Организация на обединените нации

Организацията на обединените нации (ООН) е създадена, за да гарантира и да не позволява човечеството да преживява друга война след Втората световна. Тогава унищожението и съсипаните държави са толкова големи и многобройни, че неистовото желание за мир се трансформира в решение за сформирането на международна организация, която да има за задача да предотвратява евентуални постъпки за нова световна война.

Стремежът е да се работи за траен мир на основата на доброволно сътрудничество между страните. Концепцията е да няма заплаха от агресия, държавите да имат социална и икономическа сигурност и да се осъществява сътрудничество "с други свободни народи както във война, така и в мир за тази цел".
България става пълноправен член на ООН на 14 декември 1955 г.

• История на ООН
• Дейност на ООН
• Структура на ООН
• Програми и фондове
• Специализирани агенции
• Други структури и организации
• Свързани организации

История на Организацията на обединените нации

Предисторията на фактическото създаване на ООН започва още през 1941 г., когато Втората световна война е в разгара си, а британската столица приютява правителства в изгнание на 9 държави. Заражда се идеята за общо сътрудничество между страните, които са в съюз срещу Германия и нейните сподвижници, което да противодейства срещу врага, но и да продължи напред във времето. На 12 юни 1941 г. представители на Великобритания, Нова Зеландия, Канада, Южноафриканския съюз, Австралия, както и на правителствата в изгнание на Холандия, Полша, Чехословакия, Белгия, Гърция, Норвегия, Люксембург, Югославия и Франция се срещат в замъка Сейнт Джеймс.

• Няколко месеца по-късно – на 14 август същата година, Великобритания – в лицето на Уинстън Чърчил, и САЩ – в лицето на Франклин Д. Рузвелт, подписват Атлантическата харта. Сред нейните клаузи може да се открие едно изречение (осми параграф), което насочва към вече оформящата се идея за сформирането на по-широка и перманентна система за обща сигурност. В този документ двете държави обявяват общи принципи в националните си политики, на което се основават надеждите им за по-добро световно бъдеще.
• Следващата стъпка е направена в първия ден на януари 1942 г., когато 26 държави във война с Тристранния пакт (Германия, Япония и Италия) заедно с Китай, САЩ, СССР и Обединеното кралство се присъединяват към целите и принципите, заложени в Атлантическата харта, но в нов документ, наречен Декларация на Организацията на обединените нации. Други 21 страни се включват на по-късен етап.
• Декларацията е първият документ, в който присъства терминът "обединени нации". Счита се, че Рузвелт е негов автор.
• Концепцията за създаване на международна организация, която да поддържа мира, за първи път изрично се споменава в Съвместната декларация на четирите нации. Тя е подписана от Обединеното кралство*, СССР, САЩ и Китай на конференция в Москва, провела се от 18 октомври до 1 ноември 1943 г. В документа четирите държави са на едно мнение, че е необходимо възможно най-скоро да се основе международна организация, която да е създадена на принципа на суверенното равенство на всички миролюбиви държави и отворена за членство към всички страни – малки и големи, за поддържане на международната сигурност и мир.
• Малко по-късно – от 28 ноември до 1 декември 1943 г., се провежда така наречената Техеранска конференция, на която Рузвелт и Сталин потвърждават отново решението си двете страни да работят заедно във война и мир, който ще настъпи след Втората световна война, както и да няма повече войни поколения напред.
