Начало Справочник Нормативни актове МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО НЕОНАТОЛОГИЯ

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО НЕОНАТОЛОГИЯ

Медицински стандарти

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО НЕОНАТОЛОГИЯ

Раздел I

Основна характеристика на клиничната медицин­ска специалност „Неонатология“

1. Дефиниция, основни цели и задачи на клинич­ната медицинска специалност

1.1. Неонатологията е клинична специалност, чийто обект са новородените деца. Основна цел на тази клинична специалност е осигуряване на оптимална послеродова адаптация на новородените деца и адекватно лечение на всички патологични състояния в неонаталния период (от момента на раждането до 28-ия пълен ден след раждането).

1.2. Основни задачи са: наблюдение и грижи за здравите новородени деца, адекватна кардио- пулмонална адаптация на новородените деца, своевременна и оптимална по качества кардио- пулмонална ресусцитация на рисковите новоро­дени деца, продължително лечение и наблюдение на недоносените новородени деца с ниско и изключително ниско тегло при раждането, ранна и висококвалифицирана диагностика на всички основни нозологични категории, осигуряване на високотехнологично комплексно интензивно лечение, адекватно специфично терапевтично поведение, проследяване ефекта от приложеното лечение, ефективна профилактика и оценка на степента на късните последици, определяне на високорисковите пациенти по отношение на късни увреждания и осъществяване на тяхното продъл­жително наблюдение и лечение в сътрудничество с други клинични педиатрични специалности.

1.3. Основните пациентни групи, обект на кли­ничната специалност неонатология, са следните:

1.3.1. Здрави новородени деца, родени по нор­мален механизъм.

1.3.2. Здрави новородени деца, родени чрез оперативно родоразрешение.

1.3.3. Новородени деца със забавена кардио- пулмонална адаптация.

1.3.4. Новородени деца от рискова и патоло­гична бременност.

1.3.5. Новородени деца с различна по тежест перинатална асфиксия.

1.3.6. Недоносени новородени деца.

1.3.7. Новородени деца с вътреутробно изоста­ване в растежа.

1.3.8. Новородени деца със заболявания на дихателната система.

1.3.9. Новородени деца със заболявания на сърдечно-съдовата система.

1.3.10. Новородени деца със заболявания на гастроинтестиналната система.

1.3.11. Новородени деца със заболявания на бъбреците и пикочните пътища.

1.3.12. Новородени деца със заболявания на ЦНС и периферната нервна система.

1.3.13. Новородени деца с вродени заболявания: нарушения на обмяната на веществата, хромозомни болести, ендокринни заболявания и др.

1.3.14. Новородени деца с жълтеница.

1.3.15. Новородени деца с хематологични за­болявания.

1.3.16. Новородени деца с вродени аномалии.

1.3.17. Новородени деца с хирургични заболя­вания, подлежащи на оперативна интервенция в неонаталния период.

1.4. Критерии за живородено дете и основни групи, определени съобразно теглото при раждане и гестационната възраст.

1.4.1. Живородено дете е новороденото, което проявява признаци на живот (дишане, сърцебиене, движения на волевата мускулатура и/или пулсации на пъпната връв, т. е. наличие на кръвна цирку­лация). При липса на тези признаци плодът се означава като мъртъв.

1.4.2. Плодът се определя като потенциално жизнеспособен, ако отговаря на следните критерии:

1.4.2.1. Телесна маса при раждането 600 и повече грама и/или гестационна възраст пълни 22 или повече седмици независимо дали е роден жив, или мъртъв.

1.4.2.2. Телесна маса при раждането под 600 г и гестационна възраст под 22 пълни седмици, ако е роден жив и е живял поне три денонощия.

1.4.3. Доносено новородено дете е роденото при срок на бременността 37 пълни гестацион­ни седмици до по-малко от 42 пълни седмици (259 – 293 дни).

1.4.4. Недоносено новородено дете е роденото при срок на бременността, по-малък от 37 пълни гестационни седмици (по-малко от 259 дни).

1.4.5. Преносено новородено дете е роденото при срок на бременността 42 пълни гестационни седмици или повече (294 дни или повече).

1.4.6. Новородени деца с ниско тегло – тегло при раждането, по-ниско от 2500 г (до и вклю­чително 2499 г).

1.4.7. Новородени деца с много ниско тегло при раждане – тегло, по-ниско от 1500 г (до и вкл. 1499 г).

1.4.8. Новородени деца с изключително ниско тегло при раждане – тегло, по-ниско от 1000 г (до и вкл. 999 г).

1.4.9. Новородени деца с тегло, ниско за гес­тационната им възраст – теглото при раждане е под 10 персентил или повече от две стандартни отклонения под средното тегло за съответната гестационна възраст.

2. Основни елементи на диагностично-лечебния процес

2.1 Оценка на физиологичните вътреутробни процеси (от интраутеринното развитие до раж­дането на детето) и на перинаталните фактори, имащи потенциално и реално въздействие върху състоянието на новороденото дете.

2.2. Определяне на перинаталния риск, участие на неонатолога (педиатъра) при вземане на реше­ние за мястото (вид клинично звено), методите на родоразрешение и адекватна подготовка за начални диагностични и терапевтични действия.

2.3. Оценка на неонаталната физиология: специфика на адаптацията на новороденото към екстраутеринния начин на живот, клинична изява на нарушената кардио-пулмонална адаптация и методи за терапевтично повлияване.

2.4. Оценка на неонаталната патофизиология: съвкупност от патологични процеси, възникващи в резултат на различни екзогенни и ендогенни фактори, действащи както по време на вътреутроб­ното развитие, така и в постнаталния период. Те обуславят и наличието на специфични патологични състояния, повечето от които се наблюдават само в периода на новороденото и обуславят характе­ристиката на неонатологията като обособена част от педиатрията.

2.5. Нозологична категоризация.

2.6. Определяне на специфичните диагностични и терапевтични методи съобразно нозологичната категоризация.

2.7. Изработване на протоколи със стандар­тизирани указания за диагностичните стъпки и алгоритъма на лечение за най-честите патологични състояния в неонаталния период.

2.8. Познаване и прилагане на общите принципи за комплексна интензивна терапия на новороде­ните деца.

2.9. Оценка на риска за влиянието на неона­талната заболеваемост върху развитието на късни последици и усложнения, както и дефиниране на рисковите групи, подлежащи на ранно и продъл­жително наблюдение.

3. Основни медицински дейности в неонатоло­гията

Медицинските дейности в неонатологията се осъществяват в извънболнични и болнични ле­чебни заведения от правоспособни лица и чрез извършване на медицински дейности.

3.1. Диагностично-лечебни дейности:

3.1.1. Специализирани диагностично-лечебни дейности:

3.1.1.1. Оценка на състоянието на новородено­то дете след раждането, определяне на оценката по Апгар, определяне на гестационна възраст по морфологични критерии. Клиничен соматичен и неврологичен статус на новородено дете.

3.1.1.2. Кардио-пулмонална ресусцитация на новороденото дете, включваща аспирация на назофаринкса и трахеята, обдишване с неона­ тален балон и маска, приложение на кислород, ендотрахеална интубация, катетеризация на пъпни съдове и приложение на медикаменти през пъп­на вена, приложение на катехоламини и други медикаменти интравенозно или интратрахеално, индиректен сърдечен масаж. При наличие на показания извършване на торакоцентеза и абдо­минална парацентеза.

3.1.1.3. Инфузионно лечение, интравенозно при­ложение на разтвори и медикаменти, включително антибиотици, допълващо парентерално хранене.

3.1.1.4. Вливане на биологични продукти: кръв и кръвни съставки.

3.1.1.5. Осигуряване на периферен венозен достъп и поставяне на централен венозен катетър през пъпна вена.

3.1.1.6. Приложение на кислородотерапия чрез назален катетър, кислородна маска, кислородна палатка, орофарингеална тръба.

3.1.1.7. Приложение на постоянно положително налягане в дихателните пътища чрез система за назален CPAP.

3.1.1.8. Приложение на конвенционална из­куствена вентилация – циклирана по време и ограничена по налягане.

3.1.1.9. Мониториране на основни жизнени показатели – дихателна честота, сърдечна честота, артериално налягане, транскутанна кислородна сатурация.

3.1.1.10. Мониториране и баланс на вливаните течности.

3.1.1.11. Интерпретация на резултати от хема­тологични, биохимични и образни изследвания.

3.1.2. Високоспециализирани диагностично- лечебни дейности, извършвани от специалисти неонатолози:

3.1.2.1. Ултразвуково изследване на ЦНС, включително доплерова диагностика.

3.1.2.2. Мониториране на централно венозно налягане.

3.1.2.3. Мониториране на нутритивен баланс.

3.1.2.4. Церебрално функционално монитори­ране чрез амплитудно интегрирана електроенце­фалография.

3.1.2.5. Поставяне на централен венозен катетър през периферни венозни съдове.

3.1.2.6. Провеждане на тотално парентерално хранене.

3.1.2.7. Продължително венозно приложение на вазоактивни медикаменти.

3.1.2.8. Провеждане на специализирани мето­ди на изкуствена вентилация: синхронизирана, с гарантиран обем, високочестотна вентилация с осцилации.

3.1.2.9. Лечение на персистираща белодробна артериална хипертония с медикаменти и инхала­торно приложение на азотен окис.

3.1.2.10. Продължителна изкуствена вентилация и комплексно интензивно лечение на новородени деца с изключително ниско тегло при раждането.

3.1.2.11. Невропротективно лечение чрез кон­тролирана церебрална хипотермия.

3.1.2.12. Скринингово изследване на слуха на новородените деца чрез отоакустични емисии.

3.1.3. Високоспециализирани диагностично-ле­чебни дейности, извършвани от специалисти със съответна квалификация:

3.1.3.1. Ултразвуково изследване на коремни органи, включително доплерова диагностика.

3.1.3.2. Ултразвуково изследване на стави.

3.1.3.3. Ехокардиография.

3.1.3.4. Други образни изследвания: рентгено­графии, рентгеноскопии, компютърна аксиална томография, магнитно-ядрен резонанс.

3.1.3.5. Електрофизиологични изследвания: електроенцефалография, електромиография, ево­кирани потенциали.

3.1.3.6. Офталмологични процедури – офтал­москопия, лазертерапия, криотерапия, офталмо­хирургични интервенции.

3.1.3.7. Специализирана кинезитерапия и фи­зиотерапия.

3.2. Профилактични дейности:

3.2.1. Специализирани профилактични дейности. Извършват се от педиатър или общопрактикуващ лекар.

3.2.1.1. Проследяване развитието на здраво новородено дете.

3.2.1.2. Имунизации на новородени деца.

3.2.2. Високоспециализирани профилактични дейности. Извършват се от неонатолог или педи­атър, детски невролог и кинезитерапевт.

3.2.2.1. Проследяване развитието на деца, родени от патологични бременност и раждане.

3.2.2.2. Проследяване развитието на деца с ниско тегло при раждането.

3.2.2.3. Проследяване развитието на деца, ро­дени с тегло, ниско за гестационната им възраст.

3.2.2.4. Специфична имунопрофилактика на недоносени новородени деца.

