МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ

Медицински стандарти

от 20 авг 2010г.

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ

Медицинският стандарт по специалността „Ортопедия и травматология“ определя изискванията относно:

1. База за ортопедично-травматологична дейност в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ.

2. Оборудване с апаратура и консумативи.

3. Кадрова инфраструктура и квалификация на персонала.

4. Организация на дейността.

5. Диагностични и лечебни дейности.

6. Критерии за оценка за качество на извършваната дейност.

I. Характеристика на специалността

1. Медицинската специалност „Ортопедия и травматология“ е специалност с преобладаваща хирургична насоченост, в рамките на която се осъществява профилактика, диагностика, лечение и оценка на трудоспособността при заболявания и травми на опорно-двигателния апарат.

2. Специалността „Ортопедия и травматология“ включва и следните специфични дейности, изискващи допълнителна квалификация: спинална хирургия, тазова хирургия, хирургия на ръката, пластична хирургия, онкоортопедия, артроскопска хирургия, ставно ендопротезиране, детска ортопедия.

3. Специалист ортопед-травматолог е лекар, придобил специалността „Ортопедия и травматология“.

4. Специалистът ортопед-травматолог осъществява медицинските дейности по своята специалност.

5. Диагностичната и лечебната дейност по специалността „Ортопедия и травматология“ се извършва:

а) на местопроизшествието, в медицинско транспортно средство и център за спешна медицинска помощ;

б) в лечебно заведение за извънболнична помощ: амбулатория за първична или специализирана медицинска помощ по ортопедия и травматология, медицински център и диагностично-консултативен център – ортопедично- травматологичен кабинет;

в) в лечебно заведение за болнична помощ – сектор, отделение, клиника по ортопедия и травматология.

6. Диагностичната дейност по ортопедия и травматология се осъществява посредством методи за:

а) неинвазивна диагностика;

б) инвазивна диагностика;

в) диагностика, извършвана в среда на йонизиращо лъчение.

7. Инвазивната диагностика се извършва в операционна зала (или манипулационна), оборудвана с апаратура и инструментариум, съответстващи на протоколите за извършване на диагностичната процедура, съгласно т. 14.

8. Диагностиката, налагаща дейност в среда на йонизиращо лъчение, се извършва в кабинети, отговарящи на санитарно-техническите изисквания (Правилник № 0-33 за проектиране и устройство на медицински рентгенови кабинети и експлоатация на медицински рентгенови уредби – ДВ, бр. 81 от 1971 г., и Инструкция № 1 за техническия надзор върху медицински рентгенови кабинети и уредби – ДВ, бр. 77 от 1975 г.).

9. Оперативната ортопедо-травматологична дейност се извършва в операционни зали, разположени в обособена операционна зона на клиниката или отделението, при спазване на изискванията по т. 13 и диагностично-лечебните протоколи.

10. Според своя обем и сложност операциите по ортопедия и травматология са малки, средни, големи и много големи, както следва:

11.1. Малки операции

А. Ортопедични:

1. Ексцизия на ганглион

2. Ексцизия на липома

3. Бурса

4. Кюретаж на костна киста

5. Дренаж на абсцес

6. Флегмон

7. Инфекция – друго

8. Раневи дебридман

9. Ревизия на рана под анестезия

10. Вторичен шев

11. Аспирация на става

12. Апликация на хидрокортизон

13. Биопсия – кожна

14. Щракащ палец

15. Теносиновиит

16. Либерация на тарзален тунел

17. Врастнал нокът

18. Аддукторна тенотомия

Б. Травматологични:

1. Манипулация под анестезия

2. Отстраняване на чуждо тяло

3. Дебридман на рана

4. Репозиция на луксация:

• Рамо

• Лакет

• Интерфалангеална

5. Закрита репозиция на извънставни фрактури

6. ОРВФ на тарзометатарзална луксация

7. ОРВФ на метатарзални кости

11.2. Средни операции

A. Ортопедични:

1. Кюретаж и остеопластика

2. Ексцизия на остеохондрома

3. Ексцизия на екзостоза

4. Ексцизионна биопсия

5. Тенолиза

6. Възстановяване на сухожилия

7. Възстановяване на нерв – ранно

8. Възстановяване на нерв – късно

9. Септичен артрит

10. Остеомиелит

11. Теносиновиит

12. Раневи дебирдман и поставяне на антибиотични перли

13. Артротомия

14. Освобождаване на меки тъкани – друго

15. Изглаждане на костни проминенции

16. Секвестректомия

17. Ексцизия на ревматоидни възли

18. Декомпресия на нерв

19. Капсулотомия

20. Тенотомия

21. Теноелонгация

22. Биопсия – мускулна

23. Биопсия – синовиална

24. Биопсия – мекотъканна

25. Синовиектомия

26. Атродеза

27. Изваждане на метал

28. Отстраняване на фиксация

29. Възстановяване на връзки

30. Ексцизия на латерален край на ключица

31. Възстановяване на акромиоклавикуларна луксация

32. Артроскопия

33. Освобождаване и/или транспозиция на лакътния нерв

34. Хирургия на тенисов лакът

35. Ексцизия на лъчевата глава

36. Отстраняване на свободно тяло

37. Остеотомия на радиуса

38. Удължаване на радиуса

39. Остеотомия на улната

40. Удължаване на улната

41. Ексцизия на дисталния край на улната

42. Декомпресия на карпален тунел

43. Декомпресия на улнарен нерв

44. Контрактура на Дюпюитрен

45. Ексцизия на лунатума

46. Корекция на полидактилия

47. Корекция на синдактилия

48. Артроеза – I карпометакарпална става

49. Артродеза интрафалангеална

50. Вземане на костен присадък

51. Артротомия – диагностична

52. Артротомия – оперативна – отстраняване на мениск

53. Артротомия – оперативна – отстраняване на свободно тяло

54. Артротомия – оперативна – друго

55. Остеотомия – проксимална тибиална

56. Остеотомия – дистална феморална

57. Пластика на квадрицепса

58. Супрамалеоларна остеотомия

59. Лигамент – реконструкция глезен

60. Глезенна артродеза

61. Глезенна артроскопия

62. Глезен – отстраняване на свободно тяло

63. Артропластика на преден ходилен отдел

64. Халукс валгус – остеотомия

65. Халукс валгус – хемиартропластика

66. Халукс валгус – друго

67. Халукс валгус – деза

68. Пръсти – интерфалангеална деза

69. Хеми/тотална фалангектомия

70. Корекция на деформация на Маделунг

71. Сухожилен трансфер – горен крайник

72. Освобождаване на контрактура – горен крайник

73. Мекотъканно – освобождаване на ТБС

74. Феморална остеотомия

75. Артрограма на ТБС

76. Частична ексцизия на физата

77. Ахилоелонгация

78. Тибиалис постериор трансфер

79. Тибиалис антриор трансфер

80. Pes equinovarus

81. Операция на Щайндлер/Плантарна либерация

82. Os calcis остеотомия

83. Остеотомия в областта на ходилото

84. Подколянна остеотомия

85. Ревизия след ампутация

Б. Травматологични:

1. Налагане на външен фиксатор

2. Поставяне на черепни тракционни скоби

3. Репозиция на дислокация

4. Открита репозиция и вътрешна фиксация (ОРВФ) – проксимален хумерус

5. Супракондилна фрактура – мануална репозиция и закрита фиксация с К игли

6. Супракондилни фрактури – ОРВФ

7. Фрактура на олекранон – ОРВФ

8. ОРБФ на главичка (шийка на радиус)

9. Изолирана фрактура на радиус – ОРВФ

10. Изолирана фрактура на улна – ОРВФ

11. Фрактура на радиус и улна – ОРВФ

12. Фрактура – луксация на Монтеджия

13. Фрактура – луксация на Галеаци

14. Увреда на Есекс – Лопрести

15. Фрактури на дистален радиус – други

16. Фрактури на скафоидна кост – вътрешна фиксация и/или остеопластика

17. Скафолунатна дисоциация ОПВФ

18. Вътреставна феморална фрактура – закрита репозиция и вътрешна фиксация

19. Вътреставна бедрена фрактура – ОРВФ

20. Проксимален фемур – вътрешна фиксация

21. Проксимален фемур – процедура на Дън

22. Диафизарна фрактура – интрамедуларен пирон

23. Фрактура на пателата – ОРВФ

24. Фрактура на пателата – частична ексцизия

25. Фрактура на пателата – тотална ексцизия

26. Фрактури на тибиалното плато

27. Тибиална диафиза – интрамедуларен пирон

28. Тибиална диафиза – заключващ интрамедуларен пирон

29. Тибиална диафиза – плака

30. Фибула – ОРВФ

31. Фрактура – луксация на Дюпюитрен

32. Бималеоларна фрактура – ОРВФ

33. Фрактура на талуса – ОРВФ

11.3. Големи операции:

A. Ортопедични:

1. Иглена биопсия

2. Злокачествен мекотъканен тумор – радикална резекция

3. Разцепен кожен присадък

4. Пълнослоен кожен присадък

5. Кожно ламбо

6. Сухожилен присадък

7. Пластика на нерв

8. Остеопластика

9. Сухожилен трансфер

10. Ексцизия на медиален край на ключица

11. Шийни вертебродези – задни

12. Ексцизия на диск

13. Нуклеотомия

14. Декомпресия – спинална стеноза

15. Задна вертебродеза in situ

16. Спондилолистеза – корекция и деза

17. Задна вертебродеза с инструментация

18. Сколиоза – задна деза in situ

19. Сколиоза – задна деза с инструментация

20. Хемиартропластика

21. Задна стабилизация

22. Ексцизионна артропластика

23. Артропластика

24. Заместване на лунатум

25. Полицизация

26. Грифозна ръка

27. Заместване на трапецната кост

28. Тотална артропластика на ТБС – циментна

29. Тотална артропластика на ТБС – безциментна

30. Тотална артропластика на ТБС – хибридна

31. Остеотомия на таза

32. Остеотомия на фемура

33. Артропластика – уникомпартментна

34. Артропластика – би/трикомпартментна

35. Артропластика – друга

36. Артродеза – първична

37. Артродеза – вторична

38. Лигаментарна реконструкция

39. Артропластика – уникомпартментна

40. Артропластика – би/трикомпартментна

41. Лигаментарна реконструкция

42. Глезенна артропластика

43. Остеотомия на хумерус

44. Вродена луксация на ТБС – открита репозиция

45. Солтер остеотомия

46. Киари остеотомия

47. Тазова остеотомия – друга

48. Псоас трансфер

49. Обтураторна нервектомия

50. Освобождаване/удължаване на задната бедрена мускулна група

51. Проксимална феморална фокална недостатъчност

52. Pes equinovarus – задно-медиална либерация

53. Талектомия

54. Есцизия на тарзална коалиция

55. Удължаване на крайник

56. Епифизиодеза:

• Скъсяване на крайник

• Предна четвърт

• Горен крайник – друго

• Надколянна

• Трансколянна

Б. Травматологични:

1. Поставяне на хало

2. Репозиция на фрактура луксация

3. Задна фузия

4. Предна фузия

5. Закрита репозиция на луксация на прешлени

6. Задна стабилизация

7. Хумерус – хемиартропластика

8. Фрактури на дистален хумерус – ОРВФ

9. Вътреставна бедрена фрактура – хемиартропластика

10. Вътреставни феморални фрактури – артропластика

11. Проксимален фемур – трипланова остеотомия

12. Субтрохантерна фрактура – ОРВФ

13. Диафизарна фрактура – заключващ интрамедуларен пирон

14. Диафизарна фрактура – плака

15. Кондилни фрактури

16. Артропластика – уникомпартментна

17. Артропластика – би/трикомпартментна

18. Артропластика – друга

19. Артродеза – първична

20. Артродеза – вторична

21. Лигаментарна реконструкция

22. Пилон фрактура – ОРВФ

23. Фрактура на калканеус – ОРВФ

11.4. Много големи операции:

A. Ортопедични:

1. Злокачествен тумор – локална резекция

2. Злокачествен тумор – радикална костна резекция и протезиране

3. Васкуларизиран кожен присадък

4. Шийни вертебродези – предни

5. Декомпресия – тумор

6. Сколиоза – предна епифизиодеза

7. Сколиоза – предна либерация

8. Сколиоза – предна корекция с инструментация

9. Кифоза

10. Тотална ревизионна артропластика на ТБС

11. Ревизионна колянна артропластика

12. Хемипелвектомия

13. Дезартикулация на ТБС

Б. Травматологични:

1. Предна декомпресия и стабилизация

2. Фрактури на таз – ОРВФ

3. Фрактура – луксация на тазобедрена става – ОРВФ на ацетабуларна фрактура

4. Ацетабуларна фруктура – ОРВФ на ацетабуларна фрактура

12. Оперативната дейност се осъществява при спазване на следните изисквания:

Таблица № 1

Вид на операцията по обем и сложност

Показател

Изисквания

Малки

Екип

Оператор, асистент, операцион-

операции

на сестра, санитар.