• Отново между четирите държави САЩ, Обединеното кралство, Китай и СССР се организират срещи от 21 август до 7 октомври 1944 г. Лидерите на първите две страни разговарят поотделно с всеки от лидерите на другите две. Това е известната под името конференция Дъмбартън Оукс. На нея са разменени докладите, изготвени от всяка от държавите след Московската конференция. Също така задачите са да се постигне съгласие по основните въпроси и вследствие преговорите да се подготви текст, който да е оформен като договор. На 9 октомври 1944 г. вече е готов финалният документ, който е наречен Предложения за създаване на обща международна организация.
• Разговорите по същата тема продължават на конференцията в Ялта, която се провежда от 4 до 11 февруари 1945 г. На нея присъстват Сталин, Чърчил, Рузвелт и техните външни министри и началници на щабове. На Ялтенската конференция се взима решение за свикване на конференция на Организацията на обединените нации по повод създаването на такава световна структура на 25 април 1945 г. в Сан Франциско. На нея ще бъде изготвен уставът на новата организация така, както са се споразумели страните в Дъмбартън Оукс.
• На 12 април 1945 г. умира Франклин Д. Рузвелт и притесненията са, че конференцията в Сан Франциско ще се наложи да бъде отложена заради голямата роля на американския президент в сформирането на ООН. Следващият лидер на САЩ – Хари С. Труман, решава да спази всички договорености и конференцията се открива на уречената дата.
• Между 25 април и 26 юни 1945 г. в Сан Франциско, САЩ, на конференцията са поканени да присъстват държавите, които са обявили война на Германия и Япония и са се присъединили към Декларацията на ООН. Това са 46 страни, включително Обединеното кралство, Китай, СССР и Съединените американски щати. Обсъждайки предложенията от Дъмбартън Оукс, Споразумението от Ялта и промените, добавени от различните правителства, делегатите се обединяват около съдържанието на Устава на ООН и статута на новия Международен съд. Към присъстващите на конференцията се присъединяват и поканените Дания, Белоруска съветска социалистическа република, Аржентина и Украинска съветска социалистическа република. В продължение на 2 месеца представителите на 50-те държави изготвят Хартата на ООН заедно със същността на Международния съд. На 25 юни 1944 г. Хартата и статутът на Международния съд са приети и подписани единодушно.
• Те влизат в сила на 24 октомври 1945 г. след депозирането на документите за ратификация на 5-те постоянни държави членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Обединеното кралство, Китай, СССР и Франция) и мнозинството от всички останали подписали. Така тази дата се приема за официалното създаване на Организацията на обединените нации.
• Хартата на ООН е основополагащият документ на организацията. Тя е инструмент на международното право и държавите членки са обвързани с нея. Документът регулира основните принципи на международните отношения – от суверенното равенство на страните до забраната за прилагане на сила в отношенията между държавите. Хартата е променяна 3 пъти – през 1963, 1965 и 1973 г.
• Предшественик на ООН е Лигата на нациите, която е създадена през 1919 г. след Първата световна война, съгласно Версайския договор. Чрез него се насърчава сътрудничеството между държавите и стремежът към мир и сигурност. Лигата спира да функционира на 20 април 1946 г., когато предава всичките си активи, архиви и библиотека на ООН.

