Закон за физическото възпитание и спорта

ЗАКОН за физическото възпитание и спорта

Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 18.01.2019 г., изм., бр. 17 от 26.02.2019 г., доп., бр. 35 от 30.04.2019 г., изм. и доп., бр. 64 от 13.08.2019 г., в сила от 13.08.2019 г., бр. 69 от 4.08.2020 г., доп., бр. 85 от 2.10.2020 г., в сила от 18.01.2019 г., изм. и доп., бр. 96 от 10.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Законът урежда обществените отношения, свързани с развитието и управлението на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в Република България.
Чл. 2. Целта на закона е да:
1. осигури организацията на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност;
2. създаде условия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност;
3. осигури възможност за развитие на спортния потенциал на нацията чрез създаване на условия за практикуване на спорт за високи постижения;
4. насърчава инвестициите за изграждането и управлението на спортните обекти и използването им в обществен интерес.
Чл. 3. Развитието и управлението на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се основават на следните принципи:
1. публичност, прозрачност и защита на обществения интерес;
2. взаимодействие между държавните и местните органи и спортните организации;
3. свободен избор на средства и форми на занимания с физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност;
4. равни възможности за достъп до занимания с физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност и недопускане на дискриминация;
5. спазване на общоприетите ценности в спорта.
Чл. 4. Физическата активност, физическото възпитание, спортът и спортно-туристическата дейност осъществяват образователни, здравни, социални, културни и възстановителни функции.
Чл. 5. (1) Държавната политика в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се осъществява чрез:
1. създаване на условия и подпомагане заниманията с физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност;
2. създаване на условия и подпомагане развитието на спорт за всички, включително детско-юношеския, ученическия и студентския спорт;
3. създаване на условия за развитието на спорт за високи постижения и подпомагане подготовката и участието на национални и олимпийски отбори в международни състезания и олимпийски игри;
4. създаване на условия и подпомагане подготовката и провеждането на световни и европейски първенства и купи, както и регионални спортни състезания, на които домакин е Република България;
5. изграждане, обновяване и управление на спортни обекти – държавна собственост;
6. предоставяне на спортни обекти – държавна собственост, за практикуване на физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност;
7. подпомагане, координиране и контролиране дейността на спортните организации;
8. предприемане на мерки за спазване на антидопинговите правила и борбата срещу употребата на допинг в спорта;
9. предприемане на мерки за осигуряване на безопасността на спортните обекти;
10. създаване на условия за кариерно развитие на спортисти;
11. създаване на условия за подготовка и повишаване на квалификацията на спортно-педагогическите кадри;
12. насърчаване на научноизследователската и приложната дейност в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност;
13. създаване на условия за развитие на публично-частното партньорство в системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност чрез възлагане на концесия;
14. осигуряване на достъп на хората с увреждания до спортните обекти – държавна собственост.
(2) Народното събрание приема Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност за срок 12 години (Национална стратегия).
Чл. 6. Общинската политика в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се осъществява чрез:
1. финансово подпомагане развитието на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 2;
2. създаване на условия за практикуване на спорт и спортно-туристическа дейност и достъп до спортните обекти – общинска собственост;
3. изграждане, обновяване и управление на спортните обекти – общинска собственост;
4. оказване на съдействие за организирането на спортни мероприятия на територията на общината;
5. създаване на условия за развитие на публично-частното партньорство в системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност чрез възлагане на концесия;
6. осигуряване на достъп на хората с увреждания до спортните обекти – общинска собственост.
Глава втора
ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ
Чл. 7. Министерският съвет определя основните насоки за развитие на държавната политика в системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, като:
1. внася за приемане от Народното събрание Националната стратегия;
2. приема Национална програма за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност за срок 4 години;
3. приема мерки за насърчаване на приоритетните спортни дейности;
4. приема Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта;
5. приема устройствен правилник на Антидопинговия център;
6. приема устройствен правилник на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор".
Чл. 8. Министърът на младежта и спорта провежда държавната политика, като:
1. разработва и внася за одобряване от Министерския съвет на Националната стратегия;
2. разработва и внася за приемане от Министерския съвет на националната програма по чл. 7, т. 2 и мерките за насърчаване на приоритетните спортни дейности;
3. утвърждава програми в изпълнение на националната програма по чл. 7, т. 2;
4. взаимодейства с държавните и местните органи и спортните организации при осъществяването на Националната стратегия и Националната програма;
5. подпомага спортните организации и други лица в предвидените в закона случаи;
6. създава условия за научноизследователска и приложна дейност в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност;
7. осъществява контрол по този закон;
8. подпомага финансово подготовката и участието на български спортисти на олимпийски и паралимпийски игри;
9. предлага за приемане от Министерския съвет устройствените правилници на Антидопинговия център и на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор";
10. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) утвърждава схеми за разпределение на постъпленията от дейността на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" по чл. 14, ал. 1 и 2 от Закона за хазарта;
11. утвърждава списък на военно-приложните спортове по предложение на министъра на отбраната;
12. издава, отказва, отнема и прекратява спортни лицензи;
13. води и поддържа регистрите по чл. 9, ал. 1;
14. сключва международни договори за сътрудничество в областта на спорта съгласно предоставената му от Министерския съвет компетентност;
15. разрешава провеждането на олимпийски игри, световни и европейски първенства и купи, както и регионални спортни състезания на територията на Република България;
16. взаимодейства с компетентните държавни и местни органи в борбата срещу насилието и противообществените прояви в спорта;
17. организира и подпомага провеждането на информационно-разяснителни кампании за превенция на употребата на забранени субстанции и забранени методи в спорта, на противообществените прояви по време на спортни мероприятия, както и популяризиране на здравословния начин на живот и укрепваща здравето физическа активност;
18. приема критерии и ред за награждаване на спортисти, спортни специалисти и деятели; удостоява за заслуги в областта на спорта с почетен знак "Венец на победителя";
19. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) назначава и освобождава изпълнителния директор на Антидопинговия център;
19а. (нова – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) назначава и освобождава органите за управление на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор", съгласувано с министъра на финансите;
20. осъществява и други правомощия, определени със закон.
Чл. 9. (1) Министърът на младежта и спорта води публични регистри за:
1. лицензираните спортни федерации и спортните клубове – техни членове;
2. националната организация за спортно-туристическа дейност, националната организация за университетски спорт и обединените спортни клубове, както и техните членове;
3. спортните обекти;
4. треньорските кадри.
(2) Регистрите по ал. 1 се поддържат в отворен машинночетим формат. Подлежащите на вписване обстоятелства, воденето и съхраняването на регистрите, процедурите, които осигуряват функционирането на регистрите като единна информационна система, както и достъпът на други административни органи до данните в тях, се определят с наредба на министъра на младежта и спорта.
(3) Вписаните в регистрите по ал. 1 обстоятелства са достъпни на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта.
(4) Административните органи при осъществяването на комплексно административно обслужване не може да изискват от заявителите на административни услуги удостоверения за вписаните в регистрите по ал. 1 обстоятелства.
Чл. 10. (1) Министърът на младежта и спорта може да създаде консултативно звено – Експертен съвет по физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност.
(2) Съставът, функциите и организацията на дейността на Експертния съвет по физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност се определят със заповед на министъра на младежта и спорта.
Глава трета
СПОРТНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Раздел I
Общи положения
Чл. 11. (1) Спортните организации развиват и популяризират спорта чрез осъществяване на тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност по видове спорт.
(2) Спортните организации са спортни клубове и спортни федерации.
(3) Спортните организации оказват съдействие при реализирането на държавната и общинската политика в системата на физическата активност, физическото възпитание и спорта и участват в изпълнението на Националната стратегия и националната програма по чл. 7, т. 2.
(4) Спортните организации водят отделнa счетоводна отчетност и разграничават приходите, разходите, активите и пасивите, свързани със:
1. стопанските и нестопанските дейности, ако такива са налице;
2. дейностите, които са обект на публично подпомагане.
Раздел II
Спортни клубове
Чл. 12. (1) Спортните клубове са сдружения с нестопанска цел или капиталови търговски дружества, които организират практикуването и развитието на физическата активност и спорта чрез индивидуални и групови спортни дейности.
(2) Спортните клубове са:
1. спортен клуб за развитието на един или на сходни спортове и спортен клуб за развитие на военно-приложни спортове, включени в списъка по чл. 8, т. 11;
2. многоспортов клуб за развитието на повече от един спорт, практикувани по един обединяващ принцип.
(3) Спортен клуб по ал. 2, т. 1 може да е член само на една спортна федерация, а спортен клуб по ал. 2, т. 2 – само на една многоспортова федерация.
(4) Преобразуването на спортен клуб не води до промяна на неговото класиране или на неговите отбори в първенства и състезания, както и до преминаването им от една група в друга.
Чл. 13. (1) Многоспортов клуб по чл. 12, ал. 2, т. 2 се създава по някой от следните обединяващи принципи за практикуване на спорт:
1. за учащи – ученици, студенти и/или лица, които се обучават в професионални колежи;
2. за хора с увреждания;
3. за хора във и над трудоспособна възраст;
4. за военнослужещи и служители от въоръжените сили;
5. за служители от системата на Министерството на вътрешните работи;
6. за служители от Националната служба за охрана;
7. друг обединяващ принцип в областта на спорта за всички.
(2) В училище, център за подкрепа за личностно развитие, професионален колеж, висше училище и ведомство и/или в негова структура може да се учреди само един многоспортов клуб по обединяващ принцип.
(3) Многоспортов клуб по ал. 2 се учредява след разрешение на съответния ръководен орган и може в наименованието да включва понятия, свързани с името на училището, центъра за подкрепа за личностно развитие, професионалния колеж, висшето училище, ведомството или негова структура.
Чл. 14. Спортният клуб трябва да отговаря на следните изисквания:
1. наименованието му да включва думата "клуб" и думи, които указват извършването на спортна дейност;
2. предметът му на дейност да включва физическа активност, спорт или съответен обединяващ принцип по чл. 13, ал. 1;
3. да има сключен договор с треньорски кадри по съответния вид спорт, а ако е многоспортов клуб – най-малко по един вид спорт, в който са регламентирани правата и задълженията им;
4. да членуват само физически лица, когато е сдружение с нестопанска цел, с изключение на спортните клубове по чл. 43, ал. 1, т. 2, на които може да е учредител висше училище.
Чл. 15. (1) Спортен клуб може да е член на лицензирана спортна федерация, ако отговаря на изискванията по чл. 14 и:
1. не е член на друга спортна федерация, съответно многоспортова федерация, освен в случаите, в които законът изрично допуска да членува в повече от една спортна федерация;
2. членовете на управителния му орган не са свързани лица, и
3. членовете на управителния му орган и свързани с тях лица не са членове на управителен орган на друг спортен клуб, който е член на същата спортна федерация.
(2) За приемане за член на спортна федерация спортният клуб трябва да представи:
1. декларация по образеца по чл. 21, ал. 1, т. 8 за съответствието му с изискванията на ал. 1;
2. списък по образеца по чл. 21, ал. 1, т. 9 и доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност в клуба, както и договорите с тези лица;
3. списък по образеца по чл. 21, ал. 1, т. 14 на спортните обекти на клуба с приложени документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор.
Чл. 16. (1) Спортен клуб се вписва, съответно заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 от министъра на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на решение за приемане, съответно изключване на клуба като член на лицензирана спортна федерация.
(2) Решението на спортната федерация по ал. 1 се взема съгласно нейния устав и се мотивира.
(3) В 30-дневен срок от приемане на решението по ал. 1 спортната федерация подава заявление за вписване, съответно заличаване на спортния клуб от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, за което незабавно го уведомява.
(4) Когато в срока по ал. 3 спортната федерация не е подала заявление за вписване/отписване на клуба от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, заявлението се подава от спортния клуб.
(5) Заявленията по ал. 3 и 4 може да се подадат и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление.
Чл. 17. (1) Спортните клубове:
1. организират спортните занимания на гражданите и практикуването на физическа активност и спорт;
2. предоставят спортни услуги;
3. организират и провеждат тренировъчна дейност;
4. организират и провеждат състезателна дейност;
5. организират спортни състезания след одобряване от съответната спортна федерация;
6. участват в спортни състезания при условия и по ред, определени от съответната спортна федерация;
7. предлагат на съответните спортни федерации предоставянето, прекратяването и отнемането на състезателни права на спортисти и уреждането на отношенията във връзка с тях;
8. кандидатстват за финансиране и подпомагане с публични средства по ред, определен със закон;
9. притежават правата за реклама, за телевизионно и радиоразпространение на спортни състезания, организирани от тях по ред, определен от съответната спортна федерация;
10. изграждат, придобиват, ползват и управляват спортни обекти;
11. осъществяват и други дейности, свързани с развитие, популяризиране и насърчаване на физическата активност, физическото възпитание и спорта.
(2) Спортен клуб, който не е член на лицензирана спортна федерация и не е вписан в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, не може да осъществява дейностите по ал. 1, т. 4 – 9, освен в случая по чл. 25, ал. 3.
Раздел III
Спортни федерации
Чл. 18. (1) Спортните федерации са сдружения с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които са получили спортен лиценз за един или сходни видове спорт, включително за военно-приложни спортове, или спортен лиценз за развитие на повече от един спорт по един обединяващ принцип. В спортните федерации може да членуват само спортни клубове.
(2) Спортните федерации са:
1. федерация по един или сходни видове спорт, включително спортна федерация по военно-приложни спортове, включени в списъка по чл. 8, т. 11;
2. многоспортова федерация за развитие на повече от един спорт по един обединяващ принцип.
(3) Спортната федерация представлява своите членове пред държавните органи и международните спортни организации.
(4) Спортните федерации може да се сдружават за взаимно подпомагане и развитие на съвместна дейност в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.
Чл. 19. (1) Спортен лиценз се издава само на една:
1. спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1;
2. многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2.
(2) Спортният лиценз е безсрочен.
Чл. 20. На спортна федерация може да се издаде спортен лиценз, ако отговаря на следните изисквания:
1. вписана е в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;
2. не е обявена в несъстоятелност или не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към държавата или общината, както и просрочени задължения към Министерството на младежта и спорта, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
4. в устава като основен предмет на дейност се съдържат дейности, свързани с физическа активност, физическо възпитание, вид или видове спорт;
5. има за членове не по-малко от 7 спортни клуба със седалище най-малко в три административни области в страната, които отговарят на изискванията по чл. 15;
6. има сключени договори или нейните членове имат сключени договори с треньорски кадри, отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 97, ал. 6;
7. има приета 4-годишна програма за развитие на съответния вид спорт, която е в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 2;
8. има приети годишен спортен календар за провеждане на състезания и държавен спортен календар и правила за провеждането му;
9. разполага или нейни членове разполагат със спортни обекти на територията на страната за развитие на тренировъчната и състезателната дейност за вида спорт;
10. има приети правила за статута на спортистите аматьори и на професионалните спортисти за придобиването, прекратяването и отнемането на състезателни права на спортистите – само за федерациите по един или сходни видове спорт;
11. има приет от общото събрание бюджет за съответната календарна година;
12. има приети правила за осъществяване на спортната дейност, които са в съответствие с правилата на международната спортна организация, ако има такава.