Операторът може да бъде с приз-

ната специалност, но може и да

е специализант по ортопедия или

хирургия, работещ под контрола

на специалист.

Опера-

Стандартно оборудвана опера-

ционна

ционна зала:

зала

•

Операционна маса

•

Операционна лампа

•

Анестезиологична екипиров-

ка (наркозен апарат, монитор,

дефибрилатор)

•

Общ хирургически инструмен-

тариум

Предопе-

Определена кръвна група, тест

ративни

за алергия.

изследва-

ния и под-

готовка

Обезбо-

Местно, регионално

ляване

Инстру-

Общ хирургически инструмен-

мента-

тариум. Основни ортопедични

риум и

инструменти (распаториум, дле-

консума-

та, чук, К игли, бормашина, гип-

тиви

сорезачка и др.). Транспортни и

дефинитивни шини, гипсови

бинтове, стерилен превързочен

материал.

Периопе-

По показания – антибиотична

ративни

профилактика с еднократна

меро-

„shooting“ доза широкоспектъ-

приятия

рен антибиотик (цефалоспорин

I – II генерация). Анти-

агрегантна профилактика.

По показания – антикоагу-

лантна профилактика с

парентерален или перорален антикоагулант

при пациенти с висок тромбем-

боличен риск.

Средни

Екип

Оператор, 1 или 2 асистенти,

операции

операционна сестра, санитар.

Операторът трябва да бъде с

призната специалност или спе-

циализант в напреднала фаза на

обучение, работещ под контрола

на опитен специалист.

Опера-

Стандартно оборудвана орто-

ционна

педично-травматологична

зала

операционна зала:

•

Ортопедична маса

•

Електротермокаутер

•

При операции, изискващи флуо-

роскопски контрол – телеви-

зионна Rц уредба:

•

Специализирана апаратура

по профила на операцията –

артроскоп, очила с увеличение

и др.

Предопе-

Стандартни предоперативни

ративни

изследвания: Hb, Ht, биохимия,

изслед-

урина, кръвна група, тестуване

вания и

при анамнестични данни за алер-

подго-

гия, коагулограма, консултация

товка

с кардиолог и анестезиолог:

Обезбо-

обща, регионална или провод-

ляване

на анестезия. Анестезията се

осъществява от екип съгласно

медицински стандарт „Анестезия

и интензивно лечение“.

Инстру-

Стандартен хирургичен и базов

мента-

ортопедичен инструментариум.

риум и

Специализиран инструментари-

консума-

ум и импланти по профила на

тиви

операцията (видове остеосин-

тези).

Периопе-

Антибиотична профилактика

ративна

с еднократна „shooting“ доза

профи-

широкоспектърен антибиотик

лактика

(цефалоспорин I – II генерация).

Антикоагулантна профилактика

с парентерален или перорален антикоагулант при

пациенти с повишен тромбем-

боличен риск.

Големи

Екип

Оператор, 2 асистенти, опера-

операции

ционна сестра, санитар. Опера-

торът задължително е специа-

лист с квалификация по съот-

ветната специфична дейност. Най-малко еди-

ният от асистентите е със спе-

циалност.

Опера-

Специализирана ортопедично-

ционна

травматологична операционна с

зала

ортопедична маса с аксесоари,

телевизионна Rц уредба, електро-

термокаутер, високоспециализира-

на апаратура по профила на опе-

рацията: артроскоп с аксесоари,

операционен микроскоп, специали-

зирана силова апаратура (римери

и др.).

Предопе-

Стандартни предоперативни

ративни

изследвания. Разширени и

изслед-

специализирани изследвания по

вания и

показания. Образна диагности-

подго-

ка до ниво компютърна томо-

товка

графия (КАТ). Осигурена изо-

групова кръв най-малко 750 ml.

Обезбо-

Обща, епидурална, спинална или

ляване

регионална анестезия. Анесте

зията се извършва от екип на-

чело с анестезиолог със специа-

лност и достатъчен професиона-

лен опит.

Инстру-

Пълен набор от специализиран

мента-

инструментариум и импланти по

риум и

профила на операцията. Осигу-

консу-

рена комплексност на инстру-

мативи

менталните сетове и наборите

за имплантиране.

Периопе-

Задължителна 24 – 72-часова

ративни

периоперативна антибиотична

меро-

профилактика с II – III генера-

приятия

ция цефалоспорин. Задължи-

телна антикоагулантна профилак-

тика с парентерален или перорален антикоагулант.

Много

Екип

Оператор, 2 – 3 асистенти, 2 опе-

големи

рационни сестри, санитар. Опе-

операции

раторът задължително е лекар

със специалност и напреднала ква-

лификация по съответната специфична

дейност, в областта на която е операцията.

Най-малко единият от асистентите

задължително е със специалност.

Осигурен директен достъп до високо

специализирани консултанти. При по-

казания – интердисциплинарен екип

от специалисти в различни сфери на

хирургията. Водещата операционна

сестра е с опит и квалификация по

профила на операцията.

Опера-

Специализирана ортопедично-

ционна

травматологична операционна с

зала

ортопедична маса с аксесоари,

телевизионна Rц уредба, електро-

термокаутер, високоспециализирана

апаратура по профила на операцията:

артроскоп с аксесоари, операционен

микроскоп, специализирана силова

апаратура (римери и др.), С рамо – 1 бр.,

операционен микроскоп – 2 бр.

Предопе-

Стандартни предоперативни

ративни

изследвания. Разширени и

изслед-

специализирани изследвания по

вания и

показания. Образна диагности-

подго

товка		групова кръв 750 ml и повече.
4.	Обезбо-		Обща, спинална или епидурал-
ляване		на анестезия. Анестезията се
води от екип, ръководен от високо-
квалифициран специалист с опит и
квалификация по профила на интер-
венцията.
5.	Инстру-		Пълен набор от специализиран
мента-		инструментариум и импланти по
риум и		профила на операцията. Осигу-
консу-		рена комплексност на инстру-
мативи		менталните сетове и наборите
за имплантиране.
6.	Периопе-		Задължителна 24 – 72-часова
ративни		периоперативна антибиотична
меро-		профилактика с II – III генера-
приятия		ция цефалоспорин. Задължител-
на антикоагулантна профилактика с парентерален или перорален коагулант.
Задължително следоперативно настаняване
на болния в клиника (отделение) за
интензивно лечение с високо ниво
на мониторинг и реанимационни Грижи рижи.

ка до ниво КАТ. Осигурена изо-

13. Всяка диагностично-лечебна процедура се извършва при спазване на съответния протокол

Таблица № 2

Диагностично-лечебни протоколи

Рентгеново изследване на опорно-двигателния апарат (ОДА)

Цел: Подпомагане диагностиката на патологичните промени в костната система.

Показания: Всички заболявания и травми на костната система.

Условия за осъществяване: Наличие на стационарен рентгенографски кабинет, рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Подготовка за изследването: Попълване на фиш за рентгенологично изследване с указания за необходимите проекции и вероятната диагноза. Отразяване във фиша на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването. Фишът се попълва от специалист ортопед-травматолог.

Извършител на изследването: Рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Компютърна томография

Цел: Прецизиране диагностиката на заболяванията и травмите на костно-мускулната система.

Показания: Вътреставни фрактури, фрактури на таза и гръбначния стълб, туморни новообразувания, заболявания на гръбначния стълб, остеонекрози и др.

Условия за осъществяване: Наличие на компютър-томограф, рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Извършител на изследването: Рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Ангиографско изследване

Цел: Диагностициране на съдови малформации, травматични съдови промени и др.

Показания: Травматични лезии на съдове, костни тумори, предоперативно планиране при васкуларизирани костни присадъци и др.

Условия за осъществяване: Ангиографски кабинет, снабден с ангиограф, ангиографски катетри, анестезиологичен апарат, спешен шкаф.

Подготовка за изследването: Пациентът се тестува за чувствителност към контраста 24 часа преди изследването. Избръсване на областта, в която ще бъде извършвано ангиографското изследване. Попълва се фиш от специалиста ортопед-травматолог за ангиографско изследване с указания за необходимите проекции и вероятна диагноза. Отразяване във фиша или историята на заболяването на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването.

Специални изисквания: При провеждане на изследването пациентът се придружава от лекар ортопед-травматолог.

Поведение след изследването: Пациентът се транспортира до клиниката на лежаща количка с поставена пясъчна торбичка върху мястото на пункцията за 24 часа. Спазва се постелен режим за същото време. Следи се за циркулаторни нарушения.

Ставна пункция

Видове

Диагностична

Лечебна

Изследване вида на пунктата

Обемно отбременя-

Вкарване на въздух или

ване – евакуация на

контрастна материя

хематом, ексудат.

Промиване с анти-

септичен разтвор

Апликация на анти-

биотик

Място за извършване на манипулацията:

Манипулационен сектор на хирургичен кабинет

Екип:

Лекар

Манипулационна медицинска сестра

Условия:

Спазване на строга антисептичност:

в окосмена част – след избръсване

не се пунктира през рани или инфектирани места на кожата

Хирургично почистване на кожата около входната точка –

с мощни антисептични препарати

Използване на стерилни игли и спринцовки за еднократна употреба

Възможни усложнения:

Инфекция

Засягане на съдове и нервни структури

Протоколи за оперативни интервенции

Протокол за директна екстензия

Индикации:

Нестабилни фрактури и противопоказания

за оперативно лечение

Отбременяване на става

Предотвратяване на контрактури

Лечение на контрактури

Условия:

Стерилна обстановка

Подготвен екип:

лекар-оператор (покрива стерилно

оперативното поле и осъществява

операцията)

сестра инструментираща (подготвя

необходимия инструментариум и

асистира на оператора)

санитар – осигурява условия за

осъществяване на операцията

(придържа крайника в правилна

позиция и доставя необходимия

инструментариум)

Инструментариум:

К игли

Скоби за директна екстензия

Тежести за директна екстензия

Въженце за осъществяване на тракцията

Шина за директна екстензия

Интервенция:

Избръсване на окосмена част от санитар

Не се прониква през рани, инфектирани

места на кожата, места с кожни заболявания

Хирургично почистване на кожния периметър

около входната и изходната точка

Използване на стерилни К игли (за

долен крайник по-дебели)

Предварително инфилтриране на локален

анестетик двустранно – подкожно и

субпериостално

Особености:

След поставяне на металната скоба

задължително последната трябва да

се разтвори максимално, респективно

да се обтегне К иглата

Входни точки за прокарване на иглите

през олекранон – откъм медиално, на

2 – 3 см дистално от върха (пази N.ulnaris)

Кондилна или супракондилна екстензия –

откъм медиално, на нивото на горния

полюс на пателата

През tuberositas tibiae – откъм латерално

на 1 – 1,5 см под върха

Супрамалеоларна – откъм латерално, на около

5 – 6 см над ставата, пред фибулата

През калканеуса – откъм латерално, на

2,5 см под и зад върха на фибулата

Тежест – зависи от целта на екстензията,

вида на травмата (давност, класификация)

и мускулатурата на пациента

При обичайните случаи с фрактура на

долен крайник се използва тежест прибли-

зително 10 % от теглото на болния

При луксации или фрактури – луксации на

ТБС – значително по-голяма тежест – 10 – 20 кг

(като тежестта се увеличава постепенно)

При фрактури на брахиум тежестта се

преценява индивидуално (тегло, мускулатура,

фрактура)

Протоколи за метална остеосинтеза

Заигляне с киршнерови игли

Индикации:

Перкутанна фиксация на фрактури

Фрактури в детска възраст

Авулзионни фрактури

Фрактури на фаланги, метакарпални и

метатарзални кости

Коригиращи остеотомии

Условия:

Стерилна операционна

Подготвен екип:

лекар-оператор (покрива стерилно

оперативното поле и осъществява

операцията)

лекар-асистент (асистира на оператора)

сестра инструментираща (подготвя необходимия

инструментариум и асистира на оператора)

анестезиологичен екип (обезболява болния и

осигурява условия за протичане на операцията)

рентгенов лаборант (осигурява рентгенов

контрол на репозиция и остеосинтеза в хода

на операцията и окончателни графии)

санитар, осигуряващ условия за осъществя-

ване на операцията (приема болния в пред-

операционна и го облича, поставя го на

операционната маса, асистира по време

на операцията на операционната сестра,

извежда болния от операционна)

Инструментариум:

К игли

Стерилни хирургични инструменти

Оборудване:

Ортопедична операционна маса

Рентгенов апарат

Механичен или електрически борер

Операционна лампа

Негативоскоп

Интервенция:

Вечерта преди интервенцията болният е

подготвен за интервенцията от дежурната

сестра, оперативното поле е

		обработено
		със стерилна превръзка
	Санитар приема пациента в операционната
	и го поставя на опрационната маса
	Анестезиологичен екип обезболява пациента
	Лекар почиства стерилно оперативното поле,
	като санитарят полива с антисептични разтвори
	Лекар покрива стерилно оперативното поле
	Операторът с помощта на асистент осъществява
	закрита репозиция на фрактура под рентгенов
	контрол или кръвно, извършвайки хирургически
	достъп и репонирайки фрактурата
	Операторът фиксира фрагментите с една или
	повече К игли с различен диаметър в зави-
	симост от вида на фрактурата
	Операторът послойно затваря тъканите при
	открита репозиция
	Операторът или асистент правят стерилна
	превръзка
	Анестезиологичният екип извежда пациента
	от анестезия
	Рентгенов лаборант прави контролни
	рентгенографии
	Санитар извежда пациента от операционна
	Първи асистент записва оперативен протокол
	Остеосинтеза чрез телен серклаж
	Индикации:
	Коси фрактури на тръбести кости
	Авулзионни фрактури
	Фрактура на патела
	Условия:
	Стерилна операционна
	Подготвен екип:					лекар-оператор (покрива стерилно
	оперативното поле и осъществява
	операцията)
	лекар-асистент (асистира на оператора)
	сестра-инструментираща (подготвя необходимия
	инструментариум и асистира на оператора)
	анестезиологичен екип (обезболява болния и
	осигурява условия за протичане на операцията)
	рентгенов лаборант (осигурява рентгенов
	контрол на репозиция и остеосинтеза в хода
	на операцията и окончателни графии)
	санитар, осигуряващ условия за осъществяване
	на операцията (приема болния в предоперационна
	и го облича, поставя го на опрационната маса,
	асистира по време на операцията на операционната
	сестра, извежда болния от операционна)
	Инструментариум:
	К игли
	Стерилен хирургичен инструментариум
	Оборудване:
	Ортопедична операционна маса
	Рентгенов апарат
	Механичен или електрически борер
	Операционна лампа
	Електрокоагулатор
	Негативоскоп
	Интервенция:
	Вечерта преди интервенцията болният е подготвен
	за интервенцията от дежурната сестра, оператив-
	ното поле е обработено стерилно и превързано
	Санитар приема пациента в операционна и го пос-
	тавя на операционната маса
	Лекар контролира фиксирането на пациента на
	операционната маса
	Анестезиологичен екип обезболява пациента
	Лекар почиства стерилно оперативното поле,
	като санитар полива с антисептични разтвори
	Лекар покрива стерилно оперативното поле
	Операторът извършва хирургичния достъп до
	фрактурата и я репонира
	Асистентът/асистентите подпомагат работата
	и репозицията на фрактурата от оператора
	Операторът фиксира фрагментите с един или
	повече серклажа с различен диаметър тел в
	зависимост от вида на фрактурата
	Операторът послойно затваря тъканите
	Операторът или асистент правят стерилна
	превръзка
	Анестезиологичният екип извежда пациента
	от анестезия
	Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии
	Лекар контролира свалянето на пациента от
	операционната маса
	Санитар извежда пациента от операционна
	Първи асистент записва оперативен протокол
	Винтова остеосинтеза
	Индикации:
	Фиксация на допълнителни фрагменти при
	раздробени фрактури
	Авулзионни фрактури
	Фрактури в детска възраст
	Фрактури на фаланги, метакарпални и
	метатарзални кости
	Перкутанна фиксация на фрактури
Коригиращи остеотомии
Условия:
Стерилна операционна
Подготвен екип:			лекар-оператор (покрива стерилно
оперативното поле и осъществява
операцията)
лекар-асистент (асистира на оператора)
сестра-инструментираща (подготвя необходимия
инструментариум и асистира на оператора)
анестезиологичен екип (обезболява болния
и осигурява условия за протичане на
операцията)
рентгенов лаборант (осигурява рентгенов
контрол на репозиция и остеосинтеза в хода
на операцията и окончателни графии)
санитар, осигуряващ условия за осъществя-
ване на операцията (приема болния в пред-
операционна и го облича, поставя го на
операционната маса, асистира по време на
операцията на операционната сестра, извежда
болния от операционна)
Инструментариум:
Кортикални, спонгиозни винтове
Стерилен хирургичен инструментариум
Оборудване:
Ортопедична операционна маса
Рентгенов апарат
Електрически борер
Операционна лампа
Електрокоагулатор
Негативоскоп
Интервенция:
Вечерта преди интервенцията болният е подготвен
за интервенцията от дежурната сестра, опера-
тивното поле е обработено стерилно и превързано
Санитар приема пациента в операционна и го
поставя на операционната маса
Лекар контролира фиксирането на пациента на
операционната маса
Анестезиологичен екип обезболява пациента
Лекар почиства стерилно оперативното поле,
като санитар полива с антисептични разтвори
Лекар покрива стерилно оперативното поле
Операторът извършва хирургичния достъп до
фрактурата и я репонира
Асистентът/асистентите подпомагат работата и
репозицията на фрактурата от оператора
Операторът фиксира фрагментите с един или
повече винтове с различен диаметър и вид
в зависимост от вида на фрактурата
Операторът послойно затваря тъканите
Операторът или асистент правят стерилна
превръзка
Анестезиологичният екип извежда пациента
от анестезия
Рентгенов лаборант прави контролни
рентгенографии
Лекар контролира свалянето на пациента
от операционната маса
Санитар извежда пациента от операционна
Първи асистент записва оперативен протокол
Остеосинтеза с плака
Индикации:
Нестабилни фрактури
Коригиращи остеотомии
Псевдоартрози
Условия:
Стерилна операционна
Подготвен екип:			лекар-оператор (покрива стерилно
оперативното поле и осъществява
операцията)
лекар-асистент (асистира на оператора)
сестра-инструментираща (подготвя необходимия
инструментариум и асистира на оператора)
анестезиологичен екип (обезболява болния
и осигурява условия за протичане на операцията)
рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол
на репозиция и остеосинтеза в хода на опера-
цията и окончателни графии)
санитар, осигуряващ условия за осъществяване
на операцията (приема болния в предоперационна
и го облича, поставя го на операционната маса,
асистира по време на операцията на операцион-
ната сестра, извежда болния от операционна)
Инструментариум:
Набор плаки, кортикални, спонгиозни винтове
Стерилен хирургичен инструментариум
Оборудване:
Ортопедична операционна маса
Рентгенов апарат
Електрически борер
Активна аспирация
Операционна лампа
Електрокоагулатор
Негативоскоп
Интервенция:
Вечерта преди интервенцията болният е подготвен
за интервенцията от дежурната сестра, опера-
тивното поле е обработено стерилно и превързано
Санитар приема пациента в операционна и го
поставя на операционната маса
Лекар контролира фиксирането на пациента на
операционната маса
Анестезиологичен екип обезболява пациента
Лекар почиства стерилно оперативното поле,
като санитар полива с антисептични разтвори
Лекар покрива стерилно оперативното поле
Операторът извършва хирургичния достъп до
фрактурата и я репонира
Асистентът/асистентите подпомагат работата и
репозицията на фрактурата от оператора
Операторът фиксира фрагментите с винтове и
плака/и с различна големина и вид в
зависимост от фрактурата
Операторът послойно затваря тъканите
Операторът или асистент правят стерилна
превръзка
Анестезиологичният екип извежда пациента от
анестезия
Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии
Лекар контролира свалянето на пациента от
операционната маса
Санитар извежда пациента от операционна
Първи асистент записва оперативен протокол
Интрамедуларна остеосинтеза
Индикации:
Нестабилни фрактури на диафизни кости
Коригиращи остеотомии
Псевдоартрози
Условия:
Стерилна операционна
Подготвен екип:				лекар-оператор (покрива стерилно
оперативното поле и осъществява
операцията)
лекар-асистент (асистира на оператора)
сестра-инструментираща (подготвя необходимия
инструментариум и асистира на оператора)
анестезиологичен екип (обезболява болния
и осигурява условия за протичане на операцията)
рентгенов лаборант (осигурява рентгенов
контрол на репозиция и остеосинтеза в хода
на операцията и окончателни графии)
санитар, осигуряващ условия за осъществяване
на операцията (приема болния в предоперационна
и го облича, поставя го на операционната маса,
асистира по време на операцията на операцион-
ната сестра, извежда болния от операционна)
Инструментариум:
Набор пирони, набор инструменти за имплантация
Стерилен хирургичен инструментариум
Оборудване:
Ортопедична операционна маса
Рентгенов апарат, скопичен рентгенов апарат
Набор инструменти за интрамедуларна синтеза
Операционна лампа
Електрокоагулатор
Негативоскоп
Интервенция:
Вечерта преди интервенцията болният е подготвен
за интервенцията от дежурната сестра, оператив-
ното поле е обработено стерилно и превързано
Санитар приема пациента в операционна и го
поставя на операционната маса
Лекар контролира фиксирането на пациента на
операционната маса
Лекар контролира позиционирането на скопичния
апарат от рентгенов лаборант
Анестезиологичен екип обезболява пациента
Лекар почиства стерилно оперативното поле,
като санитар полива с антисептични разтвори
Лекар покрива стерилно оперативното поле
Операторът извършва хирургичния достъп до
фрактурата и я репонира
Асистентът/асистентите подпомагат работата
и репозицията на фрактурата от оператора
Рентгенов лаборант извършва скопичен контрол
на репозицията
Операторът фиксира фрагментите с винтове и
плака/и с различна големина и вид в зависи-
мост от фрактурата
Операторът послойно затваря тъканите
Операторът или асистент правят стерилна
превръзка
Анестезиологичният екип извежда пациента от
анестезия
Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии
Лекар контролира свалянето на пациента от
операционната маса
Санитар извежда пациента от операционна
Първи асистент записва оперативен протокол
Външна фиксация
Индикации:
Открити фрактури
Раздробени фрактури
Политравми
Псевдоартрози
Условия:
стерилна операционна
подготвен екип:			лекар-оператор (покрива стерилно
оперативното поле и осъществява
операцията)
лекар-асистент (асистира на оператора)
сестра-инструментираща (подготвя необходимия
инструментариум и асистира на оператора)
анестезиологичен екип (обезболява болния
и осигурява условия за протичане на операцията)
рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол
на репозиция и остеосинтеза в хода на опера-
цията и окончателни графии)
санитар, осигуряващ условия за осъществяване на
операцията (приема болния в предоперационна и
го облича, поставя го на операционната маса,
асистира по време на операцията на операцион-
ната сестра, извежда болния от операционна)
Инструментариум:
Набор външни фиксатори, набор инструменти за
поставяне
Стерилен хирургичен инструментариум
Оборудване:
Ортопедична операционна маса
Рентгенов апарат
Електрически борер
Операционна лампа
Негативоскоп
Интервенция:
Вечерта преди интервенцията болният е подготвен
за интервенцията от дежурната сестра, оператив-
ното поле е обработено стерилно и превързано
Санитар приема пациента в операционна и го
поставя на операционната маса
Анестезиологичен екип обезболява пациента
Лекар почиства стерилно оперативното поле,
като санитар полива с антисептични разтвори
Лекар покрива стерилно оперативното поле
Операторът репонира закрито фрактурата или
извършва хирургичен достъп и открита репозиция
Асистентът/асистентите подпомагат работата и
репозицията на фрактурата от оператора
Рентгенов лаборант извършва евентуален
скопичен/графичен контрол на репозицията
Операторът фиксира фрагментите К игли или
пирони на външен фиксатор и монтира апарат
за външна фиксация
Операторът евентуално послойно затваря
тъканите
Операторът или асистент правят стерилна
превръзка
Анестезиологичният екип извежда пациента
от анестезия
Рентгенов лаборант прави контролни
рентгенографии
Санитар извежда пациента от операционна
Първи асистент записва оперативен протокол
Ставно ендопротезиране
Индикации:
Раздробени фрактури на бедрена шийка
Garden 3,4 фрактури на бедрена шийка и остеопороза
Аваскуларна некроза на бедрена глава
Псевдоартрози на бедрена шийка
Артроза
Раздробени вътреставни фрактури
Туморни процеси, разрушаващи става
Условия:
Стерилна операционна
Подготвен екип:					лекар-оператор с допълнителна ква-
лификация за ендопротезиране
осъществява операцията
лекари-асистенти (асистират на оператора)
сестра-инструментираща (подготвя необходимия
инструментариум и асистира на оператора)
анестезиологичен екип (обезболява болния
и осигурява условия за протичане на
операцията)
рентгенов лаборант (осигурява рентгенов
контрол на репозиция и остеосинтеза в хода
на операцията и окончателни графии)
санитар, осигуряващ условия за осъществяване
на операцията (приема болния в предопера-
ционна и го облича, поставя го на операцион-
ната маса, асистира по време на операцията
на операционната сестра, извежда болния от
операционна)
Инструментариум:
Набор протези, инструментариум за имплантация
Стерилен хирургичен инструментариум
Оборудване:
Ортопедична операционна маса
Рентгенов апарат
Електрически борер
Активна аспирация
Операционна лампа
Електрокоагулатор
Негативоскоп
Интервенция:
Вечерта преди интервенцията болният е под-
готвен за интервенцията от дежурната сестра,
оперативното поле е обработено стерилно и
превързано
Санитар приема пациента в операционна и го
поставя на операционната маса
Лекар контролира фиксирането на пациента на
операционната маса
Анестезиологичен екип обезболява пациента
Лекар почиства стерилно оперативното поле,
като санитар полива с антисептични разтвори
Лекар покрива стерилно оперативното поле
Операторът извършва хирургичния достъп и
имплантира ендопротезата
Асистентът/асистентите подпомагат работата
на оператора
Операторът или асистентът затваря оперативната
рана
Операторът или асистент правят стерилна
превръзка
Анестезиологичният екип извежда пациента
от анестезия
Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии
Под лекарски контрол пациентът се сваля от
операционната маса
Санитар извежда пациента от операционна
Първи асистент записва оперативен протокол.

14. Според срока, налагащ необходимостта от лечебна намеса, операциите са спешни, срочни (с отложена спешност) и планови.

15. Според продължителността на престоя и необходимостта от хоспитализация на пациента се осъществява амбулаторно лечение и стационарно лечение („дневен стационар“, „нощен стационар“, „болнично лечение“).

16. Еднодневна хирургия по ортопедия и травматология, като приложение на инвазивни или оперативни методи в планов порядък, в рамките на един ден, без осигуряване на болнично легло за хоспитализация за по-продължителен престой в лечебното заведение се извършва при спазване на изискванията на този стандарт, медицинския стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ и общите медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично- възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия.

17. В своята ежедневна диагностична и лечебна дейност ортопед-травматологът взаимодейства със специалисти от други медицински специалности: анестезиолози, хирурзи, рентгенолози, ревматолози, невролози и неврохирурзи, пластични хирурзи и други. Това взаимодействие се осъществява съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение и следва да отговаря на деонтологичните изисквания за колегиални взаимоотношения.

18. При смесени екипи в специализирани „травма-центрове“ травматологът е подчинен на хирурга – ръководител на екипа, който носи отговорността за цялостната екипна дейност.

IА. Изисквания за осъществяване на специалността „Ортопедия и травматология“ в структури от I, II и III ниво на компетентност в болници за активно лечение:

Структури (клиники/отделения) от I ниво:

Минимален брой лекари и специалисти: двама лекари със специалност „Ортопедия и травматология“.

Минимален обем дейност: структурата трябва да извършва минимум по 380 операции годишно на всеки 10 легла.

Други условия: на територията на болницата, в която функционира структурата по ортопедия и травматология, следва да бъдат разположени също и клинична лаборатория I ниво и рентгенов апарат.

Структури (клиники/отделения) от II ниво:

Минимален брой лекари и специалисти: трима лекари, от които двама със специалност „Ортопедия и травматология“.

Минимален обем дейност: структурата трябва да извършва минимум по 380 операции годишно на всеки 10 легла.

Компетентност: структурата следва да извършва оперативни интервенции със среден и голям обем и сложност.

Други условия: 1) На територията на болницата, в която функционира структурата по ортопедия и травматология, следва да бъдат разположени също и клинична лаборатория II ниво, микробиологична лаборатория и рентгенов апарат за скопия и графия.

2) Структурата следва да разполага с осигурен достъп (може и по договор) до С рамо, КАТ или МРТ на територията на населеното място.

Структури (клиники/отделения) от III ниво:

Минимален брой лекари и специалисти: шестима лекари, от които четирима със специалност „Ортопедия и травматология“.

Минимален брой сертифицирани специалисти: един със свидетелство за артроскопия.

Минимален обем дейност: структурата трябва да извършва минимум по 700 операции годишно, от които 150 ендопротези на тазобедрената или други стави.

Компетентност: структурата следва да извършва хирургично лечение на всички заболявания на опорно-двигателната система, с комплицирано протичане и при които се предполагат много голям обем и сложност високоспециализирани дейности.

Други условия: 1) На територията на болницата, в която функционира структурата по ортопедия и травматология, следва да бъдат разположени също и клинична лаборатория III ниво, включително с възможност за кръвно-газов анализ, хемостазеология и др., микробиологична лаборатория, рентгенов апарат за скопия и графия, КАТ или МРТ.

2) Структурата следва да разполага с осигурен достъп (може и по договор) до структура по клинична патология и патоморфологична лаборатория в рамките на населеното място.

II. Условия и ред за осъществяване на ортопедо-травматологичната дейност в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ

1. Условия и ред за осъществяване на ортопедо-травматологичната дейност в лечебно заведение за извънболнична помощ:

1.1. Амбулатория за първична медицинска помощ.

Общопрактикуващият лекар (ОПЛ) извършва:

а) първична диагностика на вродени аномалии, дегенеративни и възпалителни ставни заболявания;

б) спешно лечение на малки повърхностни наранявания в областта на крайниците;

в) при необходимост насочва пациента към специалист по ортопедия и травматология.

1.2. Амбулатория за специализирана медицинска помощ, която може да бъде:

– Индивидуална и групова практика по ортопедия и травматология – кабинет на лекар със специалност „Ортопедия и травматология“;

– Медицински център (МЦ) и Диагностично-консултативен център (ДКЦ) – кабинет на лекар със специалност „Ортопедия и травматология“.

Специалистът по ортопедия и травматология извършва:

а) диагностика на ортопедо-травматологичната нозология, провеждане на амбулаторно лечение с консервативни методи, контролни прегледи, оценка на трудоспособността, извършване и подмяна на превръзки и гипсови имобилизации, както и малки хирургически манипулации (хирургична обработка на екскориации и малки повърхностни рани, единични шевове, сваляне на конци от оперативни рани, повърхностни некректомии, ставни пункции и околоставни и вътреставни инстилации на медикаменти);

б) при необходимост пациентът се насочва към лечебно заведение за болнична помощ за допълнително диагностично уточняване и лечение;

в) предоперативна подготовка на пациента по назначение от приемащото лечебно заведение;

г) оперативна дейност в медицински център и диагностично-консултативен център с операционен сектор.

1.3. Медико-техническата лаборатория по ортопедия и травматология изработва:

– ортопедични ортезни и протезни конструкции.

2. Лечебно заведение за болнична помощ:

2.1. Районна болница.

2.1.1. В сектора по травматология към хирургичното отделение се извършва първична травматологична помощ, обработка на повърхностни рани, операции с малък обем и сложност от областта на травматологията, имобилизация на фрактурите и подготовка на пациента, при необходимост, за транспортиране до отделение/клиника по ортопедия и травматология на друга болница.

2.1.2. В отделението по ортопедия и травматология освен дейността по т. 2.1.1 се извършват, съобразно нивото на съответната структура, и:

а) операции със среден обем и сложност в областта на травматологията;

б) операции с малък обем и сложност в областта на ортопедията.

2.2. Областна и междуобластна болница. В отделението по ортопедия и травматология освен дейността по т. 2.1 се извършват, съобразно нивото на съответната структура, и:

а) операции с голям обем и сложност в областта на травматологията;

б) операции със среден и голям обем и сложност в областта на ортопедията.

2.3. Университетска и национална болница. В клиниката по ортопедия и травматология освен дейностите по т. 2.1 и 2.2 се извършват, съобразно нивото на съответната структура, и:

а) операции с много голям обем и сложност в областта на травматологията;

б) операции с голям и много голям обем и сложност в областта на ортопедията.

2.4. В профилираните клиники (отделения) на Университетска специализирана болница по ортопедия и травматология се извършват големи и много големи операции, съобразно нивото на съответната структура.

2.5. Дейността на сектора, отделението и клиниката по ортопедия и травматология, включително профилирана, се извършва съгласно раздел I, т. 14.

2.6. Цялостната дейност и ред на работа в сектора, отделението и клиниката по ортопедия и травматология, включително профилирана, се определят от правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение за болнична помощ.

2.7. Минимални изисквания за извършване на оперативна дейност в лечебно заведение за болнична помощ:

Таблица № 3

Лечебно

Малки

Средни

Големи

Много големи

заведение

операции

за бол-

нична

орто-

трав-

орто-

трав-

орто-

трав-

орто-

трав-

помощ

педия

мато-

педия

мато-

педия

мато-

педия

мато-

логия

Сектор по

травматоло-

гия към хи-

рургично

отделение

на районна

болница

Отделение

по ортопе-

дия и трав-

матология

към районна

болница

Отделение

по ортопе-

дия и трав-

матология

към област-

на и между-

областна

болница

Клиника по

ортопедия и

травматоло-

гия към уни-

верситетска

болница

2.8. В секторите и отделенията може да се извършва и по-голям обем оперативна дейност, ако са спазени изискванията за това съгласно раздел I, т. 13.

III. Изисквания за ортопедично-травматологична дейност в амбулатория за специализирана медицинска помощ

1. База и оборудване на ортопедично-травматологичен кабинет:

1.1. Ортопедично-травматологичният кабинет (минимална площ – 12 кв. м) има два функционално свързани работни сектора: за прегледи и за манипулации.

1.2. Самостоятелно разположеният кабинет има освен това: чакалня, санитарен възел и допълнителни помещения – стерилизационна, регистратура, апаратни, складове, сервизни помещения.

1.3. Хигиенни и инсталационни изисквания:

а) минималната светла височина на помещенията при самостоятелно разположен ортопедичен кабинет е 2,20 м, а в рамките на медицински и диагностично-консултативен център – 2,50 м;

б) стените на манипулационния сектор, стерилизационната, санитарния възел, както и зоните за санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.) на височина 1,80 м от готов под;

в) стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; не се допускат релефни мазилки;

г) подовите настилки в кабинетите, манипулационната, стерилизационната и санитарните възли трябва да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да са топли, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

д) осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 „Осветление. Естествено и изкуствено“; допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения;

е) в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация;

ж) всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене;

з) помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

и) задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чистите и използвани постелъчен инвентар и работно облекло, вкл. обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията;

й) при оборудване с рентгенова апаратура помещението следва да отговаря на изискванията по т. 10;

к) инсталационни изисквания: отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби трябва да отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

1.4. Допълнителни дейности:

а) могат да се сключват договори с друго лечебно заведение за стерилизация на инструментариума и превързочния материал;

б) изпирането на постелъчния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта;

в) при работа в хирургична практика се спазват Указания № 28/2.IX.1998 г. на Министерството на здравеопазването за начини и средства за дезинфекция в здравните заведения (Сл. бюлетин на МЗ, бр. 1/1999 г.), Заповед № РД-09-300/2.VII.1999 г. за хигиенни норми и изисквания при провеждане на стерилизация в медицинската практика (Сл. бюлетин на МЗ, бр. 7/1999 г.);

г) събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършва разделно, на определени за целта места; отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с общоприетите дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях; опасните отпадъци от медицинската дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.

1.5. Оборудване на ортопедично-травматологичен кабинет:

а) медицинска кушетка – 1 бр.

б) апарат за артериално налягане със стандартен маншет и широк маншет – 1 бр.

в) стетоскоп – 1 бр.

г) медицински термометър – 1 бр.

д) подвижна инструментална маса – 1 бр.

е) стойка за инфузия – 1 бр.

ж) спешен шкаф – 1 бр.

з) лекарска чанта за медикаменти, инструменти и консумативи за домашни посещения – 1 бр.

и) саморазгъващ се балон – 1 бр.

й) бутилка с кислород с редуцир вентил – 1 бр.

к) маска за кислород – 1 бр.

л) аспиратор – 1 бр.

м) назогастрална сонда – 1 бр.

н) стомашна сонда – 1 бр.

о) въздуховод (Godell) – 1 бр.

п) усторазтворител – 1 бр.

р) крамерови шини – 1 бр.

с) сух стерилизатор – 1 бр.

т) негативоскоп – 1 бр.

1.5.1. Обурудване за високоспециализирани дейности:

а) ехограф с трансдюсер за ултразвуково изследване на стави;

б) остеодинзитометър;

в) игли за ставна пункция различни видове – 5 бр.

1.5.2. Специалистите по ортопедия и травматология в ДКЦ, МЦ и групова практика може да използват общо оборудване, както следва: електрокардиограф и ехографски апарат; АМБУ, ендотрахеална тръба, ларингоскоп, кислородна бутилка, плочки за изследване на кръвни групи и тестсеруми за изследване на кръвни групи от системата АВО и спешен шкаф.

1.6. Инструментариум:

а) хирургичен ножодържач – 3 бр.

б) скалпели с различни остриета – 10 бр.

в) пинцета анатомична – 2 бр.

г) пинцета хирургична – 2 бр.

д) ножица права островърха, средна – 2 бр.

е) ножица права островърха, малка – 2 бр.

ж) кръвоспиращи щипки, средни и малки – 4 бр.

з) стелиета – 3 бр.

и) екартьори тип „Воробьов“ – 4 бр.

й) екартьори двузъби – 2 бр.

к) корнцанг – 3 бр.

л) иглодържател – 2 бр.

м) шивашка ножица за марли – 1 бр.

н) емайлирани тави за инструменти и превързочен материал – 3 бр.

о) бъбрековидни легенчета – 2 бр.

п) метални тави за стерилизация – 2 бр.

р) стерилизационен барабан, голям – 1 бр.

с) стерилизационен барабан, среден (по 1 септичен и 1 асептичен) – 2 бр.

т) стерилизационен барабан, малък (по 1 септичен и 1 асептичен) – 2 бр.

у) инструмент за сваляне на гипс (гипсорезачка) – 1 бр.

ф) инструмент за сваляне на гипс тип крокодил – 1 бр.

1.7. Консумативи:

а) памук – 1 кг

б) марля – 10 м

в) бинтове, малки, средни и големи, по 20 бр.

г) левкопласт, обикновен 5 бр.

д) левкопласт, антиалергичен 5 бр.

е) спринцовки, 5 мл – 30 бр.

ж) спринцовки, 10 мл – 30 бр.

з) спринцовки, 20 мл – 20 бр.

и) игли за спринцовки, мускулни и венозни, по 100 бр.

й) игли със синтетични конци, различни размери – 100 бр.

к) хирургични компреси с прорез 10 бр.

л) микулич кърпи 10 бр.

м) тампони за бактериологично изследване 10 бр., 2-88

н) гипсовъчни бинтове, различни размери – 50 бр.

о) абокат, различни размери – 10 бр.

п) системи за инфузионни разтвори – 10 бр.

р) есмарх – 2 бр.

с) антибиотичен унгвент – 2 бр.

т) йодасепт – 200 мл

у) спирт 70 градуса – 1 литър

ф) йодбензин – 1 литър

1.8. Медицински документи:

а) амбулаторен лист – бл. МЗ – НЗОК № 1

б ) ме д и ц и н с к о н а п р а в л е н и е – б л . МЗ – НЗОК № 3

в) направление за медико-диагностична дейност – бл. МЗ – НЗОК № 4

г) талон за ЛКК – бл. МЗ – НЗОК № 6

д) рецептурна бланка – бл. МЗ – НЗОК № 5

е) рецепти за упойващи средства с номерация

ж) направление за хоспитализация образец МЗ 119

з) книга за издаване на болнични листове за временна неработоспособност

и) бързо известие за заболяване (отравяне) и за заразно болен

й) бързо известие за задължително съобщение на злокачествено заболяване

к) медицинска бележка

л) журнал за диспансеризация

м) съобщение за настъпила смърт

н) картони за диспансеризация

о) касова бележка за директно заплащане

п) печат

2. Квалификационни изисквания:

2.1. Ортопедично-травматологичният кабинет се ръководи от специалист ортопед-травматолог.

2.2. Неговата квалификация отговаря на държавните изисквания за придобиване на специалността и изискванията за допълнителна и продължителна квалификация.

2.3. Под негов контрол в кабинета могат да работят като участници в екип и други специалисти: ортопед-травматолози, специализанти по клиничната специалност „Ортопедия и травматология“ и лекари от друга специалност.

2.4. Медицинска сестра работи в помощ и под ръководството на специалиста ортопед- травматолог.

2.5. В по-големите „травма центрове“ към ортопедично-травматологичния кабинет работи и санитар-гипсовач.

3. Дейност на ортопед-травматолога

3.1. Диагностична и лечебна дейност:

3.1.1. За изпълнението на тази дейност специалистът поставя диагноза на заболяванията посредством необходимите диагностични и лечебни методи:

– снемане на подробна анамнеза;

– физикално изследване и оглед на пациента;

– специфични палпаторни техники по топографски области;

– временна и трайна хемостаза;

– локално обезболяване;

– пунктиране, сондиране и катетеризиране;

– вземане, съхраняване и организиране транспорта на материали за биопсично и цитологично изследване;

– правилно интерпретиране на специализираните апаратни, инструментални и лабораторни методи на изследване: образни – със и без контраст, фиброендоскопски, радиоизотопни, хормонални и на туморни маркери, морфологични, клинично-лабораторни, патофизиологични.

3.1.2. Извършва специализирани общохирургични манипулации и изследвания в амбулаторни и домашни условия:

– пункция на естествени и патологично преформирани кухини;

– лечение на хронични и трудно зарастващи (проблемни) рани;

– декубитални рани;

– съдови рани по крайниците при венозна и артериална недостатъчност;

– диабетно стъпало;

– следоперативно усложнени рани;

– рани от термични, химични и лъчеви травми;

– инцизия;

– ексцизия;

– дрениране;

– некректомия;

– катетеризация на пикочен мехур;

– трахео- и кониотомия по витални индикации;

– венесекция;

– ендоартериални апликации;

– имобилизации.

3.1.3. Ортопед-травматологът осъществява своята дейност въз основа на методиката, същността, диагностичните възможности и интерпретира резултатите от клиничните, параклиничните кръвни и биохимични, микробиологични, вирусологични, микологични, имунологични, цитологични, хистопатологични, рентгенови, функционални, биопсични и хемостазиологични изследвания в диагностиката на ортопедичните и травматологичните заболявания.

3.1.4. Изгражда терапевтичен подход за етиологично и симптоматично лечение на ортопедичните и травматологичните болести и придружаващите заболявания при всеки конкретен пациент.

3.1.5. Познава критериите за хоспитализация на пациенти с ортопедични и травматологични заболявания и при необходимост ги насочва своевременно към лечебните заведения за болнична помощ с оглед допълнително диагностично уточняване и лечение.

3.1.6. Познава показанията и противопоказанията за хирургично лечение на пациентите, извършва първоначален клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) и ги подготвя за оперативна интервенция.

3.1.7. При необходимост насочва пациента и към друг специалист за предоперативна консултация.

3.1.8. Проследява оперирани болни в късния постоперативен период (след 30-ия ден), като извършва профилактика, откриване и лечение на евентуални усложнения.

3.1.9. Извършва тестуване за алергия към лекарствени средства.

3.1.10. Определя кръвна група.

3.1.11. Притежава знания и умения за овладяване на спешните състояния.

3.1.12. При необходимост извършва:

– инжекции – подкожна, мускулна и венозна;

– интрадермални, скарификационни и конюнктивални тестове;

– парентерални инфузии;

– – кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации);

– ЕКГ – ориентировъчно разчитане;

– отстраняване на хирургичен шевен материал;

– превръзка на рана;

– прилагане на тетаничен анатоксин;

– локална анестезия: инфилтрационна;

– изписва необходимите за лечението лекарствени средства.

3.1.13. Извършва следните видове прегледи:

– първичен преглед с описание на анамнеза, общ и локален статус;

– вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем;

– първичен преглед в домашни условия;

– вторичен преглед в домашни условия;

– консултация с друг специалист в домашни условия;

– консултация с друг специалист в амбулаторни условия;

– експертиза на временна неработоспособност;

– експертиза на трайна неработоспособност;

– експертиза на здравословно състояние.

3.1.14. Познава медицинските и отчетните формуляри (бланки) и стриктно води медицинската документация.

3.2. Профилактична дейност:

– извършва дейностите по профилактика на заболяванията на опорно-двигателния апарат.

3.3. Рехабилитационна дейност:

– извършва проследяване, диагностика и своевременно лечение на очакваните усложнения при пациенти с хронични ортопедични и травматологични заболявания.

3.4. Специализирана ортопедично-травматологична дейност:

3.4.1. В операционен сектор към медицински център или диагностично-консултативен център се извършват следните дейности:

– шев на меки тъкани до ниво фасция;

– инцизия на повърхностен флегмонт;

– промивка на дренаж;

– смяна на дренаж или тампонада;

– сондиране на повърхностни фистули;

– вземане на биопсичен материал от меки тъкани;

– ексцизия при рани, инфекции и др.;

– инцизия на панарициум и паронихия;

– инцизия на сухожилен панарициум;

– шев на мускули и фасция при травма;

– диагностична и лечебна пункция на повърхн. кисти и абсцеси;

– тестове кожни инконюнктивални за анестетици;

– отстраняване на чуждо тяло от ръка без инцизия;

– отстраняване на чуждо тяло без инцизия от горен крайник;

– отстраняване на чуждо тяло от стъпало без инцизия;

– отстраняване на чуждо тяло без инцизия от долен крайник

– аспирация на бурса;

– напасване на протеза на горна част на ръка и рамо;

– напасване на протеза на ръка дистално от китка;

– напасване на протеза над коляно;

– напасване на протеза под коляно;

– заместване или смяна на гипс на горен крайник;

– заместване или смяна на гипс на долен крайник;

– инцизия и дренаж на палмарно или тенарно пространство;

– отстраняване на нокът и нокътно ложе;

– миотомия;

– бурзотомия;

– отстраняване на хирургически материали.

3.5. Високоспециализирана ортопедично- травматологична дейност:

3.5.1. Ехографско изследване на стави при деца и възрастни (изисква се сертификат за допълнителна квалификация).

3.5.2. Шев на екстензорно сухожилие и сухожилно влагалище.

3.5.3. Ставна пункция (диагностична и терапевтична).

3.5.4. Биопсия на повърхностни новообразувания.

3.5.5. Остеодензометрия (изисква се сертификат за допълнителна квалификация).

3.6. Качеството на ортопедично-травматологичната дейност в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ се определя от следните критерии и показатели:

3.6.1. Критерии за качество:

– безопасност;

– удовлетвореност на пациента;

– икономическа и социална ефективност;

– равенство (социална справедливост);

– приемлива цена;

– достъпност и своевременност;

– адекватност;

– крайни резултати от медицинското обслужване (здравен статус).

3.6.2. Критерии за оценка на ортопедично- травматологичната дейност:

– професионална квалификация и контрол върху нея;

– ефикасност и ефективност на диагностичната работа;

– ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение;

– съотношение между насочени : приети за хоспитализация;

– ефикасност и ефективност на оперативното лечение;

– грижи за болния;

– контрол на асептиката и антисептиката;

– вътреболнични инфекции, с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции.

3.6.3. Количествените показатели за оценка на ортопедично-травматологичната дейнот

ост:

– преминали болни;

– брой извършени манипулации;

– брой гипсови имобилизации;

– брой извършени трудови експертизи;

– брой домашни посещения;

– брой извършени операции в операционни на ДКЦ или други болнични заведения.

3.7. Периодичен контрол на качеството:

3.7.1. Осъществява се от органите за управление и контрол на лечебното заведение

3.7.2. Резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие.

IV. Изисквания за ортопедично-травматологичната дейност в районна болница:

1. Ортопедично-травматологичен сектор към хирургично отделение:

1.1. В сектора се извършва дейност съгласно раздел II, т. 2.1.1 при спазване на диагностично-лечебните протоколи и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

1.2. Изисквания за болнична база и оборудване:

а) болничните стаи отговарят на хигиенните изисквания съгласно Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико- социални грижи (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 80 от 2000 г., бр. 61 от 2001 г. и бр. 99 от 2003 г.);

б) минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м2, а в стая с две и повече легла – 6,5 м2;

в) подовата настилка, стените и мебелите в болничните стаи са от материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и дезинфекция съгласно Указания № 28/2.IX.1998 г. на Министерството на здравеопазването за начини и средства за дезинфекция в здравните заведения (Сл. бюлетин на МЗ, бр. 1/1999 г.);

г) медицинското оборудване съответства на извършваната ортопедично-травматологична дейност и се почиства и дезинфекцира съгласно техническата документация от производителя;

д) секторът разполага със собствени манипулационна и гипсовъчна;

е) лекарският кабинет, сестринската работна стая, превързочната за асептични и за септични превръзки и останалите сервизни помещения са общи с хирургичното отделение;

ж) операционната зала е самостоятелна в рамките на формиран общ операционен блок с другите отделения/клиники с оперативна дейност и отговаря на архитектурните и хигиенните изисквания;

з) операционната зала е оборудвана с инструментариум за извършване на малки операции и манипулации в областта на травматологията.

1.3. Персонал и квалификационни изисквания:

а) секторът се ръководи от лекар-специалист по ортопедия и травматология или лекар-специалист по хирургия, който специализира като втора специалност „Ортопедия и травматология“;

б) лекарският и сестринският персонал осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен и рехабилитационен режим;

в) оперативната намеса се осъществява от оперативен екип, който включва: ръководител на екипа с квалификация съгласно т. 4.1.3, буква „а“; операционна медицинска сестра; при необходимост се включва и асистент със специалност по хирургия или специализант; санитар-гипсовач;

г) оперативният екип извършва оперативната намеса в операционна зала, оборудвана съгласно т. 1.2, буква „ж“ при спазване на изискванията съгласно раздел I, т. 13;

д) желателно е залата да разполага с рентгенов апарат.

