д-р Диян Георгиев Петров

Отвратително отношение, всичко е ок когато си получава пари от теб без да го занимаваш, но трябва ли ти за нещо се прави на интересен, лъже най-нагло за кое имаш право и кое не. Пълна загуба не време е. Аман от некадърни и калпави лекари.

Не съм доволна от отношението на този т.нар. "лекар". След посещение, което траеше 1 минута, и което беше дори без един елементарен преглед, ме отпрати. От такива лекари никой няма нужда. Не го познавам като човек, но това беше първата ни среща и определено последната.

Д-р Диян Георгиев Петров е един отличен, един изключителен специалист в неговата област – при това млад. Проверил съм го на практика... Много търпелив, винаги приветлив, независимо от обстоятелствата – с уравновесен характер. Проблемите на българската медицина не са успели да го повредят. При посещенията при него, той те предразполага, но те и респектира, според случая. Изслушва те много внимателно, без никакво отегчение. Рядко задава допълнителни, доуточняващи въпроси. Преценките му са бързи, точни и категорични. Времето при него се уплътнява 100% точно по въпроса, за който сте отишли там. Вижте как става това: Излиза ми голяма, грозна, неприятна, дразнеща пъпка на ръката. Изплашен и облещен бягам при д-р Петров – моят личен лекар. Преглежда ме, усмихва ми се бащински, хем знае че съм два пъти по-възрастен. Няма страшно – казва той. От това не се умира. Тупа ме по рамото. Ще ти мине. И всичко това за 3-4 мин. Аз му вярвам безпрекословно. Поемам си въздух и въздишам с облекчение. И действително след време, точно както каза д-р Петров, тази мръсна пъпка, както се появи, така и изчезна... Друг случай: Трудно уринирам и не 100%; лоша работа. Обща болест. Възрастен съм. Урологът преценява, че това било „стриктура“, т.е. стеснен участък някъде навътре в пикочния канал. Случаи такива – много! Проблемът за сега се решавал като периодично ще ми навива навътре в уретрата, в стесненото място, нещо като пластмасова пружина – не му помня медицинското име. Рутинна манипулация, той я прави често. Няма страшно – да не се плаша... Как така да не се плаша? От това описание на мен косата ми настръхва. Мисля си, че вече аз за нищо не ставам. Иде ми направо да се гръмна. Ако не носех панталон щях да се разрева... „КАРАМБА!“ какво да правя? Дали не съществува „обходен вариант“? И стъписан, съкрушен, отчаян и сломен, абсолютно клюмнал, отивам пак при моят личен лекар д-р Петров, търсейки някаква опора, успокоение или поне съчувствие от негова страна. Може би в Института ги учат как да успокояват подобни разнебитени пациенти?... Д-р Петров ме изслушва и казва: Виждам някакви проблясъци. Почакай ще пробваме с тебе нещо! И чудото стана! Само с две хапчета. Едното съвсем мъничко. За месец – два уринирането ми се оправи, без тази пружина (дето все не мога да и запомня зловещото название). Дори вече не вземам и тези благословени хапчета. Карам без проблеми и сега и без тях... И последно, но страшно: Излезе ми пак пъпка, този път до лявото ухо. Отивам вече спокоен пак, както му е редът, при д-р Петров. Нали вече имам предишен опит с пъпките. Но „КАРАМБА!“(Аз съм бивш матрос)... Д-р Петров след прегледа застава необичайно сериозен и отсича: Това никак не ми харесва! По-бързо в Онкологията! И гледай „да не изпуснеш влака!“... Изненадан и разтревожен се озовах във Варна. И се започна една... Нещо като „барабанен огън“: Онкологичен диспансер, биопсия за 90лв, явяване пред онкологична комисия, Протокол от нея с пет подписа на онколози и ужасяваща диагноза – злокачествен тумор с название „клетъчно – пластинчат карцином“, който нападал русите мъже, такива като мен. Становището е незабавна операция. Причерня ми. Все имах някаква надеждица, че може да ми се размине, но всичко рухна. Не се понася лесно. Зави ми се свят. Трябваше да запазя хладнокръвие. Както навремето преди години на кораба, мокър до кости, се разкрачвах в моряшка походка да не залитам и сгромолясвам по хлъзгавата палуба и ураганния вятър и жестокото вълнение. Направих същото. Казах на себе си: „дръж се старши матрос Чернев! Стискай зъби! Може би пък и да се появи някакъв проблясък“... Изрязоха тумора. Жив съм. Вече не си личи и раната на операцията. Смъртта само мина съвсем близо край мен. Усетих само ледения и дъх. Но в хода на перипетиите ми, когато се движех по етажите и коридорите на Онкологичния диспансер, аз не забравях за човека, който всъщност на практика ме спаси. Не забравях за д-р Диян Петров. За своевременната му намеса, за неговата безпардонна проницателност, за неговата заповед към мен – да побързам!... Аз съм християнин. Слава на Бога! Но най-вече слава, чест и почитания на личния ми лекар д-р Диян Петров. Извадих голям късмет с него. Господ здраве да му дава!... С най-искрена признателност! инж. Черньо Чернев, гр.Добрич