НАРЕДБА № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства

Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства

Раздел І

Общи положения

Чл. 1. Тази наредба урежда реда за прилагане на мерките за временно физическо ограничаване на пациенти с установени психични разстройства, които са изпаднали в състояние, представляващо пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето или живота на други лица.

Чл. 2. (1) Мерките за временно физическо ограничаване на пациенти с установени психични разстройства са временно изолиране и временно имобилизиране.

(2) Временното изолиране е принудително привеждане на пациента за определено време в самостоятелно, изолирано и обезопасено помещение, без възможност за достъп до други помещения и пациенти.

(3) Временното имобилизиране е принудително ограничаване на движенията на лицето чрез контрол с ръце или механични средства, така че да се осуети придвижване на тялото и действия с крайниците.

Чл. 3. (1) Целта на мерките за временно физическо ограничаване е да се посрещне неочаквано възникнала потребност от сигурна и безопасна среда за пациента, която намалява риска от болестни преживявания и абнормно поведение.

(2) Не се допуска прилагането на мерки за временно физическо ограничаване като форма на наказание.

Чл. 4. Мерките за временно физическо ограничаване се прилагат в лечебните заведения по чл. 149, ал. 1 от Закона за здравето, в които има структурирани помещения и обучен екип за осъществяването им.

Чл. 5. (1) В едно помещение за изолиране в един и същи момент може да бъде приведен само един пациент.

(2). Временното имобилизиране се осъществява в помещение, до което нямат достъп други пациенти.

Чл. 6. (1) Времетраенето на временното изолиране не може да надвишава шест часа.

(2) Времетраенето на временното имобилизиране не може да надвишава два часа.

Чл. 7. Начинът на прилагане на мерките за временно физическо ограничаване и конкретните процедури, а също правата и задълженията на всеки член от терапевтичния екип, се уточняват в съответните програми за грижи на лечебното заведение, в което се провежда мярката, като се

съобразяват с изискванията на медицинския стандарт „Психиатрия” и тази наредба.

Раздел ІІ

Режим за определяне и прилагане на мерките за временно физическо ограничаване на психично болни лица

Чл. 8. Мярка за временно физическо ограничаване се взема при едновременното наличие на следните условия:

1. установено психично заболяване;

2. състояние на липса на самоконтрол над поведението под въздействие на болестните изживявания;

3. пряка и непосредствена опасност от себенараняване и/или нараняване на околните;

4. липса на друго подходящо и възможно средство за предотвратяване на себенараняване и/или нараняване на околните.

Чл. 9. (1) Мярка за временно физическо ограничаване се взема от:

1. лекуващия лекар, а в негово отсъствие от заместващия го лекар.

2. дежурния лекар, ако условията по чл. 8 са налице по време на дежурство.

(2) С разпореждането си лекарят определя:

1. мярката за временно физическо ограничаване и срока за прилагането й;

2. медицинските сестри и санитарите, които ще осъществят мярката;

3. вида и начина на наблюдение по време на прилагане на мярката и медицинските сестри, които ще осъществят наблюдението;

4. лечението във връзка с прилагане на мярката, когато това е необходимо.

5. медицинската сестра, която вписва в книгата по чл. 14 данните, свързани с разпоредената мярка.

(3) Лекарят вписва в историята на заболяването:

1. данните от оценката на моментното състояние на пациента;

2. обстоятелствата, налагащи използването на мярка за временно физическо ограничаване;

3. видът на взетата мярка за физическо ограничаване и срокът за прилагането й;

4. имената на членовете на екипа, осъществили мярката;

5. имената на медицинските сестри, водещи наблюдението.

6. назначеното медикаментозно лечение;

7. промените в състоянието на пациента;

8. промените в медикаментозното лечение;

9. дата, час, име и подпис.

Чл. 10. (1) Прилагането на мерките за временно физическо ограничаване се осъществява само от медицински сестри и санитари, специално обучени за това.

(2) Не се допуска участие на пациенти при прилагане на мерките за временно физическо ограничаване.

Чл. 11. (1) Пациент, по отношение на който се прилага мярка за временно физическо ограничаване се наблюдава периодично от лекаря, назначил мярката. Наблюдението се извършва минимум веднъж на час при временното изолиране и минимум веднъж на 30 минути при временно имобилизиране.

(2) Пациент, по отношение на който се прилага мярка за временно физическо ограничаване се наблюдава непрекъснато от определените от лекаря медицински сестри, които се сменят на всеки час.

