Детски фонд на ООН (УНИЦЕФ)

Мисията на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) е да защити и достигне до всяко дете, което има нужда, да пази правата му и да му помогне да развива своя потенциал. Независимо къде живее и в коя държава се намира. Амбицията на организацията е да постигне по-добър и справедлив свят, в който най-малките и уязвимите да бъдат здрави, образовани и защитени.

УНИЦЕФ оказва помощ и работи в 191 държави и територии по света. Има многобройни представителства и партньори в различни страни и се включва там, където възникват кризи от най-различно естество. Дейността на организацията се изразява от предоставяне на краткосрочна помощ по време на природни бедствия, въоръжени конфликти и хуманитарни кризи до дългосрочни програми за развитие и оцеляване, изграждане на стабилни системи за здравеопазване и социални грижи по целия свят.

• История на УНИЦЕФ
• Дейност на УНИЦЕФ
• Структура на УНИЦЕФ

История на УНИЦЕФ

УНИЦЕФ е създаден точно след Втората световна война, когато вследствие на военния конфликт се появява бежанска вълна, на каквато до този момент светът не е бил свидетел. Той е фонд към Организацията на обединените нации.

• Първоначално Администрацията на ООН за помощ и възстановяване сформира Международен фонд за спешна помощ на децата (ICEF). Целта била да се обърне внимание на детското здраве на засегнатите от войната. Помощта била предназначена за абсолютно всички деца.
• След тази инициатива страните, членуващи в ООН, явно са преценили, че е необходима организация, която да е в помощ на децата по света независимо дали по време на военен конфликт или в мирно време. Затова на 11 декември 1946 г. Общото събрание на ООН издава резолюция да бъде създаден Детския фонд на ООН - УНИЦЕФ. Първият й изпълнителен директор Морис Пейт през годините налага мнението, че нуждите на децата не трябва да бъдат определяни от политиката, че няма вражески деца.
• През 1947 г. УНИЦЕФ получава първото си частно дарение, което слага началото на наложилата се в годините практика милиони хора да помагат според възможностите си в името на децата. Същата година се появява първият Национален комитет на УНИЦЕФ в САЩ. Тези комитети се увеличават впоследствие и се превръщат в подкрепяща мрежа от независими благотворителни организации, които популяризират дейността на организацията по целия свят и набират средства.
• През 1949 г. е издадена първата поздравителна картичка на УНИЦЕФ. Продажбата на подобни картички се превръща след това в една от най-големите и трайни дейности за събиране на парични суми.
• На следващата година - 1950-а, Общото събрание на ООН разширява правомощията на Детския фонд и на неговата подкрепа вече могат да разчитат деца, които живеят извън Европа.
• През 1953 г. УНИЦЕФ получава статут на постоянна агенция на ООН. От официалното име са премахнати думите "международен" и "спешна помощ". Организацията провежда кампании за премахване на проказата, трахомата (инфекция на окото, причинена от бактерията Хламидия трахоматис, може да доведе до слепота) и фрамбезията (тропическа инфекция на кожата, ставите и костите). Разработват се проекти в областта на хигиената, на изграждането на канализации, за снабдяване с чиста вода.
• 
• В периода между 1956 и 1957 г. над 13 000 центъра за грижа за майките и децата в 102 държави получават доставки и служителите им са обучени от УНИЦЕФ.
• През 1957 г. организацията започва нови програми, свързани с храненето и отглеждането на източници на храна. Провеждат се обучения по градинарство, грижи за домашни птици и животни, управление на рибни стопанства.
• Декларация на ООН определя, че правата на децата включват защита, здравеопазване, подслон, образование и достъп до добра храна. Това става през 1959 г.
• През 1961 г. УНИЦЕФ присъединява към своята дейност грижата за образованието на децата. Стартират програми в цял свят, които продължават да работят години наред.
• През 1964 г. се провежда Конференцията в Беладжо, Италия, известна още като Международна кръгла маса за планиране на развитието на децата и младежта. Тя е посветена на намиране на начини за превръщането на благосъстоянието на децата в една от важните задачи, начертани в националните планове за развитие на държавите. След конференцията Детският фонд се преобразува от фонд за подпомагане в международна агенция за развитие с технически опит по всякакви въпроси, отнасящи се за малолетните и непълнолетните.
• УНИЦЕФ получава Нобелова награда за мир през 1965 г. за усилията си в насърчаването на братството между народите. Работата в името на децата се възприема от комитета, определящ наградите, като работа за мир.
• С много резерви през 1967 г. е одобрено УНИЦЕФ да предоставя помощ във връзка със семейното планиране. Тя се оказва първоначално само по отношение на здравето на детето и майката.
