Национален център по заразни и паразитни болести

Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в България има статут на научна организация към Министерството на здравеопазването. Той има за задача да развива и разработва научните основи, на които стъпва борбата с инфекциозните заболявания, и методите, използвани в нея.

НЦЗПБ извършва засилена научно-изследователска дейност в областта на имунната реактивност, лабораторната диагностика, етиопатогенезата (изучава произхода на заболяването и неговите механизми), епидемиологичните особености, паразитните инвазии, лечението и имунопрофилактиката на вирусните и бактериалните инфекции.

В България Националният център е единствената неуниверситетска институция, получила акредитация и право да подготвя докторанти в сферата на инфектологията и да предлага следдипломно обучение по микробиология, епидемиология, паразитология, вирусология, имунология и алергология.

История на НЦЗПБ

Дейност на НЦЗПБ

Структура на НЦЗПБ

• Отдел "Микробиология"
• Отдел "Имунология и алергология"
• Отдел "Вирусология"
• Отдел "Епидемиология"
• Отдел "Паразитология и тропическа медицина"

История на НЦЗПБ

Националният център по заразни и паразитни болести е създаден през 1881 г., което го прави най-стария научно-практически институт в нашата страна в областта на здравеопазването. На 7 ноември същата година княз Александър Батенберг издава указ, с който започва съществуването си Институт за народно здраве. По-късно той е преименуван на Институт по заразни и паразитни болести.

• Дълго време структурата не е разполага със своя собствена сграда, години наред проектът за изграждане на сдание, в което тя да се помещава, да подготвя лекари микробиолози и да провежда епидемиологични изследвания, е отлежавал в тогавашната Дирекция на народното здраве към МВР. Плановете за строежа датират още от началото на 20-те години на 20 в., но недостатъчните финанси и споровете между Медицинския факултет и Дирекцията какъв да е статута на института осуетяват изпълнението.
• През 1926 г. Дирекцията за народно здраве пише до Фондацията на Рокфелер с молба да подпомогне построяването на сградата на института. От фондацията не обещават да осигурят финансиране, но след много преговори се съгласяват при определени условия. Изискванията са държавата да участва с половината сума, необходима за изграждането, и институтът да бъде автономна структура, в която да се провеждат научни изследвания и да се подготвят лекари и помощен санитарен персонал за работа със заразните болести.
• През 1931 г. се приема Закон за постройка и обзавеждане на Институт за народно здраве, с който се изглаждат спорните моменти и се дава зелена светлина за реализирането на проекта. Стойността на изграждането на сградата и оборудването й възлиза на 40 млн. златни лева.
• През 1934 г. Министерството на вътрешните работи и на народното здраве (МВРНЗ) предлага д-р Ралф Колинс да стане директор на Института по заразни и паразитни болести. Той е постоянен представител на Рокфелеровата фондация на Балканите.
• През 1936 г. преди завършването на строежа се получават разногласия между Фондацията и Дирекцията на народното здраве по отношение на неправомерно сливане на отдели в Института. По тази причина д-р Колинс е отзован. Освен това от министерството не се съгласяват да бъде назначен за директор на Института д-р Балкански, който е предложен от д-р Колинс. Друго решение - да се преотстъпи на МВРНЗ един етаж от новопостроената сграда за административни нужди, също поражда допълнително напрежение между ведомството и Рокфереловата фондация. Всичко това довежда до прекратяване на сътрудничеството между двете институции през 1938 г. Въпреки това Фондацията изпълнява своя ангажимент и заплаща половината от сумата, необходима за построяването на сданието.
• В Националния център по заразни и паразитни болести са разположени всички Национални референтни лаборатории (НРЛ) по вирусни, бактериални и паразитни инфекции. Те са обединени в Лабораторно-изпитателен комплекс, който единствен в България притежава акредитация по европейските изисквания на стандарта БДС ISO EN 17025 за високо качество на работата (от 2003 г.).
• От 1998 г. НРЛ са под международния външен лабораторен контрол на немската акредитационна система Instand. От същата година НЦЗПБ осъществява контрол за качеството на лабораторната диагностика на всички вирусологични, паразитологични и микробиологични лаборатории в България. Когато е налице успешен резултат, те могат да сключват договори с НЗОК.
• От 2007 г. насам Центърът е обявен за Колабориращ център към Световната здравна организация относно въпросите на епидемиологичния надзор върху антибиотичната резистентност и заразните болести. Така НЦЗПБ е натоварен със задачата да отговаря конкретно по тези направления и за обучението на кадри за страните от бившия СССР от азиатската част и за държавите от Югоизточна Европа.

Дейност на НЦЗПБ

Дейността на Националния център по заразни и паразитни болести е с широки граници. Заедно с Министерството на здравеопазването НЦЗПБ извършва всеки ден противоепидемична и организационно-методическа дейност, която включва високо квалифицирани експерти и консултанти, прилага се специализирана лабораторна диагностика, организират се семинари и работни срещи.

