Медицински център "Ортомед", гр. София

Ще поствам този коментар навсякъде, където мога, за да се знае. Ходих в т. нар. медицински център Ортомед редовно около 7-8 години, тъй като бях непълнолетна, майка ми ми избираше лекарите и нямах право на глас. Прочетох и други коментари и ми се стори важно да споделя и своя опит, тъй като е многогодишен и показателен. Това трудно може да се нарече медицински център. Екстериорът е в стил очукана барака на двора на село, има някакъв там “паркинг”, който го е ползвал знае защо е в кавички, обаче се взима такса за ползването му от бай някой си, който е готов да те изяде с парцалите, ако се разминете поради някаква причина, на регистратурата работят едни флегматични лелки, които те гледат все едно си им изял закуската, подготвят един прост документ с дни и седмици и искат да им звъниш предварително да ги питаш готов ли е, защото по друг начин няма как да се почувстват важни. Работното време е просто някакви случайно написани числа, защото всеки идва на работа когато си иска и това по никакъв начин не се компенсира, защото и самите лекари не са някакви невиждани професионалисти. Когато за пръв път отидох, проблемът ми беше диагностициран на око, не ми беше направен нито ЯМР, нито една елементарна рентгенова снимка. Ходех на контролен преглед всяка година, преглеждаше ме основно д-р Стефанов и веднъж д-р Недялков и всеки път едно и също: преглед десетина минути, повтаряне на едни и същи неща и пускане по живо, по здраво. Имам чувството, че на докторът му се изтриваше паметта, защото всяка година установявахме наново, че има проблем, почти с изненада, все едно не му бях редовна пациентка... Даже не си правеше труда да ме пита как се развива това, зачестява ли, оредява ли като честота. На всичкото отгоре и казаните неща се оказаха неверни. Имам проблем с нестабилни капачки, твърдяха ми, че просто не ми били заякнали още и това щяло да изчезне като изляза от пубертета, познайте колко изчезна и дали беше наистина от това, че не са с достатъчна твърдост. Бяха ми назначили физиотерапия, попаднах на Борислав Чонгов, за когото гледам, че се пишат хубави неща, дано се е подобрил наистина спрямо тогава. Аз нямам положителен опит с него. Бях малка и много притеснена, а той вместо да ми обясни нещата, да ме успокои и да подходи внимателно, ми се караше и се държеше като старшина в казармата. Самата физиотерапия се изразяваше в електростимулация основно, плюс някои упражнения. Не знам дали първата процедура е била изпълнявана правилно, но беше изключително болезнена и дискомфортна, плачех и си стисках задната част на врата, за да издържам, но него това не го вълнуваше изобщо. На последния сеанс една негова колежка настройваше апарата, защото колегата й още не беше дошъл, и го беше пуснала по-слабо, за пръв път беше поносимо, но когато той влезе, го усили значително и пак ме боля, но беше за последно и намирах утеха в този факт. Това беше най-ужасната седмица в живота ми и никога няма да си причиня подобно нещо отново. Нямаше значителен ефект от всичко това. Беше споменавана и операция като последен вариант, но майка ми беше категорично против и може би е било за добро, не ми се мисли каква касапска операция и при какви животински условия щеше да е... Много от Вас ще попитат къде е била майка ми в цялата ситуация и ще са прави. Това е въпрос, който и аз си задавам и не получих логичен отговор от нея защо ме е подложила на това. Пиша този коментар единствено с цел да не се излъжат и други да подлагат себе си или близките си на такъв кошмар. Нямам думи да опиша разочарованието си. Безкрайно много горчивина нося и от неразрешения си навреме проблем, и от отношението в този “медицински център”, и от всичкия стрес, който ми се наложи да преживея в такава крехка възраст... Аз вярвам в способността на хората да се променят и израстват, както и във втория шанс, така че искрено се надявам гореспоменатите лица да не продължават по същия начин и с други пациенти, но не бих им се доверила отново за нищо на света. Заради опитът с тях и подобни на тях подхождам с дълбоко недоверие към държавните болници и здравеопазването ни изобщо. Ако не можете да сте лекари, просто не бъдете, има безкрайно много други професии. За да си лекар се изисква на първо място добро отношение и човечност.