Чл. 21. (1) Спортната федерация подава заявление по образец за издаване на спортен лиценз, в което посочва данни за заявителя, към което се прилагат:
1. учредителен протокол;
2. устав;
3. описание на дейностите по вида или сходните видове спорт, за които се иска издаване на спортен лиценз, а за многоспортовите федерации по обединяващ принцип – и посочване на съответния обединяващ принцип;
4. информация за международната спортна организация по образец, ако има такава;
5. правила за осъществяване на спортната дейност в съответствие с правилата на международната спортна организация по т. 4, ако има такива;
6. (доп. – ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 1.03.2020 г.) заявление за членство или документ, удостоверяващ членство в международна спортна организация по т. 4, ако има такова, или предоставени от член на международна спортна организация права в съответствие с нейния устав за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт, ако има такива;
7. списък по образец на спортните клубове – членове на заявителя, с посочен единен идентификационен код и актовете за приемането им за членове;
8. декларация по образец за съответствие с изискванията на чл. 15 за членовете на заявителя;
9. списък по образец и доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност в членовете на заявителя, както и договорите с тези лица;
10. програмата по чл. 20, т. 7 и акта за приемане;
11. правила за провеждане на състезания от държавния спортен календар и акта за приемане;
12. годишен спортен календар за провеждане на състезания и акта за приемане;
13. правила за статута на спортистите аматьори и на професионалните спортисти, за придобиването, прекратяването и отнемането на състезателните права на спортистите и акта за приемането им – само за спортна федерация по един или сходни видове спорт;
14. списък по образец на спортните обекти по чл. 20, т. 9 с приложени документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор след издаване на спортен лиценз;
15. бюджет на сдружението и акта за приемане.
(2) Образците по ал. 1 се утвърждават със заповед на министъра на младежта и спорта и се публикуват на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта.
(3) Документите по ал. 1 се представят в оригинал или заверени от заявителя копия. Документите по ал. 1, т. 7, 9, 10 и 12 се представят и на електронен носител.
(4) Заявлението и приложените към него документи се представят на български език. Документите на чужд език се придружават с точен превод на български език.
(5) Заявлението и приложените към него документи могат да се подадат и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление.
Чл. 22. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и приложените към него документи по чл. 21, ал. 1 с мотивирана заповед в срок до 4 месеца от подаването му.
(2) При установяване на непълноти или несъответствия заявителят се уведомява на посочен в заявлението адрес да отстрани непълнотите или несъответствията в 14-дневен срок от уведомяването. Срокът по ал. 1 спира да тече до отстраняване на непълнотите или несъответствията или до изтичането на срока по изречение първо. Уведомлението може да се извърши и по електронен път, ако заявителят е посочил, че желае да получава съобщения по този начин.
(3) Когато в хода на разглеждане на заявление за издаване на спортен лиценз по един или сходни видове спорт или по един обединяващ принцип постъпят още едно или повече заявления от други заявители за същия спорт или обединяващ принцип, всички заявления се разглеждат едновременно.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 1.03.2020 г.) Когато постъпилите заявления по ал. 3 отговарят на изискванията на закона, се извършва подбор, като се преценяват способностите на заявителите за развитие и администриране на съответния спорт въз основа на брой членуващи спортни клубове, треньори, спортни обекти, както и членство в международна спортна организация или предоставени от член на международна спортна организация права в съответствие с нейния устав за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт.
(5) Алинея 2 не се прилага, когато са постъпили две или повече заявления за издаване на спортен лиценз и поне едно от тях отговаря на изискванията на закона.
(6) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице може да изисква допълнителна информация и становища от държавни органи, външни експерти и организации по представените от заявителя документи и информация.
(7) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице издава спортен лиценз, когато не са налице основания за отказ, и вписва спортната федерация и спортните клубове – нейни членове, в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1.
Чл. 23. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отказва издаването на спортен лиценз, когато:
1. има издаден спортен лиценз за дейността, за която заявителят кандидатства, на друга спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 или спортен лиценз по обединяващ принцип на друга многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2;
2. заявителят не отговаря на изискванията на закона и непълнотите или несъответствията не са отстранени в срока по чл. 22, ал. 2;
3. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание.
(2) Ново заявление за издаване на спортен лиценз от заявителя може да се подаде не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта по ал. 1.
Чл. 24. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отнема спортния лиценз, когато спортната федерация:
1. не отговаря на изискване по чл. 20;
2. е представила неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на спортния лиценз;
3. е допуснала извършването на системни нарушения на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4;
4. е извършила или допуснала извършването на системни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му извън тези по т. 3;
5. не започне да извършва дейност съгласно програмата по чл. 20, т. 7 в 6-месечен срок от издаването на спортния лиценз;
6. не представи в 6-месечен срок от издаването на спортния лиценз окончателен договор по чл. 21, ал. 1, т. 14;
7. има просрочени задължения, свързани с използването на спортни обекти – собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;
8. е изразходвала незаконосъобразно или не по предназначение паричните средства, предоставени по реда на този закон;
9. не е представила в срок документите по чл. 30, ал. 2 или представените документи не отговарят на изискванията на този закон;
10. няма приет за съответната година държавен спортен календар или не е изпълнила приетия за предходната година;
11. не е изпълнила влязла в сила принудителна административна мярка;
12. (доп. – ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 1.03.2020 г.) е с отнето или прекратено членство в съответната международна спортна организация с влязъл в сила акт на международната организация или с отнети от член на международната спортна организация права за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт.
(2) В случаите по ал. 1, т. 5 – 11 министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице отнема спортния лиценз, ако спортната федерация не изпълни задълженията си в двумесечен срок от установяване на неизпълнението им.
(3) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед прекратява спортния лиценз:
1. по писмено заявление на спортната федерация;
2. при заличаване на регистрацията на юридическото лице.
Чл. 25. (1) При отнемане или прекратяване на спортния лиценз спортната федерация се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1.
(2) В случаите по ал. 1 спортната федерация възстановява на Министерството на младежта и спорта предоставените й средства за закупуване на дълготрайни материални активи или самите дълготрайни активи за последните две години преди отнемането или прекратяването на лиценза.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 10.11.2020 г.) Спортен клуб, който е член на федерация, чийто лиценз е отнет или прекратен, може да осъществява дейностите по чл. 17, ал. 1 до издаване на лиценз на съответната спортна федерация, но не повече от 6 месеца от датата на заповедта за отнемане или прекратяване на лиценза. След изтичането на срока по изречение първо спортният клуб се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1.
Чл. 26. (1) Процедурата по издаването, отказа, отнемането и прекратяването на спортен лиценз се определя с правилника за прилагане на закона.
(2) Заповедта на министъра на младежта и спорта или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 22, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 24 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Обжалването не спира изпълнението на заповедта по ал. 2.
Чл. 27. (1) Лицензираната спортна федерация:
1. изпълнява административни функции, свързани с регламентиране на съответния вид или сходни видове спорт, съответно на спортната дейност по един обединяващ принцип;
2. самостоятелно или съвместно с Българския олимпийски комитет представлява страната на международни състезания;
3. разработва и прилага методически и административни правила по съответния спорт или сходни видове спорт;
4. организира и провежда първенства и състезания по един или сходни видове спорт, или повече от един спорт, практикувани на обединяващ принцип, и определя класирането в тях;
5. одобрява организирането на спортни състезания и събития от държавния спортен календар;
6. определя състава и организира подготовката на националните отбори по съответния спорт;
7. (изм. и доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) спазва антидопинговите правила, привежда в изпълнение наложените дисциплинарни наказания на спортисти, треньори, длъжностни лица и други лица, допуснали нарушения на антидопинговите правила;
8. управлява и се разпорежда, включително ремонтира и обновява, спортни обекти съгласно действащото законодателство;
9. предоставя спортни услуги;
10. удостоява с награди и звания спортисти, треньори и спортни деятели;
11. изготвя досиета за дейността на спортните клубове – нейни членове;
12. изготвя, представя и отчита изпълнението на програмите по този закон;
13. осъществява контрол по този закон; при установени нарушения уведомява министъра на младежта и спорта.
(2) Лицензираната спортна федерация може и да:
1. създава условия за адаптираната физическа активност и практикуване на спорт от хората с увреждания с цел подобряване качеството на живот;
2. предоставя, прекратява и отнема състезателните права на спортистите;
3. води трансферен регистър;
4. води регистър на посредниците по чл. 81, ал. 1;
5. осъществява спортно правосъдие чрез система от комисии и спортен арбитраж чрез арбитражен орган;
6. подготвя съдии и специализирани технически и административни кадри по съответния спорт чрез организиране на курсове и семинари за обучение;
7. създава помощни органи – треньорски съвет, спортно-съдийска колегия, дисциплинарна комисия, финансова комисия, звено за научна и научно-приложна дейност по съответния вид спорт;
8. притежава изключителните права за реклама, за радио- и телевизионно разпространение на всички спортни състезания, организирани от нея, като предоставя на договорна основа процент от постъпленията на спортните клубове – участници в състезанието.
(3) Спортната федерация при осъществяване на дейностите по ал. 1 и 2:
1. популяризира спортните идеали и правилата за честна игра чрез създаване на обществени и образователни мерки;
2. популяризира и утвърждава активния и здравословен начин на живот;
3. прилага принципа на взаимно уважение между спортистите, между зрителите и между спортистите и зрителите;
4. развива детско-юношеския спорт;
5. предотвратява противообществени прояви по време на спортни мероприятия;
6. предотвратява нарушения на антидопинговите правила.
(4) В тримесечен срок от получаването на спортния лиценз спортната федерация създава и поддържа интернет страница за популяризиране на дейността си.
Чл. 28. (1) Спортната федерация осъществява дейността си въз основа на приети от нея:
1. единна система от показатели за организация, управление и контрол на многогодишния учебно-тренировъчен и състезателен процес по съответния вид спорт;
2. правила за провеждане на състезанията от държавния спортен календар и на други състезания по съответния вид спорт;
3. правила за условията и реда за картотекиране, освен ако е многоспортова федерация;
4. правила за статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти и за придобиване, прекратяване и отнемане на състезателните права, освен ако е многоспортова федерация;
5. правила за условията и реда за трансфер и преотстъпване на състезателни права на спортистите аматьори и професионалните спортисти;
6. правила за дейността на лицата, които осъществяват посредническа дейност за придобиване, изменение, трансфер или прекратяване на състезателни права, или за сключване, изменение или прекратяване на договор с треньор, освен ако е многоспортова федерация;
7. правила за задължително застраховане на спортистите аматьори и професионалните спортисти съобразно вида спорт;
8. правила за осъществяване на спортно правосъдие и спортен арбитраж, освен ако е многоспортова федерация;
9. правила за дейността на помощните органи по чл. 27, ал. 2, т. 7;
10. програми за развитие на съответните видове спорт, които се изготвят за срок от 4 години и са в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 2;
11. правила за удостояване с награди и звания на спортисти, треньори и спортни деятели;
12. правила за управление и провеждане на държавните първенства от професионални лиги;
13. годишен държавен спортен календар за провеждане на състезания;
14. други актове, регламентиращи дейността й.
(2) Актовете по ал. 1 се обявяват на интернет страницата на съответната спортна федерация и се представят в Министерството на младежта и спорта в 14-дневен срок от приемането им. Правилата се представят заедно с актовете за приемането им.
Чл. 29. (1) Спортната федерация може да предостави управлението на първенства от държавния спортен календар на професионална лига при условия и по ред, определени с правилата по чл. 28, ал. 1, т. 12.
(2) Професионалната лига е:
1. помощен орган на спортната федерация, или
2. сдружение с нестопанска цел или капиталово търговско дружество.
(3) Членове, съдружници или акционери в юридически лица по ал. 2, т. 2 са спортните клубове, които са членове на съответната спортна федерация и участват в съответното първенство.
(4) Когато е създала професионална лига, спортната федерация може да поставя изисквания в държавните първенства да участват само професионални спортисти.
(5) За всеки спорт може да се създава само една професионална лига.
Чл. 30. (1) До 31 март на годината, в която изтича 4-годишният срок на действие на програмата по чл. 28, ал. 1, т. 10, спортната федерация представя на министъра на младежта и спорта отчет за изпълнението й, както и нова 4-годишна програма, приети от общото събрание.
(2) Ежегодно до 31 март спортната федерация представя на министъра на младежта и спорта:
1. отчет за изпълнение на програмата по ал. 1 за предходната година;
2. финансов отчет за предходната година и приет бюджет на спортната федерация за текущата година;
3. актуализация на програмата по ал. 1, ако има такава.
(3) Документите по ал. 1 и 2 се представят на хартиен и електронен носител по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта.
(4) Документите по ал. 1 и 2 се публикуват на интернет страницата на съответната спортна федерация.
(5) По писмено искане на министъра на младежта и спорта спортната федерация предоставя информация във връзка с дейността си.
Глава четвърта
ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА СПОРТА
Раздел I
Български олимпийски комитет и Национална паралимпийска организация
Чл. 31. (1) Българският олимпийски комитет е сдружение с нестопанска цел за развитието на олимпийското движение, разпространяването на олимпийските идеи в страната и участието на спортисти на олимпийски игри.
(2) Българският олимпийски комитет осъществява дейността си в съответствие с действащото законодателство и Олимпийската харта на Международния олимпийски комитет.
(3) Олимпийските символи и знаци може да се използват само с разрешение на Българския олимпийски комитет.
(4) Българският олимпийски комитет представлява държавата и българските спортни организации пред Международния олимпийски комитет по въпросите, свързани с организирането и провеждането на олимпийски игри.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Към Българския олимпийски комитет се създават обективни и независими органи в областта на спорта:
1. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) дисциплинарна комисия, която изпълнява безпристрастно функциите на първа инстанция в производството по установяване на нарушения на антидопинговите правила, определяне и налагане на дисциплинарни наказания за тях;
2. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Български спортен арбитраж, който изпълнява безпристрастно функциите на апелативна инстанция в производството по установяване на нарушения на антидопинговите правила, определяне и налагане на дисциплинарни наказания за тях.
