Европейски съюз

Европейският съюз (ЕС) е една от международните организации с огромно значение в местен и световен план. Принципите, които са заложени в нейната основа, са равенство и върховенство на закона, демокрация, насърчаване на стабилността и мира и свобода.

В годините, в които Съюзът съществува, той се е наложил като структура, работеща и защитаваща устойчивото развитие, вътрешния пазар и същевременно свободната търговия в международен план, подобряването и опазването на околната среда, социалната справедливост и закрила, солидарност и взаимно уважение между народите и много други цели и принципи.

• История на Европейския съюз
• Дейност на Европейския съюз
• Структура на Европейския съюз
• Институции на ЕС
• Органи на ЕС
• Междуведомствени служби
• Децентрализирани агенции

История на Европейския съюз

След края на Втората световна война са създадени много организации с една ясна идея и цел - да не се допуска светът отново да преживява толкова разрушителна и опустошаваща световна война като тази. Много от тях приемат като своя мисия възстановяването на държавите в икономически и социален план, оказване на помощ на пострадалите и защита на правата на човека и върховенството на закона. Европейският съюз не прави изключение.

• Първо се създава Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) на 4 април 1949 г. Междуправителственият съюз за сигурност е сключен между Канада, САЩ и 10 западноевропейски държави.
• Един месец по-късно, на 5 май 1949 г., 10 страни - Белгия, Люксембург, Франция, Обединеното кралство, Холандия, Италия, Норвегия, Ирландия, Швеция и Дания, подписват договор, с който утвърждават Устава на Съвета на Европа. Предисторията разказва, че още през 1946 г. Уинстън Чърчил говори за обединение на европейските държави и го нарича условно с названието Съединени европейски щати. На 7 май 1948 г. се провежда Хагския конгрес, на който, може да се каже, се полагат основите на Съюза като се предвижда сформирането на консултативна асамблея, образувана от представители на националните парламенти на някои страни от континента, подготвя се Европейска харта за правата на човека и изграждането на съд за изпълнение на решенията й.
• Целта на Съвета на Европа е да обедини своите членове в целите, които си поставя, а именно улесняване на икономическия и социален напредък и спазване и защита на идеалите и принципите, които изповядват. Тези държави си поставят за задача да обсъждат въпроси от общ интерес и с помощта на споразумения и общи действия по икономически, културни, социални, правни, научни и административни теми да поддържат основните свободи и права.
• От 1949 до 1970 г. към Съвета на Европа се присъединяват още 8 страни - Малта, Гърция, Кипър, Турция, Исландия, Германия, Швейцария и Австрия.
• Френският министър на външните работи Робер Шуман предлага страните, които имат стомано- и въгледобивна промишленост, да се обединят в обща организация. Това става през 1950 г. На 18 април следващата година Германия, Италия, Белгия, Франция, Люксембург и Холандия подписват договор за съвместно управление на въгледобивните и стоманодобивните си сектори и така създават Европейска общност за въглища и стомана. Задължават се никоя от тях да не произвежда оръжия и да воюва срещу другите.
• Стимулирани от успешното сътрудничество чрез договора за въглища и стомана, шестте държави разширяват споразумението си и подписват подобно и за други икономически сектори. За целта сключват два контракта, чрез които на практика създават Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Те започват да функционират на 1 януари 1958 г.
• На 19 март 1958 г. се провежда първото заседание на Европейската парламентарна асамблея в Страсбург, Франция. Тя заменя Общата асамблея на Европейската общност за въглища и стомана, а на 30 март 1962 г. е преименувана на Европейски парламент.
• Шейсетте години на 20 в. са успешен период в икономическо отношение. Държавите от Европейската икономическа общност вече не обмитяват стоките, когато търгуват помежду си. Започват да осъществяват съвместен контрол при производството на храни. На 3 май 1960 г. е сформирана Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA), чиято задача е насърчаването на свободната търговия и икономическата интеграция между страни, които са извън ЕИО.
• Правителството в Източна Германия построява Берлинската стена през 1961 г., която разделя на две както едноименния град, така и Европа по време на Студената война.
• На 30 юли 1962 г. започва да действа първата обща селскостопанска политика в ЕИО, която позволява на земеделските стопани да печелят добре и да се осигурява храна за всички. Впоследствие се получава свръхпроизводство и тонове излишна продукция и от 90-те години на 20 в. се тръгва в обратната посока - на редуциране на излишъците, насърчаване на устойчивостта и повишаване на качеството на храните.
• На 20 юли 1963 г. Европейската икономическа общност сключва първото си международно споразумение. Шестте страни основателки подписват така наречената Конвенция от Яунде, с която се съгласяват на сътрудничество и търговия с 18 бивши колонии в Африка. В наши дни ЕС поддържа подобно сътрудничество със 79 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн.
