КП № 8 ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА НОВОРОДЕНИ С ТЕГЛО НАД 2500 ГРАМА, ВТОРА СТЕПЕН НА ТЕЖЕСТ

КП № 8 ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА НОВОРОДЕНИ С ТЕГЛО НАД 2500 ГРАМА, ВТОРА СТЕПЕН НА ТЕЖЕСТ

Минимален болничен престой – 7 дни

КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10

Живородени деца според мястото на раждане
Z38.0 Едно дете, родено в стационар
Z38.1 Едно дете, родено извън стационар
Z38.2 Едно дете, родено на неуточнено място
Живородено дете БДУ
Z38.3 Близнаци, родени в стационар
Z38.4 Близнаци, родени извън стационар
Z38.5 Близнаци, родени на неуточнено място
Z38.6 Други новородени при многоплодно раждане, родени в стационар
Z38.7 Други новородени при многоплодно раждане, родени извън стационар
Z38.8 Други новородени при многоплодно раждане, родени на неуточнено място

Вроден сифилис
А50.0 Ранен вроден сифилис със симптоми
Всяко вродено състояние на сифилис, уточнено като ранно или проявило се до двегодишна възраст
Ранен вроден сифилис:
• на кожата
• на кожата и лигавиците
• висцерален
Ранен вроден сифилитичен(-на):
• ларингит
• офталмопатия    
• остеохондропатия
• фарингит
• пневмония
• ринит

Други видове хипотиреоидизъм
Не включва: хипотиреодизъм, свързан с йоден недоимък (E00—E02)
хипотиреоидизъм след медицинска намеса (E89.0)
E03.1 Вроден хипотиреоидизъм без гуша
Аплазия на щитовидната жлеза (с микседем)
Вродени:
• атрофия на щитовидната жлеза
• хипотиреоидизъм БДУ

Асфиксия по време на раждане
Забележка: Тази рубрика не следва да се използва при ниски показатели по скàлата на Apgar без споменаване за асфиксия или други разстройства на дишането.
Не включва: вътреутробна хипоксия или асфиксия (Р20.—)
Р21.0 Тежка асфиксия при раждане
Сърдечната честота е под 100 удара/мин., стабилна или прогресивно забавяща се, липсва дишане или има единични дихателни движения, кожата е бледа, има мускулна атония.
Асфиксия с оценка по скàлата на Apgar 0-3 през първата минута след раждането
Бяла асфиксия
Р21.1 Средна и умерена асфиксия при раждане
Не се установява нормално дишане през първата минута след раждането, но сърдечната честота е 100 удара/мин. или по-висока, мускулна хипотония, слаб отговор при дразнене.
Оценка по скàлата на Apgar 4-7 през първата минута след раждането
Синя асфиксия

Респираторен дистрес у новороденото
Не включва: дихателна недостатъчност у новороденото (P28.5)
Р22.0 Неонатален респираторен [дистрес] синдром
Хиалинно-мембранна болест
Р22.1 Транзиторна тахипнея у новороденото
Р22.8 Други форми на респираторен дистрес у новороденото

Вродена пневмония
Включва: инфекциозна пневмония, развила се вътреутробно или по време на раждането
Не включва: неонатална пневмония, причинена от аспирация (P24.—)
Р23.0 Вродена вирусна пневмония
Не включва: вроден рубеолен пневмонит (P35.0)
Р23.1 Вродена хламидийна пневмония
Р23.2 Вродена стафилококова пневмония
Р23.3 Вродена пневмония, причинена от стрептококи група В
Р23.4 Вродена пневмония, причинена от E. coli
Р23.5 Вродена пневмония, причинена от Pseudomonas
Р23.6 Вродена пневмония, причинена от други бактерии
Haemophilus influenzae
Klebsiella pneumoniae
Mycoplasma
Стрептококи, с изключение на група В
Р23.8 Вродена пневмония от други причинители

Неонатални аспирационни синдроми
Включва: неонатална пневмония, причинена от аспирация
Р24.0 Неонатална аспирация на мекониум
Р24.1 Неонатална аспирация на амниотична течност и слуз
Аспирация на околоплодна течност
Р24.2 Неонатална аспирация на кръв
Р24.8 Други неонатални аспирационни синдроми