3.2.2.5. Кинезитерапия и рехабилитация на рискови новородени деца.

3.3. Други медицински дейности:

3.3.1. Медицинска експертиза.

3.3.2. Методична помощ в специализирани неонатологични звена и в общественото здраве­опазване.

4. Изисквания за професионална компетентност за практикуване на клиничната медицинска специ­алност неонатология в извънболнични и болнични условия

4.1. Професионална компетентност за извърш­ване на лекарски медицински дейности в областта на неонатологията в болнични условия имат:

4.1.1. За специализирани медицински дейности:

4.1.1.1. Правоспособни лекари без придобита специалност, лекари в процес на специализация по педиатрия и неонатология, лекари със специалност по педиатрия. За всички тях е задължително да имат допълнителна квалификация за извършване на специализираните медицински дейности, включ­ваща квалификационни курсове и индивидуално обучение.

4.1.1.2. Лекари със специалност по неонатология.

4.1.2. За високоспециализирани медицински дейности – лекари със специалност по неонатоло­гия или други специалисти в съответната област (например образна диагностика, детска неврология, офталмология и др.).

4.2. В извънболничната помощ медицински дейности в областта на неонатологията могат да извършват общопрактикуващи лекари, специали­сти-педиатри, специалисти-неонатолози. Високоспециализираните извънболнични изследвания се провеждат от специалист-неонатолог.

4.3. Правоспособни да практикуват медицин­ска дейност на долекарско ниво в областта на неонатологията са:

4.3.1. Медицински сестри и акушерки с обра­зователно-квалификационна степен бакалавър, както и лицата по § 26 от преходните и заключи­телните разпоредби на Закона за здравето и § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (ЗСОМСААМС).

4.3.2. Правоспособна медицинска сестра и аку­шерка е лице, вписано в регистъра на съсловната организация по ЗСОМСААМС.

4.4. Лекарите, правоспособни да практикуват медицински дейности в областта на неонатоло­гията, се разпределят в три нива съобразно ква­лификацията им.

4.4.1. Лекарско ниво 1:

4.4.1.1. Лекари-неспециалисти, преминали курс за кардио-пулмонална ресусцитация на новородени деца и индивидуално обучение от минимум 5 дни в родилна зала на здравно заведение с неонато­логично отделение III ниво.

4.4.1.2. Лекари – специалисти по педиатрия, преминали курс за кардио-пулмонална ресусцита­ция на новородени деца и индивидуално обучение от минимум 5 дни в родилна зала на здравно заведение с неонатологично отделение III ниво.

4.4.2. Лекарско ниво 2:

Лекари – специалисти по педиатрия, преминали обучение в специализирани курсове за кардио- пулмонална ресусцитация на новородени деца, интензивно лечение на новородени деца, спешни състояния в неонатологията, минимум едноме­сечно индивидуално обучение в неонатологично отделение III ниво, както и индивидуално обуче­ние от минимум 5 дни в родилна зала на здравно заведение с неонатологично отделение III ниво.

4.4.3. Лекарско ниво 3:

Лекари със специалност неонатология:

4.5. Началник на неонатологично отделение II ниво задължително е специалист-неонатолог с минимум 2 години стаж след придобиване на специалността.

4.6. Началник на неонатологично отделение III ниво задължително е специалист-неонатолог с минимум 4 години стаж след придобиване на специалността.

4.7. Практикуването на медицински дейности на лекарско ниво 2 в областта на неонатологията от лекари без специалност става под прекия кон­трол на специалист-неонатолог или специалист по педиатрия с квалификация по неонатология, а за лекарско ниво 3 под прекия контрол на специа­лист-неонатолог. Задълженията на контролиращия специалист са:

4.7.1. Да възлага на неспециалиста извършване на медицински дейности, вместващи се в неговата компетентност в зависимост от нивото на неговата квалификация по неонатология.

4.7.2. Да не допуска извършването на други медицински дейности от неспециалиста.

4.7.3. Да носи отговорност за медицинската дейност на неспециалиста и резултатите от нея.

4.8. Правоспособните неонатолози могат да придобиват допълнителна медицинска квалифи­кация по:

4.8.1. Фетална медицина.

4.8.2. Перинатална медицина.

4.8.3. Анестезиология и интензивно лечение.

4.8.4. Педиатрични клинични специалности.

4.8.5. Клинична генетика и генетична консул­тация.

4.8.6. Обществено здраве.

4.8.7. Епидемиология.

4.8.8. Образна диагностика.

5. Гранични области на клиничната медицинска специалност неонатология

Неонатологията е специалност с интердисци­плинарен характер и взаимодейства активно с много медицински специалности:

5.1. Акушерство и гинекология, фетална меди­цина: основни елементи на интердисциплинарното взаимодействие са оценка състоянието на плода, наличието на фетални аномалии и определяне на тяхната съвместимост с живота, пренатална диаг­ностика чрез образни изследвания, цитогенетични и ДНК изследвания, функционални аспекти на феталното здраве, наличието на белези на фетален дистрес, респ. антепартална асфиксия, оценка на фактори от страна на майката (инфекции, соматич­ни заболявания, генетични заболявания), влияещи върху плода, подбор на оптималния метод и място за родоразрешение и предвиждане на необходимите ранни реанимационни действия.

5.2. Перинаталната медицина се занимава с прогноза, лечение и профилактика на заболявания, които се проявяват и възникват в периода от 28-а гестационна седмица до раждането, по време на раждането или до 7 пълни дни след раждането, както и заболявания на майката, които създават риск за потомството в тези периоди.

5.3. Клинична генетика и молекулярна генетика: определяне на генетичния риск за плода на базата на фамилната анамнеза, биохимичния профил, данните от ултразвуковото изследване, генетичните изследвания чрез цитогенетичен и ДНК анализ на материал от хорионбиопсия и амниоцентеза, комплексна диагностика на вродени заболявания при новородени деца.

5.4. Педиатрия и всички педиатрични кли­нични специалности: диагностика и лечение на неонатални заболявания, имащи отражение върху здравословното състояние на децата в по-късна възраст, заболявания на новороденото дете извън патологичните състояния, характерни за неона­талния период.

5.5. Анестезиология и реанимация: интензив­ното лечение на новородените деца се ръководи от общите принципи на интензивното лечение, включително изкуствената вентилация, парен­тералното хранене, приложение на вазоактивни медикаменти, мониториране на основни жизнени функции и др.

5.6. Кардиохирургия: оперативно и консер­вативно лечение на новородени деца с вродени сърдечни аномалии.

5.7. Детска гръдна и коремна хирургия: диагно­стика и хирургично лечение на новородени деца с вродени и придобити хирургични заболявания.

5.8. Трансфузионна и имунохематология: диаг­ностика и лечение на хематологични заболявания, дължащи се на изоимунизация или трансплацен­тарен пренос на антитела (хемолитична болест на новороденото, алоимунна тромбоцитопения, тромбоцитопения при новородени деца на майки с автоимунна тромбоцитопения).

5.9. Образна диагностика: рентгеново изслед­ване, ултразвуково изследване на ЦНС, сърце и абдоминални органи, провеждане по показания на изследвания с компютърна аксиална томография и магнитно-ядрен резонанс.

5.10.Клинична лаборатория: анализ на кръвна картина, киселинно-алкално състояние, биохимич­ни проби, изследване на ликвор, урина.

5.11. Микробиология: осъществяване на мик­робиологична диагностика на майчинофеталните, нозокомиалните и придобитите в обществото неонатални бактериални инфекции.

5.12. Вирусология: специфична диагностика на трансплацентарни инфекции (цитомегаловирусни, токсоплазмени, рубеола, сифилис и др.), определяне наличието на вертикална трансмисия на хепатит В, хепатит С, СПИН, диагностика на перинатално придобити вирусни инфекции.

5.13. Епидемиология и болнична хигиена: контрол и профилактика на вътреболничните инфекции, особено в отделенията за интензивно лечение на новородени деца.

5.14. Патологоанатомия и хистология – макро­скопска и хистологична диагностика при починали и живи новородени деца.

5.15. Детска офталмология: диагностика и лечение на ретинопатията на недоносеността и други очни заболявания в неонаталния период.

5.16. Физикална терапия, кинезитерапия: лече­ние на отклоненията в двигателното развитие при рискови новородени деца, лечение на хронични белодробни заболявания при недоносени деца.

5.17. Други медицински специалности.

Раздел II

Основна характеристика на местата за осъщест­вяване на клиничната медицинска специалност

1. Здравни изисквания за осъществяване на кли­ничната медицинска специалност в извънболничната и болничната медицинска дейност

1.1 Помещения и оборудване в извънболнич­ната помощ

1.1.1. Два кабинета за детска консултация и за преглед на болни новородени деца.

1.1.2. При наличие само на един кабинет се определят два пъти седмично часове в графика само за детска консултация.

1.1.3. Кабинетът е шумоизолиран.

1.1.4. В кабинета има умивалник със смесител на топла и студена вода, дистрибутор на течен сапун и дезинфектант за ръце, дистрибутор на хартия за подсушаване на ръцете. Оттичане в централна канализация.

1.1.5. Санитарният възел е оборудван с тоа­летна чиния с пластмасова дъска или клекало, с измиване от течаща вода и оттичане в централна канализация, умивалник със студена и топла те­чаща вода, дистрибутор за хартия и течен сапун, оттичане в централна канализация.

1.1.6. Един санитарен възел може да обслужва до два кабинета.

1.1.7. Специално оборудване и консумативи:

плот за преглед с покритие, подходящо за извършване на дезинфекция;

рефлекторна лампа тип кокиче;

лекарствен шкаф;

теглилка;

ръстомер;

слушалка, метър, медицински термометър, стерилни марли, стерилни и нестерилни ръкавици;

шпатули;

консумативи: спирт, физиологичен раз­твор, еднократни спринцовки от 2 мл, 5 мл, 10 мл, стерилни игли;

хладилник за съхранение на ваксини.

1.2. Родилна зала

1.2.1. Родилната зала е разположена на един етаж с отделенията за новородените деца или е свързана посредством асансьор или релси за достъп с количка (мобилен стол) със структурна единица за новородени деца и следродилни грижи.

1.2.2. Операционна и зала за цезарово сече­ние, препоръчителна за МБАЛ и задължителна за СБАЛАГ.

1.2.3. Допълнителни помещения:

1.2.3.1. Санитарен възел, оборудван с мивка за топла и студена вода, дистрибутор за хартия, течен сапун и дезинфектант за ръце.