• На 8 април 1965 г. се сливат изпълнителните органи на Европейската общност за въглища и стомана, Евратом и на Европейската икономическа общност. Договорът за сливане започва да действа от 1 юли 1967 г. и от този момент трите структури имат общ административен орган - Европейската комисия, и един изпълнителен орган - Европейския съвет.
• От 1 юли 1968 г. шестте страни от ЕИО премахват митата на стоките, които внасят помежду си и това е първото свободно движение на стоки през граница. Споразумяват се да начисляват еднакви мита, когато внасят стоки от трети страни. Така нараства неимоверно много търговията между самите държави основателки и с останалите по света.
• От 1 януари 1973 г. към шестте държави основателки се присъединяват още три - Обединеното кралство, Дания и Ирландия.
• Същата година през октомври започва военен конфликт между Израел и Египет и Сирия, към които после се присъединяват Мароко, Алжир, Саудитска Арабия, Ирак, Йордания, Тунис и Либия. Страните от Близкия изток увеличават цените на петрола и ограничават продажбите му за дадени европейски страни. По този начин предизвикват икономически проблеми в ЕИО.
• На 10 декември 1974 г. държавите, членуващи в Европейската икономическа общност, решават да създадат фонд, чрез който по-богатите райони предоставят средства на по-бедните за изграждане на инфраструктура, създаване на работни места, привличане на инвестиции и др. Така през следващата година е сформиран Европейския фонд за регионално развитие.
• В периода 1974-1975 г. са свалени диктатурите в Гърция, Португалия и Испания. Новите управляващи в трите държави обявяват, че ще се придържат към демокрацията и това отваря пътя им към членство в Европейските общности.
• През юни 1979 г. гражданите на страните членки за първи път гласуват за Европейски парламент (ЕП). Преди това неговите представители са били от националните парламенти. Членовете в ЕП заседават в общоевропейски политически групи, а не в национални.
• Лятото на 1980 г. слага началото на един процес, който постепенно довежда до огромни промени в света. В Гданск, Полша, работници в корабостроителница, начело с Лех Валенса, започват да стачкуват. Исканията им са за повече права. Те провокират и други протести в цялата страна. През септември правителството се съгласява с техните искания и организацията на работниците се превръща в независим съюз, наречен "Солидарност". Една година по-късно управляващите в Полша въвеждат военно положение и спират направените договорки със стачкуващите.
• На 1 януари 1981 г. Гърция става пълноправен член на Европейските общности и така те вече наброяват 10. Португалия и Испания са приети 5 години по-късно.
• Разликите в националните нормативни уредби създава проблеми в трансграничната търговия, въпреки че митата са премахнати още през 1968 г. Създава се Единен европейски акт, който има за задача за 6 години да създаде единен пазар и да уеднакви нормативните наредби. Актът влиза в сила на 1 юли 1987 г., дава по-голяма власт на Европейския парламент и стабилизира правомощията на Европейските общности в сферата на околната среда.
• На 13 юни 1987 г. стартира програма "Еразъм", която предоставя парични средства на студенти, които искат да се обучават в друга европейска държава. Досега повече от 10 милиона души са учили, обучавали и придобили професионален опит благодарение на нея.
• На 9 ноември 1989 г. е съборена Берлинската стена, Германия се обединява, а през 1990 г. към ЕИО се присъединява източната й част.
• През 1991 г. Югославия започва да се разпада, което води след себе си дълги години на военни конфликти и десетки хиляди жертви.
• На 7 февруари 1992 г. се подписва Договорът от Маастрихт, Нидерландия, с който се създава Европейския съюз, очертават се правилата за бъдещата единна валута, за общата външна политика и тази по сигурността. Договорът започва да действа от 1 ноември 1993 г.
• От 1986 г. насам общността върви към обединяване на пазарите, приети са множество законодателни актове в областта на данъчната политика, професионалните квалификации, регулирането на бизнеса, за да се отворят границите за свободното преминаване на стоки и услуги. Чак през януари 1993 г. са постигнати единният пазар и свободното движение на стоки, хора, пари и услуги.
• На 1 януари 1994 г. е подписано споразумение за създаване на Европейското икономическо пространство (ЕИП). С влизането му в сила държавите членки на Европейската асоциация за свободна търговия се присъединяват към единния пазар. В днешно време хора, финансови средства, услуги и стоки свободно се движат в 30-те страни от ЕИП - 27 държави членки на ЕС плюс Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Швейцария има достъп до единния пазар, макар че не е член на Европейското икономическо пространство.
• На 1 януари 1995 г. Европейският съюз вече наброява 15 държави членки. Към общността се присъединяват Австрия, Швеция и Финландия.
• На 26 март 1995 г. влиза в сила Шенгенското споразумение, което дава възможност на гражданите на 7 страни членки да пътуват между тези държави, без да им бъдат проверявани паспортите на границите. Това са Белгия, Германия, Франция, Нидерландия, Люксембург, Испания и Португалия. До 2021 г. част от това споразумение вече са 26 държави, включително Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария.
