Начало Справочник Нормативни актове МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „УРОЛОГИЯ“

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „УРОЛОГИЯ“

Медицински стандарти

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „УРОЛОГИЯ“

Р а з д е л А

Характеристика на специалността

1. В рамките на медицинската специалност „Уро­логия“ се осъществява профилактика, диагностика, лечение, експертиза на неработоспособността и за­болявания и травми на пикочно-половата система.

2. Области на дейност, които изискват допъл­нителна квалификация в рамките на медицинската специалност „Урология“, са: лапароскопска уро­логия, екстракорпорална литотрипсия, бъбречна трансплантация, онкоурология, детска урология.

3. В урологията са обособени като отделни спе­цифични названия: „Спешна урология“, „Бъбречна трансплантация“, „Ендоурология“, „Екстракорпо­рална литотрипсия“, „Лапароскопска урология“, „Онкоурология“, „Андрология“, „Детска урология“. „Спешната урология“ изхожда само от необходи­мостта за бърза лекарска реакция – хоспитализация, диагностика, консервативно или оперативно лечение. Спешна урология и онкоурология има в цялата специалност „Урология“. Извършването на дейности по онкоурология изисква наличие на възможност за патоморфологична диагностика. Трябва да се създаде онкологична комисия към болницата със задача да обсъжда и предлага комплексно лечение на онкоболните. В състава на онкокомисията при обсъждане на урологично болен участва уролог. Ендоурологията включва всички операции, извърш­вани в уринарния тракт с подходящ ендоскопски инструментариум, под визуален, ехографски или рентгенов контрол, с използване на различни енергийни източници. Включени са трансуретрал­ните операции на долния и горния уринарен тракт, перкутанните операции върху бъбрека и уретера. Ендоскопските методи са от компетентностите на специалиста уролог. Дейностите, свързани с „лапароскопски и лазерни методи за лечение на заболявания на урогениталната система“ изискват допълнителна квалификация. Екстракорпоралната литотрипсия включва извършването на извънтелесно разбиване на камъни в бъбрека, уретера и пикочния мехур с ударни вълни, генерирани извън тялото на пациента по различен физичен принцип. Извърш­ването на екстракорпорална литотрипсия може да се осъществява в лечебно заведение от специалист уролог с допълнителна квалификация в тази област, при осигурени възможности за интензивно и опе­ративно лечение при настъпване на усложнения или необходимост от прилагане на други методи на лечение – ендоурологични или оперативни.

4. „Уролог“ е лекар с призната специалност „Урология“.

5. „Урологът“ осъществява медицинските дей­ности по своята специалност.

6. Диагностична и лечебна дейност по специ­алността „Урология“ се извършва във:

6.1. Център за спешна медицинска помощ;

6.2. Лечебно заведение за извънболнична по­мощ: амбулатория за първична медицинска помощ, лечебно заведение за специализирана медицинска помощ по урология, урологичен кабинет в медицин­ски център и диагностично-консултативен център;

6.3. Лечебно заведение за болнична помощ – от­деление, клиника по урология.

7. Диагностичната дейност по урология се осъществява посредством методи за:

7.1. Неинвазивна диагностика;

7.2. Инвазивна диагностика;

7.3. Диагностика, извършвана в среда на йо­низиращо лъчение.

8. Инвазивната диагностика се извършва в операционна зала (или манипулационна), оборуд­вана с необходимата за диагностичната дейност апаратура и инструментариум.

9. Диагностиката, осъществявана в среда на йонизиращо лъчение, се извършва в кабинети, отговарящи на здравните и техническите изисква­ния за работа в йонизираща среда.

10. Оперативната урологична дейност се извърш­ва в операционни зали, разположени в обособена операционна зона на клиниката или отделението или в операционния блок на лечебното заведение.

11. Видове оперативни процедури:

11.1. Според своя обем и сложност операциите по урология са малки, средни, големи и много големи съгласно таблица № 1.

Таблица № 1

Списък на оперативните процедури в урология­та по МКБ-9-КМ

ОПЕРАЦИИ НА БЪБРЕК

ВИД НА ОПЕ­РАЦИЯТА

 

1

2

 

НЕФРОТОМИЯ И НЕФРОСТОМИЯ

 

Нефротомия

големи

 

Нефростомия

големи

 

перкутанна нефростомия без фрагментация

големи

 

перкутанна нефростомия с фрагментация

големи

 

ПИЕЛОТОМИЯ И ПИЕ­ЛОСТОМИЯ

големи

 

Пиелотомия

големи

 

Пиелостомия

големи

 

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕ­ДУРИ НА БЪБРЕК

малки

 

ЛОКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪКАН НА БЪБРЕК

големи

 

Частична нефректомия

много големи

 

ПЪЛНА – радикална

НЕФРЕКТОМИЯ

много големи

 

Нефроуретеректомия

много големи

 

нефректомия на останал

бъбрек

много големи

 

двустранна нефректомия

много големи

 

ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА

БЪБРЕК

много големи

 

Нефропексия

големи

 

ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪБРЕК

много големи

 

друго възстановяване на

бъбрек

големи

 

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА

БЪБРЕК

големи

 

перкутанна аспирация на бъ­брек (легенче)

големи

 

друга операция на бъбрек

големи

 

ОПЕРАЦИИ НА УРЕТЕР

 

трансуретрално отстраняване на обструкция от уретер или бъбречно легенче

големи

 

Уретерна меатотомия

средни

 

Уретеротомия

средни

 

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕ­ДУРИ НА УРЕТЕР

средни

 

УРЕТЕРЕКТОМИЯ

много големи

 

Частична уретеректомия

много големи

 

КОЖНА УРЕТЕРО-ИЛЕОС­ТОМИЯ

много големи

 

ДРУГА ВЪНШНА УРЕТЕРНА ДИВЕРЗИЯ

много големи

 

ДРУГА АНАСТОМОЗА ИЛИ БАЙПАС НА УРЕТЕР

много големи

 

ревизия на уретеро-интести­нална анастомоза

много големи

 

Уретеронеоцистостомия

много големи

 

друга анастомоза или байпас на уретер

много големи

 

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА УРЕТЕР

много големи

 

друго възстановяване на уре­тер

много големи

 

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА УРЕТЕР

много големи

 

други операции на уретер

големи

 

ОПЕРАЦИИ НА ПИКОЧЕН МЕХУР

 

трансуретрално почистване на пикочния мехур

средни

 

ЦИСТОТОМИЯ И ЦИСТОСТОМИЯ

средни

 

перкутанна цистостомия

средни

 

друга цистотомия

средни

 

ВЕЗИКОСТОМИЯ

малки

 

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕ­ДУРИ НА МЕХУР

малки

 

ТРАНСУРЕТРАЛНА ЕКСЦИ­ЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ТЪКАН НА ПИКОЧЕН МЕХУР

големи

 

друга трансуретрална ексци­зия или деструкция на лезия или тъкан на пикочен мехур

големи

 

ДРУГА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ТЪКАН НА ПИКОЧЕН МЕХУР

големи

 

Частична цистектомия

големи

 

ТОТАЛНА ЦИСТЕКТОМИЯ

много големи

 

Радикална цистектомия

много големи

 

друга тотална цистектомия

много големи

 

ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПИКОЧЕН МЕХУР

много големи

 

възстановяване при друга фи­стула на пикочен мехур

много големи

 

цисто-уретеропластика и пластично възстановяване на шийката на пикочен мехур

много големи

 

реконструкция на пикочен мехур

много големи

 

други анастомози на пикочен мехур

много големи

 

друго възстановяване на пи­кочен мехур

големи

 

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ПИ­КОЧНИЯ МЕХУР

големи

 

сфинктеротомия на мехур

средни

 

Дилатация на шийката на пи­кочния мехур

средни

 

други операции на пикочен мехур

големи

 

ОПЕРАЦИИ НА УРЕТРАТА

Уретротомия

средни

Уретрална меатотомия

средни

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕ­ДУРИ НА УРЕТРАТА

малки

ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУК­ЦИЯ НА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪ­КАН НА УРЕТРА

средни

ендоскопска ексцизия или де­струкция на лезия или тъкан на уретра

средни

друга локална ексцизия или деструкция на лезия или тъ­кан на уретра

средни

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА УРЕТРА

големи

шев на разкъсване на

уретрата

големи

реанастомоза на уретра

големи

меатопластика на уретра

големи – средни

друго възстановяване на уретра

големи

освобождаване на уретрална стриктура

средни

Дилатация на уретра

малки

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА УРЕТРА ИЛИ ПЕРИУРЕТ­РАЛНА ТЪКАН

средни

инцизия на периуретрална тъкан

средни

Ексцизия на периуретрална тъкан

средни

други операции на уретра или периуретрална тъкан

големи

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ПИ­КОЧНИЯ ПЪТ

 

ДИСЕКЦИИ НА РЕТРОПЕ­РИТОНЕАЛНА ТЪКАН

големи

 

ИНЦИЗИЯ НА ПЕРИВЕЗИ­КАЛНА ТЪКАН

средни

 

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕ­ДУРИ НА ПЕРИРЕНАЛНА И ПЕРИВЕЗИКАЛНА ТЪ­КАН

големи

 

пликация на уретровезикално съединяване

много големи

 

супрапубична шлингова опе­рация (окачване на бримка)

много големи

 

ретропубична уретрална сус­пензия (окачване)

много големи

 

парауретрална суспензия

големи

 

ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРИ УРИНАРНА СТРЕС- ИНКОНТИНЕНЦИЯ

средни

 

друго възстановяване при уринарна стрес-инконтинен­ция

големи

 

Уретерна катетеризация

средни

 

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ПИ­КОЧНАТА СИСТЕМА

големи

 

други операции на пикочната система

средни

 

ОПЕРАЦИИ НА ПРОСТАТА­ТА И СЕМЕННИТЕ ВЕЗИ­КУЛИ

 