1.4. Изисквания за конкретно извършвана диагностична или лечебна методика:

а) специфичната ортопедично-травматологична дейност (диагностична и лечебна) се извършва съгласно този стандарт;

б) при рентгенова диагностика се спазва медицински стандарт „Образна диагностика“;

в) при подготовка на пациента за манипулации или операция се извършва минимумът клинично-лабораторни и образни изследвания съгласно диагностично-лечебните протоколи;

г) манипулациите, които се извършват в сектора, са:

– ставна пункция/аспирация на ставен излив с диагностична и лечебна цел, вътреставна апликация на медикамент;

– вътрекостно въвеждане на Киршнерова игла в определените за целта места с оглед поставяне крайника на директна скелетна екстензия;

– закрити репозиции на извънставни костни счупвания под анестезия (лъчева кост на типично място, кости на предмишницата, раменна кост, кости на подбедрицата, метакарпални и метатарзални кости);

– закрити репозиции под анестезия при луксация на раменна става, на лакътна става, на тазобедрена става, тазо-метатарзална луксация;

д) извършваните операции са в областта на травматологията, с малък обем и сложност и могат да се осъществяват под местно обезболяване или спинална/епидурална анестезия, както и в амбулаторни условия или при непродължителна по времетраене хоспитализация.

1.5. Секторът отчита и анализира своята дейност по критерии и показатели съгласно общите медицински стандарти по хирургия.

2. Ортопедично-травматологично отделение:

2.1. В ортопедично-травматологично отделение (ОТО) се извършва дейност съгласно раздел II, т. 2.1.2 при спазване на съответните диагностично-лечебни протоколи и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

2.2. Освен базата по т. 1.2 отделението разполага и с отделен лекарски кабинет, сестринска работна стая, превързочни за асептични и за септични превръзки и сервизни помещения.

2.3. Операционни зали:

а) всяко отделение разполага най-малко с две операционни зали – за асептични и септични операции;

б) операционните зали се разполагат в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението;

в) местоположението на залата да позволява лесно транспортиране към стая за интензивно лечение или към болничната стая в стационара;

г) една операционна зала се разкрива с разчет за около 400 хирургически операции годишно;

д) операционната зала разполага с пространствени, санитарно-хигиенни условия, оборудване, инструментариум и консумативи за извършване на операциите по т. 2.1.2.

2.4. Операционната зона включва:

а) операционните зали;

б) помещение за подготовка на хирургическия екип, оборудвано с 2 – 4 мивки с течаща вода (топла и студена) и кранове, задвижвани с лакет или фотоклетка, шапки, маски, огледала;

в) желателно е да има и помещение за предоперативна подготовка с инсталация за кислород, аспирация, консумативи за подготовка на болни (тръби за интубация, сонди, катетри и др.);

г) желателно е да има и помещение за следоперативно събуждане с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, инсталации за кислород и аспирация;

д) помощни помещения: съблекалня за мъже и жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация.

2.5. Оборудване на операционна зала:

а) операционна маса, ортопедична с екстензия;

б) операционна лампа и аварийно резервно осветление;

в) подвижна допълнителна лампа;

г) електрокаутер;

д) желателно е залата да е оборудвана със система за аспирация – централна и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух;

е) хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната намеса (мекотъканна или костна):

– моторни системи;

– рентген телевизионна установка;

ж) хирургически консумативи и превързочни материали;

з) анестезиологичен апарат и консумативи;

и) стерилизацията на инструментариума и материалите е централна; желателно е да се разполага и с възможност за локална стерилизация;

й) бактерицидни лампи за операционните зали и помощните помещения;

к) препоръчително е наличието на климатични системи във всяка операционна зала;

л) използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност.

2.6. Правила за асептика и антисептика в операционна зала:

а) всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфекцира след всяка операция; седмично се извършва основно почистване и дезинфекция;

б) апаратурата в операционните зали се почиства и дезинфекцира ежедневно;

в) след всяка операция хирургическият инструментариум се почиства механично и се измива, след което се стерилизира;

г) в операционната зала се влиза и работи със специално облекло и обувки;

д) контрол на асептиката и антисептиката в операционна зала се извършва периодично от органите за управление и контрол на лечебното заведение и хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ);

е) достъпът до операционната зала е ограничен; право да влизат имат постоянно работещият персонал, хирургическият и анестезиологичният екип, болните за операция;

ж) потокът на движение на персонала се регламентира; напускайки операционната зала, се минава отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки;

з) движението на болните за операция е от стаята за подготовка към операционната зала или от помещението за предоперативна подготовка след интубация – в операционната зала; след операцията болният се извежда в стая за събуждане или към интензивния сектор.

2.7. Персонал и квалификационни изисквания:

а) отделението се ръководи от лекар-специалист по ортопедия и травматология;

в) оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология, който е ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач.

2.8. Организация на работата в отделението:

2.8.1. Прием на болни:

а) приемът на пациенти за лечение се извършва от приемно-консултативен кабинет или спешни кабинети;

б) приемът на пациенти се осъществява в планов или спешен порядък;

в) спешно и планово постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка;

г) приемът на планови пациенти се осъществява според правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата;

д) при приемането на планов пациент приемащият лекар/екип се запознава с придружаващата документация, снема анамнеза, осъществява клиничен преглед, назначава необходимите лабораторни и образни изследвания и консултации, определя работната диагноза и подготвя документацията за хоспитализация;

е) при постъпването на пациент със спешно състояние след уточняване на диагнозата приемащият лекар/екип извършва необходимите спешни дейности, предшестващи хоспитализацията (хемостаза, репозиция, имобилизация, амбулаторна хирургична обработка и др.); при необходимост се осъществява консултация с висококвалифициран специалист ортопед-травматолог или други специалисти;

ж) при показания за спешна ортопедично- травматологична операция решението се взема от оторизирано лице (началник приемно отделение, шеф-екип) и аргументирано се отразява в историята на заболяването; ръководителят на екипа отговаря за организацията на интервенцията: извършването на необходимите консултации и изследвания, вземането на информирано съгласие от пациенти в съзнание, формирането на хирургичен екип и осъществяването на операцията; след извършването на операцията пациентът се настанява в интензивното отделение (сектор) или болничния стационар.

2.8.2. Изисквания при извършване на оперативни дейности:

а) в отделението се извършват ортопедични и травматологични операции в зависимост от нивото му на компетентност и съгласно раздел II, т. 2.7;

б) броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса;

в) хирургичният екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на раната и сваляне на болния от операционната маса; смяната на хирург-оператора по време на оперативната намеса е недопустимо освен по медицински показания или извънредни обстоятелства;

г) операторът – ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция;

д) операторът може да бъде сменен от по- старши по опит и ранг хирург при възникнали в хода на операцията проблеми;

е) специализантът по ортопедия и травматология участва като асистент в хирургичния екип; по преценка на ръководителя на екипа специализантът може да поеме ролята на оператор на част от операцията или цялата операция; това е възможно при задължителна асистенция и контрол от ръководителя на екипа, носещ отговорност за операцията.

2.9. Обем на диагностичните възможности при ортопедично-травматологично болен:

а) клинично-лабораторни изследвания: ДКК, СУЕ, коагулационен статус, кръвна захар, кръвна урея, креатинин;

б) микробиологични изследвания;

в) ренгенови изследвания:

Рентгенографии на крайниците

Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник

Рентгенографии на стерноклавикуларната става

Рентгенографии на клавикулата

Рентгенографии на акромиоклавикуларната става

Рентгенографии на скапулата

Рентгенографии на раменната става

Рентгенографии на хумеруса

Рентгенографии на лакетната става

Рентгенографии на антебрахиума

Рентгенографии на гривнената става

Рентгенографии на дланта и пръстите

Рентгенографии на таза и долния крайник

Рентгенографии на таза

Рентгенографии на сакроилиачните стави

Рентгенографии на тазобедрените стави

Рентгенографии на бедрената кост

Рентгенографии на колянната става

Рентгенографии на подбедрицата

Рентгенографии на глезенната става

Рентгенографии на стъпалото и пръстите

Рентгенографии на гръбначния стълб

Рентгенографии на цервикални прешлени

Рентгенографии на торакални прешлени

Рентгенографии на лумбални прешлени

Рентгенографии на сакрума

Рентгенографии на опашните кости

Рентгенографии на черепа

г) електрокардиография (ЕКГ);

д) възможности за спешно биопсично изследване.

2.10. Консултативна помощ:

а) осигуреност с 24-часова спешна консултативна помощ от кардиолог, анестезиолог, невролог, педиатър;

б) осигуряване на възможност за консултации по показания с външни консултанти: съдов хирург, уролог, гръден хирург, неврохирург, профилиран интернист, гинеколог;

в) при рентгеновата диагностика се спазват изискванията на медицински стандарт „Образна диагностика“.

3. Критерии и показатели за качество на ортопедично-травматологичната дейност:

а) качеството на медицинското обслужване се определя от следните критерии:

– безопасност;

– удовлетвореност на пациента; икономическа и социална ефективност;

– равенство (социална справедливост); приемлива цена;

– достъпност и своевременност;

– адекватност; крайни резултати на здравното обслужване (здравен статус);

б) критериите за оценка на хирургическата помощ са:

– професионална квалификация и контрол върху нея;

– ефикасност и ефективност на диагностичната работа;

– ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение;

– съотношение между насочени : приети за хоспитализация;

– ефикасност и ефективност на оперативното лечение;

– грижи за болния;

– контрол на асептиката и антисептиката;

– вътреболнични инфекции, с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции;

в) количествените показатели за оценка са:

– преминали болни;

– брой извършени манипулации;

– брой гипсови имобилизации;

– брой извършени трудови експертизи;

– брой домашни посещения;

– брой извършени опрации в операционни на ДКЦ или други болнични заведения;

– използваемост на легловия фонд;

– оборот на легло;

– среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен;

– % оперирани болни с висок оперативен риск по ASA;

– процентно разпределение на операциите по тежест и сложност;

– следоперативни усложнения;

– смъртност: в първите 24 часа; при неоперирани болни; при оперирани болни; причини за смъртта;

г) периодичният контрол на качеството е задължителен; извършва се от органите за управление и контрол в лечебното заведение; ре зултатите се анализират и обсъждат с персонала на отделението на тримесечие; препоръчително е да има компютризирана документация.

V. Изисквания за ортопедично-травматологичната дейност в областна, междуобластна и университетска болница:

1. Отделение по ортопедия и травматология:

1.1. В отделението се извършва следната дейност:

а) диагностично-лечебна дейност в областта на ортопедията и травматологията съгласно изискванията на този стандарт и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата;

б) експертна дейност;

в) здравноинформационна дейност, превенция и профилактика на травматизма.

1.2. База и оборудване:

1.2.1. Ортопедично-травматологичен кабинет в консултативно-диагностичния блок: помещенията и оборудването на кабинета отговарят на изискванията в раздел III.

1.2.2. Болничен стационар: освен изискванията в раздел IV отделението разполага най-малко с 10 болнични легла; оптималният брой на леглата в една стая е 2 или 3, като най-малко 7 % от стаите са с едно легло.

1.2.3. Към отделението може да се разкрие сектор за интензивно лечение. Броят на леглата в интензивния сектор е не повече от 6 %.

1.2.4. Отделението разполага със следните помещения: превързочни за асептични и септични превръзки, гипсовъчна, манипулационна, сестринска работна стая, кабинет на старшата сестра, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция или изследвания, помещение за дезинфекция, складове, коридори.

1.2.5. Препоръчително е кабинетите на началника на отделението, лекарския персонал, сътрудниците и старшата сестра да са в обособена административна част, отделно от болничните стаи.

1.2.6. Отделението е осигурено със:

а) мивки с течаща топла и студена вода във всички помещения;

б) централно и локално осветление в болничните стаи, манипулационни, превързочни, лекарски кабинети;

в) резервен енергоизточник;

г) бактерицидни лампи стационарни в манипулационните и превързочни стаи, стационарни или подвижни в болничните стаи;

д) централно отопление;

е) излазни точки на инсталации за кислород и аспирация – 100 % за леглата в интензивния сектор, 10 % от леглата в отделението.

1.2.7. Отделението е оборудвано със:

а) болнични ортопедични легла;

б) болнични шкафове, осветителни тела;

в) хирургически инструментариум и колички за асептични и септични превръзки;

г) ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп.

1.2.8. Отделението разполага със:

а) вътрешнокомуникативни връзки (телефони) между кабинети, манипулационна, превързочни, операционни, интензивен сектор, ОАРИЛ, приемно-спешен и приемно-консултативен кабинет;

б) инсталация за повикване от болничните стаи (светлинна,звукова, комбинирана).