• На 2 октомври 1997 г. се подписва Договорът от Амстердам, който допълва този от Маастрихт и включва планове за засилване на позициите на Европейския съюз в международното пространство, реформи на институциите на ЕС и предоставяне на повече ресурси в областта на правата и заетостта на гражданите. Договорът започва да действа от 1 май 1999 г.
• На 1 януари 1999 г. се въвежда единна валута, наречена евро. 11 страни членки на ЕС я приемат и я използват за финансови и търговски операции. Монетите и банкнотите се въвеждат по-късно. Това са Австрия, Франция, Белгия, Германия, Финландия, Италия, Нидерландия, Ирландия, Люксембург, Испания и Португалия. За момента Дания, Обединеното кралство и Швеция се въздържат от въвеждане на еврото.
• На 26 февруари 2001 г. се подписва Договорът от Ница, който има за задача да подготви Европейския съюз за бъдещото присъединяване на нови държави. Това ще стане чрез реформи на институциите. Той влиза в сила на 1 февруари 2003 г.
• На 1 януари 2002 г. се пускат в обръщение банкнотите и монетите на еврото, което се превръща в законна валута в 12 държави членки. Обликът на банкнотите е еднакъв във всички страни, монетите от едната си страна са също еднакви, а от другата изобразяват национален символ на всяка от държавите.
• Европейският съюз започва мироопазващи операции на 31 март 2003 г. на Балканите. Войски, ръководени от ЕС, заменят военни части на НАТО в тогавашна Македония, днешна Северна Македония, и в Босна и Херцеговина.
• На 1 май 2004 г. е сложен край на разделението между Източна и Западна Европа, като към ЕС се присъединяват Естония, Чехия, Полша, Литва, Словакия, Латвия, Унгария и Словения. Същата година членове на Съюза стават и Кипър и Малта.
• Октомври 2004 г. е подписан договор за създаване на Конституция на Европа, който е парафиран с подписите на 25 държави членки. Но гласоподавателите в Нидерландия и Франция не подкрепят договора.
• На 1 януари 2007 г. към ЕС се присъединяват България и Румъния и така броят на страните членки вече е 27.
• Всички държави членки подписват Договора от Лисабон на 13 декември 2007 г. Той внася изменение в предишните договори и цели ЕС да стане по-ефикасен, демократичен и прозрачен. Също така в него е заложено страните да обърнат по-сериозно внимание на климата, устойчивото развитие и сигурността. Договорът влиза в сила на 1 декември 2009 г.
• През септември 2008 г. настъпва голямата световна финансова криза. Първоизточникът е САЩ, където хората не могат да покриват своите ипотечни заеми. Усещат се затруднения и в няколко европейски банки.
• Заради икономическата криза, започнала през 2008 г., няколко държави членки имат сериозни затруднения с публичните финанси. По тази причина 16 страни, които принадлежат към еврозоната, гласуват план, с който се цели решаване на проблема с дефицитите. Европейският съюз оказва помощ и подкрепа на онези свои членки, които усещат по-осезаемо кризата. Сформира се и банков съюз, който да направи банките по-сигурни и стабилни.
• На 10 декември 2012 г. ЕС е удостоен с Нобеловата награда за мир. Тя е присъдена заради 60-годишните усилия на Съюза да поддържа и насърчава мира, демокрацията и човешките права.
• На 1 юли 2013 г. ЕС приема 28-ия си член - Хърватия.
• Към края на 2015 г. (от ноември месец) в няколко европейски града избухват терористични нападения, което принуждава държавите членки на ЕС да предприемат по-сериозни мерки за преодоляване и предотвратяване на подобни събития.
• На 12 декември 2015 г. в Париж се провежда Конференция на ООН, на която 195 държави подписват ново споразумение по отношение на изменението на климата. Европейският съюз има значителна роля в неговото сключване. Страните поемат задължението за ограничаване на глобалното затопляне и поддържане до 2 градуса по Целзий по-малко в сравнение с нивата преди индустриализацията.
• Като голям проблем се проявява през 2015 г. и вълната от бежанци от Сирия, като статистиката сочи, че повече от 1 милион души са потърсилите убежище в ЕС. Ръководителите на Съюза настояват за засилване на контрола по външните граници и редуциране на броя на пристигащите бежанци с помощта на сътрудничеството на съседни на ЕС държави като Турция.
• През юни 2016 г. в Обединеното кралство се провежда референдум, на който 52% от гласоподавателите избират то да напусне пределите на Европейския съюз. Обединеното кралство окончателно спира да е член на Съюза на 31 януари 2020 г. след 47 години в него.
• През последните години ЕС изживява труден период, първоначално предизвикан от COVID-19, а впоследствие и от войната в Украйна. Коронавирусът причини тежка извънредна ситуация в сферата на общественото здравеопазване и икономически спад, който беше доусложнен от войната. ЕС и неговите държави членки си сътрудничат в подпомагането на здравните системи, в осигуряването на ваксини и в ограничаването на вируса. Беше приет един от най-големите пакети от стимули, финансиран от бюджета на Съюза. По-голямата част от него е предназначена за климата, цифровото и екологичното възстановяване, защото ЕС действа за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Дейност на Европейския съюз

