Начало Справочник Нормативни актове МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ

Медицински стандарти

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ 

Медицинският стандарт по специалността „Ортопедия и травматология“ определя изис­кванията относно:

1. База за ортопедично-травматологична дейност в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ.

2. Оборудване с апаратура и консумативи.

3. Кадрова инфраструктура и квалификация на персонала.

4. Организация на дейността.

5. Диагностични и лечебни дейности.

6. Критерии за оценка за качество на из­вършваната дейност.

I. Характеристика на специалността

1. Медицинската специалност „Ортопедия и травматология“ е специалност с преобладаваща хирургична насоченост, в рамките на която се осъществява профилактика, диагностика, лечение и оценка на трудоспособността при заболявания и травми на опорно-двигателния апарат.

2. Специалността „Ортопедия и травматоло­гия“ включва и следните специфични дейности, изискващи допълнителна квалификация: спи­нална хирургия, тазова хирургия, хирургия на ръката, пластична хирургия, онкоортопедия, артроскопска хирургия, ставно ендопротезиране, детска ортопедия.

3. Специалист ортопед-травматолог е ле­кар, придобил специалността „Ортопедия и травматология“.

4. Специалистът ортопед-травматолог осъ­ществява медицинските дейности по своята специалност.

5. Диагностичната и лечебната дейност по специалността „Ортопедия и травматология“ се извършва:

а) на местопроизшествието, в медицинско транспортно средство и център за спешна ме­дицинска помощ;

б) в лечебно заведение за извънболнична помощ: амбулатория за първична или специ­ализирана медицинска помощ по ортопедия и травматология, медицински център и диагнос­тично-консултативен център – ортопедично- травматологичен кабинет;

в) в лечебно заведение за болнична по­мощ – сектор, отделение, клиника по ортопедия и травматология.

6. Диагностичната дейност по ортопедия и травматология се осъществява посредством методи за:

а) неинвазивна диагностика;

б) инвазивна диагностика;

в) диагностика, извършвана в среда на йо­низиращо лъчение.

7. Инвазивната диагностика се извършва в операционна зала (или манипулационна), оборудвана с апаратура и инструментариум, съответстващи на протоколите за извършване на диагностичната процедура, съгласно т. 14.

8. Диагностиката, налагаща дейност в среда на йонизиращо лъчение, се извършва в каби­нети, отговарящи на санитарно-техническите изисквания (Правилник № 0-33 за проектиране и устройство на медицински рентгенови каби­нети и експлоатация на медицински рентгенови уредби – ДВ, бр. 81 от 1971 г., и Инструкция № 1 за техническия надзор върху медицински рентгенови кабинети и уредби – ДВ, бр. 77 от 1975 г.).

9. Оперативната ортопедо-травматологич­на дейност се извършва в операционни зали, разположени в обособена операционна зона на клиниката или отделението, при спазване на изискванията по т. 13 и диагностично-лечебните протоколи.

10. Според своя обем и сложност операци­ите по ортопедия и травматология са малки, средни, големи и много големи, както следва:

11.1. Малки операции

А. Ортопедични:

1. Ексцизия на ганглион

2. Ексцизия на липома

3. Бурса

4. Кюретаж на костна киста

5. Дренаж на абсцес

6. Флегмон

7. Инфекция – друго

8. Раневи дебридман

9. Ревизия на рана под анестезия

10. Вторичен шев

11. Аспирация на става

12. Апликация на хидрокортизон

13. Биопсия – кожна

14. Щракащ палец

15. Теносиновиит

16. Либерация на тарзален тунел

17. Врастнал нокът

18. Аддукторна тенотомия

Б. Травматологични:

1. Манипулация под анестезия

2. Отстраняване на чуждо тяло

3. Дебридман на рана

4. Репозиция на луксация:

• Рамо

• Лакет

• Интерфалангеална

5. Закрита репозиция на извънставни фрак­тури

6. ОРВФ на тарзометатарзална луксация

7. ОРВФ на метатарзални кости

11.2. Средни операции

A. Ортопедични:

1. Кюретаж и остеопластика

2. Ексцизия на остеохондрома

3. Ексцизия на екзостоза

4. Ексцизионна биопсия

5. Тенолиза

6. Възстановяване на сухожилия

7. Възстановяване на нерв – ранно

8. Възстановяване на нерв – късно

9. Септичен артрит

10. Остеомиелит

11. Теносиновиит

12. Раневи дебирдман и поставяне на анти­биотични перли

13. Артротомия

14. Освобождаване на меки тъкани – друго

15. Изглаждане на костни проминенции

16. Секвестректомия

17. Ексцизия на ревматоидни възли

18. Декомпресия на нерв

19. Капсулотомия

20. Тенотомия

21. Теноелонгация

22. Биопсия – мускулна

23. Биопсия – синовиална

24. Биопсия – мекотъканна

25. Синовиектомия

26. Атродеза

27. Изваждане на метал

28. Отстраняване на фиксация

29. Възстановяване на връзки

30. Ексцизия на латерален край на ключица

31. Възстановяване на акромиоклавикуларна луксация

32. Артроскопия

33. Освобождаване и/или транспозиция на лакътния нерв

34. Хирургия на тенисов лакът

35. Ексцизия на лъчевата глава

36. Отстраняване на свободно тяло

37. Остеотомия на радиуса

38. Удължаване на радиуса

39. Остеотомия на улната

40. Удължаване на улната

41. Ексцизия на дисталния край на улната

42. Декомпресия на карпален тунел

43. Декомпресия на улнарен нерв

44. Контрактура на Дюпюитрен

45. Ексцизия на лунатума

46. Корекция на полидактилия

47. Корекция на синдактилия

48. Артроеза – I карпометакарпална става

49. Артродеза интрафалангеална

50. Вземане на костен присадък

51. Артротомия – диагностична

52. Артротомия – оперативна – отстраня­ване на мениск

53. Артротомия – оперативна – отстраня­ване на свободно тяло

54. Артротомия – оперативна – друго

55. Остеотомия – проксимална тибиална

56. Остеотомия – дистална феморална

57. Пластика на квадрицепса

58. Супрамалеоларна остеотомия

59. Лигамент – реконструкция глезен

60. Глезенна артродеза

61. Глезенна артроскопия

62. Глезен – отстраняване на свободно тяло

63. Артропластика на преден ходилен отдел

64. Халукс валгус – остеотомия

65. Халукс валгус – хемиартропластика

66. Халукс валгус – друго

67. Халукс валгус – деза

68. Пръсти – интерфалангеална деза

69. Хеми/тотална фалангектомия

70. Корекция на деформация на Маделунг

71. Сухожилен трансфер – горен крайник

72. Освобождаване на контрактура – горен крайник

73. Мекотъканно – освобождаване на ТБС

74. Феморална остеотомия

75. Артрограма на ТБС

76. Частична ексцизия на физата

77. Ахилоелонгация

78. Тибиалис постериор трансфер

79. Тибиалис антриор трансфер

80. Pes equinovarus

81. Операция на Щайндлер/Плантарна либерация

82. Os calcis остеотомия

83. Остеотомия в областта на ходилото

84. Подколянна остеотомия

85. Ревизия след ампутация

Б. Травматологични:

1. Налагане на външен фиксатор

2. Поставяне на черепни тракционни скоби

3. Репозиция на дислокация

4. Открита репозиция и вътрешна фиксация (ОРВФ) – проксимален хумерус

5. Супракондилна фрактура – мануална репозиция и закрита фиксация с К игли

6. Супракондилни фрактури – ОРВФ

7. Фрактура на олекранон – ОРВФ

8. ОРБФ на главичка (шийка на радиус)

9. Изолирана фрактура на радиус – ОРВФ

10. Изолирана фрактура на улна – ОРВФ

11. Фрактура на радиус и улна – ОРВФ

12. Фрактура – луксация на Монтеджия

13. Фрактура – луксация на Галеаци

14. Увреда на Есекс – Лопрести

15. Фрактури на дистален радиус – други

16. Фрактури на скафоидна кост – вътрешна фиксация и/или остеопластика

17. Скафолунатна дисоциация ОПВФ

18. Вътреставна феморална фрактура – за­крита репозиция и вътрешна фиксация

19. Вътреставна бедрена фрактура – ОРВФ

20. Проксимален фемур – вътрешна фик­сация

21. Проксимален фемур – процедура на Дън

22. Диафизарна фрактура – интрамедуларен пирон

23. Фрактура на пателата – ОРВФ

24. Фрактура на пателата – частична ексци­зия

25. Фрактура на пателата – тотална ексцизия

26. Фрактури на тибиалното плато

27. Тибиална диафиза – интрамедуларен пирон

28. Тибиална диафиза – заключващ интра­медуларен пирон

29. Тибиална диафиза – плака

30. Фибула – ОРВФ

31. Фрактура – луксация на Дюпюитрен

32. Бималеоларна фрактура – ОРВФ

33. Фрактура на талуса – ОРВФ

11.3. Големи операции:

A. Ортопедични:

1. Иглена биопсия

2. Злокачествен мекотъканен тумор – ра­дикална резекция

3. Разцепен кожен присадък

4. Пълнослоен кожен присадък

5. Кожно ламбо

6. Сухожилен присадък

7. Пластика на нерв

8. Остеопластика

9. Сухожилен трансфер

10. Ексцизия на медиален край на ключица

11. Шийни вертебродези – задни

12. Ексцизия на диск

13. Нуклеотомия

14. Декомпресия – спинална стеноза

15. Задна вертебродеза in situ

16. Спондилолистеза – корекция и деза

17. Задна вертебродеза с инструментация

18. Сколиоза – задна деза in situ

19. Сколиоза – задна деза с инструментация

20. Хемиартропластика

21. Задна стабилизация

22. Ексцизионна артропластика

23. Артропластика

24. Заместване на лунатум

25. Полицизация

26. Грифозна ръка

27. Заместване на трапецната кост

28. Тотална артропластика на ТБС – ци­ментна

29. Тотална артропластика на ТБС – безциментна

30. Тотална артропластика на ТБС – хи­бридна

31. Остеотомия на таза

32. Остеотомия на фемура

33. Артропластика – уникомпартментна

34. Артропластика – би/трикомпартментна

35. Артропластика – друга

36. Артродеза – първична

37. Артродеза – вторична

38. Лигаментарна реконструкция

39. Артропластика – уникомпартментна

40. Артропластика – би/трикомпартментна

41. Лигаментарна реконструкция

42. Глезенна артропластика

43. Остеотомия на хумерус

44. Вродена луксация на ТБС – открита репозиция

45. Солтер остеотомия

46. Киари остеотомия

47. Тазова остеотомия – друга

48. Псоас трансфер

49. Обтураторна нервектомия

50. Освобождаване/удължаване на задната бедрена мускулна група

51. Проксимална феморална фокална не­достатъчност

52. Pes equinovarus – задно-медиална ли­берация

53. Талектомия

54. Есцизия на тарзална коалиция

55. Удължаване на крайник

56. Епифизиодеза:

• Скъсяване на крайник

• Предна четвърт

• Горен крайник – друго

• Надколянна

• Трансколянна

Б. Травматологични:

1. Поставяне на хало

2. Репозиция на фрактура луксация

3. Задна фузия

4. Предна фузия

5. Закрита репозиция на луксация на пре­шлени

6. Задна стабилизация

7. Хумерус – хемиартропластика

8. Фрактури на дистален хумерус – ОРВФ

9. Вътреставна бедрена фрактура – хеми­артропластика

10. Вътреставни феморални фрактури – ар­тропластика

11. Проксимален фемур – трипланова ос­теотомия

12. Субтрохантерна фрактура – ОРВФ

13. Диафизарна фрактура – заключващ ин­трамедуларен пирон

14. Диафизарна фрактура – плака

15. Кондилни фрактури

16. Артропластика – уникомпартментна

17. Артропластика – би/трикомпартментна

18. Артропластика – друга

19. Артродеза – първична

20. Артродеза – вторична

21. Лигаментарна реконструкция

22. Пилон фрактура – ОРВФ

23. Фрактура на калканеус – ОРВФ

11.4. Много големи операции:

A. Ортопедични:

1. Злокачествен тумор – локална резекция

2. Злокачествен тумор – радикална костна резекция и протезиране

3. Васкуларизиран кожен присадък

4. Шийни вертебродези – предни

5. Декомпресия – тумор

6. Сколиоза – предна епифизиодеза

7. Сколиоза – предна либерация

8. Сколиоза – предна корекция с инстру­ментация

9. Кифоза

10. Тотална ревизионна артропластика на ТБС

11. Ревизионна колянна артропластика

12. Хемипелвектомия

13. Дезартикулация на ТБС

Б. Травматологични:

1. Предна декомпресия и стабилизация

2. Фрактури на таз – ОРВФ

3. Фрактура – луксация на тазобедрена ста­ва – ОРВФ на ацетабуларна фрактура

4. Ацетабуларна фруктура – ОРВФ на аце­табуларна фрактура

12. Оперативната дейност се осъществява при спазване на следните изисквания:

Таблица № 1

Вид на операцията по обем и сложност

Показател

Изисквания

 

1

2

3

 

Малки

1.

Екип

Оператор, асистент, операцион-

 

операции

на сестра, санитар.

 

Операторът може да бъде с приз-

 

ната специалност, но може и да

 

е специализант по ортопедия или

 

хирургия, работещ под контрола

 

на специалист.

 

2.

Опера-

Стандартно оборудвана опера-

 

ционна

ционна зала:

 

зала

Операционна маса

 

Операционна лампа

 

Анестезиологична екипиров-

 

ка (наркозен апарат, монитор,

 

дефибрилатор)

 

Общ хирургически инструмен-

 

тариум

 

3.

