Български Червен кръст

През 1863 г. в Женева се провежда заседание на така наречения Комитет на петимата, учреден от Анри Дюнан и още четирима бележити жители на града (д-р Луи Апиа, Густав Моание, д-р Теодор Моноар, ген. Гийом-Анри Дюфур). Същата година, по инициатива на комитета, е организиран конгрес на представителите на 16 държави, относно учредяването на национални дружества за оказване на помощ. Отправя се призив за подкрепяне на тези организации от правителствата. Идеята за признаване на територията на лазаретите, където работи военен санитарен персонал и се настаняват ранени, за неприкосновена от воюващите страни, е одобрена от Конгреса. Предложено е да се утвърден единен отличителен знак за закрила на хора и имущество по време на военни конфликти.

През 1864 г., отново в Женева, Швейцарският федерален съвет организира дипломатическа конференция, съставена от упълномощени лица от 16 държави. Изработена е "Женевската конвенция за облекчаване участта на ранените в армиите на бойното поле", която в рамките на няколко години е ратифицирана от повечето европейски страни. Този документ полага основата на съвременното международно хуманитарно право. Той постановява, че ранените или болните членове на въоръжените сили трябва да се подпомагат, както и да им бъдат оказвани грижи независимо към коя държава принадлежат. Конвенцията утвърждава неутралитета на медицинските действия по време на война, които не изразяват подкрепа за нито една от воюващите страни, и регламентира зачитането на медицинския персонал, територията на лечебните заведения и тяхното оборудване. Взема се решение те да бъдат обозначавани с отличителна емблема - червен кръст на бял фон.

През 1864 г. Комитетът на петимата е преобразуван в "Международен комитет за помощ на ранените военни лица", а след време се преименува на "Международен комитет на Червения кръст" (МКЧК) – както е познат и до този момент. Поставено е за цел да се насърчава създаването на червенокръстки национални дружества, улесняване на съвместната им дейност, а по време на военен конфликт - да действат като неутрален орган за осигуряване на закрила и помощ на пострадалите. България е 19-та присъединила се държава в света, която през 1878 г. учреждава свое национално червенокръстко дружество. От 1 март 1884 г. българското правителство формално става член на Женевската конвенция. Женевската конвенция се прилага за пръв път на Балканите по времето на Сръбско-българската война, като българското правителство оказва съдействие за размяната на военнопленници, организира превързочни пунктове за ранените и улеснява свободното преминаване на хуманитарна помощ.

Лигата на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, създадена през 1919 г. и по-късно преименувана на Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец, обединява националните организации по света. Това способства за обмяна на опит и взаимопомощ. Към днешна дата националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец наброяват 189, като хуманната идея отдавна е надскочила границите на Европа и повечето от задачите на движението са придобили мирновременен характер. За най-важни задачи на Федерацията се обособяват следните - развитие на националните дружества, стимулиране и съгласуване на помощите в мирно време, особено при бедствия от невоенен характер. С все по-голям приоритет е помощта за деца, стари хора, болни, инвалиди, жертви на природни бедствия и др.

През 1928 г. Международният комитет, Лигата и Националните дружества се обединяват в Международен Червен кръст. Така се създава международното червенокръстко движение, а с него се ражда и международното хуманитарно право.

Четирите Женевски конвенции, както и протоколите към тях - Първи и Втори, се разработват в защита правото на закрила на жертвите. По този начин се разширява закрилата на болните, ранените и пленниците; усъвършенствани са клаузите за защита на цивилното население в районите на конфликт, неприкосновеността на гражданските медицински служби, санитарния транспорт и цивилния медицински персонал, забранени са нападенията срещу цивилното население. Гладът, като начин за водене на военни действия, се забранява; предвидени са и улеснения за изпращане на помощи в случай на война. Четвъртата Женевска конвенция е революционна, по своето значение, която мащабно разширява законовата защита за една огромна категория жертви, а именно гражданското население.

България е страна по Женевските конвенции още от 1954 г., а на 26 септември 1989 г. ратифицира и двата Допълнителни протокола към тях.

От 14 януари 2007 г. е в сила и Третият допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1949 г., с който се въвежда защитна емблема - Червен кристал, наред със съществуващите емблеми на Червения кръст и Червения полумесец. Третият протокол е приет от мнозинството страни на дипломатическа конференция, проведена през м. декември 2005 г. в Женева.

Български Червен кръст

Първите червенокръстки дружества у нас са учредени още през 1878 г., а непосредствено след Съединението на двете български области, на 20 септември 1885 г. е основана и Националната организация с председател митрополит Климент, утвърдена с официален указ на първия български княз – Александър Батенберг, който взема БЧК под свое покровителство. Създава се традиция короновани особи да покровителстват Червения кръст, която е запазена по време на династията на царя. Цар Борис III е върховен патрон на Българския Червен кръст през периода 1918 – 1943 г. Организацията има значителен принос за формирането и първите стъпки на българската обществена здравна система. Построени са много болници в различни градове София, Бургас, Плевен, Хасково и др. Изградена е и над 40 години се управлява болница "Червен кръст" – днешна УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов". В своята дългогодишна история Българският Червен кръст играе важна роля в организирането и оказването на медицинска помощ по време на войните, които страната ни води за национално обединение. Земетресението през 1928 г. и бежанската вълна от Беломорието и Одринска Тракия са най-големите изпитания за организацията в мирно време, с които българските червенокръстци се справят много добре и спасяват хиляди хора от глад и мизерия, мобилизирайки собствените си ресурси и с помощта на чуждестранни червенокръстки организации.

Към днешна дата БЧК извършва многобройни хуманитарни акции в подкрепа на пострадали хора от военни конфликти и природни бедствия в повече от 40 държави по света.

Национален съвет
Адрес: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 76
Тел.: 02 816 4700
Сайт: www.redcross.bg