1.2.3.2. Зала (кът) за кардио-пулмонална ресус­цитация на новородени деца на всеки три родилни легла със следното оборудване:

· реанимационна маса за първична ресусци­тация с локално отопление, възможност за аспирация и подаване на кислород;

· ларингоскоп с права лъжица;

· щипка тип „Мажил“ за новородени деца;

· неонатален балон за обдишване с клапа и три размера неонатални маски;

· неонатален ресусцитатор;

· спешен шкаф, оборудван със следните медикаменти: адреналин 1 mg/ml, натриев бикарбонат 8,4 %, Naloxone, физиологичен разтвор, глюкозни разтвори 5 % и 10 %, дестилирана вода, калциев глюконат 10 %;

· спешен шкаф със следните консумативи: набор за стерилно прерязване на пъпен остатък, стерилни пъпни клампи, спиртен разтвор 70 %, стерилни ръкавици, несте­рилни ръкавици, аспирационни катетри CH 6, CH 8, CH 10, трахеални тръби ID 2; 2,5; 3; 3,5 и 4, спринцовки 1 мл, 2 мл, 5 мл, перфузорни спринцовки 50 мл, 25 мл, пъпни катетри еднолуменни и двулуменни;

· неонатална теглилка;

· неонатален ръстомер;

· термометър за кожна и/или ректална тем­пература;

· часовник със секундомер;

· неонатален монитор за регистриране жиз­нените функции на новороденото дете.

1.2.4. Газова инсталация за кислород и сгъстен въздух.

1.2.5. Централна аспирационна система или електрически аспиратор.

1.3. Помещения и оборудване на отделения/ звена в рамките на родилни отделения/за здрави новородени деца/рутинни грижи за новородените деца

1.3.1. Разполага се на един етаж с родилна зала или е осигурена връзка с асансьор.

1.3.2. Неонатологичното отделение за здрави новородени деца може да бъде организирано на различни принципи:

1.3.2.1. Децентрализирано – новороденото и майката са в едно и също помещение.

1.3.2.2 Полуцентрализирано – новороденото и майката са в две помещения, свързани помежду си.

1.3.2.3 Централизирано – новороденото и май­ката са в отделни помещения, несвързани помежду си.

1.3.3. Помещения:

1.3.3.1. Кабинет за медицинските сестри (аку­шерки).

1.3.3.2. Лекарски кабинет.

1.3.3.3. Пациентски стаи.

1.3.3.4. Пациентска стая за наблюдение на деца със забавена кардио-пулмонална адаптация, оборудвана със:

· аспиратор;

· кислородна бутилка с ротаметър или извод на централна кислородна инсталация.

1.3.3.5. Помещение до пациентнската зала или кът в пациентската зала за тоалет на новородените деца, оборудвано с мивка, топла и студена вода и плот за повиване. Задължително оборудване с дистрибутори за течен сапун, дезинфектант за ръце и дистрибутор за хартия.

1.3.3.6. Помещение или кът за чисто бельо.

1.3.3.7. Помещение за измиване и дезинфекция на креватчета и друго оборудване.

1.3.3.8. Манипулационна с хладилник за съх­ранение на ваксини и шкаф за медикаменти и консумативи.

1.3.3.9. Санитарен възел за персонала, оборудван с тоалетна, душ, мивка с топла и студена вода.

1.3.3.10. Стая за изписване на новородените деца.

1.3.4. Оборудване на стаите за здрави ново­родени деца:

1.3.4.1. Легла за новородени деца.

1.3.4.2. Плот за преглед и манипулации на ново­родените с покритие, подлежащо на дезинфекция.

1.3.4.3. Теглилка за новородени деца.

1.3.4.4. Контейнер с капак за мръсно бельо.

1.3.4.5. Количка с две кофи за почистване на подовата настилка.

1.3.4.6. Два контейнера с капак за разделно събиране на опасни и битови отпадъци.

1.3.5. Апаратура:

1.3.5.1. Инфузионни помпи – 2 броя.

1.3.5.2. Неонатален монитор за основни жизнени функции или пулсоксиметър – 1 брой.

1.3.5.3. Инкубатор.

1.3.6. Инструменти и консумативи:

1.3.6.1. Ларингоскоп с права лъжица.

1.3.6.2. Интубационни тръби.

1.3.6.3. Неонатален балон за обдишване с 3 размера маски или неонатален ресусцитатор.

1.3.6.4. Кислородни маски.

1.3.6.5. Аспирационни катетри.

1.3.6.6. Канюли за периферен венозен достъп.

1.3.6.7. Игли, спринцовки, стерилни марли, стерилни ръкавици.

1.4. Помещения и оборудване на отделения (легла в рамките на отделения) за специални грижи

1.4.1. Централизиран принцип – разполагат се на един етаж с родилна зала и структура отделе­ние за здрави новородени деца или е осигурена връзка с асансьор, в който е възможен достъп на инкубатор.

1.4.2. Осигурена комуникация със звеното за спешна лабораторна диагностика: киселинно-алкал­но състояние, кръвна картина, биохимични проби.

1.4.3. Помещения:

1.4.3.1. Лекарски кабинет с телефон.

1.4.3.2. Пациентски (детски) стаи, включително тип „кенгуру“.

1.4.3.3. Помещение, свързано с пациентнската стая или кът в пациентнската стая за тоалет на новородените деца, оборудвано с умивалник с течаща топла и студена вода, плот за повиване на новородените деца, дистрибутори за течен сапун, дезинфектант за ръце и хартия.

1.4.3.4. Помещение за чисто бельо.

1.4.3.5. Манипулационна с умивалник за теча­ща топла и студена вода, дистрибутори за течен сапун, дезинфектант за ръце и хартия, шкаф с налични стерилни ръкавици, стерилни престилки и ороназални маски, хладилник за съхранение на медикаменти, биологични продукти и ваксини, шкаф за медикаменти.

1.4.3.6. Помещение за почистване на оборуд­ване и апаратура (легла, инкубатори, инфузионни помпи).

1.4.3.7. Помещение за деконтаминация и под­готовка на материалите, подлежащи на парно- вакуумна стерилизация.

1.4.3.8. Апаратна за съхранение на чисти инку­батори, инфузионни помпи, фотолампи.

1.4.3.9. Кабинет на старшата сестра (акушерка).

1.4.3.10. Стая с гардероби за външните дрехи на персонала.

1.4.3.11. Санитарен възел за персонала с то­алетна, душ, мивка с топла и студена вода, дис­трибутори за течен сапун и дезинфектант за ръце, дистрибутори за хартия.

1.4.3.12. Складови помещения за консумативи, резервни части, дезинфектанти.

1.4.3.13. Помещение или кът за технически сътрудник, оборудвано с компютърна система за обработка на мецицинската документация.

1.4.3.14. Стая за информация на родителите и за изписване на новородените деца.

1.4.4. Оборудване:

1.4.4.1. Централна инсталация за кислород.

1.4.4.2. Плотове за тоалет и манипулации на новородените деца с локално отопление.

1.4.4.3. Спешен шкаф за съхранение на меди­каменти.

1.4.4.4. Шкаф за съхранение на консумативи.

1.4.4.5. Подвижна лампа.

1.4.4.6. Контакти – минимално 3 за всяко легло.

1.4.4.7. Теглилка за новородени деца – 1 на 3 легла.

1.4.4.8. Стойки с държачи за поставяне на аспирационни катетри, сонди за хранене и др. консумативи.

1.4.4.9. Инкубатори за специални грижи.

1.4.4.10. Неонатални термолегла.

1.4.4.11. Обикновени креватчета за новородени деца.

1.4.4.12. Аспиратори – 1 на 2 легла.

1.4.4.13. Кислородни дебитометри с възможност за затопляне и овлажняване на кислорода.

1.4.4.14. Контейнери за консумативи и оборуд­ване, подлежащи на стерилизация и вече стери­лизирани такива.

1.4.4.15. Контейнер с капак за мръсно бельо.

1.4.4.16. Комплекти с по две кофи за разделно събиране на отпадъците (биологично опасни и битови) във всяка пациентска стая.

1.4.4.17. Транспортен инкубатор.

1.4.5. Апаратура:

1.4.5.1. Инфузионни помпи в съотношение с броя на леглата – 1:1.

1.4.5.2. Лампи за фототерапия – 1:5 легла.

1.4.5.3. Монитори за основни жизнени функции или пулсоксиметри – 1:2 легла.

1.4.5.4. Инхалатори – 1:3 легла.

1.4.6. Инструментариум и консумативи:

1.4.6.1. Сонди за хранене.

1.4.6.2. Аспирационни катетри.

1.4.6.3. Неонатален балон за обдишване с 3 размера маски.

1.4.6.4. Интубационни тръби.

1.4.6.5. Кислородни маски.

1.4.6.6. Кислородни палатки.

1.4.6.7. Назални кислородни катетри.

1.4.6.8. Спринцовки, игли.

1.4.6.9. Канюли за периферен венозен достъп.

1.4.6.10. Стерилни марли, компреси, стерилни ръкавици и други материали, необходими за ле­чебния процес.

1.4.6.11. Ларингоскопи с права лъжица.

1.4.6.12. Щипка тип „Мажил“.

1.5. Помещения и оборудване за отделения/ клиники за интензивно лечение

1.5.1. Разполага се на един етаж с родилна зала и отделение за здрави новородени деца и специални грижи. При невъзможност се осигурява връзка с асансьор, позволяващ транспорт на инкубатор.

1.5.2. Броят на леглата за интензивно лечение е: до 5 вкл. за неонатологично отделение II ниво, 6 и повече за неонатологично отделение III ниво.

1.5.3. Норми за територия на отделение/клини­ка за интензивно лечение: площ за 1 интензивно легло – 4 кв.м. Свободната площ за преминаване между работните места – 1 м.

1.5.4. Изисквания за залите за интензивно лечение:

· под с гладка повърхност, без фуги, прави ъгли;

· широки врати за преминаване на апаратура;

· стени с гладко покритие, без фуги;

· алуминиева или PVC дограма, шумоизоли­ращ стъклопакет.

1.5.5. Осигурена е комуникация със звената за лабораторна и образна диагностика.

1.5.6. Осигурена е комуникация с централното стерилизационно отделение.

1.5.7. Централизиран принцип.

1.5.8. Помещения:

1.5.8.1. Кабинет за старша сестра (акушерка).

1.5.8.2. Кабинет за медицинските сестри (аку­шерки).

1.5.8.3. Лекарски кабинет с телефон и нега­тивоскоп.

1.5.8.4. Помещение, свързано със залата за ин­тензивно лечение, или кът към всяка интензивна зала за тоалет на децата и осигуряване дезинфек­ция на ръцете на персонала, оборудвани с мивка за топла и студена вода, дистрибутори за течен сапун, дезинфектант за ръце и хартия.

1.5.8.5. Санитарен възел за персонала, обо­рудван с мивка за студена и топла течаща вода, дистрибутори за течен сапун, дезинфектант за ръце и хартия.

1.5.8.6. Помещение за чисто бельо.

1.5.8.7. Помещение за деконтаминация, подго­товка за стерилизация.

1.5.8.8. Помещение за почистване на апара­турата.

1.5.8.9. Апаратна за чисти инкубатори, инфу­зионни помпи, фотолампи и др.

1.5.8.10. Манипулационна с ламинарен бокс и 2 броя хладилници.

1.5.8.11. Стая с гардероби за външни дрехи на персонала.

1.5.8.12. Складово помещение за материали, дезинфектанти, резервни части.

1.5.8.13. Помещение или кът за технически сътрудник с компютърна система за обработка на медицинската документация.

1.5.8.14. Конферентна зала (при наличие на възможност).