Предопе-

Определена кръвна група, тест

 

ративни

за алергия.

 

изследва-

 

ния и под-

 

готовка

 

1

2

3

 

4.

Обезбо-

Местно, регионално

 

ляване

 

5.

Инстру-

Общ хирургически инструмен-

 

мента-

тариум. Основни ортопедични

 

риум и

инструменти (распаториум, дле-

 

консума-

та, чук, К игли, бормашина, гип-

 

тиви

сорезачка и др.). Транспортни и

 

дефинитивни шини, гипсови

 

бинтове, стерилен превързочен

 

материал.

 

6.

Периопе-

По показания – антибиотична

 

ративни

профилактика с еднократна

 

меро-

„shooting“ доза широкоспектъ-

 

приятия

рен антибиотик (цефалоспорин

 

I – II генерация). Анти-

 

агрегантна профилактика.

 

По показания – антикоагу-

 

лантна профилактика с

парентерален или перорален антикоагулант

 

при пациенти с висок тромбем-

 

боличен риск.

 

Средни

1.

Екип

Оператор, 1 или 2 асистенти,

 

операции

операционна сестра, санитар.

 

Операторът трябва да бъде с

 

призната специалност или спе-

 

циализант в напреднала фаза на

 

обучение, работещ под контрола

 

на опитен специалист.

 

2.

Опера-

Стандартно оборудвана орто-

 

ционна

педично-травматологична

 

зала

операционна зала:

 

Ортопедична маса

 

Електротермокаутер

 

При операции, изискващи флуо-

 

роскопски контрол – телеви-

 

зионна Rц уредба:

 

Специализирана апаратура

 

по профила на операцията –

 

артроскоп, очила с увеличение

 

и др.

 

3.

Предопе-

Стандартни предоперативни

 

ративни

изследвания: Hb, Ht, биохимия,

 

изслед-

урина, кръвна група, тестуване

 

вания и

при анамнестични данни за алер-

 

подго-

гия, коагулограма, консултация

 

1

2

3

товка

с кардиолог и анестезиолог:

4.

Обезбо-

обща, регионална или провод-

ляване

на анестезия. Анестезията се

осъществява от екип съгласно

медицински стандарт „Анестезия

и интензивно лечение“.

5.

Инстру-

Стандартен хирургичен и базов

мента-

ортопедичен инструментариум.

риум и

Специализиран инструментари-

консума-

ум и импланти по профила на

тиви

операцията (видове остеосин-

тези).

6.

Периопе-

Антибиотична профилактика

ративна

с еднократна „shooting“ доза

профи-

широкоспектърен антибиотик

лактика

(цефалоспорин I – II генерация).

Антикоагулантна профилактика

с парентерален или перорален антикоагулант при

пациенти с повишен тромбем-

боличен риск.

Големи

1.

Екип

Оператор, 2 асистенти, опера-

операции

ционна сестра, санитар. Опера-

торът задължително е специа-

лист с квалификация по съот-

ветната специфична дейност. Най-малко еди-

ният от асистентите е със спе-

циалност.

2.

Опера-

Специализирана ортопедично-

ционна

травматологична операционна с

зала

ортопедична маса с аксесоари,

телевизионна Rц уредба, електро-

термокаутер, високоспециализира-

на апаратура по профила на опе-

рацията: артроскоп с аксесоари,

операционен микроскоп, специали-

зирана силова апаратура (римери

и др.).

3.

Предопе-

Стандартни предоперативни

ративни

изследвания. Разширени и

изслед-

специализирани изследвания по

вания и

показания. Образна диагности-

подго-

ка до ниво компютърна томо-

товка

графия (КАТ). Осигурена изо-

групова кръв най-малко 750 ml.

4.

Обезбо-

Обща, епидурална, спинална или

ляване

регионална анестезия. Анесте

зията се извършва от екип на-

чело с анестезиолог със специа-

лност и достатъчен професиона-

лен опит.

5.

Инстру-

Пълен набор от специализиран

мента-

инструментариум и импланти по

риум и

профила на операцията. Осигу-

консу-

рена комплексност на инстру-

мативи

менталните сетове и наборите

за имплантиране.

6.

Периопе-

Задължителна 24 – 72-часова

ративни

периоперативна антибиотична

меро-

профилактика с II – III генера-

приятия

ция цефалоспорин. Задължи-

телна антикоагулантна профилак-

тика с парентерален или перорален антикоагулант.

Много

1.

Екип

Оператор, 2 – 3 асистенти, 2 опе-

големи

рационни сестри, санитар. Опе-

операции

раторът задължително е лекар

със специалност и напреднала ква-

лификация по съответната специфична

дейност, в областта на която е операцията.

Най-малко единият от асистентите

задължително е със специалност.

Осигурен директен достъп до високо

специализирани консултанти. При по-

казания – интердисциплинарен екип

от специалисти в различни сфери на

хирургията. Водещата операционна

сестра е с опит и квалификация по

профила на операцията.

2.

Опера-

Специализирана ортопедично-

ционна

травматологична операционна с

зала

ортопедична маса с аксесоари,

телевизионна Rц уредба, електро-

термокаутер, високоспециализирана

апаратура по профила на операцията:

артроскоп с аксесоари, операционен

микроскоп, специализирана силова

апаратура (римери и др.), С рамо – 1 бр.,

операционен микроскоп – 2 бр.

3.

Предопе-

Стандартни предоперативни

ративни

изследвания. Разширени и

изслед-

специализирани изследвания по

вания и

показания. Образна диагности-

подго

товка

групова кръв 750 ml и повече.

4.

Обезбо-

Обща, спинална или епидурал-

ляване

на анестезия. Анестезията се

води от екип, ръководен от високо-

квалифициран специалист с опит и

квалификация по профила на интер-

венцията.

5.

Инстру-

Пълен набор от специализиран

мента-

инструментариум и импланти по

риум и

профила на операцията. Осигу-

консу-

рена комплексност на инстру-

мативи

менталните сетове и наборите

за имплантиране.

6.

Периопе-

Задължителна 24 – 72-часова

ративни

периоперативна антибиотична

меро-

профилактика с II – III генера-

приятия

ция цефалоспорин. Задължител-

на антикоагулантна профилактика с

парентерален или перорален коагулант.

Задължително следоперативно настаняване

на болния в клиника (отделение) за

интензивно лечение с високо ниво

на мониторинг и реанимационни Грижи

рижи.

    

 

ка до ниво КАТ. Осигурена изо-

       

 

                      

13. Всяка диагностично-лечебна процедура се извършва при спазване на съответния протокол

Таблица № 2

Диагностично-лечебни протоколи

Рентгеново изследване на опорно-двигателния апарат (ОДА)

Цел: Подпомагане диагностиката на патологичните промени в костната система.

Показания: Всички заболявания и травми на костната система.

Условия за осъществяване: Наличие на стационарен рентгенографски кабинет, рентгенов лабо­рант и специалист рентгенолог.

Подготовка за изследването: Попълване на фиш за рентгенологично изследване с указания за необходимите проекции и вероятната диагноза. Отразяване във фиша на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването. Фишът се попълва от специалист ортопед-травматолог.

Извършител на изследването: Рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Компютърна томография

Цел: Прецизиране диагностиката на заболяванията и травмите на костно-мускулната система.

Показания: Вътреставни фрактури, фрактури на таза и гръбначния стълб, туморни новообразу­вания, заболявания на гръбначния стълб, остеонекрози и др.

Условия за осъществяване: Наличие на компютър-томограф, рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Подготовка за изследването: Попълване на фиш за рентгенологично изследване с указания за необходимите проекции и вероятната диагноза. Отразяване във фиша на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването. Фишът се попълва от специалист ортопед-травматолог.

Извършител на изследването: Рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Ангиографско изследване

Цел: Диагностициране на съдови малформации, травматични съдови промени и др.

Показания: Травматични лезии на съдове, костни тумори, предоперативно планиране при вас­куларизирани костни присадъци и др.

Условия за осъществяване: Ангиографски кабинет, снабден с ангиограф, ангиографски катетри, анестезиологичен апарат, спешен шкаф.

Подготовка за изследването: Пациентът се тестува за чувствителност към контраста 24 часа преди изследването. Избръсване на областта, в която ще бъде извършвано ангиографското изследване. Попълва се фиш от специалиста ортопед-травматолог за ангиографско изследване с указания за необходимите проекции и вероятна диагноза. Отразяване във фиша или историята на заболяването на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването.

Специални изисквания: При провеждане на изследването пациентът се придружава от лекар ортопед-травматолог.

Поведение след изследването: Пациентът се транспортира до клиниката на лежаща количка с поставена пясъчна торбичка върху мястото на пункцията за 24 часа. Спазва се постелен режим за същото време. Следи се за циркулаторни нарушения.

Ставна пункция

Видове

Диагностична

Лечебна

Изследване вида на пунктата

Обемно отбременя-

Вкарване на въздух или

ване – евакуация на

контрастна материя

хематом, ексудат.

Промиване с анти-

септичен разтвор

Апликация на анти-

биотик

Място за извършване на манипулацията:

Манипулационен сектор на хирургичен кабинет

Екип:

Лекар

Манипулационна медицинска сестра

Условия:

Спазване на строга антисептичност:

в окосмена част – след избръсване

не се пунктира през рани или инфектирани места на кожата

Хирургично почистване на кожата около входната точка –

с мощни антисептични препарати

Използване на стерилни игли и спринцовки за еднократна употреба

Възможни усложнения:

Инфекция

Засягане на съдове и нервни структури

Протоколи за оперативни интервенции

Протокол за директна екстензия

Индикации:

Нестабилни фрактури и противопоказания

за оперативно лечение

Отбременяване на става

Предотвратяване на контрактури

Лечение на контрактури

Условия:

Стерилна обстановка

Подготвен екип:

лекар-оператор (покрива стерилно

оперативното поле и осъществява

операцията)

сестра инструментираща (подготвя

 

необходимия инструментариум и

 

 

асистира на оператора)

 

 

санитар – осигурява условия за

 

 

осъществяване на операцията

 

 

(придържа крайника в правилна

 

 

позиция и доставя необходимия

 

 

инструментариум)

 

 

Инструментариум:

 

 

К игли

 

 

Скоби за директна екстензия

 

 

Тежести за директна екстензия

 

 

Въженце за осъществяване на тракцията

 

 

Шина за директна екстензия

 

 

Интервенция:

 

 

Избръсване на окосмена част от санитар

 

 

Не се прониква през рани, инфектирани

 

 

места на кожата, места с кожни заболявания

 

 

Хирургично почистване на кожния периметър

 

 

около входната и изходната точка

 

 

Използване на стерилни К игли (за

 

 

долен крайник по-дебели)

 

 

Предварително инфилтриране на локален

 

 

анестетик двустранно – подкожно и

 

 

субпериостално

 

 

Особености:

 

 

След поставяне на металната скоба

 

 

задължително последната трябва да

 

 

се разтвори максимално, респективно

 

 

да се обтегне К иглата

 

 

Входни точки за прокарване на иглите

 

 

през олекранон – откъм медиално, на

 

 

2 – 3 см дистално от върха (пази N.ulnaris)

 

 

Кондилна или супракондилна екстензия –

 

 

откъм медиално, на нивото на горния

 

 

полюс на пателата

 

 

През tuberositas tibiae – откъм латерално

 

 

на 1 – 1,5 см под върха

 

 

Супрамалеоларна – откъм латерално, на около

 

 

5 – 6 см над ставата, пред фибулата

 

 

През калканеуса – откъм латерално, на

 

 

2,5 см под и зад върха на фибулата

 

 

Тежест – зависи от целта на екстензията,

 

 

вида на травмата (давност, класификация)

 

 

и мускулатурата на пациента

 

 

При обичайните случаи с фрактура на

 

 

долен крайник се използва тежест прибли-

 

 

зително 10 % от теглото на болния

 

При луксации или фрактури – луксации на

ТБС – значително по-голяма тежест – 10 – 20 кг

(като тежестта се увеличава постепенно)

При фрактури на брахиум тежестта се

преценява индивидуално (тегло, мускулатура,

фрактура)

Протоколи за метална остеосинтеза

Заигляне с киршнерови игли

Индикации:

Перкутанна фиксация на фрактури

Фрактури в детска възраст

Авулзионни фрактури

Фрактури на фаланги, метакарпални и

метатарзални кости

Коригиращи остеотомии

Условия:

Стерилна операционна

Подготвен екип:

лекар-оператор (покрива стерилно

оперативното поле и осъществява

операцията)

лекар-асистент (асистира на оператора)

сестра инструментираща (подготвя необходимия

инструментариум и асистира на оператора)

анестезиологичен екип (обезболява болния и

осигурява условия за протичане на операцията)

рентгенов лаборант (осигурява рентгенов

контрол на репозиция и остеосинтеза в хода

на операцията и окончателни графии)

санитар, осигуряващ условия за осъществя-

ване на операцията (приема болния в пред-

операционна и го облича, поставя го на

операционната маса, асистира по време

на операцията на операционната сестра,

извежда болния от операционна)

Инструментариум:

К игли

Стерилни хирургични инструменти

Оборудване:

Ортопедична операционна маса

Рентгенов апарат

Механичен или електрически борер

Операционна лампа

Негативоскоп

Интервенция:

Вечерта преди интервенцията болният е

подготвен за интервенцията от дежурната

сестра, оперативното поле е

 

обработено

 

 

със стерилна превръзка

 

 

Санитар приема пациента в операционната

 

 

и го поставя на опрационната маса

 

 

Анестезиологичен екип обезболява пациента

 

 

Лекар почиства стерилно оперативното поле,

 

 