Основните направления, към които е насочена активността на НЦЗПБ, са:

• Научно-изследователска дейност.
• Следдипломно обучение основно на специализанти и докторанти, на студенти.
• Организационна и методическа помощ на РЗИ и на здравните заведения в България.
• Референтна лабораторна диагностика и експертиза.
• Производство на биологични препарати за терапия, диагностика и имунопрофилактика - центърът произвежда оригинални препарати за износ и за нуждите на родното здравеопазване. Това са алергенни препарати за диагностика и имунотерапия на алергични заболявания, препарати за диагностика на паразитарни инвазии, моноклонални антитела за определяне на кръвно-групови субстанции и лимфоцитни маркери.
• НЦЗПБ си сътрудничи със СЗО, Глобалния фонд към Организация на обединените нации, ЕС, Европейския център за контрол и превенция на заболяванията, НАТО, с програмите Phare, Tempus, Copernicus, Interreg и с много университети и институти в чужбина в сферата на противоепидемичния надзор на заразните болести, научно-изследователската си дейност и следдипломното обучение.

Структура на НЦЗПБ

Националният център по заразни и паразитни болести се оглавява от директор, подпомаган от един заместник-директор. Организационната структура на институцията се оформя с отделите "Административно-стопански и финансов", "Център за административно обслужване", "Учебна, научно-организационна и ОМД", както и с по-специализираните "Микробиология", "Паразитология и тропическа медицина", "Вирусология", "Епидемиология" и "Имунология и алергология".

В момента директор на Центъра е проф. д-р Ива Христова, д.м.н., която е с богат опит в областта на вирусологията, микробиологията и имунологията. Преди това - от 2012 г. до юни 2021 г., тя е изпълнявала длъжността заместник-директор на НЦЗПБ.

Дейността на Центъра се подпомага от така наречените Директорски съвет и Научен съвет. В първия членуват ръководството на НЦЗПБ, завеждащите отдели, главният счетоводител, юрисконсултът и административния секретар. Вторият е съставен от 26 хабилитирани лица и двама нехабилитирани както от самата институция, така и външни за нея.

Отдел "Микробиология"

Началото на Отдел "Микробиология" е поставено, когато през 1921 г. е създаден Бактериологичният отдел като структурна част от основания през 1897 г. Бактериологичен институт. С течение на времето отделът се утвърждава като основен диагностичен център в България. В момента той обединява 7 Национални референтни лаборатории:

• НРЛ Особено опасни бактериални инфекции - това е единствената в България лаборатория, в която може да се потвърди наличието на антракс, холера, бруцелоза, туларемия, легионели и болест на легионера, йерсиниози.
• НРЛ по туберкулоза - тя е единствената родна лаборатория по микробактериология, която има международен сертификат. В нея се потвърждават резистентните форми на туберкулоза и се идентифицира вида на нетуберкулозните микобактерии.
• НРЛ по векторно преносими инфекции - използването на генетични техники от лабораторията доведе до развитието на направлението и до уточняване на векторите и резервоарите на Кримската-Конго хеморагична треска, лаймската борелиоза, западнонилската треска, както и до изследвания на лептоспирозата, хантавирусите и на човешката гранулоцитна анаплазмоза.
• НРЛ по контрол и мониторинг на антибиотичната резистентност - идвършва рутинен надзор на антимикробната резистентност, всяка година анализира, обобщава и докладва данните за нашата страна за консумацията на антибиотици на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията.
• НРЛ Микози и сексуално-предавани инфекции - дейността й е свързана с диагностика на кожно-лигавични и системни микози предимно при пациенти с компрометирана имунна система. Също така лабораторията потвърждава и идентифицира наличието на плесени, дрожди и дерматофити посредством ITS секвениране. Извършва референтна диагностика на сексуално-предавани инфекции като хламидия, гонорея, генитални микоплазмени инфекции.
• НРЛ Чревни инфекции, патогенни коки и дифтерия - в лабораторията се използват молекулярно-генетични методи за диагностика на тифо-паратифни инфекции, диарогенни E. coli, капмилобактериози и др.
• НРЛ молекулярна микробиология - лабораторията много е допринесла за въвеждането на молекулярната диагностика и на молекулярните методи на патогенните микроорганизми в Центъра. Тя е първата в България, която е разработила и внедрила молекулярна диагностика на паракоклюш и коклюш, на причинители на бактериални менингити с помощта на RealTime PCR.

Отдел "Имунология и алергология"

Отделът по имунология развива разнообразна референтна, диагностична и научно-изследователска дейност в областта на клетъчния и хуморален имунен отговор както в нормални стойности, така и в патологични. Дейността на отдела е свързана и с възможностите за модулиране на имунния отговор.

• В това звено на НЦЗПБ се извършва обучение на специализанти и дипломанти, кандидат-докторанти разработват своите писмени работи по докторските програми "Имунопатология и алергология" и "Имунология". Отделът предлага специализирани практически, теоретични и индивидуални курсове за следдипломно обучение на биолози, лекари и други специалисти.
• Към отдела има Национална референтна лаборатория по имунология и Кабинет по алергия. Лабораторията е с най-дълъг и голям опит в страната ни относно аналитичната цитометрия, специализирала се е в характеризирането на човешките лимфоцити и в оценъчните методи на клетъчния имунен отговор.
• Лабораторията към имунологичния отдел е единствената, която организира специализирани курсове по флоуцитометрия и клетъчно сортиране за начинаещи и напреднали.
• Повече от 80% от изследванията на ХИВ-позитивните хора в страната се правят в тази лаборатория и се извършва имунологичния мониторинг.
• Към Отдел "Имунология и алергология" е и Лабораторията по алергия и алергенни препарати. В нея са направени първите проучвания в България върху замърсяването на околната среда по отношение на най-масовите алергизиращи фактори като плесенни спори, поленови зърна и бактерии. Лабораторията се гордее с най-големия си успех - разработването на собствени технологии за производство на повече от 200 вида препарата за алергия, които са с отлично качество и отговарят на най-високите световни стандарти за имунотерапия на алергичните заболявания и за специфична диагностика.

Отдел "Вирусология"

Отдел "Вирусология" е създаден през 1958 г., като негов предшественик е основаното през 1881 г. първо вирусологично звено по вариола и бяс в нашата страна. Към отдела работят 6 Национални референтни лаборатории.

• НРЛ "Грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ)" - в нея се правят рутинни изследвания за разкодиране на етиологията на грипните епидемии в страната и се установява циркулацията на 8-те най-често срещани респираторни вируси. В лабораторията бяха доказани първите случаи в България на заразяване със SARS-CoV-2.
• НРЛ потвърдителна по ХИВ - лабораторията дава окончателната потвърдителна диагностика на ХИВ/СПИН в нашата страна. В нея се извършват изследвания за наблюдение и анализиране ефективността на прилаганата антиретровирусна терапия и за лекарствена резистентност.
• НРЛ "Хепатитни вируси" - изследва се етиология и разпространение на HAV, HBV, HCV, HDV и HEV хепатотропни вируси в България. В тази лаборатория за първи път в страната е доказан HEV и е проучено разпространението му сред хора, които са HIV-позитивни.
• НРЛ "Морбили, паротит, рубеола" - в нея се правят уникални за България изследвания за доказване на вируса на паротит, морбили, рубеола и на парвовирус В19. Също така и разшифроване на генома на появили се епидемични взривове и определяне на циркулацията на вируса на европейската и световна карта.
• НРЛ "Ентеровируси" - в нея се правят изследвания на полиовируси. Лабораторията притежава сертификат от СЗО за изолация на жизнеспособни полиовируси в клетъчни култури и молекулярна вътретипова диференциация на изолираните. Извършва се изолация и на неполиомиелитни ентеровируси в клетъчни култури.
• НРЛ "Клетъчни култури, рикетсии и онкогенни вируси" - в лабораторията се правят молекулярно-генетични изследвания за доказване на херпесни вируси с цел изясняване значението им за невропатологията в България. Притежава богат набор от клетъчни култури.

Отдел "Епидемиология"

Отдел "Епидемиология" е в помощ на Министерството на здравеопазването относно организирането на противоепидемични дейности. Неговата главна задача е да упражнява надзор над заразните болести, възникващи в България. Отделът събира, обработва, анализира и интерпретира информацията за епидемичната обстановка в нашата страна. Разполага с 3 лаборатории - "Дезинфекция, стерилизация и биоиндикатори", "Химия на ДДД" и "Медицинска арахноентомологияи зоология с дезинсекция и дератизация".

След настъпването на пандемията от COVID-19 трябваше да се направи реорганизация в отдела. Наложи се специалистите от НЦЗПБ да събират, обработват и излагат данните за разпространението на коронавируса. Тази информация е основополагаща и помага на здравното министерство да взима съответните решения.

В Отдел "Епидемиология" се прави оценка и се дава дефинитивно експертно заключение за антимикробната ефективност на дезинфектанти, предназначени за използване в лабораторни и практически условия. Също така в отдела се произвеждат масово употребяваните в практиката химически индикатори за всекидневен контрол на стерилизацията със сертифицирана система за управление на качеството.

Извършва се обучение по епидемиология на заразните болести на студенти и стажант-лекари от медицинския факултет на МУ - София.

Отдел "Паразитология и тропическа медицина"

Отдел "Паразитология и тропическа медицина" развива научна и учебна дейност. Първата включва изучаването на епидемиологията, имунологията, клиниката, патогенезата, диагностиката, лечението и профилактиката на местните и внасяните тропически паразитози.

Отделът има акредитация от Министерството на образованието и науката и е със статут на Национален център за следдипломно обучение по специалността "Медицинска паразитология". Провеждат се курсове, подготвят се докторанти, извършват се индивидуални обучения. От тях могат да се възползват специализиращи лекари, паразитолози, общопрактикуващи, от други клинични специалности.

Звеното извършва диагностична и лечебна дейност, дава консултации на пациенти, както и на хора, които пътуват в тропически страни.

Към отдела работят Национална референтна лаборатория "Диагностика на паразитозите", лаборатория "Експериментална и приложна паразитология" и лаборатория "Амбулаторно-консултативна помощ".

Уеб сайт: https://ncipd.org