Руска академия на науките

Руската академия на науките е организация с нестопанска цел, на държавна издръжка, която е със статут на най-високопоставената научна институция в Руската федерация.

Основната цел на тази институция е да развива и провежда фундаментални изследвания, чрез които се добиват нови знания за природата, човека, обществото и които допринасят за икономическото, технологичното, духовното и социално развитие на Русия.

През вековете Академията е променяла много пъти своето име. Така например при създаването си тя е назована Петербургска академия на науките. От 1747 до 1803 г. е именувана Императорска академия на науките и изкуствата, а от 1803 до 1836 г. - Императорска академия на науките. От 1836 до 1917 г. отново е сменено името на Императорска санкт-петербургска академия на науките.

• История на академията
• Дейност на академията
• Структура на академията

История на академията

Историята на Руската академия на науките започва с решението на Петър I да създаде научна институция, тъй като той смята, че просперитета на страната и народа не може да се осъществи без образование, култура и наука. За разлика от други подобни научни организации на Запад неговият проект още от началото е под ръководството на държавата, членовете й получават заплата и са длъжни да й предоставят научни и технически услуги. Още със започването на дейността в структурата на институцията са заложени университет и гимназия.

• Под името Петербургска академия на науките институцията отваря врати на 27 декември 1725 г., а указът е издаден от Петър I на 28 януари (8 февруари) 1724 г. Първи неин президент става д-р Лаврентий Блументрост. За да придобие институцията високо качество на изследвания и обучение, Петър I кани световноизвестни учени да се присъединят към нея. Сред тях са астрономът и географ Джоузеф Делил, математиците Николай и Даниил Бернули, Кристиан Голдбах, физикът Георг Бюлфингер, Леонард Ойлер.
• През първите десетилетия научната дейност в институцията обхваща 3 основни области - математика, физика и хуманитарни науки. Почти веднага от създаването си Академията започва да се грижи за запазването и умножаването на научното и културно богатство на Русия. Основават се множество звена и институции като астрономическа обсерватория, географски отдел, физико-минералогичен кабинет, анатомичен отдел, ботаническа градина и др. Полагат се основите на отрасли като металургия, минно дело и други клонове на промишлеността в страната благодарение на изследванията на учени в академията. Развиват се и специалности като геодезията и картографията - през 1745 г. е създадена първата обща карта на Русия.
• Важен и основополагащ етап в развитието на Академията е работата на такива учени като Леонард Ойлер и Михаил Ломоносов. Първият със своите математически изследвания разкрива редица практически проблеми в балистиката, механиката, корабостроенето, картографията и навигацията. Ойлер предава знанията си на първите руски математици, които стават членове на Академията. Ломоносов е свързан с фундаментални открития в астрономията, химията, геологията, физиката и географията. През 1748 г. създава първата химическа лаборатория, а седем години по-късно става един от основателите на Московския университет.
• Петербургската академия на науките инициира и участва в редица експедиционни изследвания, благодарение на които се разкрива с какви природни богатства разполага Русия, правят се етнографски проучвания на териториите на страната от Бяло да Каспийско море и от западните райони до Камчатка.
• Академията постепенно се превръща в пазител на различни паметници и архиви. Така например тя съхранява 18 тома от ръкописите на Кеплер, които са закупени от нея през 1773 г., притежава богата колекция от научна кореспонденция от 18 в., принадлежаща както на руската, така и на общоевропейската култура.
• Академията открива собствена печатница и започна да издава различни материали, чрез които активно допринася за разпространението на научните знания. Публикува статии, в които описва и разказва за природни явления, далечни страни, минерали, народи, машини и инструменти, болести и лечения, изкуство и др.
• Университетът към Академията просъществува до 1767 г. Въпреки че изиграва голяма роля в подготовката и обучението на първите руски академици и научни кадри, той започва да запада след смъртта на Ломоносов.
• През 80-те и 90-те години на 18 в. Академията участва активно в подготовката и провеждането на училищната реформа в страната. Нейни членове я разработват, подготвят първия професионален преподавателски състав, съставят и издават учебници и ръководства.
• През 18 в. над 160 чуждестранни учени стават почетни членове и членове-кореспонденти на Руската академия на науките - едни от тях са Дидро, Волтер, Линей, Б. Франклин и др.
• През 1783 г. заедно с Петербургската академия на науките отваря врати и Руска академия, която е натоварена със задачата да състави речник на руския език. Нейни членове по-късно стават Пушкин, Г.Р. Державин и др. През 1841 г. Руската академия е премахната и някои от нейните членове се прехвърлят към Академията на науките, създавайки отдела за руски език и литература.
• В началото на 19 в. институцията е във възход. През 1803 - 1806 г. И.Ф. Крузенштерн и Ю.Ф. Лисянски заедно с членове на Академията правят първото околосветско пътешествие в историята на руските географски изследвания. През първата половина на 19 в. руското правителство организира близо 50 големи морски пътувания, в които вземат участие учени от Академията. Вследствие на това през 1820 г. Ф. Белингсхаузен и М. Лазарев откриват Антарктида.