Интерстициален емфизем и сродни състояния, възникващи в перинаталния период
Р25.0 Интерстициален емфизем, възникващ в перинаталния период
Р25.1 Пневмоторакс, възникващ в перинаталния период
Р25.2 Пневмомедиастинум, възникващ в перинаталния период
Р25.3 Пневмоперикард, възникващ в перинаталния период
Р25.8 Други състояния, свързани с интерстициален емфизем и възникващи в перинаталния период

Белодробен кръвоизлив, възникващ в перинаталния период
Р26.0 Трахеобронхиален кръвоизлив, възникващ в перинаталния период
Р26.1 Масивен белодробен кръвоизлив, възникващ в перинаталния период
Р26.8 Други белодробни кръвоизливи, възникващи в перинаталния период

Хронични болести на дихателните органи, възникващи в перинаталния период
Р27.1 Бронхопулмонална дисплазия, възникваща в перинаталния период
Р27.9 Хронична болест на дихателните органи, възникваща в перинаталния период, неуточнена

Сърдечно-съдови нарушения, възникващи в перинаталния период
Не включва: вродени аномалии на системата на кръвообращението (Q20—Q28)
Р29.0 Сърдечна недостатъчност на новороденото
Р29.1 Ритъмни сърдечни нарушения на новороденото
Р29.2 Хипертония на новороденото
Р29.3 Персистираща фетална циркулация у новороденото
Персистиращ артериален канал у новороденото
Р29.4 Преходна миокардна исхемия на новороденото
Р29.8 Други сърдечно-съдови нарушения, възникващи в перинаталния период

Вродени вирусни болести
Р35.0 Синдром на вродена рубеола
Вроден рубеолен пневмонит
Р35.1 Вродена цитомегаловирусна инфекция
Р35.2 Вродена херпес симплекс инфекция [herpes simplex]
Р35.3 Вроден вирусен хепатит
Р35.8 Други вродени вирусни инфекции
Вродена варицела

Неонатален бактериален сепсис
Включва: вродена септицемия
Р36.0 Неонатален сепсис, причинен от стрептококи група В
Р36.1 Неонатален сепсис, причинен от друг и неуточнен вид стрептококи
Р36.2 Неонатален сепсис, причинен от златист стафилокок [St. aureus]
Р36.3 Неонатален сепсис, причинен от друг и неуточнен вид стафилококи
Р36.4 Неонатален сепсис, причинен от Escherichia coli
Р36.5 Неонатален сепсис, причинен от анаеробни микроорганизми
Р36.8 Неонатален сепсис, причинен от други бактерии

Други вродени инфекциозни и паразитни болести
Не включва: вроден сифилис (A50.—)
некротичен ентероколит у плода и новороденото (P77)
неонатална диария:
• инфекциозна (A00—A09)
• неинфекциозна (P78.3)
гонококов неонатален офталмит (A54.3)
тетанус на новородено (A33)
Р37.0 Вродена туберкулоза
Р37.1 Вродена токсоплазмоза
Хидроцефалия, причинена от вродена токсоплазмоза
Р37.2 Неонатална (дисеминирана) листериоза
Р37.5 Неонатална кандидоза
Р37.8 Други уточнени вродени инфекциозни и паразитни болести
Р38 Неонатален омфалит с необилно или липсващо кървене

Други инфекциозни болести, характерни за перинаталния период
Р39.0 Неонатален инфекциозен мастит
Не включва: подуване на гръдните жлези при новородено (P83.4)
неинфекциозен мастит при новородено (P83.4)
Р39.1 Неонатален конюнктивит и дакриоцистит
Неонатален хламидиозен конюнктивит
Неонатална офталмия БДУ
Не включва: гонококов конюнктивит (A54.3)
Р39.2 Интраамниотична инфекция на плода, некласифицирана другаде
Р39.3 Неонатална инфекция на пикочните пътища
Р39.4 Неонатална кожна инфекция
Пиодермия на новородено
Не включва: пемфигус на новородено (L00)
стафилококов синдром на изгорената кожа (L00)
Р39.8 Друга уточнена инфекция, характерна за перинаталния период

