ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 57 на МС от 16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване
Постановления
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 57 на МС от 16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване
Обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015 г., в сила от 20.03.2015 г., попр., бр. 25 от 3.04.2015 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. Приема Методика за остойностяване на дейностите в извънболничната медицинска помощ съгласно приложение № 1А и Методика за заплащане на дейностите в извънболничната медицинска помощ съгласно приложение № 1Б.
Чл. 2. Приема Методика за остойностяване на дейностите в болничната медицинска помощ съгласно приложение № 2А и Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ съгласно приложение № 2Б.
Чл. 3. Приема Методика за остойностяване на комплексното диспансерно наблюдение на пациентите с кожно-венерически и психични заболявания съгласно Приложение № 3А и Методика за заплащане на комплексно диспансерно наблюдение на пациенти с кожно-венерически и психични заболявания съгласно приложение № 3Б.
Чл. 4. Приема Методика за остойностяване на дейностите в извънболничната дентална помощ съгласно приложение № 4А и Методика за заплащане на дейностите в извънболничната дентална помощ съгласно приложение № 4Б.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Стойността на отчетената по реда на отмененото Постановление № 94 на Министерския съвет от 2014 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 37 от 2014 г.) от изпълнителите на болнична медицинска помощ медицинска дейност (включително медицински изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ), надвишаваща определените стойности за месеците до влизането в сила на това постановление, се заплаща след решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса в рамките на средствата по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г.
§ 2. Националната здравноосигурителна каса в срок до 30 юни 2015 г. осигурява възможност за електронно отчитане на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ на фактури, спецификации и отчети чрез интернет страницата на НЗОК.
§ 3. Постановлението се приема на основание чл. 55е, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.
§ 4. Отменя се Постановление № 94 на Министерския съвет от 2014 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 37 от 2014 г.).
§ 5. (Попр. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на чл. 10, ал. 1, т. 6, чл. 11, ал. 1, т. 5, чл. 15, ал. 7, чл. 17, ал. 12, т. 6 от приложение № 2Б, които влизат в сила от 1 април 2015 г.
Приложение № 1А |
МЕТОДИКА за остойностяване на дейностите в извънболничната медицинска помощ
Раздел I |
Методика за остойностяване на дейностите в първичната извънболнична медицинска помощ
I. Изчисляването на реимбурсните стойности на отделните дейности в обхвата на първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) се извършва при следната последователност: |
1. Обобщаване на информацията от НЗОК за обема и цените на отчетените и заплатени на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) дейности през последните три години. |
2. Обобщаване на информацията от Националния статистически институт (НСИ) за броя и демографската структура на населението. |
3. Изчисляване на нови реимбурсни цени на базата на прогнозни обеми. |
II. Заплащането на изпълнителите на първична медицинска помощ се формира на базата на два основни компонента – заплащане за капитация (за брой записани здравноосигурени лица (ЗОЛ) и заплащане за дейност: |
1. Капитационно плащане: |
1.1. за лица от 0 до 18 години; |
1.2. за лица от 18 до 65 години; |
1.3. за лица над 65 години; |
1.4. за всички лица – за осигуряване на достъп до медицинска помощ извън обявения си работен график на ЗОЛ, в съответствие с Наредба № 40 на министъра на здравеопазването от 2004 г. за определяне на основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 112 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 61 и 102 от 2005 г., бр. 88 от 2006 г., бр. 2 и 60 от 2009 г., бр. 45, 62 и 100 от 2010 г., бр. 49, 52 и 97 от 2011 г., бр. 99 и 100 от 2012 г. и бр. 31 и 111 от 2013 г.; Решение № 10580 на Върховния административен съд от 12 юли 2013 г. по адм. д. № 1856 от 2013 г. – бр. 12 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 15, 95 и 106 от 2014 г.), наричана по-нататък "Наредба № 40 от 2004 г.". |
2. Заплащане за дейност: |
2.1. дейност по програма "Детско здравеопазване": |
2.1.1. профилактични прегледи за лица от 0 до 1 година; |
2.1.2. профилактични прегледи за лица от 1 до 2 години; |
2.1.3. профилактични прегледи за лица от 2 до 7 години; |
2.1.4. профилактични прегледи за лица от 7 до 18 години; |
2.1.5. имунизации на лица от 0 до 18 години, включително за профилактика на рак на шийката на матката; |
2.2. дейност по програма "Майчино здравеопазване"; |
2.3. дейност по диспансерно наблюдение; |
2.4. профилактични прегледи на лица над 18 години; |
2.5. имунизации на лица над 18 години; |
2.6. инцидентни посещения на ЗОЛ от други здравни райони; |
2.7. неблагоприятни условия. |
III. Методика за изчисляване на реимбурсните нива за заплащането на базата на капитация: |
1. Капитацията има 3 компонента: |
1.1. дефиниране на пакета услуги, заплащани чрез базова капитационна стойност; |
1.2. базова капитационна стойност; |
1.3. механизъм за определяне на броя лица, регистрирани при всеки изпълнител. |
2. Дефиниране на пакета услуги. |
Пакетът услуги отразява текущите потенциални възможности за развитие на изпълнителите, както и интеграцията на услугите в обхвата на пакета съгласно определените в наредбата по чл. 45, ал. 2 ЗЗО. |
3. Определяне размера на средствата и на базова капитационна стойност. |
