НАРЕДБА № 2 от 26 октомври 2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения

НАРЕДБА № 2 от 26 октомври 2011 г.

за условията и реда за извършване на съ­дебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, вклю­чително и за заплащането на разходите на лечебните заведения

Г л а в а п ъ р в а

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят усло­вията и редът за извършване на съдебноме­дицинските, съдебнопсихиатричните и съдеб­нопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения.

Чл. 2. (1) Съдебномедицинските, съдеб­нопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи се назначават по реда на Наказател­но-процесуалния кодекс (НПК), Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Административ­нопроцесуалния кодекс (АПК).

(2) Експертизата се възлага на специалисти от съответната област.

(3) За целите на задължителното настаня­ване и лечение по Закона за здравето съдеб­нопсихиатрични експертизи се извършват по реда на Наредба № 16 от 2005 г. за съдебно-психиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства (ДВ, бр. 45 от 2005 г.).

Чл. 3. При трудности или нужда от до­пълнително изследване вещото лице може да предлага на органа, назначил експертизата, увеличаване броя на вещите лица, превръщане на амбулаторната експертиза в стационарна и промяна на мястото на нейното извършване.

Чл. 4. Съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експерти са длъжни да не разгласяват мате­риалите, събирани в досъдебното и съдебното производство, и данните от експертизата.

Чл. 5. Лечебните заведения оказват все­странно съдействие на вещите лица при из­пълнение на поставените задачи, включително и предоставяне на оригиналната медицинска документация.

Чл. 6. (1) За всички извършени експертизи вещите лица водят експертно деловодство по реда и при условията на Наредба № 1 от 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (ДВ, бр. 11 от 2008 г.).

(2) Когато експертизата е извършена в ле­чебно заведение, експертното деловодство се води в съответното лечебно заведение.

Чл. 7. (1) Страните по делото, съдът и про­куратурата могат да възлагат извършването на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични консултации.

(2) Консултациите по ал. 1 се извършват от специалисти, които отговарят на изисква­нията за вещи лица.

(3) Консултацията има за задача да отговори на специфични въпроси от кръга на съответ­ната компетентност, които имат отношение към делото.

(4) Консултацията се заплаща от възложи­теля пряко на специалиста консултант.

Г л а в а в т о р а

СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА

Чл. 8. (1) Съдебномедицинските експертизи се извършват от съдебномедицински експерти.

(2) Съдебномедицински експерт може да бъде лекар с призната специалност по съдебна медицина или с друга медицинска специалност, лекар без специалност, който работи в струк­тура на лечебното заведение, осъществяваща дейност по съдебна медицина, или лекар по дентална медицина.

(3) Биолози и химици на работа в съдеб­номедицинските звена могат да извършват експертизи в рамките на тяхната професио­нална компетентност.

Чл. 9. Съдебномедицинска експертиза се извършва:

1. на живи лица;

2. на човешки трупове и трупни части;

3. на веществени доказателства;

4. по материали от досъдебни и съдебни дела.

Чл. 10. Съдебномедицинската експертиза на живи лица се извършва за установяване на:

1. медико-биологични показатели на те­лесни повреди;

2. причинна връзка между престъпно де­яние и налична телесна повреда;

3. загубена работоспособност във връзка с телесна повреда и др.;

4. здравословно състояние;

5. полово състояние и полови проявления и последиците от тях с оглед на правните изисквания;

6. медицинска идентификация;

7. опиване с алкохол, употреба на нарко­тици, безпомощност и др.;

8. необходимост от прилагане на прину­дително лечение;

9. престорени заболявания и самоувреж­дания.

Чл. 11. (1) Съдебномедицинската експерти­за на човешки трупове се извършва за:

1. установяване на:

а) причината за смъртта;

б) времето на настъпване на смъртта;

в) причинната връзка между телесната повреда и настъпилата смърт;

г) белези на новороденост, живороденост, животоспособност и продължителност на преживяване при труп на новородено;

2. медицинска идентификация при неиз­вестен труп и трупни части;

3. изясняване на други въпроси, свързани с изследване на труп или трупни части.

