за овладяването му. Те могат да включват и допълнителна оперативна намеса, както и кръвопреливане.

Информация за пациента при микроларингохирургия
Гласът е основно средство за комуникация и изпълнява важна социална функция. При доброкачествени образувания на ларинкса провеждането на микроларингохирургия допринася за цялостното възстановяване на гласовите качества. Операцията може да се извърши както с фини инструменти, така и с лазер или радиочестотен каутер. В случаи на двустранна парализа на гласните гънки може да се проведе лазер хордектомия или аритеноидхордектомия. При доказване на онкологично заболяване може да се наложи друга оперативна намеса, за която ще получите допълнителна информация.
Оперативните дефекти в лицевата област са изискват трудни и дълготрайни операции поради завишените критерии за естетически приемливото възстановяване на предната част на лицето.
Основните цели при тези операции са съхраняване на функцията на органите, контурите на лицето и симетрията на лицевите половини. Белезите трябва успешно имитират естествените кожни гънки и да са почти незабележими. Възстановяването на формата и функцията на органите е основната цел на всяка реконструкция и тя трябва да бъде осъществявана по най-простия за изпълнение, достъпен и технически възможен начин. Намаляването на болничния престой, увеличаване преживяемостта на тъканите и съхраняването на функцията на донорските участъци и органи, са също основни критерии при планирането на операциите.
Възстановяване на дефектите с трансплантати се прилага в случаите, когато е налице значителен дефицит на местни тъкани, които не са в състояние да осигурят добро  покритие на дефектите. Нужните за реконструкцията тъкани и структури могат да се вземат от отдалечени участъци заедно с прилежащите им съдове и нерви, да бъдат съединени към локалните кръвоносни съдове в приемната ложа и да се адаптират към цялостната кръвна циркулация.
Както във всички други органи, така и в лицево-челюстната и шийната област се развиват доброкачествени и злокачествени - онкологични новообразувания. Доброкачествените тумори обикновено са капсулирани и добре ограничени от околните тъкани и при тях се извършва екстирпация на туморната формация.
При необходимост и възможности се провежда и съответното пластично възстановяване на дефекта.
Злокачествените новообразувания имат тенденция да нарастват. Злокачествените новообразувания могат да се проникват в съседни органи като ги разрушават. Клетки от тумора могат да се разпространят (метастазират) по кръвните и лимфните съдове в други органи.
Онкологичното новообразувание най-често се развива под формата на подутина или незарастваща рана (язва). Когато при прегледа има съмнение за него, обикновено се налагат някои изследвания, необходими за поставяне на точната диагноза, от която зависи и методът на лечение.

Злокачествените онкологични новообразувания налагат незабавно и радикално хирургично лечение, когато това е възможно. Злокачественото новообразувание е заболяване, което крие реален риск от разсейки (метастази) в близост до устната кухина, а също и в други органи, например бели дробове, кости, черен дроб и др. Лечението в такъв напреднал етап от болестта е много трудно. Затова оперативната намеса е по - сполучлива, когато се прави във възможно най-ранен стадий на болестта. При операцията (под обща упойка) се налага да бъде изрязана заедно с тумора и част от съседната здрава тъкан, която огражда туморния процес включително и челюстните кости. Полученият дефект след изрязване на тумора се възстановява с пластична операция или едномоментно или след изчакване на определен период от време. Понякога се прави и премахване на лимфни възли от шията или под долната челюст, засегнати от туморния процес. Почти винаги се налага и облъчване на оперативното поле (преди или след операцията). След оперативната намеса говорът, храненето и преглъщането са затруднени в различна степен, но обикновено след няколко месеца пациентите възстановяват говора си до голяма степен в зависимост от обема на изрязаната тъкан. След изписването пациентите се явяват на контролен преглед всеки месец до първите шест месеца и по преценка на лекуващия лекар.