Вътречерепен нетравматичен кръвоизлив у плода и новороденото
Включва: вътречерепен кръвоизлив, дължащ се на аноксия или хипоксия
Не включва: вътречерепен кръвоизлив, причинен от:
• родова травма (P10.—)
• травма на майката (P00.5)
• друга травма (S06.—)
Р52.0 Интравентрикуларен (нетравматичен) кръвоизлив I степен у плода и новороденото
Субепендимен кръвоизлив (без разпространение в латералния вентрикул)
Р52.1 Интравентрикуларен (нетравматичен) кръвоизлив II степен у плода и новороденото
Субепендимен кръвоизлив с разпространение в латералния вентрикул
Р52.2 Интравентрикуларен (нетравматичен) кръвоизлив III степен у плода и новороденото
Субепендимен кръвоизлив с разпространение в латералния вентрикул и мозъчния паренхим
Р52.3 Неуточнен интравентрикуларен (нетравматичен) кръвоизлив у плода и новороденото
Р52.4 Вътремозъчен кръвоизлив (нетравматичен) у плода и новороденото
Р52.5 Субарахноидален (нетравматичен) кръвоизлив у плода и новороденото
Р52.6 Кръвоизлив в малкия мозък и задната черепна ямка (нетравматичен) у плода и новороденото
Р52.8 Други вътречерепни (нетравматични) кръвоизливи у плода и новороденото

Р53 Хеморагична болест на плода и новороденото
Дефицит на витамин К у новородено

Други видове неонатално кървене
Не включва: кръвозагуба на плода (P50.—)
белодробен кръвоизлив, възникващ в перинаталния период (P26.—)
Р54.3 Стомашночревно кървене у новородено

Хемолитична болест на плода и новороденото
Р55.0 Резус-изоимунизация на плода и новороденото
Р55.1 АВО-изоимунизация на плода и новороденото
Р55.8 Други форми на хемолитична болест на плода и новороденото

Неонатална жълтеница, причинена от масивна хемолиза
Не включва: жълтеница, причинена от изоимунизация (P55—P57)
Р58.0 Неонатална жълтеница от кръвонасядания
Р58.1 Неонатална жълтеница от кървене
Р58.2 Неонатална жълтеница от инфекция
Р58.3 Неонатална жълтеница от полицитемия
Р58.4 Неонатална жълтеница, причинена от лекарствени средства или токсини, преминали от майката или приложени на новороденото
Р58.5 Неонатална жълтеница от поглъщане на майчина кръв
Р58.8 Неонатална жълтеница от други уточнени форми на масивна хемолиза

Неонатална жълтеница от други и неуточнени причини
Не включва: причинена от вродени нарушения на обмяната на веществата (E70—E90)
ядрена жълтеница (P57.—)
Р59.0 Неонатална жълтеница, свързана с преждевременно раждане
Хипербилирубинемия на недоносените деца
Неонатална жълтеница, дължаща се на забавена конюгация на билирубина, свързана с преждевременно раждане
Р59.1 Синдром на сгъстена жлъчка
Р59.2 Неонатална жълтеница от други и неуточнени чернодробноклетъчни увреждания
Не включва:    вроден вирусен хепатит (P35.3)
Р59.3 Неонатална жълтеница от употреба на средства, инхибиращи лактацията
Р59.8 Неонатална жълтеница от други уточнени причини

Р60 Дисеминирана интравазална коагулация у плода и новороденото
Синдром на дефибринизация у плода и новороденото

Други перинатални хематологични нарушения
Не включва: преходна хипогамаглобулинемия при деца (D80.7)
Р61.0 Преходна неонатална тромбоцитопения
Неонатална тромбоцитопения, причинена от:
• обменно кръвопреливане
• идиопатична тромбоцитопения у майката
• изоимунизация
Р61.1 Неонатална полицитемия
Р61.3 Вродена анемия от фетална кръвозагуба
Р61.4 Други вродени анемии, некласифицирани другаде
Вродена анемия БДУ
Р61.5 Преходна неонатална неутропения
Р61.6 Други преходни неонатални коагулационни нарушения
Р61.8 Други уточнени перинатални хематологични нарушения

Преходни нарушения на въглехидратната обмяна, характерни за плода и новороденото
Р70.0 Неонатален синдром при майка с гестационен диабет
Р70.1 Неонатален синдром при майка, болна от диабет
Захарен диабет (развил се преди бременността) у майката, причиняващ увреждания на плода и новороденото (с хипогликемия)
Р70.2 Неонатален захарен диабет
Р70.3 Ятрогенна неонатална хипогликемия
Р70.4 Други неонатални хипогликемии
Преходна неонатална хипогликемия