като санитарят полива с антисептични разтвори

 

 

Лекар покрива стерилно оперативното поле

 

 

Операторът с помощта на асистент осъществява

 

 

закрита репозиция на фрактура под рентгенов

 

 

контрол или кръвно, извършвайки хирургически

 

 

достъп и репонирайки фрактурата

 

 

Операторът фиксира фрагментите с една или

 

 

повече К игли с различен диаметър в зави-

 

 

симост от вида на фрактурата

 

 

Операторът послойно затваря тъканите при

 

 

открита репозиция

 

 

Операторът или асистент правят стерилна

 

 

превръзка

 

 

Анестезиологичният екип извежда пациента

 

 

от анестезия

 

 

Рентгенов лаборант прави контролни

 

 

рентгенографии

 

 

Санитар извежда пациента от операционна

 

 

Първи асистент записва оперативен протокол

 

 

Остеосинтеза чрез телен серклаж

 

 

Индикации:

 

 

Коси фрактури на тръбести кости

 

 

Авулзионни фрактури

 

 

Фрактура на патела

 

 

Условия:

 

 

Стерилна операционна

 

 

Подготвен екип:

лекар-оператор (покрива стерилно

 

 

оперативното поле и осъществява

 

 

операцията)

 

 

лекар-асистент (асистира на оператора)

 

 

сестра-инструментираща (подготвя необходимия

 

 

инструментариум и асистира на оператора)

 

 

анестезиологичен екип (обезболява болния и

 

 

осигурява условия за протичане на операцията)

 

 

рентгенов лаборант (осигурява рентгенов

 

 

контрол на репозиция и остеосинтеза в хода

 

 

на операцията и окончателни графии)

 

 

санитар, осигуряващ условия за осъществяване

 

 

на операцията (приема болния в предоперационна

 

 

и го облича, поставя го на опрационната маса,

 

 

асистира по време на операцията на операционната

 

 

сестра, извежда болния от операционна)

 

 

Инструментариум:

 

К игли

 

Стерилен хирургичен инструментариум

 

Оборудване:

 

Ортопедична операционна маса

 

Рентгенов апарат

 

Механичен или електрически борер

 

Операционна лампа

 

Електрокоагулатор

 

Негативоскоп

 

Интервенция:

 

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен

 

за интервенцията от дежурната сестра, оператив-

 

ното поле е обработено стерилно и превързано

 

Санитар приема пациента в операционна и го пос-

 

тавя на операционната маса

 

Лекар контролира фиксирането на пациента на

 

операционната маса

 

Анестезиологичен екип обезболява пациента

 

Лекар почиства стерилно оперативното поле,

 

като санитар полива с антисептични разтвори

 

Лекар покрива стерилно оперативното поле

 

Операторът извършва хирургичния достъп до

 

фрактурата и я репонира

 

Асистентът/асистентите подпомагат работата

 

и репозицията на фрактурата от оператора

 

Операторът фиксира фрагментите с един или

 

повече серклажа с различен диаметър тел в

 

зависимост от вида на фрактурата

 

Операторът послойно затваря тъканите

 

Операторът или асистент правят стерилна

 

превръзка

 

Анестезиологичният екип извежда пациента

 

от анестезия

 

Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии

 

Лекар контролира свалянето на пациента от

 

операционната маса

 

Санитар извежда пациента от операционна

 

Първи асистент записва оперативен протокол

 

Винтова остеосинтеза

 

Индикации:

 

Фиксация на допълнителни фрагменти при

 

раздробени фрактури

 

Авулзионни фрактури

 

Фрактури в детска възраст

 

Фрактури на фаланги, метакарпални и

 

метатарзални кости

 

Перкутанна фиксация на фрактури

Коригиращи остеотомии

 

Условия:

 

Стерилна операционна

 

Подготвен екип:

лекар-оператор (покрива стерилно

 

оперативното поле и осъществява

 

операцията)

 

лекар-асистент (асистира на оператора)

 

сестра-инструментираща (подготвя необходимия

 

инструментариум и асистира на оператора)

 

анестезиологичен екип (обезболява болния

 

и осигурява условия за протичане на

 

операцията)

 

рентгенов лаборант (осигурява рентгенов

 

контрол на репозиция и остеосинтеза в хода

 

на операцията и окончателни графии)

 

санитар, осигуряващ условия за осъществя-

 

ване на операцията (приема болния в пред-

 

операционна и го облича, поставя го на

 

операционната маса, асистира по време на

 

операцията на операционната сестра, извежда

 

болния от операционна)

 

Инструментариум:

 

Кортикални, спонгиозни винтове

 

Стерилен хирургичен инструментариум

 

Оборудване:

 

Ортопедична операционна маса

 

Рентгенов апарат

 

Електрически борер

 

Операционна лампа

 

Електрокоагулатор

 

Негативоскоп

 

Интервенция:

 

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен

 

за интервенцията от дежурната сестра, опера-

 

тивното поле е обработено стерилно и превързано

 

Санитар приема пациента в операционна и го

 

поставя на операционната маса

 

Лекар контролира фиксирането на пациента на

 

операционната маса

 

Анестезиологичен екип обезболява пациента

 

Лекар почиства стерилно оперативното поле,

 

като санитар полива с антисептични разтвори

 

Лекар покрива стерилно оперативното поле

 

Операторът извършва хирургичния достъп до

 

фрактурата и я репонира

 

Асистентът/асистентите подпомагат работата и

 

репозицията на фрактурата от оператора

 

Операторът фиксира фрагментите с един или

 

повече винтове с различен диаметър и вид

 

в зависимост от вида на фрактурата

 

Операторът послойно затваря тъканите

 

Операторът или асистент правят стерилна

 

превръзка

 

Анестезиологичният екип извежда пациента

 

от анестезия

 

Рентгенов лаборант прави контролни

 

рентгенографии

 

Лекар контролира свалянето на пациента

 

от операционната маса

 

Санитар извежда пациента от операционна

 

Първи асистент записва оперативен протокол

 

Остеосинтеза с плака

 

Индикации:

 

Нестабилни фрактури

 

Коригиращи остеотомии

 

Псевдоартрози

 

Условия:

 

Стерилна операционна

 

Подготвен екип:

лекар-оператор (покрива стерилно

 

оперативното поле и осъществява

 

операцията)

 

лекар-асистент (асистира на оператора)

 

сестра-инструментираща (подготвя необходимия

 

инструментариум и асистира на оператора)

 

анестезиологичен екип (обезболява болния

 

и осигурява условия за протичане на операцията)

 

рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол

 

на репозиция и остеосинтеза в хода на опера-

 

цията и окончателни графии)

 

санитар, осигуряващ условия за осъществяване

 

на операцията (приема болния в предоперационна

 

и го облича, поставя го на операционната маса,

 

асистира по време на операцията на операцион-

 

ната сестра, извежда болния от операционна)

 

Инструментариум:

 

Набор плаки, кортикални, спонгиозни винтове

 

Стерилен хирургичен инструментариум

 

Оборудване:

 

Ортопедична операционна маса

 

Рентгенов апарат

 

Електрически борер

 

Активна аспирация

 

Операционна лампа

 

Електрокоагулатор

 

Негативоскоп

 

Интервенция:

 

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен

 

за интервенцията от дежурната сестра, опера-

 

тивното поле е обработено стерилно и превързано

 

Санитар приема пациента в операционна и го

 

поставя на операционната маса

 

Лекар контролира фиксирането на пациента на

 

операционната маса

 

Анестезиологичен екип обезболява пациента

 

Лекар почиства стерилно оперативното поле,

 

като санитар полива с антисептични разтвори

 

Лекар покрива стерилно оперативното поле

 

Операторът извършва хирургичния достъп до

 

фрактурата и я репонира

 

Асистентът/асистентите подпомагат работата и

 

репозицията на фрактурата от оператора

 

Операторът фиксира фрагментите с винтове и

 

плака/и с различна големина и вид в

 

зависимост от фрактурата

 

Операторът послойно затваря тъканите

 

Операторът или асистент правят стерилна

 

превръзка

 

Анестезиологичният екип извежда пациента от

 

анестезия

 

Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии

 

Лекар контролира свалянето на пациента от

 

операционната маса

 

Санитар извежда пациента от операционна

 

Първи асистент записва оперативен протокол

 

Интрамедуларна остеосинтеза

 

Индикации:

 

Нестабилни фрактури на диафизни кости

 

Коригиращи остеотомии

 

Псевдоартрози

 

Условия:

 

Стерилна операционна

 

Подготвен екип:

лекар-оператор (покрива стерилно

 

оперативното поле и осъществява

 

операцията)

 

лекар-асистент (асистира на оператора)

 

сестра-инструментираща (подготвя необходимия

 

инструментариум и асистира на оператора)

 

анестезиологичен екип (обезболява болния

 

и осигурява условия за протичане на операцията)

 

рентгенов лаборант (осигурява рентгенов

 

контрол на репозиция и остеосинтеза в хода

 

на операцията и окончателни графии)

 

санитар, осигуряващ условия за осъществяване

 

на операцията (приема болния в предоперационна

 

и го облича, поставя го на операционната маса,

 

асистира по време на операцията на операцион-

 

ната сестра, извежда болния от операционна)

 

Инструментариум:

 

Набор пирони, набор инструменти за имплантация

 

Стерилен хирургичен инструментариум

 

Оборудване:

 

Ортопедична операционна маса

 

Рентгенов апарат, скопичен рентгенов апарат

 

Набор инструменти за интрамедуларна синтеза

 

Операционна лампа

 

Електрокоагулатор

 

Негативоскоп

 

Интервенция:

 

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен

 

за интервенцията от дежурната сестра, оператив-

 

ното поле е обработено стерилно и превързано

 

Санитар приема пациента в операционна и го

 

поставя на операционната маса

 

Лекар контролира фиксирането на пациента на

 

операционната маса

 

Лекар контролира позиционирането на скопичния

 

апарат от рентгенов лаборант

 

Анестезиологичен екип обезболява пациента

 

Лекар почиства стерилно оперативното поле,

 

като санитар полива с антисептични разтвори

 

Лекар покрива стерилно оперативното поле

 

Операторът извършва хирургичния достъп до

 

фрактурата и я репонира

 

Асистентът/асистентите подпомагат работата

 

и репозицията на фрактурата от оператора

 

Рентгенов лаборант извършва скопичен контрол

 

на репозицията

 

Операторът фиксира фрагментите с винтове и

 

плака/и с различна големина и вид в зависи-

 

мост от фрактурата

 

Операторът послойно затваря тъканите

 

Операторът или асистент правят стерилна

 

превръзка

 

Анестезиологичният екип извежда пациента от

 

анестезия

 

Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии

 

Лекар контролира свалянето на пациента от

 

операционната маса

 

Санитар извежда пациента от операционна

 

Първи асистент записва оперативен протокол

 

Външна фиксация

 

Индикации:

 

Открити фрактури

 

Раздробени фрактури

 

Политравми

 

Псевдоартрози

 

Условия:

 

стерилна операционна

 

подготвен екип:

лекар-оператор (покрива стерилно

 

оперативното поле и осъществява

 

операцията)

 

лекар-асистент (асистира на оператора)

 

сестра-инструментираща (подготвя необходимия

 

инструментариум и асистира на оператора)

 

анестезиологичен екип (обезболява болния

 

и осигурява условия за протичане на операцията)

 

рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол

 

на репозиция и остеосинтеза в хода на опера-

 

цията и окончателни графии)

 

санитар, осигуряващ условия за осъществяване на

 

операцията (приема болния в предоперационна и

 

го облича, поставя го на операционната маса,

 

асистира по време на операцията на операцион-

 

ната сестра, извежда болния от операционна)

 

Инструментариум:

 

Набор външни фиксатори, набор инструменти за

 

поставяне

 

Стерилен хирургичен инструментариум

 

Оборудване:

 

Ортопедична операционна маса

 

Рентгенов апарат

 

Електрически борер

 

Операционна лампа

 

Негативоскоп

 

Интервенция:

 

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен

 

за интервенцията от дежурната сестра, оператив-

 

ното поле е обработено стерилно и превързано

 

Санитар приема пациента в операционна и го

 

поставя на операционната маса

 

Анестезиологичен екип обезболява пациента

 

Лекар почиства стерилно оперативното поле,

 

като санитар полива с антисептични разтвори

 

Лекар покрива стерилно оперативното поле

 

Операторът репонира закрито фрактурата или

 

извършва хирургичен достъп и открита репозиция

 

Асистентът/асистентите подпомагат работата и

 

репозицията на фрактурата от оператора

 

Рентгенов лаборант извършва евентуален

 

скопичен/графичен контрол на репозицията

 

Операторът фиксира фрагментите К игли или

 

пирони на външен фиксатор и монтира апарат

 

за външна фиксация

 

Операторът евентуално послойно затваря

 

тъканите

 

Операторът или асистент правят стерилна

 

превръзка

 

Анестезиологичният екип извежда пациента

 

от анестезия

 

Рентгенов лаборант прави контролни

 

рентгенографии

 

Санитар извежда пациента от операционна

 

Първи асистент записва оперативен протокол

 

Ставно ендопротезиране

 

Индикации:

 

Раздробени фрактури на бедрена шийка

 

Garden 3,4 фрактури на бедрена шийка и остеопороза

 

Аваскуларна некроза на бедрена глава

 

Псевдоартрози на бедрена шийка

 

Артроза

 

Раздробени вътреставни фрактури

 

Туморни процеси, разрушаващи става

 

Условия:

 

Стерилна операционна

 

Подготвен екип:

лекар-оператор с допълнителна ква-

 

лификация за ендопротезиране

 

осъществява операцията

 

лекари-асистенти (асистират на оператора)

 

сестра-инструментираща (подготвя необходимия

 

инструментариум и асистира на оператора)

 

анестезиологичен екип (обезболява болния

 

и осигурява условия за протичане на

 

операцията)

 

рентгенов лаборант (осигурява рентгенов

 

контрол на репозиция и остеосинтеза в хода

 

на операцията и окончателни графии)

 

санитар, осигуряващ условия за осъществяване

 

на операцията (приема болния в предопера-

 

ционна и го облича, поставя го на операцион-

 

ната маса, асистира по време на операцията

 

на операционната сестра, извежда болния от

 

операционна)

 

Инструментариум:

 

Набор протези, инструментариум за имплантация

 

Стерилен хирургичен инструментариум

 

Оборудване:

 

Ортопедична операционна маса

 

Рентгенов апарат

 

Електрически борер

 

Активна аспирация

 

Операционна лампа

 

Електрокоагулатор

 

Негативоскоп

 

Интервенция:

 

Вечерта преди интервенцията болният е под-

 

готвен за интервенцията от дежурната сестра,

 

оперативното поле е обработено стерилно и

 

превързано

 

Санитар приема пациента в операционна и го

 

поставя на операционната маса

 

Лекар контролира фиксирането на пациента на

 

операционната маса

 

Анестезиологичен екип обезболява пациента

 

Лекар почиства стерилно оперативното поле,

 

като санитар полива с антисептични разтвори

 

Лекар покрива стерилно оперативното поле

 

Операторът извършва хирургичния достъп и

 

имплантира ендопротезата

 

Асистентът/асистентите подпомагат работата

 

на оператора

 

Операторът или асистентът затваря оперативната

 

рана

 

Операторът или асистент правят стерилна

 

превръзка

 

Анестезиологичният екип извежда пациента

 

от анестезия

 

Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии

 

Под лекарски контрол пациентът се сваля от

 

операционната маса

 

Санитар извежда пациента от операционна

 

Първи асистент записва оперативен протокол.