В рамките на своите граници ЕС се стреми и следва следните цели и принципи:

• Насърчаване на помирението, мира, ценностите на ЕС и благополучието на гражданите му.
• Гарантиране на свобода, правосъдие и сигурност без вътрешни граници и в същото време взимане на мерки за външните граници, които да регулират имиграцията и даването на убежище, както и борба с престъпността и действия за нейното предотвратяване.
• Стремеж към устойчиво развитие, в чиято основа да стоят стабилност на цените и балансиран икономически растеж. Пазарната икономика да е силно конкурентна, да се постига социален напредък и пълна заетост.
• Подобряване и опазване на качеството на околната среда.
• Стимулиране на научно-техническия прогрес.
• Непримиримост спрямо дискриминацията и социалното изключване.
• Насърчаване на социалната закрила и справедливост, защита правата на детето, равенство между мъжете и жените.
• По-голямо сближаване между страните членки в икономическо, териториално и социално отношение, засилване на солидарността.
• Зачитане на езиковото и културно многообразие в ЕС.

В световен план ЕС се стреми да:

• Дава своя принос към мира, устойчивото развитие и сигурността на нашата планета.
• Отстоява и популяризира ценностите и интересите си.
• Спазва международното право.
• Допринася за взаимното уважение и солидарността между народите, за отстраняване на бедността, за свободна и справедлива търговия.

Европейският съюз има начертани приоритети за периода 2019-2024 г., които определят неговите политически действия. След изборите за европейски парламент през май 2019 г. лидерите на Съюза, представители на неговите институции и на политическите групи, министри от държавите членки определиха какви ще бъдат стратегията и управленските приоритети през следващите 5 години.

