ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия.

(2) Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество.

(3) Услуги на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.

(4) Разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани със:

1. установяването и събирането на публичните вземания;

2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) защитата на личните данни, включително в областта на електронните съобщения;

3. споразуменията, решенията и съгласуваните практики по смисъла на чл. 9 от Закона за защита на конкуренцията;

4. нотариалната дейност и други професионални дейности, свързани с осъществяване на публични функции;

5. процесуалното представителство;

6. хазартните игри.

Чл. 2. Услугите на информационното общество се предоставят свободно, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 3. (1) Доставчик на услуги е физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество.

(2) Получател на услуги е физическо или юридическо лице, което ползва услуги на информационното общество с професионална или друга цел, включително за нуждите на търсене на информация или предоставяне на достъп до нея.

Глава втора.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Чл. 4. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:

1. името или наименованието си;

2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;

3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2;

4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;

5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;

6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;

7. когато осъществява регулирана професия - информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която доставчикът членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която то е предоставено, както и препратка към приложимите разпоредби относно правото на упражняване на занаята или професията и указания за достъпа до тях;

8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;

9. друга информация, предвидена в нормативен акт.

(2) Когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът на услуги е длъжен да указва дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена.

Чл. 5. (1) Търговски съобщения по смисъла на този закон са рекламни или други съобщения, представящи пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска или занаятчийска дейност или упражняващо регулирана професия.

(2) Не представляват търговски съобщения по смисъла на ал. 1 самостоятелното използване на:

1. информация, осигуряваща директен достъп до дейността на лицето, като наименованието на неговия домейн или адрес на електронна поща;

2. съобщения за стоките, услугите или репутацията на лицето, информацията за които е събрана по независим начин, без за това да е заплатено.

(3) Търговските съобщения, които са част от услуга или представляват услуга на информационното общество, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да бъдат лесно разпознавани като търговски;

2. да позволяват ясна индентификация на физическите или юридическите лица, от името на които са направени;

3. да определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционни предложения, като отстъпки, премии и подаръци, ако включват такива;

4. да осигуряват лесен достъп до ясни и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация;

5. да съдържат и информацията, предвидена в други нормативни актове.

Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.

(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

Чл. 7. (1) Лицата, упражняващи регулирани професии, могат да използват търговски съобщения като част от услуга или представляващи услуга на информационното общество.

(2) Търговските съобщения по ал. 1 трябва да отговарят на професионалните правила и етичните кодекси за поведение на лицата с регулирани професии, по-специално на правилата за независимостта, достойнството и честта на професията, професионалната тайна и честното отношение към клиентите и другите членове на професията.

Глава трета.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННИ СРЕДСТВА

Чл. 8. (1) При предложение за сключване на договор чрез електронни средства доставчикът на услуги предварително информира получателя на услугата по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно:

1. техническите стъпки по сключването на договора и тяхното правно значение;

2. дали договорът ще бъде съхраняван от доставчика на услугата и какъв е начинът за достъп до него;

3. техническите средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждането на информация, преди да бъде направено изявлението за сключване на договора;

4. езиците, на които договорът може да бъде сключен.

(2) Доставчикът на услуги е длъжен да указва начина за достъп по електронен път към етичен кодекс за поведение, към който се придържа.

Чл. 9. Доставчикът на услуги е длъжен да предостави на получателя на услугата общите условия и съдържанието на договора по начин, който позволява тяхното съхраняване и възпроизвеждане.

Чл. 10. (1) Доставчикът на услуги осигурява подходящи, ефективни и достъпни технически средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждане на информация, преди получателят на услугата да направи изявление за сключване на договора.

(2) Доставчикът на услуги без неоправдано забавяне потвърждава чрез електронни средства получаването на изявлението за сключване на договора.

Чл. 11. Изявлението за сключване на договора и потвърждението за неговото получаване се смятат за получени, когато техните адресати имат възможност за достъп до тях.

Чл. 12. (1) Разпоредбите на чл. 8 и 10 се прилагат задължително в случаите, когато получател на услугата е потребител.