инцизия на простата

средни

 

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕ­ДУРИ НА ПРОСТАТА И СЕ­МЕННИТЕ МЕХУРЧЕТА

средни

 

ТРАНСУРЕТРАЛНА ПРО­СТАТЕКТОМИЯ

големи

 

трансуретрална (ултразвуков контрол) лазерна простатек­томия

големи

 

друга трансуретрална проста­тектомия

големи

 

супрапубична простатектомия

големи

 

ретропубична простатектомия

големи

 

радикална простатектомия

много големи

 

ДРУГА ПРОСТАТЕКТОМИЯ

големи

 

локална ексцизия на лезии на простатата

големи

 

друга простатектомия

големи

 

ОПЕРАЦИИ НА СЕМЕННИ­ТЕ МЕХУРЧЕТА

големи

 

други операции на семенните мехурчета

средни

 

ИНЦИЗИЯ ИЛИ ЕКСЦИ­ЗИЯ НА ПЕРИПРОСТАТНА ТЪКАН

средни

 

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ПРОСТАТА

средни

 

спиране на (постоперативна) хеморагия на простатата

средни

 

други операции на простата

средни

 

ОПЕРАЦИИ НА СКРОТУМА И ТУНИКА ВАГИНАЛИС

 

инцизия и дренаж на скротум и туника вагиналис

средни

 

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕ­ДУРИ НА СКРОТУМА И ТУ­НИКА ВАГИНАЛИС

средни

 

Ексцизия на хидроцеле (на туника вагиналис)

средни

 

Ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на скротум

средни

 

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СКРОТУМ И ТУНИКА ВА­ГИНАЛИС

средни

 

шев на разкъсване на скро­тум и туника вагиналис

средни

 

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА СКРОТУМ И ТУНИКА ВА­ГИНАЛИС

средни

 

други операции на скротум и туника вагиналис

средни

 

ОПЕРАЦИИ НА ТЕСТИСИТЕ

 

инцизия на тестис

средни

 

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕ­ДУРИ НА ТЕСТИСИ

малки

 

Ексцизия или деструкция на тестикуларни лезии

средни

 

едностранна орхиектомия

средни

 

ДВУСТРАННА ОРХИЕКТОМИЯ

средни

 

отстраняване на двата тестиса едноактно

средни

 

Орхипексия

средни

 

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТЕСТИС

средни

 

инсерция на тестисна протеза

средни

 

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ТЕСТИСИ

големи

 

други операции на тестиси

средни

 

ОПЕРАЦИИ НА КОРДА СПЕРМАТИКА, ЕПИДИ­ДИМ И ВАЗ ДЕФЕРЕНС

 

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕ­ДУРИ НА КОРДА СПЕРМА­ТИКА, ЕПИДИДИМ И ВАЗ ДЕФЕРЕНС

 

Ексцизия на варикоцеле или хидроцеле на корда сперма­тика

средни

 

Ексцизия на киста на епиди­дим

средни

 

Ексцизия на друга лезия или тъкан на корда сперматика и епидидим

средни

 

Епидидимектомия

средни

 

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КОРДА СПЕРМАТИКА И ЕПИДИДИМ

големи

 

наместване на торзио на тес­тис или корда сперматика

средни

 

друго възстановяване на кор­да сперматика и епидидим

големи

 

Вазотомия

средни

 

ВАЗЕКТОМИЯ И ЛИГАТУРА НА ВАЗ ДЕФЕРЕНС

средни

 

Лигатура на корда сперма­тика

средни

 

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВАЗ ДЕФЕРЕНС И ЕПИДИДИМ

големи

 

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА КОРДА СПЕРМАТИКА, ЕПИДИДИМ И ВАЗ ДЕФЕ­РЕНС

големи

 

аспирация на сперматоцеле

средни

 

Епидидимотомия

средни

 

инцизия на корда сперматика

средни

 

други операции на корда сперматика, епидидим и ваз деференс

средни

 

ОПЕРАЦИИ НА ПЕНИСА

 

Циркумцизия

средни

 

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕ­ДУРИ НА ПЕНИС

малки

 

локална ексцизия или де­струкция на лезии на пенис

средни

 

ампутация на пенис

много големи

 

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА ПЕНИС

големи

 

друго възстановяване на

пенис

големи

 

операция за трансформиране на пола, некласирана другаде

много големи

 

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА МЪЖКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ

големи

 

Дорзално или латерално цеп­ване на препуциум

средни

 

инцизия на пенис

средни

 

други операции на пенис

големи

 

други операции на мъжки по­лови органи

средни

 

лапароскопски операции в урологията

големи

 

      

11.2. Списък на оперативните процедури, под­ходящи за еднодневна урология:

11.2.1. Диагностични процедури:

11.2.1.1. Уретроцистоскопия;

11.2.1.2.Ретроградна уретеропиелография;

11.2.1.3.Интубация на уретера с уретерален стенд тип „double J“;

11.2.1.4. Tru-cut биопсия на простатата под ехографски контрол с трансректален трансдусер;

11.2.2. Оперативни процедури:

11.2.2.1. ESWL – екстракорпорална литотрипсия на неусложнена литиаза;

11.2.2.2. Екстракция на камък от предна уретра;

11.2.2.3. Литотрипсия на камък в пикочен мехур;

11.2.2.4. Циркумцизия;

11.2.2.5. Дорзумцизия;

11.2.2.6. Инцизия на супурирал атером на скротума;

11.2.2.7. Пункция на бъбречна киста под ехографски контрол;

11.2.2.8. Супрапубичен дренаж на урината (цистофикс);

11.3. Списък на урологични процедури при пациенти със спешни състояния:

11.3.1. Диагностични процедури:

11.3.1.1. Ултразвуково изследване на органите на пикочнополовата система;

11.3.1.2. Обзорна рентгенография на бъбреци, уретери, пикочен мехур (БУМ);

11.3.1.3. КТ (МРТ) на органите на пикочнопо­ловата система при травми;

11.3.1.4. Ретроградна уретроцистография;

11.3.2. Лечебни процедури:

11.3.2.1. Консервативно лечение на бъбречна колика, уросепсис;

11.3.2.2. Трансуретрална катетеризация на пи­кочен мехур при остра задръжка на урина;

11.3.2.3. Супрапубичен дренаж на пикочен мехур (цистофикс);

11.3.2.4. Цистоскопия; ретроградна катетери­зация на уретер;

11.3.2.5. Перкутанен дренаж на бъбрек;

11.3.2.6. Операции при остро кървене от ури­нарния тракт;

11.3.2.7. Операции при травми на урогенитал­ната система.

12. Оперативната дейност се осъществява при спазване изискванията в таблица № 2.

Таблица № 2

Вид на опера­цията по обем и слoжност

Показател

Изисквания

1

2

3

Малки

операции

1. Екип

Оператор, асистент, операционна медицинска сестра.

Операторът може да бъде уролог, но може и да е лекар, специализиращ урология, работещ под контрола на специалист.

2. Операционна зала

Оборудвана със: операционна маса, цистоскопна операционна маса, операционна лампа, общ хирургически инструментариум, пълен набор цистоскопно оборудване, анестезиологично оборудване.

 

3. Предопера­тивни изслед­вания и подго­товка

Консултации с други лекари специалисти, предоперативни изследвания, определена кръвна група, тест за алергия.

 

4. Обезболяване

Местно, регионално.

 

5. Инструмента­риум и медицин­ски изделия

Общ хирургически инструментариум. Цистоскопна апаратура, стерилен превързочен материал.

 

6. Периопера­тивни меропри­ятия

По показания – антибиотична профилактика с еднократна „shooting“ доза широкоспектърен антибиотик (цефалоспорин I – II генерация). Антиагрегантна профилактика. По показания – антикоагулантна про­филактика с нискомолекулен антикоагулант при пациенти с висок тромбемболичен риск.

 

Средни

операции

1. Екип

Оператор, 1 или 2 асистенти, операционна медицинска

сестра. Операторът трябва да бъде с уролог или лекар, специализиращ урология, работещ под контрола на специалист.

2. Операционна зала

Оборудвана урологична операционна зала със: операционна маса, цис­тоскопна операционна маса, електротермокаутер.

Ÿ При операции, изикващи флуороскопски контрол – телевизионна Ro уредба.

Ÿ Специализирана апаратура по профила на операцията – цистоскоп, уретероскоп, резектоскоп, източник на светлина, очила с увеличение и др.

Ÿ Зала за екстракорпорална литотрипсия, по изключение тази зала може да се ситуира и извън операционния блок.

 

3. Предопера­тивни изслед­вания и подго­товка

Предоперативни изследвания: Hb, Еr, Ht, биохимия, урина, кръвна група, тестуване при анамнестични данни за алергия, коагулограма, консултация с лекар вътрешни болести и анестезиолог.

 

4. Обезболяване

Обща, регионална или проводна анестезия. Анестезията се определя и осъществява от анестезиологичен екип съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“.

 

5. Инструмента­риум и медицин­ски изделия

Хирургичен и урологичен инструментариум и импланти по профила на операцията (д.ж. стент, уретерални и уретрални катетри и др.).

 

6. Периопера­тивна профи­лактика

Антибиотична профилактика с еднократна „shooting“ доза широкоспек­търен антибиотик (цефалоспорин I – II генерация). Антикоагулантна профилактика с нискомолекулен антикоагулант при пациенти с повишен тромбемболичен риск.

 

Големи

операции

1. Екип

Оператор, 2 асистенти, операционна медицинска сестра. Операторът е уролог и има практически опит за провеждането на тези операции. Най-малко единият от асистентите е със специалност.

2. Операционна зала

Урологична операционна зала с операционна маса с аксесоари, теле­визионна Ro уредба, електротермокаутер, друга необходима апаратура според вида на операцията: ендоскопска апаратура с аксесоари, цисто- и уретероскопска апаратура с аксесоари и др.