(2) Съдебномедицинската експертиза за установяване на причината за смъртта се извършва при:

1. насилствена и съмнение за насилствена смърт;

2. трупове на лица с неустановена самолич­ност и новородени, когато смъртта е настъпила извън болнично заведение;

3. смърт, настъпила след лечение от лица, които нямат медицинска правоспособност;

4. смърт, настъпила преди, по време и не­посредствено след хирургична интервенция, след изкуствено прекъсване на бременността, раждане, кръвопреливане и други медицин­ски манипулации, пораждащи съмнение за неправилни медицински действия;

5. разчленени трупове и части от тях;

6. оплакване, че смъртта на починалия е настъпила вследствие неправилно лечение;

7. настъпила смърт след отказ от меди­цинска помощ.

Чл. 12. Когато за установяване на причи­ната на смъртта или характера на телесната повреда се налага химическо изследване, то се извършва в съответните лаборатории на катедрите по съдебна медицина при висши­те медицински училища и Научноизследо­вателския институт по криминалистика и криминология (НИКК), отдел „Експертно-криминалистическа дейност“ при Столична дирекция на вътрешните работи, базовите научно-технически лаборатории и научно­техническите лаборатории в структурите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 13. Съдебномедицинскатата експертиза на веществени доказателства се извършва в специализирани лаборатории към звената, посочени в чл. 12.

Чл. 14. Експертизите за установяване на родителски произход се извършват от високо­квалифицирани специалисти към катедрите по съдебна медицина при висшите медицин­ски училища, специализираните заведения и отделения по хематология и НИКК.

Чл. 15. Съдебномедицинските експертизи за установяване оплодителна способност се извършват от специалисти по съдебна ме­дицина със специалисти по акушерство и гинекология.

Чл. 16. Съдебномедицинските експертизи по материали от досъдебни и съдебни дела по писмени данни се извършват за разясняване на широк кръг от медико-биологични въпроси.

Чл. 17. (1) За всяка съдебномедицинска експертиза се съставя документ, озаглавен „Съдебномедицинска експертиза“, който се състои от увод с предварителна част, описа­телна част и заключение.

(2) Уводът на „Съдебномедицинска експер­тиза“ съдържа:

1. име и служебно положение на вещото лице;

2. наименование на органа, назначил из­вършването на експертизата;

3. време и място на провеждането;

4. данни за самоличност на освидетелства­ното лице или аутопсирания труп;

5. задачите на експертизата;

6. наименование на органа, от който са получени предварителните сведения.

(3) Описателната част съдържа точно описание на получените фактически данни в хода на експертизата с всички необходими изследвания.

(4) Заключението съдържа обстойни и научнообосновани изводи от данните за екс­пертизата със съответна мотивировка и дава отговор на поставените пред експертизата въпроси.

(5) В заключението вещото лице прави из­води и по въпроси, които не са му поставени от органа, назначил експертизата, но имат значение за решаване на делото.

(6) В заключението вещото лице не трябва да излиза извън рамките на своята компе­тентност.

Чл. 18. Съдебномедицинската експертиза се предава в срока, определен от органа, който я назначава.

Г л а в а т р е т а

СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА

Чл. 19. Съдебнопсихиатричната експертиза се назначава за установяване психичното със­тояние на лице, когато съществува съмнение за психично разстройство.

Чл. 20. (1) Съдебнопсихиатричен експерт може да бъде лекар със специалност съдеб­на психиатрия, лекар със специалност по психиатрия и лекар със специалност детска психиатрия.

(2) При колективна експертиза може да бъде включван и правоспособен лекар без специалност по психиатрия.