Базовата капитационна стойност се изчислява от оценката на средствата, които финансиращата институция има в наличност за една година, за да заплати за предлаганите първични извънболнични услуги на всички изпълнители, включени в системата за заплащане – ПИМП, разделени на общия брой регистрирани при ОПЛ лица. |
Средствата за първична медицинска помощ се определят като процент от общия бюджет на НЗОК. Разходите са базирани на фактическите разходи през предходната година или са екстраполирани на базата на исторически разходи и степен на натовареност. Първоначално изчислението от долу нагоре се прави с цел да се определи минималният разход за здравноосигурено лице за предоставяне на базова услуга. |
4. Изчисляване на изравняващи риска коефициенти. |
За да се гарантира, че системата на капитационно заплащане осигурява подходящи стимули и компенсира доставчиците за обслужване на населението с различни здравни нужди, се използват коефициенти за изравняване на финансовия риск. По този начин не се допуска изпълнители на ПИМП да бъдат склонни да привличат по-здрави пациенти (селекция на риска) и да избягват регистрацията на скъпоструващите пациенти (възрастни или хронично болни). |
Калкулира се корекцията на риска спрямо възраст (пол, здравен статус и др.), като за целта се изчисляват коефициенти за корекция. С тях се коригира надолу или нагоре базовата капитационна стойност и се създават диференцирани капитационни плащания за отделните възрастови групи. |
Въвежда се допълнително заплащане (на базата на комбинация от фактори, в т. ч. географски коефициент) за изравняване на риска за работа в неблагоприятни региони. |
5. Поддържане на базата данни на записаните пациенти. |
Капитационното заплащане се основава на регистрацията на лицата при определен изпълнител на медицинска помощ за фиксиран период от време. Броят на регистрираните лица е една от детерминантите на общия размер финансови средства, които изпълнителят ще получи. Здравноосигурените лица имат възможност (и задължението) за свободен избор на изпълнител на медицинска помощ за фиксиран период. Базата данни със записаните при ОПЛ лица се осъвременява след приключването на всеки отчетен период всеки месец. Въз основа на точните и осъвременени данни капитационното заплащане може да бъде изменяно и приспособявано в съответствие с избора на пациентите. |
6. Изчисляване на индивидуален капитационен бюджет на изпълнителя на медицинска помощ. |
Когато елементите на капитационното заплащане са конструирани – базова капитационна стойност, брой на записаните здравноосигурени лица, детайлна информация за характеристиките на лицата и набор от изравнителни коефициенти, капитационният бюджет за всеки изпълнител се изчислява, както следва: |
Капитационен бюджет на единицата I = ? [(коефициент за корекция за група А) х (брой на регистрираните в група А) х (базовата капитационна стойност) + (суми за работа в населени места с неблагоприятни условия)]. |
Коефициентите за изравняване на риска служат за преразпределяне на средствата в рамките на ПИМП, но те не променят размера на наличните средства. Базовата капитационна стойност се изчислява от претеглените средни размери на средствата за ЗОЛ, които са налични във фонда за ПИМП, претеглени чрез възрастов/пол коефициент на регистрираните при всеки изпълнител на първична извънболнична услуга. |
7. Поддържане на финансова и управленска система. |
Изпълнителите на ПИМП са длъжни да имат в наличност в лечебните заведения и да поддържат софтуер за изготвяне и съхраняване на счетоводни и медицински отчети. |
8. Капитационното заплащане потенциално има позитивен ефект – задържане на разходите, но също и потенциално негативен ефект за намаляване на количеството и качеството на необходимите услуги. По тази причина се комбинира със заплащане за дейност (допълнителен елемент от формирането на общия финансов ресурс за работата на ОПЛ) като гаранция, че ресурсите са използвани за осигуряването на достъп до необходимите по обем и качество услуги. |
IV. Методика за изчисляване на реимбурсните нива за заплащане за извършена дейност: |
1. Капитацията прехвърля осигурителния риск върху изпълнителите на медицинска помощ и ги възпира от свръхпредлагане на услуги. Това налага да се съчетае с използването на базиран на резултата механизъм за заплащане за предоставяне на специфични услуги. |
2. Заплащането за извършена дейност се базира на системата такса за услуга, при която изпълнителят на медицинска помощ е реимбурсиран за предоставянето на всяка индивидуална услуга. Използват се два подхода за заплащане: първият, базиран на ресурсите (т. нар. "retrospectivecost-based" payment), или вторият, базиран на резултатите, като този подход може да бъде въведен с определянето на показатели за качество като допълнителен финансов стимул за изпълнителите на медицинска помощ. |
Раздел II |
Методика за остойностяване на дейностите в специализираната извънболнична медицинска помощ
I. Изчисляването на реимбурсните стойности на отделните дейности в обхвата на специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП) се извършва при следната последователност: |
1. Обобщаване на информацията от НЗОК за обема и цените на отчетените и заплатените на специалистите дейности през последните три години. |
2. Изчисляване на нови реимбурсни цени на базата на прогнозни обеми. |
II. Заплащането на изпълнителите на СИМП се основава на следната методика: |
1. Дефиниране на пакета услуги. |
Дефинират се агрегирани групи здравни услуги със сходни разходи, както следва: |
1.1. първични посещения; |
1.2. вторични посещения; |
1.3. профилактика на лица до 18 години; |
1.4. профилактика на лица над 18 години с рисков профил; |
1.5. дейност по програма "Майчино здравеопазване"; |
1.6. диспансерно наблюдение; |
1.7. дейности, свързани с лекарските консултативни комисии (ЛКК); |
1.8. високоспециализирани медицински дейности в извънболничната специализирана помощ; |
