Начало Справочник Нормативни актове Медицински стандарт "НЕРВНИ БОЛЕСТИ"

Медицински стандарт "НЕРВНИ БОЛЕСТИ"

Медицински стандарти

Наредба № 19 от 2 август 2006 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Нервни болести"

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

 Обн. ДВ. бр.67 от 18 Август 2006г.

Член единствен. (1) С тази наредба се утвърждава медицински стандарт "Нервни болести" съгласно приложението.

(2) Дейността по нервни болести се осъществява при спазване на стандарта по ал. 1.

Заключителни разпоредби

Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Приложение към член единствен

 

Медицински стандарт "Нервни болести"

 

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Обект на този стандарт е основната медицинска специалност "Нервни болести".

Медицинската специалност "Нервни болести" се придобива по реда на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето от лица с образователно-квалификационна степен "магистър" по "Медицина".

Основна цел на тази специалност е осигуряване на висококвалифицирана ранна диагностика, адекватно специфично терапевтично поведение и интензивно лечение, прогнозиране на изхода от заболяването, експертна оценка на трудоспособността на пациента, ефективна първична и вторична профилактика и диспансеризация на заболяванията на централната и периферната нервна система. Посочените цели могат да бъдат постигнати чрез адекватен обем медицински дейности в амбулаториите за специализирана медицинска помощ по нервни болести и чрез диагностично-лечебна, консултативна, експертна, учебна и научна дейност в неврологичните клиники и отделения на лечебните заведения за болнична помощ. От съществено значение са и дейностите в областта на общественото здравеопазване и промоцията на здравето.

Медицинската специалност "Нервни болести" третира следните по-големи раздели неврологични заболявания: мозъчносъдови, дегенеративни, възпалителни, демиелинизиращи, екстрапирамидни и други двигателни нарушения, епилепсия, главоболие и други епизодични и пароксизмални разстройства, нарушения на съня, увреждания на нерви, коренчета и плексуси, полиневропатии, болести на невромускулните синапси и мускулите, разстройства на автономната нервна система, наследствени и вродени заболявания на нервната система, системни заболявания, тумори и травми на нервната система, деменции, невротични разстройства.

II. ИЗВЪНБОЛНИЧНА НЕВРОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Извънболничната неврологична помощ се осъществява в неврологични кабинети и в кабинети за специализирани неврологични дейности в амбулатории за специализирана медицинска помощ.

1. Устройство на неврологичните кабинети

1.1. Неврологичният кабинет в амбулатория за специализирана медицинска помощ има две функционално свързани помещения - кабинет за прегледи с минимална площ 12 m2 и манипулационна с минимална площ 9 m2. Манипулационната се използва за извършване на венозни и интрамускулни манипулации, превръзки, лумбална пункция и др. Манипулационната може да е обща за няколко кабинета.

1.2. Към неврологичния кабинет има спомагателни задължителни помещения - чакалня и санитарен възел, които може да са общи за няколко кабинета.

2. Оборудване

2.1. Неврологичният кабинет е оборудван с медицинска кушетка, стол, сфигмоманометър, термометър, чукче за рефлекси, еднократни игли за лумбална пункция, теглилка, негативоскоп, спешен шкаф с животоспасяващи медикаменти, компютър с принтер.

2.2. Кабинетът по електроенцефалография е оборудван с електроенцефалограф с минимум 16 канала с компютърна обработка на сигнала, контактни дискови сребърни хлорирани електроди, диаметър 4 - 10 mm, с контактно съпротивление под 5000 W, електродна каска за възрастни и за деца, заземяващ електрод и фотостимулатор, стол тип стоматологичен, спешен шкаф (при самостоятелен кабинет). Консумативи: мастилница, електродна паста, принтер, хартия.

2.3. Кабинетът по електромиография е оборудван с електромиограф с компютърна обработка на сигналите с два канала и електростимулатор, концентрични иглени записващи електроди с различни размери, повърхностни записващи електроди, повърхностни стимулиращи електроди и заземяващ електрод, медицинска кушетка, стерилизатор за химическа или газова стерилизация, спешен шкаф (при самостоятелен кабинет). Консумативи: спирт, памук, лепенки, принтер, хартия, мастилница, електродна паста.