 

            

14. Според срока, налагащ необходимостта от лечебна намеса, операциите са спешни, срочни (с отложена спешност) и планови.

15. Според продължителността на престоя и необходимостта от хоспитализация на пациента се осъществява амбулаторно лечение и стационарно лечение („дневен стационар“, „нощен стационар“, „болнично лечение“).

16. Еднодневна хирургия по ортопедия и травматология, като приложение на инвазивни или оперативни методи в планов порядък, в рамките на един ден, без осигуряване на болнично легло за хоспитализация за по-продължителен престой в лечебното заведение се извършва при спазва­не на изискванията на този стандарт, медицинския стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ и общите медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично- възстановителна и естетична хирургия и лице­во-челюстна хирургия.

17. В своята ежедневна диагностична и ле­чебна дейност ортопед-травматологът взаимо­действа със специалисти от други медицински специалности: анестезиолози, хирурзи, рентге­нолози, ревматолози, невролози и неврохирурзи, пластични хирурзи и други. Това взаимодейст­вие се осъществява съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение и следва да отговаря на деонтологичните изисквания за колегиални взаимоотношения.

18. При смесени екипи в специализирани „травма-центрове“ травматологът е подчинен на хирурга – ръководител на екипа, който носи отговорността за цялостната екипна дейност.

IА. Изисквания за осъществяване на спе­циалността „Ортопедия и травматология“ в структури от I, II и III ниво на компетентност в болници за активно лечение:

Структури (клиники/отделения) от I ниво:

Минимален брой лекари и специалисти: двама лекари със специалност „Ортопедия и травматология“.

Минимален обем дейност: структурата трябва да извършва минимум по 380 операции годишно на всеки 10 легла.

Други условия: на територията на болницата, в която функционира структурата по ортопедия и травматология, следва да бъдат разположени също и клинична лаборатория I ниво и рентгенов апарат.

Структури (клиники/отделения) от II ниво:

Минимален брой лекари и специалисти: трима лекари, от които двама със специалност „Ортопедия и травматология“.

Минимален обем дейност: структурата трябва да извършва минимум по 380 операции годишно на всеки 10 легла.

Компетентност: структурата следва да из­вършва оперативни интервенции със среден и голям обем и сложност.

Други условия: 1) На територията на бол­ницата, в която функционира структурата по ортопедия и травматология, следва да бъдат разположени също и клинична лаборатория II ниво, микробиологична лаборатория и рентгенов апарат за скопия и графия.

2) Структурата следва да разполага с осигурен достъп (може и по договор) до С рамо, КАТ или МРТ на територията на населеното място.

Структури (клиники/отделения) от III ниво:

Минимален брой лекари и специалисти: шестима лекари, от които четирима със спе­циалност „Ортопедия и травматология“.

Минимален брой сертифицирани специа­листи: един със свидетелство за артроскопия.

Минимален обем дейност: структурата трябва да извършва минимум по 700 операции годиш­но, от които 150 ендопротези на тазобедрената или други стави.

Компетентност: структурата следва да из­вършва хирургично лечение на всички за­болявания на опорно-двигателната система, с комплицирано протичане и при които се предполагат много голям обем и сложност високоспециализирани дейности.

Други условия: 1) На територията на бол­ницата, в която функционира структурата по ортопедия и травматология, следва да бъдат разположени също и клинична лаборатория III ниво, включително с възможност за кръв­но-газов анализ, хемостазеология и др., мик­робиологична лаборатория, рентгенов апарат за скопия и графия, КАТ или МРТ.

2) Структурата следва да разполага с осигу­рен достъп (може и по договор) до структура по клинична патология и патоморфологична лаборатория в рамките на населеното място.

II. Условия и ред за осъществяване на ор­топедо-травматологичната дейност в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ

1. Условия и ред за осъществяване на ор­топедо-травматологичната дейност в лечебно заведение за извънболнична помощ:

1.1. Амбулатория за първична медицинска помощ.

Общопрактикуващият лекар (ОПЛ) из­вършва:

а) първична диагностика на вродени ано­малии, дегенеративни и възпалителни ставни заболявания;

б) спешно лечение на малки повърхностни наранявания в областта на крайниците;

в) при необходимост насочва пациента към специалист по ортопедия и травматология.

1.2. Амбулатория за специализирана меди­цинска помощ, която може да бъде:

– Индивидуална и групова практика по ор­топедия и травматология – кабинет на лекар със специалност „Ортопедия и травматология“;

– Медицински център (МЦ) и Диагностич­но-консултативен център (ДКЦ) – кабинет на лекар със специалност „Ортопедия и травма­тология“.

Специалистът по ортопедия и травматология извършва:

а) диагностика на ортопедо-травматологич­ната нозология, провеждане на амбулаторно лечение с консервативни методи, контролни прегледи, оценка на трудоспособността, из­вършване и подмяна на превръзки и гипсови имобилизации, както и малки хирургически манипулации (хирургична обработка на екско­риации и малки повърхностни рани, единични шевове, сваляне на конци от оперативни рани, повърхностни некректомии, ставни пункции и околоставни и вътреставни инстилации на медикаменти);

б) при необходимост пациентът се насочва към лечебно заведение за болнична помощ за допълнително диагностично уточняване и лечение;

в) предоперативна подготовка на пациента по назначение от приемащото лечебно заведение;

г) оперативна дейност в медицински център и диагностично-консултативен център с опера­ционен сектор.

1.3. Медико-техническата лаборатория по ортопедия и травматология изработва:

– ортопедични ортезни и протезни кон­струкции.

2. Лечебно заведение за болнична помощ:

2.1. Районна болница.

2.1.1. В сектора по травматология към хи­рургичното отделение се извършва първична травматологична помощ, обработка на повърх­ностни рани, операции с малък обем и сложност от областта на травматологията, имобилизация на фрактурите и подготовка на пациента, при необходимост, за транспортиране до отделе­ние/клиника по ортопедия и травматология на друга болница.

2.1.2. В отделението по ортопедия и травма­тология освен дейността по т. 2.1.1 се извършват, съобразно нивото на съответната структура, и:

а) операции със среден обем и сложност в областта на травматологията;

б) операции с малък обем и сложност в областта на ортопедията.

2.2. Областна и междуобластна болница. В отделението по ортопедия и травматология ос­вен дейността по т. 2.1 се извършват, съобразно нивото на съответната структура, и:

а) операции с голям обем и сложност в областта на травматологията;

б) операции със среден и голям обем и сложност в областта на ортопедията.

2.3. Университетска и национална болница. В клиниката по ортопедия и травматология освен дейностите по т. 2.1 и 2.2 се извършват, съобразно нивото на съответната структура, и:

а) операции с много голям обем и сложност в областта на травматологията;

б) операции с голям и много голям обем и сложност в областта на ортопедията.

2.4. В профилираните клиники (отделения) на Университетска специализирана болница по ортопедия и травматология се извършват големи и много големи операции, съобразно нивото на съответната структура.

2.5. Дейността на сектора, отделението и клиниката по ортопедия и травматология, вклю­чително профилирана, се извършва съгласно раздел I, т. 14.

2.6. Цялостната дейност и ред на работа в сектора, отделението и клиниката по ортопедия и травматология, включително профилирана, се определят от правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение за болнична помощ.

2.7. Минимални изисквания за извършване на оперативна дейност в лечебно заведение за болнична помощ:

Таблица № 3

Лечебно

Малки

Средни

Големи

Много големи

заведение

операции

операции

операции

операции

за бол-

нична

орто-

трав-

орто-

трав-

орто-

трав-

орто-

трав-

помощ

педия

мато-

педия

мато-

педия

мато-

педия

мато-

логия

логия

логия

логия

Сектор по

0

X

0

0

0

0

0

0

травматоло-

гия към хи-

рургично

отделение

на районна

болница

Отделение

X

X

0

X

0

0

0

0

по ортопе-

дия и трав-

матология

към районна

болница

Отделение

X

X

X

X

0

X

0

0

 

по ортопе-

 

дия и трав-

 

матология

 

към област-

 

на и между-

 

областна

 

болница

 

Клиника по

X

X

X

X

X

X

X

X

 

ортопедия и

 

травматоло-

 

гия към уни-

 

верситетска

 

болница

 

                      

2.8. В секторите и отделенията може да се извършва и по-голям обем оперативна дейност, ако са спазени изискванията за това съгласно раздел I, т. 13.

III. Изисквания за ортопедично-травматоло­гична дейност в амбулатория за специализирана медицинска помощ

1. База и оборудване на ортопедично-трав­матологичен кабинет:

1.1. Ортопедично-травматологичният ка­бинет (минимална площ – 12 кв. м) има два функционално свързани работни сектора: за прегледи и за манипулации.

1.2. Самостоятелно разположеният кабинет има освен това: чакалня, санитарен възел и допълнителни помещения – стерилизационна, регистратура, апаратни, складове, сервизни помещения.

1.3. Хигиенни и инсталационни изисквания:

а) минималната светла височина на по­мещенията при самостоятелно разположен ортопедичен кабинет е 2,20 м, а в рамките на медицински и диагностично-консултативен център – 2,50 м;

б) стените на манипулационния сектор, стерилизационната, санитарния възел, както и зоните за санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.) на височина 1,80 м от готов под;

в) стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; не се допускат релефни мазилки;

г) подовите настилки в кабинетите, манипу­лационната, стерилизационната и санитарните възли трябва да са водонепропускливи, позво­ляващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да са топли, поз­воляващи влажно почистване и дезинфекция;

д) осветлението в различните видове по­мещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 „Осветление. Естествено и изкуствено“; допускат се без естествено освет­ление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения;

е) в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда меха­нична вентилация или климатизация;

ж) всеки кабинет, манипулационна и санита­рен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене;

з) помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

и) задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чистите и използвани постелъчен инвентар и работно облекло, вкл. обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията;

й) при оборудване с рентгенова апаратура помещението следва да отговаря на изисква­нията по т. 10;

к) инсталационни изисквания: отоплител­ните, вентилационните, климатичните, водо­проводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби трябва да отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

1.4. Допълнителни дейности:

а) могат да се сключват договори с друго лечебно заведение за стерилизация на инстру­ментариума и превързочния материал;

б) изпирането на постелъчния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта;

в) при работа в хирургична практика се спазват Указания № 28/2.IX.1998 г. на Ми­нистерството на здравеопазването за начини и средства за дезинфекция в здравните заведения (Сл. бюлетин на МЗ, бр. 1/1999 г.), Заповед № РД-09-300/2.VII.1999 г. за хигиенни норми и изисквания при провеждане на стерилизация в медицинската практика (Сл. бюлетин на МЗ, бр. 7/1999 г.);

г) събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършва разделно, на определени за целта места; отпадъците от медицинската дейност задължително се обез­заразяват с общоприетите дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях; опасните отпадъци от медицинската дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.

1.5. Оборудване на ортопедично-травмато­логичен кабинет:

а) медицинска кушетка – 1 бр.

б) апарат за артериално налягане със стан­дартен маншет и широк маншет – 1 бр.

в) стетоскоп – 1 бр.

г) медицински термометър – 1 бр.

д) подвижна инструментална маса – 1 бр.

е) стойка за инфузия – 1 бр.

ж) спешен шкаф – 1 бр.

з) лекарска чанта за медикаменти, инстру­менти и консумативи за домашни посеще­ния – 1 бр.

и) саморазгъващ се балон – 1 бр.

й) бутилка с кислород с редуцир вентил – 1 бр.

к) маска за кислород – 1 бр.

л) аспиратор – 1 бр.

м) назогастрална сонда – 1 бр.

н) стомашна сонда – 1 бр.

о) въздуховод (Godell) – 1 бр.