1.5.8.15. Помещение за информация на родите­лите и подготовката им за посещение на новоро­деното дете – поставяне на стерилни посетителски престилки, калцуни, хигиенно измиване на ръцете.

1.5.9. Интензивната неонатална единица (ин­тензивно легло) включва:

1.5.9.1. Инкубатор за интензивни грижи.

1.5.9.2. Апарат за изкуствена вентилация (ре­спиратор за новородени деца).

1.5.9.3.Монитор за основни жизнени функции или пулсоксиметър.

1.5.9.4. Инфузионни помпи – минимум 2.

1.5.9.5. Аспиратор – 1 брой.

1.5.9.6. Кислороден дебитомер с възможност за затопляне и овлажняване на кислорода – 1 брой.

1.5.9.7. Изводи на централни инсталации: 1 за сгъстен въздух, 1 за вакуум, 2 за кислород.

1.5.9.8. Контакти – минимум 6 броя.

1.5.9.9. Шкаф за индивидуални консумативи.

1.5.10. Допълнителна апаратура за неонатоло­гично отделение II ниво.

1.5.10.1. Лампи за фототерапия: 1:5 интензивни единици и 1 лампа за интензивна фототерапия.

1.5.10.2. Апарат за назално постоянно положи­телно налягане в дихателните пътища – назален СРАР.

1.5.10.3. Мобилен рентгенов апарат.

1.5.10.4. Мобилен ултразвуков апарат.

1.5.10.5. Инхалатори – 1 на 2 интензивни еди­ници.

1.5.10.6. ЕКГ апарат.

1.5.10.7. Транспортен инкубатор.

1.5.11. Допълнителна апаратура за неонатоло­гично отделение III ниво освен тази, посочена в т. 1.5.10:

1.5.11.1. Апарат за високочестотна вентилация с осцилации – 1 брой.

1.5.11.2. Апарат за вентилация с гарантиран обем – 1 брой.

1.5.11.3. Дефибрилатор (при наличие на въз­можност).

1.5.11.4. Апарат за инхалаторно приложение на азотен окис (при наличие на възможност).

1.5.11.5. Апарат за отоакустични емисии (при наличие на възможност).

1.5.11.6. Апарат за церебрално функционално мониториране (амплитудно интегрирана ЕЕГ) (при наличие на възможност).

1.5.11.7. Апарат за осигуряване на контролирана хипотермия (при наличие на възможност).

1.5.12. Инструментариум и консумативи:

1.5.12.1. Интубационни тръби ID 2, 2,5, 3, 3,5, 4.

1.5.12.2. Аспирационни катетри CH 4,6,8,10.

1.5.12.3.Сонди за хранене CH 4,6,8,10.

1.5.12.4. Периферни венозни канюли G 22, 24.

1.5.12.5. Умбиликални катетри – еднолуменни и двулуменни.

1.5.12.6. Перкутанно въвеждани централни венозни катетри (за III ниво).

1.5.12.7. Ларингоскопи с прави лъжици и с акумулаторна батерия.

1.5.12.8. Щипки тип „Мажил“.

1.5.12.9. Неонатални балони за дихателна ре­сусцитация с три размера маски или неонатални ресусцитатори.

1.5.12.10. Кислородни маски.

1.5.12.11. Кислородни назални катетри.

1.5.12.12. Кислородни палатки.

1.5.12.13. Стерилни марли, компреси, стерилни ръкавици, стерилни престилки и други материали, необходими за лечебния процес.

1.5.12.14. Спринцовки, игли.

1.5.13. Оборудване:

1.5.13.1. Спешен шкаф във всяка зала за ин­тензивно лечение.

1.5.13.2. Комплект от две кофи за разделно събиране на отпадъците – биологично опасни и битови за всяка пациентска стая.

1.5.13.3. Контейнери за консумативи и оборуд­ване, подлежащи на стерилизация и вече стери­лизирани такива.

1.5.13.4. Контейнер с капак за мръсно бельо.

1.5.13.5. Машина за почистване на подовата настилка.

1.5.13.6. Генератор за осигуряване на автономно електрозахранване.

1.5.13.7. Централни инсталации за кислород, сгъстен въздух и вакуум.

1.6. Оборудване на отделенията по нива:

1.6.1. Отделение от I ниво:

1.6.1.1. Неонатален монитор за основни жизнени показатели (дихателна честота, сърдечна честота, артериално налягане, транскутанна кислородна сатурация) или пулоксиметър – 1 бр.

1.6.1.2. Апаратура за дихателна ресусцитация (неонатален балон за обдишване с три размера маски или неонатален ресусцитатор) – 1 бр.

1.6.1.3. Инкубатор – 1 бр.

1.6.1.4. Инфузионни помпи – 2 бр.

1.6.2. Отделение от II ниво – необходимата апаратура се определя от броя на интензивните легла и тези за специални грижи:

1.6.2.1. Неонатални монитори за основни жизнени показатели – минимум 4 бр., пулсокси­метри – минимум 2 бр.

1.6.2.2. Апаратура за дихателна ресусцитация (неонатален балон за обдишване с три размера маски или неонатален ресусцитатор) – 2 бр.

1.6.2.3. Стационарни инкубатори – минимум 4 бр. или повече съобразно броя на интензивните легла и тези за специални грижи.

1.6.2.4. Транспортен инкубатор – 1 бр.

1.6.2.5. Респиратор за новородени деца – ми­нимум 2 бр. или повече съобразно броя на ин­тензивните легла.

1.6.2.6. Инфузионни помпи – минимум 5 бр.

1.6.2.7. Апарат за назално постоянно положи­телно налягане в дихателните пътища (назален СРАР) – 1 бр.

1.6.3. Отделение от III ниво – необходимата апаратура се определя от броя на интензивните легла и тези за специални грижи:

1.6.3.1. Неонатални монитори за основни жизнени показатели – минимум 8 бр., пулсокси­метри – минимум 3 бр.

1.6.3.2. Апаратура за дихателна ресусцитация (неонатален балон за обдишване с три размера маски или неонатален ресусцитатор) – 4 бр.

1.6.3.3. Стационарни инкубатори – минимум 12 бр.

1.6.3.4. Транспортен инкубатор – 2 бр.

1.6.3.5. Респиратор за новородени деца – ми­нимум 6 бр.

1.6.3.6. Инфузионни помпи – минимум 20 бр.

1.6.3.7. Апарат за назално постоянно положи­телно налягане в дихателните пътища (назален СРАР) – 1 бр.

1.7. Помещения и оборудване за млечна кухня:

1.7.1. Структурата млечна кухня е за приготвяне на вода и мляко за новородените деца.

1.7.2. Помещения:

1.7.2.1. Чист офис за приготвяне и съхраняване на храната.

1.7.2.2. Нечист офис за за измиване на използ­ваните шишета и подготовка за стерилизация.

1.7.3. Оборудване:

1.7.3.1. Мивки за почистване на шишетата.

1.7.3.2. Четки за почистване на шишетата.

1.7.3.3. Контейнери с капак за използваните шишета.

1.7.3.4. Контейнери с капак за стерилизираните шишета.

1.7.3.5. Стерилна вода за приготвяне на храната непосредствено преди всяко хранене.

1.7.3.6. Хладилник.

1.7.3.7. Котлони.

1.7.3.8. Препоръчително миялна машина за шишетата.

1.7.3.9. Колички за транспорт на използваните измити шишета до централната стерилизационна и на стерилизираните до млечната кухня.

1.7.3.10. Ако стерилизацията се извършва на място, е необходимо оборудване с малък парно- вакуумен стерилизатор.

1.7.4. Стерилизацията на шишетата, биберо­ните и другите съдове за приговяне на храната се извършва с парно-вакуумна стерилизация при температура 121 °С.

Раздел III

Характеристика на структурите на лечебните заведения за осъществяване на клиничната ме­дицинска специалност

1. I ниво неонатологични отделения/неонатоло­гични легла в структурата на акушерски отделения

1.1. Брой на ражданията за 1 година под 600 и не по-малко от 250.

1.2. Обслужване на бременности с нисък риск.

1.3. Възможност за провеждане на кардио-пул­монална ресусцитация в родилна зала.

1.4. Възможност за подготовка и осигуряване на транспорт при необходимост.

1.5. Основни дейности:

1.5.1. Кардио-пулмонална ресусцитация на новородени деца.

1.5.2. Рутинни грижи за новородени деца.

1.5.3. Грижи за деца с отклонения в адаптацията.

1.6. Спешни консултации на място се осигуря­ват за следните медицински специалности: неонатолог-специалист, педиатрични специалности, детска хирургия.

1.7. Осигурява се транспорт до неонатологични отделения II или III ниво при необходимост от интензивно лечение или специални грижи (по договореност).

1.8. Структура на неонатологичното отделение:

1.8.1. Родилна зала, оборудвана по стандарта за оборудване на родилна зала.

1.8.2. Звено за следродови грижи на здраво но­вородено дете, коeто може да е: децентрализирано, полуцентрализирано, централизирано.

1.8.3. Стая за наблюдение на новородени деца, които са със забавена кардио-пулмонална адап­тация, до окончателна преценка на поведението.

1.8.4. Млечна кухня.

1.9. На територията на лечебно заведение за болнична помощ, където се оказва неонатологич­ната помощ I ниво, е задължително наличие на клинична лаборатория ниво I и рентгенов апарат.

2. II ниво неонатологични отделения

2.1. Брой на ражданията над 600 годишно и обслужване на регион с общо повече от 1200 раждания за 1 година.

2.2. Обслужване на бременности с риск.

2.3. Основни медицински дейности:

2.3.1. Кардио-пулмонална ресусцитация на новородени деца.

2.3.2. Рутинни грижи за новородени деца.

2.3.3. Специални грижи за новородени деца.

2.3.4. Интензивно лечение.

2.4. Подготовка и осъществяване на неонатален транспорт по договореност.

2.5. Осигурява се възможност за консултации по спешност на място със следните специалисти: неонатолог-специалист, трансфузионна хематоло­гия, педиатрични специалности, детска хирургия, патологоанатомия или хистология.

2.6. Медико-генетични изследвания се извърш­ват на територията на съответната МБАЛ или се сключва договор с лаборатория, разположена на друга база.

2.7. Имунохематологични изследвания се про­веждат на територията на съответната МБАЛ или се сключва договор с лаборатория, разположена на друга база.

2.8. Микробиологични изследвания се провеждат на територията на съответната МБАЛ.

2.9. Структура на неонатологично отделение II ниво:

2.9.1. Родилна зала.

2.9.2. Звено за здрави новородени деца, за предпочитане на децентрализиран принцип.

2.9.3. Звено за специални грижи на новоро­дени деца.

2.9.4. Звено за интензивно лечение.

2.9.5. Млечна кухня.

2.9.6. Транспортно звено.

2.10. На територията на лечебно заведение за болнична помощ, където се оказва неонатологич­ната помощ II ниво, е задължително наличие на клинична лаборатория ниво II с възможност за извършване на:

2.10.1. кръвно-газов анализ;

2.10.2. изследване на киселинно-алкално със­тояние и кръвна картина 24 часа в денонощието.