Други преходни неонатални метаболитни и електролитни нарушения
Р74.0 Късна метаболитна ацидоза на новородено
Р74.1 Дехидратация на новородено
Р74.4 Други преходни електролитни нарушения у новородено

Р75* Мекониум илеус (E84.1†)

Р77 Некротизиращ ентероколит у плода и новороденото

Други разстройства на храносмилателната система в перинаталния период
Не включва: неонатално стомашночревно кървене (P54.0—P54.3)
Р78.0 Чревна перфорация в перинаталния период
Мекониален перитонит
Р78.1 Други форми на неонатален перитонит
Неонатален перитонит БДУ
Р78.2 Хематемеза и мелена от поглъщане на майчина кръв
Р78.3 Неинфекциозна диария у новородно
Диария у новородено БДУ
Не включва: неонатална диария БДУ в страни, където може да се предполага инфекциозен произход на състоянието (A09)
Р78.8 Други уточнени разстройства на храносмилателната система в перинаталния период
Вродена цироза (чернодробна)
Пептична язва у новородено

Р90 Неонатални гърчове
Не включва: доброкачествени (фамилни) неонатални гърчове (G40.3)

Други нарушения на церебралния статус у новородено
Р91.0 Неонатална церебрална исхемия
Р91.1 Перивентрикуларни кисти (придобити) у новородено
Р91.2 Церебрална левкомалация у новородено
Р91.3 Церебрална възбудимост на новородено
Р91.4 Церебрална депресия у новородено
Р91.5 Неонатална кома

Други нарушения, възникващи в перинаталния период
Р96.0 Вродена бъбречна недостатъчност
Уремия у новородено
Р96.1 Симптоми на лекарствена абстиненция у новородено, причинени от наркомания на майката
Синдром на абстиненция у новородено, обусловен от наркомания на майката
Не включва: лекарствени реакции и интоксикации от приложени на майката опиати и транквилизатори по време на раждането и родоразрешаването (P04.0)

Съгласно правилата на кодиране по МКБ-10, да се има предвид следното:
В „История на заболяване” и „Направление за хоспитализация” на всички живородени деца на първо място се вписва код от категорията Z38 „Живородени деца според мястото на раждане”. Този код се използва само в това ЛЗБП, в което е родено детето.
На второ място - кодове на диагнози на други състояния и заболявания, възникнали в перинаталния период, налагащи болнично лечение (основна диагноза и придружаващи заболявания, при наличие на такива).
При превеждане на новороденото дете в друго лечебно заведение за продължаване на лечението (според изискванията на стандарта по „Неонатология”), приемащото лечебно заведение вписва като водеща диагноза заболяването, наложило превеждането, (диагнози от посочените в таблица Кодове на болести по МКБ-10), както и диагнози на придружаващи заболявания, ако такива са налице. В „История на заболяване” и „Направление за хоспитализация” на новороденото във втората болница не фигурират кодове от рубрика Z38.

КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ

ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ

ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪДЕН КОШ
Изключва:
ангиокардиография - 88.50-88.58
ангиография - 88.40-88.68
**87.44 РУТИННО ГРЪДНО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ
рентгеново изследване на гръден кош

ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)
Включва: ехография
ултразвукова ангиография
ултрасонография
Изключва:
терапевтичен ултразвук- 00.01 –00.09
**88.71 ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК НА ГЛАВА И ШИЯ
трансфонтанелна ехография
Изключва:
око - 95.13

АНАТОМИЧНИ И ФИЗИОЛОГИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ И МАНУАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - НЕРВНА СИСТЕМА И СЕТИВНИ ОРГАНИ
Изключва:
изследване на ухо - 95.41-95.49
изследване на око  - 95.01-95.26
изброените процедури, когато са част от общо физическо изследване - 89.7
**89.14 ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАМА
Изключва:
такава с полисомнография - 89.17

ДРУГИ НЕОПЕРАТИВНИ СЪРДЕЧНИ И СЪДОВИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
Изключва:
ЕКГ на плод - 75.32
**89.54 ЕЛЕКТРОГРАФСКО МОНИТОРИРАНЕ
телеметрия
пулсоксиметрия
Изключва:
амбулаторно сърдечно мониториране - 89.50
електрографско мониториране при операция - не кодирай!