2.4. Кабинетът за ултразвукова диагностика (Доплерова сонография) е оборудван с екстракраниален доплеров сонограф с 4 и 8 MHz сонди за изследване на магистралните артерии и вени на главата и/или транскраниален доплеров сонограф с допълнителна сонда от 2 MHz за изследване на базалните мозъчни артерии и вени. Апаратът има програма за автоматично регистриране на основните сонографни показатели (скорост на кръвния ток и хемодинамични индекси, цветен спектрален анализ и оптимална разделителна способност). По възможност оборудване с ултразвуков апарат за дуплекс-скениране. В кабинета има принтер, медицинска кушетка, стол, спешен шкаф (при самостоятелен кабинет). Консумативи: контактен гел, спирт, памук, хартия, дискети.

2.5. Кабинетът за изследване на автономната нервна система е оборудван с апарат за регистриране на сърдечната честота и артериалното налягане, кожен термометър, динамометър, медицинска кушетка и по възможност с монитор за неинвазивно регистриране на сърдечната честота и артериалното налягане, микроскоп, специализирано легло за автоматична промяна на положението на тялото; стол, спешен шкаф (при самостоятелен кабинет). Консумативи: спирт, памук, хартия.

2.6. Кабинетът по невроотология е с маркировка на пода за статокинетични тестове. Оборудван е с очила на Frantzel или Bartels, отоскоп (ушен спекулум), електронистагмограф, спринцовка за калоричен тест, по възможност калориметър. Консумативи: електроди, спирт, памук, абразивна паста, хартия, дискети.

2.7. Кабинетът по невроофталмология е оборудван с офталмоскопска зрителна таблица с набор от диоптрични стъкла, офталмоскоп, биомикроскоп, периметър тип Голдман и/или компютърен периметър, екзофталмометър, тонометър. Консумативи: спирт, памук, хартия, дискети, мидриатик.

2.8. Кабинетът по невропсихология се състои от едно или две помещения, звукоизолирани и боядисани в меки цветове. Оборудван е с медицинска кушетка, бюро, маса, столове, компютър, хронометър, както и с минимален набор от тестови психологични методики за изследване на нарушенията в психичните процеси - скринингови скали, тестове за изследване на основните параметри на паметовите процеси, вниманието, интелектуалното функциониране, езиковите способности, емоционално-поведенческата сфера, както и за рехабилитация на нарушенията. Консумативи: хартия, дискети.

3. Квалификация на персонала

3.1. В неврологичните кабинети в амбулаториите за специализирана медицинска помощ по нервни болести работят лекари с придобита специалност по нервни болести и медицински сестри. Лекарите невролози могат да извършват високоспециализирани неврологични дейности (електроенцефалография, електромиография, Доплерова сонография, изследване на автономната нервна система), след като са преминали 3-месечен курс или индивидуално обучение съгласно утвърдени програми по съответната високоспециализирана дейност и са положили изпит за придобиване на право за нейното извършване.

3.2. В специализираните кабинети по електроенцефалография, полисомнография, електромиография, ултразвукова диагностика (Доплерова сонография, автономна нервна система) работят лекари със специалност по нервни болести, които са преминали най-малко 3-месечен курс или индивидуално обучение съгласно утвърдени програми по съответната високоспециализирана дейност и са положили изпит за придобиване на право за нейното извършване. В кабинета работят и медицински сестри или лаборанти, преминали 2-месечен курс или специфично индивидуално обучение по съответното направление.

3.3. В специализираните кабинети по невроотология, невроофталмология и невропсихология работят лекари със специалност по нервни болести и с придобита допълнителна квалификация в съответната интердисциплинарна област или призната втора специалност ушно-носно-гърлени болести, очни болести или клинична психология. В специализирания кабинет работят и медицински сестри или лаборанти, преминали 2-месечен курс или индивидуално обучение по съответното направление.

4. Обем на дейностите

4.1. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по нервни болести неврологът осъществява диагностично уточняване на заболяването и провежда адекватно лечение, извършва наблюдение и консултации, дава експертна оценка за временна нетрудоспособност и изпълнява дейности по здравна промоция и профилактика.