Чл. 21. Съдебнопсихиатричната експертиза има за задача да даде заключение в наказа­телния, гражданския или административния процес относно:

1. вменяемостта по отношение конкретно деяние;

2. психичната годност за участие в досъ­дебно или съдебно производство;

3. психичната годност за изтърпяване на наказание и необходимостта от медицински грижи по време на наказанието;

4. необходимостта от прилагане на при­нудителни медицински мерки и техния вид;

5. психичната годност за разбиране и про­тиводействие при упражнено физическо или психическо насилие;

6. дееспособността на лица при сключване на сделки и извършване на правни действия;

7. други задачи, поставени от органа, на­значил експертизата.

Чл. 22. (1) Съдебнопсихиатричната екс­пертиза се извършва в лечебни заведения за болнична, извънболнична медицинска помощ, центрове по психично здраве, както и други лечебни заведения, осъществяващи дейност по психиатрия.

(2) По изключение експертизата може да бъде извършена и извън лечебното заведение или задочно или посмъртно по документи.

(3) Стационарната съдебнопсихиатрична експертиза на лица, задържани под стража, се извършва в лечебни заведения, които имат специализирани клиники или отделения, които се определят със заповед на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на правосъдието. Специализираните съдебнопси­ хиатрични клиники или отделения осигуряват режим на задържане под стража с постоянно наблюдение на поведението.

(4) Максималният срок за стационарната съдебнопсихиатрична експертиза е до 30 дни. Този срок може да бъде продължен еднократно с не повече от 30 дни.

(5) Амбулаторната съдебнопсихиатрична експертиза се извършва в лечебни заведения за извънболнична помощ и центрове за пси­хично здраве.

Чл. 23. (1) За всяка съдебнопсихиатрична експертиза се съставя документ, озаглавен „Съдебнопсихиатрична експертиза“, който се състои от увод, данни от делото, данни от психиатричното изследване, експертно обсъждане и заключение.

(2) Уводът съдържа данни за вещото лице, изследваното лице и задачите на експертизата.

(3) От делото се включват:

1. номер и дата на делото и кой орган го е образувал;

2. кратки съществени данни за характера на делото и естеството на деянието или съ­дебния спор;

3. кратко извлечение на същественото от показанията на обвиняемия, свидетелите или страните.

(4) Данните от психиатричното изследване включват:

1. анамнезни сведения с посочване на източника им;

2. сведения от всички допълнително съ­брани документи, особено за здравословното състояние на лицето, изпратено за експертиза;

3. резултатите от цялостното телесно, не­врологично и психично изследване.

(5) Експертното обсъждане съдържа:

1. разбор на семейната (вкл. наследствената) и на социалната анамнеза, на биологичното, психичното и социалното развитие на изслед­ваното лице, на миналите заболявания и на сегашното му здравословно състояние;

2. анализ на психичното състояние на лицето преди, по време и след извършване на деянието или действието – предмет на правен спор;

3. диагнозата на психичното заболяване и отражението на установената болест върху критериите за разбиране и ръководене на по­стъпките с оглед да се даде ясен отговор на поставените въпроси в смисъла на изброените в чл. 22 задачи на експертизата.

(6) В заключението се отразяват:

1. научнообоснованите изводи по поставе­ната задача – окончателна, ясно формулирана диагноза и съдебнопсихиатрична оценка, както и допълнителни отговори на поставените пред експертизата въпроси;

2. конкретни медицински препоръки с оглед необходимите мерки или грижи с ме­дицински характер спрямо лицето, обект на експертизата.

Чл. 24. (1) Съдебнопсихиатричните екс­пертизи на малолетни и непълнолетни се извършват съвместно с психолог, детски психиатър или психиатър, който работи или е работил в кабинет, отделение или клиника по детска психиатрия.

(2) При експертизата на непълнолетни, при които се установява някакво психично разстройство, умствена недоразвитост или отклонения в характера, се изяснява доколко заболяването в съответствие с възрастовия фактор може да превърне относителната вменяемост в невменяемост.