1.9. физиотерапия и рехабилитация. |
2. Определяне размера на средствата за СИМП. |
Средствата за специализирана медицинска помощ се определят като процент от общия бюджет на НЗОК. Разходите са базирани на фактическите разходи през предходната година или са екстраполирани на базата на исторически разходи, обем дейности и натовареност. Разпределението може да бъде променяно при промяна на обхвата от услуги или при включването на допълнителни дейности. |
3. Определяне на единичната стойност на услугата (преглед). |
Първоначално изчислението се прави от долу нагоре с цел да се определи минималният разход на здравноосигурено лице за предоставяне на базова дейност от обхвата на основния пакет за съответната специалност. |
Разходите се определят като преки и непреки и се извършва процентно разпределение по видовете здравни услуги, предлагани от специалистите. |
След това този минимум може да бъде повишен чрез разпределение от горе надолу на ресурсите за СИМП. |
Комбинирането на двата подхода осигурява бюджетно неутрален механизъм за разпределение на ресурсите. |
Разпределението е, както следва: |
3.1. разпределение на преките разходи за видовете медицински дейности; |
3.2. разпределение на непреките (фиксираните) административни разходи; |
3.3. разпределение на разходите за заплати. |
Общото време, отделено за всяка една от услугите в извънболничната помощ, се разделя на общото време, отделяно за всички здравни услуги (времето може да се разпредели по специалности). |
4. Поддържане на финансова и управленска система. |
Изпълнителите на СИМП са длъжни да имат в наличност в лечебните заведения и да поддържат софтуер за изготвяне и съхраняване на счетоводни и медицински отчети. |
Раздел III
Методика за остойностяване на медико-диагностичните дейности в извънболничната медицинска помощ
I. Дефиниране на пакета услуги. |
Дефинират се агрегирани групи здравни услуги със сходни разходи, както следва: |
1. Клинична лаборатория. |
2. Клинична микробиология. |
3. Медицинска паразитология. |
4. Образна диагностика. |
5. Вирусология. |
6. Обща и клинична патология. |
7. Клинична имунология. |
8. Имунохематология. |
Изследванията са планирани да осигурят необходимия обем дейности по повод на остри състояния и заболявания за реализиране на профилактичната дейност и за диагностика на хронично болните лица съгласно Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (обн., ДВ, бр. 106 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2005 г., бр. 4 и 60 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 58 и 97 от 2011 г., бр. 100 от 2012 г. и бр. 33 и 111 от 2013 г.; Решение № 10580 на Върховния административен съд от 12 юли 2013 г. по адм. д. № 1856 от 2013 г. – бр. 12 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2014 г.), наричана по-нататък "Наредба № 39 от 2004 г.", както и на базата на договорените в Националния рамков договор условия за оказване на медицинската помощ. |
II. Определяне размера на средствата за медико-диагностичните дейности (МДД). |
Средствата се определят като процент от общия бюджет на НЗОК. Разходите са базирани на фактическите разходи през предходната година за всеки конкретен вид изследване или са екстраполирани на базата на исторически разходи и отчетен обем дейности. Разпределението може да бъде променяно при промяна на обхвата от услуги или при включване на допълнителни дейности. |
III. Определяне на единичната стойност на услугата. |
Първоначално изчислението се прави от долу нагоре с цел да се определи минималният разход на здравноосигурено лице за предоставяне на базова дейност от обхвата на основния пакет. Разходите се определят като преки и непреки и се извършва процентно разпределение по видовете медико-диагностични дейности. След това този минимум може да бъде повишен чрез разпределение от горе надолу на ресурсите за МДД. |
Комбинирането на двата подхода осигурява бюджетно неутрален механизъм за разпределение на ресурсите. |
Разпределението е, както следва: |
1. Разпределение на преките разходи за видовете медицински дейности. |
2. Разпределение на непреките (фиксираните) административни разходи. |
3. Разпределение на разходите за заплати. |
Общото време, отделено за всяка една от услугите в извънболничната помощ, се разделя на общото време, отделяно за всички здравни услуги (времето може да се разпредели по специалности). |
|
За да се обобщят единичните цени за преглед, те се превръщат в относителни тегла чрез разделянето на разходите за всяка група от услуги на общите средни разходи: |
|
IV. Поддържане на финансова и управленска система. |
Изпълнителите на МДД са длъжни да имат в наличност в лечебните заведения и да поддържат софтуер за изготвяне и съхраняване на счетоводни и медицински отчети. |
Приложение № 1Б |
МЕТОДИКА за заплащане на дейностите в извънболничната медицинска помощ |
Раздел I
Методика за заплащане на медицинските дейности в първичната извънболнична помощ
Чл. 1. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност на изпълнителите на първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) съгласно Наредба № 40 от 2004 г. по следните елементи: |
Чл. 2. (1) Заплащането по чл. 1, ал. 1, т. 1 се определя в зависимост от възрастта и броя на: |
Чл. 3. (1) Заплащането по чл. 1, ал. 1, т. 2 се дължи: |
Чл. 4. (1) Заплащането по чл. 1, ал. 1, т. 3 се дължи за извършен преглед на лице, включено в програма "Майчино здравеопазване" – при изпълнителя на ПИМП. |
Чл. 5. (1) За медицинската помощ по чл. 1, ал. 1, т. 4 се заплаща за извършен преглед на ЗОЛ с едно или повече заболявания, подлежащи на диспансерно наблюдение от ОПЛ. |
Чл. 6. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща по чл. 1, ал. 1, т. 5 и 6: |
Чл. 7. (1) Изпълнителят на ПИМП има право на заплащане по чл. 1, ал. 1, т. 7, когато населеното място, в което е регистриран адресът на лечебното заведение, отговаря на критериите, обуславящи го като неблагоприятно. |