Чл. 32. (1) Националната паралимпийска организация е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, която отговаря на изискванията за членство на устава на Международния паралимпийски комитет.
(2) Националната паралимпийска организация развива паралимпийското движение, разпространява паралимпийските идеи в страната и организира и координира участието на спортисти в паралимпийските игри.
(3) Националната паралимпийска организация осъществява дейността си в съответствие с действащото законодателство и устава на Международния паралимпийски комитет.
(4) Паралимпийските символи и знаци може да се използват само с разрешение на Националната паралимпийска организация.
(5) Националната паралимпийска организация представлява държавата и българските спортни организации пред Международния паралимпийски комитет по въпросите, свързани с организирането и провеждането на паралимпийските игри и всички прояви, организирани от или с участието на Международния паралимпийски комитет.
Раздел II
Национална организация за спортно-туристическа дейност
Чл. 33. (1) Националната организация за спортно-туристическа дейност е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, която развива и популяризира спортно-туристическата дейност и взаимодейства с компетентните държавни органи, общините и международните спортно-туристически организации при формирането, осъществяването и реализирането на държавната политика в тази област.
(2) Членове на националната организация за спортно-туристическа дейност са туристически дружества по чл. 38, ал. 1.
(3) Процедурата по вписване и заличаване на националната организация за спортно-туристическа дейност и нейните членове в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се определя с правилника за прилагане на закона.
(4) В регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се вписва само една национална организация за спортно-туристическа дейност.
Чл. 34. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице със заповед вписва националната организация за спортно-туристическа дейност в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, ако отговаря на изискванията по чл. 20, т. 1 – 3 и има:
1. приета 4-годишна програма за развитие на спортно-туристическата дейност, която е в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 2;
2. приет годишен календар на спортно-туристическите прояви.
(2) За вписване в регистъра националната организация за спортно-туристическа дейност подава заявление по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта, в което посочва данни за заявителя, към което се прилагат:
1. документите по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 2;
2. заявление за членство или документ, който удостоверява членство в международна организация, ако има такова, и правилата за осъществяване на нейната дейност;
3. програма за развитие на спортно-туристическа дейност по ал. 1, т. 1 и актът за приемане;
4. годишен календар по ал. 1, т. 2 и актът за приемане;
5. списък на членовете с единния им идентификационен код и актoвете за приемането им.
(3) Документите по ал. 2 се представят в оригинал или заверено от заявителя копие. Документите по ал. 2, т. 4 и 5 се представят и на електронен носител.
(4) Заявлението и приложените към него документи се представят на български език. Документите на чужд език се придружават с точен превод на български език.
(5) Заявлението и приложените към него документи може да се подадат и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление.
(6) Националната организация за спортно-туристическа дейност и нейните членове придобиват правото да осъществяват дейностите по чл. 36 и 38 след вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2.
Чл. 35. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед заличава националната организация за спортно-туристическа дейност от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, когато:
1. е престанала да отговаря на изискване по чл. 34, ал. 1;
2. не е представила актуална програма по чл. 34, ал. 1, т. 1 в срока по чл. 37, ал. 1;
3. не изпълнява дейността по чл. 36;
4. е представила неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за вписване в регистъра;
5. членовете й не отговарят на изискванията на закона.
(2) В случаите по ал. 1 министърът на младежта и спорта или оправомощеното от него длъжностно лице заличава националната организация за спортно-туристическа дейност и нейните членове от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, ако организацията не изпълни задълженията си в двумесечен срок от установяване на неизпълнението им.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 36. (1) Националната организация за спортно-туристическа дейност в съответствие със своя устав:
1. представлява и защитава интересите на членовете си пред съответните държавни и местни органи и пред международните спортни организации;
2. участва в разработването на стратегии и програми за развитието на спортно-туристическата дейност на национално ниво и съдейства за тяхното изпълнение;
3. изгражда, поддържа и ползва обекти за спортно-туристическа дейност;
4. съдейства за рекламата на туристически продукти;
5. съдейства за изграждането и функционирането на туристически информационни центрове или бюра;
6. съдейства за повишаването на професионалната квалификация на кадрите за спортно-туристическата дейност.
(2) Националната организация за спортно-туристическа дейност участва в Националния съвет по туризъм по чл. 7, ал. 1 от Закона за туризма.
Чл. 37. (1) До 31 март на годината, в която изтича 4-годишният срок на действие на програмата по чл. 34, ал. 1, т. 1, националната организация за спортно-туристическа дейност представя на министъра на младежта и спорта отчет за изпълнението й и нова 4-годишна програма и актовете за приемане.
(2) Националната организация за спортно-туристическа дейност уведомява Министерството на младежта и спорта за приемане, съответно за изключване на туристическо дружество като член в тридневен срок от датата на съответното решение.
Чл. 38. (1) Туристическо дружество е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за развитие и разпространение на спортно-туристическата дейност.
(2) Туристическото дружество осъществява и администрира спортно-туристическа дейност, като:
1. организира спортно-туристически прояви;
2. управлява обекти за спортно-туристическа дейност – туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални, и предоставя услуги на гражданите;
3. изгражда, поддържа и подновява туристически заслони, туристически пътища и пътеки, както и тяхната маркировка;
4. популяризира екотуризма и съдейства за опазването на околната среда.
Раздел III
Национална организация за университетски спорт
Чл. 39. (1) Националната организация за университетски спорт е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за развитието и разпространението на спорта във висшите училища.
(2) Членове на националната организация за университетски спорт са спортни клубове по чл. 43, ал. 1.
(3) Процедурата по вписване и заличаване на националната организация за университетски спорт и нейните членове в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се определя с правилника за прилагане на закона.
(4) В регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се вписва само една национална организация за университетски спорт.
Чл. 40. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице със заповед вписва националната организация за университетски спорт в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, ако отговаря на изискванията по чл. 20, т. 1 – 3 и има:
1. приета 4-годишна програма за развитие на спорта във висшите училища в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 2;
2. приет годишен спортен календар на студентски състезания и правила за провеждането им.
(2) За вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 сдружението по ал. 1 подава заявление по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта, в което посочва данни за заявителя, към което се прилагат:
1. документите по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 15;
2. програма за развитие на спорта във висшите училища по ал. 1, т. 1 и актът за приемане;
3. годишен спортен календар по ал. 1, т. 2 и актът за приемане;
4. списък на членовете и актовете за приемане.
(3) Документите по ал. 2 се представят в оригинал или заверено от заявителя копие. Документите по ал. 2, т. 3 и 4 се представят и на електронен носител.
(4) Заявлението и приложенията към него се представят на български език. Документите на чужд език се придружават с точен превод на български език.
(5) Заявлението и приложените към него документи може да се подадат и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление.
(6) Националната организация за университетски спорт придобива правото да осъществява дейностите по чл. 42 след вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2.
Чл. 41. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед заличава националната организация за университетски спорт от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, когато:
1. е престанала да отговаря на изискване по чл. 40, ал. 1;
2. не е представила актуална програма по чл. 40, ал. 1, т. 1 в срока по чл. 42, ал. 2;
3. не изпълнява дейността по чл. 42;
4. е представила неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за вписване в регистъра;
5. членовете й не отговарят на изискванията на закона.
(2) В случаите по ал. 1 министърът на младежта и спорта или оправомощеното от него длъжностно лице заличава националната организация за университетски спорт от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, ако организацията не изпълни задълженията си в двумесечен срок от установяване на неизпълнението им.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 42. (1) Националната организация за университетски спорт:
1. провежда инициативи за развитие и утвърждаване на спорта във висшите училища;
2. популяризира дейността на организацията и създава интерес към спорта сред студентите;
3. провежда в съответствие с държавния спортен календар общостудентски шампионати, игри и национални студентски първенства;
4. представлява и утвърждава българския студентски спорт пред международните спортни организации в тази област;
5. оказва съдействие за подобряване на системата за обучение по физическо възпитание и спорт във висшите училища.
(2) До 31 март на годината, в която изтича 4-годишният срок на действие на програмата по чл. 40, ал. 1, т. 1, националната организация за университетски спорт представя на министъра на младежта и спорта отчет за изпълнението й и нова 4-годишна програма и актовете за приемане.
(3) Националната организация за университетски спорт уведомява Министерството на младежта и спорта за приемане, съответно за изключване на спортен клуб като член в тридневен срок от датата на съответното решение.
Чл. 43. (1) Спортен клуб на висше училище е:
1. спортен клуб по един или сходни видове спорт и/или многоспортов клуб, учреден с решение на Академичния съвет по чл. 30, ал. 1, т. 15а от Закона за висшето образование при условия и по ред, определени в правилата на съответното висше училище; в наименованието на клуба се посочват наименованието и видът на висшето училище съгласно акта за откриването или преобразуването му;
2. спортен клуб по чл. 12, ал. 2, т. 1; с разрешение на ректора в наименованието на студентския спортен клуб може да се посочат наименованието и видът на висшето училище съгласно акта за откриването или преобразуването му.
(2) В спортния клуб по ал. 1, т. 2 може да членуват студенти, преподаватели и служители на съответното висше училище.
(3) Спортният клуб по ал. 1, т. 1 участва само в спортни състезания, организирани от националната организация за университетски спорт.
(4) Спортният клуб по ал. 1, т. 2 може да бъде член и на спортна федерация по съответен вид спорт.
(5) Спортните клубове по ал. 1, т. 1 се финансират от висшето училище. Спортните клубове по ал. 1, т. 2 може да се финансират и подпомагат от Министерството на образованието и науката при спазване на правилата в областта на държавните помощи.
Раздел IV
Обединен спортен клуб
Чл. 44. (1) Обединеният спортен клуб е сдружение на спортни клубове с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за ползване и управление на спортни обекти.
(2) В двумесечен срок от учредяването обединеният спортен клуб подава заявление за вписването му в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2. Заявлението може да се подаде и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление.
(3) Вписването и заличаването на обединения спортен клуб от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се извършва със заповед на министъра на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице. Процедурата по вписване и заличаване от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се определя с правилника за прилагане на закона.
(4) Обединеният спортен клуб може да извършва дейност само след вписването му в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2.
(5) Обединеният спортен клуб не може да е член на спортна федерация.
Чл. 45. (1) Право на сдружаване по чл. 44, ал. 1 имат само спортни клубове, които са членове на спортна федерация и са вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1.
(2) Обединен спортен клуб се учредява от не по-малко от три спортни клуба със седалище на територията на една административна област.
(3) Наименованието трябва да включва думите "обединен спортен клуб".
(4) Обединеният спортен клуб не може да осъществява дейностите по чл. 17, ал. 1, т. 1 – 9 и т. 11.
Чл. 46. (1) Спортните обекти – държавна и общинска собственост, които са предоставени по реда на този закон на обединен спортен клуб, се ползват от членовете му.
(2) Правата на членовете на обединен спортен клуб за ползване на спортните обекти – държавна и общинска собственост, се прекратяват от деня на заличаване на съответния член от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2.
(3) При заличаване на обединен спортен клуб от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 договорите, с които са предоставени спортните обекти по ал. 1, се прекратяват с едномесечно писмено предизвестие.
Глава пета
ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА ВСИЧКИ
Раздел I
Подпомагане на спорта за всички
Чл. 47. (1) Държавните и местните органи разработват и прилагат политики с цел насърчаване на спорта за всички чрез междусекторен подход, който обхваща области като здраве, образование, околна среда, транспорт и други.
(2) Подпомагането на спорта за всички се осъществява чрез:
1. подпомагане на нестопанските дейности на спортните организации;
2. подпомагане на стопански дейности при спазване на правилата в областта на държавните помощи;
3. създаване на условия за адаптирана физическа активност и практикуване на спорт от хората с увреждания за подобряване на качеството им на живот.
(3) Подпомагането на дейността на националната организация за спортно-туристическа дейност, включително чрез изграждане на инфраструктура на спортно-туристическата дейност, се осъществява съгласно чл. 21 от Закона за публичните финанси.
Чл. 48. (1) Работодателите и органите по назначаване създават и осигуряват условия за провеждане на спортни занимания и за активен отдих на своите работници и служители.
(2) В колективните трудови договори работодателите предвиждат и финансово подпомагане на практикуването на спорт и активен отдих на работниците и служителите.
Раздел II
Спортно-туристическа дейност
Чл. 49. (1) Спортно-туристическа дейност се осъществява от гражданите индивидуално или чрез участие в туристически дружества при спазване на действащото законодателство.
(2) Организирането на туристически прояви и предоставянето на свързани с тях услуги се извършват и от други лица при спазване на действащото законодателство.
(3) Туристическите дружества може да се сдружават на териториален принцип.
Чл. 50. (1) При осъществяване на спортно-туристическа дейност лицата по чл. 49, ал. 1 и 2 взаимодействат с компетентните държавни и местни органи, обществените организации и структурите и службите на Българския Червен кръст.
(2) Компетентните държавни и местни органи подпомагат туристическите дружества и националната организация за спортно-туристическа дейност за реализиране на техните цели и за развитието на спортно-туристическа дейност, включително като изграждат подходяща инфраструктура.
Раздел III
Физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност в системата на предучилищното и училищното образование
Чл. 51. (1) В системата на предучилищното и училищното образование се създават условия за занимания с физически упражнения, адаптирани физически упражнения и спорт.
(2) В системата на училищното образование се създават и условия за продължаване на спортните занимания извън задължителното обучение по физическо възпитание и спорт.
(3) Организирането и провеждането на спортни дейности за учениците извън учебния план се осъществяват от педагогически специалисти с професионална квалификация "учител по физическо възпитание и спорт" или "треньор" по вид спорт.
(4) В системата на училищното образование се създават и условия за превенция срещу използването на забранени субстанции и забранени методи в спорта.
Чл. 52. (1) Държавните образователни стандарти и учебните програми, свързани с физическото възпитание и спорта, се изготвят и утвърждават съгласно Закона за предучилищното и училищното образование.
(2) След завършен VII клас учениците, които практикуват един или различни видове спорт, може да се организират в паралелки по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.
Чл. 53. (1) В часовете на класа може да се предоставя информация за превенция на използването на забранени субстанции и забранени методи в спорта.
(2) Училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие взаимодействат с Антидопинговия център за получаването на информация за забранени субстанции и забранени методи в спорта.
Чл. 54. По предложение на министъра на младежта и спорта и с разрешение на министъра на образованието и науката в училищата след завършен VII клас може да се приемат медалисти от европейски, световни и олимпийски спортни състезания независимо от резултатите от националното външно оценяване и извън утвърдения план-прием по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.
