Центрове за контрол и превенция на заболяванията в САЩ

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (Centers for Disease Control and Prevention – CDC) са американска агенция, която работи за предотвратяване на заплахите от различни видове заболявания и дейността й е подчинена на поддържането на безопасността и сигурността по отношение на общественото здраве. За институцията интерес представляват болести, които може да са възникнали в САЩ или извън нея, лечими, хронични или остри, появили се вследствие човешка грешка или като умишлена атака. Задачата е да се спасят животи и хората да бъдат защитени.

• История на CDC
• Дейност на CDC
• Структура на CDC

История на CDC

Историята на Центровете за контрол и превенция на заболяванията започва на 1 юли 1946 г. под името Център за заразни болести и с една цел – да се спре разпространението на малария в Щатите.

Основател на структурата е д-р Джоузеф Маунтин и в този период тя е част от Службата за обществено здраве. Нейният създател упорито настоявал Центърът да разшири своята дейност и освен с маларията да се заеме и с други заразни болести.

В основата на CDC са медицинските епидемиолози и с течение на годините наблюдението на заболяванията се превръща в една от най-важните дейности на организацията.

В днешни дни Центровете са важна част от Министерството на здравеопазването и социалните услуги на САЩ и са всепризната водеща институция по отношение на промоция и превенция на здравето.

Някои важни и интересни факти от историята на CDC:

• Година след създаването си институцията оказва помощ при бедствия, настъпили след многобройни химически експлозии в Тексас сити. Вследствие на тези събития и предложената помощ CDC е определена като официална агенция за реагиране при бъдещи бедствия и епидемии. Това става през 1947 г.
• Организацията провежда през 1948 г. първи курсове за обучение по лабораторна диагностика на микотични заболявания и туберкулоза. После към своите изследвания тя добавя дизентерия, тиф, чума, вирусен енцефалит, бяс, бруцелоза, Ку-треска, хистоплазмоза, родентициди и инсектициди.
• През 1949 г. CDC става подразделение на Бюрото за държавни служби към Службата за обществено здраве, което основно подпомага държавните доставчици на здравни услуги. Центърът за референтна диагностика на CDC започва да обслужва всички лаборатории за обществено здравеопазване. Лекарите, които изпитват трудности при идентифицирането на проби, ги изпращат там. През същата година САЩ са обявени за свободни от маларията и тя вече не се смята за сериозен проблем от обществено значение.
• През 1950 г. Центърът за заразни болести вече не е така активен по отношение на оперативните действия за ликвидиране на маларията в САЩ и повече се съсредоточава към наблюдение, подкрепа за програми за обучение, изследователски проучвания и консултации. Екип от специалисти – лекари, ентомолози и инженери, отива в Югоизточна Азия, за да окаже помощ в разработването на програми за контрол на маларията. Същата година е сформиран комитет за изследвания на болести, предавани по въздуха, като се обръща по-голямо внимание на техниките за вземане на проби и на съоръженията, пригодени за защита от биологична война.
• През 1951 г. е сформирана Служба за епидемично разузнаване, като целта е да се разполага с екип обучени епидемиолози, които по спешност могат веднага да бъдат изпратени при възникването на извънредни ситуации, на биологична или химическа война. Създават се 2 полеви станции – първата е за изследване на ефекта от пестицидите върху хората, а втората е за изследване на тропическите болести.
• През 1952 г. се извършва реорганизация в CDC и така се обособяват 5 сфери на дейност - обучение, администрация, лаборатория, технологии и епидемиология.
• Службата за обществено здраве се прехвърля към Министерството на здравеопазването, образованието и социалните грижи през 1953 г. Разработва се Национална програма за наблюдение от Центъра за заразни болести. Тя е необходима заради нуждата от постоянно внимание по отношение на заразните болести и заради наложителната бърза реакция, когато става въпрос за епидемия.
• Сформира се Национално звено за борба с бяс през 1954 г., което дава възможност за пълна координациа по отношение на всички аспекти на болестта.
• През 1955 г., докато тече Националната програма за имунизация срещу полиомиелит в Щатите, служителите на Службата за обществено здраве откриват 260 случая на полиомиелит, при които са приложени грешни методи за производство на ваксини. Така се появява Програма за наблюдение на полиомиелита.
• За първи път се използва техниката за флуоресцентни тела в лабораториите на CDC с цел изследване на заразни заболявания от бактериален произход. Това става през 1956 г.
• През 1957 г. Отделът по венерически болести е прехвърлен от Службата за обществено здраве към CDC. Заедно с тези промени се случват и други - наемат се нови служители, които изпълняват длъжността съветници по обществено здраве, и се създава програма за безвъзмездни средства. Разработен е бърз кръвен тест за сифилис в лабораторията за изследване на венерическите заболявания. Също така са изготвени национални насоки за противогрипна ваксина.
• През 1958 г. CDC проучва как е възникнала първата регистрирана епидемия от инхалационен антракс през 20 в. в завод за преработка на кози косми. През същата година от организацията отново оказват международна помощ, когато възникват епидемии от едра шарка и холера в Източен Пакистан (днес Бангладеш) за провеждане на епидемиологично проучване и за справяне със ситуацията.
• През 1960 г. се провежда първото Национално здравно изследване, при което се събира информация за общото разпространение на някои хронични заболявания. Службата за обществено здраве прехвърля Програмата за борба с туберкулозата към CDC. Официално централата на институцията се позиционира в Атланта, Джорджия.
• През 1963 г. се появява Програмата за безвъзмездна помощ за имунизация и Центърът за заразни болести администрира Закон за подпомагане на ваксините чрез безвъзмездни средства за проекти. Чрез Програмата се цели повишаването и поддържането на високи равнища на имунизация срещу дифтерия, полиомиелит, тетанус и коклюш.
• Центърът организира национална кампания за унищожаване на морбили през 1966 г. Освен това е създадена и Програма за унищожаване на едра шарка в африканските държави.
• Центърът за заразни болести променя името си на Национален център по заразни болести (NCDC) през 1967 г. Към него се прехвърля Службата по карантина, която е най-старото звено на Службата за обществено здраве. Започват да се организират дейности, свързани с репродуктивното здраве. Обръща се по-голямо внимание на семейното планиране и на здравното състояние на майките и бебетата.
• На следващата година Националният център за заразни болести добива по-голяма административна тежест, преформулирайки се в бюро в рамките на Службата за обществено здраве на САЩ. Започва да действа Система за наблюдение на туберкулозата в страната. През същата година - 1968-а, Центърът се опитва да идентифицира непозната досега болест, появила се в Понтиак, Мичиган, която е силно инфекциозна и респираторна. По-късно тя става известна с наименованието болест на легионерите.
• През 1969 г. стартира Национална кампания за имунизация срещу рубеола. NCDC създава първата лаборатория за биологично ограничаване с цел защита на учените, които работят с инфекциозни и смъртоносни патогени.
• През 1970 г. Националният център за заразни болести вече е Център за контрол на заболяванията (CDC). Създава се Национална система за наблюдение на болничните инфекции.
• През 1971 г. в лабораториите на CDC учените откриват, че хепатит Б се предава по полов път.
• През 1972 г. Центърът открива Програма за превантивна медицина. С нейна помощ завършилите медицинско образование се подготвят за ръководни длъжности в общественото здравеопазване и в общата превантивна медицина. Появява се и Програма за контрол на гонореята.
• Към CDC се прехвърля още една структура - Национален институт за безопасност и здраве при работа. Това става през 1973 г. Същата година е създадена и Служба по биологична безопасност към Центъра за контрол на заболяванията. Институцията все по-често реагира на кризи в общественото здравеопазване в чужди държави.
• През 1974 г. CDC сформира Бюро за здравно образование, което има за задача да разработва учебни програми по здравеопазване за училищата.
• Създава се отдел за хроничните заболявания, който да се занимава със случаи на рак, вродени дефекти и проблеми със здравето, породени от околната среда. Към Центъра за контрол на заболяванията се присъединява и цялата дейност, извършвана по превенцията на зъбните заболявания. Годината е 1975-а.
• През 1977 г. от CDC изолират Legionella pneumophila, причинителят на легионерската болест. Предишната година се появява смъртоносно огнище на заболяването във Филаделфия при хора, присъствали на конгрес.
• През 1978 г. Центърът поема от Службата за обществено здраве правомощията и отговорността за реагиране при спешни екологични ситуации.
• През 1982 г. CDC получава първите съобщения за СПИН при хора, на които е преливана кръв, при хемофилици и при бебета, родени от жени със СПИН. Изготвят се препоръки за инфекциозен контрол за заболяването към работещите в лаборатории и лечебни заведения. Цялото десетилетие на 80-те е белязано с опознаване, анализиране, изследване на СПИН и ХИВ вируса, който го причинява. През тази година започва и национален надзор за пренасяната от кърлежи лаймска болест.
• Центърът за контрол на заболяванията създава през 1983 г. национална гореща линия във връзка със СПИН, получава средства за предоставяне на услуги за намаляване на риска от заразяване при пациенти с хемофилия и други, нуждаещи се от кръвни продукти.
• През 1985 г. CDC спонсорира първата международна конференция по повод СПИН.
• Организацията публикува през 1987 г. насоки как да се предотврати предаването на ХИВ в здравни заведения, препоръки за оказване на консултации и за тестване на антитела.
• CDC създава Център за превенция на хронични заболявания и промоция на здравето. Той взема под внимание заболявания като диабет, рак, сърдечносъдови болести и др. Заедно с други организации като СЗО, Ротари и УНИЦЕФ CDC започва световна инициатива за унищожаване на полиомиелита през 1988 г.
• През 1991 г. от Центъра започват изготвянето на национален стратегически план за ранно откриване и контрол на рака на шийката на матката и на гърдата. От организацията отбелязват, че се наблюдава рязко повишаване на случаите на туберкулоза в САЩ, пряко свързани с болни от СПИН и инфектирани с ХИВ.
• През 1992 г. институцията получава окончателното си наименование - Центрове за контрол и превенция на заболяванията.
• CDC издава препоръки за тестването на всички бременни жени за ХИВ и за прилагането на антиретровирусна терапия за бъдещите майки, които са носители на вируса. Целта е да се намали предаването му на техните деца. Специалистите от агенцията разследват огнище на ебола в Заир. Това се случва през 1995 г.
• През 2001 г. е първият случай на заразяване с антракс в Щатите, изпратен по пощата. Този вид тероризъм в страната взима повече от 20 жертви. CDC се заема със случаите, както и участва с помощ при ситуацията със Световния търговски център. Националният институт за безопасност и здраве при работа, който е част от Центровете, осигурява техническа помощ за хората, които извършват възстановителни и спасителни дейности след събарянето на двете кули на търговския център от самолетите.
• През 2003 г. за първи път е открит тежък остър респираторен синдром (ТОРС) в Азия. От CDC помагат с насоки за наблюдение, с лабораторна и клинична оценка. През същата година се появява за първи път огнище на маймунска шарка в САЩ - до този момент заболяването не се е срещало извън Африка. Тази година ще се запомни и с първата потенциална заплаха от химически тероризъм, включваща използването на рицин - в Южна Каролина е открит пакет с рицин и бележка, в която се предупреждава, че с веществото ще бъдат отровени водните запаси.
• През 2008 г. в различни държави избухват епидемии от салмонела и Е.coli. Те са предизвикани от консумацията на храни, което от своя страна показва, че има пропуски в осигуряването на безопасност на храните и е необходимо да се подобри превенцията.
• CDC идентифицира новия грипен вирус H1N1. По време на пандемията, предизвикана от него, агенцията доказва способностите си да оценява и обяснява риска. Това става през 2009 г.
• През 2011 г. се навършват 30 години от първото съобщение на Центровете за контрол и превенция на заболяванията за случаи на СПИН.
• През 2013 г. CDC задейства своя Център за спешни операции по повод новопоявил се коронавирус. Той е наречен коронавирус на респираторния синдром на Близкия изток (MERS-CoV).
• 2020 г. е белязана от новопоявилия се коронавирус (SARS-CoV). Центровете за контрол и превенция на заболяванията разработват лабораторен тестов комплект за откриването му, който се предоставя на квалифицирани международни и американски лаборатории.