Чл. 8. (1) Заплащането по чл. 1, ал. 1, т. 8 е за извършен преглед на ЗОЛ с регистрация в друг здравен район – при лекаря, при следните условия: |
Чл. 9. (1) Изпълнителят на ПИМП има право на заплащане по чл. 1, ал. 1, т. 9, в случай че осигурява достъп до медицинска помощ извън обявения си работен график на ЗОЛ по един от начините, посочени в Наредба № 40 от 2004 г. |
Чл. 10. Плащането по чл. 1, ал. 2 се извършва след проверка по фактура (хартиена или електронна), спецификация, месечни отчети и електронен отчет за извършената дейност, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. |
Раздел II
Методика за заплащане на медицинските дейности в специализираната извънболнична помощ
Чл. 11. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност от изпълнители на СИМП съгласно Наредба № 40 от 2004 г. и НРД за медицинските дейности за 2015 г., както следва: |
Чл. 12. (1) За дейностите, оказани на здравнонеосигурените жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗЗ, НЗОК заплаща на изпълнителите на СИМП един профилактичен преглед съгласно чл. 19 от Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравнонеосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. |
Чл. 13. (1) За видовете специализирана медицинска помощ по чл. 11, ал. 1, т. 1 се заплаща за: |
Чл. 14. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 11, ал. 1, т. 2 се заплаща за: |
Чл. 15. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 11, ал. 1, т. 3 се заплаща за извършен профилактичен преглед на ЗОЛ до 18-годишна възраст от лекар с придобита специалност по "Педиатрия". |
Чл. 16. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 11, ал. 1, т. 4 се заплаща за извършен профилактичен преглед на ЗОЛ, включено в програма "Майчино здравеопазване" и избрало специалист по "Акушерство и гинекология" за наблюдение на бременността, както следва: |
Чл. 17. За профилактичен преглед на неосигурените жени по чл. 45, ал. 1, т. 7 ЗЗО и чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗЗ се заплаща по реда на чл. 16, ал. 1, т. 1 като за първичен преглед. |
Чл. 18. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 11, ал. 1, т. 5 се заплаща за извършен профилактичен преглед на ЗОЛ над 18-годишна възраст. |
Чл. 19. (1) Специализираната медицинска помощ по чл. 11, ал. 1, т. 7 се заплаща за реализиран физиотерапевтичен курс на лечение за определено заболяване, който включва комплексно лечение от: |
Чл. 20. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 11, ал. 1, т. 6 се заплаща за извършен преглед на ЗОЛ с едно или повече заболявания на диспансерно наблюдение от лекар-специалист: |
Чл. 21. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за високоспециализирана медицинска дейност (ВСМД) на изпълнителите на медицинска помощ по цени, определени по реда на чл. 55д ЗЗО. |
Чл. 22. На изпълнители на СИМП се заплаща по реда на тази методика за извършена и отчетена дейност по чл. 11, ал. 1, т. 10. |
Чл. 23. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за извършена и отчетена медицинска експертиза на работоспособността на всеки член на обща или специализирана лекарска консултативна комисия (ЛКК), но на не повече от трима членове. |
Чл. 24. Регулацията на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности в извънболничната помощ се осъществява съгласно чл. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. |
Раздел III
Методика за заплащане на медико-диагностичните дейности
Чл. 25. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за медико-диагностичната дейност, назначена и извършена съобразно националните медицински стандарти, Наредба № 40 от 2004 г., включително за интерпретацията на резултатите. В заплащането по ал. 1 не се включват стойността на контрастната материя и цената за биологичен материал. |
Чл. 26. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за медико-диагностичната дейност, назначена на неосигурените жени, на които се оказва наблюдение на бременността по реда на чл. 45, ал. 1, т. 7 ЗЗО и чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗЗ, в обхват, определен в чл. 19 от Наредба № 26 от 2007 г. на министъра на здравеопазването за предоставяне на акушерска помощ на здравнонеосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени (обн., ДВ, бр. 51 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2012 г. и бр. 9 от 2014 г.). |
Чл. 27. Националната здравноосигурителна каса заплаща медико-диагностични дейности по цени, определени по реда на чл. 55д ЗЗО. |
Раздел IV
Условия и срокове за заплащането на дейностите в извънболничната помощ
Чл. 28. (1) Изпълнителите на медицинска помощ се отчитат, като представят ежемесечно в РЗОК фактура (хартиена или електронна), финансовоотчетни документи, първични медицински документи и електронен отчет за извършената дейност на ЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, и/или електронен отчет, съдържащ назначената и извършената медико-диагностична дейност, и първите екземпляри от регистрационните форми за избор на новозаписаните пациенти в пациентска листа на ОПЛ, придружени с електронен отчет в определен от НЗОК формат, по утвърден график, до третия работен ден на месеца, следващ отчетния месец. |
Чл. 29. (1) Електронните отчети – за извършената дейност на ЗОЛ, отразена в амбулаторни листове, за новозаписани пациенти, за назначената и извършената медико-диагностична дейност, в определен от НЗОК формат, се връщат за корекция на ИМП, в случай че след обработването им се установят следните фактически грешки: |
Чл. 30. При неспазване на посочения в чл. 28, ал. 1 срок за представяне на отчетните документи от ИМП обработката им и съответното заплащане се извършват в сроковете за следващия период на отчитане. |