Чл. 55. (1) Училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие осигуряват условия за спортна дейност на деца и ученици извън учебния план.
(2) Спортната дейност по ал. 1 се организира чрез спортни федерации и техните членове, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
(3) Условията и редът за организирането и провеждането на тренировъчна и състезателна дейност на децата и учениците извън учебния план се определят с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта.
Чл. 56. (1) Училищен спортен отбор се организира по вид спорт от ученици, близки по възраст, и класове и учител по физическо възпитание и спорт от съответното училище, и/или треньор по вид спорт след съгласието на директора.
(2) Училищният спортен отбор взаимодейства с центровете за подкрепа за личностно развитие, лицензираните спортни федерации и туристическите дружества чрез директора на училището.
Раздел IV
Физическа активност, физическо възпитание и спорт във висшите училища
Чл. 57. (1) Физическата активност, физическото възпитание и спортът във висшите училища са част от обучението на студентите под формата на задължителни и факултативни занимания с минимален хорариум на задължителните занимания от 60 часа годишно за студентите, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационната степен "бакалавър" или образователно-квалификационната степен "магистър".
(2) Системата за оценка и проверка на уменията по физическа активност, физическо възпитание и спорт се определя от висшите училища съгласно Закона за висшето образование.
(3) Във висшите училища се създават и условия за превенция срещу употребата на забранени субстанции и забранени методи в спорта.
Чл. 58. (1) Висшите училища осигуряват възможност за съчетаване на тренировъчната и състезателната дейност на изявените студенти спортисти с изискванията на учебния процес.
(2) Тренировъчната и състезателната дейност се осъществяват от спортни клубове на висшите училища.
Чл. 59. Висшите училища могат да определят специални стипендии за изявените студенти спортисти.
Чл. 60. Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката и висшите училища подпомагат организирането и провеждането на регионалните и националните студентски първенства.
Раздел V
Физическа активност, физическо възпитание и спорт във въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи и Националната служба за охрана
Чл. 61. (1) Физическата активност, физическото възпитание и спортът във въоръжените сили, в Министерството на вътрешните работи и в Националната служба за охрана са задължителен елемент от бойната и професионалната подготовка и двигателния режим на военнослужещите, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и офицерите и сержантите от Националната служба за охрана.
(2) Заниманията с физически упражнения и спорт се осъществяват по програми, утвърдени от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи и от началника на Националната служба за охрана.
Чл. 62. (1) Военнослужещите и цивилните служители от въоръжените сили, служителите в Министерството на вътрешните работи и в Националната служба за охрана може да членуват в спортни клубове.
(2) В Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Националната служба за охрана може да се създават многоспортови клубове при спазване изискванията на този закон и по ред, определен от съответния ръководител.
(3) Многоспортовите клубове по ал. 2 може да се сдружават и да членуват в многоспортови федерации при условията на този закон и след разрешение от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи и от началника на Националната служба за охрана.
(4) Многоспортовият клуб по ал. 2 може да включва в наименованието си понятия, свързани с дейността на съответното ведомство, само с разрешение на ръководителя на ведомството.
(5) Многоспортовият клуб по ал. 2 може да членува и в спортна федерация по военно-приложни спортове или друг вид спорт, свързан с повишаване и усъвършенстване на бойната и професионалната подготовка на лицата по ал. 1.
Чл. 63. (1) Министърът на отбраната, съответно министърът на вътрешните работи или началникът на Националната служба за охрана определя реда за организиране и провеждане на тренировъчна и състезателна дейност на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната и въоръжените сили, съответно на служителите от Министерството на вътрешните работи и от Националната служба за охрана.
(2) Многоспортова федерация по чл. 62, ал. 3 и спортни федерации по военно-приложни спортове може да провеждат съвместна спортно-тренировъчна дейност.
Чл. 64. (1) Министърът на отбраната, съответно министърът на вътрешните работи или началникът на Националната служба за охрана може да създава специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност.
(2) Спортистите, включени в специализираните формации по ал. 1, се предлагат от спортните федерации и може да запазят клубната си принадлежност, регистрирана преди включването им в тях.
Глава шеста
ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 65. (1) Спортът за високи постижения се управлява от лицензираните спортни федерации и техните членове чрез осъществяване на спортната им дейност с участието на треньорски кадри и спортисти.
(2) Държавните и местните органи в рамките на своята компетентност подпомагат развитието на спорта за високи постижения при осъществяване на правомощията си по закон и при спазване на правилата в областта на държавните помощи.
(3) Подготовката и участието на националните отбори на Република България в състезания се подпомагат от държавата чрез Министерството на младежта и спорта.
(4) Лицата по ал. 1 и органите по ал. 2 създават условия за:
1. провеждане на подготовка на спортисти;
2. анализ, оценка и контрол на подготовката и участието на спортистите в състезания;
3. квалификация на спортно-педагогически кадри и медицински специалисти;
4. изграждане, поддържане и ползване на спортни обекти;
5. откриване на млади таланти;
6. организиране на групи за спортисти от детско-юношеска възраст и създаване на условия за постигане на високи резултати при участието им в състезания от висок ранг.
Чл. 66. Тренировъчната и състезателната дейност за високи постижения се осъществяват от лица, които притежават състезателни права, под ръководството на треньорски кадри.
Раздел II
Състезателни права на спортистите аматьори и професионалните спортисти
Чл. 67. (1) Статутът на спортистите аматьори и професионалните спортисти се определя от спортната федерация с правилата по чл. 28, ал. 1, т. 4.
(2) Спортистите аматьори и професионалните спортисти извършват тренировъчна и състезателна дейност, имат и други права при условията на този закон, както и при условията и по реда, определени от съответната спортна федерация.
Чл. 68. (1) Състезателните права са съвкупност от правото на спортистите аматьори и професионалните спортисти да участват в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб – член на лицензирана спортна федерация, както и свързаните с това участие имуществени и неимуществени права.
(2) Придобиването, прекратяването и отнемането на състезателни права се определят от спортната федерация с правилата по чл. 28, ал. 1, т. 4.
Чл. 69. (1) Картотекирането е акт на спортната федерация, с който спортистите аматьори и професионалните спортисти придобиват състезателните права по чл. 68.
(2) Спортната федерация определя условията и реда за картотекиране с правилата по чл. 28, ал. 1, т. 3.
(3) Спортистите по ал. 1 може да се картотекират само към спортен клуб – член на лицензирана спортна федерация.
(4) Картотекирането е за срок една спортно-състезателна година.
(5) Спортистът е длъжен да се състезава само от името на клуба, към който е картотекиран.
Чл. 70. (1) Право да бъдат картотекирани имат лица, които са български граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, както и чужденци, пребиваващи в Република България на законно основание за срок не по-кратък от 6 месеца.
(2) Картотекиране се извършва само след писмено съгласие на лицето по ал. 1.
(3) Лице, ненавършило 18 години, може да бъде картотекирано като спортист при спазване на Закона за лицата и семейството.
Чл. 71. (1) Картотекиране се извършва от спортна федерация по предложение на спортен клуб – неин член, когато лицето, което желае да бъде картотекирано, е:
1. подало писмено заявление до спортния клуб или има сключен договор за спортна подготовка и развитие с него – за спортистите аматьори;
2. сключило договор срещу възнаграждение със спортния клуб – за професионалните спортисти.
(2) Спортната федерация вписва в регистър на картотекираните спортисти предложеното лице по ал. 1 и му издава официален документ – състезателна карта. Картата има пореден номер и съдържа данните на лицето по документ за самоличност или акт за раждане и негова актуална снимка.
(3) Спортистите удостоверяват състезателните си права със своята състезателна карта.
Чл. 72. Лице, което няма договор със спортен клуб и не е картотекирано, може самостоятелно да договаря условията си със спортния клуб, чрез който иска да бъде картотекирано.
Чл. 73. Състезателните права на спортиста аматьор се упражняват за срока на картотекирането, а на професионалния спортист – за срока на договора, при подновяване на картотекирането за всяка спортно-състезателна година.
Чл. 74. Спортната федерация може да лиши картотекиран от нея спортист от състезателни права за определен срок или окончателно по ред, определен с правилата на съответната спортна федерация по чл. 28, ал. 1, т. 4.
Чл. 75. Състезателните права се прекратяват:
1. с изтичането на срока на картотекиране;
2. по взаимно съгласие на спортиста аматьор, съответно на професионалния спортист и спортния клуб;
3. при писмено изразено желание на картотекираното лице, което няма договор за спортна подготовка и развитие;
4. при прекратяването на договора за спортиста;
5. при смърт или поставяне под пълно запрещение на спортиста аматьор или на професионалния спортист;
6. при заличаването на спортния клуб като юридическо лице;
7. при заличаването на спортния клуб от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1;
8. при прекратяването на членството на спортния клуб в спортната федерация;
9. при откриването на производство по несъстоятелност или ликвидация на спортния клуб.
Раздел III
Договори, трансфер, преотстъпване и посредничество
Чл. 76. (1) Спортистът аматьор може да сключи договор със спортен клуб за спортна подготовка и развитие. Договорът се сключва в писмена форма и съдържа най-малко:
1. срока на договора;
2. размера на финансовите средства, определени от спортния клуб за спортиста във връзка с неговата спортна подготовка и развитие;
3. условията за задължителни застраховки и медицинско осигуряване на спортиста;
4. условията и реда за прекратяване на договора;
5. обезщетенията, дължими от неизправната страна по договора.
(2) Лица, ненавършили 18 години, може да сключат договор за спортна подготовка и развитие със спортен клуб при спазване на действащото законодателство.
(3) Когато между спортиста аматьор и спортния клуб не е сключен договор за спортна подготовка и развитие, спортистът аматьор има право:
1. на средства за покриване на разходите по участие в тренировъчната и състезателната дейност;
2. на задължителни застраховки и медицинско осигуряване, които са необходими за участие в тренировъчната и състезателната дейност;
3. да получава награди за постигнати високи спортни резултати.
Чл. 77. (1) Професионалният спортист извършва тренировъчна и състезателна дейност чрез сключване на възмезден договор със спортен клуб.
(2) Договорът между професионалния спортист и спортния клуб се сключва в писмена форма и съдържа най-малко:
1. дата на сключване на договора и начало на неговото изпълнение:
2. срок на действие на договора;
3. размера на възнаграждението и периодичността на неговото плащане, както и обезщетения при забавено или неизплатено възнаграждение;
4. правата и задълженията на страните;
5. условия за здравното и социалното осигуряване на професионалния спортист, както и задължителните застраховки и медицинското осигуряване;
6. условия за трансфер или преотстъпване;
7. условия и ред за прекратяване на договора;
8. обезщетения, дължими от неизправната страна по договора;
9. арбитражна клауза.
(3) Лица, ненавършили 18 години, може да сключат договор по ал. 1 със спортен клуб при спазване на действащото законодателство.
Чл. 78. (1) Треньорите, притежаващи съответната квалификация, извършват тренировъчна дейност чрез сключване на договор със спортен клуб или лицензирана спортна федерация.
(2) Договорът между треньор и спортен клуб или лицензирана спортна федерация се сключва в писмена форма и съдържа най-малко:
1. дата на сключване на договора и начало на неговото изпълнение;
2. срок на действие на договора;
3. ако е договорено възнаграждение – размера на възнаграждението и периодичността на неговото изплащане, както и обезщетения при забавено или неизплатено възнаграждение;
4. правата и задълженията на страните;
5. условия за здравното и социалното осигуряване на треньора;
6. условия и ред за прекратяване на договора;
7. обезщетения, дължими от неизправната страна по договора;
8. арбитражна клауза.
Чл. 79. (1) С възмезден договор за трансфер състезателните права на професионален спортист може да се прехвърлят от спортния клуб, към който е картотекиран, на друг спортен клуб.
(2) Договорът за трансфер по ал. 1 се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в трансферния регистър на спортната федерация.
(3) Състезателните права на спортист може да се преотстъпват с договор от един спортен клуб на друг за определен период в рамките на спортно-състезателната година.
(4) Трансферът или преотстъпването на състезателни права се извършва след предварително писмено съгласие на спортиста.
Чл. 80. Трансфер или преотстъпване на състезателни права на спортист, представлявал Република България, на друга държава се извършва след предварително писмено съгласие на министъра на младежта и спорта.
Чл. 81. (1) Посредническа дейност в полза на спортист или спортен клуб за придобиване, изменение, прекратяване или трансфер на състезателни права, както и в полза на треньор или спортен клуб за сключване, изменение или прекратяване на договор с треньор може да се осъществява от посредник, вписан в регистъра по чл. 27, ал. 2, т. 4.
(2) Условията и редът за осъществяване на дейността по ал. 1 се определят с правилата по чл. 28, ал. 1, т. 6.
Раздел IV
Спортно съдийство
Чл. 82. (1) Спортен съдия е лице със специална квалификация и права да ръководи спортни състезания по определен вид спорт, да контролира спазването на правилата за тяхното провеждане и да регистрира постигнатите спортни резултати.
(2) Квалификацията и правата на спортния съдия се придобиват чрез обучение и полагане на изпит в съответната спортна федерация.
(3) Спортната федерация определя статута на спортния съдия при спазване изискванията на съответната международна спортна организация.
Раздел V
Спортни училища
Чл. 83. Спортно училище е специализирано училище по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование и осигурява общообразователна подготовка и специализирана подготовка в областта на спорта, а в средната степен на образование – и професионална подготовка в професионално направление "спорт".
Чл. 84. (1) Часовете по специализирана подготовка в спортно училище се провеждат в блок от два учебни часа с обща продължителност 90 минути, като след тях се осигурява достатъчно време за почивка.
(2) За всяка учебна година директорите на държавните спортни училища съгласуват с министъра на младежта и спорта осигуряването на дейностите, свързани с учебно-тренировъчния, спортно-състезателния и възстановителния процес на учениците.
Чл. 85. Взаимоотношенията на спортните училища с лицензираните спортни федерации и техните членове, включително критериите за определяне на резерв за спорта за високи постижения и организацията на обучението по учебните предмети от специализираната подготовка на учениците, се определят с наредбата по чл. 143, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование.
Чл. 86. (1) Държавните спортни училища се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на младежта и спорта.
(2) Държавно спортно училище се открива, преобразува и закрива със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на министъра на младежта и спорта съгласно Закона за предучилищното и училищното образование.
(3) Държавното спортно училище трябва да:
1. удовлетворява образователните и спортните потребности на ученици в повече от една административно-териториална единица – област;
2. има създадени условия за ползване на спортни обекти, подходящи за видовете спорт, по които осъществява прием и обучение;
3. има създаден център за подготовка на резерв за спорта за високи постижения от изявени спортисти;
4. има общежитие или да ползва ученическо общежитие на територията на населеното място, където се намира училището.