Дейност на Организацията на обединените нации

Дейността на ООН е разпределена в 5 основни направления:

• Поддържане на международния мир и сигурност – ООН работи за постигането на тази цел като помага за предотвратяването на конфликти (чрез дипломация, специални пратеници и политически мисии); преговаря със страните, участващи в спора, да сключат мир; разполага миротворци и създава условия за поддържането на мира. Съветът за сигурност на ООН носи отговорността за този аспект от дейността на Организацията. Генералният секретар, Общото събрание и други служби и органи на ООН имат допълваща роля. Мироопазващите операции се прилагат не само за поддържане на мира и сигурността, но и за улесняване на политическите процеси, за закрила на цивилните, за демобилизация и интегриране отново на бившите бойци, за по-безпроблемно разоръжаване, следи се за правата на човека и за възвръщането на върховенството на закона.
• Защита правата на човека – това е изключително важна цел, която се превръща в ключов и ръководен принцип на ООН. През 1948 г. е приета Всеобща декларация за правата на човека, в която са заложени основните постулати, важащи в международен план. Структурата, която има пряко отношение по този въпрос и дейността й е изцяло ангажирана с него, е Службата на Върховния комисар по правата на човека. В задълженията на комисаря влиза коментирането на ситуации по света, касаещи правата на човека, разследването на различни нарушения и публикуването на доклади по този повод. Комитети, наречени Договорни органи по правата на човека, имат за задача да наблюдават изпълнението на основни международни договори, засягащи този въпрос. В тях членуват независими експерти със сериозен професионален опит и компетенции в областта на правата на човека. Мандатът им е 4-годишен, той може да се подновява от страните членки.
• Оказване на хуманитарна помощ – за първи път ООН започва да развива хуманитарна дейност след Втората световна война. Днес международната общност очаква от Организацията да координира работата по предоставянето на хуманитарни помощи при извънредни ситуации, причинени от природни сили или от човешки действия. Когато националните власти не са в състояние да се справят, те се обръщат към ООН. Службата за координация на хуманитарните въпроси към Секретариата на Организацията се занимава с тези проблеми. Тя ръководи Централния фонд за спешно реагиране на ООН, който е един от най-ефективните и бързи начини за оказване на хуманитарна помощ на хора, пострадали от военни конфликти или природни бедствия. Други структури, които имат отношение към въпроса, са Върховният комисариат за бежанците, Програмата на ООН за развитие, УНИЦЕФ и Световната програма по прехраната.
• Подкрепа за устойчиво развитие и действия за климата – през 2015 г. ООН стартира своята Програма за устойчиво развитие. Тя е отражение на заключението на държавите членки, че най-успешният и необходим път за намаляване на бедността и подобряване на живота на хората от всички краища на света е разработване на един модел за развитие, който да балансира между социалните и екологичните принципи в името на бъдещите поколения. Промяната в мисленето се налага от измененията на климата, които вече оказват влияние. Никоя страна не е в безопасност, когато изпитва на гърба си последиците от покачването на морското равнище, топенето на ледниците и все по-увеличаващите се стихийни метеорологични явления. Стремежът е чрез изграждането на устойчива световна икономика да се намалят емисиите на парниковите газове, които са едни от основните причинители на промените в климата. Ето защо е от голямо значение държавите по света да се стремят да изпълняват целите на ООН за устойчиво развитие и тези за намаляване на емисиите, заложени в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.
• Спазване на международното право – държавите имат правни отговорности, които трябва да спазват в отношенията помежду си, както и в поведението си спрямо лицата в самите им граници. Международното право обхваща различни области като права на човека, международна престъпност, разоръжаване, миграция, третиране на затворници, бежанци, използването на сила и воденето на война и др. На него е поверено регулирането на световните общи блага, сред които са международните води, околната среда, космическото пространство, световната търговия, устойчивото развитие и глобалните комуникации. В Хартата на ООН е записано, че трябва да се формулират условия, които да спомагат поддържането на справедливостта и зачитането на задълженията, установени в договори и други източници на международното право. Това става с помощта на трибунали, съдилища, многостранни договори и най-вече от Съвета за сигурност на ООН. Последният има правото да одобрява мироопазващи мисии, да налага санкции или да дава позволение за използването на сила при заплаха за международните мир и сигурност. Уреждането на различни спорове между държавите членки се извършва от Международния съд на ООН. Разглеждането на военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството става и от различни международни съдилища и трибунали.

Структура на Организацията на обединените нации

Съгласно Устава на ООН са създадени 6 основни органа на организацията. Това са Общо събрание, Съвет за сигурност, Съвет по попечителство, Икономически и социален съвет, Международен съд и Секретариат.