• Стратегическа програма за ЕС за периода 2019-2024 г. - Европейският съвет начерта 4 области, към които ще бъдат насочени по-голяма част от усилията и действията на институциите на ЕС. Четирите приоритета са защита на гражданите и свободите; изграждане на неутрална по отношение на климата, зелена, социална и справедлива Европа; развитие на силна и жизнеспособна икономическа база и защита на европейските ценности и интереси на световната сцена. Европейските лидери се обединяват около провеждането на политика на ефективен контрол на външните граници на Съюза, борба с тероризма, онлайн и трансграничната престъпност. Също така стремежът е ЕС да стане по-устойчив срещу бедствията, които се причиняват от човешката дейност или от природата. По отношение на икономиката усилията са еврото да има стабилна роля в международен план, доизграждане на банковия съюз и този на капиталовите пазари, разработване на устойчива индустриална политика. Във връзка с третия приоритет плановете на европейските лидери включват повече инвестиции в екологосъобразни инициативи, които ще позволят да се подобри качеството на водата и въздуха. Желанието е да се постигне ефективна кръгова икономика, при която продуктите се проектират и произвеждат така, че да са по-трайни, ефективни енергийно, подходящи за рециклиране и повторна употреба. Политиката на ЕС се насочва към по-бърз преход към възобновяеми енергийни източници и намаляване на зависимостта на Съюза от външни източници на енергия. По отношение на политиката, която ще провежда ЕС извън своите предели, организацията залага на стабилност и добросъседски връзки с 16 от най-близките южни и източни свои съседи и на всеобхватно партньорство с Африка.

Приоритети на Европейската комисия за периода 2019-2024 г. - те са подредени в 6 категории:

• Европейски зелен пакт - икономиката на ЕС да е модерна, конкурентноспособна и ефективно използваща ресурсите, но същевременно щадяща околната среда, стремеж към постигане на неутралност относно въглеродните емисии.
• Цифрова трансформация - тя да бъде постигната чрез влагане на средства в научни изследвания и иновации, в предприятия, преобразуване на начина, по който се защитават данните, обучаване на хората да могат да боравят с новото поколение технологии и съставяне на съответните правила.
• Икономика в интерес на хората - цели се осигуряване на работни места и намаляване на неравенствата, задълбочаване на икономическия и паричен съюз.
• Подсилване на позициите на Европейския съюз в световен план - авторитетът на ЕС като защитник на силна и справедлива търговия да бъде засилен, поддържане на многостранното сътрудничество и световния ред, основан на правила.
• Утвърждаване на европейския начин на живот - защитаване на основните права и принципи равенство, социална справедливост и толерантност, заложени в правовата държава.
• Засилване на демократичните процеси в Европа - това да стане чрез задълбочаване на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти, привличане на гражданите да участват по-дейно в определянето на бъдещето на ЕС, опазване на демокрацията в Съюза от външна намеса, както и прилагане на повече прозрачност и честност в рамките на законодателния процес.

Структура на Европейския съюз

Структурата на Европейския съюз е изградена от 7 институции, 7 органа и повече от 30 децентрализирани агенции, разположени на територията на целия ЕС. Сформирани са още 20 агенции и организации, които се занимават със специфичните юридически въпроси, и 4 служби, които са в услуга на институциите, подпомагат ги и служат като връзка между тях.

Задачите на всички тези структури са свързани с разработване на законодателството, с изготвяне на политиките на Съюза, с прилагането на тези политики и с дейности в сферата например на здравеопазването, транспорта, медицината, околната среда.

Четири институции ръководят администрацията на ЕС и взимат основните решения. Това са Европейският парламент, Европейската комисия, Съветът на Европейския съюз и Европейският съвет. Те имат водеща роля за това каква да бъде политиката на ЕС. Дейността на четирите институции се допълва от работата на други три - Европейската централна банка, Съдът на Европейския съюз и Европейската сметна палата. Налице е тясно сътрудничество на основните 7 институции с изградената мрежа от агенции и организации в страните от Съюза. Задачата на вторите е да прилагат на практика начертаните политики. Близо 60 000 души работят във всички структури на ЕС и те обслужват 450 млн. европейци и хора от другите континенти.