Г л а в а ч е т в ъ р т а

СЪДЕБНОПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА

Чл. 25. Съдебнопсихологичен експерт може да бъде психолог със специалност по клинична психология и по възможност със специална подготовка по съдебна психология.

Чл. 26. Съдебнопсихологичната експертиза има за задача да даде заключение в наказа­телния, гражданския и административния процес относно:

1. равнище на развитието на когнитивните процеси (възприятие, внимание, памет, ми­слене), интелекта и личностовата структура;

2. съответствие на интелект и личностово развитие спрямо календарната възраст;

3. психична годност правилно да се въз­приемат фактите, които имат значение за делото, и да се дават достоверни обяснения или показания за тях;

4. оценка на личностово развитие, структура и възможности за социално функционира­не – социално адаптивен живот и самоконтрол на поведение, интереси и насоченост на личността, умения за комуникация и решаване на житейски проблеми, други области;

5. анализ на психологичните преживявания и механизми на поведение, свързани с ин­криминирано деяние, или конкретни области от социално функциониране, определени в експертните задачи;

6. други задачи, определени от органа, назначил експертизата.

Чл. 27. (1) Съдебнопсихологичната екс­пертиза е еднородна или комплексна със съ­дебнопсихиатрична или друг вид експертиза.

(2) Съдебнопсихологичната експертиза се извършва амбулаторно или стационарно в лечебни заведения или в частни кабинети и по изключение извън такова заведение (каби­нет), задочно или посмъртно по документи.

Чл. 28. За всякаква съдебнопсихологична експертиза се съставя писмен документ, оза­главен „Съдебнопсихологична експертиза“,

който се състои от увод, данни от делото, по което е назначена експертизата, данни от психологичното изследване, съдебнопсихоло­гично обсъждане и заключение.

Чл. 29. При експертизата на непълнолетни се прави съпоставка на установеното равни­ще на интелектуално и личностово развитие спрямо календарната възраст.

Г л а в а п е т а

ЗАПЛАЩАНЕ НА РАЗХОДИТЕ НА ЛЕЧЕБ­НИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКИТЕ, СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНИТЕ И СЪДЕБНОПСИХО­ЛОГИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ

Чл. 30. (1) Разходите по извършване на съ­дебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи се фор­мират от разходите на лечебното заведение, разходите за възнаграждение на вещото лице, както и направените от него лични разходи.

(2) Лечебните заведения имат право на разходите, направени за извършената експер­тиза, които включват режийни, разходи за консумативи, изследвания и транспорт, когато е свързан с извършването на експертизата.

(3) Органите, назначили експертизата, заплащат разходите на лечебните заведения при условията и по реда на тази глава.

(4) Размерът на разходите на лечебните заведения за изготвяне на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи се определя, както следва:

1. разходи за една извършена съдебно­медицинска експертиза на труп (аутопсия), включващи режийни разходи, консумативи, хистологични изследвания, изследвания за определяне на кръвни групи, за определяне на съдържание на алкохол в кръвта и на наркотици в урината – до 120 лв.;

2. разходи за извършена съдебнопсихиа­трична или съдебнопсихологична експертиза за едно денонощие – до 30 лв.;

3. транспорт, свързан с извършването на съдебномедицинска, съдебнопсихиатрич­на и съдебнопсихологична експертиза – до 1 лв./1 км.

(5) В разходите за извършени съдебноме­дицински експертизи от лечебните заведения не са включени химичните, генетичните, биологичните и други допълнителни за съ­ответната експертиза изследвания, когато са необходими.

Чл. 31. (1) След предоставяне на експертно­то заключение органът, назначил експертизата, определя разходите на лечебното заведение за изготвяне на експертизата съгласно при­ложението.

(2) Когато експертизата се изготвя в лечебно заведение, разходите за извършването є, на­правени от лечебното заведение, се превеждат от органа, назначил експертизата, по сметка на лечебното заведение след представяне на първичен счетоводен документ за извърше­ните разходи, утвърдена от ръководителя на лечебното заведение.