• Общо събрание – то е основният политически, съвещателен и представителен орган на ООН. В него са представени всички 193 държави членки на Организацията. Седалището на ООН се намира в Ню Йорк, където всяка година през есента се провежда годишната сесия на Общото събрание и общия дебат. Според правилника се изисква мнозинство от две трети, когато се взима решение по важни въпроси, касаещи сигурността и мира, бюджета или приемането на нови членове. В други случаи е нужно само обикновено мнозинство. Ежегодно Общото събрание избира своя председател.
• Съвет за сигурност – това е органът, който носи основната отговорност за поддържането на сигурността и мира съгласно Устава на ООН. В него членуват общо 15 държави, като 5 са постоянни (САЩ, Обединено кралство, Китай, Русия и Франция), а 10 непостоянни. Последните се избират на всеки 2 години от Общото събрание. Статистиката показва, че над 50 държави никога досега не са били членове на Съвета за сигурност. Страна, която е член на ООН, но не и на Съвета за сигурност, може да участва в дискусиите без право на глас, когато се смята, че интересите й са засегнати. Държава членка или такава, която не членува в Организацията, може да бъде поканена да участва в Съвета, ако е страна в спор, разглеждан от главния орган на ООН. Тази страна няма право да гласува. Всички държави, членуващи в ООН, са задължени да приемат решенията на Съвета за сигурност. Той има водещата роля, когато дадено действие трябва да се определи дали е заплаха за мира, или акт на агресия. Съветът има правомощията да призове спорещите страни да решат проблема по мирен път и им предлага методи за коригиране или условия за уреждане на спора. Също така органът може да налага санкции и да разрешава използването на сила за поддържането или възстановяването на международния мир. Всеки месец се сменя председателството на Съвета.
• Икономически и социален съвет – това е органът, който има грижата за координацията и за политическия диалог, прави преглед на политиката и дава препоръки относно социални, икономически и екологични въпроси, следи за изпълнението на международно договорени цели за развитие. Този съвет управлява механизма за дейността на системата на Организацията и съответните й специализирани агенции и подчинените им експертни и помощни органи. Членовете на Икономическия и социален съвет са 54, те се избират от Общото събрание и имат 3-годишен мандат.
• Съвет по попечителство – създаден е през 1945 г., за да осигури международен надзор върху 11 попечителски територии, поставени под управлението на 7 държави членки. Също така този съвет гарантира, че са направени необходимите подготвителни стъпки за самостоятелност на териториите. До 1994 г. всички те са независими или са постигнали самоуправление. На 1 ноември същата година Съветът по попечителство прекратява дейността си и същевременно изменя правилника си. Промените включват заседанията му да не се провеждат всяка година, а само при необходимост. Извънредните събирания могат да стават по решение на самия съвет или на неговия председател, по искане на мнозинство от членовете му, на Общото събрание или на Съвета за сигурност.
• Международен съд – това е основният съдебен орган на ООН. Единствено той се намира в Хага, Холандия за разлика от другите пет, които са позиционирани в Ню Йорк. Задачата му е да урежда въз основа на международното право правни спорове, за които е алармиран от държавите, както и да дава консултативни становища, поискани от упълномощени органи на ООН и от специализирани агенции.