Правомощията, процедурите и отговорностите, които имат институциите на ЕС, са регламентирани в Договора за функционирането на ЕС (от 1957 г.) и в Договора за Европейския съюз (от 1992 г.). През 2007 г. беше подписан Договорът от Лисабон, който измени и допълни една част от компетенциите им.

Институции на ЕС

• Европейски парламент (ЕП) - той се избира директно от гражданите на държавите членки в ЕС и ги представлява. Неговите правомощия включват взимане на решения относно европейските закони, което става заедно със Съвета на Европейския съюз. ЕП одобрява и бюджета на Съюза. Във всяка столица на страна членка има бюро за връзка с Европейския парламент, както и в Единбург, Лондон и Вашингтон. Съставен е от 705 евродепутати, като всеки от тях се определя към коя група да принадлежи според политическата си ориентация или да не членува към никоя и да е независим член на Европейския парламент. Изборите се провеждат на всеки 5 години. Ръководен е от председател, който от своя страна има мандат 2,5 години и се избира тайно с абсолютно мнозинство от гласовете (50% плюс 1). Парламентът избира председателя на Европейската комисия, нейните членове (комисарите) и върховния представител по Обща външна политика и политиката по сигурността. ЕП има контролни и надзорни правомощия спрямо останалите институции на Съюза и те се отчитат пред него. Заседава в Страсбург (Франция), Брюксел (Белгия) и Люксембург.
• Европейски съвет - ръководителите на държавите членки и министър-председателите на правителствата им съставляват Европейския съвет и провеждат заседания в неговите рамки. Те определят общите политически приоритети и насоки на ЕС. Начело на съвета е председател, с мандат 2,5 години, който еднократно може да бъде подновен. Той се избира чрез квалифицирано мнозинство (55% от страните от ЕС и 65% от цялото население на ЕС). Европейският съвет не приема закони, позволено е да прави дадени изменения на Договора за ЕС. Съветът дава предложение за председател на ЕК и назначава Комисията и Изпълнителния съвет на Европейската централна банка. Заседава в Брюксел.
• Съвет на Европейския съюз - съставен е от министрите от националните правителства, които провеждат заседания, приемат закони и координират политиките. Заседанията, които се организират, са в зависимост от обсъжданата тема и на тях участват съответните министри, отговарящи за определения ресор. Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент взимат заедно решения за законите, важащи за ЕС. Съветът не се ръководи от отделен председател, а от председателство, сменящо се на ротационен принцип измежду държавите на всяка половин година. Заседава в Брюксел и Люксембург.
• Европейска комисия (ЕК) - тя е основният изпълнителен орган на ЕС. Има право да внася предложения за нови закони, ръководи дейностите по управление на Съюза без тези за Общата външна политика и политиката по сигурността. ЕК ръководи бюджета и гарантира, че законите на ЕС се прилагат правилно в държавите членки. Оглавява се от председател и 26 комисари (по един от всяка държава членка). Мандатът на председателя е 5-годишен. Комисията заседава в Брюксел и Люксембург, има представителства в страните членки.
• Съд на Европейския съюз - проверява законосъобразността на нормативните актове на институциите на Съюза, гарантира, че Договорите се спазват и тълкуват както трябва и че страните членки изпълняват задълженията си по тях. Има две подразделения - общ съд и съд. Първият се занимава с жалби, подадени от частни лица, дружества и в дадени случаи от правителства на държави членки. Вторият се произнася по искания за преюдициални (преди съдебния процес) заключения от национални съдилища, производства за установяване на нарушения срещу страни от ЕС за неспазване на правото на Съюза и др. Съставът на съда е по един съдия от всяка държава членка плюс 11 генерални адвокати. Мандатът на всеки поотделно е 6 години и може да бъде подновяван. Съставът на общия съд е по двама съдии от всяка страна членка. Двете подразделения заседават в Люксембург.
• Европейска централна банка (ЕЦБ) - отговаря заедно с Европейската система на централните банки за поддържане на ниво на стабилност на цените в еврозоната. Тяхно задължение е и финансовата политика, политиката на обменния курс в еврозоната. Оказват подкрепа относно икономическите политики на ЕС. Управлява се от Изпълнителен съвет, в който влизат председател, заместник-председател и 4-ма членове. Седалището е във Франкфурт.
• Европейска сметна палата - изпълнява задачата на независим пазител на финансовите интереси на гражданите на Европейския съюз. Нейната роля още е да подобрява финансовото управление на ЕС, да стимулира прозрачността и отчетността. Като всяка сметна палата извършва проверка за правилното осчетоводяване, изразходване и събиране на средствата на ЕС. Ръководи се от председател и от 27 членове (по един от всяка държава в ЕС). Членовете се предлагат от националните правителства и са с мандат 6 години, а председателят - 3 години. Местоположението на палатата е в Люксембург.