4.1.1. При спешни неврологични заболявания, ако състоянието позволява, се извършва необходимият лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което с максимална спешност пациентът се насочва към неврологично отделение или клиника на лечебно заведение за болнична помощ.

4.1.2. При неспешни и хронични състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, соматичен и неврологичен преглед, хематологично и биохимично изследване, диференцирани лабораторни и инструментални изследвания: образни, електроенцефалография, електромиография, Доплерова сонография, специализирани консултации.

4.1.3. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по нервни болести неврологът осъществява интердисциплинарни консултации по показания при неврологично болни със: специалист по образна диагностика, офталмолог, оториноларинголог, неврохирург, съдов хирург, психиатър, психолог, логопед, специалист по клинична лаборатория, имунология, ликворология, микробиолог, кардиолог, ехографист, педиатър, инфекционист, ендокринолог, гастроентеролог, нефролог, уролог, пулмолог, хематолог, гинеколог, хирург, специалист по ортопедия и травматология, генетик, специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

4.1.4. При необходимост пациентът се насочва за хоспитализация в неврологична клиника или отделение на лечебно заведение за болнична помощ както за по-нататъшно диагностично уточняване, така и за провеждане на съответно специфично лечение, което не би могло да се извършва в амбулаторни условия.

4.2. В специализирания кабинет по електроенцефалография се осъществява ефективна регистрация в продължение на 30 минути, включваща монополярен и биполярен трансверзален и лонгитудинален монтаж най-малко от 16 канала, 21 електрода. Стандартни активационни техники: хипервентилация и фотостимулация.

4.3. В специализирания кабинет по електромиография се извършва регистрация на мускулната активност в покой и при мускулно съкращение с иглени електроди и определяне на параметрите на отведените потенциали. Изследване на проводимостта по периферни двигателни и сетивни влакна чрез електростимулация. По възможност изследване на миастенна реакция с фармакологичен тест. Изследване на F-вълна и Н-рефлекс, треморограма, исхемичен тест, мигателен рефлекс.

4.4. В специализирания кабинет по ултразвукова диагностика (Доплерова соногрофия) се извършва изследване на скоростта на кръвния ток в сънните, вертебралните и интракраниалните артерии и вени и по възможност тяхната морфология с дуплекс-скениране. Установяване на патологични промени на артериалното и венозното кръвообращение и тяхната степен на изразеност чрез използване на скоростния метод при Доплеровата сонография и/или по възможност на морфологичния метод при дуплекс-системите.

При наличие на транскраниален доплеров сонограф се изследват скоростните показатели и индекси на базалните мозъчни артерии, определя се посоката на кръвния ток, на колатералното кръвообращение и наличието на вродена или придобита съдова патология.

4.5. В специализирания кабинет за изследване на автономната нервна система се провеждат кардиоваскуларни автономни тестове: ортостатичен, изометричен, студов и термометрия. По възможност се провеждат кардиоваскуларни функционални изследвания с мониториране на сърдечната честота и артериалното налягане и изследване на кожна микроциркулация.

4.6. В специализирания кабинет по невроотология се осъществява изследване за спонтанен нистагъм, погледен тест, очедвигателни тестове, позиционни и позициониращи тестове, разклащане на главата, калоричен тест, статокинетични проби.

4.7. В специализирания кабинет по невроофталмология се осъществява изследване на зрителна острота с корекция, изоптерна кинетична и/или компютъризирана статична периметрия, офталмоскопия, биомикроскопия, екзофталмометрия, изследване за двойни образи със свещ и червено стъкло, тонометрия.

4.8. В специализирания кабинет по невропсихология се извършва изследване и оценка на нарушенията на основните когнитивни процеси и емоционално-поведенческата сфера при неврологични заболявания чрез изследване със скринингови скали и тестови методи за когнитивен капацитет, памет, внимание, език, емоционално състояние и др., както и терапия/рехабилитация на нарушенията.

5. Права и задължения на пациента

5.1. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по нервни болести пациентът с неврологично заболяване подписва информирано съгласие, след като се запознава с всички етапи на диагностичния и лечебния процес.