 

3. Предопера­тивни изслед­вания и подго­товка

Предоперативни изследвания. Други изследвания според показанията. Образна диагностика, включително компютърна томография (КАТ).

 

4. Обезболяване

Обща, епидурална, спинална или регионална анестезия. Анестезията се извършва от анестезиологичен екип при спазване на изискванията на медицинския стандарт по анестезия и интензивно лечение.

 

5. Инструмента­риум и медицин­ски изделия

Пълен набор от специализиран инструментариум и импланти според вида на операцията. Осигурена комплексност на инструменталните сетове и наборите.

 

6. Периопера­тивни меропри­ятия

24 – 72-часова периоперативна антибиотична профилактика с II – III генерация цефалоспорин. Антикоагулантна профилактика с нискомо­лекулен антикоагулант.

 

Много големи операции

1. Екип

Оператор, 2 – 3 асистенти, 2 операционни сестри. Операторът е уролог и има практически опит при провеждането на този вид операции. Най- малко единият от асистентите е със специалност по урология. Осигурен директен достъп до консултанти. При показания – интердисциплинарен екип от лекари със специалности с хирургична насоченост. Водещата операционна медицинска сестра е с практически опит според вида на операцията.

 

2. Операционна зала

Урологична операционна с урологична операционна маса с аксесоари, телевизионна Ro уредба, електротермокаутер, с апаратура по профила на операцията: ендоскопска апаратура с аксесоари и др.

 

3. Предопера­тивни изслед­вания и подго­товка

Предоперативни изследвания. Допълнителни изследвания по показания. Образна диагностика до ниво КАТ.

 

4. Обезболяване

Обща, спинална или епидурална анестезия. Анестезията се води от анестезиологичен екип при спазване на изискванията на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“.

 

5. Инструмента­риум и медицин­ски изделия

Пълен набор от специализиран инструментариум и импланти според вида на операцията. Осигурена комплексност на инструменталните сетове и наборите.

 

6. Периопера­тивни меропри­ятия

24 – 72-часова периоперативна антибиотична профилактика с II – III генерация цефалоспорин. Антикоагулантна профилактика с нискомоле­кулен антикоагулант. Следоперативно настаняване на болния в клиника/ отделение за интензивно лечение.

 

      

13. Всяка диагностично-лечебна процедура се извършва при спазване на съответния лечебно- диагностичен протокол, както следва:

14. Диагностично-лечебни протоколи:

14.1. Рентгеново изследване на пикочно-отде­лителната система (ПОС):

Цел: подпомагане диагностиката на патологич­ните промени в пикочно-отделителната система.

Показания: всички заболявания и травми на пикочно-отделителната система

Условия за осъществяване: наличие на рентге­нов апарат, стационарен рентгенографски кабинет, рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Подготовка за изследването: попълване на искане за извършване на рентгенологично из­следване с указания за необходимите проекции и вероятната диагноза; отразяване в искането на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването; искането се попълва от уролог.

Провеждащи изследването: рентгенов лабо­рант и лекар с призната специалност образна диагностика.

14.2. Компютърна томография:

Цел: прецизиране диагностиката на заболявани­ята и травмите на пикочно-отделителната система.

Показания: вродени аномалии, туморни но­вообразувания, заболявания на бъбреци, уретери, пикочен мехур и уретра и др.

Условия за осъществяване: наличие на ком­пютър томограф, рентгенов лаборант и лекар с призната специалност образна диагностика.

Подготовка за изследването: попълване на фиш за рентгенологично изследване с указания за необходимите проекции и вероятната диагноза; отразяване във фиша на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването; фишът се попълва от уролог.

Провеждащи изследването: съгласно медицин­ски стандарт „Образна диагностика“.

14.3. Ангиографско изследване:

Цел: диагностициране на съдови малформации, онкологични съдови промени и др.

Показания: травматични лезии на съдове, бъбречни тумори, предоперативно планиране при експлантация на бъбреци и др.

Условия за осъществяване: ангиографски каби­нет, снабден с ангиограф, ангиографски катетри, анестезиологичен апарат, спешен шкаф.

Подготовка за изследването: пациентът се тестува за чувствителност към контраста 24 часа преди изследването; попълва се искане от уролог за ангиографско изследване с указания за необхо­димите проекции и вероятна диагноза; отразяване в искането или историята на заболяването на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването.

Специални изисквания: при провеждане на изследването пациентът се придружава от уролог.

Поведение след изследването: пациентът се транспортира до клиниката/отделението на лежаща количка с поставена пясъчна торбичка върху мяс­тото на пункцията за 24 часа; спазва се постелен режим за същото време; проследява се състоянието на пациента за циркулаторни нарушения.

15. Според срока, налагащ необходимостта от лечебна намеса, операциите са спешни и планови.

16. Според продължителността на престоя и необходимостта от хоспитализация на пациента се осъществява в лечебни заведения за извън­болнична помощ и/или лечебни заведения за болнична помощ.

17. Еднодневната урология е планова. Предопе­ративната подготовка, операцията и следоператив­ните грижи се осъществяват в рамките на един ден, като се спазват изискванията на медицинския стандарт „Анестезиология и интензивно лечение“ и на този стандарт.

18. В своята ежедневна диагностична и лечебна дейност урологът взаимодейства със специалисти от други медицински специалности: анестезиология и интензивно лечение, хирургия, образна диагно­стика, ревматология, неврология, неврохирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и други. Това взаимодействие се осъществява съ­гласно правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

19. При смесени екипи за извършване на операции при тежки травми урологът е подчинен на оператора, който е ръководител на операци­онния екип.

Р а з д е л Б

Изисквания за осъществяване на урологичната дейност в лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ

I. Обем на урологичната дейност в лечебни заведения за извънболнична помощ

1. В амбулатория за първична медицинска по­мощ общопрактикуващият лекар (ОПЛ) извършва:

1.1. Първична диагностика на вродени анома­лии, дегенеративни и възпалителни урологични заболявания;

1.2. Спешно лечение на бъбречна колика;

1.3. При необходимост насочва пациента към уролог.

2. В амбулатория за специализирана медицинска помощ, която може да бъде индивидуална или групова практика по урология, или в рамките на медицински център (МЦ) или диагностично- консултативен център (ДКЦ) специалистът по урология извършва:

2.1. Диагностика на урологичната нозология, провеждане на амбулаторно лечение с консерва­тивни методи, контролни прегледи, експертиза на неработоспособността, извършване и подмяна на превръзки, както и малки хирургически манипу­лации (хирургична обработка на екскориации и малки повърхностни рани, единични шевове, сва­ляне на конци от оперативни рани, повърхностни некректомии, катетризации на пикочен мехур, биопсия на простатната жлеза и вътремехурни инстилации на медикаменти.

2.2. Насочване при необходимост към лечебно заведение за болнична помощ за допълнително диагностично уточняване и лечение;

2.3. Предоперативна подготовка на пациента по назначение от приемащото лечебно заведение.

3. Структурите, осъществяващи дейност по урология в лечебните заведения за болнична по­мощ, могат да бъдат от първо, второ или трето ниво на компетеност:

3.1. Отделение/клиника от първо ниво на компетентност:

3.1.1. В хирургично отделение се извършва първична урологична помощ, овладяване на остра ретенция на урината, операции с малък и среден обем и сложност от областта на урологията и подготовка на пациента, при необходимост, за транспортиране до клиника/отделение по урология на друга болница; минималният обем дейност е 200 оперативни интервенции.

3.1.2. В отделението по урология освен дейността по т. 3.1.1 се извършват и операции със среден и голям обем и сложност в областта на урологията.

3.2. В лечебни заведения за болнична помощ от второ ниво в клиника/отделение по урология освен дейността по т. 3.1.1 се извършват и ДПХ, нефролитиаза, леки травми на урогениталната система, повърхностни тумори на пикочния мехур, малки бъбречни тумори, обструкции на ДПП, ос­три възпалителни процеси, т.е. операции с малък, среден и голям обем и сложност:

3.2.1. Апаратурата, необходима за осъществяване на дейността по урология на второ ниво, е, както следва: ехограф – 1 бр., апаратура за ендоскопски операции – 1 бр., апаратура за моно- и биполарна резекция и коагулация – 1 бр.

3.2.2. Други условия – да бъде на разположение клинична лаборатория ниво II, микробиологична лаборатория на територията на болницата; рен­тгенов апарат за скопия и графия, КАТ или МРТ на територията на населеното място.

3.3. Лечебни заведения от трето ниво на ком­петентност:

3.3.1. В клиниката/отделението по урология от трето ниво на компетентност освен дейностите по т. 3.1 и т. 3.2 се извършват и всички вродени, трав­матични, възпалителни, обменни и онкологични заболявания на пикочно-отделителната и половата система на мъжа и покочно-отделителната система на жената, т.е. операции с малък, среден, голям и много голям обем и сложност.

3.3.2. В клиниките/отделенията от трето ниво на компетентност по урология се извършват всички операции.

3.4. Дейността в отделението или клиниката по урология се извършва съгласно раздел А, т. 11.

3.5. Дейността и организацията на работата в отделението или клиниката по урология се опре­делят от правилника за устройството, дейността и вътрешния ред.

3.6. Извършване на оперативна дейност в ле­чебно заведение за болнична помощ по нивата на компетентност – таблица № 3.

Таблица № 3

Лечебно заве­дение за бол­нична помощ

Малки опера­ции

Средни

опера­ции

Големи опера­ции

Много големи опера­ции

Първо ниво

X

X

0

0

Второ ниво

X

X

X

0

Трето ниво

X

X

X

X

1.2.6. В помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация.

1.2.7. Всеки кабинет, манипулационна и сани­тарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене.

1.2.8. Помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.

1.2.9. Задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чистите и използваните постелъ­чен инвентар и работно облекло, вкл. обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията.