(3) Наблюдението от медицинските сестри се осъществява чрез пряк визуален контрол или дистанционни средства при временно изолиране, и край леглото на пациента при временно имобилизиране.

(4) Осъществяващите наблюдението медицински сестри осигуряват посрещането на всички възникнали нужди на пациента.

(5) При всяка промяна на състоянието на пациента, наблюдаващата медицинска сестра уведомява наблюдаващия лекар, който вписва в историята на заболяването промяната в състоянието и евентуално приложеното лечение.

(6) В случай, че срокът на мярката не е изтекъл при приключване на работната смяна, наблюдението се поема от дежурните медицински сестри и дежурния лекар.

Чл. 12. (1) Помещенията за изолиране се определят от ръководителя на лечебното заведение, съобразно нуждите и клиничния профил на лечебното заведение.

 (2) Дизайнът и оборудването на помещенията за временно изолиране трябва да е съобразен с техните основни функции за лечение, безопасност и сигурност.

(3) Конкретните изисквания към дизайна и оборудването на помещенията за временно изолиране се определят с утвърдения медицински стандарт „Психиатрия”.

Чл. 13. (1) При прилагане на временно имобилизиране участват най-малко четири лица от терапевтичния екип, от които поне едното е с пол, еднакъв с този на пациента.

(3) При временно имобилизиране контролът с ръце е предпочитан метод.

(4) Механични средства като каиши, ограничителни ризи и други, се прилагат по изключение и при изчерпване на другите средства за овладяване на състоянието.

(5) Не се допуска използването на вериги, белезници и други остри и опасни средства, както и такива, които могат да причинят на пациента чувство за унижение

Чл. 14. В лечебно заведение, в което се прилагат мерки за временно физическо ограничаване, задължително се води книга по образец, съгласно приложението.

Раздел ІІІ

Контрол на дейността по прилагане на

мерките за временно физическо ограничаване

на психично болни лица

Чл. 15. Контролът върху дейността по прилагане на мерките за временно физическо ограничаване на психично болни лица се осъществява от ръководителя на лечебното заведение, в което е настанено лицето, и от специална комисия за надзор по прилагането на мерките за временно физическо ограничение.

Чл. 16. Ръководителят на лечебното заведение контролира прилагането на мерките за временно физическо ограничаване чрез:

1. методична помощ при вземане на решение и прилагане на мерки за временно физическо ограничаване;

2. обсъждане на сутрешен рапорт на отделението (в лечебните заведения за болнична помощ), а по преценка – и на лекарски колегиум, на всяка приложена мярка за временно физическо ограничаване;

3. периодични проверки относно воденето на документацията, съответствието между вписванията в историята на заболяване и книгата, и спазването на изискванията на тази наредба при прилагане на мерки за временно физическо ограничаване най-малко по един път на всеки месец.

Чл. 17. (1) Към всяко лечебно заведение по чл. 4 се създава комисия за надзор по прилагането на мерките за временно физическо ограничение.

(2) Комисията се състои от петима членове, от които задължително един представител на Регионалния център по здравеопазване. Препоръчително е в състава на комисията да се включва и лице с юридическо образование и на представител на хуманитарна неправителствена организация.

(3) Комисията извършва периодични проверки по отношение на дейностите, посочени в т.3 на чл.15 веднъж на всяко тримесечие.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. “Установено психично заболяване” е психично разстройство (например при болестите F00-F09, F1х.3, F1х.4, F1х.5, F1х.7, F20-F29, F30, F31 по МКБ 10), протичащо с нарушение на способността за преценка на реалността, на смисъла на поведението или на думите на другите, с които болния общува или е в социална ситуация, когато е установено с психиатрично изследване.

2. “Състояние на липса на самоконтрол” е болестно разстройство на мотивационно-себеорганизиращата функция на психичния апарат, поради кататонни прояви, нарушена яснота на съзнанието, патологичен афект,дисоциация на психични функции, органично увреждане на мозъчните структури или други причини.

3. “Пряка и непосредствена опасност от себенараняване и/или нараняване на околните” е ситуация, когато намерението за себеувреждане или нападение може да намери конкретна реализация, или когато вече са били предприети действия за себеувреждане или нападение, и няма възможност за клинична оценка или изследване на риска с цел предотвратяването им.

 Заключителни разпоредби

 § 2. Наредбата се издава на основание чл. 150 ал. 8 от Закона за здравето.

§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на здравеопазването.

                                       Министър на здравеопазването:  Славчо Богоев

                                             Министър на правосъдието: Антон Станков

Приложение към чл. 14

 Книга

за взетите мерки за временно физическо ограничаване