Чл. 31. (1) Условие за плащане на ИМП е точното и правилното попълване на документите съгласно настоящите условия и пълно и точно изпълнение на дейността. |
Чл. 32. При констатиране на фактическите грешки по чл. 29, ал. 1 РЗОК връща електронния отчет на ИМП за отстраняването им. Изпълнителят на медицинска помощ предоставя коригирания електронен отчет в срок до един работен ден. |
Чл. 33. (1) При необходими корекции и допълнения на финансовоотчетните документи – фактура и спецификация, РЗОК изпраща писмени указания за необходимите корекции и допълнения не по-късно от 16-о число на месеца на отчитане на изпълнителя на ИМП. |
Чл. 34. Плащанията за отчетената дейност по чл. 28, ал. 5, 6 и 7 се извършват чрез РЗОК до 10 работни дни след постъпване в НЗОК на трансферните средства от МЗ. |
Чл. 35. Плащанията се извършват по банков път в левове по обявена от ИМП в индивидуалния договор банкова сметка в срока по чл. 29, ал. 3. |
Чл. 36. За неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, ИМП носят отговорност съгласно условията на действащия НРД. |
Чл. 37. Когато плащането за извършените и отчетените дейности не се извърши в сроковете, определени с договора, на ИМП се дължи законна лихва за забава за просроченото време. |
Чл. 38. (1) По предложение на директорите на РЗОК съгласувано с РЛК на БЛС управителят на НЗОК утвърждава списък на населените места с неблагоприятни условия за работа на изпълнителите на ПИМП и сумите за заплащане за работа в тях. |
Чл. 39. (1) Представителите на НЗОК по чл. 55д, ал. 5 ЗЗО и представители на Управителния съвет на БЛС извършват наблюдение и анализ на тримесечие на изпълнението на обемите по чл. 2 от Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015 г. между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз (ДВ, бр. 5 от 20.01.2015 г.), както и на текущото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2015 г. за здравноосигурителни плащания за ПИМП, СИМП и МДД. |
Приложение № 2А |
МЕТОДИКА за остойностяване на дейностите в болничната медицинска помощ |
I. Изчисляването на единните реимбурсни цени на отделните клинични пътеки (КП) се извършва чрез: |
1. Обобщаване на информацията от лечебните заведения за болнична помощ (ЛЗБП) за фактически извършените разходи от различните видове болници. |
2. Изчисляване на нови единни реимбурсни цени. |
3. Изчисляване на необходимите средства на национално ниво на базата на новите единни реимбурсни цени и прогнози за броя пациенти по КП. |
II. Предлаганото определяне на нови реимбурсни цени се базира на единни цени за цялата система. Избрана е нелинейна трансформация, която при голямо относително надценяване/подценяване на КП приближава максимално новата цена до действителния разход. |
1. Новите реимбурсни цени са еднакви за различните видове лечебни заведения. |
2. Новите реимбурсни цени се определят на базата на анализ на съотношенията между досегашните реимбурсни цени и реалните разходи, декларирани пред Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). |
3. Определят се коефициентите на относително надценяване/подценяване за всяка КП. |
4. Изчислява се като отношение на разликата на средния разход и реимбурсната цена спрямо средния разход. |
5. Определят се новите реимбурсни цени. |
6. Коефициентите на относително надценяване/подценяване се стандартизират чрез Z-трансформацията. |
7. Новата реимбурсна цена се позиционира в интервала между старата цена и отчетените средни разходи за един хоспитализиран през предходната година. Позиционирането се извършва с помощта на кумулативната функция на стандартното нормално разпределение. |
III. Определяне коефициентите на относително надценяване/подценяване на отделните КП. |
Коефициентът на относително надценяване/подценяване на КП се определя по формулата: |
IV. Определяне на новите реимбурсни цени. |
Новата реимбурсна цена се позиционира в интервала между старата реимбурсна цена и отчетените средни разходи за един хоспитализиран през предходната година. По този начин се търси баланс между мнението на експертите, определили реимбурсните цени, и действителните разходи. Колкото по-силно е подценяването/надценяването на КП, толкова новата реимбурсна цена е по-близо до действителните средни разходи. |
За целта коефициентите на относително надценяване/подценяване се стандартизират с помощта на Z-трансформацията: |
V. Описаният алгоритъм за определяне на нови реимбурсни цени се прилага само за КП, за които броят на регистрираните през предходната година хоспитализации е по-голям от 0,01 % от общия брой хоспитализации. |
Приложение № 2Б |
МЕТОДИКА за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ |
Чл. 1. (1) Тази методика урежда заплащането на дейностите за болнична медицинска помощ за: |
Чл. 2. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 40 от 2004 г., както следва: |
Чл. 3. Националната здравноосигурителна каса заплаща по реда на тази методика за лицата, посочени в чл. 1, хоспитализирани след влизането в сила на договора между НЗОК и съответния изпълнител на БМП. |
Чл. 4. Заплащането по чл. 3 се извършва в левове по цени и обеми, определени по реда на чл. 55д ЗЗО. |
Чл. 5. За всеки случай по КП № 297 "Палиативни грижи при онкологично болни", КП № 305 "Физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи при персистиращо (хронично) вегетативно състояние" и по процедурите, посочени в приложение № 12 "Интензивно лечение на новородени деца с асистирано дишане" и в приложение № 13 "Процедури за интензивно лечение извън случаите на новородено" към Наредба № 40 от 2004 г., определената цена по реда на чл. 55д ЗЗО за един леглоден се умножава по броя на пролежаните леглодни при спазване на ограниченията за болничен престой, установен в алгоритъма на съответните клинични пътеки и процедури. |
Чл. 6. За клинични процедури по чл. 2, ал. 1, т. 4 – 7 се заплаща за всеки отделен случай въз основа на броя проведени клинични процедури за отчетния месец. |