ЦИРКУЛАТОРНО МОНИТОРИРАНЕ
Изключва:
електрокардиографско мониториране при операция - не кодирай!
**89.61 МОНИТОРИРАНЕ НА СИСТЕМНО АРТЕРИАЛНО НАЛЯГАНЕ
**89.62 МОНИТОРИРАНЕ НА ЦЕНТРАЛНО ВЕНОЗНО НАЛЯГАНЕ
**89.65 ИЗМЕРВАНЕ НА АРТЕРИАЛНИ КРЪВНИ ГАЗОВЕ
Изключва:
непрекъснато интраартериално кръвно-газово мониториране – 89.60
**89.66 ИЗМЕРВАНЕ НА ГАЗОВЕ НА СМЕСЕНА ВЕНОЗНА КРЪВ
**89.67 МОНИТОРИРАНЕ НА СЪРДЕЧЕН МИНУТЕН ОБЕМ ЧРЕЗ ТЕХНИКАТА НА КИСЛОРОДНА КОНСУМАЦИЯ
метод на Fick

МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ НЕРВНАТА СИСТЕМА И ЛИКВОР
**90.03 МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ НЕРВНАТА СИСТЕМА И ЛИКВОР - КУЛТУРА И ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
**90.09 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ НЕРВНАТА СИСТЕМА И ЛИКВОР - ДРУГО МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ УХО, НОС, ГЪРЛО И ЛАРИНКС
**90.33 МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ УХО, НОС, ГЪРЛО И ЛАРИНКС - КУЛТУРА И ЧУВСВИТЕЛНОСТ

МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
**90.53 МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ – КУЛТУРА И ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

**90.59 ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
Включва следните изследвания:
- клинико-химични – ПКК: хемоглобин, хематокрит ,еритроцити, левкоцити, диференциално броене, тромбоцити,
- биохимични – кръвна захар, общ белтък, йонограма,
- скрининг за фенилкетонурия - задължително
- скрининг за хипотиреоза – задължително
- скрининг за ВНХ- задължително
- С-реактивен протеин - при необходимост
- АКР при необходимост

МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ГОРНИЯ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ И ПОВЪРНАТИ МАТЕРИИ
**90.83 МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ГОРНИЯ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ И ПОВЪРНАТИ МАТЕРИИ - КУЛТУРА И ЧУВСВИТЕЛНОСТ

МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА УРИНА
**91.33 МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА УРИНА - КУЛТУРА И ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

НЕОПЕРАТИВНА ИНТУБАЦИЯ НА  РЕСПИРАТОРЕН ТРАКТ
**96.07 ПОСТАВЯНЕ НА ДРУГА (НАЗО-) ГАСТРАЛНА СОНДА
За диагностика на аномалии
Изключва:
такова за ентерална инфузия на хранителна субстанция - 96.6
**96.09 ПОСТАВЯНЕ НА РЕКТАЛНА ТРЪБА
За диагностика на аномалии

ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ

ПУНКЦИЯ НА СЪД
Изключва:
Такава за циркулаторно мониториране - 89.60-89.69
*38.92 КАТЕТЕРИЗАЦИЯ НА УМБИЛИКАЛНА ВЕНА

*38.93 НЕУТОЧНЕНА ВЕНОЗНА КАТЕТЕРИЗАЦИЯ
централна венозна катетеризация
Изключва:
същата при сърдечна катетеризация - 37.21-37.23
при бъбречна диализа - 38.95

РЕСПИРАТОРНА ТЕРАПИЯ
Изключва:
поставяне на въздуховод - 96.01-96.05
друга продължителна механична вентилация - 96.70-96.72
*93.96 ДРУГО КИСЛОРОДНО ОБОГАТЯВАНЕ
каталитично кислородно лечение
циторедуктивен ефект
оксигенатори
кислородолечение
Изключва:
оксигенация на рана - 93.59

НЕОПЕРАТИВНА ПРОМИВКА НА ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ, ПОЧИСТВАНЕ И ЛОКАЛНА ИНСТИЛАЦИЯ
*96.35 СТОМАШНО ХРАНЕНЕ СЪС СОНДА

ТРАНСФУЗИЯ НА КРЪВ И КРЪВНИ КОМПОНЕНТИ
*99.04 ТРАНСФУЗИЯ НА ЕРИТРОЦИТНА МАСА
*99.05 ТРАНСФУЗИЯ НА ТРОМБОЦИТИ
трансфузия на тромбоцитна маса
*99.06 ТРАНСФУЗИЯ НА ФАКТОРИ НА СЪСИРВАНЕ
трансфузия на антихемофилен фактор
*99.07 ТРАНФУЗИЯ НА ДРУГ СЕРУМ
трансфузия на плазма, хуманалбумин
Изключва:
инжекция (трансфузия) на:
гамавенин - 99.16
гама-глобулин - 99.14

ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНО ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНО ВЕЩЕСТВО
*99.15 ПАРЕНТЕРАЛНА ИНФУЗИЯ НА КОНЦЕНТРИРАНИ ХРАНИТЕЛНИ СУБСТАНЦИИ
хипералиментация
тотално парентерално хранене
периферно парентерално хранене
*99.18 ИНФУЗИЯ НА ЕЛЕКТРОЛИТИ

ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГО ЛЕЧЕБНО ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНО ВЕЩЕСТВО
*99.21 ИНФУЗИЯ НА АНТИБИОТИК
Изключва:
инжекция или инфузия на антибиотици от клас оксазолидинони – 00.14
*99.23 ИНЖЕКЦИЯ НА СТЕРОИД
инжекция на кортизон
*99.60 КАРДИОПУЛМОНАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ, НЕУТОЧНЕНА

РАЗЛИЧНИ ФИЗИКАЛНИ ПРОЦЕДУРИ
*99.83 ДРУГА ФОТОТЕРАПИЯ
Интензивна фототерапия на новородено
Изключва:
екстракорпорална фотохемотерапия - 99.88
фотокоагулация на ретинални лезии - 14.23-14.25, 14.33-14.35, 14.53-14.55

Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени три основни диагностични процедури (едната от които е *90. 59 - изследване на кръв, включващо и задължително скрининг за ФКУ, ВНХ и хипотиреоидизъм) и три основни терапевтични процедури, посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ.
Забележка: Показателите, които се изследват и са включени в код 90.59, са по преценка на лекуващия лекар и са в зависимост от патологията.
Тежестта на състоянието се обективизира с реанимационен лист. При установяване на абнормени стойности се извършват контролни изследвания. Всички медико-диагностични изследвания: КГА, ПКК, диференциално броене, мониторинг на жизненоважни показатели, се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват в ИЗ.

Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика”.

Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
- трите имена и възрастта на пациента;
- датата на изследването;
- вида на изследването;
- получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
- подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.

Забележка: По тази клинична пътека могат да се приемат и отчитат и деца на възраст над 28 дни, нуждаещи се от специални грижи, свързани с по-нататъшно наблюдение и продължително лечение в бази, съгласно Медицински стандарт “Неонатология” (т. Г. “Структура по неонатология за специални грижи“).

І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека включва дейности и услуги от обхвата на медицинската специалност „Неонатология”, осъществявана най-малко на второ ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт „Неонатология”
Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Неонатология”.
При липса на клиника/отделение по неонатология ІI ниво на компетентност и наличие на клиника/отделение по детски болести и детска кардиология III ниво на компетентност, съгласно разрешението за дейност на министъра на здравеопазването, и при наличието на специалист по детски болести, с проведен основен курс по неонатология, ЛЗБП може да скючи договор по тази КП.

1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.

Задължително звено/ медицинска апаратура
1. Неонатологична клиника/отделение
или
неонатологично отделение за специални грижи
2. Клинична лаборатория с II-ро ниво компетентност,  с възможност за КАС , ПКК – 24 часа в денонощието
3. Структура за рентгеново изследване- рентгенов апарат за скопия и графия със 7-часов работен ден  и на повикване при необходимост

*Забележка: В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по неонатология.

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.

Задължително звено/ медицинска апаратура
1. Имунохематологична лаборатория – на територията на областта
2. Лаборатория (отделение) по клинична патология – на територията на областта
3. МРТ/КТ
4. Лаборатория за изследване на ФКУ – на територията на страната
5. Хормонална лаборатория за неонатален скрининг – на територията на страната
6. Микробиологична лаборатория – на територията на областта

3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА (съгласно медицински стандарт по “Неонатология”):
- минимум четирима лекари - един със специалност „Неонатология“ и двама със специалност „Педиатрия“ и допълнителната квалификация за кардио-пулмонална ресусцитация на новородени деца – индивидуално обучение от най-малко 15 дни в родилна зала на структура по неонатология от трето ниво на компетентност и най-малко едномесечно обучение в структура по неонатология от трето ниво на компетентност
Лекарите, които нямат придобита специалност по неонатология и педиатрия, трябва да имат допълнителна квалификация за кардио-пулмонална ресусцитация на новородени деца – индивидуално обучение от един месец в родилна зала на структура по неонатология от трето ниво на компетентност и най-малко двумесечно обучение в структура по неонатология от трето ниво на компетентност.
- лекар със специалност по образна диагностика;
- лекар със специалност по клинична лаборатория.
Забележка:
При деца с диагноза ранен вроден сифилис (код А50.0 по МКБ-10) се извършва задължително консултация с лекар – специалист по кожни болести и венерология.
При необходимост се извършва консултация с лекар със специалност по очни болести.

ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ:
Незабавен прием и определяне на диагностично-лечебен план.
Диагностика и лечение на новородено дете с тегло над 2500 грама при наличие на клинични и параклинични данни за необходимост от поне три от посочените дейности кислородотерапия; фототерапия; парентерално хранене, вливания на плазма, еритроцитна маса, електролити и/или аминокиселини; мониториране на жизнено важни показатели най-малко до  48 часа от раждането; антиконвулсивна терапия при необходимост; високо - технологични диагностични дейности (трансфонтанелна ехография, ЕЕГ) в резултат на:
• вътрематочна хипоксия и асфиксия на плода;
• майчино-фетална инфекция;
• конвулсии при новороденото;
• исхемични и хеморагични поражения на централната нервна система;
• ендокринни и метаболитни разстройства на новороденото;
• хематологични разстройства.

КРИТЕРИИ ЗА ВТОРА СТЕПЕН НА ТЕЖЕСТ НА СЪСТОЯНИЕТО – поне три от посочените:
1. кислородотерапия;
2. фототерапия - при необходимост;
3. парентерално хранене, вливания на плазма, еритроцитна маса, електролити и/или аминокиселини;
4. мониториране на жизнено важни показатели минимум до  48 часа от раждането;
5. антиконвулсивна терапия при необходимост;
6. високо - технологични диагностични дейности (трансфонтанелна ехография, ЕЕГ).

2. ДИАГНОСТИЧНО - ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
При всички новородени деца се провежда скрининг за хипотиреоза, ВНХ и фенилкетонурия през първата седмица от живота.
При доминираща дихателна недостатъчност – провежда се продължителна реанимация по протокол до уточняване на нозологичната категория. Решението за конвенционална или неконвенционална апаратна вентилация се изгражда въз основа на параклинични показатели и еволюция на клиниката. При необходимост от механична вентилация, детето се отчита по друга клинична пътека.
При диагностициране на аномалии е необходимо стабилизиране на хемодинамиката, консултация с детски хирург и превеждане за оперативна интервенция
При доминираща церебрална симптоматика – провежда се продължителна реанимация по протокол до уточняване на типа на церебралното поражение: исхемично, хеморагично, възпалително или аномалия. Диагнозата се изгражда въз основа на анамнестични данни за перинаталния период, неврологичен статус, трансфонтанелна ехография, електроенцефалография, доплер сонография, КАТ и МРТ (последните три при необходимост). Лумбалната и вентрикулни пункции се прилагат по спешност като диагностична или терапевтична методики.
При гърчов синдром в неонаталния период – провеждат се освен гореизброените и допълнителни биохимични, електролитни и метаболитни изследвания.
При перинатални (интраутеринни) инфекции – заболявания, характерни за ранния и късния неонатален период, проявяващи се с дихателна недостатъчност, нестабилна хемодинамика, интоксикация, неврологична симптоматика и симптоми от страна на храносмилателния тракт. Решаващи за диагнозата са резултатите от параклиниката. Лечението е по протокол - етиологично (антибиотичната терапия започва с медикаменти срещу най-честите причинители на перинатални инфекции и в двойна комбинация съобразно тежестта на симптоматиката), патогенетично и симптоматично.
Хемолитична болест – заболяване, дължащо се на имунен конфликт между майката и плода. Проявява се с ранен неонатален иктер, анемия или хидропс на новороденото. Лечението изисква спешна ексангвинотрансфузия, приложение на фототерапия и корекция на анемията. Освен специфичната терапия е необходимо и симптоматично лечение.
Перинатални жълтеници – индиректна хипербилирубинемия, свързани с физиологичната чернодробна незрялост на новороденото, резорбция на хематоми, инфекции и др. Лечението е симптоматично.
Ендокринни и метаболитни заболявания – при съмнение за такова заболяване се провежда метаболитен скрининг и биохимични изследвания. Прави се консултация с детски ендокринолог или генетик и се уточнява терапевтичното поведение.
Хематологични заболявания – при съмнение се назначават специфични хемостазиологични и хематологични показатели с цел прецизиране на нозологичната категория. Лечението е по протокол.
Перинаталните разстройства на гастро-интестиналниия тракт, дължащи се на аномалии в различните органи на ГИТ са заболявания, свързани със забавен пасаж, затруднено отделяне на изпражнения и трайна чревна непроходимост. Започва се със спешна ехографска и/или рентгенова диагностика, провежда се консултация с детски гастроентеролог и хирург с последващо симптоматично, етиологично лечение – антибиотично (при некротизиращ ентероколит) и ако се налага - оперативна интервенция.
При аномалии на пикочополовата система – провежда се мониторинг на диуреза, биохимични показатели за преренална или ренална недостатъчност, консултация с детски нефролог, ехографско изследване и уточняване на терапевтичния протокол.
При аномалии на ССС – провежда се мониторинг на жизненоважни показатели, кръвно-газов анализ, при възможност – ехокардиография и консултация с детски кардиолог. След уточняване на диагнозата се превежда за оперативна интервенция.