• Организацията разширява обхвата на дейността си през 1971 г. и започва да предоставя помощ и услуги на деца, обитаващи бедняшки квартали.
• През 1973 г. УНИЦЕФ разширява помощта за предоставяне на образование извън редовните училища. Особено внимание се обръща на деца и младежи от селските райони.
• През 1978 г. се провежда Конференцията в Алма-Ата, Казахстан, организирана съвместно от Детския фонд на ООН и СЗО. Тя е по повод първичните здравни грижи, към начините, практикувани в общността, за поддържане на семейното здраве и как те да се превърнат в ключов фактор за постигане на приемливо здравно равнище в целия свят.
• Година по-късно - през 1979 г., УНИЦЕФ е начело на големите операции за подпомагане и възстановяване на Кампучия, днешна Камбоджа. Те са съвместни между ООН и Червения кръст. Същата година е обявена за Международна година на детето, за да се насочи вниманието към проблемите и условията, в които са принудени да живеят децата по света, както и да се стимулира спазването на правата им.
• През 1982 г. УНИЦЕФ си поставя за основна задача спасяването на живота на милиони деца всяка година. По тази причина започва да се действа в 4 направления - наблюдение на растежа, насърчаване на кърменето, орална рехидратираща терапия (лечение на дехидратация с прием на разтвори и специални препарати) и имунизация. До края на 1986 г. 1,5 милиона деца са все още живи благодарение на масовата детска имунизация и оралната рехидратираща терапия.
• През 1987 г. излиза доклада "Приспособяване с човешко лице", посветен на икономическите кризи в развиващите се държави и на създаването на национални политики и програми за защита правата на децата и жените особено по време на такива периоди.
• Приета е Конвенцията за правата на детето от 159 държави членки на ООН. Това се случва през 1989 г.
• На следващата година 152-ма държавни ръководители присъстват на организираната от УНИЦЕФ Световна среща на върха, на която приемат Декларацията за оцеляването, защитата и развитието на децата.
• Статистиката показва, че до края на 1993 г. очакваната продължителност на живота в развиващите се страни се е повишила с близо една трета от края на Втората световна война. Делът на децата, които тръгват на училище, се е увеличил от 50% на 75%, смъртността при новородените и малолетните е намаляла наполовина, а семействата от селските райони, които имат достъп до чиста питейна вода, възлизат на почти 60%, а преди са били 10%.
• През 1999 г. СЗО, УНИЦЕФ и Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси си сътрудничат за доставяне на ваксини и други спешни здравни услуги за деца, живеещи в условия на военен конфликт.
• През 2004 г. Детският фонд заедно с партньори реагират с голяма бързина и организират хуманитарна акция след разрушителното цунами в Индийския океан.
• В периода от 2005 до 2010 г. организацията поддържа кампанията "Обединете се за децата, обединете се срещу СПИН", която е в интерес на деца в риск от ХИВ и Синдрома на придобитата имунна недостатъчност.
• УНИЦЕФ координира и води международната хуманитарна акция през 2010 г., когато земетресение погуби почти 160 000 души и принуди над 1 000 000 да напуснат домовете си в Хаити. Подобно предизвикателство представлява и оказването на помощ по време на Арабската пролет и конфликта в Сирия.
• Организацията е домакин на първия форум на Глобалното партньорство за децата с увреждания през 2012 г. Същата година тя се присъединява към Международната инициатива за прозрачност на помощта (IATI). Така УНИЦЕФ поема задължението да е по-прозрачна в своята дейност и методите й да са по-разбираеми.
• През 2014 г. Детският фонд пуска първата версия на платформата RapidPro, чрез която се споделят данни в реално време между образователни, здравни и младежки платформи.
• Отделът за иновации на УНИЦЕФ създава нови и креативни подходи, технологии и партньорства, които имат за цел подобряването на живота на децата. Чрез мобилната технология разпространението на консумативи и лекарства става по-бързо и по-точно и това се доказва по време на кризата с ебола в Западна Африка.
• През 2018 г. световното партньорство между политици, граждански лидери, изпълнителни директори и филантропи става факт на Общото събрание на ООН под инициативата Generation Unlimited. Мисията, която си поставят, е да разширят възможностите за професионално обучение, образование и заетост на младите хора.
• УНИЦЕФ доставя чиста вода, ваксини, санитарни комплекти и прави скрининг за недохранване на деца в Малави, Мозамбик и Зимбабве след циклона Идай. Над 1,5 млн. малолетни и непълнолетни остават без подслон, училища, здравни центрове, храна и защита.
• Фондът активно се включва в овладяването на кризата през 2020 г., причинена от пандемията от COVID-19. Организацията ръководи опитите за осигуряване и доставка на ваксини срещу коронавируса за всички държави.