5.2. В специализираните кабинети по електроенцефалография, електромиография, Доплерова сонография, изследване на автономната нервна система, невроотология, невроофталмология, неврогенетика и невропсихология пациентът с неврологично заболяване дава писмено своето информирано съгласие за провеждане на съответното изследване след подробно разясняване от лекар на необходимостта и ползата от него, на приноса му за диагнозата и за определяне на лечебното поведение.

5.3. Пациентът е длъжен да спазва необходимите изисквания за провеждане на изследването.

6. Качество на неврологичната помощ

6.1. Качеството на неврологичната помощ в амбулаториите за специализирана медицинска помощ се осигурява чрез своевременна първична и вторична профилактика, ефикасна и ефективна диагностично-лечебна дейност, наблюдение и диспансеризация.

6.2. Качеството на неврологичната помощ в кабинетите за специализирани неврологични дейности в амбулаториите за специализирана медицинска помощ се осигурява чрез ефикасна и ефективна диагностично-лечебна дейност и висока професионална квалификация на персонала.

III. БОЛНИЧНА НЕВРОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Болничната неврологична помощ се извършва в неврологична клиника или отделение в лечебно заведение за болнична помощ.

1. Структура и устройство на помещенията

1.1. Общоневрологична клиника по основната специалност.

1.2. Профилирана неврологична клиника по съответната профилна неврологична специалност.

1.3. Към общоневрологична клиника или отделение може да бъдат териториално и административно обособени съответно профилирано отделение или сектор за интензивно лечение на неврологични заболявания, които имат статут на спешно отделение или сектор.

Интензивно лечение на неврологични заболявания може да бъде осъществявано и в клиника или отделение по анестезиология и интензивно лечение.

1.4. Към отделение за интензивно лечение в неврологична клиника може да бъде разкрит териториално обособен сектор за лечение на невроинфекции, разполагащ с изолатор и собствен санитарен възел.

1.5. Неврологичната клиника или отделение разполага или ползва специализирани кабинети по електроенцефалография, електромиография и Доплерова сонография.

1.6. Неврологичните клиники може да разполагат с кабинети по невроотология, невроофталмология, невропсихология, неврогенетика, изследване на автономната нервна система, на разстройствата на съня, на предизвикани потенциали.

1.7. Към неврологичните клиники може да се разкриват кабинети по социално значими неврологични заболявания: мозъчносъдова болест, паркинсонизъм, множествена склероза, епилепсия, полиневропатии, невромускулни заболявания и други.

1.8. В неврологичните клиники е препоръчително организирането на конферентна зала с оптимална площ 30 кв.м.

1.9. В неврологичните клиники е препоръчително организирането или осигуряването на достъп до компютърна зала с Интернет.

1.10. Помещенията в неврологичните клиники или отделения са съгласно приложение № 1 от Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 80 от 2000 г.).

2. Оборудване

2.1. Неврологичната клиника или отделение разполага с еднократни игли за лумбална пункция, сфигмоманометри, термометри, чукче за рефлекси, теглилка, негативоскоп, спешен шкаф с животоспасяващи медикаменти, хладилник за термонеустойчиви медикаменти.

2.2. Оборудването на профилираното отделение или сектор включва:

2.2.1. Инсталации съгласно р. III, буква "В", т. 5.6 от приложението към член единствен на Наредба № 11 от 2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение"(ДВ, бр. 37 от 2005 г.).

2.2.2. Апаратура: електрокардиографски апарат, апарати за измерване на артериално налягане, комбинирани монитори за електрокардиография, кислородна сатурация, артериално налягане и дишане, система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес (ротаметър, овлажнител) при спонтанно дишане, един респиратор на две легла (по възможност за продължителна изкуствена белодробна вентилация на поне 50 % от пациентите в отделението за интензивно лечение), перфузори, инфузомати за постоянна венозна инфузия, дефибрилатор, апарат за аспирация, мобилна рентгенова апаратура, подвижен електроенцефалограф с минимум 21 - 32 канала, доплеров сонограф.

2.3. Неврологичната клиника или отделение разполага със следната специализирана апаратура за неврологична диагностика:

2.3.1. Електроенцефалограф съгласно р. II, т. 2.2 с минимум 16 канала или 19 - 21 канала в отделението и с минимум 21 - 32 канала в клиниката.