1.2.10. При оборудване с рентгенова апаратура помещението следва да отговаря на нормативните изисквания.

1.2.11. Инсталационни изисквания: отопли­телните, вентилационните, климатичните, во­допроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби трябва да отговарят на съответните нормативно установени технически изисквания.

1.3. Допълнителни изисквания:

1.3.1. Могат да се сключват договори с друго лечебно заведение за стерилизация на инструмен­тариума и превързочния материал.

1.3.2. При работа в урологична практика се спазват нормативните изисквания за начините на дезинфекция.

1.3.3. Събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършва разделно, на определени за целта места, съгласно действащите нормативни актове.

2. Оборудване на урологичен кабинет:

2.1. Стандартно оборудване:

2.1.1. Медицинска кушетка – 1 бр.

2.1.2. Апарат за артериално налягане със стан­дартен маншет и широк маншет – 1 бр.

2.1.3. Стетоскоп – 1 бр.

2.1.4. Медицински термометър – 1 бр.

2.1.5. Подвижна инструментална маса – 1 бр.

2.1.6. Стойка за инфузия – 1 бр.

2.1.7. Спешен шкаф – 1 бр.

2.1.8. Лекарска чанта за лекарствени продукти и медицински изделия за домашни посещения – 1 бр.

2.1.9. Саморазгъващ се балон – 1 бр.

2.1.10. Бутилка с кислород с редуцир вентил – 1 бр.

2.1.11. Маска за кислород – 1 бр.

2.1.12. Аспиратор – 1 бр.

2.1.13. Назогастрална сонда – 1 бр.

2.1.14. Стомашна сонда – 1 бр.

2.1.15. Въздуховод (Godell) – 1 бр.

2.1.16. Усторазтворител – 1 бр.

2.1.17. Сух стерилизатор – 1 бр.

2.1.18. Негативоскоп – 1 бр.

2.2. Оборудване за допълнителни дейности:

2.2.1. Ехограф с трансдюсер за ултразвуково изследване на бъбреци, пикочен мехур и простатна жлеза. Предимство е наличието на трансректален трансдюсер.

2.2.2. Набор цистоскопи и източник на светлина.

2.2.3. Игли за биопсия на простатната жлеза различни видове – 5 бр.

2.2.4. Уролозите в ДКЦ, МЦ и групова практика може да използват общо оборудване, както следва: електрокардиограф и ехографски апарат; АМБУ, ендотрахеална тръба, ларингоскоп, кислородна бутилка, плочки за изследване на кръвни групи и тест-серуми за изследване на кръвни групи от системата АВО и спешен шкаф.

2.2.5. Инструментариум:

2.2.5.1. Хирургичен ножодържач – 3 бр.

2.2.5.2. Скалпели с различни остриета – 10 бр.

2.2.5.3. Пинцета анатомична – 2 бр.

2.2.5.4. Пинцета хирургична – 2 бр.

2.2.5.5. Ножица права островърха, средна – 2 бр.

2.2.5.6. Ножица права островърха, малка – 2 бр.

2.2.5.7. Кръвоспиращи щипки, средни и мал­ки – 4 бр.

2.2.5.8. Стелиета – 3 бр.

2.2.5.9. Екартьори тип „Воробьов “ – 4 бр.

2.2.5.10. Екартьори двузъби – 2 бр.

2.2.5.11. Корнцанг – 3 бр.

2.2.5.12. Иглодържател – 2 бр.

2.2.5.13. Шивашка ножица за марли – 1 бр.

2.2.5.14. Емайлирани тави за инструменти и превързочен материал – 3 бр.

2.2.5.15. Бъбрековидни легенчета – 2 бр.

2.2.5.16. Метални тави за стерилизация – 2 бр.

2.2.5.17. Стерилизационен барабан, голям – 1 бр.

2.2.5.18. Стерилизационен барабан, среден (по 1септичен и 1 асептичен ) – 2 бр.

2.2.5.19. Стерилизационен барабан, малък (по 1 септичен и 1 асептичен ) – 2 бр.

2.2.6. Медицински изделия и консумативи:

2.2.6.1. Памук – 1 кг.

2.2.6.2. Марля – 10 м.

2.2.6.3. Уретрални катетри от № 14 до № 24 двупътни – от всеки по 2 бр.

2.2.6.4. Лейкопласт, обикновен – 5 бр.

2.2.6.5. Лейкопласт, антиалергичен – 5 бр.

2.2.6.6. Спринцовки, 5 мл – 30 бр.

2.2.6.7. Спринцовки, 10 мл – 30 бр.

2.2.6.8. Спринцовки, 20 мл – 20 бр.

2.2.6.9. Игли за спринцовки, мускулни и ве­нозни – по 100 бр.

2.2.6.10. Игли със синтетични конци, различни размери – 100 бр.

2.2.6.11. Хирургични компреси с прорез – 10 бр.

2.2.6.12. Микулич кърпи – 10 бр.

2.2.6.13. Тампони бактериологично изследва­не – 10 бр.

2.2.6.14. Катетри уретрални трипътни от № 14 до № 24 – от всеки по 2 бр.

2.2.6.15. Абокат, различни размери – 10 бр.

2.2.6.16. Системи за инфузионни разтвори – 10 бр.

2.2.6.17. Есмарх – 2 бр.

2.2.6.18. Антибиотичен унгвент – 2 бр.

2.2.6.19. Йодасепт – 200 мл.

2.2.6.20. Спирт 70 градуса – 1 литър.

2.2.6.21. Йодбензин – 1 литър.

2.2.7. Медицински документи – съгласно на­редбите по чл. 27, ал. 3 от Закона за здравето:

2.2.7.1. Амбулаторен лист.

2.2.7.2. Медицинско направление.

2.2.7.3. Направление за медико-диагностична дейност.

2.2.7.4. Талон за ЛКК.

2.2.7.5. Рецептурна бланка.

2.2.7.6. Рецепти за упойващи средства с но­мерация.

2.2.7.7. Направление за хоспитализация.

2.2.7.8. Книга за издаване на болнични листове за временна неработоспособност.

2.2.7.9. Бързо известие за задължително съоб­щение на злокачествено заболяване.

2.2.7.10. Медицинска бележка.

2.2.7.11. Журнал за диспансеризация.

2.2.7.12. Картони за диспансеризация.

2.2.7.13. Фискален бон.

2.2.7.14. Печат.

3. Изисквания към персонала и дейността:

3.1. Урологичният кабинет се ръководи от уролог.

3.2. Под негов контрол в кабинета могат да работят: други уролози, специализанти по специ­алността „Урология“.

3.3. Медицинска сестра работи в помощ и под ръководството на специалиста уролог.

3.4. Урологът извършва:

3.4.1. Диагностична и лечебна дейност:

3.4.1.1. Снемане на подробна анамнеза;

3.4.1.2. Физикално изследване и оглед на па­циента;

3.4.1.3. Специфични палпаторни техники по топографски области;

3.4.1.4. Временна и трайна хемостаза;

3.4.1.5. Локално обезболяване;

3.4.1.6. Пунктиране, сондиране и катетeризи­ране;

3.4.1.7. Взeмане, съхраняване и организиране транспорта на материали за биопсично и цитоло­гично изследване;

3.4.1.8. Правилно интерпретиране на специали­зираните апаратни, инструментални и лабораторни методи на изследване: образни – със и без контраст, фиброендоскопски, радиоизотопни, хормонални и на туморни маркери, морфологични, клинично- лабораторни, патофизиологични.

3.4.2. Специализирани общохирургични мани­пулации и изследвания в амбулаторни условия:

3.4.2.1. Пункция на естествени и патологично преформирани кухини;

3.4.2.2. Лечение на хронични и трудно зараст­ващи (проблемни ) рани;

3.4.2.3. Следоперативно усложнени рани;

3.4.2.4. Рани от термични, химични и лъчеви травми;

3.4.2.5. Инцизия;

3.4.2.6. Ексцизия;

3.4.2.7. Дрениране;

3.4.2.8. Некректомия;

3.4.2.9. Катетеризация на пикочен мехур;

3.4.2.10. Трахео- и кониотомия по витални индикации;

3.4.2.11. Венесекция;

3.4.2.12. Ендоартериални апликации;

3.4.3. Интерпретация на резултатите от кли­ничните, параклиничните кръвни и биохимични, микробиологични, вирусологични, микологични, имунологични, цитологични, хистопатологични, рентгенови, функционални, биопсични и хемос­тазиологични изследвания в диагностиката на урологичните заболявания.

3.4.4. Изгражда терапевтичен подход за етиоло­гично и симптоматично лечение на урологичните болести и придружаващите заболявания при всеки конкретен пациент.

3.4.5. Насочва своевременно при необходимост пациенти към лечебните заведения за болнична помощ с оглед допълнително диагностично уто­чняване и лечение.

3.4.6. Извършва първоначален клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) и ги подготвя за оперативна интервенция въз основа на познанията си за показанията и противопо­казанията за хирургично лечение на пациентите.

3.4.7. При необходимост насочва пациента и към друг специалист за предоперативна консултация.

3.4.8. Проследява оперирани болни в късния постоперативен период (след 30-ия ден), като извършва профилактика, откриване и лечение на евентуални усложнения.

3.4.9. Извършва тестуване за алергия към ле­карствени средства.

3.4.10. Определя кръвна група.

3.4.11. Притежава знания и умения за овладя­ване на спешните състояния.

3.4.12. При необходимост извършва:

3.4.12.1. Инжекции – подкожна, мускулна и венозна;

3.4.12.2. Интрадермални, скарификационни и конюнктивални тестове;

3.4.12.3. Парентерални инфузии;

3.4.12.4. Кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации);

3.4.12.5. ЕКГ – ориентировъчно разчитане;

3.4.12.6. Отстраняване на хирургичен шевен материал;

3.4.12.7. Превръзка на рана;

3.4.12.8. Прилагане на тетаничен анатоксин;

3.4.12.9. Локална анестезия: инфилтрационна;

3.4.12.10. Изписва необходимите за лечението лекарствени продукти.