1.2.9. Болните със септични състояния или усложнения задължително се изолират в септични стаи, обслужвани от отделен персонал, отделна количка, инструменти, материали за превръзки, бельо и ръкавици за еднократна употреба, отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали.

1.3. Операционна зона. Разполага се в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението, която позволява лесно транспортиране от подготвителната стая към операционната зала, от последната към стая за възстановяване след анестезия, към стая за интензивно лечение или към болнична стая в стационара.

1.3.1. Операционна зона включва:

а) операционните зали;

б) помещение за подготовка на хирургическия екип;

в) помещение за предоперативна подготовка с инсталация за кислород, аспирация, консумативи за подготовка на болни (тръби за интубация, сонди, катетри и др.);

г) помещение за следоперативно събуждане с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, инсталации за кислород и аспирация;

д) помощни помещения – съблекалня за мъже и жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация на инструментариум и материали;

е) желателно е да има компютър за оформяне на документацията;

ж) препоръчително е наличието на възможност за фото- и видеодокументиране на извършените операции.

1.3.2. В операционната зона се спазват правилата за асептика и антисептика.

1.4. Операционна зала. Отделението разполага най-малко с две операционни зали – за асептични и септични операции:

а) една операционна зала се разкрива с разчет за 200 големи и 200 малки хирургически операции годишно;

б) осигурени са пространствени и санитарно- хигиенни условия за извършване на операции по т. 2.2;

в) осигурено е оборудване, инструментариум и консумативи съгласно т. I.13 и I.14.

1.4.1. Оборудване на операционна зала:

а) операционна маса ортопедична с екстензия;

б) операционна лампа и аварийно резервно осветление;

в) подвижна допълнителна лампа;

г) електрокаутер;

д) система за аспирация – централна и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух;

е) хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната намеса (мекотъканна или костна):

– моторни системи;

– рентген телевизионна установка;

ж) хирургически консумативи и превързочни материали;

з) анестезиологичен апарат и консумативи;

и) стерилизацията на инструментариума и материалите е централна;

й) бактерицидни лампи;

к) препоръчително е наличието на климатични системи във всяка операционна зала;

л) използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност.

1.5. Персонал на отделението и квалификационни изисквания:

а) отделението се ръководи от началник – ортопед-травматолог със специалност „Ортопедия и травматология“;

б) в отделението работят лекари със или без специалност; съотношението между лекари със специалност и без такава не трябва да надвишава 50 %: 50 %; броят на лекарите в отделението се определя според:

– броя на обслужваното население;

– кадровото осигуряване на дежурните лекари (дневен и нощен) с полагащата се почивка след дежурство;

– осигуряването на тричленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно;

– кадровото осигуряване на приемните кабинети (спешен и консултативен);

в) в отделението работят лекари с разчет – един хирург на 150 големи и средни операции с двама асистенти;

г) след атестация отделението може да бъде определено за база за специализация със заповед на министъра на здравеопазването;

д) медицинската сестра в отделението наблюдава общото състояние на болния, превързва оперативните рани, следи за жизнените показатели в пред- и следоперативния период и сигнализира на лекар при отклонение от нормата;

е) лекарският и сестринският персонал полагат грижи за болните по отношение на диагностика, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, процедури и рехабилитация;

ж) санитарите изпълняват задачи, свързани с хигиенно-санитарно обслужване на болните, и технически задачи, възложени от лекар или медицинска сестра;

з) съотношението лекари/сестри е 1:3.

1.6. Организация на работата в отделението:

а) приемът на болни се осъществява съгласно раздел IV;

б) диагностичната и лечебната дейност на отделението се извършват в консултативно-диагностичния и стационарния блок на болницата;

в) при диагностично-лечебната дейност се прилагат съвременни постижения на медицинската наука, като се спазват изискванията на този стандарт;

г) дейностите се осъществяват от екипи под ръководството на началника на отделението и старшата медицинска сестра;

д) за диагностика и лечение се приемат лица, при които лечебната цел не може да бъде постигната от лечебно заведение за извънболнична помощ или районна болница;

е) лечението се осъществява чрез пълно или частично стациониране (дневен стационар); частичното стациониране се допуска, когато не е необходимо диагностичните и лечебните процедури да се извършват през нощта и при условие, че състоянието на болния позволява той да пребивава в домашна обстановка;

ж) лечението се прекратява при:

– волеизлияние на лицето, прието за лечение, а когато не може да изрази своята воля – от негов законен представител, освен в предвидените от закона случаи;

– приключване на лечението или когато то може да продължи в извънболнични условия;

– груби нарушения на задълженията от страна на лицето, прието за лечение, освен ако то се намира в състояние, застрашаващо живота му;

з) при прекратяване на болничното лечение на лицето се издава епикриза, адресирана до този, който е издал направлението за лечение в болницата.

1.6.1. При извършване на оперативна намеса пациентът задължително се изследва за:

а) кръвногрупова принадлежност;

б) пълен набор от клинико-лабораторни и функционално-диагностични изследвания, изискуеми за даденото заболяване;

1.6.2. Преди извършване на оперативна интервенция болният задължително минава на преданестезиологичен преглед и консултация съгласно изискванията на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, включващи и преценка за свръхчувствителност към анестетични средства и степен на оперативния риск по ASA.

1.6.3. При прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието на пациента, като упойки и хипнози, се взема предварително съгласие на лицата, върху които ще се прилагат, а ако са недееспособни – на техните законни представители или попечители. Изключение се допуска при необходимост от провеждането на животоспасяващи медицински процедури.

1.6.4. Лекарите в отделението са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента и на неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход от заболяването:

а) лекарите са длъжни на основата на информацията, поднесена на пациента, да получават информираното му съгласие за извършването на медико-диагностичните и лечебните процедури и манипулации;

б) изпълнителният директор на болницата съгласувано с комисията по етика издава заповед за случаите, при които ще се иска писмено съгласие от страна на пациентите или на техните законни представители, извън случаите, определени със закон или друг нормативен акт.

1.6.5. В отделението не могат да се извършват:

а) лечебни дейности, които не са посочени в предмета му на дейност;

б) диагностични, лечебни и рехабилитационни методи, средства и процедури, които не са утвърдени от медицинската наука и противоречат на изискванията в този стандарт;

в) изпитвания на лекарства, апаратура и методи на лечение, които не отговарят на изискванията на закон или подзаконов нормативен акт и водят до риск от увреждане здравето на пациента.

1.6.6. Изписването на пациент се извършва съгласно раздел III на Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико- социални грижи (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.; изм., бр. 80 от 2000 г.; бр. 61 от 2001 г. и бр. 99 от 2003 г.). При установяване на смърт се спазват изискванията в раздел IV от същата наредба и Законът за гражданска регистрация (ДВ, бр. 67 от 1999 г.).

1.6.7. Дейността в операционната зона се ръководи от началника на отделението:

а) в операционната зона работят най-малко две операционни сестри; броят им се определя от следните показатели:

– дневна осигуреност – две операционни сестри, в рамките на един работен ден, на една операционна маса;

– при 24-часова спешна помощ – една или две операционни сестри на маса за подсигуряване на две до три смени;

– препоръчително е осигуряване на операционна сестра „на разположение“ за повикване при спешен случай;

б) в операционната работи и помощен персонал (санитари), който извършва санитарно- хигиенна поддръжка, дезинфекция на операционните зали между две операции, изхвърляне на отпадъчни материали, сортиране на мръсно операционно бельо.

1.7. Оперативните намеси се извършват от хирургически екип, който включва: оператор – ръководител на екипа, асистент (асистенти) и операционни медицински сестри:

а) операторът – ръководител на екипа, е хирург със специалност „Ортопедия и травматология“;

б) големината на хирургическия екип се определя от сложността и обема на операцията съгласно раздел I, т. 13; при малка по обем и сложност операция е достатъчен хирург-оператор и операционна сестра; при средни операции се включват двама асистенти, желателно и трети;

в) към хирургическия екип принадлежи член на операционния персонал (санитар) с помощни функции: съдействие при обличане на операционни дрехи, подаване на допълнително необходими операционни инструменти, материали, консумативи, разтвори; препоръчително е операционна сестра да регистрира във формуляр употребените консумативи за осчетоводяването им и за икономическите разходи;

г) хирургическият екип извършва операцията с участие на анестезиологичен екип в оборудвана операционна зала съгласно т. 4.3.5;

д) хирургическият екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на оперативната рана; смяната на хирург-оператор по време на операция е недопустимо, освен в случаите, когато той не е в състояние да извърши операцията по независещи от него причини; присъединяването към екипа на асистент по време на операция е задължително, ако операцията се окаже по-голяма по обем;

е) операторът може да бъде сменен от по- старши хирург, ако по време на операцията възникнат проблеми, застрашаващи живота на болния;

ж) функциите на оператор могат да бъдат поети от друг член на екипа за цялата операция или части от нея, но само с разрешението на оператора – ръководител на екипа, в негово присъствие или под негова асистенция; отговорността за изхода на операцията носи операторът – ръководител на екипа;

з) специализиращият лекар може да работи като асистент или оператор, на ниво на своята компетентност, под контрола и указанията на оператора – ръководител на екипа;

и) операционната сестра подготвя необходимия инструментариум, консумативи, следи за стерилността на оперативното поле и инструментариума, за чистотата на операционните зали; освен инструментираща тя може да бъде и асистираща операционна сестра.

1.8. Диагностични изследвания:

а) клинична и физиологична диагностика:

– ЕКГ;

– ехокардиография;

– функционално изследване на дишането;

б) клинично-лабораторни изследвания:

– ПКК с диференциално броене;

– СУЕ, пълни биохимични изследвания;

– пълен хемостазеологичен статус;

– клинично-химични изследвания;

– изследване на тиреоидни хормони и ревматологични фактори;

в) експресни микробиологични изследвания, вкл. за изследване на анаероби;

г) имунологични изследвания;

д) хемотрансфузионни изследвания, вкл. изследване на антитела и директна съвместимост;

е) образна диагностика:

– рентгенографичен апарат с възможности за извършване на следните изследвания:

Рентгенографии на крайниците

Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник

Рентгенографии на стерноклавикуларната става

Рентгенографии на клавикулата

Рентгенографии на акромиоклавикуларната става

Рентгенографии на скапулата

Рентгенографии на раменната става

Рентгенографии на хумеруса

Рентгенографии на лакетната става

Рентгенографии на антебрахиума

Рентгенографии на гривнената става

Рентгенографии на дланта и пръстите

Рентгенографии на таза и долния крайник

Рентгенографии на таза

Рентгенографии на сакроилиачните стави

Рентгенографии на тазобедрените стави

Рентгенографии на бедрената кост

Рентгенографии на колянната става

Рентгенографии на подбедрицата

Рентгенографии на глезенната става

Рентгенографии на стъпалото и пръстите

Рентгенографии на гръбначния стълб

Рентгенографии на цервикални прешлени

Рентгенографии на торакални прешлени

Рентгенографии на лумбални прешлени

Рентгенографии на сакрума

Рентгенографии на опашните кости

Рентгенографии на черепа

– возим рентгенов апарат със С рамо за операционната зала;

– ултразвуков апарат с възможност за доплерово изследване;

– компютърен томограф;

– ангиограф с възможност за емболизация;

– сцинтиграфски изследвания;

ж) електрофизиологични изследвания – електромиограф;

з) патоморфологични изследвания с възможност за спешно биопсично изследване (гефрир).

1.9. Изисквания за консултации и дейности при лечение на ортопедично-травматологично болни в отделението:

а) задължителни консултации с кардиолог, анестезиолог, педиатър;

б) консултации по показания с коремен хирург, уролог, гръден хирург, неврохирург, педиатър, профилиран интернист, рентгенолог, гинеколог, невролог, патоморфолог, химиотерапевт.

1.10. Оперативните намеси и манипулации се извършват съгласно раздел I, т. 13 и диагностично-лечебните протоколи.

2. Клиника по ортопедия и травматология:

2.1. В клиниката по ортопедия се извършва следната дейност:

2.1.1. Диагностично-лечебна дейност в целия диапазон на специалността „Ортопедия и травматология“, включително високоспециализирани, сложни и свръхсложни операции, манипулации и процедури съгласно изискванията на този стандарт и предвид нивото на съответната структура.

2.1.2. Консултативно-методична дейност по ортопедия и травматология в лечебната мрежа.

2.1.3. Обучение на студенти, специализанти и специалисти.

2.1.4. Научна дейност, включително научно- експериментална.

2.1.5. Здравноинформационна дейност, превенция и профилактика, здравна просвета, деонтология.

2.2. Изисквания за структура и устройство:

2.2.1. Клиника по ортопедия и травматология се създава към университетска многопрофилна или специализирана болница за активно лечение.