Доброкачествените новообразувания обикновено са капсулирани и добре ограничени от околните тъкани. Те се отстраняват заедно с капсулата без да засягат околните здрави тъкани.
Най-важно значение за поставяне на диагнозата има микроскопското изследване на туморната тъкан. За целта се изрязва предварително част от тумора, която се изследва микроскопски. Тази манипулация се нарича вземане на биопсия.
След получаване на резултата от изследването се определят начинът на лечение и обемът на операцията.
Прогнозата и възможностите за лечение зависят от вида на тумора и степента на неговото разпространение, което е от особено значение.
Разпространеност на процеса – “стадиране
Когато е открито (диагностицирано) онкологично новообразувание, е необходимо да се определи дали туморните клетки са се разпространили и в други части на тялото, т.е. да се определи стадият на заболяването, което ще позволи ефективно планиране на бъдещото лечение.
За рецидив говорим, когато имаме отново поява на тумор, след като вече е бил лекуван.

Преглед на възможностите за лечение
Целта на лечението е да се унищожат туморните клетки. Възможностите за това са няколко:
- хирургично лечение – “изрязване” на тумора;
- лъчева терапия – използват се рентгенови или други лъчи с висока енергия за унищожаване на туморните клетки;
- химиотерапия – използват се медикаменти за убиване на туморните клетки.
Хирургичното лечение е най-често използваното лечение при всички стадии на заболяването. То винаги трябва да бъде радикално, т.е., стремежът е да бъдат премахнати всички туморни клетки, защото тези които остават след операцията дават начало на развитие на нов тумор.
При разпространение (метастазиране) на тумора в регионалните лимфни възли (лимфните възли на шията), метастазите също се лекуват хирургично като се премахва целият лимфен басейн в блок от съответната страна (шийна дисекция). Понякога се взима решение за извършване на шийната дисекция профилактично, без да има клинични данни за метастази в лимфните възли.
Туморът “просмуква” (инфилтрира) в здравата тъкан, като я разрушава и туморните клетки могат да се разпространят по лимфните или кръвоносните съдове в други органи, където дават начало на нови тумори. Затова е важно туморът да бъде открит още в началото на неговото появяване, за да може хирургичното лечение да е ефективно.

Радиацията може да дойде от апарати извън тялото (външна лъчетерапия) или от радиоактивни материали, поставени в тялото (тумора), посредством пластмасови тръбички (вътрешна лъчетерапия).
Трябва да се отбележи, че различните видове тумори имат различна чувствителност към радиоактивните лъчи. Лъчевата терапия може да бъде използвана самостоятелно или в комбинация с хирургично лечение. Ако е премахнат целия видим тумор по време на операцията, лекарят може да приложи лъчетерапия за да убие клетките, останали невидими след операцията.

Химиотерапията използва специални лекарства за убиване на туморните клетки. Тези лекарства (химиотерапевтици) могат да бъдат таблети или разтвори, които се прилагат венозно. Химиотерапевтиците, постъпвайки в кръвообращението, преминават през цялото тяло и могат да унищожат туморни клетки извън първичното огнище.
Химиотерапията рядко се използва като самостоятелно лечение, а обикновено се прилага в комбинация с някои от другите методи.
Имунотерапията се стреми да подпомогне организма сам да се пребори с тумора. Използват се вещества, образувани от тялото или специално синтезирани в лаборатория, които директно атакуват или с помощта на естествените сили на организма премахват туморните клетки. Имунотерапията се съчетава с другите видове лечения.

3.8, 4 гласа

ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ РАБОТЕЩИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА КП № 138 ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА УШИТЕ, НОСА И ГЪРЛОТО СЪС СРЕДЕН ОБЕМ И СЛОЖНОСТ

СВЪРЗАНИ ПРОДУКТИ

КОМЕНТАРИ КЪМ КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

ЗаведенияЛеченияИзследванияНовиниВидеоИсторияЛюбопитноАлт. медицинаФизиологияЗдравни съветиЛайфстайлНормативни актовеПатологияСнимкиХранене при...ИнтервютаБотаникаСпециалистиОрганизацииНаправления в медицината