2.3.2. Електромиограф съгласно р. II, т. 2.3.

2.3.3. Екстра-/транскраниален доплеров сонограф съгласно р. II, т. 2.4.

В неврологичната клиника оборудването по възможност е с ултразвукова дуплекс-система (комбинация на Доплерова сонография с B-скениране в реално време (В-mode), мощностен доплер и M-mode изобразяване) за дуплекс-скениране на артериалното и венозното мозъчно кръвообращение, система за мониториране на микроемболични сигнали, вазомоторна реактивност, съдова еластичност, каска, видео, принтер, медицинска кушетка, стол, спешен шкаф. Консумативи: контактен гел, спирт, памук, хартия, дискети, принтер.

2.4. Кабинетът за изследване на автономната нервна система към неврологична клиника е оборудван съгласно р. II, т. 2.5 и по възможност с електрокардиографски монитор, термограф, судорометър, лазерен доплеров флоуметър и следните допълнителни консумативи: контактен гел, течен парафин (кедрово масло), дискети, принтер.

2.5. Кабинетът по невроотология към неврологична клиника или отделение е оборудван съгласно р. II, т. 2.6. В неврологична клиника кабинетът може да разполага и с вращателен стол и стабилограф.

2.6. Кабинетът по невроофталмология към неврологична клиника е оборудван съгласно р. II, т. 2.7. Може да разполага и с електроокулограф или видеоокулограф.

2.7. Кабинетът по невропсихология към неврологична клиника се състои от едно или две помещения, звукоизолирани и боядисани в меки цветове. Оборудван е с медицинска кушетка, бюро, маса, столове, компютър, секундомер, както и с разширен набор от психологични методики за изследване на профила на когнитивни нарушения със скали и тестове за подробно изследване на интелектуалното функциониране, паметовите процеси, вниманието, езиковите способности, екзекутивните функции, гнозис, праксис, емоционалното състояние, личностовите особености и други. Оборудван е с методи за провеждане на терапия/рехабилитация на когнитивните нарушения по възможност. Консумативи: ксероксна хартия, дискети.

2.8. Кабинетът за изследване на разстройствата на съня към неврологична клиника е оборудван с полисомнографски апарат с минимум 8 канала и електроди за електроенцефалография и полиграфия (електромиография, електроокулография, електрокардиография, кислородна сатурация, дишане и видеомониториране), апарати за титриране и обдишване на пациенти с постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР), по възможност апарат за дихателна полиграфия, спешен шкаф. Консумативи: електроди, спирт, контактен гел, хартия, дискети.

2.9. Неврологичната клиника разполага по възможност с апарат за изследване на предизвикани потенциали с компютърна обработка на сигналите (най-малко с 4 канала за соматосензорни предизвикани потенциали), фотостимулатор (зрителни предизвикани потенциали), слухов стимулатор (мозъчностволови предизвикани потенциали), електростимулатор (соматосензорни предизвикани потенциали), магнитен стимулатор, иглени записващи електроди, повърхностни дискови сребърни хлорирани записващи електроди с диаметър 4 - 10 мм с контактно съпротивление под 5000 W, повърхностни стимулиращи електроди и заземяващ електрод, със стол, медицинска кушетка, стерилизатор за химическа или газова стерилизация. Консумативи: хартия, принтер, спирт, памук, електродна паста.

2.10. Кабинетът по неврогенетика към неврологична клиника е оборудван с медицинска кушетка, бюро, маса, столове, компютър. Консумативи: хартия, дискети.

2.11. Кабинетите по социално значими неврологични заболявания към неврологичните клиники са оборудвани с медицинска кушетка, бюро, маса, столове, компютър. Консумативи: хартия, дискети.

3. Персонал в неврологична клиника или отделение

3.1. Неврологичната клиника се ръководи от началник - хабилитирано лице с призната специалност по нервни болести.

3.1.1. Неврологичното отделение се ръководи от началник - лекар с призната специалност по нервни болести и стаж по специалността не по-малко от 5 години.

3.1.2. Неврологичните отделения при неврологична клиника се ръководят от началник - хабилитирано лице или лекар с придобита специалност по нервни болести и стаж по специалността не по-малко от 10 години.

3.1.3.Профилираните отделения за интензивно лечение на неврологични заболявания към неврологичните клиники се ръководят от хабилитирани лица с две специалности: по нервни болести и по анестезиология и интензивно лечение.

3.2. Управлението на дейностите в неврологичната клиника или отделение се осъществява от началника на клиниката или отделението и старшата медицинска сестра.

3.3. Началникът на клиниката или отделението планира, организира, контролира и отговаря за: цялостната медицинска дейност, икономическата ефективност, информационното осигуряване и кадровата политика в клиниката или отделението; отговаря и за дейностите по учебния процес и създава условия за изпълнение на научни програми.

3.4. Старшата медицинска сестра е с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по здравни грижи и стаж в неврологична клиника или отделение над 5 години.

3.5. Старшата медицинска сестра планира, организира, координира, контролира и отговаря за качеството на здравните грижи за болните, както и за хигиенно-епидемиологичното състояние на неврологичната клиника или отделение.

3.6. Старшата медицинска сестра на специализирано отделение за интензивно лечение на неврологични заболявания към неврологична клиника е с образователна квалификационна степен "бакалавър" по здравни грижи и има най-малко 5 години стаж в интензивно отделение или сектор.

3.7. В неврологичната клиника или отделение работят лекари със или без придобита специалност. По възможност броят на лекарите без специалност не трябва да надвишава 50 % от лекарския състав в клиниката или отделението.

3.7.1. В неврологичната клиника работят и асистенти, докторанти, клинични ординатори. Съотношението между асистенти и ординатори се определя от необходимостта от преподавателски кадри.

3.8. В специализираното отделение за интензивно лечение на неврологичните заболявания към неврологична клиника работят лекари невролози и специалисти по анестезиология и интензивно лечение или лекари, придобили двете специалности.

3.9. В специализираните кабинети по електроенцефалография, електромиография, ултразвукова диагностика (Доплерова сонография), при неврологична клиника или отделение и в специализираните кабинети за изследване на предизвикани потенциали, автономна нервна система и съня при неврологична клиника работят лекари с квалификация съгласно р. II, т. 3.2.

3.10. В специализираните кабинети по невроотология, невроофталмология, невропсихология, неврогенетика при неврологична клиника работят лекари с квалификация съгласно р. II, т. 3.3.

3.11. В специализираните кабинети работят и медицински сестри или лаборанти с квалификация съгласно р. II, т. 3.2 и 3.3.

3.12. Обучаващите се специализанти по неврология при неврологична клиника, които са в трудово-правни отношения със съответното висше медицинско училище, участват пряко в лечебно-диагностичния процес на клиниката. Специализиращият лекар работи в рамките на своята компетентност под ръководството, прякото наблюдение и контрола на невролог с призната специалност или на началника на неврологичната клиника.

3.13. Интензивното лечение на неврологичните заболявания в специализираните отделения или сектори се осъществява от екипи за интензивно лечение, които равностойно прилагат или имат готовност да прилагат по индикации в пълен обем и по всяко време интензивно лечение в тесния смисъл. Екипът включва най-малко един лекар и една медицинска сестра да се грижи за не повече от трима или четирима пациенти на интензивно лечение на работна смяна.

3.14. Правата и задълженията на персонала в отделните неврологични звена се определя в длъжностните им характеристики.

4. Обем на дейностите

4.1. В неврологичната клиника или отделение неврологът осъществява диагностично уточняване на неврологичното заболяване и провежда специфично лечение и рехабилитация.

4.1.1. В неврологичната клиника се осъществяват и консултативна и експертна неврологична дейност; обучение и подготовка на специалисти по нервни болести; научна дейност (клинична, експериментална и клинично-приложна) в областта неврологията и интердисциплинарните профили и клинично изпитване на медикаменти и апаратура.

4.1.2. Профилираният клиничен контингент на отделенията за интензивно лечение към неврологична клиника са пациенти с тежки неврологични заболявания (полирадикулоневрит Гилен-Баре, миастенни кризи, мозъчно-съдови заболявания, коматозни състояния, епилептичен статус и други) с нарушени или застрашени от разстройство витални функции (дишане, съзнание и др.).