3.4.13. Извършва следните видове прегледи:

3.4.13.1. Първичен преглед с описание на анам­неза, общ и локален статус;

3.4.13.2. Вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем;

3.4.13.3. Първичен преглед в домашни условия;

3.4.13.4. Вторичен преглед в домашни условия;

3.4.13.5. Консултация с друг специалист в до­машни условия;

3.4.13.6. Консултация с друг специалист в ам­булаторни условия;

3.4.13.7. Експертиза на временна неработос­пособност;

3.4.13.8. Експертиза на трайна неработоспо­собност;

3.4.13.9. Експертиза на здравословно състояние.

3.4.14. Познава медицинските и отчетните фор­муляри (бланки) и стриктно води медицинската документация.

3.4.15. Профилактична дейност: извършва дейностите по профилактика на урологичните заболявания.

3.4.16. Извършва проследяване, диагностика и своевременно лечение на очакваните усложнения при пациенти с хронични урологични заболявания.

3.4.17. Специализирана урологична дейност.

III. Изисквания за изпълнение на дейността в лечебни заведения за болнична помощ

1. В клиники/отделения от първо ниво на компетентност:

1.2. Първо ниво на компетентност:

1.2.1. Дейността по урология се извършва съ­гласно раздел Б, І, т. 3.1.2.

Минималната площ за един болен в самос­тоятелна стая е 12 м2, а в стая с две и повече легла – 6,5 м2. В стаи, предназначени за деца в детска урология, площите са от 5 до 8 м2 за дете до 14 години и от 6 до 14 м2 за дете до 3-годишна възраст. Задължително е всяка болнична стая да разполага със самостоятелен санитарен възел.

1.2.2. Освен базата по т. 1.1.2 отделението раз­полага и с отделен лекарски кабинет, манипула­ционна, превързочни за асептични и за септични превръзки и сервизни помещения.

1.2.3. Операционни зали:

1.2.3.1. Всяко отделение разполага най-малко с две операционни зали – за асептични и трансуретрални операции;

1.2.3.2. Операционните зали се разполагат в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението;

1.2.3.3. Местоположението на залата позволява лесно транспортиране към стая за интензивно лечение или към болничната стая в отделението;

1.2.3.4. Една операционна зала се разкрива с разчет за около 400 хирургически операции годишно.

1.2.3.5. Операционната зала разполага с прос­транствени условия, отговаря на здравните из­исквания, оборудване, инструментариум и меди­цински изделия за извършване на операциите по таблица № 2.

1.2.4.Операционната зона включва:

1.2.4.1. Операционните зали;

1.2.4.2. Помещение за подготовка на хирурги­ческия екип, оборудвано с 2 – 4 мивки с течаща топла и студена вода и кранове, задвижвани с лакет или фотоклетка, шапки, маски, огледала;

1.2.4.3. Помощни помещения: съблекалня за мъже и за жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезин­фектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация.

1.2.5. Оборудване на операционна зала:

1.2.5.1. Операционна маса – урологична с аксесоари;

1.2.5.2. Операционна лампа и аварийно резервно осветление;

1.2.5.3. Подвижна допълнителна лампа;

1.2.5.4. Електрокаутер;

1.2.5.5. Предимство е залата да е оборудвана със система за аспирация – централна и допъл­нителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух;

1.2.5.6. Хирургически инструментариум, спе­цифичен според вида на оперативната намеса;

1.2.5.7. Предимство е наличието на рентген- телевизионна установка;

1.2.5.8. Хирургически консумативи и превър­зочни материали;

1.2.5.9. Анестезиологично оборудване съгласно медицински стандарт „Анестезиология и интен­зивно лечение“;

1.2.5.10. Стерилизацията на инструментариума и материалите е централна; трябва да има въз­можност за локална стерилизация;

1.2.5.11. Бактерицидни лампи за операционните зали и помощните помещения;

1.2.5.12. Предимство е наличието на климатични системи във всяка операционна зала;

1.2.5.13. Използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност съобразно техническите правила и предписанията на про­изводителя;

1.2.5.14. Ендоскопска апаратура пълен набор за зала за трансуретрална хирургия;

1.2.5.15. Ендоскопска операционна маса за зала за трансуретрална хирургия.

1.2.6. Правила за асептика и антисептика в операционна зала – съгласно медицински стандарт „Хирургия“:

1.2.6.1. Всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфекцира след всяка операция; седмично се извършва основно почистване и дезинфекция;

1.2.6.2. Апаратурата в операционните зали се почиства и дезинфекцира ежедневно;

1.2.6.3. След всяка операция хирургическият инструментариум се почиства механично и се измива, след което се стерилизира;

1.2.6.4. В операционната зала се влиза и работи със специално облекло и обувки;

1.2.6.5. Контрол на асептиката и антисептиката в операционна зала се извършва периодично от органите за управление и контрол на лечебното за­ведение и органите на държавния здравен контрол;

1.2.6.6. Достъпът до операционната зала е ограничен. Право да влизат имат хирургичният и анестезиологичният екип, болните за операция; повикани консултанти и други лица, подпомагащи оперативния процес;

1.2.6.7. Потокът на движение на персонала се регламентира. Напускайки операционната зала, се минава отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки;

1.2.6.8. След приключване на операцията болни­ят се извежда към болничната стая в отделението или интензивния сектор.

1.2.7. Човешки ресурси:

1.2.7.1. Минимален брой специалисти – един уролог, като няма изискване те да бъдат допъл­нително сертифицирани.

1.2.7.2. Минимален брой лекари – двама.

1.2.7.3. Лекарите и медицинските сестри осигуря­ват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, меди­каментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен и рехабилита­ционен режим. За качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1:2 между лекари и медицински сестри. Препоръчително е допълнителното повишаване на квалификацията в специализирани курсове чрез системата на не­прекъснато следдипломно обучение.

1.2.7.4. Оперативният екип включва: лекар – опе­ратор уролог, който е ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар хирург или специализиращ лекар; опе­рационна медицинска сестра;

1.2.8. Организация на работата в отделението:

1.2.8.1. Прием на болни:

1.2.8.1.1. Приемът на пациенти за лечение се извършва от лекар в приемно-консултативен кабинет;

1.2.8.1.2. Приемът на пациенти се осъществява в планов или спешен порядък;

1.2.8.1.3. Постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка;

1.2.8.1.4. Приемът на планови пациенти се осъществява според правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ;

1.2.8.1.5. При приемането на планов пациент приемащият лекар/екип се запознава с придружа­ващата документация, снема анамнеза, осъщест­вява клиничен преглед, назначава необходимите лабораторни и образни изследвания и консултации, определя работната диагноза и подготвя докумен­тацията за хоспитализация;

1.2.8.1.6. При постъпването на пациент със спешно състояние, след уточняване на диагнозата, приемащият лекар/екип извършва необходимите спешни дейности, предшестващи хоспитализацията (хемостаза, уретрална катетризация, хирургична обработка и др.). При необходимост се осъщест­вява консултация с уролог или други специалисти.

1.2.8.1.7. При показания за спешна урологична операция решението се взема от началник приемно отделение или ръководителя на екипа и аргумен­тирано се отразява в историята на заболяването. Ръководителят на екипа отговаря за организацията на интервенцията: извършването на необходи­мите консултации и изследвания, вземането на информирано съгласие от пациенти в съзнание или от техните представители, формирането на хирургичен екип и осъществяването на операцията. След извършването на операцията пациентът се настанява в интензивна или урологична структура.

1.2.8.2. Изисквания при извършване на опера­тивни дейности:

1.2.8.2.1. В отделението се извършват малки и средни урологични операции съгласно табли­ца № 1. Урологичните манипулации, които се извършват на първото ниво на компетентност в областта на урологията с малък и среден обем и сложност и могат да се осъществяват под местна и/или спинална/епидурална анестезия, както и в амбулаторни условия или при непродължителна по времетраене хоспитализация по нозологични единици, са:

а) уретроцистоскопия диагностична и/или с инсталация на лечебно вещество;

б) меатотомия;

в) вътрешна уретротомия;

г) циркумсцизия.

д) дорзумцизия;

е) френулотомия;

ж) перкутанна цистостомия;

з) дилатация на уретрата;

и) трансуретрална механична литотрипсия на конкременти в пикочния мехур;

к) трансуретрална инцизия на мехурна шийка;

л) трансуретрално почистване на пикочния мехур;

м) трансуретрална инцизия на уретерален остиум;

н) трансуретрално поставяне на уретерален катетър(стент);

о) поставяне на уретерален катетър с метален водач при обструкция на долните пикочни пътища;

п) трансуретрално отстраняване на уретерален катетър (стент);

р) дрениране на повърностно разположени абсцеси;

с) първична хирургична обработка на рани (инфектирани и неинфектирани);

т) консервативно лечение на бъбречна колика и възпалителни заболявания на мъжката полова система;

1.2.8.2.2. Броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъ­ществяваната оперативна намеса;

1.2.8.2.3. Хирургичният екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на раната и сваляне на болния от операционната маса. Смяната на хирург-оператора по време на оперативната намеса е недопустимо, освен по ме­дицински показания или извънредни обстоятелства;

1.2.8.2.4. Операторът – ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция;

1.2.8.2.5. Операторът може да бъде сменен от уролог с по-голям опит при възникнали в хода на операцията проблеми;

1.2.8.2.6. Специализантът по урология участва като асистент в хирургичния екип. По преценка на ръководителя на екипа специализантът може да поеме ролята на оператор на част от операцията или цялата операция. Това е възможно при задъл­жителна асистенция и контрол от ръководителя на екипа, носещ отговорност за операцията.

1.2.9. Обем на диагностичните възможности при урологично болен:

1.2.9.1. Клинично-лабораторни изследвания: ДКК, СУЕ, коагулационен статус, кръвна захар, кръвна урея, креатинин, електролити;

1.2.9.2. Микробиологични изследвания;

1.2.9.3. Рентгенови изследвания:

Рентгенография на ПОС

Ретроградна рентгенография на уретер

Проградна рентгенография на

пиелон и уретер

Венозна рентгенография на ПОС

Инфузионна рентгенография на ПОС

Микционна цисто-уретрорентгенография

Фистулна рентгенография

Антеградна рентгенография на ПОС

1.2.9.4. Електрокардиография (ЕКГ);

1.2.9.5. Възможности за спешно биопсично изследване.

1.2.10. Консултативна помощ:

1.2.10.1. Осигуреност с 24-часова спешна кон­султативна помощ от специалисти по вътрешни болести, анестезиология и интензивно лечение, детски болести;

1.2.10.2. При рентгеновата диагностика се спазват изискванията на медицински стандарт „Образна диагностика“.

2. Отделения/клиники от второ ниво на компе­тентност в лечебни заведения за болнична помощ:

2.1. Дейност

2.1.1.1. Диагностично-лечебна дейност в облас­тта на урологията;

2.1.1.2. Експертиза на временна/трайна нера­ботоспособност,

2.1.1.3. Здравноинформационна дейност, превен­ция и профилактика на урологичните заболявания;

2.1.2. База и оборудване:

2.1.2.1. Урологичен кабинет в консултативно-ди­агностичния блок: помещенията и оборудването на кабинета отговарят на изискванията в раздел Б, ІІ.

2.1.2.2. Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м2, а в стая с две и повече легла – 6,5 м2. В стаи, предназначени за деца в детска урология, площите са от 5 до 8 м2 за деца до 14 години и от 6 до 14 м2 за деца до 3-годишна възраст. Задъжително е всяка болнична стая да разполага със самостоятелен санитарен възел.

2.1.2.3. Към структурата може да се разкрият легла за интензивно лечение. Броят на леглата в интензивния сектор е не повече от 6 %.

2.1.2.4. Структурата разполага със следните помещения: превързочни за асептични и септични превръзки, манипулационна, сестринска работна стая, кабинет на старшата медицинска сестра, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция или изследвания, помещение за дезинфекция, складове, коридори.

2.1.2.5. Осигурено е със:

2.1.2.5.1. Мивки с течаща топла и студена вода във всички помещения;

2.1.2.5.2. Централно и локално осветление – в болничните стаи, манипулационните, превързоч­ните, лекарските кабинети;

2.1.2.5.3. Резервен енергоизточник;

2.1.2.5.4. Бактерицидни лампи – стационарни, в манипулационните и превързочните стаи, стацио­нарни или подвижни в болничните стаи;

2.1.2.5.5. Централно отопление;

2.1.2.5.6. Излазни точки на инсталации за кисло­род и аспирация – 100 % за леглата за интензивни грижи, 10 % от леглата в отделението.

2.1.2.6. Отделението е оборудвано със:

2.1.2.6.1. Болнични легла;

2.1.2.6.2. Болнични шкафове, осветителни тела;

2.1.2.6.3. Хирургически инструментариум и колички за асептични и септични превръзки;

2.1.2.6.4. ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп.

2.1.2.7. Отделението разполага със:

2.1.2.7.1. Вътрешнокомуникативни връзки меж­ду кабинетите и другите структури на лечебното заведение;

2.1.2.7.2. Инсталация за повикване от болнич­ните стаи (светлинна, звукова, комбинирана).

2.1.2.8. Болните със септични състояния или усложнения задължително се изолират в септични стаи, обслужвани от отделен персонал, отделна количка с инструменти, материали за превръзки, бельо и ръкавици за еднократна употреба, отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпа­дъчни материали.

2.1.3. Операционната зона. Разполага се в изолирана, но удобна за комуникации зона на от­делението, която позволява лесно транспортиране от подготвителната стая към операционната зала, от последната към стая за възстановяване след анестезия, към стая за интензивно лечение или към болнична стая в стационара. Операционната зона включва:

2.1.3.1. Операционните зали;

2.1.3.2. Помещение за подготовка на хирур­гичния екип;

2.1.3.3. Помещения и оборудване съгласно ме­дицински стандарт „Анестезиология и интензивно лечение“;

2.1.3.4. Помощни помещения – съблекалня за мъже и за жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезин­фектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация на инструментариум и материали;

2.1.3.5. Предимство е наличието на възможност за фото- и видеодокументиране на извършените операции;

2.1.3.6. В операционната зона се спазват пра­вилата за асептика и антисептика.

2.1.4. Операционна зала. Отделението разполага най-малко с три операционни зали – за асептични, септични операции и трансуретрална хирургия:

2.1.4.1. Една операционна зала се разкрива с разчет за 200 големи и 200 малки хирургически операции годишно;

2.1.4.2. Осигурени са пространствени и санитар­но-хигиенни условия за извършване на операции по раздел А, т. 12;

2.1.4.3. Осигурено е оборудване, инструментари­ум и медицински изделия съгласно раздел А, т. 13;

2.1.4.4. Оборудване на операционна зала:

2.1.4.4.1. Операционна маса – урологична с аксесоари;

2.1.4.4.2. Операционна лампа и аварийно ре­зервно осветление;

2.1.4.4.3. Подвижна допълнителна лампа;

2.1.4.4.4. Електрокаутер;

2.1.4.4.5. Система за аспирация – централна, и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух;

2.1.4.4.6. Хирургически инструментариум, спе­цифичен според вида на оперативната намеса;

2.1.4.4.7. Рентген-телевизионна установка;

2.1.4.4.8. Хирургически медицински изделия и превързочни материали;

2.1.4.4.9. Анестезиологично оборудване съгласно медицински стандарт „Анестезиология и интен­зивно лечение“;

2.1.4.4.10. Стерилизацията на инструментариума и материалите е централна;

2.1.4.4.11. Бактерицидни лампи;

2.1.4.4.12. Предимство е наличието на клима­тични системи във всяка операционна зала;

2.1.4.4.13. Използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност;

2.1.4.4.14. Ендоскопска апаратура пълен набор за зала за трансуретрална хирургия;

2.1.4.4.15. Ендоскопска операционна маса за зала за трансуретрална хирургия.

2.1.5. Човешки ресурси:

2.1.5.1. Отделението се ръководи от начал­ник – уролог, с професионален стаж над 10 години;

2.1.5.2. В структури от второ ниво на компе­тентност работят дипломирани лекари със или без призната специалност. Броят на работещите лекари се определя от ръководството на лечебното заве­дение и трябва да позволява кадрова обезпеченост за осъществяване на дейностите в урологичната структура. В случаите, при които има самостоятелно обособено урологично отделение, минималният брой специалисти е четирима уролози. Когато дей­ността се осъществява в хирургическо отделение, минималният брой специалисти е двама уролози. Минималният брой лекари в самостоятелно обо­собена структура по урология е петима лекари, а в случаите, когато специалността е включена в хирургическо отделение – двама лекари;

2.1.5.3. Медицинската сестра в отделението наблюдава общото състояние на болния, превързва оперативните рани, следи за жизнените показатели в пред- и следоперативния период и сигнализира на лекар при отклонение от нормата, изписва лекарствен лист, зарежда с лекарствени продукти, осъществява манипулации и апликации по назначе­ние от лекар, мери и отчита температура, пулсова честота, измерва артериално налягане, диуреза, дренажи, отразява назначената терапия в темпе­ратурен лист, почиства, изсушава и стерилизира инструментариум и други назначения от лекаря;

2.1.5.4. Лекарите и медицинските сестри полагат грижи за болните по отношение на диагностика, медикаментозно и оперативно лечение, предопе­ративни и следоперативни грижи, процедури и рехабилитация;

За качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1: 2,5 – 3 между лекарски и сестрински персонал в урологичните отделения;

2.1.5.5. Санитарите изпълняват задачи, свързани с хигиенно-санитарно обслужване на болните или на помещенията, и технически задачи, възложени от лекар или медицинска сестра.

2.1.6. Организация на работата в отделението:

2.1.6.1. Приемът на болни се осъществява съ­гласно правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;

2.1.6.2. Диагностичната и лечебната дейност на отделението се извършва в консултативно- диагностичния блок и стационара на лечебното заведение за болнична помощ;

2.1.6.3. При диагностично-лечебната дейност се прилагат съвременни постижения, утвърдени от ме­дицинската наука и практика методи и технологии;

2.1.6.4. Дейностите се осъществяват от екипи под ръководството на началника на отделението и старшата медицинска сестра;

2.1.6.5. За диагностика и лечение се приемат лица, при които лечебната цел не може да бъде постигната от лечебно заведение за извънболнична помощ. Когато в лечебното заведение за болнична помощ не могат да се постигнат очакваните ле­чебни резултати, пациентът се насочва към друго лечебно заведение;

2.1.6.6. Лечението се прекратява при:

2.1.6.6.1. Волеизлияние на лицето, прието за ле­чение, а когато не може да изрази своята воля – от негов законен представител, освен в предвидените от закона случаи; пациентът се изписва от стаци­ онара, след като му бъде обяснено какви после­дици или усложнения биха могли да настъпят от прекратяване на диагностично-лечебния процес;

2.1.6.6.2. Приключване на лечението или когато то може да продължи в извънболнични условия;

2.1.6.6.3. Неспазване на режима в стационара и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред, освен ако пациентът се намира в състояние, застрашаващо живота му;

2.1.6.6.4. При прекратяване на болничното ле­чение на лицето се издава епикриза, адресирана до този, който е издал направлението за лечение в болницата.

2.1.6.7. При извършване на оперативна намеса пациентът задължително се изследва за:

2.1.6.7.1. Кръвногрупова принадлежност;

2.1.6.7.2. Клинико-лабораторни и функционал­но-диагностични изследвания.

2.1.6.8. Преди извършване на оперативна ин­тервенция болният задължително минава на преданестезиологичен преглед и консултация съгласно изискванията на медицински стандарт „Анесте­зиология и интензивно лечение“, включващи и преценка за свръхчувствителност към анестетични средства и степен на оперативния риск по ASA.

2.1.6.9. При прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието на пациента, като упойки, се взема предварително съгласие на лицата, върху които ще се прилагат, или на техните законни представители;

2.1.6.10. Лекарите в отделението са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента и на неговите законни представители характера на за­боляването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход от за­боляването:

2.1.6.10.1. Лекарите предоставят на пациента информация относно заболяването, необходимите диагностични и лечебни дейности и рисковете от тях, прогнозата, евентуалните усложнения. Инфор­мацията се предоставя по достъпен начин, след което пациентът писмено изразява информирано съгласие, с което удостоверява, че е запознат с информацията.

2.1.6.10.2. Изпълнителният директор на болни­цата, съгласувано с комисията по етика, издава заповед за случаите, при които ще се иска писмено съгласие от страна на пациентите или на техните законни представители, извън случаите, определени със закон или друг нормативен акт.

2.1.6.11. В отделението не могат да се извършват:

2.1.6.11.1. Лечебни дейности, различни от дей­ностите по урология;

2.1.6.11.2. Диагностични, лечебни и рехабили­тационни методи, средства и процедури, които не са утвърдени от медицинската наука и практика;

2.1.6.11.3. Изпитвания на лекарства, апаратура и методи на лечение, които не отговарят на изисква­нията на закон или подзаконов нормативен акт и водят до риск от увреждане здравето на пациента.

2.1.6.12. Изписването на пациент се извършва съгласно нормативните изисквания по ред, опре­делен с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за бол­нична помощ;

2.1.6.13. Дейността в операционната зона се ръководи от началника на отделението:

2.1.6.13.1. В операционната зона работят най- малко три операционни сестри. Броят им се определя от следните показатели:

2.1.6.13.1.1. Дневна осигуреност – две операци­онни сестри в рамките на един работен ден, на една операционна маса;

2.1.6.13.1.2. При 24-часова спешна помощ – една или две операционни сестри на маса за подсигу­ряване на 2 до 3 смени;

2.1.6.13.1.3. Препоръчително е осигуряване на операционна медицинска сестра „на разположение“ за повикване при пациенти със спешни състояния, изискващи незабавна оперативна намеса.

2.1.6.13.2. В операционната работи и помощен персонал (санитари), който извършва санитар­но-хигиенна поддръжка, дезинфекция на опера­ционните зали между две операции, изхвърляне на отпадъчни материали, сортиране на мръсно операционно бельо.

2.1.7. Оперативните дейности се извършват от урологичен екип, който включва: оператор – ръ­ководител на екипа, асистент (асистенти) и опе­рационни медицински сестри:

2.1.7.1. Операторът – ръководител на екипа, е уролог.

2.1.7.2. Съставът на урологичния екип се определя от сложността и обема на операцията съгласно раздел А, т. 12. При малка по обем и сложност операция е достатъчен уролог-оператор и операционна медицинска сестра. При средни и големи операции се включват двама асистенти, желателно и трети.

2.1.7.3. В помощ на оперативния екип може да има и санитар, който изпълнява следните функции: съдействие при обличане на операционни дрехи, подаване на допълнително необходими опера­ционни инструменти, материали, консумативи, разтвори. Операционната медицинска сестра ре­гистрира във формуляр употребените консумативи и медицински изделия.

2.1.7.4. Урологичният екип извършва операцията с участие на анестезиологичен екип в оборудвана операционна зала съгласно таблица № 3.

2.1.7.5. Урологичният екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на оперативната рана. Смяната на хирург-оператор по време на операция е недопустимо, освен в случаите, когато същият не е в състояние да из­върши операцията по независещи от него причини. Присъединяването към екипа на асистент по време на операция е задължително, ако операцията се окаже по-голяма по обем.

2.1.7.6. Операторът може да бъде сменен от уролог с по-голям опит, ако възникнат по време на операцията проблеми, застрашаващи живота на болния.

2.1.7.7. Функциите на оператор могат да бъдат поети от друг член на екипа за цялата опера­ция или части от нея, но само с разрешението на оператора – ръководител на екипа, в негово присъствие или под негова асистенция. Отговор­ността за цялата операция и за изхода от нея носи операторът – ръководител на екипа;

2.1.7.8. Специализиращият лекар може да работи като асистент или оператор на ниво на своята компетентност под контрола и указанията на оператора – ръководител на екипа.

2.1.7.9. Операционната медицинска сестра под­готвя необходимия инструментариум, консумативи и медицински изделия, следи за стерилността на оперативното поле и инструментариума за чисто­тата на операционните зали. Освен инструменти­раща тя може да бъде и асистираща операционна медицинска сестра.

2.1.7.10. В отделение/клиника по урология от второ ниво на компетентност се извършват ми­нимум 380 оперативни интервенции годишно на всеки 10 легла в стационара, от който минимум 50 % от операциите са трансуретрални.

2.1.8. Диагностични изследвания:

2.1.8.1. Клинична и физиологична диагностика:

2.1.8.1.1. ЕКГ;

2.1.8.1.2. Ехокардиография;

2.1.8.2. Клиничнолабораторни изследвания:

2.1.8.2.1. ПКК с диференциално броене;

2.1.8.2.2. СУЕ, биохимични изследвания;

2.1.8.2.3. Пълен хемостазеологичен статус;

2.1.8.2.4. Клинико-химични изследвания;

2.1.8.2.5. Изследване на хормони и туморни маркери.

2.1.8.3. Експресни микробиологични изследва­ния, вкл. за изследване на анаероби;

2.1.8.4. Имунологични изследвания;

2.1.8.5. Хемотрансфузионни изследвания;

2.1.8.6. Образна диагностика:

2.1.8.6.1. Рентгенографична структура с въз­можности за извършване на следните изследвания:

Рентгенография на ПОС

Ретроградна рентгенография на уретер

Проградна рентгенография на пиелон и

уретер

Венозна рентгенография на ПОС

Инфузионна рентгенография на ПОС

Микционна цисто-уретрорентгенография

Фистулна рентгенография

Антеградна рентгенография на ПОС

2.1.8.6.2. Возим рентгенов апарат със С-рамо за операционната зала;

2.1.8.6.3. Ултразвуков апарат;

2.1.8.6.4. Компютърен томограф или МРТ на територията на населеното място;

2.1.8.6.5. Патоморфологични изследвания с възможност за биопсично изследване.

2.1.9. Изисквания за консултации и дейности при лечение на урологично болни в отделението:

2.1.9.1. Консултации с интернист, анестезиолог, педиатър;

2.1.9.2. Консултации по показания с висцерален хирург, кардиолог, гръден хирург, неврохирург, детски болести, алерголог, рентгенолог, гинеколог, невролог и др.

2.1.10. Оперативните намеси и манипулации се извършват съгласно таблица № 3.

2.2. Трето ниво на компетентност на структури по урология в лечебни заведения за болнична помощ:

2.2.1. В отделението/клиниката по урология се извършва следната дейност:

2.2.1.2. Диагностично-лечебна дейност по спе­циалността „Урология“, всички операции, вкл. всички вродени, травматични, възпалителни, обменни и онкологични заболявания на пикоч­но-отделителната и половата система на мъжа и покочно-отделителната система на жената.

2.2.1.3. Консултативно-методична дейност по урология на другите лечебни заведения.

2.2.1.4. Обучение на студенти, специализанти и специалисти при наличие на акредитация за тази дейност.

2.2.1.5. Научна дейност,.

2.2.1.6. Здравноинформационна дейност, превен­ция и профилактика, здравна просвета, деонтология.

2.2.2. Изисквания за структура и устройство.

2.2.3.1.1. Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м2, а в стая с две и повече легла – 6,5 м2. В стаи, предназначени за деца в детска урология, площите са от 8 до 5 м2 за деца до 14 години и от 6 до 14 м2 за деца до 3-годишна възраст. Задължително е всяка болнична стая да разполага със самостоятелен санитарен възел.

2.2.3.1.2. Осигурени са стаи за изолиране на болни със септични състояния и усложнения, които се обслужват от отделен персонал;

2.2.3.1.3. Осигурени са помещения за лекции и семинари, библиотека, видеопрожекции, мулти­медия, интернет в случаите, когато се извършва обучение;

2.2.3.1.4. Структурите по урология от трето ниво следва да разполагат със структура по анес­тезиология и интензивно лечение на територията на лечебното заведение;

2.2.3.1.5. В помещението за следоперативно наблюдение и лечение на пациента и в клиниката по детска урология са инсталирани климатизатори;

2.2.3.1.6. В отделението/клиника по детска урология и тези, в които се извършват трансплан­тации, леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други. В клиника, където преобладават възрастни паци­енти или пациенти със залежаване, е подходящо наличието на антидекубитални дюшеци.

2.2.3.1.7. Обем на осъществяваната дейност в отделение/клиника от трето ниво – 1500 операции, от които поне 70 % трансуретрални, радикална нефректомия – 30 операции, радикална проста­тектомия – 40, радикална цистектомия – поне 20, радикална цистектомия с ортотопично заместване на мехура – 15.

2.2.3.1.8. Подходящо е медицинската докумен­тация да се обработва и съхранява от медицински регистратор в отделно помещение, като процесът на обработка на информацията е компютъризиран и свързан в общоболнична мрежа.

2.2.3.2. В лечебни заведения, в които има въз­можности за лечение на комбинирани травми, спешният урологичен кабинет към ДКБ има:

2.2.3.2.1. Кабинет за прегледи, разполагащ поне с две кушетки с паравани и с възможност за вкарване на допълнителна количка.

2.2.3.2.2. Негативоскоп със секторно усилване на светлината.

2.2.3.2.3. Манипулационна – превързочна за превръзки и минимални амбулаторни манипулации.

2.2.3.2.4. Пряк достъп до амбулаторна опера­ционна зала за извършване на малки по обем хирургични обработки и операции.

2.2.4. Операционна зала. Допълнителни изис­квания за оборудване:

2.2.4.1. Набори от инструментариум за конвен­ционална хирургия: скалпели, игли, иглодържатели, анатомични и хирургични пинсети, хемостатични и проходни инструменти, захващащи инструменти, распаториуми, зъбчати и меки екартьори, ножици, сонди, протектори, други;

2.2.4.2. Набори за трансплантационна хирургия, за съдова хирургия и др.;

2.2.4.3. Инструментариум и набори за миниван­зивна и ендоскопска хирургия, реинплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други;

2.2.4.4. Апаратура за извършване на трансуре­трални хирургични дейности, цистоскопи пълен набор, ригиден и флексибилен уретероскоп и други;

2.2.4.5. Електротермокаутери, които са по един на операционна маса;

2.2.4.6. Апарат за екстракорпорална литотрип­сия, разположен в отделна зала, отговаряща на изискванията за зали с рентгенови уредби;

2.2.4.7. Апарат за интралуменна литотрип­сия – електрохидравличен;

2.2.4.8. Апарат за интралуменна литотрип­сия – ултразвуков;

2.2.4.9. Апарат за интралуменна литотрип­сия – лазерен;

2.2.4.10. Специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично. Подходящо е операционните маси да са пропускливи за рентгенови лъчи.

2.2.4.11. Подходящо е наличието на апарат за интраоперативна хемореинфузия (cell-saver) в операционна зала към клиника, извършваща операции с голяма кръвозагуба (онкохирургия).

2.2.5. Човешки ресурси. Допълнителни изис­квания:

2.2.5.1.Клиниката от трето ниво се ръково­ди от началник-клиника, който е хабилитирано лице – уролог с професионален стаж над 12 години и достатъчен клиничен опит.

2.2.5.2.Отделение трето ниво на компетентност се ръководи от началник-отделение уролог, с професионален стаж над 10 години и достатъчен клиничен опит.

2.2.5.3. Началникът на отделение към клини­ката, в която се извършва определена дейност по раздел А, т. 2, притежава квалификация и опит, съответна на дейността.

2.2.5.4. В структура по урология от трето ниво работят лекари с придобита специалост – минимум 6 уролози, и общ минимален брой в структура­та – 10 лекари.

Съотношението между уролози и обучаващи се (специализанти) не трябва да надвишава 80: 20%. Броят на уролозите, работещи в отделението, трябва да се определи оптимално на базата на:

Ÿ осигуряване на тричленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно.

2.2.5.5. Медицински сестри. Старшата медицин­ска сестра е лице с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специал­ността „Управление на здравните грижи“, която организира и ръководи работата на сестринския персонал и санитарите.

С оглед оказване на качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1: 3 между лекарски и сестрински персонал в кли­никите по урология в съответствие с европейските стандарти. Препоръчително е допълнителното повишаване на квалификацията в специализирани курсове чрез системата на непрекъснато следдипломно обучение.

2.2.5.6. Персоналът осъществява дейността си съгласно длъжностни характеристики, утвърдени от изпълнителния директор на болницата.

2.2.6. Организация на работа.

2.2.7. Диагностични дейности:

2.2.7.1. Необходимо е да са осигурени кли­ничнолабораторни дейности – III ниво, образна диагностика, имунологични, патоморфологични и други изследвания.

2.2.7.2. Клинична и физиологична диагностика:

2.2.7.2.1. ЕКГ;

2.2.7.2.2. Ехокардиография – на територията на лечебното заведение;

2.2.7.2.3. Функционално изследване на диша­нето.

2.2.7.3. Клиничнолабораторна диагностика:

2.2.7.3.1. ПКК с диференциално броене;

2.2.7.3.2. СУЕ;

2.2.7.3.3. Биохимични изследвания;

2.2.7.3.4. Електролити;

2.2.7.3.5. АКР;

2.2.7.3.6. Пълен хемостазеологичен статус;

2.2.7.3.7. Туморни маркери;

2.2.7.3.8. Хормони;

2.2.7.3.9. Експресна микробиологична лаборато­рия, вкл. за изследване на анаероби и хламидии;

2.2.7.3.10. Имунологична лаборатория;

2.2.7.3.11. Вирусологична лаборатория – може сключен договор с друго лечебно заведение.

2.2.7.4. Образна диагностика посредством:

2.2.7.4.1.Структура за рентгенографични изслед­вания с възможност за:

Рентгенография на ПОС

Ретроградна рентгенография на уретер

Проградна рентгенография на пиелон и уретер

Венозна рентгенография на ПОС

Инфузионна рентгенография на ПОС

Микционна цисто-уретрорентгенография

Фистулна рентгенография

Антеградна рентгенография на ПОС

Реновазография

Реновазография с възможности за емболизация

2.2.7.4.2. Рентгеноскопичен апарат;

2.2.7.4.3. Мобилен рентгенов апарат със С-рамо за операционния блок – препоръчително;

2.2.7.4.4. Ултразвуков апарат с възможност за трансректална ехография;

2.2.7.4.5. Ултразвуков апарат с възможност за доплерово изследване;

2.2.7.4.6. Ултразвуков апарат с възможност за хирургични манипулации под УЗД контрол;

2.2.7.4.7.Апаратура за уродинамични изследва­ния – препоръчително;

2.2.7.4.8. Компютърен томограф на територията на населеното място;

2.2.7.4.9. Ангиограф с възможност за ангиограф­ска емболизация – на територията на населеното място.

2.2.7.5. Подходящо е наличието на:

2.2.7.5.1. Ядрено-магнитен томограф на тери­торията на населеното място;

2.2.7.5.2. Сцинтиграфски изследвания – пре­поръчително.

2.2.7.6. Патоморфологична лаборатория с въз­можност за гефрир.

2.2.8. Оперативни дейности:

2.2.8.1. Състав на оперативен екип: оператор, 2 – 3 асистенти, 2 операционни медицински сестри:

2.2.8.1.1. Операторът е уролог;

2.2.8.1.2. Най-малко единият от асистентите е уролог;

2.2.8.1.3. Осигурен достъп до консултанти. При показания сформиране на интердисциплинарен екип от специалисти от различни специалности с хирургична насоченост;

2.2.8.1.4. Операционната медицинска сестра е с опит и квалификация.

2.2.8.2. Оперативните намеси се осъществяват съгласно указанията за диагностично-лечебните протоколи и техният обем е съгласно табл. № 3. Минималният обем на оперативната дейност на отделение по урология от трето ниво на компе­тентност е 1500 операции, от които поне 70 % трансуретрални. Минимален обем на оперативни интервенции с много голям обем и сложност:

2.2.8.2.1.Радикална простатектомия – 40 опе­рации;

2.2.8.2.2.Радикална нефректомия – 30 операции;

2.2.8.2.3.Радикална цистектомия – 20 операции;

2.2.8.3.4.Радикална цистектомия с ортотопично заместване – 15 операции.

3. Критерии за оценка на качеството и резул­татите и управлението им:

3.1. Критерии и показатели за качество на урологичната дейност:

3.1.1. Качеството на медицинската дейност се определя от следните критерии:

3.1.1.1. Удовлетвореност на пациента, отчитана след анкетиране на пациентите;

3.1.1.2. Крайни резултати от медицинското об­служване – отчитане на броя и относителния дял на изписаните пациенти и резултата от проведеното лечение – оздравели, с подобрение, без промяна в състоянието, с влошаване или починали;

3.1.1.3.Повишаване на професионалната ква­лификация;

3.1.1.4. Ефикасност и ефективност на диагнос­тичната работа;

3.1.1.5. Ефикасност и ефективност на медика­ментозното лечение;

3.1.1.6. Съотношение между насочени/приети за хоспитализация

3.1.1.7. Ефикасност и ефективност на опера­тивното лечение;

3.1.1.8. Грижи за болния;

3.1.1.9. Контрол на асептиката и антисептиката;

3.1.1.10. Вътреболнични инфекции с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции.

3.2. Количествените показатели за оценка са:

3.2.1. Преминали болни;

3.2.2. Брой извършени операции;

3.2.3. Използваемост на легловия фонд;

3.2.4. Оборот на легло;

3.2.5. Оперативна активност;

3.2.6. Среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен;

3.2.7. Процент оперирани болни с висок опе­ративен риск по ASA;

3.2.8. Процентно разпределение на операциите по тежест и сложност;

3.2.9. Следоперативни усложнения;

3.2.10. Брой реоперации и причините за тях;

3.2.11. Брой усложнения в резултат от диагнос­тични и/или лечебни дейности;

3.2.12. Смъртност: в първите 24 часа; при не­оперирани болни; при оперирани болни; причини за смъртта.

3.3. Периодичният контрол на качеството е задължителен. Извършва се от органите за уп­равление в лечебното заведение. Резултатите се анализират и обсъждат с персонала на отделението на тримесечие.

 

2.8, 6 гласа

СВЪРЗАНИ ПРОДУКТИ

КОМЕНТАРИ КЪМ НОРМАТИВНИЯТ АКТ

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

СпециалистиМедицински изследванияКлинични пътекиИсторияЗаведенияСоциални грижиЗдравни съветиНовиниЛюбопитноЛайфстайлГеографияЛеченияЛичностиНаправления в медицинатаСнимкиОрганизацииАлтернативна медицинаСпортИнтервютаПсихологияАнкетиДиетиТестовеПроизводителиОбразованиеОткритияБотаника