Здравни грижи.

ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.

3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Основава се на анамнестичните данни от бременността и раждането, специфична клинична симптоматика и на изследванията - ПКК, биохимия, газов анализ, и/или рентген на бял дроб, микробиологично изследване (хемокултура, гастрален и трахеален секрет) и др.

4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
Диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги при дехоспитализацията:
1. Контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и:
1.1. стабилизиране на хемодинамиката – жизнено важни показатели: сърдечна и дихателна честота, артериално налягане, в рамките на референтните стойности;
1.2. клинично овладяване на симптоматиката;
1.3. ПКК без данни за възпалителна компонента.

Довършване на лечебния процес и проследяване:
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 39.

Оценка на потребностите от диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги след приключване на хоспитализацията, в т.ч.:
1. контролни прегледи в изписващото лечебно заведение;
2. продължаване на лечението;
3. рехабилитация в болнични или домашни условия;
4. препоръки за отглеждане и хранене;
5. последващо наблюдение в извънболничната помощ.
Новороденото дете се отчита само с № на ИЗ и трите имена до получаване на собствено ЕГН.

ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в “История на заболяването” (ИЗ) и в част ІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7.

2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО - ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в “История на заболяването”.

3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
- “История на заболяването”;
- част ІІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7;
- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.

4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.

ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.

ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА РОДИТЕЛЯ /НАСТОЙНИКА/ПОПЕЧИТЕЛЯ
Вашето дете е рисково новородено дете. Степента на риска се определя от възможностите за адаптация към новия начин на живот извън утробата на майката.
Рисковите новородени деца са:
1. Преждевременно родени деца – преди 37-ма гестационна седмица с адекватно тегло за гестационната възраст.
2. Преждевременно родени деца – преди 35-та гестационна седмица с ниско или екстремно ниско тегло – висок риск.
3. Новородени деца с данни за мозъчно страдание по време на раждането (перинатална асфиксия).
4. Новородени деца с данни за майчино-фетална инфекция.
5. Новородени деца с аномалии, деца на майки с диабет и деца от патологична бременност.
6. Новородени от многоплодна бременност.
Новородените деца със забавена сърдечно-белодробна адаптация се насочват към специализирани звена за интензивно лечение.
Интензивното лечение представлява комплекс от животоспасяващи процедури и дейности, които се извършват от високо квалифицирани екипи от неонатолози, консултанти от педиатрични субспециалности и реанимационни сестри и акушерки. В реанимацията рутинно се прилагат апаратна вентилация, мониторен контрол и парентерално хранене.
В зависимост от основното заболяване се налага извършване на високо технологични диагностични и лечебни процедури. Съобразно тежестта на заболяването се налага различен по продължителност болничен престой, който може да достигне и до 6 месеца. Късните последици от повечето заболявания на този рисков контингент се дължат на основното заболяване като информация за това се получава ежедневно от лекуващия лекар и след цялостното диагностично уточняване.
При допълнителни въпроси относно състоянието на детето и лечението родителите могат да се обръщат към лекуващия лекар или завеждащ отделението.