2.2.2. Клиниката може да бъде общопрофилна или профилирана:

а) в общопрофилна клиника се осъществява висококвалифицирана диагностично-лечебна дейност в сферата на основната ортопедично- травматологична патология, а също така и профилирана дейност при наличие на необходимия за това материално-кадрови ресурс;

б) в профилирана клиника се осъществява дейност по определена специфична дейност на ортопедията или травматологията; разкрива се при условие, че повече от 50 % от дейността є е в областта на специфичната дейност съгласно раздел I.

2.2.3. Съгласно правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата клиничният стационар е непосредствено или функционално свързан с консултативно-диагностичния блок и стационарния блок на болницата (операционен блок, клиника по анестезия и интензивно лечение, клиника по физикална терапия и рехабилитация). Оперативната дейност се извършва в обособен сектор на операционния блок на болницата или в самостоятелна операционна зона към клиниката.

2.2.4. Специализираната извънболнична дейност на клиниката може да се извършва в следните кабинети, които извършват дейността си съгласно раздел III:

а) кабинет по ортопедия и травматология към консултативно-диагностичния блок на болницата;

б) кабинет по ортопедия и травматология към ДКЦ, работещ на територията на болницата по договорни отношения с нея;

в) спешен травматологичен кабинет в специализиран „травма център“.

2.3. База и оборудване:

2.3.1. Клиничен стационар. Допълнителни изисквания към т. 1:

а) разкрива се най-малко с 10 и най-много с 40 болнични легла;

б) болничните стаи са с 1 до 4 легла, оптимално с 2 легла;

в) осигурени са стаи за изолиране на болни със септични състояния и усложнения, които се обслужват от отделен персонал;

г) осигурени са помещения за лекции и семинари, библиотека, видеопрожекции, мултимедия, интернет и e-mail;

д) към клиниката може да се разкрие отделение за интензивно лечение – до 10 % от общия брой на леглата;

е) в помещението за следоперативно наблюдение и лечение на пациента и в клиниката по детска ортопедия са инсталирани климатизатори;

ж) в профилирана клиника (травматологична, за спинална хирургия, детска) леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други; в клиника с преобладаващ гериатричен профил или пациенти със залежаване е желателно наличието на антидекубитални дюшеци;

з) препоръчително е клиниката да притежава подвижен рентгенов апарат за изследване на лежащо болни (на екстензионно лечение и други методи);

и) препоръчително е медицинската документация да се обработва и съхранява от медицински регистратор в отделно помещение, като процесът на обработка на информацията е компютризиран и свързан в общоболнична мрежа.

2.3.2. Спешният травматологичен кабинет към „травма център“ притежава:

а) кабинет за прегледи, разполагащ поне с две кушетки с паравани и с възможност за вкарване на допълнителна количка;

б) негативоскоп със секторно усилване на светлината;

в) манипулационна-превързочна за превръзки и минимални амбулаторни манипулации;

г) пряк достъп до амбулаторна операционна зала за извършване на малки по обем хирургични обработки и операции;

д) помещение за репозиции и имобилизации, обзаведено със:

– гипсовъчна маса;

– репозиционни апарати (Бьолер и др.);

– набор от гипсовъчни инструменти (гипсовъчен нож, гипсорезачка, клещи, телорезачка);

– телевизионна рентгенова уредба;

– анестезиологичен апарат за краткотрайна наркоза.

2.4. Операционна зала. Допълнителни изисквания за оборудване към т. 1:

а) пълен набор/набори от инструментариум за конвенционална костна и мекотъканна хирургия: скалпели, игли, иглодържатели, анатомични и хирургични пинцети, хемостатични и проходни инструменти, захващащи инструменти, распаториуми, разнообразни костодържатели, длета, шила, елеватори, зъбчати и меки екартьори, ножици, клещи, сонди, протектори, бургии, трион на Gilli, ампутационен нож, чукове и други;

б) набори от конвенционални и специализирани импланти за костна хирургия, съобразени с профила на клиниката: остеосинтезни средства за екстра/интрамедуларна и външна фиксация, спинални имплантати, ендопротези и др.; използваните импланти да са регистрирани и разрешени за употреба в страната;

в) инструментариум за специализирана и елективна хирургия по профила на клиниката: инструментации за екстра/интрамедуларна остеосинтеза, външна фиксация, спинални инструментации, набори за ендопротезиране, миниванзивна и ендоскопска хирургия, реплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други;

г) апаратура за извършване на високоспециализирани хирургични дейности по профила на клиниката: артроскоп, опреционен микроскоп, агрегати за бориране и римериране и други;

д) електротермокаутери (по един на операционна маса);

е) специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично, с приставки за позициониране на крайниците и тракционни устройства (за халотракция, тракция на крайниците); препоръчително е масите да са пропускливи за рентгенови лъчи;

ж) телевизионна рентгенова уредба с електронно усилване на образа; наличие на двупланов апарат с подвижно С рамо; препоръчително е наличието на двукомпонентно устройство за едновременна визуализация в две проекции, както и фотопринтер с хартиен и електронен носител на образа;

з) препоръчително е наличието на апарат за интраоперативна хемореинфузия (cell-saver) в операционна зала към клиника, извършваща операции с голяма кръвозагуба (тазова и гръбначна хирургия, ендопротезиране, онкохирургия);

и) препоръчително е наличието на собствено депо (или бърз достъп до такова) за консервирана костна тъкан.

2.5. Персонал и квалификационни изисквания. Допълнителни изисквания към т. 1:

2.5.1.Клиниката се ръководи от началник клиника – хабилитирано лице, специалист ортопед-травматолог.

2.5.2.Отделение към клиниката (приемно, спешно и др.) се ръководи от началник-отделение със специалност по ортопедия и травматология:

– началникът на профилирано отделение към клиниката притежава допълнителна квалификация и опит по съответната специфична дейност.

2.5.3. Лекарският състав включва лекари- ординатори с призната специалност „Ортопедия и травматология“ и лекари без специалност (специализанти), като съотношението им е 50 %:50 %.

2.5.4. Медицински сестри. Старшата сестра е с висше образование по здравни грижи с образователно-квалификационна степен „бакалавър“, организира и ръководи работата на сестринския персонал и санитарите.

2.5.5. Персоналът на клиниката осъществява дейността си съгласно длъжностни характеристики, утвърдени от изпълнителния директор на болницата.

2.6. Организацията на работа в клиниката се осъществява съгласно т. 1.

2.7. Диагностични дейности:

2.7.1. Клиниката по ортопедия и травматология е оборудвана или има пряк достъп до специализирана диагностична апаратура за клинично-лабораторни, образни, имунологични, патоморфологични и други изследвания, както следва:

а) клинична и физиологична диагностика:

– ЕКГ;

– ехокардиография;

– функционално изследване на дишането;

б) клинично-лабораторна диагностика:

– ПКК с диференциално броене;

– СУЕ;

– пълни биохимични изследвания;

– пълен хемостазеологичен статус;

– експресна микробиологична лаборатория, вкл. за изследване на анаероби, имунологична лаборатория;

– хемотрансфузионна лаборатория, вкл. за изследване на антитела и директна съвместимост;

в) препоръчва се:

– вирусологична лаборатория;

– изследване за хламидиална инфекция, химическа лаборатория;

– лаборатория за туморни маркери;

– изследване на тиреоидни хормони и ревматологични фактори;

г) образна диагностика посредством:

– рентгенографичен апарат с възможност за:

Рентгенографии на крайниците

Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник

Рентгенографии на стерноклавикуларната става

Рентгенографии на клавикулата

Рентгенографии на акромиоклавикуларната става

Рентгенографии на скапулата

Рентгенографии на раменната става

Рентгенографии на хумеруса

Рентгенографии на лакетната става

Рентгенографии на антебрахиума

Рентгенографии на гривнената става

Рентгенографии на дланта и пръстите

Рентгенографии на таза и долния крайник

Рентгенографии на таза

Рентгенографии на сакроилиачните стави

Рентгенографии на тазобедрените стави

Рентгенографии на бедрената кост

Рентгенографии на колянната става

Рентгенографии на подбедрицата

Рентгенографии на глезенната става

Рентгенографии на стъпалото и пръстите

Рентгенографии на гръбначния стълб

Рентгенографии на цервикални прешлени

Рентгенографии на торакални прешлени

Рентгенографии на лумбални прешлени

Рентгенографии на сакрума

Рентгенографии на опашните кости

Рентгенографии на черепа

– рентгеноскопичен апарат;

– мобилен рентгенов апарат със С рамо за операционния блок;

– апарат за изследване под напрежение (Tellux);

– ултразвуков апарат;

– ултразвуков апарат с възможност за доплерово изследване;

– компютърен томограф;

– ангиограф с възможност за ангиографска емболизация;

д) препоръчват се:

– спирален компютърен томограф с възможност за триизмерна реконструкция на КТ образ;

– ядрено-магнитен томограф;

– сцинтиграфски изследвания;

е) електрофизиологични изследвания – електромиограф, препоръчва се апарат за контрол на соматосензорни евокирани потенциали;

ж) патоморфологична лаборатория с възможност за гефрир.

2.8. Оперативни намеси:

2.8.1. Състав на оперативен екип: оператор, 2 – 3 асистенти, 2 операционни сестри, санитар, като:

а) операторът е лекар със специалност и допълнителна квалификация по профила на операцията (ако е специфична дейност);

б) най-малко единият от асистентите е със специалност;

в) осигурен е директен достъп до високоспециализирани консултанти; при показания – интердисциплинарен екип от специалисти в различни сфери на хирургията;

г) водещата операционна сестра е с опит и квалификация по профила на операцията.

2.8.2. Списък на извършваните много големи операции:

а) ортопедични:

– злокачествен тумор – локална резекция;

– злокачествен тумор – радикална костна резекция и протезиране;

– васкуларизиран кожен присадък;

– шийни вертебродези – предни;

– декомпресия – тумор;

– сколиоза – предна епифизиодеза;

– сколиоза – предна либерация;

– сколиоза – предна корекция с инструментация;

– кифоза;

– тотална ревизионна артропластика на ТБС;

– ревизионна колянна артропластика;

– хемипелвектомия;

– дезартикулация на ТБС;

б) травматологични:

– предна декомпресия и стабилизация;

– фрактури на таз – ОРВФ;

– фрактура – луксация тазобедрена става – ОРВФ на ацетабуларна фрактура;

– ацетабуларна фруктура – ОРВФ на ацетабуларна фрактура.

2.8.3. Оперативните намеси се осъществяват съгласно диагностично-лечебните протоколи.

VI. Критерии и показатели за качество на дейността в клиника/отделение по ортопедия и травматология

1. Критериите за качеството на медицинското обслужване са:

– безопасност;

– удовлетвореност на пациента;

– икономическа и социална ефективност;

– равенство (социална справедливост);

– приемлива цена;

– достъпност и своевременност;

– адекватност;

– крайни резултати на здравното обслужване (здравен статус).

2. Критерии за оценка на хирургическата дейност:

– професионална квалификация и контрол върху нея;

– ефикасност и ефективност на диагностичната работа;

– ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение;

– съотношение между насочени : приети за хоспитализация;

– ефикасност и ефективност на оперативното лечение;

– грижи за болния;

– контрол на асептиката и антисептиката;

– вътреболнични инфекции, с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции.

3. Количествени показатели за оценка:

– преминали болни;

– брой извършени манипулации;

– брой гипсови имобилизации;

– брой извършени трудови експертизи;

– брой домашни посещения;

– брой извършени опрации в операционни на ДКЦ или други болнични заведения;

– използваемост на легловия фонд;

– оборот на легло;

– среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен;

– % оперирани болни с висок оперативен риск по ASA;

– процентно разпределение на операциите по тежест и сложност;

– следоперативни усложнения;

– съвпадение с морфологичната диагноза;

– смъртност: в първите 24 часа; при неоперирани болни; при оперирани болни; причини за смъртта;

– оказана консултативна помощ на районните здравни заведения;

– републикански консултации;

– брой експертни решения на ТЕЛК.

4. Периодичен контрол на качеството:

4.1. Осъществява се от органите за контрол и управление на лечебното заведение.

4.2. Резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие.“

Министър: А.-М. Борисова

3.7/5 6 оценки

94.00лв.

www.framar.bg
на 21 November 2024 в 11:08

Коментирайте "МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ"

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ

Медицински стандарти

Свързани продукти

ОРТОТЕХ ТУТОР ФИКС L2 40601

МЕДТЕКСТИЛ ЗАТОПЛЯЩ ОРТОПЕДИЧЕН КОРСЕТ С РЕБРА 3041/10 M/L

ПУШ ШИЙНА ЯКА КЕЪР 10 см 1602

ОРТОТЕХ МИТЕЛА ЛАЙТ ОРТО 31605

ОРТОТЕХ ТУТОР ФИКС L1 40601

МЕДТЕКСТИЛ ЗАТОПЛЯЩ ОРТОПЕДИЧЕН КОРСЕТ С РЕБРА 3041/10 XL/XXL

Коментари към МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ

Свързани статии