(3) Направените лични разходи и разме­рът на възнаграждението на вещото лице се определят по реда на Наредба № 1 от 2008 г. за вписването, квалификацията и възнаграж­денията на вещите лица, като се изплащат непосредствено на вещото лице от органа, назначил експертизата.

(4) Когато експертизата е била извършена от експерта в рамките на работното време и нейното изпълнение му е възложено като служебна задача, 50 % от определеното въз­награждение се изплаща на експерта, а ос­таналата част – на заведението.

(5) Когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на Министерството на вътрешните работи, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд и консумативи и режийни разноски.

Чл. 32. (1) Разходите за командироване на вещите лица се заплащат съгласно Наредба­та за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.), и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2004 г. (ДВ, бр. 50 от 2004 г.).

(2) Когато вещото лице е командировано за сметка на учреждението, където работи, разходите по явяването им пред органа, който ги е призовал, се възстановяват на съответното учреждение или организация.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Извършените и незаплатени разходи за съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи за периода от влизане в сила на Закона за изменение на Закона за лечебните заведения (ДВ, бр. 45 от 2011 г.) до влизането в сила на тази наредба се заплащат на лечебните заведения при ус­ловията и по реда на тази наредба.

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 403а от Закона за съдебната власт.

§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 23 от 1994 г. за съдебномедицинските, съдеб­нопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи (обн., ДВ, бр. 45 от 1994 г.; доп., бр. 45 от 2005 г.).

За министър на правосъдието: Даниела Машева

За министър на вътрешните работи: Веселин Вучков

Министър на здравеопазването: Стефан Константинов

Приложение към чл. 31, ал. 1

Разчет на необходимите разходи за провеждане на една съдебномедицинска експертиза на труп

№ по ред	Разходи за 1 СМЕ	Показатели			Общо
1.	Режийни разходи за ел. енергия – освет­ление, специално осветление; вентилация; климатизация; хладилник за биологични материали и кръв	0,20 лв. – хладилник; 2,70 лв. – климатик (ох­лаждане); 3,30 лв. – климатик (отопление); 0,30 лв. – осветление (при 1,36 кВч от лампи); 0,33 лв. – специално осветление (при 1,5 кВч прожекторни лампи); 0,50 лв. – вибрационен трион и бактерицидна лампа			5,00
2.	Медицински консуматив	2,88 лв. – 2 броя еднократни престилки; 2,40 лв. – 2 чифта аутопсионни ръкави­ци; 0,42 лв. – 3 чифта латексови ръкавици; 0,12 лв. – маски; 0,20 лв. – 2 бр. еднократни престилки; 0,20 лв. – калцуни; 0,52 лв. – 2 до 8 стерилни контейнера за кръв и урина; 0,48 лв. – 1 – 2 броя стерилни контейнери за тъканни материали; 0,05 лв. – 0,5 мл консер­вант за кръв и урина; 0,11 лв. – еднократно острие за скалпел; 2,00 лв. – дезинфектанти; 0,50 лв. – конци; 20,00 лв. – трупен чувал с цип			30,00
3.	Изследвания за	определяне наличието на наркотици в ури­ната – 1 опаковка за изследване на 6 вида наркотици в урината			15,00
		определяне на кръвни групи	10,00
		определяне съдържанието на алкохол в кръвта	20,00
		хистология	40,00
Общо разходи за една СМЕ на труп (аутопсия)				120,00

Разчет на необходимите разходи за извършена съдебнопсихиатрична или съдебнопсихологична експертиза за едно денонощие

Вид разход	Стойност
Храна	5,00
Рутинна параклиника	3,78
Медицински консумативи	0,37
Вода, горива, енергия	4,00
Други материали	0,33
Текущи ремонти	1,84
Пране	0,41
Други външни услуги	1,17
Инвентар (постелен и друг)	4,00
Лекарства	7,00
Други разходи	0,04
Общо	30,00