Секретариат – начело на секретариатът е генералният секретар на Организацията, а негови подчинени са десетки хиляди служители на ООН. Той се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност, има 5-годишен мандат, който може да бъде подновен. Изпълнява функциите на главен административен служител. Служителите на Организацията са както местни граждани, така и хора от целия свят. Те работят в мироопазващи мисии и по други разпределения. Генералният секретар на ООН към 2022 година е Антонио Гутериш.

Фондове, специализирани агенции и програми към ООН

Системата на ООН е всеобширна и освен самата Организация на обединените нации включва и многобройни специализирани агенции, фондове и програми. Те оперират в най-различни сфери и области, имат отделни ръководства и бюджет. Специализираните агенции са независими международни структури, които се финансират и от доброволни, и от начислени вноски, докато програмите и фондовете получават парите си само от доброволни спонсорства.

Програми и фондове

• Програма на ООН за развитие – ПРООН (United Nations Development Programme – UNDP) – развива дейност в близо 170 страни и територии. Работата й е свързана с премахването на бедността, с намаляването на неравенствата и с постигането на устойчивост, която да позволява на държавите да поддържат напредъка си. Програмата има важна роля в оказването на помощ на страните при постигането на Целите за устойчиво развитие. Седалището й е в Ню Йорк, САЩ.
• Програма на ООН за околната среда (United Nations Environment Programme – UNEP) – задачата й е да организира дейностите по опазване на околната среда и да подпомага държавите да прилагат и насърчават разумното използване и устойчивото развитие (социално оправдано и екологосъобразно икономическо развитие) на околната среда по света. Седалището на програмата е в Найроби, Кения.
• Фонд на ООН за населението – ФНООН (United Nations Population Fund - UNFPA) – дейността му се базира на защитата на правото на всеки мъж, жена и дете да има здравословен живот и да получава равни възможности. Програмата стимулира и подкрепя държавите да насърчават и разработват политики за намаляване на бедността, които се базират на статистически данни за състоянието на населението. Като мото на UNFPA може да се приеме стремежът всяка бременност да е желана, всяка поява на новородено да е безопасна за бебето и майката, всяко момиче или жена да е уважавано и зачитано. Централата на фонда се намира в Ню Йорк.
• Програма на ООН за човешките селища (UN-HABITAT) – работи за социално и екологично устойчиво развитие на селищата. Амбицията на програмата е да помага за намирането на подходящ подслон за всички. Седалището й е в Найроби, Кения.
• Детски фонд на ООН – УНИЦЕФ (United Nations Children's Fund - UNICEF) – развива дейност в 190 държави и територии. Защитава правата на децата, често спасява техния живот, помага за развитието им и разгръщането на потенциала им. Централата му е позиционирана в Ню Йорк.
• Световна програма по прехраната (WFP) – Наричана е още Световна продоволствена програма, тя е най-голямата хуманитарна агенция. Бори се за намаляването и премахването на глада и недохранването по света. Всяка година близо 100 млн. души в 88 държави получават помощи от WFP под формата на пари, храна и др. Програмата получава Нобелова награда за мир през 2020 г. Седалището й е в Рим, Италия.