2.11. На територията на лечебно заведение за болнична помощ, където се оказва неонатологич­ната помощ II ниво, е задължително наличието на структури за рентгеново изследване – рентгенов апарат за скопия и графия със 7-часов работен ден и на повикване при необходимост.

2.12. Лечебното заведение, в което има нео­натологично отделение от II ниво, задължително осигурява възможност за ползване на КАТ или МРТ и патоанатомия на територията на населе­ното място.

2.13. В неонатологичните отделения II ниво е задължително осигуряването на непрекъснат работен график от равностойни екипи.

2.14. В неонатологичните отделения II ниво е задължително осигуряването на денонощен спешен прием.

3. III ниво неонатологични отделения

3.1. Обслужване на бременности с висок риск.

3.2. Основни медицински дейности:

3.2.1. Кардио-пулмонална ресусцитация на новородени деца.

3.2.2. Рутинни грижи за здрави новородени деца.

3.2.3. Специални грижи за новородени деца.

3.2.4. Интензивно лечение.

3.3. Спешни консултации на място със следните специалисти: неонатолог-специалист, трансфузио­нен хематолог, педиатрия и педиатрични специал­ности, детски хирург, детски кардиохирург, детски неврохирург, патологоанатом.

3.4. За диагностично-лечебни дейности от интердисциплинарни области с пряко участие на друг специалист на територията на същото лечебно заведение трябва да има структура, която да отго­варя на стандартите за съответната специалност.

3.5. Високоспециализирани медицински дей­ности в областта на неонатологията.

3.6. Медикогенетични изследвания.

3.7. Имунохематологични изследвания се про­веждат в съответната база или се сключва договор с лаборатория, разположена на друга база.

3.8. Микробиологични изследвания – провеж­дат се на територията на съответното лечебно заведение.

3.9. Структури:

3.9.1. Родилна зала и зала за първична ре­сусцитация (не е задължително при липса на АГ клиника /отделение).

3.9.2. Звено за рутинни грижи на здрави ново­родени деца (не е задължително при липса на АГ клиника /отделение).

3.9.3. Звено/отделение за специални грижи.

3.9.4. Отделение /звено за интензивно лечение.

3.9.5. Млечна кухня.

3.9.6. Транспортно звено на повикване при необходимост.

3.10. На територията на болници, където се оказва неонатологична помощ III ниво, е задължи­телно наличието на структури с 24-часов работен график: клинична лаборатория III ниво с изследване на киселинно-алкално състояние, хемостазеология, кръвна картина, биохимични показатели.

3.11. На територията на лечебно заведение за болнична помощ, където се оказва неонатологич­ната помощ III ниво, е задължително наличието на структури за рентгеново изследване – рентгенов апарат за скопия и графия със 7-часов работен ден и на повикване при необходимост.

3.12. Лечебното заведение, в което има неона­тологично отделение от III ниво, задължително осигурява възможност за ползване на КАТ или МРТ, вирусологична, патоморфологична, имунологична лаборатория на територията на населеното място.

3.13. В неонатологичните отделения III ниво е задължително осигуряването на непрекъснат работен график от равностойни медицински екипи.

3.14. В неонатологичните отделения III ниво е задължително осигуряването на денонощен спешен прием.

4. Специализирани неонатологични отделения за специални грижи на недоносени новородени деца

4.1. Представляват самостоятелни звена, струк­турно разположени в МБАЛ, СБАЛАГ, ДМСГД.

4.2. Основни медицински дейности:

4.2.1. Специални грижи за новородени деца.

4.2.2. Транспорт на новородени деца.

4.3. Структура и оборудване – както за неона­тологично звено (легла в рамките на отделение) за специални грижи.

4.4. Консултации на място със следните специа­листи: неонатолог-специалист, специалисти с педи­атрични специалности, детски хирург, офталмолог.

4.5. Началник на отделение може да бъде специалист-неонатолог или специалист-педиатър с квалификация по неонатология.

5. Персонал в неонатологичните отделения

5.1. Неонатологични структури I ниво. Броят на леглата съответства на родилните легла.

5.1.1. Лекарският персонал се състои от двама лекари, единият от които е с придобита специалност по педиатрия и квалификация по неонатология или с придобита специалност по неонатология.

5.1.2. Една акушерка (сестра) на смяна.

5.1.3. Един санитар.

5.2. Неонатологично отделение II ниво:

5.2.1. Брой на интензивните легла – до 5 включително.

5.2.2. Задължително осигуряване на денонощен лекарски график. Лекарският персонал е мини­мум 5 лекари, единият от които е с придобита специалност неонатология, а трима с придобита специалност педиатрия.

5.2.3. Акушерки (сестри) – минимум 2 на смяна.

5.2.4. Един санитар на смяна.

5.3. Неонатологично отделение III ниво:

5.3.1. Броят на интензивните легла – минимум 6 и повече.

5.3.2. Осигуряване на денонощен лекарски график. Лекарският персонал е минимум 6 лека­ри, трима от които са с придобита специалност неонатология. Един от лекарите е с квалификация за извършване на ехография.

5.3.3. Акушерки/сестри – минимум 3 на смяна.

5.3.4. Двама санитари на смяна.

5.4. Допълнителен медицински персонал за неонатологично отделение II, III ниво:

5.4.1. Лаборант кръвни изследвания – 24-часов график.

5.4.2. Персонал за извършване на имунохема­тологични изследвания в същата или друга база: 7-часов график и по спешност.

5.4.3. Рентгенов лаборант: 7-часов дневен график и разположение на повикване.

5.4.4. Рехабилитатор – ежедневно, без събота и неделя.

2.4.5. Клиничен микробиолог – ежедневно.

5.5. Немедицински персонал:

5.5.1. Персонал за поддръжка и ремонт на меди­цинската апаратура – планово и при необходимост.

5.5.2. Персонал за поддръжка и обслужване на газови инсталации – 24-часово присъствие за III ниво и на повикване за II ниво.

5.5.3. Електротехник за спешни ситуации – на повикване.

Раздел IV

Професионална дейност

1. Рутинни грижи за здраво новородено дете

Извършват се в извънболничната помощ и в неонатологични отделения I, II, III ниво.

Лекарите от ниво 1, 2, 3 поемат отговорности за рутинните грижи.

1.1. Медицински дейности, включени в рутин­ните грижи:

1.1.1. Кардио-пулмонална ресусцитация на новородените.

1.1.2.Оценка на състоянието на новороденото след раждането по скалата на Апгар.

1.1.3. Оценка на кардио-пулмоналната адапта­ция, проследяване на тегловната крива, ежедневен физикален преглед на новороденото дете.

1.1.4. Интерпретация на лабораторните изслед­вания, ако такива са провеждани: кръвна картина, киселинно-алкално състояние, биохимични проби.

1.1.5. Интерпретация на образни изследвания, ако такива са провеждани.

1.1.6. Провеждане на имунизации съгласно имунизационния календар на Република България.

1.1.7. Провеждане на националните скринингови програми за откриване на ендокринни и обменни нарушения.

1.2. Диагностични методи:

1.2.1. Анамнеза и статус на новородено дете.

1.2.2. Лабораторни изследвания – кръвна кар­тина, билирубин, кръвна захар, киселинно-алкално състояние.

1.2.3. Образни изследвания – рентгенография.

1.3. Медицинска документация:

1.3.1. Отразяване на посочените дейности в история на новороденото.

1.3.2. Издаване на епикриза при изписване на новороденото дете със следните данни:

· клинична диагноза;

· начин на родоразрешение;

· гестационна възраст, тегло, ръст, обиколка на глава при раждане;

· оценка по Апгар;

· допълнителни изследвания и консултации, ако такива са провеждани;

· лечение, ако има такова;

· дата и номер на ваксините срещу туберку­лоза и хепатит В;

· дата на проведения скрининг по национална програма за фенилкетонурия и хипотирео­идизъм;

· режим на хранене;

· гегло при изписване;

· заключение и препоръки към ОПЛ.

1.4. Транспорт в неонатологично отделение II, III ниво при следните състояния:

· усложнена хипербилирубинемия, изискваща лечение;

· дихателни проблеми;

· затруднения в храненето;

· отклонения от страна на сърдечно-съдовата система;

· тежка асфиксия при раждането;

· неврологични проблеми;

· необходимост от продължително инфузионно лечение;

· аномалии в развитието;

· новородени деца с тегло под 2000 г и гес­тационна възраст под 35 седмици.

2. Специални грижи за новородени деца

Медицинските дейности се поемат от лекари на ниво 2 и 3 и се осъществяват в неонатологични отделения II и III ниво.

2.1. Медицински дейности, включени в специ­алните грижи за новородени деца:

2.1.1. Лечение на хипербилирубинемии с кон­венционална фототерапия.

2.1.2. Лечение на заболявания на дихателната система, налагащи провеждането на кислородотерапия и лечение с метилксантини.

2.1.3. Лечение на заболявания, свързани със затруднено хранене, налагащи хранене със сонда.

2.1.4. Продължаващо лечение на новородени деца с неврологични заболявания.

2.1.5. Допълващо парентерално хранене, инфу­зионна и медикаментозна терапия през перифе­рен венозен катетър, вливане на кръв и кръвни продукти.

2.1.6. Предоперативна подготовка за лечение на аномалии, неизискващи провеждане на изкуствена вентилация.

2.1.7. Мониториране на основни жизнени пока­затели – дишане, сърдечна дейност, транскутанна кислородна сатурация.

2.1.8. Лабораторно мониториране на кръвна глюкоза, билирубин, киселинно-алкално състояние, други биохимични показатели.

2.1.9. Постоперативни грижи при деца със заболявания, неналагащи изкуствена вентилация, например колостомия, илеостомия, първи етап на корекция за атрезия на хранопровода след 120-ия постоперативен час.

2.1.10. Провеждане на инхалаторно лечение.

2.1.11. Лечение и наблюдение на новородени деца с тегло под 2500 грама.

2.1.12. Двигателна рехабилитация.

2.1.13. Организация за провеждане на криоте­рапия или лазертерапия при недоносени деца с ретинопатия на недоносеността.

2.2. Диагностични методи:

2.2.1. Анамнеза и статус на новородено дете по образец.

2.2.2. Лабораторни изследвания: кръвна картина, киселинно-алкално състояние, общ и йонизиран калций, С-реактивен протеин, общ билирубин и фракции на билирубина, урея, креатинин, чер­нодробни ензими, общ белтък с протеинограма, клинично изследване на урина.

2.2.3. Микробиологични проби: периферни проби, урокултура, хемокултура.

2.2.4. Образни изследвания: рентгенография, ултразвуково изследване на мозък и абдоминални органи.

2.2.5. Специални изследвания: офталмоскопия, имунохематологични проби.

2.2.6. Провеждане на националните скринингови програми за откриване на ендокринни и обменни нарушения.

2.3. Медицинска документация:

2.3.1. Отразяване на всички посочени дейности в история на заболяването на новороденото дете.