Чл. 7. (1) Контролните прегледи, включени в КП, не следва да бъдат извършени с "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" – бланка МЗ – НЗОК № 3, от същия/друг лекар, извършил дейността в лечебно заведение – изпълнител на БМП. |
Чл. 8. Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. |
Чл. 9. (1) В случай на хоспитализация по КП и необходимост от провеждане на клинична процедура (КПр)/Процедура(Пр)/ВСМД в рамките на същия болничен престой НЗОК заплаща КП и КПр/Пр/ВСМД, с изключение на: |
Чл. 10. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по КП при наличие на следните условия: |
Чл. 11. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по клинични процедури, включени в приложение № 10, и процедури по приложения № 12, 13 и 15 към член единствен от Наредба № 40 от 2004 г. при наличие на следните условия: |
Чл. 12. (1) При КП/КПр/Пр, която не е завършена, и индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебният алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП и КПр. |
Чл. 13. (1) В случаите, в които при лечение на пациент по определена КП/КПр/ процедура, която не е завършена, настъпят индикации за необходимост от лечение по друга КП/КПр/процедура, за която лечебното заведение няма сключен договор, лечебното заведение е длъжно да преведе пациента в друго лечебно заведение, сключило договор за съответната КП/КПр/процедура. |
Чл. 14. При постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на болнична помощ се заплаща само хирургичната КП. |
Чл. 15. (1) Когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. |
Чл. 16. Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 2, ал. 1, т. 3 при изпълнение на следните условия: |
Чл. 17. (1) Изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК, ежедневно отчитат по електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора. |
Чл. 18. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност по КП на изпълнителите на БМП след представяне на следните първични медицински и финансовоотчетни документи: |
Чл. 19. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорените и извършените ВСМД след представяне на следните първични медицински и финансовоотчетни документи: |
Чл. 20. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност по КПр, посочени в приложение № 10, и Пр по приложения № 12, 13 и 15 към член единствен от Наредба № 40 от 2004 г. на изпълнителите на БМП след представяне на следните първични медицински и финансовоотчетни документи: |
Чл. 21. (1) Стойностите на дейностите в болнична медицинска помощ по договорите на изпълнителите на БМП се определят съгласно чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г. и приетите правила от Надзорния съвет на НЗОК и са неразделна част от индивидуалните им договори (приложение № 2 към индивидуалните договори). |
Чл. 22. (1) Изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК, представят отчетните документи по чл. 18, 19 и 20 ежемесечнo в РЗОК по утвърден график до осмия работен ден на месеца, следващ отчетния. |
Чл. 23. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща ежемесечно договорената, извършената и отчетената дейност по чл. 2 след проверка на документите по чл. 18, 19 и 20. |
Чл. 24. (1) При констатирано от РЗОК несъответствие съгласно чл. 23 по представените финансовоотчетни документи по чл. 18, 19 и 20 РЗОК изпраща писмени указания за необходимите корекции до три работни дни от представяне на отчетните документи на изпълнителя на БМП. |
Чл. 25. Плащанията на изпълнителите на БМП се извършват чрез РЗОК до 30-о число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е предвиден друг срок в чл. 23, ал. 5 и 6. |
Чл. 26. При неспазване на посочените в чл. 17, 22 и 24 срокове за представяне на отчетните документи от изпълнителите на БМП не се заплаща отчетената дейност по настоящия ред. |
Чл. 27. Ако изпълнителят на БМП не подаде електронен отчет по чл. 17 или не спази реда за корекции, на изпълнителя на БМП не се заплаща отчетената дейност. |
Чл. 28. (1) Плащанията се извършват в левове, по банков път, по обявена от изпълнителя на БМП в индивидуалния договор банкова сметка. |
Чл. 29. За неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, изпълнителите на БМП носят отговорност. |
Чл. 30. Когато плащането за извършените и отчетените дейности не се извърши в сроковете, определени с договора, на изпълнителя на БМП се дължи законна лихва за забава за просроченото време. |
Чл. 31. (1) Представителите на НЗОК по чл. 55д, ал. 5 ЗЗО и представители на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) извършват наблюдение и анализ на тримесечие на изпълнението на обемите по чл. 2 от Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и Българския лекарски съюз, както и на текущото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2015 г. за здравноосигурителни плащания за БМП. |
Приложение № 3А |
МЕТОДИКА за остойностяване на комплексното диспансерно наблюдение на пациентите с кожно-венерически и психични заболявания |
I. Изчисляването на стойности на комплексното диспансерно наблюдение се извършва при следната последователност: |
1. Обобщаване на информацията от Министерството на здравеопазването (МЗ) за обема и цените на отчетените и заплатените дейности през последните две години. |
2. Изчисляване на нови цени на базата на прогнозни обеми. |
II. Заплащането на изпълнителите на комплексно диспансерно наблюдение се основава на следната методика: |
1. Дефиниране на пакета услуги за комплексно диспансерно наблюдение: |
1.1. диспансерно (амбулаторно) наблюдение на болни с психични заболявания; |
1.2. диспансерно наблюдение на болни с кожно-венерически заболявания. |