Специализирани агенции

Специализираните агенции са автономни организации от целия свят, които работят с Организацията на обединените нации. Те имат договорни споразумения с нея. Някои от тях са създадени още преди Първата световна война, други са работили с Лигата на нациите, трети са се появили заедно с ООН, а някои са създадени специално от Организацията с конкретни цели.

• Организация по прехрана и земеделие – ФАО (Food and Agriculture Organization, FAO) – дейността й е насочена към борбата с глада и ръководенето на международните усилия той да бъде преборен. Организацията е средище, на което развити и развиващи се държави могат да обсъждат политики и да постигат споразумения относно световното прехранване, както и да предоставя помощ и знания на страни, които се опитват да подобрят и модернизират селското си стопанство. Централата на организацията е разположена в Рим.
• Международна организация за гражданска авиация – ИКАО (International Civil Aviation Organization – ICAO) – определя принципите и техниките на международното въздушно ориентиране. Също така подпомага своите 192 страни членки как да развиват и планират въздушния си транспорт, както и да го направят безопасен. Монреал, Канада, е седалището на организацията.
• Международен фонд за развитие на селското стопанство (International Fund for Agricultural Development – IFAD) – поставя си за цел да увеличи производителността в селското стопанство на развиващите се страни, да осигури финанси за тази дейност. Крайната цел е изхранване на бедното селско население на тези държави, подобряване качеството им на живот и повишаване на доходите им. Седалището на фонда е в Рим.
• Международна организация на труда – МОТ (International Labour Organization – ILO) – занимава се с международните трудови права, определя стандарти за колективно договаряне, за свобода на сдружаване, бори се за премахването на принудителния труд и равни права за работещите. Позиционирана е в Женева, Швейцария.
• Международен валутен фонд – МВФ (International Monetary Fund – IMF) – дейността му е свързана с насърчаване на заетостта и икономическия растеж, предоставяне на временна финансова помощ на държавите като по този начин облекчава корекцията на платежния баланс. Грижи се за управлението на световната финансова система, наблюдава валутните курсове, оказва техническа помощ при необходимост. Седалището на фонда е във Вашингтон, САЩ.
• Международна морска организация – ИМО (International Maritime Organization – IMO) – неин приоритет са безопасността на корабоплаването, неговото регулиране, екологичните проблеми, правни, оперативни и технически въпроси, свързани с морския транспорт. Организацията е базирана в Лондон, Обединеното кралство.
• Международен съюз по далекосъобщенията – МСД (International Telecommunication Union – ITU) – определя препоръките в сферата на комуникационните и информационните технологии. Освен това регулира въпросите за международната употреба на радиочестотите и тяхното разпределение. Седалището му е в Женева.
• Организация на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization – UNESCO) – организацията има много широк обхват на действие – от оказване на помощ за подобряване на образованието в глобален мащаб до закрила на значими културни и исторически обекти по целия свят. Целите на ЮНЕСКО са чрез науката, образованието, комуникациите и културата да успее да убеди хората, че мирът е това, към което трябва да се стремим и да пазим, защото той подпомага нравствената и интелектуалната солидарност на човечеството. Организацията е позиционирана в Париж, Франция.
• Организация на обединените нации за индустриално развитие – ЮНИДО (United Nations Industrial Development Organization – UNIDO) – създадена е с цел да се ограничи максимално бедността чрез насърчаване на промишленото развитие най-вече в развиващите се държави. Организацията и страните си сътрудничат посредством знания, технологии, опит и информация, за да се повиши производителната заетост, да се развие конкурентоспособна икономика и да се постигне екологична устойчивост. Седалището се намира във Виена, Австрия.
• Световна организация по туризъм – СОТ (UNWTO) – целите на структурата са да се подпомага устойчивото развитие на туризма, да бъде популяризиран като движещ фактор за икономически растеж и да бъде намалено негативното му влияние. Организацията е със седалище в Мадрид, Испания.
• Всемирен пощенски съюз – ВПС (фр. Union postale universelle – UPU) – координира политиката на пощенските услуги в държавите членки на ООН в допълнение към Световната пощенска система. Съюзът спомага за установяване на универсална мрежа от актуални услуги и продукти. Централата му се намира в Берн, Швейцария.
• Световна здравна организация – СЗО (World Health Organization – WHO) – организацията е световен ръководен и координиращ орган в областта на международното здраве в системата на ООН. Структурата цели да постигне максимално високо ниво на добро и достъпно здравеопазване, което да позволи на хората да се радват по-дълго на физическо и психическо благосъстояние. Седалището на организацията е в Женева, Швейцария.
• Световна организация за интелектуална собственост – СОИС (World Intellectual Property Organization – WIPO) – защитава интелектуалната собственост в глобален аспект с помощта на 23 международни договора. Създадена е с цел да окуражава креативната дейност и да прилага и насърчава съответни мерки за нейната защита. Централата й също е позиционирана в Женева.
• Световна метеорологична организация – СМО (World Meteorological Organization – WMO) – спомага за безплатния международен обмен на метеорологични данни и информация, насърчава тяхното използване в корабоплаването, авиацията, селското стопанство, сигурността. Всяка година организацията публикува сведения за състоянието на световния климат, за измененията в температурите на световно, регионално и национално ниво, както и данни за изключителни метеорологични събития. Седалището й е в Женева.
• Световна банка – СБ (World Bank) – дейността й е свързана със задачата да бъде намалена бедността и да се повиши жизненият стандарт в глобален мащаб с помощта на предоставяне на заеми с ниски лихви, безвъзмездни средства и безлихвени кредити на развиващите се страни. Парите трябва да са насочени към подобряване на здравеопазването, образованието, комуникациите, към инфраструктурата и др. Световната банка е собственост на повече от 180 държави членки, които са акционери и взимат решенията. Към банката се включват Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР, International Bank for Reconstruction and Development – IBRD) и Международната асоциация за развитие (МАР, International Development Association – IDA). Съществува и Група на Световната банка, в която влизат освен тези две институции и още три – Международна финансова корпорация (МФК), Международен център за регулиране на инвестиционните спорове (МЦУИС) и Агенция за многостранни инвестиционни гаранции (АМИГ). Седалището се намира във Вашингтон, САЩ.