2.3.2. Епикризата трябва да съдържа следните данни:

· клинична диагноза, усложнения и съпът­стващи заболявания;

· анамнеза на бременността и раждането, начин на родоразрешение;

· антропометрични данни, гестационна въз­раст, оценка по Апгар;

· необходимост от провеждане на кардио- пулмонална ресусцитация и описание на проведените процедури;

· описание състоянието на новороденото при приемане и при изписване;

· описание на проведените изследвания;

· описание на лечението;

· описание на проведени консултации с други специалисти;

· дата и номер на противотуберкулозната и противохепатитната имунизация;

· дата на вземане на пробата за скрининга по националната програма за фенилкетонурия и хипотиреодизъм;

· тегло, ръст и обиколка на глава при изпис­ване;

· режим на хранене;

· заключение и препоръки към ОПЛ.

3. Интензивно лечение в неонатологично от­деление II ниво

3.1. Медицинските дейности се осъществяват от лекари 2 и 3 ниво и са следните:

3.1.1. Конвенционална изкуствена вентилация (ограничена по налягане, циклирана по време) до стабилизиране на състоянието и преминаване към спонтанно дишане на новородени деца с тегло над 1200 г.

3.1.2. Изкуствена вентилация до осъществяване на транспорт до неонатологично отделение III ниво на децата с тегло под 1200 г.

3.1.3. Приложение на сърфактант терапия с последваща конвенционална вентилация при но­вородени деца с тегло над 1200 г.

3.1.4. Приложение на назална вентилация или назално постоянно положително налягане в ди­хателните пътища.

3.1.5. Кислородотерапия.

3.1.6. Постекстубационно лечение: кислородотерапия, инхалаторна терапия, позиционен дренаж.

3.1.7. Плеврален дренаж при пневмоторакс и плеврални изливи.

3.1.8. Абдоминална парацентеза и дренаж при вроден и придобит асцит.

3.1.9. Обменно кръвопреливане.

3.1.10. Фототерапия.

3.1.11. Приложение на инфузионни разтвори и медикаменти, включително катехоламини през умбиликален венозен катетър.

3.1.12. Допълващо парентерално хранене, вли­ване на кръв и кръвни продукти.

3.1.13. Антиконвулсивно и поддържащо лечение при новородени деца с гърчове и друга невроло­гична симптоматика.

3.1.14. Постоперативни грижи след 48-ия час от оперативната интервенция, с изключение на диафрагмална херния, аномалии на белите дробове и дихателните пътища.

3.1.15. Двигателна рехабилитация на новородени деца с неврологични заболявания.

3.1.16. Организация за провеждане на криоте­рапия или лазертерапия при недоносени деца с ретинопатия на недоносеността.

3.2. Диагностични методи:

3.2.1. Анамнеза и статус на новородено дете по образец.

3.2.2. Лабораторни изследвания: кръвна картина, киселинно-алкално състояние, йонограма, серумен билирубин с фракции, общ и йонизиран калций, урея, креатинин, чернодробни ензими, С-реакти­вен протеин, изследване на урина и ликвор, общ белтък с протеинограма.

3.2.3. Мониториране: сърдечна честота, диха­телна честота, транскутанна кислородна сатурация, артериално налягане.

3.2.4. Образни изследвания: рентгенографии, контрастно изследване на гастроинтестиналната система, бъбреци и пикочни пътища, компютърна аксиална томография, ултразвуково изследване на мозък и абдоминални органи.

3.2.5. Специални изследвания: офталмоскопия, имунохематологични изследвания.

3.2.6. Микробиологични изследвания.

4. Интензивно лечение в неонатологично отде­ление III ниво

4.1. Медицинските дейности се осъществяват от лекари 2 и 3 ниво и са следните:

4.1.1. Всички медицински дейности за интензив­но лечение в неонатологично отделение II ниво, включително интензивно лечение на новородени деца с тегло под 1200 г.

4.1.2. Инфузионнно и медикаментозно лечение чрез централен и периферен венозен катетър.

4.1.3. Тотално парентерално хранене.

4.1.4. Продължително приложение на вазоак­тивни средства през централен венозен катетър.

4.1.5. Изкуствена вентилация с приложение на следните методи: IMV (интермитентна мандаторна вентилация), IPPV (интермитентна вентилация с позитивно налягане), синхронизирана или пациент­тригерирана вентилация, вентилация с гарантиран обем, високочестотна вентилация с осцилации.

4.1.6. Лечение на новородени деца с персисти­раща белодробна артериална хипертония, вклю­чително с приложение на азотен окис.

4.1.7. Обменно кръвопреливане при деца с ус­ложнения и придружаваща патология (инфекции, неврологични заболявания).

4.1.8. Интензивна фототерапия.

4.1.9. Лечение на новородени деца с усложне­ни бактериални инфекции – менингоенцефалит, остеоартрит.

4.1.10. Лечение на новородени деца с кли­нично изявени трансплацентарни и перинатални инфекции.

4.1.11. Лечение на деца с тежки церебрални увреждания.

4.1.12. Постоперативно лечение на новоро­дени деца в първите 48 часа след оперативната интервенция и през целия постоперативен период на новородени деца с диафрагмална херния, тра­хео-езофагеални аномалии, аномалии на горните дихателни пътища и бронхо-белодробната система.

4.1.13. Лечение на новородени деца с трахеото­мия през първите 2 седмици след манипулацията.

4.1.14. Лечение на персистиращ артериален канал.

4.1.15. Дефибрилация и медикаментозно лечение на ритъмни и проводни нарушения.

4.1.16. Лечение на новородени деца с вродени нарушения на обмяната на веществата и вродени ендокринни заболявания.

4.1.17. Перитонеална диализа при деца с бъ­бречна недостатъчност.

4.1.18. Провеждане на екстракорпорална мем­бранна оксигенация при тежки белодробни и сърдечни заболявания при възможност.

4.1.19. Лечение с контролирана церебрална хипотермия при новородени деца с тежка хипоксично-исхемична енцефалопатия.

4.2. Диагностични методи:

4.2.1. Анамнеза и статус по стандартизиран протокол и образец.

4.2.2. Лабораторни изследвания: кръвна картина със СУЕ и ДКК, киселинно-алкално състояние, билирубин с фракции, общ и йонизиран калций, урея, креатинин, чернодробни ензими, С-реактивен протеин, общ белтък и протеинограма, прокалци­тонин, холестерол и триглицериди, серологични проби за вродени инфекции, комплексни виру­сологични диагностични методи, вкл. директна изолация на вируси и ДНК верижнополимеразна реакция, метаболитен скрининг на плазма и урина, цитогенетично изследване, изследване на амоняк и лактат, разширени изосерологични изследвания с определяне титър на еритро- и тромбоцитни антитела, хемостазеология.

4.2.3. Образни методи на изследване: рентге­нографии, контрастно изследване на гастро-интес­тиналния тракт, бъбреците и пикочните пътища, трансфонтанелна ехография с доплер, абдоминална ехография с доплер, ехокардиография, компютърна аксиална томография, магнитно-ядрен резонанс.

4.2.4. Мониториране на жизнени показатели: сърдечна честота с ЕКГ, дихателна честота, пулсоксиметрия, артериално налягане по осциломе­тричен метод, измерване на централно венозно налягане.

4.2.5. Електрофизиологични изследвания: елек­троенцефалография и церебрално функционално мониториране при наличие на възможност, отоакус­тични емисии, при възможност електромиография.

4.2.6. Микробиологични изследвания: хемо­култура с микробно число, трахеален аспират с микробно число, проби от централни венозни катетри, урокултура, ликворокултура, определяне на антибиотична чувствителност и резистентност, латексаглутинационни проби на ликвор и урина.

5. Медицинска документация за интензивно лечение

5.1. История на заболяване (новородено) със следните задължителни компоненти: анамнеза, специализиран неонатологичен статус по обра­зец, схема за точкова оценка за определяне на гестационната възраст. Обобщение на данните от клиничното изследване от страна на приемащия лекар, определяне на основната диагноза и диферен­циалната диагноза, определяне на терапевтичното поведение и необходимите спешни и планови из­следвания. Раздел за отразяване на изследванията: лабораторни, образни, микробиологични. Раздел за ежедневно отразяване състоянието на пациента (декурзуси).

5.2. Реанимационен лист: отразява монито­рирането на основните жизнени показатели, до­пълнителни назначения по спешност, вливане на биопродукти, баланс на приети/отделени течности.

5.3. Епикриза, съдържаща следните основни данни:

· клинична диагноза, усложнения и съпът­стващи заболявания;

· анамнеза на бременността и раждането;

· състояние на новороденото дете след раж­дането: оценка по Апгар на първа и пета минута след раждането, набор от ресус­цитационни мероприятия, необходими в родилна зала, ако се касае за дете с тежка перинатална асфиксия и липсващо спонтанно дишане – времето, когато е възстановено спонтанното дишане (на коя минута след раждането), ако е налице неврологична симптоматика – подробно описание на от­клоненията, включително характеристика на гърчовете;

· антропометрични данни и гестационна въз­раст;

· необходим ли е бил транспорт на новоро­деното дете;

· описание на клиничния статус на новоро­деното дете при приемането и изписването;

· описание на клиничната еволюция на забо­ляването;

· описание на проведените изследвания;

· описание на високоспециализираните из­следвания;

· клинична диагноза и заключение;

· дата на поставяне и описание на противоту­беркулозната и противохепатитната ваксина;

· дата на вземане на проба за скрининга по националната програма за хипотиреиодизъм и фенилкетонурия;

· антропометрични данни и хранене при из­писването;

· необходимост от специализирани консулта­ции и високоспециализирани изследвания в амбулаторни условия;

· указания за общопрактикуващия лекар.

6. Специализирани медицински неонатологични дейности, извършвани в извънболнични условия от общопрактикуващ лекар и специалист-педиатър

6.1. Профилактични консултативни прегледи.

6.2. Проследяване на здраво новородено дете.

6.3. Други дейности по опазване на здраве­то – здравна промоция и разпространение на здравни знания.

6.4. Провеждане на профилактични имунизации съгласно имунизационния календар на Република България.

6.5. Разпознаване на спешните случаи в нео­натологията и начални медицински мерки за тях.

6.6. Клиничен преглед в срок 24 часа след изпис­ване на новороденото дете от родилно отделение.

6.7. Диагноза на отклонения от нормалното развитие на новороденото дете.

6.8. Назначаване и интерпретация на лабора­торни, образни и микробиологични изследвания.

6.9. Назначаване на консултации.

6.10. Назначаване на лекарства.

6.11. Разпознаване на съмнителни данни за някои често срещани заболявания в постнео­наталния период при рискови новородени деца и своевременно насочване към специалист или за хоспитализация: детска церебрална парализа, анемия, малнутриция, алергия към белтъка на кравето мляко.

6.12. Провеждане на лечение, назначено от специалист, в амбулаторни условия.

6.13. Водене на амбулаторен и имунизационен картон.

6.14. Издаване на експертиза за състоянието на новороденото.

7. Високоспециализирани медицински неонато­логични дейности, извършвани в извънболнични условия от специалист-неонатолог

7.1. Провеждане на ултразвуково изследване на мозъка и проследяване на находката.

7.2. Специфична имунопрофилактика при не­доносени деца (профилактика на инфекциите с респираторно-синцитиален вирус).