Дейност на УНИЦЕФ

Светът, в който живеем, се промени драстично и почти всекидневно сме изправени пред кризи от всякакво естество - пандемия от COVID-19, нарастващи бедност и неравенство, изменение на климата, социални и икономически трусове. Всички са засегнати от тези проблеми, но децата като най-беззащитни и уязвими усещат последствията с по-голяма сила. УНИЦЕФ си е поставило за задача да защитава малолетните и непълнолетните, да облекчава по съответния начин условията, в които те се намират или са поставени, да решава проблемите, които пряко се отразяват върху здравето и развитието им. Организацията работи в повече от 190 държави и територии и следва своята мисия.

Приоритетните области, в които Агенцията насочва усилия, са:

• Ваксини за всички - един от най-големите стремежи и приноси на УНИЦЕФ е да спаси милиони деца от смъртоносни болести посредством имунизация. В световен план статистиката сочи, че тези усилия дават резултат. Ангажиментът на организацията е заедно със своите партньори в лицето на правителства и представители на частния сектор да гарантират, че ваксините достигат до всички, дори до най-маргинализираните и изключените от обществата. Това важи и за последната ситуация с COVID-19.
• Образование за всички - както с ваксините, така и по отношение на образованието възгледите на УНИЦЕФ са същите. Всяко дете трябва да има шанса и достъпа да посещава училище или да получава знания по някакъв начин. През последните години от фонда наблягат на революционирането на обучението и развиването на умения, които да позволят на подрастващите да получат качествено образование чрез дигитално обучение, интернет устройства и свързаност, достъпни данни и ангажираност на младежите.
• Инвестиция в психичното здраве - наблюдения сочат, че половината от всички психични разстройства се развиват преди навършването на 15 години, а 75% - в ранна зряла възраст. По тази причина от организацията работят за инвестиции и реални резултати, призовават за действия за защита и подкрепа на психичното здраве на децата и младежите. Също така е важно да бъдат прекратени малтретирането, пренебрегването и травмите в детството, които оказват пагубно влияние след това в живота.
• Справяне с климатичната криза - от УНИЦЕФ са на мнение, че трябва да се предприемат смели действия в този момент, за да обърнем посоката на изменение на климата и за да се защити околната среда. Децата са най-малко отговорни за промяната на климата, но основно те ще понесат последиците. Почти 90% от тежестта на заболяванията, дължащи се на климатичните изменения, се поема от малолетни до 5-годишна възраст. Много болести ще се възродят отново благодарение на тях. Например наводненията разрушават санитарни съоръжения и водоснабдяването, което от своя страна причинява болести като холерата, към която децата са особено податливи.
• Милиони деца по света са жертва на малтретиране, експлоатация, насилие, вредни практики, продиктувани от наложени традиции, ранни бракове, детски труд, вербувани са и са принуждавани да стават войници, разселвани са и мигрират поради природни бедствия или военни конфликти. Затова УНИЦЕФ си сътрудничи с правителства, граждански организации, компании и общности в над 150 държави, за да се предотвратяват всички форми на насилие над малолетните и непълнолетните, както и да се помогне на преживелите да преминат през ужаса и да продължат напред.
• Организацията участва и спомага за предоставянето на здравни грижи, образование, защита и храна, но често това не е достатъчно. Подобряването на достъпността до тези основополагащи нужди и услуги не означава, че автоматично ще се подобри благосъстоянието на семействата. Понякога лишенията, които търпят децата, са вследствие от идеологии, изразяващи се чрез вредни практики и дискриминационни обичаи или са симптоми на дълбоки проблеми. Ето затова фондът насочва усилия и към промяна на структури, социално поведение, институции. Целта им е не да променят хората, а да се измени средата, в която те живея и действат.
• Въпреки напредъка, който е постигнат по отношение на ХИВ и СПИН в световен план, все още са чести случаите на заразяване на деца и младежи и в тази възрастова група няма положително развитие. Малките бебета се заразяват с вируса при раждането или при кърменето, юношите, особено момичетата, стават жертва или на липсата на образование, или на насилие. В по-голямата си част новите инфекции при деца и младежи стават в Субсахарска Африка. Данните показват, че 2,78 млн. деца и юноши живеят с ХИВ, близо 88% от тях са от този регион. На лечение са подложени само 54% от заразените непълнолетни за разлика от бременните, живеещи с ХИВ, от които 85% са получили необходимата терапия. Минимум 300 000 деца са новоинфектирани, или по едно дете на всеки 2 минути. 120 000 са починали поради причини, свързани със СПИН, което означава едно дете на всеки 5 минути.
• Равенство на половете - мотото на УНИЦЕФ е "Всяко момиче има право да разгърне своя потенциал". Организацията работи момичетата и жените да имат пълноценно участие в социалните, политическите и икономическите системи. В някои части на света представителките на женския пол имат трудности да получат образование, по-добре заплатена работа, жертви са на дискриминация и др.
• Социална защита - за близо три от всеки четири деца социалната защита е недостъпна. Социалните услуги често са недостатъчно финансирани, средствата се дават за дейности, от които почти не могат да се възползват семейства в неравностойно положение. Начинът, по който правителствата определят как да се изразходват публични ресурси, е от решаващо значение за доколко децата получават услугите, от които се нуждаят и които им помагат да оцелеят и да се развиват.
• Прилагане на иновации - в УНИЦЕФ иновациите приемат различни форми. Те, от една страна, могат да са базирани на технологии висок клас, а, от друга страна, могат да са прости устройства и разработки, родени от остра нужда или липса на ресурси, направени от подръчни материали. Иновативните решения са проектирани и тествани от, за и с крайните потребители като здравни работници, родители, учители държавни служители и предимно децата и юношите.
• Изследвания, анализи и доказателства - програмите и инициативите на организацията са вследствие стриктни изследвания и обмислен анализ на положението на малолетните и непълнолетните.