• Същата година - 1820-а, институцията се сдобива със собствена сграда, специално построена за нея в Санкт Петербург.
• В началото на 19 в. в Академията настъпват силни години за математиката и изгрява славата на учени математици като М. Остроградски, В. Буняковски, П. Чебишев и др. Последният създава т.нар. Петербургска математическа школа и нови направления в математическия анализ, в теорията на функциите, в теорията на числата и на вероятностите.
• През втората половина на същия век друга наука търпи разцвет в страната и това е химията. През този период работят Д. Менделеев, Н. Зинин и А. Бутлеров - създателят на теорията за химическата структура.
• Същото важи и за биологичните науки - учени от академията основават сравнителната животинска ембриология (К. Баер), еволюционната физиология на растенията (А. Фаминцин), еволюционната ембриология (А. Ковалевски) и др.
• През 1889 г. начело на Академията застава великият княз, член на императорското семейство Константин Романов. Той оглавява институцията до началото на 20 в., когато се разпада империята.
• През 1917 г. настъпва Октомврийската революция и тогава започват големи сътресения. Руската империя вече не съществува, последващите години са изпълнени с много драматизъм и разбити човешки съдби. Политиката и идеологията безпрецедентно започват да се намесват в науката, много учени са със съсипани животи. Има три опита да бъде разпусната Академията. Същата година името й се променя от Императорска Санкт-Петербургска академия на Руска академия на науките.
• От 1918 г. започват да се създават научноизследователски институти като първите са Физико-математическият и Физико-техническият. С годините ролята на институцията в живота на обществото нараства и по тази причина през 1925 г. тя е обявена за "най-висшата всесъюзна научна институция" и е преименувана на Академия на науките на СССР. Ръководството й предприема стъпката да избира и приобщава към системата на Академията външни учени - от университети, индустриални институти и други организации. По този начин обединява в своя състав изтъкнати специалисти без оглед на ведомствените бариери.
• През 1938 г. в Академията вече има 8 катедри - по технически, физико-математически, химически, геоложки, биологически, географски науки, по история и философия, икономика и право и литература и език. Във всяка от републиките и в големите региони на страната се сформират клонове и бази на Академията.
• В началото на 60-те години на 20 в. всяка от съюзните републики разполага с Академия на науките, като още през 1918 г. е създадена в Украйна, през 1929 г. - в Беларус и след това в останалите.
• През годините Академията има големи постижения в различни области на науката - в математиката, във физиката, в астрономията и астрофизиката, химията, биологията и др. Създадени са мащабните Кримска и Специална астрофизична обсерватории, в които са разположени огромни по размери оптични и радиотелескопи. Осем учени от Академията са удостоени с Нобелова награда - Н. Семьонов (1956 г.), Р. Черенков, И. Там и И. Франк (1958 г.), Л. Ландау (1962 г.), Н. Басов и А. Прохоров (1964 г.), П. Капица (1978 г.).
• В периода през 50-те и 70-те години на 20 в. Академията участва в решаването на проблеми от световно значение. Учените й имат немалка роля в създаването на ваксина срещу полиомиелита, разработват основите на радиобиологията, проучва се лъчевата болест и по какъв начин да бъде лекувана. Периодът е благодатен и за изследвания, посветени на търсенето на нови източници на минерални ресурси. Из цялата страна са създадени нови институти в тази насока, сформиран е за тогавашното време най-големият научен флот, извършват се големи експедиционни проучвания както на териоторията на СССР, така и на Световния океан.
• Академията на науките има много голям принос в изучаването и изследването на космоса. През 1957 г. е изстрелян първият изкуствен спътник на нашата планета. Четири години по-късно се осъществява полетът на Юрий Гагарин. През този период учените работят върху обогатяването на познанията за околоземното космическо пространство, как влияят процесите в космоса върху атмосферата и йоносферата на Земята и др.
• В годините на Съветския съюз Академията е тясно свързана с училищното и висшето образование и работи за създаването на едни от най-добрите образователни системи. От една страна, подобна политика увеличава подготвеността, а оттам и постиженията на руския народ, от друга страна, предоставя кадри на самата Академия. Още след Втората световна война СССР сериозно се заема с отбранителната способност на страната и институцията се включва активно в тази дейност. Създават се ядрен ракетен щит, атомни подводници и ядрено оръжие, разработват се самолети, танкове, ракетни системи с многократно изстрелване и др. Но освен с военно предназначение учените използват ядрената енергия и за мирни цели - създава се първата атомна електроцентрала (1954 г.). Специалисти от Академията стоят в основата на големи международни споразумения като Договора за забрана на ядрените опити и като Световната програма за мирно използване на атомната енергия.
• С настъпването на 90-те години на миналия век Академията на науките навлиза в нов етап от съществуването си. Разпадането на СССР води до дълбока икономическа криза, до разрушаването на обичайните обществени и държавни институции и др. През този период Академията е подложена на опити за дискредитация, на отделяне на академичната общност от институциите, опити за закриване. На 21 ноември 1991 г. президентът издава указ за възстановяване на Руската академия на науките.