(2) Разпоредбите на чл. 8 и 10 не се прилагат за договори, сключени изключително чрез електронна поща или други равностойни средства за размяна на индивидуални изявления.

Глава четвърта.
ОТГОВОРНОСТ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА УСЛУГИ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) При предоставяне на достъп до или пренос през електронна съобщителна мрежа доставчикът на услуги не отговаря за съдържанието на предаваната информация и за дейността на получателя на услугата, ако:

1. не инициира предаването на информацията;

2. не избира получателя на предаваната информация, и

3. не избира или не променя предаваната информация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Предоставянето на достъп до или пренос през електронна съобщителна мрежа по смисъла на ал. 1 включва автоматично, междинно и временно съхраняване на предаваната информация, извършено единствено с цел осъществяване на преноса през електронна съобщителна мрежа, като информацията не се съхранява за срок, по-дълъг от обикновено необходимия за осъществяването на преноса.

Чл. 14. (1) Доставчик, който предоставя услуги, осигуряващи автоматизирано търсене на информация, не отговаря за съдържанието на извлечената информация, ако:

1. не инициира предаването на извлечената информация;

2. не избира получателя на извлечената информация, и

3. не избира или не променя извлечената информация.

(2) Алинея 1 не се прилага, ако информационният ресурс, от който се извлича информацията, принадлежи на доставчика или на свързано с него лице.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Доставчик на услуги, който пренася информация, въведена от получателя на услугата в електронна съобщителна мрежа, не отговаря за автоматичното, междинното и временното съхраняване на информацията, необходимо за нейното ефективно предаване към други получатели на услугата по тяхно искане, ако:

1. не изменя информацията;

2. спазва изискванията за достъп до информацията;

3. спазва общоприетите правила за актуализация на информацията;

4. правомерно използва общоприетите технологии за получаване на данни за използване на информацията;

5. незабавно премахва информация, която е съхранил, или преустановява достъпа до нея с узнаването на факта, че:

а) информацията е била отстранена от мрежата на първоначалния източник или достъпът до нея е бил преустановен, или

б) е налице акт на компетентен държавен орган за премахване на информацията или преустановяване на достъпа до нея, когато това е установено със закон.

Чл. 16. (1) Доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако:

1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или

2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна.

(2) Алинея 1 не се прилага, ако:

1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице;

2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията.

(3) По искане на компетентен държавен орган в случаите, установени със закон, доставчикът е длъжен да предостави всяка информация относно получателя на услугата и дейността му.

(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат съответно и в случаите, когато доставчик на услуги предоставя достъп до чужда информация посредством електронна препратка.

Чл. 17. Доставчикът на услуги не е длъжен да извършва наблюдение на информацията, която съхранява, пренася или прави достъпна при предоставяне на услуги на информационното общество, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност.

Чл. 18. Разпоредбите на чл. 13 - 17 се прилагат и за доставчици на услуги на информационното общество, предоставяни безплатно.

Глава пета.
ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Чл. 19. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Изискванията за започване и осъществяване на дейност по предоставяне на услуги на информационното общество се уреждат от закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако е на територията на държава - членка на Европейския съюз.

(2) Място на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Наличието и употребата на технически средства и технологии, необходими за предоставяне на услугата, не са достатъчни сами по себе си за определяне мястото на дейност на доставчика на услуги.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на:

1. изискванията, отнасящи се до свойствата на стоките и тяхната доставка или услугите, които не се предоставят чрез електронни средства;

2. авторските и сродните им права, правата на индустриална собственост, правата върху бази данни и правата върху топологията на интегралните схеми;

3. емисиите на електронни пари, издадени от издатели на инструменти за електронни пари, които са освободени от общите изисквания за лицензиране;

4. правната уредба относно рекламирането на ценните книжа, издавани от инвестиционни дружества и договорни фондове за колективно инвестиране, на държавата, в която се търгуват тези ценни книжа;

5. застрахователните договори;

6. свободата на страните да избират приложимото към договора право;

7. договорните задължения при потребителските договори;

8. изискванията за форма за действителност на договорите, учредяващи или прехвърлящи вещни права, уредени от правото на държавата по местонахождението на имота;

9. допустимостта на непоисканите търговски съобщения по електронна поща.