7.3. Проследяване развитието на деца с пе­ринатална асфиксия, ниско тегло при раждане и други рискови фактори.

8. Специализирани медицински дейности, извърш­вани от лекар на лекарско ниво 1 в болнични условия

8.1. Кардио-пулмонална ресусцитация на но­вородени деца.

8.2. Стабилизация на състоянието на ново­роденото дете, подготовка и осъществяване на транспорт.

8.3. Определяне на гестационна възраст по морфологични критерии.

8.4. Извършване на всички медицински дей­ности, включително в обема на медицинска дейност на неонатологични отделения I ниво.

8.5. Задължително е владеенето на следните медицински манипулации и диагностични дейности:

8.5.1. Ендотрахеална интубация.

8.5.2. Вземане на венозна кръв на новородено дете.

8.5.3. Катетеризация на пъпни съдове.

8.5.4. Осигуряване на периферен венозен достъп.

9. Специализирани медицински дейности, извърш­вани от лекар на лекарско ниво 2 в болнични условия

9.1. Кардио-пулмонална ресусцитация на но­вородено дете.

9.2. Стабилизация на състоянието на ново­роденото дете, подготовка и осъществяване на специализиран транспорт.

9.3. Определяне на гестационната възраст по морфологични и неврологични критерии.

9.4. Извършване на всички диагностично-лечеб­ни дейности, включително в обема на медицинска дейност на неонатологични отделения II ниво.

9.5. Задължително е владеенето на следните медицински манипулации и дейности:

9.5.1. Ендотрахеална интубация.

9.5.2. Осигуряване на периферен венозен достъп и провеждане на допълващо парентерално хранене.

9.5.3. Катетеризация на пъпни съдове.

9.5.4. Извършване на обменно кръвопреливане.

9.5.5. Провеждане на конвенционална изкуст­вена вентилация.

9.5.6. Ендотрахеално приложение на сърфактант.

9.5.7. Провеждане на назална вентилация и назално постоянно положително налягане в ди­хателните пътища.

9.5.8. Торакоцентеза и поставяне на плеврален дренаж.

9.5.9. Абдоминална парацентеза.

9.5.10. Катетеризация на пикочен мехур.

9.5.11. Ултразвуково изследване на мозък.

10. Специализирани медицински дейности, из­вършвани от специалист неонатолог – лекарско ниво 3 в болнични условия

10.1. Всички дейности, включени като задъл­жителни за ниво 1 и 2.

10.2. Допълнителни медицински дейности за лекарско ниво 3 в болнични условия:

10.2.1. Поставяне на централен венозен катетър през югуларна, феморална или друга периферна вена и провеждане на тотално парентерално хранене.

10.2.2. Провеждане на синхронизирана вентила­ция, провеждане на вентилация с гарантиран обем.

10.2.3. Провеждане на високочестотна венти­лация с осцилации.

10.2.4. Перикардиоцентеза.

10.2.5. Вентрикулна пункция и интравентрику­ларно приложение на медикаменти.

10.2.6. Трансфонтанелна ехография с доплеро­во изследване на мозъчни съдове, ехография на корем и гръден кош.

10.2.7. Дефибрилация.

11. Квалификационни критерии за специалист- неонатолог

11.1. Дейности и манипулации:

11.1.1. Ендотрахеална интубация.

11.1.2. Катетеризация на пъпни съдове.

11.1.3. Обменно кръвопреливане.

11.1.4. Осигуряване на периферен венозен достъп.

11.1.5. Катетеризация на пикочен мехур.

11.1.6. Лумбална и вентрикулна пункция.

11.1.7. Поставяне на централен венозен катетър.

11.1.8. Торакоцентеза и плеврален дренаж.

11.1.9. Абдоминална парацентеза.

11.2. Диагностични методики:

11.2.1. Анамнеза и статус на новородено дете.

11.2.2. Определяне на гестационна възраст по морфологични и неврологични критерии.

11.2.3. Мониториране на жизнени показатели.

11.2.4. Интерпретация на неонатални рентге­нологични изследвания.

11.2.5. Интерпретация на неонатална ЕКГ.

11.2.6. Интерпретация на други образни из­следвания, включително компютърна аксиална томография и магнитно-ядрен резонанс.

11.2.7. Извършване на ултраазвукови изслед­вания: трансфонтанелна ехография.

11.2.8. Интерпретация на резултатите от не­врофизиологични изследвания – ЕЕГ, евокирани потенциали, електромиография, отоакустични емисии.

11.3. Лечение на следните заболявания в пе­риода на новороденото:

11.3.1. Неонатални инфекции.

11.3.2. Неонатални белодробни заболявания, вкл. бронхо-пулмонална дисплазия.

11.3.3. Неврологични заболявания в неонатал­ния период.

11.3.4. Диагностика и начална стабилизация при критични вродени кардиопатии.

11.3.5. Хипербилирубинемии в периода на новороденото.

11.3.6. Чернодробни заболявания в неонатал­ния период.

11.3.7. Стомашно-чревни заболявания в нео­наталния период.

11.3.8. Бъбречни заболявания и бъбречна не­достатъчност в неонаталния период.

11.3.9. Диагноза на хирургични заболявания в неонаталния период и предоперативна подготовка.

11.3.10. Ранни метаболитни отклонения.

11.3.11. Ендокринни заболявания при новоро­дени деца.

11.3.12. Ятрогенни заболявания.

11.3.13. Наследствени заболявания на обмяната на веществата и хромозомни болести.

11.3.14. Дерматологични проблеми в неона­талния период.

11.3.15. Комплексно интензивно лечение на новородени деца с ниско и изключително ниско тегло при раждането.

11.3.16. Диагностика на отклонения в развитието при рискови новородени деца.

11.4. Терапевтични методи:

11.4.1. Кардио-пулмонална ресусцитация на новородени деца.

11.4.2. Кислородотерапия.

11.4.3. Различни методи за дихателна реанима­ция в неонаталния период: постоянно положително налягане в дихателните пътища; назална интер­митентна вентилация с положително налягане; интермитентна мандаторна вентилация; интерми­тентна вентилация с положително налягане, син­хронизирана вентилация, вентилация с гарантиран обем, високочестотна вентилация.

11.4.4. Сърфактант терапия при различни ин­дикации, пълно и частично парентерално хранене на новородени деца.

11.4.5. Конвенционална и интензивна фото­терапия.

11.4.6. Лечение на персистираща белодробна артериална хипертония в неонаталния период с азотен окис и вазодилататори.

11.4.7. Лечение на транзиторна миокардна исхе­мия и лечение на персистиращ артериален канал.

11.4.8. Приложение на вазоактивни медикаменти през централен венозен катетър.

11.4.9. Приложение на контролирана церебрална хипотермия.

11.4.10. Провеждане на тотално парентерално хранене.

12. Изисквания към персонала в неонатологично отделение II, III ниво

12.1. Ръководител на отделение:

12.1.1. Носи пълна отговорност за всички дей­ности на клиничното звено.

12.1.2. Има призната специалност по неона­тология.

12.1.3. Има постоянно участие в диагностично- лечебния процес на неонатологичното отделение.

12.1.4. Ръководи и пряко участва в изготвянето на диагностични и терапевтични протоколи.

12.1.5. Ако неонатологичното отделение е в структурата на университетска болница, ръководи и пряко участва в преподавателската и научната дейност.

12.2. Лекар в неонатологично отделение:

12.2.1. Определя се за член или ръководител на лечебен екип в съответното звено.

12.2.2. Носи пълна отговорност за пациентите, на които е лекуващ лекар, от началото на работ­ната смяна до предаването на грижите за тях на друг екип.

12.2.3. Призната специалност по неонатология или педиатрия с неонатологична квалификация.

12.2.4. Ако няма призната специалност, се изисква зачисляване за съответните специализа­ции по установените правила за следдипломна квалификация.

12.2.5. Ако няма призната специалност, се изис­ква допълнителна квалификация чрез посочените курсове и индивидуално обучение до придобиване на специалност.

12.2.6. Ако няма призната специалност, до придобиването є работи под ръководството на лекар-специалист педиатър с квалификация по неонатология или неонатолог и съгласува дейст­вията си с него.

12.2.7. Владее необходимите за извършване на диагностично-лечебната дейност манипулации.

12.2.8. Прилага определените в отделението протоколи и стандарти.

12.3. Старша медицинска сестра на неонато­логично отделение:

12.3.1. Носи отговорност за всички дейности, извършвани от сестринския състав.

12.3.2. Отговаря за изправността на инстала­циите и апаратурата, водени на материален отчет.

12.3.3. Отговаря за изписване, разпределение, отчет на лекарства и консумативи.

12.3.4. Организира лечебно-диагностичната дейност на сестринския персонал, като участва в редуциран обем и в рутинните сестрински дей­ности. При възникване на необходимост може да изпълнява функциите на която и да е медицинска сестра.

12.3.5. Организира дейностите за превенция на вътреболничните инфекции.

12.3.6. Отговаря за правилното изпълнение на всички хигиенни дейности, дезинфекция на под и повърхности, провеждането на деконтаминация, текуща и крайна дезинфекция и стерилизация на апаратура, инструментариум и бельо.

12.4. Акушерка/медицинска сестра в неонато­логично отделение:

12.4.1. Назначава се за ръководител или член на сестрински екип за интензивно лечение.

12.4.2. Носи пълна отговорност за пациентите на ниво сестрински грижи от началото на работ­ната смяна до предаването на грижите за тях на друг екип.

12.4.3. Отговаря за движението на лекарства и консумативи по времето на нейната работна смяна.

12.4.4. Отговаря за изправността на инстала­циите и апаратурата, водени на материален отчет.

12.4.5. Работи съгласно протокол, регламенти­ращ нейната дейност (мониторинг, манипулации, назначения, общи грижи), а по отношение на всеки конкретен пациент изпълнява нарежданията на лекуващия лекар или началника на отделението.

12.4.6. Прилага утвърдените в отделението протоколи и стандарти на ниво сестрински грижи.

12.4.7. Извършва текуща и крайна дезинфекция на инкубаторите.

12.4.8. Извършва миене и подготовка за стери­лизация на пациентски системи за респиратори и апарати за назален СРАР.

12.4.9. Миене и подготовка за стерилизация на шишетата за хранене на новородените деца.

12.5. Санитар в неонатологично отделение отговаря за хигиенно-санитарното състояние на отделението и извършването на следните основ­ни дейности след придобиване на допълнителна квалификация:

12.5.1. Деконтаминация, дезинфекция, под­готовка за стерилизация на инструментариум, консумативи, пелени, работно облекло.

12.5.2. Дезинфекция на подове, стени, по­мещения по план, определен от правилника за вътрешния ред на съответното неонатологично отделение и съобразен с оптималните принципи за профилактика на вътреболничните инфекции.

12.5.3. Ежедневно миене и дезинфекция на аспиратори.

12.5.4. Основно почистване и дезинфекция на всяка зала за интензивно лечение поне 1 път месечно.

12.5.5. Подготовка на дестилирана вода за стерилизация.