п) усторазтворител – 1 бр.

р) крамерови шини – 1 бр.

с) сух стерилизатор – 1 бр.

т) негативоскоп – 1 бр.

1.5.1. Обурудване за високоспециализирани дейности:

а) ехограф с трансдюсер за ултразвуково изследване на стави;

б) остеодинзитометър;

в) игли за ставна пункция различни видо­ве – 5 бр.

1.5.2. Специалистите по ортопедия и травма­тология в ДКЦ, МЦ и групова практика може да използват общо оборудване, както следва: електрокардиограф и ехографски апарат; АМБУ, ендотрахеална тръба, ларингоскоп, кислородна бутилка, плочки за изследване на кръвни групи и тестсеруми за изследване на кръвни групи от системата АВО и спешен шкаф.

1.6. Инструментариум:

а) хирургичен ножодържач – 3 бр.

б) скалпели с различни остриета – 10 бр.

в) пинцета анатомична – 2 бр.

г) пинцета хирургична – 2 бр.

д) ножица права островърха, средна – 2 бр.

е) ножица права островърха, малка – 2 бр.

ж) кръвоспиращи щипки, средни и мал­ки – 4 бр.

з) стелиета – 3 бр.

и) екартьори тип „Воробьов“ – 4 бр.

й) екартьори двузъби – 2 бр.

к) корнцанг – 3 бр.

л) иглодържател – 2 бр.

м) шивашка ножица за марли – 1 бр.

н) емайлирани тави за инструменти и пре­вързочен материал – 3 бр.

о) бъбрековидни легенчета – 2 бр.

п) метални тави за стерилизация – 2 бр.

р) стерилизационен барабан, голям – 1 бр.

с) стерилизационен барабан, среден (по 1 септичен и 1 асептичен) – 2 бр.

т) стерилизационен барабан, малък (по 1 септичен и 1 асептичен) – 2 бр.

у) инструмент за сваляне на гипс (гипсоре­зачка) – 1 бр.

ф) инструмент за сваляне на гипс тип кро­кодил – 1 бр.

1.7. Консумативи:

а) памук – 1 кг

б) марля – 10 м

в) бинтове, малки, средни и големи, по 20 бр.

г) левкопласт, обикновен 5 бр.

д) левкопласт, антиалергичен 5 бр.

е) спринцовки, 5 мл – 30 бр.

ж) спринцовки, 10 мл – 30 бр.

з) спринцовки, 20 мл – 20 бр.

и) игли за спринцовки, мускулни и венозни, по 100 бр.

й) игли със синтетични конци, различни размери – 100 бр.

к) хирургични компреси с прорез 10 бр.

л) микулич кърпи 10 бр.

м) тампони за бактериологично изследване 10 бр., 2-88

н) гипсовъчни бинтове, различни разме­ри – 50 бр.

о) абокат, различни размери – 10 бр.

п) системи за инфузионни разтвори – 10 бр.

р) есмарх – 2 бр.

с) антибиотичен унгвент – 2 бр.

т) йодасепт – 200 мл

у) спирт 70 градуса – 1 литър

ф) йодбензин – 1 литър

1.8. Медицински документи:

а) амбулаторен лист – бл. МЗ – НЗОК № 1

б ) ме д и ц и н с к о н а п р а в л е н и е – б л . МЗ – НЗОК № 3

в) направление за медико-диагностична дейност – бл. МЗ – НЗОК № 4

г) талон за ЛКК – бл. МЗ – НЗОК № 6

д) рецептурна бланка – бл. МЗ – НЗОК № 5

е) рецепти за упойващи средства с номерация

ж) направление за хоспитализация образец МЗ 119

з) книга за издаване на болнични листове за временна неработоспособност

и) бързо известие за заболяване (отравяне) и за заразно болен

й) бързо известие за задължително съобще­ние на злокачествено заболяване

к) медицинска бележка

л) журнал за диспансеризация

м) съобщение за настъпила смърт

н) картони за диспансеризация

о) касова бележка за директно заплащане

п) печат

2. Квалификационни изисквания:

2.1. Ортопедично-травматологичният каби­нет се ръководи от специалист ортопед-трав­матолог.

2.2. Неговата квалификация отговаря на държавните изисквания за придобиване на специалността и изискванията за допълнителна и продължителна квалификация.

2.3. Под негов контрол в кабинета могат да работят като участници в екип и други специ­алисти: ортопед-травматолози, специализанти по клиничната специалност „Ортопедия и травматология“ и лекари от друга специалност.

2.4. Медицинска сестра работи в помощ и под ръководството на специалиста ортопед- травматолог.

2.5. В по-големите „травма центрове“ към ортопедично-травматологичния кабинет работи и санитар-гипсовач.

3. Дейност на ортопед-травматолога

3.1. Диагностична и лечебна дейност:

3.1.1. За изпълнението на тази дейност спе­циалистът поставя диагноза на заболяванията посредством необходимите диагностични и лечебни методи:

– снемане на подробна анамнеза;

– физикално изследване и оглед на пациента;

– специфични палпаторни техники по топо­графски области;

– временна и трайна хемостаза;

– локално обезболяване;

– пунктиране, сондиране и катетеризиране;

– вземане, съхраняване и организиране транспорта на материали за биопсично и ци­тологично изследване;

– правилно интерпретиране на специализира­ните апаратни, инструментални и лабораторни методи на изследване: образни – със и без контраст, фиброендоскопски, радиоизотопни, хормонални и на туморни маркери, морфологич­ни, клинично-лабораторни, патофизиологични.

3.1.2. Извършва специализирани общохи­рургични манипулации и изследвания в амбу­латорни и домашни условия:

– пункция на естествени и патологично преформирани кухини;

–                    лечение на хронични и трудно зарастващи (проблемни) рани;

– декубитални рани;

– съдови рани по крайниците при венозна и артериална недостатъчност;

– диабетно стъпало;

– следоперативно усложнени рани;

– рани от термични, химични и лъчеви травми;

– инцизия;

– ексцизия;

– дрениране;

– некректомия;

– катетеризация на пикочен мехур;

– трахео- и кониотомия по витални инди­кации;

– венесекция;

– ендоартериални апликации;

– имобилизации.

3.1.3. Ортопед-травматологът осъществява своята дейност въз основа на методиката, същ­ността, диагностичните възможности и интер­претира резултатите от клиничните, параклинич­ните кръвни и биохимични, микробиологични, вирусологични, микологични, имунологични, цитологични, хистопатологични, рентгенови, функционални, биопсични и хемостазиологични изследвания в диагностиката на ортопедичните и травматологичните заболявания.

3.1.4. Изгражда терапевтичен подход за етиологично и симптоматично лечение на ортопедичните и травматологичните болести и придружаващите заболявания при всеки конкретен пациент.

3.1.5. Познава критериите за хоспитализация на пациенти с ортопедични и травматологични заболявания и при необходимост ги насочва своевременно към лечебните заведения за болнична помощ с оглед допълнително диаг­ностично уточняване и лечение.

3.1.6. Познава показанията и противопока­занията за хирургично лечение на пациентите, извършва първоначален клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) и ги подготвя за оперативна интервенция.

3.1.7. При необходимост насочва пациента и към друг специалист за предоперативна консултация.

3.1.8. Проследява оперирани болни в късния постоперативен период (след 30-ия ден), като извършва профилактика, откриване и лечение на евентуални усложнения.

3.1.9. Извършва тестуване за алергия към лекарствени средства.

3.1.10. Определя кръвна група.

3.1.11. Притежава знания и умения за овла­дяване на спешните състояния.

3.1.12. При необходимост извършва:

– инжекции – подкожна, мускулна и венозна;

– интрадермални, скарификационни и ко­нюнктивални тестове;

– парентерални инфузии;

–                    – кардио-пулмонална ресусцитация (по ви­тални индикации);

– ЕКГ – ориентировъчно разчитане;

– отстраняване на хирургичен шевен ма­териал;

– превръзка на рана;

– прилагане на тетаничен анатоксин;

– локална анестезия: инфилтрационна;

– изписва необходимите за лечението ле­карствени средства.

3.1.13. Извършва следните видове прегледи:

– първичен преглед с описание на анамнеза, общ и локален статус;

– вторичен преглед и оценка на нов меди­цински проблем;

– първичен преглед в домашни условия;

– вторичен преглед в домашни условия;

– консултация с друг специалист в домашни условия;

– консултация с друг специалист в амбула­торни условия;

– експертиза на временна неработоспособ­ност;

– експертиза на трайна неработоспособност;

– експертиза на здравословно състояние.

3.1.14. Познава медицинските и отчетните формуляри (бланки) и стриктно води медицин­ската документация.

3.2. Профилактична дейност:

– извършва дейностите по профилактика на заболяванията на опорно-двигателния апарат.

3.3. Рехабилитационна дейност:

– извършва проследяване, диагностика и своевременно лечение на очакваните услож­нения при пациенти с хронични ортопедични и травматологични заболявания.

3.4. Специализирана ортопедично-травма­тологична дейност:

3.4.1. В операционен сектор към медицински център или диагностично-консултативен център се извършват следните дейности:

– шев на меки тъкани до ниво фасция;

– инцизия на повърхностен флегмонт;

– промивка на дренаж;

– смяна на дренаж или тампонада;

– сондиране на повърхностни фистули;

– вземане на биопсичен материал от меки тъкани;

– ексцизия при рани, инфекции и др.;

– инцизия на панарициум и паронихия;

– инцизия на сухожилен панарициум;

– шев на мускули и фасция при травма;

– диагностична и лечебна пункция на по­върхн. кисти и абсцеси;

– тестове кожни инконюнктивални за анес­тетици;

– отстраняване на чуждо тяло от ръка без инцизия;

– отстраняване на чуждо тяло без инцизия от горен крайник;

– отстраняване на чуждо тяло от стъпало без инцизия;

–                    отстраняване на чуждо тяло без инцизия от долен крайник

– аспирация на бурса;

– напасване на протеза на горна част на ръка и рамо;

– напасване на протеза на ръка дистално от китка;

– напасване на протеза над коляно;

– напасване на протеза под коляно;

– заместване или смяна на гипс на горен крайник;

– заместване или смяна на гипс на долен крайник;

– инцизия и дренаж на палмарно или те­нарно пространство;

– отстраняване на нокът и нокътно ложе;

– миотомия;

– бурзотомия;

– отстраняване на хирургически материали.

3.5. Високоспециализирана ортопедично- травматологична дейност:

3.5.1. Ехографско изследване на стави при деца и възрастни (изисква се сертификат за допълнителна квалификация).

3.5.2. Шев на екстензорно сухожилие и су­хожилно влагалище.

3.5.3. Ставна пункция (диагностична и те­рапевтична).

3.5.4. Биопсия на повърхностни новообра­зувания.

3.5.5. Остеодензометрия (изисква се серти­фикат за допълнителна квалификация).

3.6. Качеството на ортопедично-травматоло­гичната дейност в лечебни заведения за специ­ализирана извънболнична помощ се определя от следните критерии и показатели:

3.6.1. Критерии за качество:

– безопасност;

– удовлетвореност на пациента;

– икономическа и социална ефективност;

– равенство (социална справедливост);

– приемлива цена;

– достъпност и своевременност;

– адекватност;

– крайни резултати от медицинското об­служване (здравен статус).

3.6.2. Критерии за оценка на ортопедично- травматологичната дейност:

– професионална квалификация и контрол върху нея;

– ефикасност и ефективност на диагностич­ната работа;

– ефикасност и ефективност на медикамен­тозното лечение;

– съотношение между насочени : приети за хоспитализация;

– ефикасност и ефективност на оператив­ното лечение;

– грижи за болния;

– контрол на асептиката и антисептиката;

– вътреболнични инфекции, с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции.

3.6.3. Количествените показатели за оценка на ортопедично-травматологичната дейнот

ост:

    

 

– преминали болни;

– брой извършени манипулации;

– брой гипсови имобилизации;

– брой извършени трудови експертизи;

– брой домашни посещения;

– брой извършени операции в операционни на ДКЦ или други болнични заведения.

3.7. Периодичен контрол на качеството:

3.7.1. Осъществява се от органите за упра­вление и контрол на лечебното заведение

3.7.2. Резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие.

IV. Изисквания за ортопедично-травматоло­гичната дейност в районна болница:

1. Ортопедично-травматологичен сектор към хирургично отделение:

1.1. В сектора се извършва дейност съгласно раздел II, т. 2.1.1 при спазване на диагнос­тично-лечебните протоколи и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

1.2. Изисквания за болнична база и обо­рудване:

а) болничните стаи отговарят на хигиенните изисквания съгласно Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътреш­ният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико- социални грижи (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 80 от 2000 г., бр. 61 от 2001 г. и бр. 99 от 2003 г.);

б) минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м2, а в стая с две и повече легла – 6,5 м2;

в) подовата настилка, стените и мебелите в болничните стаи са от материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и дезинфекция съгласно Указания № 28/2.IX.1998 г. на Ми­нистерството на здравеопазването за начини и средства за дезинфекция в здравните заведения (Сл. бюлетин на МЗ, бр. 1/1999 г.);

г) медицинското оборудване съответства на извършваната ортопедично-травматологична дейност и се почиства и дезинфекцира съгласно техническата документация от производителя;

д) секторът разполага със собствени мани­пулационна и гипсовъчна;

е) лекарският кабинет, сестринската работна стая, превързочната за асептични и за септични превръзки и останалите сервизни помещения са общи с хирургичното отделение;

ж) операционната зала е самостоятелна в рамките на формиран общ операционен блок с другите отделения/клиники с оперативна дейност и отговаря на архитектурните и хиги­енните изисквания;

з) операционната зала е оборудвана с инстру­ментариум за извършване на малки операции и манипулации в областта на травматологията.