Дейност на академията

Руската академия на науките (РАН, на англ. RAS) има за задача да осигурява непрекъснатост и координация на фундаменталните и проучвателни научни изследвания, които се извършват в областта на естествените, медицинските, техническите, селскостопанските, хуманитарните и социални науки. Трябва да оказва експертна подкрепа в дейността на различните публични органи, да предоставя научно и методическо ръководство на управите на образователни институции за висше образование, както и на организации с научна насоченост.

В Хартата на Академията са вписани следните цели, към които се стреми тя:

• Да насърчава развитието на науката в Руската федерация.
• Да разпространява научните знания и да повишава престижа на науката.
• Да работи за укрепване на връзките между образованието и науката.
• Да съдейства за повишаване на статута и социалната защита на учените.

Сред дейностите, които извършва Академията, са отправянето на предложения за формирането и прилагането на държавната политика по отношение на науката, взима участие в подготвянето и разглеждането на нормативни правни актове в научната, иновационната и техническата сфера, предлага своя опит при разработването и координирането на програми за фундаментални научни изследвания в страната за по-дълъг период.

Сред основните дейности на РАН са извършването на експертизи на научни и технически програми и проекти; издаването на научна литература, списания, монографии; създаването на експертни, научни, координационни комисии, съвети и комитети. Академията предоставя на държавни органи и организации научно-консултативни услуги.

Като институция, която е собственост на държавата и получава издръжка от нея, РАН трябва да предоставя на президента на Руската федерация доклади, описващи състоянието на фундаменталните науки в страната и информира за най-важните постижения на руските учени.

Международната дейност на Руската академия на науките се съобразява с основните принципи на сътрудничество между нейните учени и чуждестранните партньори. Стремежът е да се поддържа открит, отговорен и деполитизиран диалог, да се извършват взаимноизгодни съвместни дейности. РАН прилага стратегията за възраждане на академичните традиции на работа с другите държави, за повишаване на статута на Академията в страната и навън и да стимулира развитието и просперитета на руското образование и наука. Отделът за международно сътрудничество има правомощията да осъществява и управлява този вид дейност на РАН.

>>> Кралска шведска академия на науките

Структура на академията

Руската академия на науките има следните ръководни органи:

• Общо събрание на членовете на Академията - това е най-висшият ръководен орган на институцията. Членовете на Академията са руски учени, които имат изключителни постижения в областта на науката и са избрани от Общото събрание. Те се избират пожизнено. Членове-кореспонденти стават учени, издали изключителни научни трудове. Чуждестранен учен може да стане член на Академията, ако е получил признание от световната научна общност и бъде избран от Общото събрание на членовете. Този орган на институцията се състои от членове и чуждестранни членове на Академията. В задълженията на Общото събрание влиза определянето на приоритетните насоки в дейността на Академията; приема и представя пред руското правителство препоръки, касаещи размера и видовете бюджетни средства, определени за подкрепата на изследвания и проучвания, извършвани от научни и образователни организации; избира местните и чуждестранни членове на Академията; изслушва и приема докладите на отделите на институцията, на регионалните клонове, на руските и чуждестранните членове на РАН; сформира катедрите на Академията; взима решенията за създаването на регионални клонове или за откриване на представителства на институцията; избира Президиума, президента и неговите заместници, главния научен секретар на Президиума и академичните секретари на отделите.
• Президиум - това е постоянно действащ колегиален изпълнителен орган и в неговия състав влизат президента на Академията и неговите заместници и до 80 нейни членове, избрани от Общото събрание на членовете на Академията. Мандатът на Президиума е 5-годишен. Неговите задачи включват одобряване на резултатите от проверките на научни и технически проекти и програми, които са поискани от държавни органи; наблюдаване на дейността на научни организации под опеката на държавата и оценка на дейността им; свикване на Общото събрание на членовете на Академията; решава къде и как да участва институцията на международни форуми; утвърждава ръководителите на регионалните клонове на Академията и др. Президиумът се отчита на Общото събрание на членовете.
• Президент - това е едноличният изпълнителен орган на Академията. Избира се един от академиците за президент, за мандат от 5 години. Не е позволено един човек да е начело на институцията повече от 2 мандата подред. Неговото назначаване се одобрява от правителството. Президентът ръководи текущата дейност на РАН; подписва трудовите договори с избраните ръководители на регионалните клонове; управлява финансовите средства и имуществото на Академията; провежда кадровата политика и др.

Структурата на РАН е съставена още от регионалните й отдели, представителствата й и регионалните научни центрове. Също така отделите на институцията са разпределени спрямо съответните научни области. Съществуват много на брой и различни комитети, комисии и съвети.

Уеб сайт: https://new.ras.ru/