Чл. 87. Директорите на държавните спортни училища се назначават от министъра на младежта и спорта въз основа на конкурс по реда на Кодекса на труда и при условия, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 88. (1) Общинските спортни училища се финансират от бюджетите на общините.
(2) Общинско спортно училище се открива, преобразува и закрива при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование след съгласуване с министъра на младежта и спорта.
(3) Общинското спортно училище трябва да има:
1. създадени условия за ползване на спортни обекти, подходящи за видовете спорт, по които осъществява прием и обучение;
2. общежитие или да ползва ученическо общежитие на територията на населеното място, където се намира училището.
Глава седма
АНТИДОПИНГОВА ДЕЙНОСТ
Чл. 89. Държавата и спортните организации създават условия и подпомагат обучението за спазване на антидопинговите правила и осъществяват мерки в обществен интерес за превенция, контрол и борба срещу употребата, разпространението и допускането на употреба на допинг в спорта, като:
1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) провеждат информационно-разяснителни кампании за свързаните с чистия спорт принципи и ценности, както и по проблемите, опасностите и последиците, свързани с употребата на забранени субстанции и забранени методи в спорта, с цел превенция на употребата на допинг;
2. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) провеждат обучение и повишават информираността на спортно-педагогическите кадри, медицинските специалисти и спортистите относно антидопинговата дейност, както и за съответните им права и отговорности;
3. предприемат мерки за превенция, контрол и борба срещу употребата, разпространението и допускането на употреба на допинг в спорта;
4. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) публикуват актуален списък на забранените субстанции и забранените методи в спорта, наричан по-нататък "Забранителен списък";
5. прилагат принудителни административни мерки и налагат наказания;
6. публикуват наложените дисциплинарни наказания.
Чл. 90. (1) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Спортно-педагогическите кадри, медицинските специалисти, спортистите аматьори, професионалните спортисти, длъжностните лица, мениджърите, агентите, членовете на екипа на отбор, както и всяко друго лице, което оказва съдействие или работи със спортист или по друг начин е ангажиран с допинговия контрол, е длъжно да не извършва нарушения на антидопинговите правила.
(2) Лицензираните спортни федерации и спортните клубове – техни членове, юридическите лица, предоставящи спортни услуги, и организациите по глава четвърта са длъжни да не допускат лицата по ал. 1 да извършват нарушения на антидопинговите правила.
(3) Антидопингови правила са правилата, определени в Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, съставена в Париж на 19 октомври 2005 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (ДВ, бр. 24 от 2007 г.) (Конвенция на ЮНЕСКО), Световния антидопингов кодекс и международните стандарти към него, Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, съставена в Страсбург на 16 ноември 1989 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 36 от 1992 г.) (ДВ, бр. 50 от 1997 г.), и Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, съставен във Варшава на 12 септември 2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 17 от 2005 г.) (ДВ, бр. 82 от 2005 г.).
(4) Нарушение на антидопинговите правила е:
1. наличие на забранена субстанция, нейни метаболити или маркери в проба на спортист;
2. употреба или опит за употреба от спортист на забранена субстанция или забранен метод;
3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) избягване на вземане на проба; отказ или неучастие във вземане на проба от спортист без уважителна причина, след получено известие от надлежно упълномощено лице;
4. нарушаване на изискванията, свързани със задължението на спортиста да бъде на разположение за извънсъстезателно тестване, включително неуспешното подаване на информация за местонахождение и пропуснатите проверки;
5. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) фалшифициране или опит за фалшифициране на процедурата за допингов контрол от спортист или друго лице;
6. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) притежаване на забранени субстанции или забранени методи от спортист или спортно-техническо лице;
7. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) трафик, както и опит за трафик на забранени субстанции или забранени методи от спортист или друго лице;
8. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) прилагане или опит за прилагане от спортист или друго лице на забранена субстанция или забранен метод върху спортист по време на състезание; прилагане или опит за прилагане върху спортист извън състезание на забранена субстанция или на забранен метод, които са забранени извън състезание;
9. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) съдействие, подстрекаване, подпомагане, подбуждане, прикриване и всеки друг вид умишлено съучастие или опит за съучастие от спортист или друго лице, включващо нарушение или опит за нарушение на антидопинговите правила или нарушение на забраната за участие в спортно-състезателна дейност по време на период на лишаване от права в случаите, определени с наредбата по ал. 7;
10. професионално или свързано със спорта сътрудничество на спортист или друго лице, подлежащо на проверка от антидопингова организация, със спортно-техническо лице в случаите, определени с наредбата по ал. 7;
11. (нова – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) разубеждаване или предприемане на действия от спортист или друго лице с цел отмъщение срещу докладване на органите, извън случаите по т. 5.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) За нарушения на антидопинговите правила по ал. 4 на лицата по ал. 1 се налагат следните наказания:
1. анулиране на състезателни резултати, включително отнемане на медали, точки и награди;
2. порицание;
3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) лишаване от права за срок от един месец до окончателно лишаване от участие в състезания или дейности в областта на спорта, свързани с управлението или подпомагането на тренировъчния и състезателния процес;
4. (нова – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) временно отстраняване;
5. (нова – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) финансови санкции;
6. (нова – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) публично оповестяване.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Установяването на нарушенията, определянето и налагането на дисциплинарните наказания се извършват от органите по чл. 31, ал. 5 и Антидопинговия център по реда, определен с наредбата по ал. 7. За едно нарушение може да бъде наложено повече от едно наказание.
(7) С наредба на Министерския съвет в съответствие с разпоредбите на Световния антидопингов кодекс и актовете по ал. 3 се определят:
1. условията и редът за провеждане на допингов контрол;
2. дисциплинарното производство, включително специфични особености в съставите на нарушенията по ал. 4;
3. мерките за предотвратяване и борба срещу употребата на допинг в спорта.
Чл. 91. (1) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Антидопинговият център е национална антидопингова организация – специализиран орган за осъществяване на допингов контрол, превенция и борба срещу употребата, разпространението и допускането на употреба на допинг в спорта. Той е независим в оперативните си решения и действия.
(2) Дейността на Антидопинговия център е в обществен интерес и се осъществява в съответствие с разпоредбите на Световния антидопингов кодекс и международните стандарти към него, актуализирани по реда, посочен в Конвенцията на ЮНЕСКО и в съответствие с Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа и Допълнителния протокол към нея.
(3) Изпълнителният директор на Антидопинговия център е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на младежта и спорта.
(4) Устройството и дейността на Антидопинговия център се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Глава осма
МЕДИЦИНСКИ КОНТРОЛ И МЕДИЦИНСКО ОСИГУРЯВАНЕ
Чл. 92. (1) Лицата, които осъществяват тренировъчна и състезателна дейност в спортен клуб – член на лицензирана спортна федерация, подлежат на медицински контрол, който включва:
1. задължителни начални и периодични медицински прегледи;
2. предсъстезателни медицински прегледи.
(2) Условията и редът за извършване на медицинските прегледи по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на младежта и спорта.
(3) Лицата, които не са преминали медицинските прегледи по ал. 1, не се допускат до или се отстраняват от тренировъчни занимания и състезания.
Чл. 93. (1) Началните медицински прегледи се извършват за установяване на здравословното състояние на лицата, участващи в тренировъчната и състезателната дейност, и за да се изключат заболявания, които са противопоказани за участието им в тренировъчната и състезателната дейност.
(2) Всяко лице, преминало задължителен начален медицински преглед, получава медицинско удостоверение.
Чл. 94. (1) Периодичните медицински прегледи се извършват за установяване на въздействието на тренировъчната и състезателната дейност върху здравословното състояние на спортистите и за установяване на заболявания, които са противопоказани за участие в тренировъчна и състезателна дейност.
(2) Всяко лице, преминало периодичен медицински преглед, получава медицинско удостоверение.
Чл. 95. (1) Предсъстезателните медицински прегледи се извършват по решение на спортната федерация за установяване на здравословното състояние на спортистите преди участието им в състезание.
(2) Предсъстезателните медицински прегледи са физикални и се извършват не по-рано от 72 часа преди състезанието.
(3) В зависимост от резултата от прегледа по ал. 2 на състезателя се издава разрешение или забрана за участие в състезанието.
Чл. 96. (1) Медицинското осигуряване на спортни състезания и организирани спортно-туристически прояви е задължително и включва:
1. присъствието на един или повече медицински специалисти (лекари, лекарски асистенти, фелдшери и медицински сестри) и спасители, в зависимост от характера и масовостта на спортното мероприятие, които да окажат при необходимост медицинска помощ на участващите и присъстващите на спортното мероприятие лица;
2. проверка за спазването на здравните изисквания към използваните спортни обекти;
3. проверка на медицинската документация на участниците.
(2) Осигуряването на дейностите по ал. 1 се извършва от организаторите на спортните състезания и организираните спортно-туристически прояви.
(3) Регионалните здравни инспекции, контролните органи на Министерството на младежта и спорта и Българският Червен кръст може да забранят или да спрат провеждането на състезания и организирани спортно-туристически прояви, когато не са осигурени медицинска помощ и планинско или водно спасяване.
Глава девета
СПОРТНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ
Чл. 97. (1) Спортно-педагогическите кадри са спортно-педагогически специалисти и треньорски кадри.
(2) Спортно-педагогически специалисти са лицата, придобили:
1. специалност от професионално направление "Спорт" съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и придобита професионална квалификация "треньор" по съответния вид спорт или придобита професионална квалификация "учител по физическо възпитание и спорт";
2. професионална квалификация от професионално направление "Спорт" съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение.
(3) Треньорски кадри са треньорите и инструкторите, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4.
(4) Тренировъчна дейност се осъществява и треньорски услуги се предоставят само от лицата по ал. 3.
(5) Вписването в регистъра на треньорските кадри се извършва по искане на физическото лице или на съответната спортна федерация.
(6) Условията и редът за вписването в регистъра по ал. 3, както и изискванията за заемане на длъжности от спортно-педагогическите кадри се определят с наредба на министъра на младежта и спорта.
Чл. 98. (1) Висшите училища съгласуват с министъра на младежта и спорта броя на спортно-педагогическите специалисти, за чието обучение се осигуряват средства от държавата.
(2) Условията и редът за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави с цел обучение, тренировки и управление на физическа активност, физическо възпитание и спорт, се осъществяват в съответствие с действащото законодателство.
Чл. 99. (1) Националната спортна академия "Васил Левски", специализираните спортни катедри в други висши училища, институтите на Българската академия на науките и други научни институти и организации във взаимодействие с Министерството на младежта и спорта и спортните федерации осъществяват научните изследвания и научно-приложната дейност в системата на спорта за високи постижения.
(2) Министърът на младежта и спорта:
1. подпомага научно-приложната дейност в областта на спорта за високи постижения;
2. организира разработването на нови тестови методики за оценка на нивото на спортната подготовка съвместно със спортните федерации;
3. създава и поддържа база данни за нивата на тренираност и ефективност на спортната подготовка;
4. участва в актуализиране на системата за контрол на тренировъчния и състезателния и възстановителния процес;
5. внедрява научните достижения в областта на спорта в тренировъчния процес.
Глава десета
СПОРТНИ УСЛУГИ
Чл. 100. Спортна услуга се предоставя от спортна организация или лице, регистрирано като търговец, и включва предоставяне на:
1. спортни обекти или осигуряване на други подходящи условия за практикуване на физическата активност, физическото възпитание и спорта;
2. треньорски услуги.
Чл. 101. (1) Спортна услуга се предоставя:
1. при осигурени и гарантирани безопасни условия за опазване на здравето на гражданите;
2. от вписано в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 лице – за услугите по чл. 100, т. 2;
3. при медицинско осигуряване, ако е необходимо за съответната услуга;
4. в обекти, вписани в публичния регистър на обектите с обществено предназначение по чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето.
(2) Ползвателите на спортна услуга се информират за вида, времетраенето и цената на услугата.
(3) Не се допуска отказ от предоставяне на спортни услуги, както и предоставянето на спортни услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.
Глава единадесета
СПОРТНИ ОБЕКТИ
Раздел I
Общи положения
Чл. 102. (1) Спортен обект е недвижим имот или част от него, който съгласно подробен устройствен план е предназначен за спортни функции, заедно с изградените и/или поставените преместваеми обекти и съоръжения, необходими за практикуване на съответния вид спорт, включващи и необходимите спомагателни и обслужващи обекти и помещения, свързани с неговото функциониране.
(2) Спортните обекти са държавна, общинска и частна собственост.
(3) Спортните обекти се използват за нуждите на физическата активност, физическото възпитание, спорта, спортно-туристическата дейност и свързаните с тях обслужващи и спомагателни дейности. Спортните обекти може да се използват и за културни и други нужди и прояви с обществен характер, ако с това не се уврежда общата спортна дейност и няма да се нанесат вреди на спортните обекти.
(4) Устройственото планиране, инвестиционното проектиране, изграждането и въвеждането в експлоатация на спортните обекти се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията и нормативните актове по прилагането му.
(5) Изграждането и експлоатацията на спортните обекти – открити спортни стрелбища, извън границите на урбанизираните територии, се извършват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на младежта и спорта и министъра на вътрешните работи.
(6) Предоставянето на публични средства за изграждането, обновяването и експлоатацията на спортни обекти се извършва при спазване на правилата в областта на държавните помощи и съгласно Закона за публичните финанси.
Чл. 103. (1) Спортните обекти – държавна или общинска собственост, може да се предоставят безвъзмездно за определено време за:
1. тренировъчна и състезателна дейност от спортните организации, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, спортните училища и студентите на Националната спортна академия "Васил Левски";
2. подготовка на националните отбори по различните видове спорт;
3. физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност в системата на предучилищното и училищното образование, включително организирани извън учебния план;
4. физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност във висшите училища;
5. физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност във въоръжените сили, в системата на Министерството на вътрешните работи и в Националната служба за охрана;
6. нуждите на спортни организации, които имат за предмет на дейност развитие и популяризиране на спорта за всички и спорта за хора с увреждания.
(2) Условията и редът за използването на обектите по ал. 1 се определят със:
1. правилника за прилагане на закона – за спортни обекти – държавна собственост;
2. наредба на съответния общински съвет – за спортни обекти – общинска собственост.
(3) Държавата и общините може да предоставят на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" подходящи помещения и терени за неговата дейност, включително в спортните обекти, без търг или конкурс, при спазване на правилата в областта на държавните помощи и съгласно Закона за публичните финанси.