Дейност на CDC

Неизбежно дейността на Центровете за контрол и превенция на заболяванията е свързана както с американското общество и местното здравеопазване, така и с международните заплахи, произтичащи от различни заболявания, новопоявяващи се вируси и други здравни проблеми.

Ролята, с която са натоварени CDC, се изразява в:

• Откриване и реагиране на нови и появяващи се заплахи за здравето.
• Решаване на най-големите здравословни проблеми, които довеждат до увреждания и смърт гражданите на САЩ.
• Използване на науката и на модерните технологии с цел предотвратяване на болести.
• Стимулиране на хората и общностите да имат безопасно и здравословно поведение както към себе си, така и към околната среда.
• Обучение и развитие на лидери и работещи в общественото здравеопазване, насърчаване на откриватели на болести.

Целите, които си поставя CDC за настоящето и за годините, които предстоят, са:

• Чрез изчисления и лабораторни анализи, които все повече се усъвършенстват, да се обработват огромни количества данни и по този начин бързо да се откриват решения, които да спомагат за противопоставянето на глобалните заплахи от болести.
• Впрягане на всички възможности, които дава науката, за да се проследяват болестите, да се открива какво разболява хората и да се предлагат най-ефективните начини за предотвратяване на заболяванията.
• От голямо значение е институции като Центровете да подпомагат развитието на медицинските грижи. Нужно е да се внедряват нови знания както в индивидуалните здравни грижи, така и в тези към общността. По този начин се спасяват повече животи и се редуцират загубите.
• За да не достигат болестите до границите на САЩ, респективно до всяка една граница, предварително трябва се идентифицират новите болести и микроби и да се намерят начини за противодействие срещу тях.
• Постигането на успехи и резултати в дейностите, касаещи общественото здравеопазване, зависи от наличието на добре обучени ръководители и на човешки и технически капацитет на всяко едно ниво.

Структура на CDC

Центровете за контрол и превенция на заболяванията са агенция, която е под шапката на американското Министерство на здравеопазването и социалните услуги. В центъра на организационната им структура се намира офисът на директора на CDC, който включва още главният заместник-директор, главният лекар и директорът на междуправителствените и стратегическите въпроси. Пряко са им подчинени началникът на щаба, главният оперативен директор, директорът на CDC във Вашингтон, отделът, занимаващ се с равните възможности за заетост, асоциираният директор на комуникациите, асоциираният директор на лабораторните науки и на безопасността и асоциираният директор по политика и стратегия.

В момента директор на CDC е д-р Рошел Валенски, учен с голям принос в изучаването на ХИВ/СПИН и на тестването и лечението на смъртоносни вируси. В периода 2017-2020 г. е заемала длъжността началник на отделението по инфекциозни болести в Масачузетската болница, а от 2012 г. до 2020 г. е професор по медицина в Харвардсткото медицинско училище (Harvard Medical School).

В сруктурата на CDC влизат следните центрове, служби и институти:

• Национален институт за безопасност и здраве при работа.
• Служба за здравеопазване на малцинствата и здравна справедливост.
• Център за глобално здраве.
• Център за готовност и реагиране.
• Център за държавна, племенна, териториална и местна подкрепа.

Всички без Националния институт са подчинени на заместник-директора по обществено здравеопазване и приложна наука.

• Служба за наука.
• Служба по лабораторни науки и безопасност.
• Център за наблюдение, епидемиология и лабораторни услуги.
• Национален център по здравна статистика.

Те са под прякото ръководство на заместник-директора по наука и надзор на общественото здраве.

• Национален център по вродени дефекти и увреждания в развитието.
• Национален център за превенция на хроничните заболявания и промоция на здравето.
• Национален център за екологично здраве/Агенция за регистриране на токсични вещества и болести.

Управляват се от заместник-директора по неинфекциозни болести.

• Национален център по имунизация и респираторни заболявания.
• Национален център по нововъзникващи и зоонозни инфекциозни болести.
• Национален център за превенция на ХИВ, вирусен хепатит, полово предавани болести и туберкулоза.

Тези центрове са под ръководството на заместник-директора по инфекциозни болести.

Към "организма" на CDC могат да се причислят и следните структури:

• CDC организира така наречените Федерални консултативни комитети, които са важна част от стратегията на Агенцията за постигане на ангажираност от заинтиресованите страни и от обществеността по отношение на здравето на гражданите. Тези комитети дават съвети и препоръки относно различни проблеми на общественото здраве и така помагат на Агенцията да изпълняват мисията си за насърчаване на здравето и качеството на живот чрез контролиране и предотвратяване на заболявания, увреждания и наранявания. В Комитетите участват експерти и заинтересовани страни, които по този начин участват в процеса по вземане на дадено решение.
• Консултативен комитет към директора – задачата му е да подпомага със съвети директора, здравното министерство, Агенцията. Дава насоки на CDC как да работят по-добре всички негови структурни подразделения, как да се подобряват резултатите, за да се превърне здравната защита в практическа реалност.

Уеб сайт: https://www.cdc.gov/about/index.html