Структура на УНИЦЕФ

• Изпълнителен съвет - това е органът, който ръководи дейността на УНИЦЕФ, одобрява неговите политики, програми и бюджети. Упражнява надзор над организацията съобразно общите политически насоки на Общото събрание на ООН и на неговите Икономически и Социален съвет. Членовете на Изпълнителния съвет наброяват 36 държави членки, представители на 5-те регионални групи от страни членки на ООН. Имат 3-годишен мандат и регионално са разпределени по следния начин - Африка разполага с 8 членове, Азия със 7, Източна Европа с 4, Латинска Америка и Карибите с 5, Западна Европа и други с 12. Съветът провежда три пъти в годината заседания в централата на ООН в Ню Йорк, САЩ. По традиция постоянните членове на Съвета за сигурност не влизат в Изпълнителния съвет.
• Бюро на Изпълнителния съвет - то е съставено от президента на Съвета и от 4-ма заместник-президенти. Всеки един от тях представлява някой от петте региона и се избира от Изпълнителния съвет ежегодно. Председателството е на ротационен принцип между регионалните групи. Бюрото е посредник между секретариата на УНИЦЕФ и регионалните групи, представени в Изпълнителния съвет. Работата му е свързана с комуникация, административни и функционални въпроси. То провежда заседания всеки месец, а по време на сесиите на Съвета - и всекидневно.
• Служба на секретаря на Изпълнителния съвет - задачата му е да поддържа ефективна връзка между секретариата на УНИЦЕФ и Изпълнителния съвет. Службата е под прякото ръководство на президента и Бюрото. Тя е в помощ във всички аспекти на работата на Съвета, в това число неофициални консултации, официални сесии и брифинги, срещи на Бюрото, организира посещенията на членове на Изпълнителния съвет и на Бюрото.
• Изпълнителен директор - той представлява УНИЦЕФ, в момента длъжността се изпълнява от Катрин Ръсел, избрана на поста на 1 фувруари 2022 г. Тя има четирима заместник изпълнителни директори. Висшето ръководство се състои от 28 директори в централата и 7 регионални директори на офиси за Близкия изток и Северна Африка, Източна Азия и Тихия океан, Латинска Америка и Карибите, Европа и Централна Азия, Южна Азия, Източна и Южна Африка, Западна и Централна Африка.
• Посланици на добра воля - най-разпознаваемите лица от сферата на киното, спорта, музиката, изкуството и други стават посланици на добра воля и имат решаваща роля в популяризирането и насочването на вниманието към проблемите, пред които са изправени децата по света. Те доброволно участват в кампании, повишават осведомеността и стимулират подкрепа в името на най-малките жители на планетата. УНИЦЕФ е една от първите организации, която използва популярни лица за постигане на мисията си. В миналото посланици на добра воля са били Одри Хепбърн, сър Роджър Мур, Миа Фароу и др. В момента такива са Музун Алмелехан, Приянка Джонас, Серина Уилямс, Лиъм Нийсън, Лео Меси, Дейвид Бекъм, Орландо Блум и др.

Уеб сайт: https://www.unicef.org/