Органи на ЕС

Органите, които подпомагат дейността на институциите на ЕС, имат своята конкретна роля. Някои от тях имат задължението да дават консултации, други следят дали официалната администрация спазва правилата и процедурите на Съюза.

• Европейска служба за външна дейност - това е дипломатическият орган на ЕС и подпомага върховния представител на Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и заместник-председател на ЕК в тази област. Също така отговаря за координацията и съгласуваността по отношение на външната дейност на Съюза. Службата има делегации из целия свят.
• Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК) - представлява гражданското общество и всички негови сегменти - работодатели, работници, представители на професионални, социални, културни и икономически организации. Консултира според своята компетентност ЕП, ЕК и Съветът на ЕС, когато им предстои взимането на решение.
• Европейски комитет на регионите - явява се представител на местните и регионалните власти. Съветва ЕК, ЕП и Съвета на ЕС относно въпроси, касаещи този тип управления.
• Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) - чрез нея Европейският съюз отпуска кредити. В дейността си тя дава предимство на климата и околната среда, инфраструктурата, малките и средните предприятия, иновациите и умението и др.
• Европейски омбудсман - помага на организации, хора и предприятия, които срещат проблеми в ЕС. Той е независим и безпристрастен, настоява администрацията и институциите да вършат добре своята работа и им търси отговорност, когато не го правят. Омбудсманът разследва жалби, проучва по своя инициатива всякакви системни въпроси.
• Европейски надзорен орган по защита на данните - следи дали при обработка на лични данни институциите и органите на Съюза спазват правото на гражданите за неприкосновеност на личния живот.
• Европейски комитет по защита на данните - комитетът е независим орган, гарантиращ последователното прилагане на правилата за защита на данните в ЕС и стимулира националните органи за защита на данните да си сътрудничат.

Междуведомствени служби

Междуведомствените служби са структури, които обслужват и подкрепят работата на европейските институции, техните органи и агенции. Те се занимават с набиране на персонал, информационни технологии, издателска дейност, обучение.

• Екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT-EU) - защитава компютърните системи на институциите на ЕС от всякакъв вид заплахи и си партнира с представители на публичния сектор в държавите членки.
• Европейско училище по администрация - обучава хора за работа в структурите на ЕС и си сътрудничи с отделите за обучение на всички институции, за да предотврати дублиране на усилията.
• Европейска служба за подбор на персонал (EPSO) - организира конкурси, когато е необходимо да се набират кандидати за работа в агенциите и институциите на Съюза.
• Служба за публикации - това е официалният доставчик на издателски услуги за всички органи, институции и агенции на ЕС. Тя предоставя на желаещите достъп до публикации, резултати от научни изследвания, свободни данни, обявления за обществени поръчки и др.

Децентрализирани агенции

Свързаните с Европейския съюз децентрализирани агенции до момента са 30. Те съществуват като самостоятелни юридически лица и местонахожденията им са из цяла Европа. Ролята им е да допринасят за изпълнението на политиките на ЕС и да подпомагат сътрудничеството между него и националните правителства. Пример за такава децентрализирана агенция е Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), която следи и отговаря за ефикасността и безопасността на медикаментите за ветеринарна и хуманна употреба на континента.

Уеб сайт: https://european-union.europa.eu/index_bg