4.2. Обем на диагностични изследвания и терапевтични процедури в неврологичното отделение или клиника:

4.2.1. Ликворно изследване с препоръчителни електрофореза, имуноглобулини, албумин, определяне на бариерна увреда и интратекална синтеза, изследване за туморни клетки.

4.2.2. Обзорна рентгенография на череп и гръбначен стълб.

4.2.3. Компютърна томография на главен и гръбначен мозък или магнитно-резонансна томография.

4.2.4. Ангиография на мозъчни артерии при необходимост.

4.2.5. Биохимични изследвания: пълна кръвна картина, скорост на утаяване на еритроцитите, време на кървене и съсирване, кръвна захар, кръвна урея, креатинин, пълно изследване на урина.

4.2.6. Електрокардиография.

4.2.7. Поставяне на уретрален катетър.

4.2.8. Поставяне на назогастрална сонда и провеждане на изкуствено хранене през нея.

4.3. Обемът на диагностичните и терапевтичните процедури в специализираните отделения за интензивно лечение към неврологичните клиники или отделения е съгласно р. III, буква "Б", т. 3 от приложението към член единствен на Наредба № 11 от 2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение".

4.3.1. Осигуряване на съдова линия - периферна и централна венозна линия.

4.3.2.Мониториране на съзнанието, сърдечната дейност, дишането и централното венозно налягане, мониториране на алкално-киселинно състояние, кръвни показатели и обем на диуреза, мониториране (измерване и изчисляване) на баланс на приети/отделени течности и нутритивен и енергиен баланс.

4.3.3. Извършване на оро-трахеална интубация и грижа за оро-трахеално интубиран и трахеостомиран болен.

4.3.4. Провеждане на продължителна изкуствена белодробна вентилация (в неврологичната клиника за неограничен период от време).

4.3.5.Катетеризиране и дрениране на кухини.

4.3.6 Лекарствена терапия и терапевтични техники.

4.3.7. Контролът на нозокомиалните инфекции е съгласно р. III, буква "Б", т. 4 от приложението към член единствен на Наредба № 11 от 2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение".

4.3.8. Всички изследвания и процедури по т. 4.2.

4.4. Обем на диагностичните дейности в специализираните кабинети при неврологична клиника или отделение:

4.4.1. Електроенцефалография съгласно р. II, т. 4.2.

4.4.1.1. При съответни показания се осъществява стандартен електроенцефалографски запис от 19 - 32 канала, 21 електрода, минимум 20 минути (при деца 30 минути ефективен запис) при 2 биполярни и 1 монополярен монтаж и пролонгиран запис в продължение на 2 часа, изследване със сензорни стимули, умствено натоварване, медикаментозна активация (алкохол), след сънна депривация, при тестиране на лекарствени средства, компютърен електроенцефалографски анализ - честотен анализ, мозъчна картография, видео-електроенцефалография, полисомнография.

4.4.1.2. В неврологична клиника с отделение за интензивно лечение електроенцефалографското изследване включва регистрация на електроенцефалография от най-малко 21 електрода, компютърен електроенцефалографски анализ - честотен анализ, мозъчна картография, видео-електроенцефалография, полисомнография.

4.4.2. Електромиография съгласно р. II, т. 4.3.

4.4.2.1. Електромиографското изследване в неврологична клиника включва по възможност компютърен количествен електромиографски анализ на биоелектричната активност, изследване на една моторна единица, магнитна стимулация - транскраниална и спинална.

4.4.3. Доплерова сонография на магистрални и базални мозъчни артерии и вени съгласно р. II, т. 4.4. При необходимост прилагане на В-скениране в реално време и/или дуплекс-скениране (включително мощностен доплер, М-mode и 3-дименсионално изобразяване) за изследване на морфологията на артериалното и венозното кръвообращение, а за неврологична клиника - ехография на мускули, контрастни и специализирани функционални изследвания (мониториране на вазомоторна реактивност, вазоспазъм, микроемболични сигнали, ортостатична мозъчна авторегулация).