12.5.6. Осигуряване на транспорт в специални контейнери с капаци на всички материали, под­лежащи на стерилизация, към и от централното стерилизационно звено.

12.5.7. Подготовка на работното облекло на персонала, така че да се осигури ежедневна смяна.

12.5.8. Дезинфекция на работните обувки на персонала 1 път седмично.

Раздел V

Неонатален транспорт

1. Вътрешноболничен неонатален транспорт

1.1. Транспорт на новородени деца от родилна зала към отделение за интензивно лечение, отде­ление за специални грижи.

1.2. Осигурена съвместимост между размерите на инкубатора и асансьорните кабини.

1.3. Транспортен инкубатор.

1.4. Транспортен респиратор, даващ възможност за вентилация с ограничено налягане, циклирана по време, както и за назален СРАР.

1.5. Допълнително оборудване с неонатален ба­лон и маска, бутилка с кислород и сгъстен въздух .

2. Междуболничен неонатален транспорт

2.1. Основни изисквания:

2.1.1. Осигуряване на начална стабилизация и оптимална подготовка на новороденото дете за транспорт.

2.1.2 Осигуряване на топлинен комфорт.

2.1.3. Наблюдение от квалифициран персонал.

2.1.4. Оптимален критерий е качеството, а не времето.

2.1.5. Родителите или настойниците на детето подписват информирано съгласие за транспорта.

2.2. Индикации:

2.2.1. Всички състояния на новороденото дете, налагащи превеждането му от неонатологично отделение I ниво в неонатологично отделение II, III ниво.

2.2.2. Всички състояния на новороденото дете, налагащи превеждането му от неонатологично отделение II ниво в неонатологично отделение III ниво съобразно утвърдения обем дейности.

2.2.3. Всички състояния на новороденото дете, налагащи превеждането му в специализирано кардиологично или кардиохирургично отделение.

2.2.4. Всички състояния на новороденото дете, налагащи превеждането му в специализирано отделение по детска хирургия.

2.3. Организация на транспорта и оборудване:

2.3.1. Извършва се от персонал на неонатоло­гичните отделения или от специализирани екипи на спешните центрове с необходимата квалифи­кация за кардио-пулмонална ресусцитация на новородени деца.

2.3.2. Интензивен транспортен инкубатор с респиратор за провеждане на конвенционална неонатална вентилация – циклирана по време и ограничена по налягане. Препоръчително условие е възможност за затопляне и овлажняване на газовата смес.

2.3.3. Възможност за кислородотерапия с маска при деца на спонтанно дишане.

2.3.4. Кислородни бутилки с редуцир вентил.

2.3.5. Аспиратор.

2.3.6. Монитор с акумулаторна батерия за сър­дечна и дихателна честота, както и пулсоксиметрия.

2.3.7. Инфузионни помпи с автономно захран­ване.

2.4. Провеждане на транспорта:

2.4.1. Мониторират се дишане, сърдечна честота, транскутанна кислородна сатурация.

2.4.2. Преди транспорта е оценена степента на стабилизация.

2.4.3. Наблюдава се цветът на кожата и дви­гателната активност.

2.4.4. Проследяват се параметрите на респи­ратора – кислородна концентрация, върхово ин­спираторно налягане, позитивно налягане в края на експириума.

2.4.5. Осигурява се надежден венозен път и добра фиксация на трахеалната тръба.

2.4.6. Необходимо оборудване с лекарства, консумативи и инструменти за транспорт: глюко­за – 5 %, 10 %, 20 % разтвор, натриев хлорид – 0,9 % разтвор, натриев бикарбонат – 8,4 % разтвор, адреналин – амп. 1 мг/1 мл, калциев глюконат – 10 %, фурантрил, вит. К, фенобарбитал, диазепам, спринцовки 1 мл, 2 мл, инфузионни спринцовки 50 мл, инфузионни удължители, троакар CH 8, 10, аспирационни катетри CH 6,8,10, ендотрахеални тръби ID 2,5 и 3, периферни венозни канюли G 24; ларингоскоп с права лъжица, щипка тип „Мажил“, неонатален балон с маска.

Раздел VI

Показатели за диагностично-лечебната дейност в специалността неонатология

1. Количествени и качествени показатели за диагностично-лечебните дейности в специалността неонатология

1.1. Брой живородени деца.

1.2. Относителен дял на доносените деца.

1.3. Относителен дял на недоносените деца и разпределението им по тегло и гестационна възраст.

1.4. Относителен дял на новородените деца с тегло при раждане, по-ниско от съответното за гестационната им възраст.

1.5. Показател за перинатална смъртност. Ко­ефициент за перинатална смъртност. Показател за перинатална смъртност с отчитане на теглото.

1.6. Ранна неонатална смъртност (от раждането до 7 пълни дни след раждането). Коефициент за ранна неонатална смъртност. Коефициент за ранна неонатална смъртност с отчитане на теглото.

1.7. Късна неонатална смъртност (след 7 пълни дни до 28 пълни дни след раждането).

1.8. Показател за неонатална смъртност.

1.9. Показател за неонатална смъртност с от­читане на теглото.

1.10. Причини за неонаталната заболеваемост.

1.11. Причини за неонаталната смъртност.

1.12.Честота на вътреболничните инфекции и най-често установявани причинители.

1.13. Средноболничен престой на новородените деца в лечебни заведения.

1.14. Оборот на болничните легла за новоро­дените деца.

1.15. Използваемост на болничните легла за новородени деца.

2. Специфични показатели за качеството на диагностично-лечебните дейности при новородени деца с много ниско и изключително ниско тегло при раждането

2.1. Честота на интравентрикуларни кръвоиз­ливи III, IV степен и перивентрикуларна левко­малация.

2.2. Честота и тежест на ретинопания на не­доносеността.

2.3. Честота и тежест на бронхопулмонална дисплазия.

2.4. Честота на рехоспитализациите в рамките на неонаталния период.

2.5. Честота и характеристика на късни невро­логични дефицити.

Раздел VII

Специфични права и задължения на пациентите и медицинския персонал в неонатологичните отделения

1. Запознаване с декларация за информирано съгласие за провеждане на диагностично-лечебна дейност

1.1. Изготвя се от ръководството на лечебното заведение.

1.2. Отговаря на задължителни изисквания:

1.2.1. Използване на думи и изрази, които са разбираеми за родителите на пациента.

1.2.2. Предоставената документация е досто­верна от медицинска гледна точка.

1.2.3. Съдържа необходимите данни на лечеб­ното заведение и лекуващия лекар на новороде­ното дете.

1.2.4. Съдържа необходимите данни на роди­телите на новороденото дете.

1.2.5. Съдържа медицинската обосновка за извършване на определена диагностично-лечебна дейност.

1.2.6. Съдържа описание на съответната диаг­ностично-лечебна дейност.

1.2.7. Съдържа описание на възможните небла­гоприятни за пациента ефекти на диагностично- лечебната дейност.

1.2.8. Съдържа необходимост от доплащане на медицински дейности, консумативи и др.

1.2.9. Ако лечебното заведение е база за обуче­ние, този факт се отбелязва задължително.

1.2.10. Ако е необходим транспорт на ново­роденото дете, се попълва специално изготвено информирано съгласие за транспорт.

1.2.11. Родителите или настойниците на пациента имат право на допълнителни устни разяснения по съдържанието на декларацията за информирано съгласие от лекуващия лекар или началника на неонатологичното отделение.

2. Родителите на новородените деца и пер­соналът на неонатологичните отделения се съо­бразяват стриктно с правилника за вътрешния ред на лечебното заведение, където се извършва неонатологичната помощ

2.1. Персоналът на лечебното заведение се запознава с правилника за вътрешния ред и удос­товерява това със саморъчен подпис.

2.1.1. Пациентите задължително се запознават с правилника за вътрешния ред в частта, касаеща права и задължения на пациента, и удостоверяват това със саморъчен подпис.

2.2. Основни съставни части на правилника за вътрешния ред:

2.2.1. Идентификация на лечебното заведение, форма на собственост.

2.2.2. Органи на управление на лечебното заве­дение и отделните клинични и параклинични звена.

2.2.3. Задължения, права и отговорности на служителите в лечебното заведение на всички нива.

2.2.4. Предвиден контрол за изпълнение на задълженията и предвидени санкции при необ­ходимост.

2.2.5. Устройство на лечебното заведение.

2.2.6. Структурни единици.

2.2.7. Оборудване.

2.2.8. Комуникационно и информационно осигуряване.

2.2.9. Човешки ресурси.

2.2.10. Длъжностни характеристики на служи­телите в лечебното заведение на всички нива.

2.2.11. Дейности, извършвани в лечебното заведение:

2.2.11.1. Основна медицинска дейност.

2.2.11.2. Други медицински дейности.

2.2.11.3. Обслужващи немедицински дейности.

2.2.11.4. Други дейности: учебна, научна.

2.2.11.5. Контрол на качеството на изпълнява­ните дейности.

2.2.12. Постоянни контролни органи в лечеб­ното заведение:

2.2.12.1. Временни контролни структури: ко­мисии с председател и членове, определени със заповед на медицинския директор на лечебното заведение.

2.2.12.2. Задължително е сформирана етична комисия, която издава разрешение за провеждане на изследвания с научна цел или изпитване на медикаменти и апаратура при новородените деца.

2.2.13. Организация на медицинската дейност, права на персонала в неонатологичните отделения:

2.2.13.1. Регламентиране работното време на служителите.

2.2.13.2. Регламентиране на повикванията по спешност за определени медицински дейности.

2.2.13.3. Регламентиране на заплащането за по­ложен извънреден труд от персонала на лечебното заведение, респ. неонатологично звено.

2.2.13.4. Регламентиране на задължителното осигуряване от страна на ръководството на лечеб­ното заведение на индивидуални защитни средства за персонала при работа с биологични материали.

2.2.13.5. Регламентиране на задължителното осигуряване от страна на ръководството на ле­чебното заведение на подходящо и достатъчно по количество работно облекло на персонала.

2.2.13.6. Регламентиране на задължително­то осигуряване от страна на ръководството на лечебното заведение на специфични средства за имунопрофилактика (ваксини) за персонала, работещ с потенциално инфекциозни материали.

2.2.14. Права и задължения на родителите на новороденото:

2.2.14.1. Право на информация и сведения за новородените деца.

2.2.14.2. Задължение да удостоверят писмено отказ или съгласие за диагностично-лечебните дейности.

2.2.14.3. Задължение да спазват реда за полу­чаване на сведения за новородените деца.

2.2.14.4. Задължение да спазват реда за свиждане с новородените деца.

 

2.8, 6 гласа

СВЪРЗАНИ ПРОДУКТИ

КОМЕНТАРИ КЪМ НОРМАТИВНИЯТ АКТ

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

СпециалистиЛайфстайлЛюбопитноИсторияНовиниОрганизацииСоциални грижиСнимкиРецептиФизиологияЗаведенияКлинични пътекиГеографияАлт. медицинаОбразованиеТестовеНаправления в медицинатаЗдравни съветиПроизводителиОткритияЛичностиБотаникаСпортЛеченияПсихологияХранене при...АнкетиИнтервютаИзследвания