Глава шеста.
КОНТРОЛ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Чл. 20. (1) (Предишен текст на чл. 20, изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Комисията за защита на потребителите упражнява цялостен контрол за спазването на този закон и на наредбата по чл. 6, ал. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица на Комисията за защита на потребителите имат право:

1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и Съвета за електронната търговия, независимо от формата на документа;

2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;

3. да извършват проверки на място.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 2 са длъжни да опазват служебната, банковата, застрахователната, професионалната или търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да:

1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 1;

2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;

3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява сътрудничество и взаимодействие по въпросите на услугите на информационното общество с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Председателят на Комисията за защита на потребителите организира и поддържа информация за целите на този закон, която се публикува на официалната интернет страница на Комисията за защита на потребителите и съдържа:

1. обща информация относно правата и задълженията на доставчиците и получателите на услуги на информационното общество и реда за уреждане на спорове между тях;

2. информация за органите и лицата, които могат да предоставят допълнителна информация или да окажат практическо съдействие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Комисията за защита на потребителите осигуряват възможност за контакт с тях по въпросите по ал. 1 и 2 от тяхна компетентност най-малко чрез използване на електронни средства.

Глава седма.
СПОРОВЕ

Чл. 22. Комисията за защита на потребителите и сдруженията за защита на потребителите предявяват искове за преустановяване или забрана на действия и търговски практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и искове за обезщетение при условията и по реда на глава девета, раздел III от Закона за защита на потребителите.

Глава осма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 23. (1) Доставчик на услуги, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 4, чл. 5, ал. 3, чл. 8, ал. 1, чл. 9 или чл. 10, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 500 до 1500 лв., а имуществената санкция по ал. 2 - в размер от 1000 до 4000 лв.

(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 500 до 2500 лв., а имуществената санкция по ал. 2 - в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 20, ал. 2, т. 2 и ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в двоен размер.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от изрично оправомощено от него лице - член на комисията.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Предоставяне на услуги от разстояние" е предоставянето на услуги, при което страните не се намират едновременно на едно и също място.

2. "Предоставяне на услуги чрез електронни средства" е предоставянето на услуги, при което всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като услугата изцяло се осъществява чрез използване на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.

3. "По изрично изявление на получателя на услугата" означава, че услугата се осигурява при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя.

4. "Потребител" е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

5. "Свързано лице с доставчика на услугата" е свързано лице по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

6. "Наименование на домейн" е буквено или буквено-цифрово означение на електронен адрес, осигуряващ идентифицирането на ресурс, компютър или група компютри в интернет мрежа посредством стандартизиран интернет протокол за пренос на данни.

7. "Регулирана професия" е регулирана професия по смисъла на § 4в от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование.

8. "Електронна поща" е електронно средство за съхраняване и пренос на електронни съобщения през интернет мрежа чрез стандартизирани протоколи.

9. "Електронна препратка" означава връзка, обозначена в определена интернет страница, която позволява автоматизирано препращане към друга интернет страница, информационен ресурс или обект чрез стандартизирани протоколи.

10. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Заключителни разпоредби

§ 2. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 33, 34, 36 и 37 от 2006 г.) в чл. 126а, ал. 3 накрая се добавя "и исковете, произтичащи от предоставянето на услуги на информационното общество по Закона за електронната търговия".

1. Създава се нова т. 5:

"5. Закона за електронната търговия;".

2. Досегашната т. 5 става т. 6.

"(5) Комисията контролира дейността по предоставяне на услуги на информационното общество и води регистър на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения по реда, определен в Закона за електронната търговия."

-------------------------

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 юни 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 4, т. 1 и 5, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Закона за електронната търговия.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ДИРЕКТИВА 2000/31/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар