Световна здравна организация

Световната здравна организация (СЗО) е въплъщението на идеята да бъде създаден международен орган, чиято задача да е решаване на проблемите на общественото здраве. Няколко държави осъзнават в края на XIX в. и в началото на XX в., че има нужда от подобен орган, тъй като формирането на законите на международното право през този период показва нарастващата необходимост от действия по отношение на превенцията и контрола на болестите, дори и в ситуации на тежко страдание, засягащо голяма част от човечеството по време на война и други катаклизми.

История на Световната здравна организация

Структура на Световната здравна организация

Дейност на Световната здравна организация

• Защо е важно да се осигури здравно покритие през всички етапи на човешкия живот?
• Защо е важно светът да бъде подготвен за различните спешни здравни ситуации?
• Контакти със СЗО - централа и български офис

История на Световната здравна организация

Световната здравна организация се явява наследник на мандата и ресурсите на Здравната организация, която е агенция на Обществото на народите (ОН). Самата СЗО е учредена като специализирана агенция на Организацията на обединените нации (ООН) на 7 април 1948 г. с намерението да действа като координиращ орган на международното здравеопазване. Нейната централа се намира в Женева, Швейцария.

• Здравната организация на ОН е учредена след Първата световна война. Целта, с която е създадена, е да работи за предприемането на стъпки по въпроси, свързани с превенцията и контрола на болестите в международен аспект. Втората световна война стопира предприетите дейности. След войната по време на конференция на Организацията на обединените нации са начертани препоръки по здравните въпроси, които са включени в Хартата на Обединените нации и е приета декларация, с която се удостоверява, че ще бъде основан международен здравен орган.
• През февруари 1946 г. Икономическият и социален съвет на ООН участва и дава сериозно рамо при изготвянето на проекта на устава на бъдещия орган. Няколко месеца по-късно – на 22 юли 1946 г., всички държави членки на ООН подписват устава на новосъздадената СЗО. Той влиза в сила на първия Световен ден на здравето – 7 април 1948 г.
• Първите задачи, които си поставя СЗО, са контрол върху разпространението на туберкулозата, маларията и полово предаваните инфекции. Към приоритетите на новата организация спадат и детското и майчиното здраве, околната среда и хигиената на храненето. Първият законодателен акт на СЗО е по отношение на съставянето на точни статистически данни за броя и разпространението на заболяванията.
• През годините Организацията развива успешно своята дейност, като още през 1950 г. стартира масова имунизация против туберкулоза, след 5 години започва програма за ликвидиране на маларията, но по-късно целите се видоизменят. Едни от най-забележителните проекти на Организацията са свързани с редица предизвикателства, пред които се изправя човечеството. През 1965 г. се появява първият доклад за диабета и се създава Международна агенция за изследване на рака. Две години по-късно СЗО се заема с унищожаването на едрата шарка, която по това време отнема живота на 2 000 000 души всяка година. Този проблем провокира създаването на нов метод за наблюдение на болестите. През 1980 г. от Организацията съобщават, че едрата шарка е премахна това е първата болест, ликвидирана благодарение на човешките усилия. През 1974 г. стартира Разширената програма за имунизиране и Програмата за контрол на онхоцеркозата (речна слепота). През 1976 г. се приема резолюция за профилактика и рехабилитация на хората с увреждания. През 1986 г. започва глобалната програма за борба със СПИН, а през 1988 г. стартира инициативата за световно премахване на полиомиелита.

Структура на Световната здравна организация

Членуващите в СЗО държави наброяват 194. Те избират генералния директор. В повече от 150 страни по света има национални офиси и отдели на Организацията. Те са под шапката на общо 6 регионални офиса, управлявани от регионални директори. Териториално шесттте офиса са разпределени както следва – Африка, Северна и Южна Америка, Югоизточна Азия, Европа, Източно Средиземноморие и Западен Тихи океан.

Общо работещите към Световната здравна организация наброяват повече от 8000 души. Структурата на СЗО се дели на 3 основни стълба – секретариат, Изпълнителен съвет и Световна здравна асамблея.

• Секретариатът обхваща всички експерти, теренни работници и служители в седалището в Женева, в 6-те регионални офиса и другите клонове, разположени в над 150-те страни по света. Повече от половината служители на СЗО се намират в националните офиси. Работещите в тях екипи поддържат контакт с министерствата на здравеопазването в съответните държави и с други сектори по въпроси на общественото здравеопазване. Също така оказват подкрепа относно планиране, изпълнение и наблюдение на здравни програми.
• Световната здравна асамблея е върховният орган на СЗО, който взима решенията. Тя определя основната политика на Организацията, упражнява контрол върху финансите, одобрява и преразглежда предложенията за програмен бюджет, назначава генералния директор. Всяка година Асамблеята се събира в Женева. На нея присъстват представители на всички държави членки на Организацията и се разглежда конкретна програма за здравеопазване, която е подготвена от Изпълнителния съвет.
• Изпълнителен съвет – състои се от 34 души с мандат 3 години. Неговите основни функции са да изпълнява решенията и политиките, начертани от Световната здравна асамблея. Също така е полезен със съвети и е в помощ на нейната работа. Провежда две срещи в годината. Начело е председател, подпомаган от 4-ма заместник-председатели.
• Държавите членки наброяват 194 и са разпределени според регионалното разположение. Всяка една страна, която е член на ООН, може да се присъедини към СЗО. Ако не принадлежи към Организацията на обединените нации, кандидатурата на дадената държава се гласува и се одобрява от Световната здравна асамблея с обикновено мнозинство.

Към 2022 година генерален директор на СЗО е д-р Тедрос Аданом Гебрейесус. Той е първият, избран от Световната здравна асамблея от регион Африка, застанал начело на Организацията. Това става през май 2017 г., като мандатът му е 5-годишен. През май 2022 г. е преизбран за втори мандат. Роден е в гр. Асмара, Еритрея (отделила се от Етиопия през 1993 г., сега самостоятелна държава), завършва бакалавърска степен по биология, след това става магистър по имунология на инфекциозните болести в Лондонския университет. Има докторска степен по философия от Университета в Нотингам и почетна стипендия от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. След обучението си се връща в Етиопия и първоначално работи като лекар малариолог на терен. По-късно застава начело на регионална здравна служба, в продължение на 7 години е министър на здравеопазването във федералното правителство на Етиопия, след това и външен министър.

Дейност на Световната здравна организация

Главната цел на Световната здравна организация е постигане на по-добро здраве за всички. СЗО е ядрото, от което хора, държави и партньори заедно полагат усилия за предоставяне на равен шанс на всеки и навсякъде за здравословен и безопасен живот.

Практиката на СЗО е да начертава стратегии за определен период, съдържащи набелязани конкретни цели за изпълнение. За периода 2019-2023 г. планът, разработен в 13-та обща работна програма на Организацията, е именуван Целите на трите милиарда. Тези цели са за постигане на измерими въздействия върху здравето на хората на ниво държава. Задачите са:

• 1 милиард души повече да могат да ползват универсално здравно покритие – на всички етапи от живота хората се нуждаят от добри здравни грижи. Приоритетите на СЗО в тази сфера са достъп до първична и превантивна здравна помощ; нуждаещите се хора да не изпитват затруднения при набавянето с лекарства и здравни продукти; обучение и охрана на труда на здравните работници; финансова защита за хората и общностите и устойчиво финансиране.
• 1 милиард души повече да са по-добре защитени от спешни здравни ситуации – Организацията участва в подкрепата и напътствията към държавите как да се подготвят, реагират, откриват и възстановяват от неочаквани здравни ситуации, в това число и природни бедствия, пандемии, хуманитарни кризи и огнища на болести. Фокусът е върху прогнозирането, предотвратяването и ограничаването на извънредните рискове; осигуряване на ресурси и здравни услуги за справедливо разпределение на ваксини, диагностика, терапевтични средства и консумативи в глобален план; подкрепа на страните и общностите при настъпването на извънредни огнища на болести, хуманитарни кризи и бедствия; бърза оценка на наличността, ефикасността и безопасността на спешните здравни продукти; грижи за земята в деликатни условия, за да бъдат защитени най-уязвимите.
• 1 милиард души повече да изпитват удоволствие от своето по-добро здраве и благополучие – доброто здраве не е свързано само с лечението на болести и по тази причина от СЗО смятат, че трябва да се обръща повече внимание на справянето с причинителите на здравословни проблеми, насърчаването на благосъстоянието и отстраняване на физическите и психосоциалните рискове. Също така е важно да се проследяват социалните и екологични фактори, които имат основно влияние върху здравето. Това са: чисти вода и въздух, полезна и здравословна храна и упражнения, безопасни пътища, предотвратяване на наранявания и насилие.

Защо е важно да се осигури здравно покритие през всички етапи на човешкия живот?

За да има добро здраве и благополучие, човек трябва да ги поддържа цял живот още от раждането и съответно да има подходящите условия и среда, в които да осъществява тази цел. Думите могат да звучат вече клиширано и изтъркано, но твърдението е неоспорим факт, който се доказва в реалността. Проблемът е, че на практика в някои области на света, в някои държави това е трудно постижимо по ред причини. Именно към този проблем са насочени усилията на СЗО и нейните партньори и сподвижници - да се гарантира благосъстоянието на хората от раждането до напреднала възраст чрез откликване на техните нужди, да се направи така, че да имат достъп до здравни услуги и правото им на здраве през целия им живот да е защитено.

• Дейността на Организацията в това отношение е насочена предимно към здравето на майките, новородените, децата и юношите. Свързаността между доброто здраве напред в поколенията и например сексуалното и репродуктивно здраве, основаното на пола насилие, заразните и незаразни болести, имунизациите, различните поведенчески, екологични и социални фактори не е за подценяване и за пренебрегване.
• Незаразните (неинфекциозни), заразните болести и психичните заболявания са едни от най-големите предизвикателства през 21 век. Те пречат на социалното и икономическо развитие и представляват заплаха за международната здравна сигурност. Неинфекциозни заболявания като диабет, хронични респираторни болести, рак, сърдечносъдови заболявания са едни от главните причини за смърт в световен план. Над 15 милиона души между 30 и 69 години умират преждевременно ежегодно вследствие някое от гореизброените заболявания. Пътят на решаване на проблема е увеличаване на техническата помощ, развиване и наблягане на първичната здравна помощ, научните иновации и изследвания, както и присъединяването на незаразните заболявания в универсалното здравно покритие.
• Другият основен проблем са заразните болести като ХИВ/СПИН, вирусен хепатит, туберкулоза, малария, тропическите болести и полово предаваните инфекции. Те имат застрашаващи размери в държавите с предимно бедно и маргинализирано население.
• Пандемията от COVID-19 нагледно показа колко е важно психичното здраве. Целите на СЗО са да се постигне основан на правата и ориентиран към личността подход към планирането, политиката и законодателството в сферата на психичното здраве. Също така е важно да се подобри достъпа до качествени грижи за хора, страдащи от такъв вид заболявания.

Защо е важно светът да бъде подготвен за различните спешни здравни ситуации?

Усилията на СЗО са насочени още към изследване, предотвратяване и управление на спешни здравни ситуации. Целите, които си поставя Организацията, са за разширяване и укрепване на системите за бързо откриване, разследване и оценка на възможни заплахи за общественото здраве, както и да се постига незабавна и систематична реакция при остри извънредни ситуации.

Държавите и общностите трябва да са подготвени, да изграждат, подобряват и поддържат оперативните си способности, за да посрещат подобаващо опасностите за общественото здраве.

• Данните показват, че от 2011 г. насам са възникнали над 1200 огнища на предразположени към епидемии заболявания в 188 държави по света. Вследствие на мащабните епидемии настъпват масови смърт и страдания. Най-широко се разпространяват сред бедните и уязвими групи от обществото и причиняват икономически, социални и политически сътресения. В това отношение работата на СЗО е да управлява система за световно "разузнаване", чрез което се откриват, проверяват и оценяват всички потенциално опасни и извънредни ситуации в областта на общественото здраве. От Организацията имат за задача да разпространяват информация за събитията, сигналите и резултатите от оценките на риска с нужните доказателства и анализи.
• Стремежът към равен достъп до качествени, безопасни и ефективни медикаменти и здравни продукти е едно от основните условия за постигане на универсално здравно покритие. Но този стремеж е възпрепятстван от множество пречки – страните по света са изправени пред нарастващи цени на новите медикаменти, пред главоломно растящия проблем с фалшивите и некачествени медицински продукти, пред липса и изчерпване на запасите от базисни лекарства, особено за неинфекциозните заболявания. Антимикробната резистентност вече е глобален проблем заради свръхупотреба, а злоупотребата с опиоиди завършва черните краски на картината с причиняването на пристрастяване в някои държави.
• Друг аспект от дейността на СЗО е подкрепата към науката и използването на нейната сила за предвиждане на световните здравни нужди, за насоки по пътя, по който да върви общественото здраве и да превърне иновациите в реални решения, способни да подобряват живота на всеки един човек. Организацията създава собствен научен отдел през 2019 г., в който подразделенията са Здравни изследвания, Осигуряване на качество на норми и стандарти и Дигитално здраве и иновации. Дейността на Научния отдел трябва да гарантира използването на най-добрите научни доказателства за подобряване на здравето и за насърчаване на справедлив достъп до здравни грижи за всички. В последните години повече от всякога науката е "в очите и в устата" на обществеността, доверието към нея е разклатено и затова е от огромно значение да се подхожда, опирайки се на експертния опит на учени от различни дисциплини и държави.

Обучение на здравни работници

Бързият напредък на научните открития и на технологиите кара здравните работници и другите хора, работещи в сферата на общественото здравеопазване, да не могат да настигнат основаните на доказателства здравни практики и политики. Понякога е нужно десетилетие, за да се реализират на практика нови здравни насоки. Този факт е една от основните причини досега нито една страна да не успява да постигне всички задачи на Целите за устойчиво развитие, които поставя СЗО.

По тази причина Световната здравна организация създава Академия на СЗО, в която се обучават здравни работници, служители в общественото здравеопазване, мениджъри, изследователи, преподаватели и политици от цял свят, прилагайки най-новите технологии. Предлагат се персонализирани, разработени на много езици програми за обучение, които са в цифрови, смесени и лични формати. Ползват се предимно онлайн средства за достъп до програмите на Академията.

По този начин специалистите, които ще се обучават, ще имат възможност да адаптират своя опит, да проверят своите компетенции и да развият кариерата си.

За контакти с централата на СЗО:

Avenue Appia 20
1211 Geneva
Switzerland

Телефон: +41 22 791 21 11

Държавен офис на СЗО в България

Национален център по обществено здраве и анализи
бул. "Акад. Иван Ев. Гешов" 15, ет. 5, офис 26
1431 София

e-mail: eurowhobul@who.int
Телефон
+359 285 10889

Факс
+359 295 49250

https://www.who.int