(4) Спортните обекти – публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение, служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и са предназначени за учебно-тренировъчна дейност за развитието на спорт за високи постижения.
Чл. 104. (1) Държавните органи, на които са предоставени за управление спортни обекти, и общинските съвети изготвят, съответно приемат и актуализират списък на спортните обекти, които може да са обект на управление и разпореждане по този закон.
(2) Списъкът по ал. 1 се обявява в сградата на съответния орган и на интернет страницата на съответната администрация, както и на територията на спортните обекти, доколкото спортният обект позволява това.
(3) Списъкът по ал. 1 се изпраща на министъра на младежта и спорта в 14-дневен срок от приемането, съответно актуализирането му.
(4) Спортните обекти – държавна собственост, се отдават под наем, предоставят на концесия и върху тях може да се учреди право на ползване или право на строеж след обявяването по ал. 2 на списъка на спортните обекти.
(5) Препис-извлечение от програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост в частта й за общинските спортни обекти се изпраща на министъра на младежта и спорта в 14-дневен срок от приемането, съответно от актуализирането й. Алинеи 2 и 4 се прилагат съответно.
Чл. 105. (1) Спортните обекти – държавна или общинска собственост, се застраховат в полза на собственика им.
(2) Спортните обекти, които са изградени при учредено право на строеж върху имоти – държавна или общинска собственост, се застраховат в полза на държавата, съответно на общината.
(3) Минималните рискове, срещу които се застраховат имотите по ал. 1 и 2, се определят в правилника за прилагане на закона.
(4) Разходите по сключване и поддържане на застраховките по ал. 1 и 2 са за сметка на наемателя, на приобретателя или на концесионера.
Чл. 106. Поддържането и текущите ремонти на спортните обекти – държавна или общинска собственост, предоставени под наем, за ползване или на концесия, се извършват от наемателя, приобретателя или концесионера за негова сметка. Разходите за изпълнение на инвестиционните програми по чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 115, ал. 1 и 2 са за сметка на наемателя, съответно на приобретателя или концесионера.
Раздел II
Наем на спортни обекти
Чл. 107. (1) Спортни обекти или части от тях – държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем при условията и по реда на действащото законодателство и при спазване изискванията на този закон.
(2) С правилника за прилагане на закона, съответно с наредбата по чл. 103, ал. 2, т. 2, се определят:
1. изискванията, на които да отговарят участниците;
2. критериите за оценяване на размера на предвидените инвестиции и контролът по изпълнението им;
3. условията за оценяване на възможностите за развитие на спортната дейност, както и постигнатите спортни резултати;
4. редът за подаване и разглеждане на заявленията, класиране на участниците и сключване на договора.
(3) При провеждане на търг за отдаване под наем на спортни обекти – държавна собственост, в комисията участва и представител на Министерството на младежта и спорта.
Чл. 108. (1) Спортни обекти или части от тях – държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем за срок до 10 години.
(2) Спортни обекти или части от тях – държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем за срок до 30 години на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са вписани в съответния регистър по чл. 9, ал. 1.
(3) Спортни обекти – държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем за срок до една година без търг или конкурс при условията и по реда на правилника за прилагане на закона, съответно на наредбата по чл. 103, ал. 2, т. 2, на спортен клуб – сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, на спортна федерация или на обединен спортен клуб, които са вписани в съответния регистър по чл. 9, ал. 1.
(4) Наемната цена на спортни обекти или части от тях – държавна собственост, се определя въз основа на оценка, извършена от регистриран независим оценител, а на спортни обекти или части от тях – общинска собственост – от общинския съвет.
Чл. 109. В условията на търга или конкурса за отдаване под наем за срок до 10 години на обекти по чл. 108, ал. 1 се включват задължения участниците да представят:
1. програма за управление на спортния обект, която предвижда средства за заплащане на наема за срока на договора;
2. план за ползване на спортния обект за първите 5 години от срока на договора за наем и актуализиран план за останалия срок;
3. доказателства за възможностите за развитие на спортната дейност и за постигнатите спортни резултати.
Чл. 110. (1) В условията на търга или конкурса за отдаване под наем за срок до 30 години на обекти по чл. 108, ал. 2 се включват задълженията по чл. 109, както и задължения участниците да представят:
1. инвестиционна програма за ремонт и обновяване на спортния обект, която води до увеличаване на стойността му;
2. доказателства за финансово обезпечена инвестиционна програма и за произхода на средствата за изпълнението й;
3. програма за спортна дейност по количествени и качествени показатели.
(2) Инвестиционната програма по ал. 1, т. 1 трябва да предвижда извършване на инвестициите за ремонт и обновяване в срок до три години от сключването на договора за наем и да съдържа подробен анализ и разчет на предвидените инвестиции и етапното им изпълнение.
(3) Финансовото обезпечаване на инвестиционната програма по ал. 1, т. 1 се доказва чрез:
1. писмено заявено намерение за сключване на договор за финансиране, когато финансирането е осигурено от международна спортна организация или от участие в международна програма за финансиране на спорта;
2. нотариално заверено копие от сключен договор за финансиране между участника и български или чуждестранни физически или юридически лица, както и доказателства за финансови възможности на лицата, които предоставят средствата, като годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки и други подобни;
3. одитиран годишен финансов отчет за последната календарна година и акта за приемане;
4. междинен одитиран финансов отчет за последното приключило тримесечие.
(4) В случаите по ал. 3, т. 1 в срок до един месец от сключването на договора за наем наемателят предоставя на наемодателя и на министъра на младежта и спорта договора за финансиране. Договорът за наем влиза в сила след предоставянето на договора за финансиране.
Чл. 111. Всички подобрения в спортния обект стават собственост на наемодателя, като не се дължи обезщетение за стойността им.
Раздел III
Концесия
Чл. 112. (1) Спортни обекти – държавна и общинска собственост, може да се предоставят на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и при спазване на изискванията на този закон.
(2) Концесионерът е длъжен да осигурява обществен достъп на гражданите и ползване на обекта на концесия за реализиране на дейности, свързани с физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в съответствие с чл. 103, ал. 1. Изискванията за осигуряване на обществен достъп и за ползване на обекта на концесия за реализиране на конкретните дейности се определят като условия, свързани с концесията, а редът за изпълнението им – с концесионния договор.
Раздел IV
Ограничени вещни права
Чл. 113. (1) Върху спортен обект – държавна или общинска собственост, може да се учредява възмездно или безвъзмездно право на ползване.
(2) Върху имот – държавна или общинска собственост, може да се учредява възмездно или безвъзмездно право на строеж.
(3) Право на ползване или право на строеж може да се учредява безвъзмездно в полза на спортен клуб – сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са вписани в съответния регистър по чл. 9, ал. 1.
(4) Право на ползване или право на строеж се учредява за срок, не по-дълъг от 30 години. Срокът започва да тече от датата на влизане в сила на договора за учредяване на правото.
(5) Възмездно право на ползване или право на строеж върху спортни обекти или части от тях – държавна собственост, се учредява на цена, определена въз основа на оценка, извършена от регистриран независим оценител, а върху спортни обекти или части от тях – общинска собственост – определена с решение на общинския съвет.
Чл. 114. (1) За учредяване право на ползване или право на строеж се подава заявление до:
1. министъра на младежта и спорта – за спортни обекти и имоти – държавна собственост;
2. кмета на съответната община – за спортни обекти и имоти – общинска собственост.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага финансово обезпечена инвестиционна програма. Финансовото обезпечаване на инвестиционната програма се доказва чрез:
1. писмено заявено намерение за сключване на договор за финансиране, когато финансирането е осигурено от международна спортна организация или от участие в международна програма за финансиране на спорта;
2. нотариално заверено копие от сключен договор за финансиране между участника и български или чуждестранни физически или юридически лица, както и доказателства за финансовите възможности на лицата, които предоставят средствата, като годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки и други подобни;
3. одитиран годишен финансов отчет за последната календарна година и акта за приемане;
4. междинен одитиран финансов отчет за последното приключило тримесечие.
(3) Първото подадено заявление по ал. 1, т. 1 или 2 се публикува в 7-дневен срок на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта, съответно на интернет страницата на съответната община.
(4) Заявление за учредяване на право на ползване или право на строеж може да подадат и други заявители в срок до два месеца от деня на оповестяването по реда на ал. 3.
(5) Заявленията и документите към тях може да се подават и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление.
Чл. 115. (1) Инвестиционната програма на заявителя на право на ползване трябва да съдържа:
1. подробен анализ и разчет на предвидените инвестиции за ремонт и обновяване на спортния обект, за етапното изпълнение на строително-монтажните работи и въвеждането в експлоатация, управлението на спортния обект за срока на правото на ползване, както и информация за произхода на средствата;
2. срок, не по-дълъг от три години от влизането в сила на договора за учредяване на правото на ползване – за извършване на ремонта и обновяването на спортния обект.
(2) Инвестиционната програма на заявителя на право на строеж трябва да съдържа:
1. подробен анализ и разчет на предвидените инвестиции за изграждане на нов спортен обект, за етапното изпълнение на строителството и въвеждането в експлоатация, управлението на спортния обект за срока на правото на строеж, както и информация за произхода на средствата;
2. срок, не по-дълъг от три години от влизането в сила на договора за учредяване на правото на строеж – за започване на строителството, и не по-дълъг от 5 години – за въвеждане в експлоатация на новия спортен обект.
(3) Инвестиционната програма по ал. 1 трябва да предвижда извършването на инвестиции на стойност, не по-малка от 50 на сто от пазарната оценка на спортния обект – при учредяването на право на ползване за срок, по-дълъг от 10 години.
(4) Инвестиционната програма по ал. 2 трябва да предвижда извършването на инвестиции на стойност, не по-малка от пазарната оценка на имота – при учредяването на право на строеж за срок, по-дълъг от 10 години.
(5) При учредяване на възмездно право на ползване и право на строеж заявителят посочва предложената от него цена в инвестиционната програма.
Чл. 116. (1) Постъпилите заявления и документи се разглеждат в срок до един месец от изтичането на срока по чл. 114, ал. 4 от комисия, чийто състав се определя от:
1. Министерския съвет и включва представител на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на младежта и спорта, областната и общинската администрация по местонахождението на спортния обект или имота – за спортни обекти или имоти – държавна собственост;
2. кмета на съответната община – за спортни обекти или имоти – общинска собственост.
(2) С правилника за прилагане на закона, съответно с наредбата по чл. 103, ал. 2, т. 2, се определят:
1. изискванията, на които да отговарят участниците;
2. редът за разглеждане на заявленията и класиране на участниците.
Чл. 117. (1) Върху спортни обекти или имоти – държавна собственост, се учредява право на ползване или право на строеж от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление. Правото на ползване или правото на строеж се учредява след решение на Министерския съвет въз основа на мотивиран доклад на министъра на младежта и спорта по предложение на комисията по чл. 116, ал. 1, т. 1.
(2) Върху спортни обекти или имоти – общинска собственост, се учредява право на ползване или право на строеж от кмета на съответната община. Правото на ползване или правото на строеж се учредява след решение на общинския съвет въз основа на мотивиран доклад на кмета по предложение на комисията по чл. 116, ал. 1, т. 2.
Чл. 118. (1) Договорът за учредяване на право на ползване или право на строеж се сключва и прекратява от компетентния орган по чл. 117 и съдържа:
1. описание на недвижимия имот, съответно на спортния обект, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите;
2. срока, за който се учредява правото на ползване или правото на строеж;
3. срока за приключване на строителството и за разрешаване на ползването на новия спортен обект – при учредяване на право на строеж;
4. срока за извършване на ремонта и обновяването и за разрешаване на ползването на спортния обект – при учредяване на право на ползване;
5. задълженията за спазване на изискванията по изпълнението на инвестиционната програма;
6. реда за осъществяването, установяването и приемането на дейностите по инвестиционната програма;
7. задълженията за спазване и изпълнение на условията за ползване съгласно чл. 103, ал. 1 и условията за обществено ползване;
8. задължението на приобретателя по чл. 122, ал. 1;
9. основанията за предсрочното му прекратяване, освен тези по чл. 119.
(2) Инвестиционната програма е неразделна част от договора.
(3) Когато финансирането е осигурено от международна спортна организация или от участие в международна програма, в срок до три месеца от сключването на договора по ал. 1 приобретателят предоставя договора за финансиране на компетентния орган по чл. 117. Договорът влиза в сила след предоставянето на договора за финансиране.
Чл. 119. (1) Правото на ползване се прекратява преди изтичането на срока, за който е учредено, когато:
1. на спортната федерация е отнет спортният лиценз или спортният клуб е заличен от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1;
2. са нарушени разпоредбите на закона или условията на договора.
(2) Правото на строеж се прекратява преди изтичането на срока, за който е учредено, когато:
1. на спортната федерация е отнет спортният лиценз или спортният клуб е заличен от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1;
2. са нарушени разпоредбите на закона или условията на договора;
3. в продължение на три години от учредяването му не е започнало строителството или в продължение на 5 години спортният обект не е въведен в експлоатация.
Чл. 120. (1) Разходите за учредяване на право на ползване или право на строеж и за осъществяване на свързаните с това административни процедури и производства са за сметка на приобретателя.
(2) Разходите по проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на спортния обект – при учредяване на право на строеж, или извършване на ремонт и обновяване на спортния обект – при учредяване на право на ползване, са за сметка на приобретателя.
(3) Разходите, свързани с прекратяването на договора за учредяване на правото на ползване или правото на строеж, както и с уреждането на правата върху подобренията в полза на държавата, съответно на общината, са за сметка на приобретателя.
Чл. 121. (1) След изтичането на срока, за който е учредено правото на ползване или правото на строеж, всички подобрения в имота, съответно в спортния обект, стават собственост на държавата, съответно на общината и не се дължи обезщетение за стойността на подобренията.
(2) Когато юридическото лице, в полза на което е учредено право на ползване или право на строеж, е заличено в резултат на производство по несъстоятелност или ликвидация преди изтичането на срока на учреденото право, всички подобрения в имота, съответно в спортния обект, остават в собственост на държавата, съответно на общината.
Чл. 122. (1) Забранява се извършването на действия и сключването на сделки, които имат за последица промяна на приобретателя, разпореждане или обременяване с тежести под каквато и да е форма на правото на собственост върху спортния обект, изграден при осъществяване на правото на строеж.
(2) Сделките по ал. 1 са нищожни.
(3) Спортният обект, изграден при осъществяване на правото на строеж, не може да е предмет на принудително изпълнение.