4.4.4. В кабинет за изследване на автономната нервна система се провеждат изследвания съгласно р. II, т. 4.5. В неврологична клиника се препоръчват компютърни изследвания на автономната нервна система със спектрален анализ на компонентите на електрокардиограмата, спектрален анализ на компонентите на кожна перфузия, времеви честотен анализ на сърдечната честота (R-R интервали) и на артериалното налягане, изчисляване на барорецепторна чувствителност и други показатели, провеждане на ортостатичен тест с оценка на мозъчната хемодинамика и/или на мозъчната електрична активност.

4.4.5. Невроотологично изследване съгласно р. II, т. 4.6. По възможност ротационен тест и стабилография.

4.4.6. Невроофталмологично изследване съгласно р. II, т. 4.7. По възможност електроокулография, видеоокулография.

4.4.7. Разстройствата на съня и бодърстването се обективират посредством полисомнографско изследване или дихателна полиграфия. При наличие на сънна апнея се извършва титриране на налягането и лечение със СРАР.

4.4.8. Невропсихологичното изследване включва прилагане на тестови методи за оценка на различните видове памет, внимание, зрително-пространствени, вербални и екзекутивни функции, интелект, личностови особености, стандартизирани невропсихологични батерии. Провеждане на терапия/рехабилитация по възможност.

4.4.9. Изследването на предизвикани потенциали включва изследване на зрителни (флаш и шахматна стимулация), мозъчностволови слухови и соматосензорни предизвикани потенциали.

4.4.10. Неврогенетичното изследване включва провеждане на генеалогичен анализ, медико-генетично консултиране, насочване за молекулярно-генетичен анализ.

4.4.11. В кабинетите за социално значими неврологични заболявания към неврологичните клиники се създава регистър на пациентите със съответното заболяване и се извършват наблюдение и консултации, както и дейности по промоция и профилактика.

4.5. В неврологичната клиника или отделение неврологът осъществява интердисциплинарни консултации по показания при неврологично болни със: специалист по образна диагностика, офталмолог, оториноларинголог, неврохирург, съдов хирург, психиатър, психолог, логопед, специалист по клинична лаборатория, имунология, ликворология, микробиолог, кардиолог ехографист, педиатър, инфекционист, ендокринолог, гастроентеролог, нефролог, уролог, пулмолог, хематолог, гинеколог, хирург, специалист по ортопедия и травматология, генетик, специалист по физикална и рехабилитационна медицина, патоморфолог.

4.6. Права и задължения на пациента с неврологично заболяване

Пациентът с неврологично заболяване има право да бъде подробно запознат с всички етапи от диагнозата и лечението си. Той дава писмено своето информирано съгласие за провеждане на диагностичните изследвания и на терапевтичните процедури след подробно разясняване от лекар на необходимостта и ползата от тях, както и на риска от усложнения.

4.7. Качеството на неврологичната помощ в неврологичните клиники или отделения се обуславя от:

4.7.1. висока професионална квалификация на персонала;

4.7.2. постигане на оптимален среден престой на болния с неврологично заболяване;

4.7.3. ефикасна и ефективна диагностична дейност и медикаментно лечение;

4.7.4. съвпадение на амбулаторната, стационарната и патологоанатомичната диагноза;

4.7.5. грижи за болния;

4.7.6. контрол на асептиката и антисептиката;

4.7.7. контрол на вътреболничните инфекции;

4.7.8. редукция на смъртността: в първите 24 часа; от основното заболяване, от усложнения или съчетани причини за смъртта.

Осъществява се чрез система за управление на качеството.

2.8, 8 гласа

СВЪРЗАНИ ПРОДУКТИ

КОМЕНТАРИ КЪМ НОРМАТИВНИЯТ АКТ

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

ЗаведенияИсторияНовиниЛайфстайлХранене при...ЛюбопитноЗдравни съветиСпортОрганизацииСнимкиАлтернативна медицинаМедицински изследванияСпециалистиЛеченияБотаникаКлинични пътекиНаправления в медицинатаПсихологияИнтервютаТестовеСоциални грижиОбразованиеПроизводителиОткритияЛичностиГеография