2. Определяне размера на средствата за комплексното диспансерно наблюдение на лица с кожно-венерически и психични заболявания. Средствата за комплексно диспансерно наблюдение се определят като част от средствата за специализирана извънболнична медицинска помощ. Разходите са предвидени на базата на фактическите разходи през предходната година или на историческите разходи на МЗ, обем дейности и натовареност. Разпределението може да бъде променяно при промяна на обхвата от услуги или при включването на допълнителни дейности. |
3. Определяне на стойността на комплексно диспансерно наблюдение. |
В стойността на комплексното диспансерно наблюдение се включва преглед при специалист, консултация с друг специалист и медико-диагностични изследвания. |
Първоначално изчислението се прави от долу нагоре с цел да се определи минималният разход на здравноосигурено лице за предоставяне на базова дейност съгласно обема и честотата в заложения алгоритъм на оказване на наблюдението. |
Общото време, отделено за всяка една от услугите в извънболничната помощ, се разделя на общото време, отделяно за всички здравни услуги (времето може да се разпредели по специалности). |
Приложение № 3Б |
МЕТОДИКА за заплащане на комплексно диспансерно наблюдение на пациенти с кожно-венерически и психични заболявания |
Чл. 1. (1) Тази методика урежда заплащането на комплексно диспансерно наблюдение (КДН) на пациенти с кожно-венерически и психични заболявания за: |
Чл. 2. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на КДН по чл. 15 от НРД за медицинските дейности за 2015 г. за договорената и извършената дейност за КДН, оказана на пациенти с кожно-венерически и психични заболявания. |
Чл. 3. Прегледът се отчита с "Направление за комплексно диспансерно наблюдение" (бланка МЗ – НЗОК № 10) при първо посещение на пациента и с амбулаторни листове и електронен отчет за извършената дейност на пациента, отразена в "Амбулаторен лист за комплексно диспансерно наблюдение" (бланка МЗ – НЗОК № 11) в определен от НЗОК формат, а за осигурени в друга държава лица – и с копие от удостоверителния документ за право на обезщетения в натура в случай на трудови злополуки или професионални заболявания. |
Чл. 4. (1) Изпълнителите на медицинска помощ (ИМП) се отчитат, като представят ежемесечно в районната здравноосигурителна каса (РЗОК) фактура (хартиена или електронна), финансовоотчетни документи, първични медицински документи и електронен отчет за извършената дейност на пациенти, отразена в амбулаторни листове (бланка МЗ – НЗОК № 11) и/или в електронен отчет в определен от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) формат, по утвърден график, до третия работен ден на месеца, следващ отчетния. |
Чл. 5. (1) Електронните отчети по чл. 4 се връщат за корекция на ИМП, в случай че след обработките им се установят следните фактически грешки: |
Чл. 6. При неспазване на посочения в чл. 4, ал. 1 срок за представяне на отчетните документи от ИМП обработката им и съответното заплащане се извършват в сроковете за следващия период за отчитане. |
Чл. 7. (1) Условие за плащане на ИМП е точното и правилно попълване на документите съгласно настоящите условия и пълното и точно изпълнение на дейността. |
Чл. 8. При констатиране на фактическите грешки по чл. 5, ал. 1 РЗОК връща електронния отчет на ИМП за отстраняването им. Изпълнителят на медицинска помощ предоставя коригирания електронен отчет в срок до един работен ден. |
Чл. 9. (1) При необходими корекции и допълнения на финансовоотчетните документи – фактура и спецификация, РЗОК изпраща писмени указания за необходимите корекции и допълнения не по-късно от 16-о число на месеца на отчитане на изпълнителя на ИМП. |
Чл. 10. Плащанията се извършват по банков път, в левове, по обявена от ИМП в индивидуалния договор банкова сметка. |
Чл. 11. За неверни данни, посочени в отчетите и в справките, изискуеми по договора, ИМП носят отговорност съгласно условията на действащия НРД. |
Чл. 12. Когато плащането за извършените и отчетените дейности не се извърши в сроковете, определени с договора, на ИМП се дължи законна лихва за забава за просроченото време. |
Чл. 13. (1) Представителите на НЗОК по чл. 55д, ал. 5 ЗЗО и представители на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) извършват наблюдение и анализ на тримесечие на изпълнението на обемите по чл. 2 от Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и Българския лекарски съюз, както и на текущото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2015 г. за здравноосигурителни плащания за Специализирана извънболнична помощ (СИМП). |
Приложение № 4А |
МЕТОДИКА за остойностяване на дейностите в извънболничната дентална помощ |
I. Дефиниране на пакета от услуги, подлежащи на реимбурсиране. |
Дефинират се агрегирани групи здравни услуги със сходни разходи, както следва: |
1. Първична дентална помощ. |
2. Специализирана дентална помощ. |
3. Лекарска консултативна комисия. |
4. Неблагоприятни условия. |
В рамките на всяка група услуги се определят категориите възрастови групи, които ще определят и различията в степента на реимбурсиране на цените от страна на НЗОК: лица под 18 години и лица над 18 години. |
II. Определяне на прогнозен обем дейности. |
Прогнозният обем дейности за съответната година се определя на базата на исторически равнища и тенденции на основата на информация от НЗОК. Приема се общ обем дейности в зависимост от пакета, определен от министъра на здравеопазването, и прогноза за населението, което ще ползва дентални услуги, заплатени от НЗОК. Прогнозните обеми се разработват в съответствие с чл. 55г ЗЗО. |
III. Определяне размера на средствата за дентална медицинска помощ. |
Общият размер на средствата за дентална помощ се определя като процент от общия бюджет на НЗОК. Разходите са базирани на фактическите разходи през предходната година или са екстраполирани на базата на исторически разходи, обем дейности и натовареност. Разпределението може да бъде променяно при промяна на обхвата от услуги или включването на допълнителни дейности. |