Глава дванадесета
ФИНАНСИРАНE
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 123. Дейностите в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност се финансират със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, със средства, осигурени в изпълнение на международни договори и програми, и от други източници.
Чл. 124. (1) Финансовото подпомагане с публични средства на дейности по тази глава се извършва при спазване на правилата в областта на държавните помощи.
(2) Министърът на младежта и спорта и кметовете на общините са администратори на помощ съгласно Закона за държавните помощи.
Чл. 125. (1) По бюджета на Министерството на младежта и спорта се администрират средства от:
1. субсидия, определена със закона за държавния бюджет за съответната година;
2. постъпленията от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта;
3. национални програми, свързани с дейността на Министерството на младежта и спорта;
4. международни програми, международни договори и споразумения;
5. дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни лица;
6. глоби и имуществени санкции, налагани по този закон;
7. други източници, определени с нормативен акт.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Средствата по ал. 1, т. 2 се определят със схема за разпределение на постъпленията от дейността на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор", утвърдени от министъра на младежта и спорта за съответната година.
(3) Средствата по ал. 1, т. 2 постъпват и се съхраняват по сметка за чужди средства и се разходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта по реда на Закона за публичните финанси.
Раздел II
Финансово подпомагане с публични средства
Чл. 126. С публични средства се подпомагат финансово изцяло или частично дейности, които са обект на държавна политика, в следните области на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност:
1. спорт за всички;
2. спорт за високи постижения.
Чл. 127. (1) Дейностите, които може да се подпомагат финансово с публични средства, са:
1. организиране и провеждане на занимания със спорт, спортно-туристическа дейност и физически упражнения;
2. организиране и провеждане на спортни и спортно-туристически прояви и състезания на територията на страната;
3. участие в спортни и спортно-туристически прояви и състезания на територията на страната и в чужбина;
4. подготовка и възстановяване на спортисти;
5. дейностите по чл. 128, ал. 1, т. 2 – 6.
(2) Финансовото подпомагане на дейностите по ал. 1, т. 1 – 4 е свързано със:
1. осигуряване на спортни уреди, пособия и екипировка;
2. обезпечаване на ползването и поддръжката на спортни обекти и консумативи, свързани със спецификата на съответния вид спорт;
3. осигуряване на възнаграждения на спортни специалисти, на медицински и помощен персонал и на съдийски състави;
4. застраховки и разходи за участие в спортни прояви и състезания, такси за провеждане на състезания или участие в тях;
5. процеса на подготовка и възстановяване на спортисти;
6. процеса по организация на спортните и спортно-туристическите прояви и състезания;
7. обезпечаване на награди – купи, медали, плакети, грамоти.
Чл. 128. (1) Със средства от бюджета на Министерството на младежта и спорта може да се подпомагат финансово:
1. дейностите по чл. 127, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 на:
а) лицензираните спортни федерации, в които членуват не по-малко от 15 спортни клуба;
б) спортните клубове, които са сдружения, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и членове на лицензирани спортни федерации;
в) националните организации по глава четвърта, раздел II и III;
2. спортно-педагогическото, материално-техническото, научно-информационното и медицинското осигуряване на подготовката на националните отбори и спортисти на Република България за участие на олимпийски игри;
3. дейности на Българския олимпийски комитет и на Националната паралимпийска организация, свързани с участието на български спортни делегации в олимпийски и паралимпийски игри и в олимпийски и младежки фестивали;
4. дейности на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, свързана с лечението на бивши и настоящи национални състезатели, както и прояви, популяризиращи и утвърждаващи развитието на спорта;
5. учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност в държавните спортни училища, включително поддръжка и развитие на спортната и материално-техническата база;
6. изграждане, обновяване и управление на спортни обекти – държавна и общинска собственост.
(2) Лицата по ал. 1, получили финансово подпомагане, водят аналитична счетоводна отчетност за стопанската и нестопанската си дейност.
(3) Редът за финансово подпомагане по ал. 1 се определя с наредби на министъра на младежта и спорта.
Чл. 129. (1) Финансовото подпомагане се осъществява въз основа на договор, придружен от финансов план за размера на средствата за подпомаганите дейности.
(2) С договорите по ал. 1 лицата, получили финансово подпомагане по чл. 128, ал. 1, може да се задължат да не прехвърлят на трети лица придобитите с публични средства дълготрайни материални активи за срока на техния полезен живот.
(3) Лицата, получили финансово подпомагане по чл. 128, ал. 1, отчитат разходването на предоставените им средства пред министъра на младежта и спорта. Редът за отчитане и приемане на отчетите се определя с наредбите по чл. 128, ал. 3.
(4) Лицата, получили финансово подпомагане по чл. 128, ал. 1, възстановяват в пълен размер предоставените им средства, които не са изразходвани по предназначение, заедно със законната лихва, считано от датата на предоставянето.
Чл. 130. (1) Министърът на младежта и спорта прекратява договора за финансово подпомагане при:
1. отнемане или прекратяване на спортния лиценз на спортната федерация;
2. заличаване на спортния клуб, съответно на националната организация за спортно-туристическа дейност или на националната организация за университетски спорт от регистъра по чл. 9, ал. 1;
3. откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация.
(2) В случаите по ал. 1 финансовото подпомагане продължава само за:
1. подготовката за участие в олимпийски игри на спортисти, които са спечелили право на участие в тях;
2. подготовката и участието на спортисти в състезания, които дават право на участие в олимпийски игри и за които спортната федерация е заявила участие на спортистите преди настъпване на събитието по ал. 1, т. 1 или 3.
Чл. 131. (1) Спортната федерация незабавно уведомява министъра на младежта и спорта и изпълнителния директор на Антидопинговия център, когато разполага с информация за нарушение на антидопинговите правила, извършено от картотекиран от нея спортист.
(2) Министърът на младежта и спорта спира финансовото подпомагане за спортиста и длъжностните лица, пряко свързани с неговата подготовка в приложимите случаи, от месеца, следващ получаването на уведомлението по ал. 1, и възобновява финансовото подпомагане, когато с влязъл в сила акт на компетентен орган се установи, че спортистът не е извършил нарушение на антидопинговите правила.
(3) Спортната федерация, картотекирала спортиста по ал. 1, възстановява публичните средства за финансово подпомагане за спортиста и длъжностните лица, пряко свързани с неговата подготовка, от датата на извършване на нарушението.
(4) Спортист, на когото е наложено наказание за нарушение на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4, както и треньорите и длъжностните лица, които са наградени за постигнатото класиране, възстановяват изплатените средства по чл. 134, т. 2 след датата на вземане на положителната проба. Спортната федерация, картотекирала спортиста, е солидарно отговорна със спортиста, съответно треньорите и длъжностните лица, за връщането на осигурените с публични средства награди.
Чл. 132. (1) Министерският съвет определя минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи в институции в системата на предучилищното и училищното образование и във висшите училища.
(2) Средствата по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет и от бюджетите на общините.
(3) В бюджетите на първостепенните разпоредители и в бюджетите на общините ежегодно се предвижда субсидия за поддръжка и развитие на спортната база в институциите в системата на предучилищното и училищното образование и във висшите училища.
Чл. 133. (1) Със средства от бюджетите на общините може да се финансират:
1. изпълнението на дейностите по чл. 6, т. 1;
2. изграждането, обновяването и управлението на спортни обекти – общинска собственост.
(2) Общините може да подпомагат:
1. спортни организации, спортни училища и туристически дружества, които имат седалище и дейност на територията на съответната община;
2. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които организират и насърчават децата и младежите да се занимават с физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност.
(3) Общините подпомагат приоритетно дейностите в областта на спортa за всички.
(4) Условията и редът за финансиране и подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се определят с наредба на общинския съвет.
Раздел III
Премии и награди
Чл. 134. Със средства от бюджета на Министерството на младежта и спорта се изплащат:
1. стипендии и други мерки за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, определени по реда на наредбата по чл. 5а от Закона за закрила на детето;
2. (доп. – ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) награди на спортисти, медалисти и призьори от европейски и световни първенства, олимпийски игри и аналогични игри и първенства за хора с увреждания, както и на треньорите и на длъжностните лица, пряко свързани с тяхната подготовка;
3. пожизнени месечни премии на спортисти и треньори;
4. месечни парични помощи;
5. еднократни парични помощи.
Чл. 135. (1) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) Спортисти, медалисти и призьори от европейски и световни първенства, олимпийски игри и аналогични първенства и игри за хора с увреждания, както и треньорите и длъжностните лица, пряко свързани с тяхната подготовка може да се награждават от министъра на младежта и спорта с еднократни парични награди по чл. 134, т. 2 за постигнатите от тях спортни резултати и класирания.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) Критериите, условията и редът за награждаването по ал. 1 се определят с наредба на министъра на младежта и спорта.
Чл. 136. (1) Пожизнена месечна премия по чл. 134, т. 3 се предоставя на:
1. медалистите от олимпийски и паралимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност;
2. личните треньори на олимпийските медалисти, които са:
а) били пряко ангажирани с тренировъчната дейност на олимпийския медалист за срок, не по-кратък от 4 години;
б) придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
3. старши треньорите на сборните олимпийски отбори по съответния вид спорт, в който има спечелен олимпийски медал, които са:
а) участвали в подготовката на отбора най-малко един пълен олимпийски цикъл;
б) придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
(2) Отпускането на пожизнена месечна премия се извършва след подаване на писмено или по електронен път заявление чрез Българския олимпийски комитет, съответно чрез Националната паралимпийска организация, до министъра на младежта и спорта, придружено с копие на официален документ, удостоверяващ обстоятелството по ал. 1, т. 2, буква "б" или т. 3, буква "б".
(3) Обстоятелството по ал. 1, т. 2, буква "а" се удостоверява с декларация, представена пред Българския олимпийски комитет от олимпийския медалист или от съответната спортна организация, когато олимпийският медалист е починал, а обстоятелството по ал. 1, т. 3, буква "а" – от съответната спортна организация. Българският олимпийски комитет, съответно Националната паралимпийска организация, потвърждава наличието или липсата на предпоставките по ал. 1, т. 2, буква "а" или ал. 1, т. 3, буква "а" за отпускане на пожизнена месечна премия за всеки заявител.
(4) Индивидуалните размери на месечните премии на лицата по ал. 1, т. 1 се определят въз основа на броя спечелени медали, като за един медал се определят следните средства:
1. златен медал на олимпийски игри – три минимални работни заплати, установени за страната;
2. сребърен медал на олимпийски игри – 90 на сто от три минимални работни заплати, установени за страната;
3. бронзов медал на олимпийски игри – 80 на сто от три минимални работни заплати, установени за страната.
(5) Месечните премии на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 са в размер на една минимална работна заплата, установена за страната, независимо от броя на спортистите, които са декларирали лицето като свой личен треньор, или броя на отборите, на които е бил старши треньор.
(6) При отнемането на олимпийски медал или медал от паралимпийски игри от Международния олимпийски комитет, съответно от Международния паралимпийски комитет, независимо от причината, Министерството на младежта и спорта:
1. незабавно преустановява изплащането на пожизнената месечна премия, и
2. изисква възстановяването на всички получени премии за този медал, ако бъде доказано, че спортистът умишлено е използвал непозволени средства или начини за постигане на по-високи резултати.
Чл. 137. (1) Право на месечна парична помощ по чл. 134, т. 4 имат ненавършилите пълнолетие деца по смисъла на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за наследството на медалисти, прекратили активна състезателна дейност, чието право по чл. 136, ал. 1, т. 1 е прекратено поради смърт.
(2) Право на месечна помощ по ал. 1 имат и деца по смисъла на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за наследството на медалисти, прекратили активна състезателна дейност, чието право по чл. 136, ал. 1, т. 1 е прекратено поради смърт, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище до навършване на 25-годишна възраст.
(3) Паричната помощ по ал. 1 и 2 е в размер на пожизнената месечна премия, получавана от починалия медалист, определен по реда на чл. 136, ал. 4, общо за всички правоимащи деца.
(4) За получаване на парична помощ по ал. 1 и 2 се подава заявление по образец до министъра на младежта и спорта от законен представител на ненавършилото пълнолетие лице по ал. 1 или от лицето по ал. 2.
(5) Редът за подаване и разглеждане на заявлението по ал. 4, включително образецът на заявлението, се определя с наредба на министъра на младежта и спорта.
(6) Към заявлението по ал. 4 се прилагат документи, удостоверяващи наличието на условията за получаване на месечна парична помощ, като изискванията към съответните документи се определят с наредбата по ал. 5.
Чл. 138. (1) Еднократна парична помощ по чл. 134, т. 5 може да се отпусне на ненавършилите пълнолетие деца по смисъла на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за наследството на медалисти, чието право по чл. 136, ал. 1, т. 1 е прекратено поради смърт.
(2) Размерът на паричната помощ по ал. 1 не може да бъде по-голям от размера на пожизнената месечна премия, получавана от починалия медалист, определен по реда на чл. 136, ал. 4.
(3) За получаване на парична помощ по ал. 1 се подава заявление по образец до министъра на младежта и спорта от законен представител на ненавършилото пълнолетие лице.
(4) Редът за подаване и разглеждане на заявлението по ал. 3, включително образецът на заявлението, се определя с наредбата по чл. 137, ал. 5.
(5) Към заявлението по ал. 3 се прилагат документи, удостоверяващи наличието на условията за получаване на еднократна парична помощ, като изискванията към съответните документи се определят с наредбата по чл. 137, ал. 5.
Глава тринадесета
КОНТРОЛ
Чл. 139. Министърът на младежта и спорта самостоятелно или съвместно с други компетентни държавни и местни органи упражнява контрол върху:
1. спортните организации и други лица, които предоставят спортни услуги;
2. лицата, които са получили финансово подпомагане по този закон;
3. лицата, които имат сключен договор за наем или за учредено право на ползване или право на строеж за спортни обекти;
4. лицата, които извършват дейност по този закон, без да отговарят на изискванията му.
Чл. 140. (1) Министърът на младежта и спорта упражнява контрол за спазването на изискванията на този закон и на актовете по прилагането му, включително за разходването на предоставените по реда на този закон публични средства.
(2) При упражняване на контрола по ал. 1 министърът на младежта и спорта може да се подпомага от външни независими експерти.
Чл. 141. (1) Контролът по чл. 140, ал. 1 се упражнява чрез извършване на проверки от длъжностни лица, оправомощени от министъра на младежта и спорта.