1.3. Персонал и квалификационни изис­квания:

а) секторът се ръководи от лекар-специалист по ортопедия и травматология или лекар-специа­лист по хирургия, който специализира като втора специалност „Ортопедия и травматология“;

б) лекарският и сестринският персонал осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен и рехабилитационен режим;

в) оперативната намеса се осъществява от оперативен екип, който включва: ръководител на екипа с квалификация съгласно т. 4.1.3, буква „а“; операционна медицинска сестра; при необходимост се включва и асистент със специалност по хирургия или специализант; санитар-гипсовач;

г) оперативният екип извършва оперативната намеса в операционна зала, оборудвана съгласно т. 1.2, буква „ж“ при спазване на изискванията съгласно раздел I, т. 13;

д) желателно е залата да разполага с рентгенов апарат.

1.4. Изисквания за конкретно извършвана диагностична или лечебна методика:

а) специфичната ортопедично-травматоло­гична дейност (диагностична и лечебна) се извършва съгласно този стандарт;

б) при рентгенова диагностика се спазва медицински стандарт „Образна диагностика“;

в) при подготовка на пациента за манипу­лации или операция се извършва минимумът клинично-лабораторни и образни изследвания съгласно диагностично-лечебните протоколи;

г) манипулациите, които се извършват в сектора, са:

– ставна пункция/аспирация на ставен излив с диагностична и лечебна цел, вътреставна апликация на медикамент;

– вътрекостно въвеждане на Киршнерова игла в определените за целта места с оглед поставяне крайника на директна скелетна екстензия;

– закрити репозиции на извънставни костни счупвания под анестезия (лъчева кост на типич­но място, кости на предмишницата, раменна кост, кости на подбедрицата, метакарпални и метатарзални кости);

– закрити репозиции под анестезия при лук­сация на раменна става, на лакътна става, на тазобедрена става, тазо-метатарзална луксация;

д) извършваните операции са в областта на травматологията, с малък обем и сложност и могат да се осъществяват под местно обезбо­ляване или спинална/епидурална анестезия, както и в амбулаторни условия или при неп­родължителна по времетраене хоспитализация.

1.5. Секторът отчита и анализира своята дейност по критерии и показатели съгласно общите медицински стандарти по хирургия.

2. Ортопедично-травматологично отделение:

2.1. В ортопедично-травматологично отде­ление (ОТО) се извършва дейност съгласно раздел II, т. 2.1.2 при спазване на съответните диагностично-лечебни протоколи и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

2.2. Освен базата по т. 1.2 отделението разпо­лага и с отделен лекарски кабинет, сестринска работна стая, превързочни за асептични и за септични превръзки и сервизни помещения.

2.3. Операционни зали:

а) всяко отделение разполага най-малко с две операционни зали – за асептични и сеп­тични операции;

б) операционните зали се разполагат в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението;

в) местоположението на залата да позволява лесно транспортиране към стая за интензивно лечение или към болничната стая в стационара;

г) една операционна зала се разкрива с разчет за около 400 хирургически операции годишно;

д) операционната зала разполага с прос­транствени, санитарно-хигиенни условия, обо­рудване, инструментариум и консумативи за извършване на операциите по т. 2.1.2.

2.4. Операционната зона включва:

а) операционните зали;

б) помещение за подготовка на хирургиче­ския екип, оборудвано с 2 – 4 мивки с течаща вода (топла и студена) и кранове, задвижвани с лакет или фотоклетка, шапки, маски, огледала;

в) желателно е да има и помещение за предоперативна подготовка с инсталация за кислород, аспирация, консумативи за подго­товка на болни (тръби за интубация, сонди, катетри и др.);

г) желателно е да има и помещение за следоперативно събуждане с мобилни болнич­ни легла, монитори за контрол на жизнените функции, инсталации за кислород и аспирация;

д) помощни помещения: съблекалня за мъже и жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация.

2.5. Оборудване на операционна зала:

а) операционна маса, ортопедична с ек­стензия;

б) операционна лампа и аварийно резервно осветление;

в) подвижна допълнителна лампа;

г) електрокаутер;

д) желателно е залата да е оборудвана със система за аспирация – централна и допъл­нителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух;

е) хирургически инструментариум, специ­фичен според вида на оперативната намеса (мекотъканна или костна):

– моторни системи;

–                    рентген телевизионна установка;

ж) хирургически консумативи и превързочни материали;

з) анестезиологичен апарат и консумативи;

и) стерилизацията на инструментариума и материалите е централна; желателно е да се разполага и с възможност за локална стери­лизация;

й) бактерицидни лампи за операционните зали и помощните помещения;

к) препоръчително е наличието на клима­тични системи във всяка операционна зала;

л) използваната апаратура подлежи на кон­трол за изправност и безопасност.

2.6. Правила за асептика и антисептика в операционна зала:

а) всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфекцира след всяка операция; седмично се извършва основно почистване и дезинфекция;

б) апаратурата в операционните зали се почиства и дезинфекцира ежедневно;

в) след всяка операция хирургическият инструментариум се почиства механично и се измива, след което се стерилизира;

г) в операционната зала се влиза и работи със специално облекло и обувки;

д) контрол на асептиката и антисептиката в операционна зала се извършва периодично от органите за управление и контрол на лечеб­ното заведение и хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ);

е) достъпът до операционната зала е ограни­чен; право да влизат имат постоянно работещият персонал, хирургическият и анестезиологичният екип, болните за операция;

ж) потокът на движение на персонала се регламентира; напускайки операционната зала, се минава отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки;

з) движението на болните за операция е от стаята за подготовка към операционната зала или от помещението за предоперативна подго­товка след интубация – в операционната зала; след операцията болният се извежда в стая за събуждане или към интензивния сектор.

2.7. Персонал и квалификационни изис­квания:

а) отделението се ръководи от лекар-специ­алист по ортопедия и травматология;

б) лекарският и сестринският персонал осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен и рехабилитационен режим;

в) оперативният екип включва: лекар-опе­ратор със специалност по ортопедия и трав­матология, който е ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; сани­тар-гипсовач.

2.8. Организация на работата в отделението:

2.8.1. Прием на болни:

а) приемът на пациенти за лечение се из­вършва от приемно-консултативен кабинет или спешни кабинети;

б) приемът на пациенти се осъществява в планов или спешен порядък;

в) спешно и планово постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигие­нен преглед и обработка;

г) приемът на планови пациенти се осъ­ществява според правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата;

д) при приемането на планов пациент приемащият лекар/екип се запознава с при­дружаващата документация, снема анамнеза, осъществява клиничен преглед, назначава не­обходимите лабораторни и образни изследвания и консултации, определя работната диагноза и подготвя документацията за хоспитализация;

е) при постъпването на пациент със спешно състояние след уточняване на диагнозата при­емащият лекар/екип извършва необходимите спешни дейности, предшестващи хоспитализа­цията (хемостаза, репозиция, имобилизация, амбулаторна хирургична обработка и др.); при необходимост се осъществява консултация с висококвалифициран специалист ортопед-трав­матолог или други специалисти;

ж) при показания за спешна ортопедично- травматологична операция решението се взема от оторизирано лице (началник приемно отде­ление, шеф-екип) и аргументирано се отразява в историята на заболяването; ръководителят на екипа отговаря за организацията на интервенци­ята: извършването на необходимите консулта­ции и изследвания, вземането на информирано съгласие от пациенти в съзнание, формирането на хирургичен екип и осъществяването на операцията; след извършването на операци­ята пациентът се настанява в интензивното отделение (сектор) или болничния стационар.

2.8.2. Изисквания при извършване на опе­ративни дейности:

а) в отделението се извършват ортопедични и травматологични операции в зависимост от нивото му на компетентност и съгласно раздел II, т. 2.7;

б) броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъщест­вяваната оперативна намеса;

в) хирургичният екип извършва една опе­рация от оперативния разрез до зашиване на раната и сваляне на болния от операционната маса; смяната на хирург-оператора по време на оперативната намеса е недопустимо освен по медицински показания или извънредни обстоятелства;

г) операторът – ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция;

д) операторът може да бъде сменен от по- старши по опит и ранг хирург при възникнали в хода на операцията проблеми;

е) специализантът по ортопедия и травма­тология участва като асистент в хирургичния екип; по преценка на ръководителя на екипа специализантът може да поеме ролята на оператор на част от операцията или цялата операция; това е възможно при задължителна асистенция и контрол от ръководителя на екипа, носещ отговорност за операцията.

2.9. Обем на диагностичните възможности при ортопедично-травматологично болен:

а) клинично-лабораторни изследвания: ДКК, СУЕ, коагулационен статус, кръвна захар, кръвна урея, креатинин;

б) микробиологични изследвания;

в) ренгенови изследвания:

Рентгенографии на крайниците

Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник

Рентгенографии на стерноклавикуларната става

Рентгенографии на клавикулата

Рентгенографии на акромиоклавикуларната става

Рентгенографии на скапулата

Рентгенографии на раменната става

Рентгенографии на хумеруса

Рентгенографии на лакетната става

Рентгенографии на антебрахиума

Рентгенографии на гривнената става

Рентгенографии на дланта и пръстите

Рентгенографии на таза и долния крайник

Рентгенографии на таза

Рентгенографии на сакроилиачните стави

Рентгенографии на тазобедрените стави

Рентгенографии на бедрената кост

Рентгенографии на колянната става

Рентгенографии на подбедрицата

Рентгенографии на глезенната става

Рентгенографии на стъпалото и пръстите

Рентгенографии на гръбначния стълб

Рентгенографии на цервикални прешлени

Рентгенографии на торакални прешлени

Рентгенографии на лумбални прешлени

Рентгенографии на сакрума

Рентгенографии на опашните кости

Рентгенографии на черепа

г) електрокардиография (ЕКГ);

д) възможности за спешно биопсично из­следване.

2.10. Консултативна помощ:

а) осигуреност с 24-часова спешна консул­тативна помощ от кардиолог, анестезиолог, невролог, педиатър;

б) осигуряване на възможност за консулта­ции по показания с външни консултанти: съдов хирург, уролог, гръден хирург, неврохирург, профилиран интернист, гинеколог;

в) при рентгеновата диагностика се спазват изискванията на медицински стандарт „Образна диагностика“.

3. Критерии и показатели за качество на ортопедично-травматологичната дейност:

а) качеството на медицинското обслужване се определя от следните критерии:

– безопасност;

– удовлетвореност на пациента; икономиче­ска и социална ефективност;

– равенство (социална справедливост); при­емлива цена;

– достъпност и своевременност;

– адекватност; крайни резултати на здравното обслужване (здравен статус);

б) критериите за оценка на хирургическата помощ са:

– професионална квалификация и контрол върху нея;

– ефикасност и ефективност на диагностич­ната работа;

– ефикасност и ефективност на медикамен­тозното лечение;

– съотношение между насочени : приети за хоспитализация;

– ефикасност и ефективност на оператив­ното лечение;

– грижи за болния;

– контрол на асептиката и антисептиката;

– вътреболнични инфекции, с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции;

в) количествените показатели за оценка са:

– преминали болни;

– брой извършени манипулации;

– брой гипсови имобилизации;

– брой извършени трудови експертизи;

– брой домашни посещения;

– брой извършени опрации в операционни на ДКЦ или други болнични заведения;

– използваемост на легловия фонд;

– оборот на легло;

– среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен;

– % оперирани болни с висок оперативен риск по ASA;

– процентно разпределение на операциите по тежест и сложност;

– следоперативни усложнения;

– смъртност: в първите 24 часа; при неопе­рирани болни; при оперирани болни; причини за смъртта;

г) периодичният контрол на качеството е задължителен; извършва се от органите за уп­равление и контрол в лечебното заведение; ре зултатите се анализират и обсъждат с персонала на отделението на тримесечие; препоръчително е да има компютризирана документация.

V. Изисквания за ортопедично-травматоло­гичната дейност в областна, междуобластна и университетска болница:

1. Отделение по ортопедия и травматология:

1.1. В отделението се извършва следната дейност:

а) диагностично-лечебна дейност в областта на ортопедията и травматологията съгласно изискванията на този стандарт и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата;

б) експертна дейност;

в) здравноинформационна дейност, превен­ция и профилактика на травматизма.

1.2. База и оборудване:

1.2.1. Ортопедично-травматологичен кабинет в консултативно-диагностичния блок: помеще­нията и оборудването на кабинета отговарят на изискванията в раздел III.

1.2.2. Болничен стационар: освен изисквания­та в раздел IV отделението разполага най-малко с 10 болнични легла; оптималният брой на леглата в една стая е 2 или 3, като най-малко 7 % от стаите са с едно легло.

1.2.3. Към отделението може да се разкрие сектор за интензивно лечение. Броят на леглата в интензивния сектор е не повече от 6 %.

1.2.4. Отделението разполага със следни­те помещения: превързочни за асептични и септични превръзки, гипсовъчна, манипула­ционна, сестринска работна стая, кабинет на старшата сестра, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция или изследвания, помещение за дезинфекция, складове, коридори.

1.2.5. Препоръчително е кабинетите на началника на отделението, лекарския персо­нал, сътрудниците и старшата сестра да са в обособена административна част, отделно от болничните стаи.

1.2.6. Отделението е осигурено със:

а) мивки с течаща топла и студена вода във всички помещения;

б) централно и локално осветление в бол­ничните стаи, манипулационни, превързочни, лекарски кабинети;

в) резервен енергоизточник;

г) бактерицидни лампи стационарни в мани­пулационните и превързочни стаи, стационарни или подвижни в болничните стаи;

д) централно отопление;

е) излазни точки на инсталации за кислород и аспирация – 100 % за леглата в интензивния сектор, 10 % от леглата в отделението.

1.2.7. Отделението е оборудвано със:

а) болнични ортопедични легла;

б) болнични шкафове, осветителни тела;

в) хирургически инструментариум и колички за асептични и септични превръзки;

г) ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп.

1.2.8. Отделението разполага със:

а) вътрешнокомуникативни връзки (те­лефони) между кабинети, манипулационна, превързочни, операционни, интензивен сектор, ОАРИЛ, приемно-спешен и приемно-консул­тативен кабинет;

б) инсталация за повикване от болничните стаи (светлинна,звукова, комбинирана).

1.2.9. Болните със септични състояния или усложнения задължително се изолират в сеп­тични стаи, обслужвани от отделен персонал, отделна количка, инструменти, материали за превръзки, бельо и ръкавици за еднократна употреба, отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали.

1.3. Операционна зона. Разполага се в изоли­рана, но удобна за комуникации зона на отделе­нието, която позволява лесно транспортиране от подготвителната стая към операционната зала, от последната към стая за възстановяване след анестезия, към стая за интензивно лечение или към болнична стая в стационара.

1.3.1. Операционна зона включва:

а) операционните зали;

б) помещение за подготовка на хирургиче­ския екип;

в) помещение за предоперативна подго­товка с инсталация за кислород, аспирация, консумативи за подготовка на болни (тръби за интубация, сонди, катетри и др.);

г) помещение за следоперативно събуждане с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, инсталации за кислород и аспирация;

д) помощни помещения – съблекалня за мъже и жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезин­фектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация на инструментариум и материали;

е) желателно е да има компютър за офор­мяне на документацията;

ж) препоръчително е наличието на въз­можност за фото- и видеодокументиране на извършените операции.

1.3.2. В операционната зона се спазват пра­вилата за асептика и антисептика.

1.4. Операционна зала. Отделението разпо­лага най-малко с две операционни зали – за асептични и септични операции:

а) една операционна зала се разкрива с разчет за 200 големи и 200 малки хирургически операции годишно;

б) осигурени са пространствени и санитарно- хигиенни условия за извършване на операции по т. 2.2;

в) осигурено е оборудване, инструментариум и консумативи съгласно т. I.13 и I.14.

1.4.1. Оборудване на операционна зала:

а) операционна маса ортопедична с ек­стензия;

б) операционна лампа и аварийно резервно осветление;

в) подвижна допълнителна лампа;

г) електрокаутер;

д) система за аспирация – централна и допълнителна вакуумна помпа, излази за кис­лород, сгъстен въздух;

е) хирургически инструментариум, специ­фичен според вида на оперативната намеса (мекотъканна или костна):

– моторни системи;

– рентген телевизионна установка;

ж) хирургически консумативи и превързочни материали;

з) анестезиологичен апарат и консумативи;

и) стерилизацията на инструментариума и материалите е централна;

й) бактерицидни лампи;

к) препоръчително е наличието на клима­тични системи във всяка операционна зала;

л) използваната апаратура подлежи на кон­трол за изправност и безопасност.

1.5. Персонал на отделението и квалифика­ционни изисквания:

а) отделението се ръководи от начал­ник – ортопед-травматолог със специалност „Ортопедия и травматология“;

б) в отделението работят лекари със или без специалност; съотношението между лека­ри със специалност и без такава не трябва да надвишава 50 %: 50 %; броят на лекарите в отделението се определя според:

– броя на обслужваното население;

– кадровото осигуряване на дежурните лека­ри (дневен и нощен) с полагащата се почивка след дежурство;

– осигуряването на тричленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно;

– кадровото осигуряване на приемните ка­бинети (спешен и консултативен);

в) в отделението работят лекари с раз­чет – един хирург на 150 големи и средни операции с двама асистенти;

г) след атестация отделението може да бъде определено за база за специализация със заповед на министъра на здравеопазването;

д) медицинската сестра в отделението наблюдава общото състояние на болния, пре­вързва оперативните рани, следи за жизнените показатели в пред- и следоперативния период и сигнализира на лекар при отклонение от нормата;

е) лекарският и сестринският персонал полагат грижи за болните по отношение на диагностика, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, процедури и рехабилитация;

ж) санитарите изпълняват задачи, свързани с хигиенно-санитарно обслужване на болните, и технически задачи, възложени от лекар или медицинска сестра;

з) съотношението лекари/сестри е 1:3.

1.6. Организация на работата в отделението:

а) приемът на болни се осъществява съ­гласно раздел IV;

б) диагностичната и лечебната дейност на отделението се извършват в консултативно-ди­агностичния и стационарния блок на болницата;

в) при диагностично-лечебната дейност се прилагат съвременни постижения на медицин­ската наука, като се спазват изискванията на този стандарт;

г) дейностите се осъществяват от екипи под ръководството на началника на отделението и старшата медицинска сестра;

д) за диагностика и лечение се приемат лица, при които лечебната цел не може да бъде постигната от лечебно заведение за извънбол­нична помощ или районна болница;

е) лечението се осъществява чрез пълно или частично стациониране (дневен стационар); частичното стациониране се допуска, когато не е необходимо диагностичните и лечебните процедури да се извършват през нощта и при условие, че състоянието на болния позволява той да пребивава в домашна обстановка;

ж) лечението се прекратява при:

– волеизлияние на лицето, прието за лечение, а когато не може да изрази своята воля – от негов законен представител, освен в предви­дените от закона случаи;

– приключване на лечението или когато то може да продължи в извънболнични условия;

– груби нарушения на задълженията от страна на лицето, прието за лечение, освен ако то се намира в състояние, застрашаващо живота му;

з) при прекратяване на болничното лечение на лицето се издава епикриза, адресирана до този, който е издал направлението за лечение в болницата.

1.6.1. При извършване на оперативна намеса пациентът задължително се изследва за:

а) кръвногрупова принадлежност;

б) пълен набор от клинико-лабораторни и функционално-диагностични изследвания, изискуеми за даденото заболяване;

1.6.2. Преди извършване на оперативна интервенция болният задължително минава на преданестезиологичен преглед и консултация съгласно изискванията на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, включва­щи и преценка за свръхчувствителност към анестетични средства и степен на оперативния риск по ASA.

1.6.3. При прилагане на методи за диаг­ностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието на пациента, като упойки и хипнози, се взема предварително съ­гласие на лицата, върху които ще се прилагат, а ако са недееспособни – на техните законни представители или попечители. Изключение се допуска при необходимост от провеждането на животоспасяващи медицински процедури.

1.6.4. Лекарите в отделението са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента и на неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите ди­агностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и веро­ятния изход от заболяването:

а) лекарите са длъжни на основата на инфор­мацията, поднесена на пациента, да получават информираното му съгласие за извършването на медико-диагностичните и лечебните процедури и манипулации;

б) изпълнителният директор на болницата съгласувано с комисията по етика издава запо­вед за случаите, при които ще се иска писмено съгласие от страна на пациентите или на тех­ните законни представители, извън случаите, определени със закон или друг нормативен акт.

1.6.5. В отделението не могат да се извършват:

а) лечебни дейности, които не са посочени в предмета му на дейност;

б) диагностични, лечебни и рехабилитаци­онни методи, средства и процедури, които не са утвърдени от медицинската наука и проти­воречат на изискванията в този стандарт;

в) изпитвания на лекарства, апаратура и методи на лечение, които не отговарят на изис­кванията на закон или подзаконов нормативен акт и водят до риск от увреждане здравето на пациента.

1.6.6. Изписването на пациент се извършва съгласно раздел III на Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътреш­ният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико- социални грижи (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.; изм., бр. 80 от 2000 г.; бр. 61 от 2001 г. и бр. 99 от 2003 г.). При установяване на смърт се спазват изискванията в раздел IV от същата наредба и Законът за гражданска регистрация (ДВ, бр. 67 от 1999 г.).

1.6.7. Дейността в операционната зона се ръководи от началника на отделението:

а) в операционната зона работят най-малко две операционни сестри; броят им се определя от следните показатели:

– дневна осигуреност – две операционни сестри, в рамките на един работен ден, на една операционна маса;

– при 24-часова спешна помощ – една или две операционни сестри на маса за подсигуря­ване на две до три смени;

– препоръчително е осигуряване на опера­ционна сестра „на разположение“ за повикване при спешен случай;

б) в операционната работи и помощен пер­сонал (санитари), който извършва санитарно- хигиенна поддръжка, дезинфекция на операци­онните зали между две операции, изхвърляне на отпадъчни материали, сортиране на мръсно операционно бельо.

1.7. Оперативните намеси се извършват от хирургически екип, който включва: опера­тор – ръководител на екипа, асистент (асис­тенти) и операционни медицински сестри:

а) операторът – ръководител на екипа, е хирург със специалност „Ортопедия и трав­матология“;

б) големината на хирургическия екип се определя от сложността и обема на операцията съгласно раздел I, т. 13; при малка по обем и сложност операция е достатъчен хирург-опера­тор и операционна сестра; при средни операции се включват двама асистенти, желателно и трети;

в) към хирургическия екип принадлежи член на операционния персонал (санитар) с помощни функции: съдействие при обличане на операционни дрехи, подаване на допълнително необходими операционни инструменти, матери­али, консумативи, разтвори; препоръчително е операционна сестра да регистрира във формуляр употребените консумативи за осчетоводяването им и за икономическите разходи;

г) хирургическият екип извършва опера­цията с участие на анестезиологичен екип в оборудвана операционна зала съгласно т. 4.3.5;

д) хирургическият екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на оперативната рана; смяната на хирург-опе­ратор по време на операция е недопустимо, освен в случаите, когато той не е в състояние да извърши операцията по независещи от него причини; присъединяването към екипа на асис­тент по време на операция е задължително, ако операцията се окаже по-голяма по обем;

е) операторът може да бъде сменен от по- старши хирург, ако по време на операцията възникнат проблеми, застрашаващи живота на болния;

ж) функциите на оператор могат да бъдат поети от друг член на екипа за цялата опера­ция или части от нея, но само с разрешени­ето на оператора – ръководител на екипа, в негово присъствие или под негова асистенция; отговорността за изхода на операцията носи операторът – ръководител на екипа;

з) специализиращият лекар може да работи като асистент или оператор, на ниво на своята компетентност, под контрола и указанията на оператора – ръководител на екипа;

и) операционната сестра подготвя необходи­мия инструментариум, консумативи, следи за стерилността на оперативното поле и инстру­ментариума, за чистотата на операционните зали; освен инструментираща тя може да бъде и асистираща операционна сестра.

1.8. Диагностични изследвания:

а) клинична и физиологична диагностика:

– ЕКГ;

– ехокардиография;

– функционално изследване на дишането;

б) клинично-лабораторни изследвания:

– ПКК с диференциално броене;

– СУЕ, пълни биохимични изследвания;

– пълен хемостазеологичен статус;

– клинично-химични изследвания;

– изследване на тиреоидни хормони и рев­матологични фактори;

в) експресни микробиологични изследвания, вкл. за изследване на анаероби;

г) имунологични изследвания;

д) хемотрансфузионни изследвания, вкл. из­следване на антитела и директна съвместимост;

е) образна диагностика:

– рентгенографичен апарат с възможности за извършване на следните изследвания:

Рентгенографии на крайниците

Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник

Рентгенографии на стерноклавикуларната става

Рентгенографии на клавикулата

Рентгенографии на акромиоклавикуларната става

Рентгенографии на скапулата

Рентгенографии на раменната става

Рентгенографии на хумеруса

Рентгенографии на лакетната става

Рентгенографии на антебрахиума

Рентгенографии на гривнената става

Рентгенографии на дланта и пръстите

Рентгенографии на таза и долния крайник

Рентгенографии на таза

Рентгенографии на сакроилиачните стави

Рентгенографии на тазобедрените стави

Рентгенографии на бедрената кост

Рентгенографии на колянната става

Рентгенографии на подбедрицата

Рентгенографии на глезенната става

Рентгенографии на стъпалото и пръстите

Рентгенографии на гръбначния стълб

Рентгенографии на цервикални прешлени

Рентгенографии на торакални прешлени

Рентгенографии на лумбални прешлени

Рентгенографии на сакрума

Рентгенографии на опашните кости

Рентгенографии на черепа

– возим рентгенов апарат със С рамо за операционната зала;

– ултразвуков апарат с възможност за допле­рово изследване;

– компютърен томограф;

– ангиограф с възможност за емболизация;

– сцинтиграфски изследвания;

ж) електрофизиологични изследвания – елек­тромиограф;

з) патоморфологични изследвания с възмож­ност за спешно биопсично изследване (гефрир).

1.9. Изисквания за консултации и дейности при лечение на ортопедично-травматологично болни в отделението:

а) задължителни консултации с кардиолог, анестезиолог, педиатър;

б) консултации по показания с коремен хирург, уролог, гръден хирург, неврохирург, педиатър, профилиран интернист, рентгенолог, гинеколог, невролог, патоморфолог, химиоте­рапевт.

1.10. Оперативните намеси и манипулации се извършват съгласно раздел I, т. 13 и диаг­ностично-лечебните протоколи.

2. Клиника по ортопедия и травматология:

2.1. В клиниката по ортопедия се извършва следната дейност:

2.1.1. Диагностично-лечебна дейност в це­лия диапазон на специалността „Ортопедия и травматология“, включително високоспеци­ализирани, сложни и свръхсложни операции, манипулации и процедури съгласно изисква­нията на този стандарт и предвид нивото на съответната структура.