Други структури и институции

• Съвместна програма на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS) – целта й е да се постигнат нулеви нови инфекции с вируса, нулеви смъртни случаи, причинени от СПИН, и нулева дискриминация. Поставената задача е до 2030 г. да бъде прекратена епидемията от болестта. Програмата си сътрудничи с 11 организации на ООН – ВКБООН, УНИЦЕФ, WFP, ПРООН, UNFPA, UNODC, UN Women, МОТ, ЮНЕСКО, СЗО и Световната банка. Централата й е в Женева.
• Върховен комисариат на ООН за бежанците – ВКБООН (United Nations High Commissioner for Refugees – UNHCR) – задачата му е да защитава бежанците по целия свят и да помага за тяхното завръщане у дома или за заселването им на друго място. Комисариатът е позициониран в Женева.
• Институт на ООН за изследване на разоръжаването (UNIDIR) – автономен институт, който се финансира на доброволни начала. Задачата му е да информира страните по света по въпроси на международната сигурност, както и да оказва съдействие за разоръжаването, за да се постигне по-голяма защита и икономическо и социално развитие за всички в глобален аспект. Институтът обединява международни организации, държави, представители на частния сектор, на академичните среди, на гражданското общество, които работят заедно. Седалището му е в Женева.
• Институт на ООН за обучение и изследвания (UNITAR) – автономно обучително звено на системата на ООН, чиято дейност е предлагането на дипломатическо обучение и повишаване на образованието, обществената осведоменост и обучение на служители в сферата на обществената политика. Централата му се намира в Женева.
• Служба на ООН за проектни услуги (UNOPS) – работата й е свързана с оказване на помощ на ООН, на правителства и на други партньори да управляват проекти, да изграждат инфраструктура и др. Проектите са насочени към мира и сигурността, към хуманитарни дейности, управление на строителство на училища, приюти, снабдяване с линейки и т.н. Позиционирана е в Копенхаген, Дания.
• Агенция на ООН за подпомагане и работа за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) – осигурява образование, помощ и социални услуги, здравеопазване, инфраструктура, спешна помощ, микрофинансиране на палестинските бежанци, включително и по време на въоръжен конфликт. Агенцията е допринесла за благополучието и развитието на 4 поколения палестински бежанци. Седалището й е в Аман, Йордания.
• Колеж на персонала на системата на ООН (UNSSC) – учебна организация, която проектира и предлага учебни програми за служителите в системата на ООН и на нейните партньори. Чрез колежа се насърчава по-голяма ефективност по отношение на лидерството и управлението в системата. Позициониран е в Торино, Италия.
• Университет на ООН (UNU) – задачата на университета е да изследва неотложните световни проблеми относно човешкото оцеляване, благосъстояние и развитие. Има 14 изследователски и обучителни института в 12 страни. От висшето училище предоставят на политиците изследвания и прагматични съвети с високо качество и основани на доказателства. Седалището е в Токио, Япония.
• ООН – жени (UN Women) – дейността на структуратта е свързана с въпроси, касаещи равенството между половете и овластяването на жените, премахването на всякакъв вид дискриминация срещу тях.

Свързани организации

• Подготвителна комисия на Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрени опити – договорът не е действащ към юни 2022 година, но задачата на комисията е именно да насърчава държавите да вървят към забрана на ядрените опити. Също така тя трябва да изгради режима за проверка, който трябва да сработи, когато договорът влезе в сила. Централата се намира във Виена.
• Международна агенция за атомна енергия – МААЕ (International Atomic Energy Agency – IAEA) – държавите членки на Агенцията и нейните партньори си сътрудничат в действията, които целят безопасно, мирно и сигурно използване на ядрените технологии. Седалището е във Виена.
• Международна организация по миграция – МОМ (International Organization for Migration – IOM) – работата й е свързана с подпомагане на търсенето на практически решения на проблемите на миграцията, с поддържане на международното сътрудничество в това отношение, с осигуряване на хуманитарна помощ за нуждаещите се. Позиционирана е в Женева.
• Организация за забрана на химическите оръжия – ОЗХО – изпълнителен орган на Конвенцията за химическите оръжия (CWC). Държавите, членуващи в организацията, работят за свят, в който няма химически оръжия. Централата се намира в Хага.
• Секретариат на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) – задачата на секретариата като орган на ООН е да дава форма и съдържание на глобалния отговор на заплахата от изменението на климата. Седалището му е в Бон, Германия.
• Световна търговска организация – СТО (World Trade Organization – WTO) – това е форум, използван от правителствата да правят договорки за различни търговски споразумения, и място, където се решават възникващите търговски проблеми. Седалището е в Женева.
• Международен търговски център (ITC) – единствената агенция в подкрепа на интернационализация на малките и средни предприятия. Структурата е съвместна агенция на ООН и на Световната търговска организация.

*Наименованията Обединено кралство и Великобритания не са взаимозаменяеми. Пълното название на държавата е Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Под Великобритания се има предвид страните, разположени на остров Британия – Англия, Шотландия и Уелс. Докато под наименованието Обединено кралство се включват Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия, която се намира на о. Ирландия.

Уеб сайт: https://www.un.org