Българска академия на науките - БАН
Асоциации и организации
Българската академия на науките (БАН) е водещ експертен център в България за провеждането на научни изследвания, дейности и обучения от национално и международно значение. Институцията има изградена последователна политика за развитието на иновациите и науката и се управлява в унисон с демократичните принципи. Участва активно в Европейското изследователско пространство. В структурата й са включени над 40 автономни научни звена.
История на академията
Академията е правоприемник на Българското книжовно дружество, създадено октомври месец 1869 г. в град Браила, Румъния, с основна цел да разпространява и усъвършенства сред българите българския език, бит, култура и история, да бъде научен център, активно контактуващ с подобни научни звена в чужбина. Първи председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите на Дружеството Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България през 1878 г. дейността на Дружеството се пренася в град София и се налага като авторитетен научен център с важна и богата политическа и обществено-културна дейност. В него участват книжовници, търговци, просветени дейци, писатели, общественици и други. През 1911 г., с помощта на политика и дългогодишен председател Иван Евстратиев Гешов, Дружеството се превръща в самостоятелна независима институция и се преименува в Българска академия на науките. Същата година е приет и първия закон за нея, а през 1928 г. е завършена и централната сграда на БАН. Към онези години Академията е развивала дейността си в три научни направления – философско-обществени, историко-филологически и природо-математически.
През 1947 г. с приемането на нов закон за БАН от Великото народно събрание Академията се превръща в централно държавно учреждение. Голяма част от научноизследователските институти в страната, създадени след 1945 г., са подчинени на Академията, а след 1991 г. всички академични звена стават автономни.
Дейност на академията
Наука
За ефективна работа и изпълнение на дейността на БАН са създадени специализирани общоакадемични помощни звена, които да обслужват всички академични звена в структурата на Академията. Извършват научни и научно-приложни изследвания в различни области на човешкото познание. Девет са специализираните звена, осем са академичните специализирани звена, а 42 са научните института. Всички те предоставят около 48% от научната продукция в страната.
Експертна и оперативна дейност, иновации и връзки с бизнеса
Експертният потенциал и учените в БАН представляват висококачествен ресурс за специфични оперативни дейности, обслужващи пряко държавата и обществото. Специалистите са надежден и търсен партньор в разрешаването на национални и важни задачи и проблеми, експертни мнения и изработването на стратегии по важни за страната приоритети. Институцията изгражда и развива мрежа с бизнес организации за развитието на иновативни услуги и продукти. Академията е лидер през последните години в регистрирането на патенти и полезни модули сред българските организации.
Образование
Академията е ангажирана с всички нива в образованието. Има акредитирани звена за обучение на докторанти по десетки програми, организират се програми за обучение на студенти в степен „бакалавър“ и „магистър“ с всички висши учебни заведения в страната и извън нея, създадени са програми за повишаване на квалификациите на учители и регулярно се прилагат иновации с цел подобряване на основното и средното образование.
Ръководни органи
Ръководството на БАН взема решения, свързани с оперативното ръководство на Академията, което произтича от Закона и Устава на БАН, и от решенията на ОС и УС на БАН. Сред ръководните органи са:
Общо събрание
Общото събрание е висшият колективен орган за управление на БАН, който осъществява дейност въз основа на Закона за БАН, Устава на БАН и правилата от Общото събрание. Състои се от председател, двама заместник-председатели и секретар. Членовете на ОС са хабилитирани учени на основна работа в БАН, които се избират на тайно гласуване от представители на научните звена. Техният мандат е четири години с възможност за преизбиране.
Сред основните дейности на ОС са приемане, допълване и изменяне на Устава на БАН, определяне броя на членовете на УС на БАН, контрол върху дейността, избор на постоянни и временни комисии, утвърждаване бюджета, откриване и закриване на научни звена и други дейности според Устава на БАН.
Управителен съвет
Това органът на управление на БАН, който работи по правилата, приети от Общото събрание и
осигурява изпълнението на решенията на Общото събрание. Сред основните му функции са прилагането на проекти на решения относно дейността на Академията, изборът на директори на научните постоянни звена, организирането на атестиране на самостоятелните научни звена, както и организирането на общоакадемичното международно сътрудничество.
Състои се от основен и разширен състав. В основният участват 27 членове, избрани за срок от четири години и работещи на основна работа в Академията. В разширения състав участват ръководители на държавни институции, организации, университети и други, които имат право на съвещателен глас.
Ръководство
Ръководството на БАН се състои от председател, заместник-председатели, главен научен секретар и научни секретари. Основните му дейности са свързани с оперативното ръководство на Академията, произтичащо от Закона и Устава на БАН, както и от решенията на ОС и УС.
Съвет на настоятелите
Съветът на настоятелите подпомага развитието на Академия на науките, ефективното управление на финансовите средства и собствеността й. Сред основните му задачи е финансовата политика, разходването на бюджетната субсидия, стопанисване и разпореждане с предоставеното от държавата имущество на БАН. Заседава се не по-малко от веднъж на три месеца като при вземането на решения председателят на Съвета, председател и на БАН, няма право на глас. СН е с мандат от четири години.
За контакти:
Адрес: гр. София, 1040, ул. "15 ноември", №1;
Телефон: 02 9795333; 02 9795223;
Уеб сайт: https://www.bas.bg
Коментари към Българска академия на науките - БАН