2.1.2. Консултативно-методична дейност по ортопедия и травматология в лечебната мрежа.

2.1.3. Обучение на студенти, специализанти и специалисти.

2.1.4. Научна дейност, включително научно- експериментална.

2.1.5. Здравноинформационна дейност, пре­венция и профилактика, здравна просвета, деонтология.

2.2. Изисквания за структура и устройство:

2.2.1. Клиника по ортопедия и травматология се създава към университетска многопрофилна или специализирана болница за активно лечение.

2.2.2. Клиниката може да бъде общопрофилна или профилирана:

а) в общопрофилна клиника се осъществява висококвалифицирана диагностично-лечебна дейност в сферата на основната ортопедично- травматологична патология, а също така и про­филирана дейност при наличие на необходимия за това материално-кадрови ресурс;

б) в профилирана клиника се осъществява дейност по определена специфична дейност на ортопедията или травматологията; разкрива се при условие, че повече от 50 % от дейността є е в областта на специфичната дейност съгласно раздел I.

2.2.3. Съгласно правилника за устройство­то, дейността и вътрешния ред на болницата клиничният стационар е непосредствено или функционално свързан с консултативно-диагнос­тичния блок и стационарния блок на болницата (операционен блок, клиника по анестезия и интензивно лечение, клиника по физикална те­рапия и рехабилитация). Оперативната дейност се извършва в обособен сектор на операцион­ния блок на болницата или в самостоятелна операционна зона към клиниката.

2.2.4. Специализираната извънболнична дейност на клиниката може да се извършва в следните кабинети, които извършват дейността си съгласно раздел III:

а) кабинет по ортопедия и травматология към консултативно-диагностичния блок на болницата;

б) кабинет по ортопедия и травматология към ДКЦ, работещ на територията на болницата по договорни отношения с нея;

в) спешен травматологичен кабинет в спе­циализиран „травма център“.

2.3. База и оборудване:

2.3.1. Клиничен стационар. Допълнителни изисквания към т. 1:

а) разкрива се най-малко с 10 и най-много с 40 болнични легла;

б) болничните стаи са с 1 до 4 легла, опти­мално с 2 легла;

в) осигурени са стаи за изолиране на болни със септични състояния и усложнения, които се обслужват от отделен персонал;

г) осигурени са помещения за лекции и семинари, библиотека, видеопрожекции, мул­тимедия, интернет и e-mail;

д) към клиниката може да се разкрие от­деление за интензивно лечение – до 10 % от общия брой на леглата;

е) в помещението за следоперативно наблю­дение и лечение на пациента и в клиниката по детска ортопедия са инсталирани клима­тизатори;

ж) в профилирана клиника (травматологич­на, за спинална хирургия, детска) леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други; в клиника с преобладаващ гериатричен профил или па­циенти със залежаване е желателно наличието на антидекубитални дюшеци;

з) препоръчително е клиниката да притежа­ва подвижен рентгенов апарат за изследване на лежащо болни (на екстензионно лечение и други методи);

и) препоръчително е медицинската доку­ментация да се обработва и съхранява от ме­дицински регистратор в отделно помещение, като процесът на обработка на информацията е компютризиран и свързан в общоболнична мрежа.

2.3.2. Спешният травматологичен кабинет към „травма център“ притежава:

а) кабинет за прегледи, разполагащ поне с две кушетки с паравани и с възможност за вкарване на допълнителна количка;

б) негативоскоп със секторно усилване на светлината;

в) манипулационна-превързочна за превръз­ки и минимални амбулаторни манипулации;

г) пряк достъп до амбулаторна операционна зала за извършване на малки по обем хирур­гични обработки и операции;

д) помещение за репозиции и имобилизации, обзаведено със:

– гипсовъчна маса;

– репозиционни апарати (Бьолер и др.);

– набор от гипсовъчни инструменти (гипсо­въчен нож, гипсорезачка, клещи, телорезачка);

– телевизионна рентгенова уредба;

– анестезиологичен апарат за краткотрайна наркоза.

2.4. Операционна зала. Допълнителни изис­квания за оборудване към т. 1:

а) пълен набор/набори от инструментариум за конвенционална костна и мекотъканна хирур­гия: скалпели, игли, иглодържатели, анатомични и хирургични пинцети, хемостатични и проходни инструменти, захващащи инструменти, распа­ториуми, разнообразни костодържатели, длета, шила, елеватори, зъбчати и меки екартьори, ножици, клещи, сонди, протектори, бургии, три­он на Gilli, ампутационен нож, чукове и други;

б) набори от конвенционални и специали­зирани импланти за костна хирургия, съобра­зени с профила на клиниката: остеосинтезни средства за екстра/интрамедуларна и външна фиксация, спинални имплантати, ендопротези и др.; използваните импланти да са регистрирани и разрешени за употреба в страната;

в) инструментариум за специализирана и елективна хирургия по профила на клиниката: инструментации за екстра/интрамедуларна остеосинтеза, външна фиксация, спинални инструментации, набори за ендопротезиране, миниванзивна и ендоскопска хирургия, ре­плантационна хирургия, педиатрична хирургия и други;

г) апаратура за извършване на високоспеци­ализирани хирургични дейности по профила на клиниката: артроскоп, опреционен микроскоп, агрегати за бориране и римериране и други;

д) електротермокаутери (по един на опера­ционна маса);

е) специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично, с приставки за позициони­ране на крайниците и тракционни устройства (за халотракция, тракция на крайниците); препоръчително е масите да са пропускливи за рентгенови лъчи;

ж) телевизионна рентгенова уредба с елек­тронно усилване на образа; наличие на двупла­нов апарат с подвижно С рамо; препоръчително е наличието на двукомпонентно устройство за едновременна визуализация в две проекции, както и фотопринтер с хартиен и електронен носител на образа;

з) препоръчително е наличието на апарат за интраоперативна хемореинфузия (cell-saver) в операционна зала към клиника, извършва­ща операции с голяма кръвозагуба (тазова и гръбначна хирургия, ендопротезиране, онко­хирургия);

и) препоръчително е наличието на собствено депо (или бърз достъп до такова) за консерви­рана костна тъкан.

2.5. Персонал и квалификационни изисква­ния. Допълнителни изисквания към т. 1:

2.5.1.Клиниката се ръководи от началник клиника – хабилитирано лице, специалист ортопед-травматолог.

2.5.2.Отделение към клиниката (приемно, спешно и др.) се ръководи от началник-отде­ление със специалност по ортопедия и трав­матология:

– началникът на профилирано отделение към клиниката притежава допълнителна ква­лификация и опит по съответната специфична дейност.

2.5.3. Лекарският състав включва лекари- ординатори с призната специалност „Ортопедия и травматология“ и лекари без специалност (специализанти), като съотношението им е 50 %:50 %.

2.5.4. Медицински сестри. Старшата сестра е с висше образование по здравни грижи с образователно-квалификационна степен „ба­калавър“, организира и ръководи работата на сестринския персонал и санитарите.

2.5.5. Персоналът на клиниката осъществява дейността си съгласно длъжностни характерис­тики, утвърдени от изпълнителния директор на болницата.

2.6. Организацията на работа в клиниката се осъществява съгласно т. 1.

2.7. Диагностични дейности:

2.7.1. Клиниката по ортопедия и травмато­логия е оборудвана или има пряк достъп до специализирана диагностична апаратура за клинично-лабораторни, образни, имунологич­ни, патоморфологични и други изследвания, както следва:

а) клинична и физиологична диагностика:

– ЕКГ;

– ехокардиография;

– функционално изследване на дишането;

б) клинично-лабораторна диагностика:

– ПКК с диференциално броене;

– СУЕ;

– пълни биохимични изследвания;

– пълен хемостазеологичен статус;

– експресна микробиологична лаборатория, вкл. за изследване на анаероби, имунологична лаборатория;

– хемотрансфузионна лаборатория, вкл. за из­следване на антитела и директна съвместимост;

в) препоръчва се:

– вирусологична лаборатория;

– изследване за хламидиална инфекция, химическа лаборатория;

– лаборатория за туморни маркери;

– изследване на тиреоидни хормони и рев­матологични фактори;

г) образна диагностика посредством:

– рентгенографичен апарат с възможност за:

Рентгенографии на крайниците

Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник

Рентгенографии на стерноклавикуларната става

Рентгенографии на клавикулата

Рентгенографии на акромиоклавикуларната става

Рентгенографии на скапулата

Рентгенографии на раменната става

Рентгенографии на хумеруса

Рентгенографии на лакетната става

Рентгенографии на антебрахиума

Рентгенографии на гривнената става

Рентгенографии на дланта и пръстите

Рентгенографии на таза и долния крайник

Рентгенографии на таза

Рентгенографии на сакроилиачните стави

Рентгенографии на тазобедрените стави

Рентгенографии на бедрената кост

Рентгенографии на колянната става

Рентгенографии на подбедрицата

Рентгенографии на глезенната става

Рентгенографии на стъпалото и пръстите

Рентгенографии на гръбначния стълб

Рентгенографии на цервикални прешлени

Рентгенографии на торакални прешлени

Рентгенографии на лумбални прешлени

Рентгенографии на сакрума

Рентгенографии на опашните кости

Рентгенографии на черепа

– рентгеноскопичен апарат;

– мобилен рентгенов апарат със С рамо за операционния блок;

– апарат за изследване под напрежение (Tellux);

– ултразвуков апарат;

– ултразвуков апарат с възможност за допле­рово изследване;

– компютърен томограф;

– ангиограф с възможност за ангиографска емболизация;

д) препоръчват се:

– спирален компютърен томограф с възмож­ност за триизмерна реконструкция на КТ образ;

– ядрено-магнитен томограф;

– сцинтиграфски изследвания;

е) електрофизиологични изследвания – елек­тромиограф, препоръчва се апарат за контрол на соматосензорни евокирани потенциали;

ж) патоморфологична лаборатория с въз­можност за гефрир.

2.8. Оперативни намеси:

2.8.1. Състав на оперативен екип: опера­тор, 2 – 3 асистенти, 2 операционни сестри, санитар, като:

а) операторът е лекар със специалност и допълнителна квалификация по профила на операцията (ако е специфична дейност);

б) най-малко единият от асистентите е със специалност;

в) осигурен е директен достъп до висо­коспециализирани консултанти; при показа­ния – интердисциплинарен екип от специалисти в различни сфери на хирургията;

г) водещата операционна сестра е с опит и квалификация по профила на операцията.

2.8.2. Списък на извършваните много големи операции:

а) ортопедични:

– злокачествен тумор – локална резекция;

– злокачествен тумор – радикална костна резекция и протезиране;

– васкуларизиран кожен присадък;

– шийни вертебродези – предни;

– декомпресия – тумор;

– сколиоза – предна епифизиодеза;

– сколиоза – предна либерация;

– сколиоза – предна корекция с инстру­ментация;

– кифоза;

– тотална ревизионна артропластика на ТБС;

– ревизионна колянна артропластика;

– хемипелвектомия;

– дезартикулация на ТБС;

б) травматологични:

– предна декомпресия и стабилизация;

– фрактури на таз – ОРВФ;

– фрактура – луксация тазобедрена ста­ва – ОРВФ на ацетабуларна фрактура;

– ацетабуларна фруктура – ОРВФ на аце­табуларна фрактура.

2.8.3. Оперативните намеси се осъществяват съгласно диагностично-лечебните протоколи.

VI. Критерии и показатели за качество на дейността в клиника/отделение по ортопедия и травматология

1. Критериите за качеството на медицинското обслужване са:

– безопасност;

– удовлетвореност на пациента;

– икономическа и социална ефективност;

– равенство (социална справедливост);

– приемлива цена;

– достъпност и своевременност;

– адекватност;

– крайни резултати на здравното обслужване (здравен статус).

2. Критерии за оценка на хирургическата дейност:

– професионална квалификация и контрол върху нея;

– ефикасност и ефективност на диагностич­ната работа;

– ефикасност и ефективност на медикамен­тозното лечение;

– съотношение между насочени : приети за хоспитализация;

– ефикасност и ефективност на оператив­ното лечение;

– грижи за болния;

– контрол на асептиката и антисептиката;

– вътреболнични инфекции, с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции.

3. Количествени показатели за оценка:

– преминали болни;

– брой извършени манипулации;

– брой гипсови имобилизации;

– брой извършени трудови експертизи;

– брой домашни посещения;

– брой извършени опрации в операционни на ДКЦ или други болнични заведения;

– използваемост на легловия фонд;

– оборот на легло;

– среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен;

– % оперирани болни с висок оперативен риск по ASA;

– процентно разпределение на операциите по тежест и сложност;

– следоперативни усложнения;

– съвпадение с морфологичната диагноза;

– смъртност: в първите 24 часа; при неопе­рирани болни; при оперирани болни; причини за смъртта;

– оказана консултативна помощ на районните здравни заведения;

– републикански консултации;

– брой експертни решения на ТЕЛК.

4. Периодичен контрол на качеството:

4.1. Осъществява се от органите за контрол и управление на лечебното заведение.

4.2. Резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие.“

Министър: А.-М. Борисова

 

3.7, 6 гласа

СВЪРЗАНИ ПРОДУКТИ

КОМЕНТАРИ КЪМ НОРМАТИВНИЯТ АКТ

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

СпециалистиОрганизацииИзследванияНовиниСпортЗаведенияСоциални грижиЛайфстайлИсторияСнимкиЗдравни проблемиЛюбопитноЗдравни съветиПсихологияЗаболявания (МКБ)Клинични пътекиБотаникаИнтервютаЛеченияАнкетиГеографияНаправления в медицинатаАлт. медицинаПроизводителиТестовеОбразованиеЛичностиОткрития