(2) При извършване на проверката длъжностните лица се легитимират със заповед за проверка и имат право:
1. на свободен достъп до проверявания обект;
2. да изискват писмени обяснения, документи и друга информация на хартиен или електронен носител;
3. да проверяват счетоводни, търговски и други документи;
4. да изискват от трети лица сведения, документи и друга информация на хартиен или електронен носител;
5. да изискват проверяваните лица да се явят в сградата на Министерството на младежта и спорта и да осигурят достъп до всички места, в които проверяваните лица са осъществявали или осъществяват дейност;
6. да изискват информация от държавни и местни органи за осъществения от тях контрол върху спортните организации и тяхната дейност.
(3) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на длъжностните лица, да осигури свободен достъп до помещенията и до документацията и да предостави в определените срокове необходимите документи и информация, свързани с проверката. Документите на чужд език се представят заедно с точен превод на български език. Проверяваното лице не може да се позовава на търговска или друга защитена от закон тайна при извършване на проверката. Когато предоставя информация на длъжностните лица, проверяваното лице посочва материалите, за които смята, че съдържат търговска или друга защитена от закон тайна и трябва да се разглеждат като поверителни. В този случай материалите се предоставят, като данните, които се смятат за поверителни, се заличават.
(4) Проверяваното лице предоставя копия от документите, заверени от него. Заверката се извършва с полагане на надпис "Вярно с оригинала", дата, подпис и печат на законен или упълномощен представител на проверяваното лице.
(5) Държавните и местните органи са длъжни да оказват съдействие на министъра на младежта и спорта и на длъжностните лица при осъществяване на контролните им функции.
(6) Длъжностните лица имат право на безплатен достъп до публични регистри при и по повод изпълнение на контролните им функции.
Чл. 142. Длъжностните лица са длъжни да:
1. отразяват точно фактите при извършената проверка;
2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваната проверка;
3. не разгласяват данни от проверката;
4. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) обработват личните данни при спазване на изискванията за тяхната защита.
Чл. 143. (1) За извършената проверка се съставя констативен протокол в два екземпляра, който се подписва от длъжностните лица, извършили проверката. Протоколът се предявява на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в момента на връчването му.
(2) При установяване на нарушения министърът на младежта и спорта по предложение на длъжностните лица сезира компетентните органи, прилага принудителни административни мерки или налага предвидените в закон наказания.
Чл. 144. (1) Спортната федерация упражнява контрол върху своите членове за спазване изискванията на този закон.
(2) При установяване на нарушения, извършени от спортни клубове, спортната федерация уведомява министъра на младежта и спорта.
(3) В едномесечен срок от уведомлението по ал. 2 министърът на младежта и спорта назначава проверка.
(4) Спортната федерация прекратява членството на спортен клуб, който е допуснал извършването на системни нарушения на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4.
Глава четиринадесета
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
Чл. 145. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон и нормативните актове по прилагането му, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, министърът на младежта и спорта или оправомощен от него заместник-министър има право да:
1. дава задължителни предписания;
2. разпорежда на спортните федерации да приведат вътрешните си актове в съответствие с този закон;
3. спре финансово подпомагане;
4. забранява провеждането на спортни състезания и събития.
Чл. 146. (1) Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на министъра на младежта и спорта или оправомощен от него заместник-министър въз основа на мотивиран доклад на длъжностно лице от Министерството на младежта и спорта.
(2) В заповедта по ал. 1 се определят основанието за прилагане, видът и начинът на прилагане на съответната принудителна административна мярка. Заповедта се съобщава в 7-дневен срок от постановяването на принудителната административна мярка по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.
Глава петнадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 147. (1) На лице, което извършва дейност, за която се изисква спортен лиценз, без да притежава такъв, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) За нарушение на чл. 17, ал. 2 на спортния клуб се налага имуществена санкция в размера по ал. 1.
(3) Когато нарушението по ал. 1 или 2 е извършено повторно, имуществената санкция е в размер на 15 000 лв.
Чл. 148. (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.).
Чл. 149. (1) На лице по чл. 90, ал. 2, което допусне нарушение на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4, се налага имуществена санкция, както следва:
1. в размер на 1000 лв. за първо нарушение;
2. в размер на 2000 лв. за второ нарушение;
3. в размер на 3000 лв. за трето нарушение;
4. в размер на 4000 лв. за всяко следващо нарушение.
(2) Санкцията по ал. 1 се налага на спортните федерации само ако нарушението е извършено от спортист или длъжностно лице от националния отбор по време на лагер на националния отбор или на състезание, организирано от международна спортна организация. Извън случаите по изречение първо санкцията се налага на спортния клуб, в който лицето осъществява дейността си.
(3) Поредността на нарушението по ал. 1, т. 1 – 4 се определя за период от две години, считано от датата на налагане на предходна санкция за нарушение по ал. 1 или 2 с влязъл в сила акт.
Чл. 150. (1) На длъжностно лице от Антидопинговия център или член на антидопингов екип, който не изпълни свое задължение при осъществяване на допинговия контрол, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) За всяко следващо нарушение по ал. 1 глобата е в размер на 2000 лв.
Чл. 151. За неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 145 на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 152. (1) За други нарушения на закона или на нормативните актове по прилагането му, извън случаите по чл. 147 – 151, на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер на 2000 лв.
Чл. 153. (1) Актовете, с които се установяват нарушенията, се съставят от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на младежта и спорта, а за нарушения по чл. 150 – със заповед на изпълнителния директор на Антидопинговия център.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на младежта и спорта или от оправомощено от него длъжностно лице, а за нарушения по чл. 150 – от изпълнителния директор на Антидопинговия център.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Адаптирана физическа активност" e укрепваща здравето физическа активност от хора с ограничени способности или здравни проблеми съобразно техните интереси и възможности.
2. "Високи постижения" са максималните изяви на спортисти чрез постигане на призови класирания на европейски и световни първенства или олимпийски игри или на резултати, съизмерими със световните стандарти.
3. "Военно-приложни спортове" са спортове, които развиват специфични умения, приложими за нуждите на въоръжените сили и съдействат за повишаване нивото на подготовка в областта на отбраната.
4. "Държавен спортен календар" е списък с целесъобразно подредени във времето спортни състезания, приет от спортната федерация.
5. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) "Забранени субстанции и забранени методи" са субстанции и методи, които са посочени в актуалния Забранителен списък, приет от Световната антидопингова агенция, и Списъка по Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа.
6. "Международен спортен календар" е списък от целесъобразно подредени във времето спортни състезания, утвърдени от международна спортна федерация.
7. "Олимпийски цикъл" е периодът между две летни или зимни олимпийски игри.
8. "Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
9. "Професионални спортисти" са лица, които провеждат системна тренировъчна и състезателна дейност и за тях това е основна професия и получават възнаграждение за тази дейност.
10. "Свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително;
б) работодател и работник;
в) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото.
11. "Системни нарушения" са извършване на три или повече нарушения в продължение на двегодишен период, за които на лицето са наложени наказания с влезли в сила наказателни постановления.
12. "Спонсорство" е пряко или непряко финансиране на спортисти, спортни организации и спортни мероприятия, осъществено от физическо или юридическо лице с цел да се съдейства за популяризирането на неговото име, марка или обществен престиж, като размерът на предоставените финансови средства превишава пазарната стойност на получената в замяна рекламна услуга.
13. "Спортисти аматьори" са лица, които провеждат системна тренировъчна и състезателна дейност и за тях това не е основна професия и/или не получават възнаграждение за тази дейност.
14. "Спорт за високи постижения" е системна, високоинтензивна, научнообоснована тренировъчна и състезателна дейност за достигане на високи постижения от спортисти.
15. "Спорт за всички" е укрепваща здравето физическа активност на лицата в свободното им време чрез свободен избор на индивидуално или организирано практикуване на физически упражнения и спорт.
16. "Спортни мероприятия" са различни видове организирани спортни прояви.
17. "Спортно-туристическа дейност" е укрепваща здравето физическа активност на лицата в свободното им време чрез свободен избор на индивидуално или организирано практикуване на физически упражнения и спорт сред природата.
18. "Състезателна дейност" е форма на изява на двигателните и психическите способности на индивида в рамките на утвърдени състезателни правила.
19. "Трансфер" е прехвърляне на състезателните права на спортистите.
20. "Треньорски услуги" са провеждането или организирането на обучение, спортни занимания, тренировъчна или състезателна дейност.
21. "Физическа активност" е целенасочена (планирана, структурирана и повторяема) форма на движения или физически упражнения за укрепване на здравето на хората.
22. "Физическото възпитание" е процес, насочен към образование, развиване на двигателните способности на човека, придобиване на умения и знания в областта на физическата култура и спорта.
23. "Честна игра" са етични правила за поведение на лицата, участващи пряко или косвено в администрирането или практикуването на физическо възпитание и спорт, с оглед на гарантиране на личното достойнство на всеки индивид, създаване на дух на взаимно уважение между спортуващите и предотвратяване на негативните прояви в спорта.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) Законът за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 53 от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г. – бр. 95 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г., бр. 30, 34, 36 и 80 от 2006 г., бр. 41, 46 и 53 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 50 и 96 от 2010 г., бр. 35 и 99 от 2011 г., бр. 45, 87 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 21 и 66 от 2014 г., бр. 14, 61, 79 и 101 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 91 и 96 от 2017 г. и бр. 77 от 2018 г.) се отменя.
(2) Неприключените до влизането в сила на закона производства по отменения Закон за физическото възпитание и спорта се довършват по досегашния ред.
(3) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г.) За прилагането на чл. 125, ал. 3 се използва досегашната сметка за чужди средства по чл. 59б от отменения Закон за физическото възпитание и спорта.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г.) За прехвърлянето и разходването на наличните към датата на влизане в сила на закона средства по сметката по ал. 3, както и за постъпващи след тази дата средства по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта се прилага § 15, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
§ 3. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60, 66, 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г., бр. 42, 74 и 99 от 2009 г., бр. 38, 50, 56, 63 и 101 от 2010 г., бр. 61 и 99 от 2011 г., бр. 60 и 102 от 2012 г., бр. 15, 63, 68 и 101 от 2013 г., бр. 54, 66 и 107 от 2014 г., бр. 56 и 79 от 2015 г., бр. 17 и 98 от 2016 г. и бр. 17 и 30 от 2018 г.) в чл. 30, ал. 1 се създава т. 15а:
"15а. взема решение за учредяване на спортен клуб по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и приема правилник за организацията и дейността му."
§ 4. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г.; изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г. и бр. 37 и 77 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 2 се създава т. 12:
"12. представител на националната организация за спортно-туристическа дейност."
2. В чл. 129, ал. 3, т. 1, буква "д" думите "и обектите за социален туризъм по чл. 48а" се заменят с "по чл. 9, ал. 1, т. 3".
§ 5. (1) Спортните клубове привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до една година от влизането му в сила.
(2) Спортен клуб, който не е изпълнил задълженията си по ал. 1, се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1.
§ 6. (1) Лицензираните спортни федерации привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до една година от влизането му в сила.
(2) В срока по ал. 1 спортните федерации представят в Министерството на младежта и спорта и документите по чл. 21, ал. 1, т. 7, 8 и 10.
(3) На спортна федерация, която не е изпълнила задълженията си по ал. 1 и 2, се отнема спортният лиценз и се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1.
(4) На спортна федерация, която изпълни задълженията си по ал. 1 и 2, министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице издава безсрочен спортен лиценз.
§ 7. (1) Обединени спортни клубове привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до една година от влизането му в сила.
(2) Обединен спортен клуб, който не е изпълнил задълженията си по ал. 1, се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2.
§ 8. Сдружение "Българска асоциация спорт за всички" и Сдружение "Българска асоциация спорт за учащи", лицензирани по отменения Закон за физическото възпитание и спорта, могат да подадат заявление за издаване на спортен лиценз за многоспортови спортни федерации по реда на закона в срок до една година от влизането му в сила, като приведат устава и вътрешните си правила в съответствие с него в същия срок.
§ 9. (1) Министърът на младежта и спорта в тримесечен срок от влизането в сила на закона привежда в съответствие с него регистрите по отменения Закон за физическото възпитание и спорта.
(2) Издадените до влизането в сила на закона подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не му противоречат.
§ 10. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. 96 от 2004 г.; изм., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 82 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 19, 50 и 88 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 10, 65 и 77 от 2018 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 7а, ал. 1 думите "за които има издаден акт по реда" се заменят с "в съответствие с изискванията".
2. В чл. 9, ал. 1 думите "привеждат спортните обекти в съответствие с изискванията по чл. 47б, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и" се заличават.
§ 11. Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 5 октомври 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за изменение и допълнение на
Закона за физическото възпитание и спорта
(ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.,
доп., бр. 85 от 2020 г., в сила от 18.01.2019 г.)
§ 6. (1) (В сила от 18.01.2019 г. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., предишен текст на § 6, бр. 85 от 2020 г., в сила от 18.01.2019 г.) Децата на олимпийските медалисти, чието право на пожизнена месечна премия по чл. 59б, ал. 2, т. 5 от отменения Закон за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 53 от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г. – бр. 95 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г., бр. 30, 34, 36 и 80 от 2006 г., бр. 41, 46 и 53 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 50 и 96 от 2010 г., бр. 35 и 99 от 2011 г., бр. 45, 87 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 21 и 66 от 2014 г., бр. 14, 61, 79 и 101 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 91 и 96 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г.; отм., бр. 86 от 2018 г.) е прекратено поради смърт преди 18 януари 2019 г., имат право на месечна парична помощ по чл. 134, т. 4, ако отговарят на изискванията на чл. 137, ал. 1 или 2. Паричната помощ се отпуска по реда на чл. 137, ал. 3 – 6.
(2) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 18.01.2019 г.) Право на месечна парична помощ по чл. 134, т. 4 имат и децата на починалите олимпийски медалисти, които са получавали премия по отменения чл. 34а, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 17 и 54 от 2001 г., бр. 9 и 74 от 2002 г., бр. 32, 59 и 89 от 2005 г., бр. 73 от 2009 г., бр. 16 и 64 от 2010 г., бр. 15 от 2011 г., бр. 75 от 2013 г. и бр. 62 от 2014 г.). Получаването на премията се удостоверява с документ, издаден от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор", а паричната помощ се отпуска при условията и по реда на ал. 1.
........................................................................
§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:
1. параграфи 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 март 2020 г.;
2. параграф 6, който влиза в сила от 18 януари 2019 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за изменение и допълнение на
Закона за физическото възпитание и спорта
(ДВ, бр. 96 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.)
§ 9. (1) Дисциплинарните производства, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.
(2) (В сила от 10.11.2020 г. – ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Неприключилите до влизането в сила на този закон производства по чл. 17 от отменения Закон за физическото възпитание и спорта се довършват по новия ред.
§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на § 1 и § 9, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".