IV. Определяне на индивидуалните реимбурсни цени.
Първоначално изчисляването се прави от долу нагоре с цел да се определи минималният разход на ЗОЛ за предоставяне на базова дейност от обхвата на основния пакет за дентална помощ. Разходите се определят като преки и непреки и се извършва процентно разпределение по видовете дентална помощ. След това този минимум може да бъде повишен чрез разпределение от горе надолу на ресурсите за извънболнична дентална помощ (ИДП). |
Разпределението е, както следва: |
1. Разпределение на преките разходи за видовете медицински дейности. |
2. Разпределение на непреките (фиксираните) административни разходи. |
3. Разпределение на разходите за заплати. |
Общото време, отделено за всяка от услугите в ИДП, се разделя на общото време, отделяно за всички здравни услуги. |
Приложение № 4Б към чл. 4
МЕТОДИКА за заплащане на дейностите в извънболничната дентална помощ
Чл. 1. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща изцяло или частично денталните дейности по основен пакет дентална дейност, оказани на здравноосигурени лица (ЗОЛ) съгласно Наредба № 40 от 2004 г., в обеми и цени, определени по реда на чл. 55д ЗЗО. |
Чл. 2. (1) Изпълнителите на първична дентална помощ извършват дейностите, определени в основния пакет дентални дейности за първична дентална помощ по Наредба № 40 от 2004 г., диференцирани по възрастови групи, както следва: |
Чл. 3. (1) Изпълнителите на специализирана хирургична дентална помощ извършват следните видове дейности, определени в основния пакет дентални дейности за хирургична дентална помощ съгласно Наредба № 40 от 2004 г.: |
Чл. 4. Националната здравноосигурителна каса заплаща денталните дейности, определени в Наредба № 40 от 2004 г., за първична дентална помощ и специализирана дентална помощ в обеми и цени по реда на чл. 55д ЗЗО за следните лица: |
Чл. 5. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дентална дейност по основния пакет, определен в Наредба № 40 от 2004 г., от изпълнителите на специализирана ИДП под обща анестезия за ЗОЛ до 18-годишна възраст с психични заболявания, както следва: |
Чл. 6. Изпълнителят на ИДП има право на пряко заплащане и/или доплащане за ЗОЛ в следните случаи: |
Чл. 7. (1) Извършените и отчетени дейности (с изключение на лечението на пулпити и периодонтити) са за срок 12 последователни месеца от датата на извършване на дейността. |
Чл. 8. (1) За секторна рентгенография на зъби и ортопантомография се заплаща на изпълнител на ИДП, притежаващ разрешение за извършване на рентгенографска дейност, ако е назначена с направление за медико-диагностична дейност от изпълнител на извънболнична дентална помощ. |
Чл. 9. На изпълнители на ИДП се заплаща отчетена експертизна дейност, извършена по установения в НРД ред за денталните дейности. |
Чл. 10. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за отчетена експертиза на временната неработоспособност на всеки член на обща или специализирана лекарска консултативна комисия (ЛКК), но на не повече от трима членове. |
Чл. 11. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на ИДП след проверка по фактура (хартиена или електронна), спецификация и изискваните съгласно НРД за денталните дейности за 2015 г. отчетни документи (електронен отчет за извършената дентална дейност на ЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат). |
Чл. 12. При нарушена физическа структура на носителя или при неспазен формат на електронния отчетен документ той се коригира от изпълнителя на ИДП в рамките на отчетния период. |
Чл. 13. (1) Изпълнителите на ИДП представят отчетните документи по чл. 11 по утвърден график до 3-тия работен ден на месеца, следващ отчетния. |
Чл. 14. (1) Условия за плащане на ИДП са точно и правилно попълнените документи съгласно тази методика. |
Чл. 15. (1) За неверни данни, посочени в отчетните документи, изискуеми по договора, ИДП носят отговорност съгласно условията на действащата нормативна уредба. |
Чл. 16. (1) При необходими корекции и допълнения на финансовоотчетните документи, на фактурата и на спецификация РЗОК изпраща писмени указания за необходимите корекции и допълнения не по-късно от 15-о число на месеца на отчитане на изпълнителя на ИДП. |
Чл. 17. Плащанията се извършват в левове, по банков път, по обявена от изпълнителя банкова сметка. |
Чл. 18. Когато РЗОК не заплати на ИДП извършените дейности в сроковете, определени в договора с изпълнителя на дентална помощ, тя дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време. |
Чл. 19. (1) Представителите на Българския зъболекарски съюз (БЗС) и НЗОК ежемесечно наблюдават и анализират изпълнението на бюджета за годината в частта на здравноосигурителните плащания за ИДП. |
Чл. 20. (1) Управителят на НЗОК утвърждава списък на населените места с неблагоприятни условия за работа на изпълнители на първична ИДП. |
- НАРЕДБА ЗА ОТМЯНА НА НАРЕДБА № 26 ОТ 2006 Г. ЗА ВРЕМЕННО УПРАЖНЯВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ГРАЖДАНИ НА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, И ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО (ДВ, БР. 79 ОТ 2006 Г.)
- ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на Висшия медицински съвет
- НАРЕДБА № 1 от 8 февруари 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно
- НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса
Свързани продукти
ЛИЧНОСТНИ РЕГУЛАТИВНИ ПРОЦЕСИ В БОЛНИЧНА СРЕДА. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ПСИХОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ - ИВАН АЛЕКСАНДРОВ
НИТРИЛНИ РЪКАВИЦИ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА АЛДЕНА M * 100
НИТРИЛНИ РЪКАВИЦИ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА АЛДЕНА XL * 100
ТЕНА ЕДНОКРАТНИ ЧАРШАФИ 60/60 * 30
ТЕНА ЕДНОКРАТНИ ЧАРШАФИ 60/90 * 30
ТЕНА ШАПКА С МЕК ШАМПОАН И БАЛСАМ БЕЗ ИЗПЛАКВАНЕ * 1
Файлове за сваляне към НОРМАТИВНИЯТ АКТ
Свързани статии
- д-р Веселин Димитров Алишахов
- Специализирана болница за рехабилитация - Несебър, гр. Несебър
- Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация към МВР - филиал Банкя
- Очна болница "Д-р Тасков" ООД, гр. Търговище
- д-р Васил Иванов Иванов
- Д-р Бойка Иванова Серафимова-Димитрова
- Специализирана болница за рехабилитация - Бургаски минерални бани ЕАД, гр. Бургас
- д-р Вилиан Ненов Кънин
- СБР "Сапарева баня" АД
- Медицински център "ЦИМА М" ЕООД, гр. София
Коментари към ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 57 на МС от 16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване